Добрата молитва

В начало бе Словото

Ще прочета 12-та глава от посланието към римляните.

Духът Божий

Има неща, които човек не трябва да забравя. Имаме една слабост. Някой път забравяме хубавите работи. За пример, на земята очакваме щастието, без да знаем законите, по които то се добива. Много писатели са писали за това. За щастието на земята е потребно едно здраво тяло. То се обуславя от ред поколения, които са живели и са спазвали всичките закони на физическия свят. Деди, прадеди, майки и бащи трябва да са били здрави. Сега не разбирайте под думата „здрав“ да бъде пълен, вратът му да е дебел. Това ни най-малко не е здраве. Здраве е, когато има едно добре организирано тяло, пластично, еластично, което преодолява всичките мъчнотии и болести. Здравото тяло не боледува. То е герой, който побеждава. При това се изисква и едно добро сърце. Има едно заблуждение, което е влязло в света, според което всинца сме грешни.

Мислим, че Господ така ни е направил. Това е заблуждение. Грешни станахме от само себе си. Опетнихме се ние, ние се оцапахме. Ние сме добри първоначално, ние сме се оцапали, но като се оцапахме, казахме: „Така Господ е направил света, няма какво да се прави“. От туй заблуждение трябва да се освободим. После някой криво мисли и казва: „Господ такъв ум ми е дал“. И това е заблуждение. Умът ти е отличен и сърцето ти е отлично. Ако криво мислиш, причината си ти, ако сърцето ти е опетнено, причината си ти. Ако тялото ти не е здраво, причината пак си ти. Не обвинявай Провидението, не обвинявай Онзи, Който всичко ти е дал – Бога.

Ако четете историята на Йов, Йов беше един човек с един отличен ум и с много добро сърце, и здраво тяло. Той имаше нещо, за което трябваше да се опита. Той мислеше, че всичко е научил, понеже всички го почитаха, уважаваха. Най-богатият човек беше на времето. Той не бе опитвал какво нещо е страдание. Вие всички искате да бъдете щастливи, да не страдате. То е най-голямото нещастие. Ако човек не страда, ще бъде два пъти по-нещастен, отколкото ако страда. Аз сравнявам страданието с орането на земята. Ако земята не се оре и не се сее със жито, с какво ще се храним? Страданието е работа, която трябва да се върши. Само че голямото страдание някога е ненужно. То е ненужна работа. Някой път човек работи повече, отколкото трябва. Представете си някоя сестра от вас, която е домакиня и целия ден чисти. Някои от вас има, които по 4–5 пъти на ден метете стаите си и мислите, че стаите ви са чисти. Желанието ви да бъде стаята чиста е добро, но с метенето вие вдигате праха във въздуха. Като влезете в стаята, започвате да кихате. Както тука сега някои кашляте, понеже снощи, като са мели, като са приготовлявали салона, доста прах е останал във въздуха. Този прах, като влезе в гърлото, дразни го, организмът иска да го изхвърли навън и вие кашляте.

Казвам: Има нещо, което тепърва има да го учите. Най-първо ще вярвате, че Бог ви е дал едно добро сърце. Ако сърцето ви не е добро, ще знаете, че погрешката си е във вас. Второто нещо, ако някой път намерите смущение в ума си, няма да обвинявате Господа, че той ви е създал такъв ум, но причината е във вас. Казвате: „Мене Господ не ми даде условия да се уча, да свърша училище“. Мислите ли, че ако вие свършите дадено училище, вие сте постигнали много? Вие сте в туй училище. Аз говоря за училището, което е земята. На земята вие сте в един университет. Другите университети са спомагателни на този, големия университет. Нали на земята имате първоначално училище, прогимназия, гимназия, университет и тогава свършвате образованието си. Всички заедно представляват встъпление в онзи големия университет, в който сега учите. Вие какво учите в земния университет? Това, което учите, мислите ли, че това е волята Божия? Хрумне ви някаква мисъл в ума ви, мислите, че това е волята Божия. Имате някакво разположение, мислите, че това е волята Божия. Най-първо, трябва да знаете туй разположение, което имате, от Бога ли е, или от хората. Когато срещнете някоя мечка и се уплашите, този страх от мечката ли е, или е от Бога. Срещате един умен човек и започвате да мислите, това мислене от Бога ли е, или е от този човек? Аз наричам Божествена мисъл, когато човек е сам и се намира в голяма мъчнотия, дойде му една мисъл как да излезе от мъчнотията, тази мисъл иде непосредствено от Бога.

