Реални величини

Сряда, 5 ч сутринта

„Отче наш“

„Мислѝ, право мислѝ“

Пишете върху темата: „Сила и безсилие“.

Ние често говорим за светлината, без светлината да е в нас. Отвън я приемаме. Говорим за една светлина, която иде и си отминава, заминава. Ако разчиташ на една светлина, която иде и си заминава, какво ще бъде твоето състояние? Ние уповаваме на едно богатство, което иде и си заминава. Ние уповаваме на една сила, която иде и си заминава. Уповаваме на преходни неща.

Сега всички вие седите като ученици и казвате: „Като свършим училището.“ Казват: „Като свършим гимназия.“ Като свършиш гимназия, какво ще правиш? Като свършиш университет, какво ще направиш? Какво ще направиш, като станеш мъж? Ще станеш мъж. След туй, като станеш мъж, от мъж на какво ще се превърнеш? Мъжът, като стане мъж, се превръща на един слуга и жената, като стане жена, се превръща на една слугиня. Българинът казва: „Да бъдеш мъж.“ На Запад казват: „Да бъдеш човек.“ „To be a man“ – казват англичаните. Хубаво, англичаните имаха това изречение, но сега туй, което правят, като се бият сега, човешко ли е? Като се бият двама невежи хора, разбирам. Но двама светии да се бият един с друг? Разбирам двама слуги да се бият, две слугини да се бият, но когато двама възлюблени се бият… Двама възлюблени, които първоначално казваха, че един без друг не могат, тия възлюблени се хванат и се налагат, по всичките правила. Как ще си обясните това?

По някой път вашият ум и вашето сърце са в стълкновение. Та казвам: От външния свят, от външните неща, от сенките на нещата да влезем в реалността. Всичкото знание, което имате сега, то е сянка на реалността. Някой мисли, че знае. Виждал съм ясновидци да казват: „Аз съм виждал ангели, светии, в онзи свят съм ходил.“ Той мисли, че е ходил в онзи свят. Ако аз ида в Англия или ида в Германия и кажа: „куку“, какво съм видял от Англия или от Германия? Казвам: Виждал съм англичани, виждал съм германци. И ангели може да видиш, но туй нищо няма да те ползува, нищо няма да ти придаде.

Аз ще ви приведа една приказка. Когато турците не могат да обяснят нещо, те го обясняват с един пример. Не можеш да обясниш едно нещо – ще дадеш един пример, че всеки да си мисли, че всеки да си мисли, както иска. Един от турските султани не знаел какво нещо е същинска лъжа. Казал: „Който дойде и ми каже една същинска лъжа, ще му дам една голяма премия, но да бъде хас лъжа, не привидна.“ Започнали мнозина да идат. Дошъл един и носи един косъм, който паднал от брадата на баща му. Казва на султана: „С този косъм баща ми, като го тури на река Дунав, образува един мост да минат турските войски.“ Султанът казва: „Олабилир“ – значи не е лъжа. Иде друг, носи едно паче яйце и казва: „Това яйце майка ми го тури под квачката и от него излезе една камила.“ – „Олабилир.“ Нареждат се много още други. По едно време гледа двама хамали носят един кюп, който събирал няколко хиляди килограма злато. Казва на султана: „Едно време баща ти прави война с московеца и в този кюп взел пари назаем от баща ми.“ Султанът казва: „Това не може да бъде!“ Ако каже „Олабилир“, този кюп трябва да се върне.

Сега в живота вие седите и мислите, че ако имате пари, всичко ще се уреди. Казвате: „Ако израсна, ако свърша учението, всичко ще се нареди.“ Ако външните условия можеха да създават нещо в човека, то Адам беше единственият човек, който беше турнат при най-добрите условия. Четете Библията. Но ако човек може да се поправи от външните условия, Адам имаше най-добрите условия. По-хубави условия не може да има. Този човек седи в градината, в рая и казва: „Липсва ми нещо.“ И туй, което му липсва, го иска. Едно недоволство има. Недоволството какво е? Вие всичко го знаете, които имате деца от 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 години. Добре се държат за майка си, прегръщат я, целуват я, казват: „Мамо, без тебе не можем.“ От 12 години насетне започват да стават особени, да си имат особено мнение, искат да бъдат независими напълно. Някак си не им е приятно при майка им, къщата е крива, намират, че им липсва нещо. Какво им липсва? Търсят го отвън. Туй е желанието и в момчето, и в момичето. Казват: „Като станем в пълна възраст…“ Станат на пълна възраст. Някои от вас сте били на пълна възраст, някои сте в преклонна възраст.