Сега не разбирайте, че другите неща не са потребни, но другите са второстепенни. Ако вие не разчитате на вашия ум, който Бог ви е дал, ако вие не разчитате на вашето сърце, което Бог ви е поверил, ако вие не разчитате на вашата душа, която живее в тялото, тогава вие уповавате на хората отвън. Че де е стабилността? Кое е по-вярно в тебе, което е, или вън от тебе? Онова, което е вътре в твоя ум, онова, което е в твоето сърце, онова, което е в душата, е по-вярно от всичко онова, което отвън ще дойде и което ти чакаш. Казвам: Този, вътрешния живот, тепърва има да го учите. Според мене осем хиляди години, според други шест хиляди години от как човек е започнал криво да мисли. Откак е излязъл от рая, той постоянно криво мисли. Най-първите хора, които бяха в рая, бяха щастливи. В тях се зароди желанието да мислят какво ли ще бъде вън от рая. И като им хрумна тази мисъл, най-после Господ ги изпрати вън от рая, да видят какво е. Сега вие всички учите какъв е животът вън от рая. Вие пожелахте да го видите. Отличен живот е той, който го разбира, но който не го разбира, е живот на противоречия. Казвам: Трябва да се освободим. Не е лесна тази работа, първо, че много работи има унаследени у нас, които ни измъчват, не лични неща, но наследени неща от деди и прадеди. Индусите са образували цяла наука за кармата. Казвам: Това е кърма. То е кърма, кърма е, но как ще се поправи кармата? Този, който има едно слабо тяло, как ще стане здрав? Той тепърва трябва да изучава природата, да изучава ония закони, върху които е съградено тялото. Значи, за да бъде здрав, нему му трябва чист въздух. Но този въздух не трябва да влиза механически в белите дробове, без мисъл. Всяка работа, която става без мисъл и без човек да я чувства, тази работа не допринася никаква полза. Мнозина от вас сядате да ядете и умът ви е зает с нещо друго, някоя важна работа разрешавате след 20 години, за бъдеще как ще живеете. Мислите ли, че след 20 години ще живеете по-добре, отколкото сега? Не зная, но след 20 години елате, че ми кажете. Днешният живот е по-добър от хилядите години, които сте живели. Сегашният живот е по-добър от онова, което си въобразяваме за в бъдеще, но не знаем. Ние си въобразяваме неща, които не знаем ще бъдат, или не. Туй, което сега имаш, е същественото, това, което е сега в твоето съзнание, е важно. Аз предпочитам да ми дадат едно житно зърно, отколкото да ми обещаят, че идната година ще ми дадат хиляда. Едно житно зърно сега струва повече, отколкото може да ми обещаят хиляди, те ще ми ги дадат идната година. Я ми ги дадат, я не. Разгледайте живота и вижте колко процента от обещанията са изпълнени. Имате ли някаква статистика? Според моята преценка на десет милиона обещания само едно е вярно. Това е моята статистика. Защо е така? Защото цялата почва, на която сега живеем, е песъчлива.

Разправяше един млад американец, че той си написал една проповед. Заучил я хубаво и вече си мисли, че в неделя ще държи проповед, с която да учуди всичките слушатели. Мисли, че добре я заучил и оставил писаната проповед вкъщи. Отива на амвона и започва проповедта. Влиза една дама с черни очила и като го погледнала, той забравил цялата проповед. Всичко е заличено в неговото съзнание, за да не се прослави. Таман мисли да каже, че е нещо неразположен, болен и не може да държи проповедта, влиза един господин, със сини очи малко, като го поглежда, и веднага му иде проповедта. Мислите ли, че онова, което отнема от нас нашите мисли и нашето чувство, че то е Божествено? Мислите ли, че онова, което ни възбужда, което ни обезверява, което ни обнадеждава, което ни прави мекушави, дребнави, че то е Божествено? Не, то е онази жена с черните очила, която влязла, и като влезе тя, ти всичко забравяш. Ние това го наричаме съдба. Така може да стане. Оставете се, това не е никаква съдба, това е заблуждение. Божията съдба е отлична. Няма по-хубаво нещо от тази съдба. Всички ние се страхуваме. Казваме: „Какъв ли ще бъде страшният съд?“ Тогава ние се намираме в положението на един гръцки свещеник, който разправя на своя слуга и казва: „Грешниците ще цъкат и тракат със зъби на оня свят“. Свещеникът бил доста стар и нямал зъби, всичките му зъби били паднали. – „Ти, дядо попе, нямаш зъби, твоите зъби изпопадали, ти ще правиш изключение от това.“ Това е неразбиране. Аз се чудя на разбиранията на хората. В преносен смисъл се казва, че ще тракат със зъби. Човек оставя зъбите тук на земята, какво ще трака? В преносен смисъл, понеже зъбите са бели, представят човешките добродетели. Понеже доброто произтича от Любовта, значи, че нещастието на човека произтича не от зъбите му, но от беззъбието. Всякога туй е вярно. Когато зъбите се развалят, разваля се и стомахът, и животът се разваля, и щастието се разваля. Щом като имаш зъби, щастлив си. Щом паднат зъбите, ще трябва да търсиш зъболекар, да ти сложи изкуствени зъби. Туй е физическата страна.