Човек трябва да има едно чувство на схващане. Един слон, ако го заведете до един мост, който е слаб, като си тури крака, оттегли се назад, без да го измери с някакъв пергел. Като си тури крака, веднага знае, едно чутие има, че мостът е слаб, не може да минава по него. Там, дето слонът не минава, и ти не минавай. Казвам: Слонът в човека – това е човешкият ум. Въпроси, които умът ти не може да разреши, не се стреми ти да ги разрешиш. Ние всички искаме да разрешим нещата извън нашия ум. Казва: „Аз интуитивно го схващам.“ Какво разбирате под „интуитивно“? Ти тогава нищо не схващаш, ти вярваш, че както го направил Господ, но нищо не разбираш за Господа. Вярвам аз, че след 20 години ще ни бъде добре. То е вяра. Никакво доказателство нямам. Казва: „Зная така положително.“ Даже такива хора като Наполеона се завземат да разреши един въпрос, който не беше по неговите сили. Но на Наполеона му дадоха сила, пратиха го в света да тури ред, а пък той искаше туй, което придоби, всичко да остане за него. Щом помисли, че всичко трябва да остане заради него, той намери остров Света Елена.

Сега всички вие казвате, че имате идеал, искате да служите на Бога. То е вашият идеал. След като ви даде Бог сила, хубав ум, сърце, вие като извоювате нещо, казвате: „Да си уредим нашия живот, за нас да остане всичкото.“ Всеки човек, който остарява в света, той е изменил на своя идеал. Всеки, който изгубва каквото и да е, той е изменил на своя идеал. Като започнеш да губиш, трябва да се върнеш да видиш какъв ти е идеалът. Вие сега мислите, че това сега е обезсърчително. Защо да не ти се каже истината? Аз не считам, че истината е горчива. Границата между любовта и омразата е горчивината. Щом започнеш да ядеш горчиви работи, трябва да знаеш, че ти си вече на границата. Щом започнеш да чувствуваш горчиво, вече трябва да се пазиш. Според мене горчивината е граница между любовта и омразата, между истината и лъжата, между силата и безсилието. Щом започнеш да опитваш горчивите работи, трябва вече да се пазиш. Сега вие не търсете причините. Дойде някой при мене и ми разправи, че го боли коремът. Търси причината на болката. Коремът аз зная защо го боли – ял повече, отколкото трябва. Нищо повече. Едно младо момиче ходило на баня, върнало се и яло мляко, после яло кисели пиперки, моркови – несъвместими храни – и след една седмица умряло. Казва майката: „Не зная какво му стана.“ Като ходило на баня, яло несъответни храни.

Ако в ума ти дойде една мисъл, която твоят ум не може да приеме, не я приемай. Има мисли, които вие никога не трябва да туряте в ума си. Сега мнозина мислят, че е в реда на нещата една мисъл да влезе във вашия ум. Аз като говоря, някой брат, някоя сестра се обърнат към някого, погледнат го – искат да кажат, че за него се отнася. Не говорете на хората. Аз ви говоря как трябва да се работи.

Да кажем, вие искате да рисувате. Геометрически рисувате. Ти рисуваш на един човек челото. Челото на човека е свързано, показва какво е неговото разбиране за Божествения свят. Неговите скули показват какво е неговото разбиране за духовния свят. Неговата брада показва какво е неговото разбиране за физическия живот. Каквато ти е брадата, такова е твоето разбиране за физическия свят. Каквито ти са скулите, такива са твоите разбирания за духовния свят. Каквото ти е челото, такова е твоето разбиране за Божествения свят. Мнозина от вас искате да влезете в Божествения свят, но вие, ако влезете с тия чела, които имате, нищо няма да разберете. Със сегашните чела ако влезете, вие ще видите, че този Божествен свят е празен, няма нищо, само ще видите пространство. Ни ангели ще видите, ни богове ще видите, нищо няма да видите. Ще погледнеш, ще кажеш: „Празна работа.“ Казвате: „Божествен свят.“ Ти Божествения свят за да видиш, трябва да имаш един гениален ум. За духовния свят трябва едно гениално сърце и за физическия свят трябва една гениална душа. Няма да кажа „воля“, защото волята е служителка на душата. Гениален ум ти трябва, за да разбереш Божествения свят. Гениално сърце трябва, за да разбереш духовния свят и гениална душа трябва, за да разбереш физическия [свят].