Казвам: В туй отношение ние трябва да имаме добродетели, с тях се гради човешкото щастие. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Понеже в сърцето се култивират всичките добродетели на човека. Добродетелите растат. Човек трябва да ги посява. Някой път ние седим и уповаваме на другите. Че дядо ти бил добър, че баща ти бил добър, туй важи за тях. Дядо ти бил добър за себе си, баща ти бил добър за себе си. Но ти трябва да бъдеш добър. Ти си добър, но трябва да се проявиш. Тогава има разни системи. Религиозните хора казват, че трябва да се молим да станем добри. Това е философия на миналото. Според мене има нещо, което липсва. Липсва нещо, понеже човек първоначално си е помислил, че може да живее без Бога. Второто нещо, което той е помислил, че и той може да бъде като Бога, и третото заблуждение е, че той си е помислил, че може да накара Бога да направи това, което той иска. От тия три заблуждения се е зародило злото в човека. Човек помислил, че той може да живее извън Бога, Бог нему не му трябва. Господ е сам Господ за себе си. Другото е, че и той е като Бога, и той може да издава всичките заповеди. И третото е, че може да накара Господ да направи това, което човек иска. Това са заблуждения. Да живеем извън Бога, то значи да не знаем какво говорим и какво мислим. То е все едно да кажем, че можем да живеем извън светлината и извън топлината. То е да кажа, че аз можа да живея и без добро, и без Любов, и без Мъдрост, и без Истина.

В какво ще живеем тогава? Чудно противоречие. Животът изтича от Любовта, а как ще живеем извън Любовта? Как ще живеем без живот? Той казва, че можем да живеем без Любов. Че как ще живеем без Любов, като няма живот? Когато мислите, че като имате пари, вие ще бъдете щастливи, тогава вие градите на същото основание. Вие мислите, че като бъдете здрави, ще бъдете щастливи. Вие мислите, че като имате знание, ще бъдете щастливи. Няма никакво основание. Знанието е един резултат. Богатството е един резултат. Всички други неща са резултати. Резултати на какво? – Резултат на безграничната Божия Любов, резултат на несъизмеримата Божия Мъдрост, резултат на непобедимата Божия Истина. От Истината е излязла свободата. От несъизмеримата Божия Мъдрост е излязла светлината и знанието. От безграничната Божия Любов е излязъл животът. Туй трябва да залегне във вас, да живеете тъй, както Бог желае. И в Писанието се казва: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Да познаеш Бога, как живее. Да познаеш Бога, как той мисли. Ти ще живееш като него не в този голям размер, но да вървиш по неговите пътища. Любовта на Бога в какво седи? Бог не се занимава с големи работи. Той създал света и той се занимава с един грешник да го повдигне, да го насърчи, да му покаже как да изправи тези погрешки. Чудното е, че всички хора отиват при Господа и искат пари. Ако е въпрос за пари, може да бъдете богати. Развийте във вас усета за златото. Както цветята, и златото има ухание. Развийте вашия усет и ще познавате къде има злато в земята по уханието му, както познавате различните цветя по уханието им. Човек може да развие този усет за златото и накъдето ходи, ще мирише, ще намери златото. Засега е атрофирано вашето обоняние за златото. Миришете го по банките, но банкерите го държат в каси и те не искат да миришат златото. Мъчно излиза миризмата на златото из железните каси, но в земята е свободно заровено и в земята мирише много хубаво.