Мислите ли, че една мома е гениална, която седи до прозорците и се занимава с момците, които минават по пътя? Мислите ли, че един момък е гениален, който седи горе по прозорците? Мислите ли, че онзи банкерин, който цял ден седи и брои парите си, че е гениален? Мислите ли, че един светия, който постоянно мисли за своите добри дела, какво е направил, че той е гениален? Аз бих повярвал повече на едно смирено дете, отколкото на един светия, който мисли за себе си, че светия е станал. Че, той се заблуждава. Казва: „Светнало лицето му.“ Хубаво. Мислите ли, че нашия салон, като е осветен, че целият свят е така осветен? Казвате, че има светлина, лицето свети. Но тази светлина трябва да осветява всичко вътре в човека.

Сега ние не отричаме нещата. Ние сме против лъжливите разбирания. Някой казва: „Аз разбирам много от музика, може да пея.“ Аз, който разбирам музиката много добре, често се опитвам, когато има буря или когато времето е лошо, опитвам се придобил ли съм нещо в музиката или съм изгубил. Когато има буря, като свиря, че бурята престава, аз зная, че съм придобил нещо. Когато свиря, че бурята не престава не само, но се усилва, след половин час пак ида, пак свиря. Аз се стремя да възстановя онова, което е нарушено. Аз знам, че тази буря е станала, бурите стават всякога, когато някой разумен човек вземе един крив тон. Този капелмайстор в природата казва: „Да се намери този, който взел крив тон, да се изправи тонът.“ Търсят го, затова е бурята. Бурята продължава, докато се намери. Като се изправи това, всичко утихне.

Според вас какво значи добрият живот? Добрият живот значи всичките хора да пеят майсторски. Дойде един, който вземе един фалшив тон между тях, наруши се хармонията. В едно общество като влезе един лош човек, един, който не може да пее правилно, нарушава цялата хармония. Достатъчна е една мисъл, едно чувство и една постъпка, да се наруши хармонията вътре във вашата мисъл. Законът е верен не само отвън, но и отвътре е верен. Тогава потъмнее вашата мисъл, намалява се топлината ви и намалява силата ви.

Казват: „Искаме да видим Христа.“ Може да Го видите. Но как ще погледнете Христа, я ми кажете? Вие ще мязате като ученици, които държат матура. Когато професорите или учителите изпитват, комисията ще има уважение към вас като видят, че ти отговаряш туй, което те изпитват, тъй, както трябва. Ти си свободен от онова, което държиш изпит. Ти ако започнеш да се мъчиш и мислиш, че трябва да бъдат малко добри, ти знаеш ли? Ще кажеш: „Бъдете строги. Питайте ме каквото искате, на всичко отговарям.“ Ни най-малко няма да мисли колко са строги. Когато не знаем, тогава искаме да бъдат тъй снизходителни. Всеки човек, който иска другите да бъдат снизходителни, липсва му нещо. Аз не съм за снизхождението. Мислите ли, че Христос ще се възхити от вас? Като идете при Христа, вие, които мислите, че много знаете, Той ще ви изпрати на Земята при един голям грешник, защото грешникът е една голяма задача, математическа. Ще каже: „В една година отгоре да поправите погрешките на този грешник.“

Вие ще кажете, че духът ще трябва да присъствува. Но какво разбирате под думата „дух“? Разумното вътре във вас е духът. Че, вие защо туряте духа вън от себе си? Че, той ви праща с този дух вътре във вас, чрез него да разрешите. Така като разрешавате, вие ще се учите. Вие искате духът да работи вън от вас. Не зная как си представяте духа. Там, дето има дух, има светлина. Там, дето има дух, има топлина. Там, дето има дух, има сила. Там, дето има дух на доброта, има милосърдие, кротост, въздържание, всичките добродетели ги има там, дето е духът. Там, дето има душа, законът е същият. Същият закон е и за ума.

Сега вие мислите, че като идете в другия свят, въпросът ще се измени. Едно време дойде една майка на един от учениците на Христа и тя мислеше, както вие мислите. Казва: „Учителю, аз считам моите синове много способни. Да седне единият от дясно Ти и другият отляво Ти“ – най-голямото място, другояче не може. Всяка майка иска синовете да ги тури на първо място. Казва ѝ: „Онази чаша, която Аз пия, могат ли да я пият?“ – „Пивват я“ – казва. Тя мисли – обикновената чаша. Казва: „Моите синове пият колкото искаш.“ – „Кръщението, с което Аз се кръщавам, могат ли да се кръстят?“ – „Кръщават се“ – казва тя. – „И чашата, която Аз пия, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстят, но да седнат единият отляво и другият отдясно, това не е Мое да го дам, то е на онзи, на когото е дадено, на достойните. Не са майките, които назначават да седнат синовете и единият отляво, другият отдясно.“

Сега, ако идете в света, ще ви питат: „Ти православен ли си? Я се прекръсти.“ Казва: „Защо?“ – „Тъй, да видим знаеш ли да се кръстиш.“ Той ще си тури трите пръста на челото, после ще ги тури на сърцето, вляво, вдясно. Вие сега оспорвате това, казвате, че човек не трябва да се кръсти. Съгласен съм и с онези, които казват, че човек не трябва да се кръсти, съгласен съм и с онези, които казват, че човек трябва да се кръсти. Когато човек разбира да се кръсти, то е право, хубаво е. Когато разбира да се не кръсти, да се не кръсти. Аз ни най-малко не поддържам, че слабият трябва да те защищава. Когато някой по-силен те бие и дойде слабият да те защищава, ще те бият повече. По-добре да се не меси. Ако те защищава някой, да те защищава по-силният, да има на кого да разчиташ. Казва: „Много знае.“ Той знае, за да накара другите да го бият. Нищо повече.

В турско време един българин казвал, че знае турски много добре, фарси. Казва: „Турски всичко разбирам.“ Иде един високопоставен турски чиновник, аянин, с кадията заедно. Дояло им се риба и казват на този, на този, който знае турски: „Кажи – казва – дали имат тук един сак за риба?“ Той казва: „Дотрябвало му един скъсан сак, дайте му, който има.“ Но сакът съдран, всичката риба излязла навън, нищо не могат да хванат. Като се връщат, без да могат да уловят риба, със съдрания сак, аянинът набива българина, удря му няколко шамара. Питат го: „Защо те бие?“ – „Наддумах го.“ А той не разбира турски. Всички нас, като ни бият, все сме като този българин. Гледам сега, по вестниците чета, хвалят се англичаните, че гениално отстъпили при Ламанша. Ти като започнеш да отстъпваш, казва: гениалност имаш.

Една вечер чувам тук, че котката кряска. Излизам от стаята да ѝ помогна. Излизам навън – един голям котарак я налегнал. Тя се качи горе на дървото и той отподире ѝ. Щом като отидох, работата се уреди.

Казвам: Какво делите тук, на Изгрева? Тук култура трябва да има. Такова котешко крякане, какво е това? Казвам на големия котак: „Я слез долу.“ Той ме погледна. Оттеглих се, той слезе долу. Казвам и на котката: „Я слез и ти.“ Отивам вкъщи, дадох ѝ малко кашкавал, вдигна опашка, започна да се глади. Казва: „Много съм ти благодарна.“ Сега, мене не ме учудва това, че те се давят. Мене ми е чудно по някой път, когато разисквате какво съм искал да кажа.

Един испански поет написал едно хубаво стихотворение от 4–5 куплета. Няколко мнения. Отиват при поета и го питат: „Какво искаше да кажеш с това стихотворение?“ – „Писах го, и аз не зная.“ Онзи, който го писал, още не знае, пък ти си даваш мнението. Вие си давате мнението какво искал да каже Христос 2000 години.

Често при мене са идвали някои, направили си нови дрехи и ме питат: „Как, харесваш ли ми дрехите?“ Казвам: Много хубава е дрехата ти, но тебе не харесвам. На тебе не ти харесвам челото, не е хубаво скроено. Дрехата ти е много хубава скроена, ръкавите изящни, прилягат, но челото ти не е хубаво. На еди-кое си място трябва да го поправиш. После, носът ти не е скроен както трябва. Устата ти, и тя не е скроена. Дрехите ти са много хубави, но лицето ти не е. Казва: „Какво да се прави?“ – Ще идеш да поправиш челото си. Ще оправиш отношенията си с Божествения свят – ще си поправиш челото. Ще си поправиш отношенията с духовния свят – ще си поправиш носа. Ще си поправиш отношенията с физическия свят – устата ти и брадата ти ще си поправиш.