Сега аз не искам да ви съблазнявам с материални работи. Аз само говоря и друг път съм ви казвал, богатството на човека зависи от онова малкото количество злато, което той има в кръвта си. Понеже всичките хора нямат еднакво количество злато, затова не са еднакво богати. А според мене и здравето зависи от златото, което човек има в кръвта си. Понеже той е ценен метал, който не се окислява и е добър проводник на Божествената енергия, затова здравето на човека зависи от неговото органическо злато. От три качества е златото. Има едно умствено злато. То влиза в състава на човешката мисъл. Златото влиза и в състава на човешките чувства. Златото влиза и в състава на човешките постъпки. Следователно човек трябва да изучава умственото злато, сърдечното злато и златото, което функционира в човешкото тяло. Сега вие може да кажете, че това са отвлечени работи. Всяко неразбиране на нещо е отвлечено. Всяко нещо разбрано е реално. Вие имате една съвременна призма, която разлага светлината. Като пуснете слънчевия лъч, той боядисва стената. Щом махнете призмата, няма боядисване. Значи стената може да я боядисате, без да се боядиса. Казвам: Ако вие прекарате червения цвят в човешкия организъм, туй, което не е реално, което не боядисва, ако държите тази червена светлина върху един малокръвен човек, веднага неговото малокръвие изчезва. Засилва се енергията на тялото му. Някой път аз препоръчвам, ако някой е много малокръвен, хубаво е да има две, три саксии с червени цветя и да ги полива. Няма да се мине година, вие ще видите какво влияние ще окаже върху организма. Ако човек спира погледа си върху червения цвят, който ти дават, той ще окаже едно влияние върху вашия организъм. Сега аз говоря за червения цвят, който е отражение на живота. Той е основния тон на живота. Колкото червеният цвят е по-ясен, толкова животът е по-разбран. Когато животът стане съвсем неразбран, тогава в старите хора, които не разбират живота, набира се червен цвят на венозна кръв, от която идат всички болести. Всичките болести се дължат на нечистата кръв у човека. Но за да се пречисти кръвта, трябват три качества. Ти трябва да обичаш. Ще призовеш алхимическия огън. Ти трябва да мислиш, трябва да се яви светлина. Най-после, ти трябва да бъдеш силен, трябва да имаш Истината в душата си.

Следователно, ако твоята мисъл не е светла, ако твоите чувства не са топли, ако твоите постъпки не са силни, твоята кръв не може да бъде червена. Някои мислят, че червеното кара хората да се бият. Онзи цвят, който кара хората да се бият, не е червеният цвят. Червеният цвят събира хората да живеят добре. Първата основа се слага. На тебе се дава подтик да живееш разумно. Първото качество е, че животът иска да бъдем признателни на Онзи, Който го е създал. Явява се Любовта, че ние благодарим за живота, който ни е дал.

Та казвам: Когато аз говоря за Любовта, аз разбирам да се поправи животът, ти трябва да обичаш. Ако не може да намериш Бога в природата вътре, да го обичаш, пък да го намериш и в своите ближни, къде ще го намериш? На две места може да намериш Бога – извън себе си, в природата и в ближните си. Ако в природата не можеш да го намериш, ще го намериш в ближните. Ако Бога в ближните не можеш да намериш, ще го намериш в себе си. Казвам: За да намериш Бога, ти не трябва да бъдеш като него. Когато ние говорим за човека, човек иска да намери своето щастие, прилича на един от старите светии, който искал да научи какво нещо е Господ. Молил се той да изучи естеството на Бога, как може да го обясни на хората. Един ден той бил на брега на морето и гледа едно дете с една чашка вода, иска да прелее водата от морето. Пита го светията: „Какво правиш тук?“ – „Искам – казва – да прелея океана от другата страна.“ Казвам: То е невъзможно. Това дете било един ангел, слязъл от небето, то казва: „Ако това, което аз правя, е невъзможно, също така е невъзможно и твоето разрешение на въпроса, с който ти се занимаваш“. Ти искаш да обясниш естеството на Бога. Колкото повече човек иска да знае какво е Бог, толкова повече той го изгубва. Като престанеш да мислиш за Бога, какво е той, по-добре ще го разбереш. Ти искаш да знаеш какво е Бог. То е физическата страна. Ти искаш външно да го познаваш. Онова, което стопля твоето сърце и ти дава радост, какво искаш повече от това? Онова, което осветлява твоята мисъл и ти дава простор – какво искаш повече от това? Онова, което ти дава сила, всичко да разрешаваш в даден момент, може да направиш всичко, каквото искаш – какво искаш повече от това? Оставете се от другите въпроси. Вие искате да бъдете господари на другите хора. То е едно голямо заблуждение. Бог е, Който е създал света. Той се въздържа да бъде господар на хората и ги е оставил свободни да грешат. Знаете ли защо ги е оставил да грешат? Понеже те са толкоз дребни тия същества, че какъвто и грях да направят, на Бога нищо няма да му причини. Един комар ако плюе на Монблан, ще го оцапа ли? Господ мисли, а човек като плюе цял един живот като комара, той едва ли ще изхвърли един грам кал. Колко струва един грам кал? За такива, които плюят Господ, има ниви, има и доста духове, които са без работа, че те събират човешката кал, за да наторяват Божиите ниви, да дадат повече жито. За в бъдеще вашата кал ще я намерите на Божиите ниви, от която той изкарва хубавото жито.