Други казват: „Каквото попросите, като вярвате, ще стане, ще ти бъде.“ Вярата е закон за мисълта. Под думата „вяра“ аз разбирам човек да мисли правилно. Защото само като вярваш, започваш да мислиш правилно. Не че всички неща трябва да бъдат неизменни. Някой от вас искате всичко да знаете. Възможно ли е в дадения случай да знаеш всичко? Аз снощи правех едно наблюдение на Месечината. И за първи път намерих на Месечината едно място на светлина, която вече никъде я няма. Светлина, на която чертите са не на бяла светлина, която е силна, но светлина, която действува, жива светлина, която свети. В един от големите циркуси се забелязва една голяма светлина, която грее, излизат трептения, има движение, има жива светлина. Има една светлина, която е отразена, няма трептения. Вие забелязвате звездите: когато ще се разваля времето, трептят, тяхната светлина трепти. Тия небесни светила, на които светлината трепти, са звездни планети, […] са тия, които имат по-[слаба] светлина, чиято светлина не трепти. Светлината, която трепти, има сила в себе си. Седя и размишлявам да не би това да е някаква илюзия на моите очи. Забелязвам мястото къде е и втори път пак ще наблюдавам светлината истинска ли е. Значи на туй място има живи хора. Нищо повече. И то не само живи, но и разумни. Защото мястото, на което се намира тази светлина, е най-хубаво, идеално, отлично място за наблюдение.

Казвам: Целият свят, това са възможности за човека. Вие седите и се обезсърчавате, защото нямате едно разбиране. Целият космос представя условие за вашето бъдеще развитие. Какво имате да се обезсърчавате? Целият космос, това са възможности, в които вашата душа, вашият дух, вашият ум, вашето сърце, вашата воля – всичко, което имате може да участвува, вие може да придобиете ония блага, които ги нямате. Вие при всичките блага, които имате, вие седите и се обезсърчавате. Гледате Слънцето, казвате: „Слънцето е високо, въздухът – чист, но пари ми липсват.“

Туй, което ви липсва, ще го придобиете от въздуха, от светлината ще го придобиете, от Земята. Но на Земята някой път трябва да платите нещо, за да ви даде. Земята има често търговски работи. Тя е като банкера. Ти от нея да вземеш пари назаем, трябва трима души гаранти. Всичките неразположения, които имате, те са кредит. Ще дадеш своето неразположение на Земята, тя ще ти даде хубавото, което има. И тя се нуждае от тор.

Та казвам: Има един начин за лекуване. Вие може боси да ходите някой път. Имате едно неразположение. През месец юли събуйте си обущата, направете едно малко упражнение от 5–10 минути. Веднага туй неразположение, което имате, ще се смени. Каквото и неразположение да имате, ще ви вземе може би малко време, докато идете на два–три километра пътешествие, на някоя хубава морава. Вие седите вкъщи, два–три дни имате неразположение, може да се карате с 10 души. Тази енергия е насъбрана във вас, трябва да излезете навън.

Казвам: Когато човек дойде да се занимава с Божествените работи, ще се явят много противоречия. Мислите ли, че онази красива мома, която би се молила на Бога да бъде красива, че красотата в нея няма да роди противоречие? В красотата има известни блага, но има и известни противоречия. Вие докато сте сиромах, може спокойно да пътувате, ще имате само чувството, че сте сиромах. Няма да имате опасност да ви оберат. Ако вие сте един богат милионер, вечерно време няма да можете да пътувате сами, но ще трябва да имате няколко детективи, които вървят подир вас и ви пазят, както американските милиардери, които ги пазят 4–5 души детективи. Някой път задигнат го с автомобил и искат 50 000, 100–200 000 долара, за да го откупят. Мислите ли, че един милиардер, когото турят в автомобила вътре, че той е един много умен човек?

И вие знаете ли защо идат страданията? Някой път сте неразположени. Мнозина мислят, че са благоугодни на Бога, пък [има] някои неща, които те не могат да си обяснят. Това са изпитания. Всичките страдания, които идат, те са нарочно създадени. Всеки един [от] вас носи своите страдания. Някой образува своите страдания от краен консерватизъм. Той не иска да отстъпи в нещо. Той ще си създаде много мъчнотии. Друг много отстъпва. И той ще си създаде мъчнотии. Когато отстъпваш, ще имаш съображения защо отстъпваш.