Искам да остане мисълта, във вашия ум да стане един прелом. Ако човек не се роди от Любов, ако човек не се роди от Мъдрост, ако човек не се роди от Истината, не може да влезе в царството Божие. Ако човек не се роди от Любов, не може да бъде щастлив. Ако човек не се роди от Мъдрост, не може да бъде щастлив. Ако човек не се роди от Истината, не може да бъде щастлив. Този закон работи. Първото нещо: Гледайте във вас да се роди Любовта. Има да учите. Вие вече мисля не знаете какво нещо е Любовта. Тази любов, която хората имат, е любов на сълзи, страдания, на разочарования. Толкоз време аз търся щастливи хора и не съм намерил нито един. Търсил съм в Америка, в Англия, във Франция, в Германия, в Русия, Япония, навсякъде съм търсил и не съм намерил щастлив човек на земята. Защо няма щастливи хора на земята? Понеже хората не са сложили за основа Любовта. Младата мома казва, че обича момъка, и напуща баща си и майка си – похвална черта. Но след 4–5 години пак се връща при баща си. Защо? Ти казваш, че обичаш баща си, но баща ти от твоята любов след десет години умира. Мислиш, че това е любов. Ако обичаш баща си, той няма да умре. Ако баща ти те обича, и ти няма да умираш. И на земята ние умираме, защото не обичаме Бога. Ако обичаме Бога, няма да умираме. Писанието казва, че ние не се обичаме и от безлюбие умираме. Бог, за да покаже своята любов, като умрем, ни търси и постоянно ни съжалява. Всяко превъплътяване на земята не е нищо друго, освен оживяването на Бога. Казвам: Ти от безлюбие умря, научи се да обичаш. Дадѐ ти пак живот, пак се родиш. Пак забравиш тази истина, пак остарееш, пак умреш. Казваш: „Като умра, къде ще ида?“ Като умреш, ще идеш, дето е Господ, че той да те възкреси. Трябва да умрем веднъж, както Христос е умрял. Да изпием тази чаша на човешките престъпления, насилия, заблуждения и човек да се откаже от себе си. Какъв ще бъде животът? Аз се отказвам от всичките страдания, от несгодите на живота. Де са вашите прадеди, вашият баща, вашите чичовци? Къде ще бъдете и вие? И вие ще бъдете там. Някои казват, че при Бога ще бъдем. Ще бъдем при Бога, съгласен съм. Туй е великият Божи закон. Но ще бъдем при Бога само когато Го обичаме. Бог не е в нас, но ние сме в Него. Казва Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Понеже Бог ни обича, ние сме в него и се движим в него, но понеже ние не го обичаме, той не е в нас. Понеже сме обичани от Бога, ние сме в Бога. Че си в Бога, това нещо няма да ти помогне за твоето щастие. Когато Бог започне да живее в тебе, когато ти му дадеш онзи простор, който той ти е дал, тогава ще бъдеш щастлив. Ако дадем място на Господа, който е в нас, той ще ни научи какво нещо е Любовта. Този Господ, който е в нас, ще ни научи какво нещо е знанието и светлината. Този Господ ще ни научи какво нещо е свободата. Вие сега не сте по-добри от мене. Вие сте толкова добри, колкото и аз съм добър. По същество сте толкова добри. После, аз не си правя илюзии за онова, което мислите за мене. Някой път някои виждат моите погрешки, критикуват ме. Някои казват, че не съм ги погледнал, не съм ги поздравил. Някои идват при мене и не съм помогнал. Това не съм направил, онова. Какви ли не работи ми приписват. Аз го считам, че това е тяхното занятие. Аз каквото съм, това сте и вие. Онова, което вие виждате в мене, и аз виждам във вас. Аз бих желал в Любовта да сте напреднали. Мен ми е приятно да видя някой път да се скарате. Но като се скарате, да ви видя да се примирите. А след като сте си пукнали главите, вие сами да си превържете пукнатите глави един на друг. Той да превърже твоята глава и да се прегърнете. Казвате: „Добре се бихме, но можем и да се целунем“. Това е според мене геройство. Нека се бият. След като се бият, да могат да се примирят. Искам да ви посоча правилния път. Не отлагайте. Мнозина от вас отлагате. Казвате: „В следното прераждане, като дойдем, ще направим това“. Оставете се от това. В следното прераждане какво ще бъдете, то е съвсем отделно. В следното прераждане, като се преродите, трябва да имате съзнание. Сега може да се преродите. Сега, ако не се родите изново, то е до съзнанието на човека. В съзнанието си човек се преражда. Ще се зароди у тебе новото съзнание, с което възприемате новите лъчи на Любовта, които ще дадат тази Божествена топлина. Новите лъчи на Божествената Мъдрост, които ще дойдат в твоята душа. Новите лъчи на Истината, които ще дойдат в твоята душа. Този свят съвсем друг облик ще има. Всичките противоречия, които сега ви мъчат, ще изчезнат и ще ви се сторят като играчка. Нали в ранната възраст някои задачи много ви измъчваха, казвахте: „Защо ни дадоха такива мъчни задачи?“ След като пораснете, като станете учени, поглѐднете тия задачи, вие се смеете, че са ви били мъчни.

Ако съберете една нула с друга нула, колко ще получите? Две нули. Ако съберете три нули? Нулата разглеждаме като едно яйце. Ако държиш това яйце така, то няма да се измени, но ако знаеш да го сложиш под квачката, веднага от яйцето ще излезе единица. Като се разчупи яйцето и излезе пилето, то е единицата. Като сложиш 4–5 нули под квачката, ще имаш 4–5 единици. Понеже тази кокошка пак ще снесе други нули. После ще ги измъти и те дават единици.

Сега туй, което ви говоря, е потребно, за да произведе един резултат. Колкото и да ви говоря, може да ви говоря още сто години, ако вие не възприемете това, вие се намирате в положението на човек, който е на брега на морето и пише на пясъка: „Бог е Любов“. Дойдат вълните, казват: „Не е Любов“. Изтрият написаното. Ти пак пишеш: „Бог е Любов“. Вълните казват: „Не е Любов“, и изтриват. Целия ден вие пишете, те заличават. В края на краищата кое ще излезе вярно? Казвам: Дотогава, докато ти пишеш на моя бряг, ти си глупав. Когато напишеш в душата си и започнеш да живееш по тая философия, че аз да не мога да го залича, то е Любов. Тази любов, която всеки може да заличи във вас, вие сте при морето и пишете на пясъка. Вие напѝшете: „Да живеем по Любов“. Заличи го. Любов е само онова, което остава в тебе, което те прави силен, мощен, което те прави безсмъртен. Нашата цел е да станем безсмъртни. Казвам: Любовта само ще ви направи безсмъртни. Не туй безсмъртие, което очакват хората. Те мислят, че тялото ще бъде безсмъртно. То е една хижа, която няма какво да бъде безсмъртна. Ние ще оставим тези въпроси. Душата на човека е нещо велико, за което човек няма представа. Тя е образ на Бога. Величието на човека седи в неговата душа, понеже човек е създаден по образ и подобие. Душата е онзи Божественият образ. Един ден, когато видим тази Божествена душа в нас, ние още не я познаваме. Тогава казва псалмопевецът: „Когато видя лицето ти, душата ми ще се изпълни с всичката пълнота и аз ще бъда доволен от живота“. Казвам: Един ден ще видим онзи, който живее в нас, не вътре в тялото, но в онзи мисловия свят. Вие виждали ли сте този свят какъв е? Когато Любовта е във вас, тя има едно качество, че лицето започва да свети. Моисей, който седя 40 дни на планината, като се върна от планината, светеше лицето му, че евреите не можаха да го гледат, та той трябваше да сложи едно було. Не можеха да издържат светлината на тази Любов. Казват, че не е дошло времето да се прояви. Малко някой да си позволи да прояви Любовта, ще му кажат, че е смахнат, че умът му не стига, че това, че онова. Онези, които любят, са смахнати, ами онези, които не любят, какво са? Аз бих предпочел вие да бъдете от смахнатите. Желая да бъдете от ония смахнати, че като минете покрай някой мъртъв, като кажете „Стани!“, мъртвият да стане, да ви послуша. Като минете покрай болните, и те да станат здрави и да тръгнат подире ви. Да бъдете от тия смахнати, че като минете покрай замръзналия, да се разтопи. Да бъдете от тия смахнати, че като минете през сухите ниви, дето нищо не е израснало, да израсне. Това са смахнати хора.

За да се подобри животът ви, дайте път на мисълта. Любовта, ако не влезе да ви възроди, у вас всичко е мъртвило. Любовта трябва да влезе и да ви съживи. Вие искате другите хора да бъдат живи. Най-първо вие трябва да оживеете. Вие познавате вашите погрешки. Познавате ги и ги заличавате. Когато намерите една погрешка, направете угощение. Щом намерите погрешка, дайте един обяд. Не правете обяд за вашите добродетели. Щом намерите една погрешка, направете обяд. След като дадете гала обяд, поправете тази погрешка. След като поправите тая погрешка, вие в нея да намерите Бога. Там е силата. Ние при всичките грешки, които правим, Бог пак ни обича. Любовта е скрита в нашите погрешки. Там е величието на Бога. Той гледа тих и спокоен, не че той не се интересува от нас. На всички наши въздишки той отговаря: „Поправете вашите погрешки“. Не изведнъж, но по една всеки ден. Поправяйте всеки ден по една погрешка. Има за какво да живеете. Да допуснем, че вие имате една погрешка, неглиже се носите, има петна по дрехите ви, косата ви е разчорлена, лицето ви недоизмито. Казвате: „Аз се занимавам само с големи работи“. Тия, външните работи, не са важни. Вие правите една голяма погрешка.

Един от Сократовите ученици искал да се покаже, ходил неглиже. Така се явил пред учителя си, със скъсани дрехи, с кални ръце и крака, немит. Сократ му казал: „Твоята гордост се показва и през съдраните ти дрехи, и през калните ти ръце, и крака“. Казват: „Аз съм свободен да правя, каквото искам“. То е гордост в човека. – „Аз съм свободен да мисля, каквото искам.“ Но какво е онова, което мислиш? Туй, което мислиш да бъде добро за тебе, за близките ти, да бъде добро и за Бога. Да бъде за твоята слава, за славата на ближния ти и за славата на Бога. Ако това, което мислиш, е унижение за тебе, е и унижение за твоите ближни, и ако е петно за славата на Бога, тогава защо ти е тази свободна мисъл? Казвам: Аз свободно мисля. Сега казвам: Досега не сме ли обичани? Че сте обичани, аз го признавам. Че сте обичани, това го приемам, но че обичате, това го оспорвам. Че сте обичани, това сто на сто го твърдя. Казвам: Тия хора са много обичани. Но дали те обичат, това не го зная. И има защо. Казвам: Те имат гробища, те имат затвори, та какво ли нямат. При такива условия в нас Любовта не се е проявила. Всичките мои нещастия се дължат на самия мен. Някой път гледате, светии. Аз по-строго съдя. Някои светии, които са писани за светии, не благодарим за такива светии. Аз харесвам Писанието. Давид беше според сърцето на Бога. Той много погрешки направи, но направи една погрешка, която всички, като четат, казват: „Как я направи?“ Бог е справедлив. Ако той не пощади един от своите приятели – Давид, че неговото прегрешение е написано, мислите ли, че към вас ще постъпи другояче? Сега не е въпрос вас да ви е страх от Господа. Не е въпрос за страха. Аз не искам да бъдете страхливи. Според мен един страх трябва да имате в света: Да се боите да не изгубите Божията Любов. Бих желал да имате само една добродетел в света: Да обичате Бога и ближния си. Единственото е да обичате Бога и ближния си. То е достатъчно. Ако имате този страх, да не изгубите Любовта, и ако имате това добро, да обичате Бога, нещата тогава са постижими.

Сега ще ми кажете: „Покажи ни един пример“. Един ден, след като бях говорил една беседа за Любовта, иде един млад момък и казва: „Много харесах твоята беседа, много хубаво ми падна на сърцето. Ти си човек на Любовта, не можеш ли да ми помогнеш да си купя една дреха, че имам една възлюбена“. Рекох: Не мога да ти помогна, понеже с хубавата дреха ще я направиш нещастна. Пък аз не обичам да правя хората нещастни. Не мога да ти дам. Да ти дам хиляда лева, понеже нямам свои пари, трябва да ида да работя заради тебе. После му казвам: Ако ти дам хиляда лева за дреха, ще кажа на твоята възлюбена, че съм ти дал хиляда лева за дрехата. Ще те препоръчам, хич няма да се церемоня. Ще кажа: Той е един мързеливец, който не иска да работи, това е един просяк, който ходи да проси. Бог го направил даровит, той ходи да проси. След като съм проповядвал една беседа за Любовта, иде да иска пари от мене. Ще ти покажа един пример. Вие ще кажете: „Какъв е този човек?“ Че това не е учтиво, то не е по Бога, то не е по Любов. Тъй ще говоря, не да говоря лъжи. Казват: „Да се оженят, да си поживеят малко“. Толкоз хиляди хора се женят по същия начин. Защо да образуваме един свят на страдания? Да се съберат двама души, да живеят по Любов, да се радват, разбирам. Като ги видя, да имат уважение един към друг. Той трепери над нея, счита я дъщеря на Бога, като писано яйце я пази. И тя да го пази като писано яйце. Да не влиза в ума ѝ нито една отрицателна мисъл. Туй разбирам Любов. Но ако тя постоянно го подозира и ако той постоянно я подозира, пък народят деца и те да се подозират, тогава на какво ще приличат? Мога да ви приведа много примери. Нас Бог ни търпи и мълчи. Няма по-мълчаливо същество от Бога. Когато Господ види, че правим много погрешки, казва: „Прогресират те“. Прогрес има и в доброто, прогрес има и в злото. Който прогресира в злото – в природата става смяна – има прогрес и в доброто. Ти ще правиш зло, ще прогресираш в злото дотогава, докато дойдеш до крайния предел, до най-високата точка. Имаме един квадрат с единия връх обърнат нагоре и другият връх обърнат надолу. Като правим зло, слизаме до най-дълбокото, понеже то е инволюция. Като слезем до най-долното, ще се роди желание да се качим нагоре. То е възходящият път, то е доброто. Като слизаме, е зло, като се качваме, е добро. Тогава имаме слизане в долните и качване по върховете. Те са процеси, които и в нас стават.

Само че Божествените блага във физическия свят се намират в долините, а в Божествения свят благата се намират по върховете. В Божествения свят долините заемат мястото на планините тук. Значи псалмопевецът казва, че той е в долината на страданието. Върхът на Божествения свят – това е щастието. Човешките блага тук са в долините. Божествените блага са в планините. Затова сега трябва да се качим в Божествените планини, да добием Божественото благо. Човешкото благо и то трябва да се събере на едно място. Сега не искам да ме разбирате криво. Вие може да живеете, както разбирате. Аз давам на хората да живеят свободно. Но в тази свобода има ограничения. Това не е живот. Да бягаш от живота, това не е живот. Живееш между хората, живееш между братята си, да намериш смисъла на живота. Като живееш между другите в едно общество, да намериш доброто. Във всеки човек да видиш, че се крие едно добро. И най-лошият човек има една скрита страна, дето е написано името Божие. Един ден, когато Бог премери целия свят, когато всичките хора завършат своето развитие, тогава ще се филмира всичко и ще видите по кой начин Бог е въздигнал човечеството. Казвам: Когато Бог ви прави на вас добро, старайте се да му благодарите. Направиш една погрешка, благодари на Бога. Паднал си някъде, благодари му, понеже ако беше оставил да паднеш долу, нищо нямаше да остане от тебе. Благодари му, че когато ти умреш, той пак ще те хване. Ако те остави да паднеш, няма да се намериш. В смъртта пак ще те задържи в земята с цел да те повдигне от гроба. Значи лошите условия, при които се намирате, Бог има предвид да ви избави от тия лоши условия, да ви покаже как трябва да живеете за в бъдеще. В тази глава, която прочетох, се казва: „Побеждавайте злото с доброто“. Защото чрез доброто ще намерите смисъла на живота в Любовта. Любовта е единственото нещо, за което трябва да мислиш. Тази Любов, която сега имате в света, оставете я. Не че тя не е Любов, но има свещи, които горят няколко часа и изгарят. Като дойдете до ония свещи, които никога не изгарят, които никога не гаснат, дотогава, докато чакате да приемете Любовта отнякъде, вие сте още във временната любов, която всякога гасне и трябва да се пали. И тази любов е хубава, не казвам, че е лоша. В тази любов човек умира, в тази любов човек страда. Ако искате да се избавите от тия страдания, трябва да се избавите от вечния огън, който като се запали, не гасне. Да имате вечната светлина, която никога да не изгасне в душата. Това е, което търсим. Щом дойде вече Божественият пламък, тогава ние сме в новата култура. Каква ще бъде разликата между двама души, единият от които живее в новата епоха, а другият живее в старата? Единият ще бъде вечно доволен, другият ще бъде вечно недоволен, единият постоянно ще се оплаква, другият постоянно ще дава. Онзи казва: „Така е, когато човек е богат“. Господ направи света, но няма равенство. Равенство в света не може да има извън Любовта. Извън Любовта има вечно неравенство. В Любовта е вечно равенство. В Любовта всичките условия и всичките възможности в душата се постигат.

Един от пророците казва: „Казва Господ: Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви помогна“. Вие ще ме прославите и идете да разсъждавате. Богът изисква да го потърсим при най-големите страдания и да идем с погрешките си да разсъждаваме, за да ни покаже пътя, по който да излезем. Пътят, Истината и живот е той. Път сме ние хората, които трябва да влезем в този път. Истина, това е, към което се стремим. Животът, това са средствата, с които можем да постигнем. Пътят и животът, това са средствата, с които можем да придобием Истината. Сега всеки в себе си да работи. Да се радвате на противоречията, които имате вътре в душата си. Представете си, че вие сте на леглото, умирате. Дойдат лекарите и казват, че след няколко часа ще умрете. Вие вярвате, че ще оздравеете. Аз мисля, че можете да бъдете толкова силни, колкото онази американка, на която лекарите казали, че след 12 часа ще замине. Те много се обичали с мъжа си. Той се явява с насълзени очи и казва: „Лекарите казват, миличка, че след 24 часа няма да те има на този свят. Какво ще правя?“ Тя казва: „Няма нищо, не се безпокой, миличък. Искам, миличък, да ми дадеш едно обещание“. – „Миличка, не зная дали ще мога да го изпълня.“ Тя казва: „Искам, аз като умра, ти да не се жениш“. – „Виж, миличка, не мога да ти обещая.“ – „Миличък, тогава аз не умирам.“

Ако вие обичате Бога, не трябва да умирате!

В безграничната Божия Любов е постижението на човешкия живот.

Отче наш

16-то неделно утринно Слово, 4 февруари 1940 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.