Вървя аз по пътя, една дете иде насреща ми. Според закона кой трябва да отстъпи: силният или слабият? Но аз съм благоразумен човек, какво ми коства да отстъпя няколко крачки да мине детето. Ако побутна това дете, то ще падне. Ще търся да намеря майка му да научи това дете да отстъпва. То ще ми коства много повече енергия, докато я намеря, отколкото аз сам да отстъпя.

Дойде ви вас едно страдание. Малцина от вас съм намерил да сте герои да носите страданията си. Аз бих желал, когато носите страданията си, да се радвате. Вие не се радвате на страданията си. Щом дойде едно страдание, вие казвате: „Отде дойде това страдание да ме намери?“ Но вие се самозаблуждавате. В една радост винаги е скрита една скръб, а в скръбта е дегизирана една радост. Когато истинската радост ще дойде във вас, тя ще се дегизира със скръб, страшна, за да ви изпита колко сте умен. Ако вие се поколебаете, тя знае, че не сте готови заради нея, тя не иде. Скръбта ще остане при вас. Ако разбирате закона, ще ви даде най-голямата радост, радост, която никога не сте усещали. Някой път радостта дойде, но скръбта се е скрила. Ти мислиш, че вече радостта е дошла. Ако мислиш, че радостта е дошла, ще имате най-голямата скръб. Човек, който не може еднакво да цени радостите и скърбите, той не разбира какво е отношението. Радостта, това са клонищата; скръбта, това са корените на една същина вътре. Животът без страдания и без радости, той не расте. Скръбта, това са корените на живота. Листата, това са радостите на живота.

Сега, по някой път вие казвате: „Защо Господ е направил света така?“ Мислите ли, че на Господа Му е приятно, когато след всички блага, които ви дава, вие не изпълнявате Неговата Воля? Какво търпение има Бог! Той може да ви натисне и да ви смачка, да те освободи. Но Той те погледне и каже: „Хайде да го търпя.“ Направиш една погрешка – търпи те, един живот, два, три, пет живота, казва: „Все ще стане нещо от него.“ Той дълго търпи и най-после ще стане от тебе туй, което Той иска. Но колко време трябва да мине?

Питам: Сега, ако Адам не беше направил погрешка, Христос щеше ли да направи това добро? Онова, което Адам не можеше да направи, Христос го направи. Адам Господ го остави да поживее само като калугер в райската градина. Казва: „Не виждам никакъв смисъл. Всички тук си имат някаква другарка, само аз си нямам. Какъв смисъл има животът?“ Защо му трябваше другарка? Да се занимава с Господа. Казва: „То е висока работа. Да си имам една другарчица.“ Аз не мисля тъй. В моя ум тази идея не е тази идея, която вас занимава. Според мене хората, които се обичат, те никога не се пипат. Слънцето, докато е на 92 милиона мили от Земята, на Земята е добре. Но ако Земята дойде и иска да го прегърне, да погали туй Слънце, от Земята няма да остане нищо, тя ще се разтопи. Пък и от всичките хора нищо няма да остане. При сегашните условия Слънцето трябва да е далече. Нека да си пишат писма, колкото искат и Земята да пише поезия, колкото иска.

Вие, при сегашния живот, искате да идете при Господа и да Му се оплачете. Казва: „Да ида и да се оплача на Господа.“ Туй му е останало. Нямала Мара работа, туй е останало. Не е само тук една Мара. Сега, ако аз съм на вашето място, какво ще говоря? Аз ще кажа: „Защо той така говори?“ Всеки един човек, когато ви срещне, той е една възможност или за вашия прогрес, или за вашето спъване. Ако срещате един човек и не може да разрешите задачата защо го срещате, вие се спъвате. Ако го срещате и правилно разрешавате задачата, то е за вашето благо.

Та казвам, първото нещо: На всинца ви трябва един отличен ум, ум, който да има светлина, трябва ви едно отлично сърце, което да има топлина, трябва ви една отлична воля, която да има сила. Три неща са потребни за човешкия прогрес, за да се разрешават правилно въпросите. Светлината е потребна за мисълта, топлината е потребна за чувствата. Защото чувствата растат, мислите се разширяват, а пък постъпките се реализират. Да имаме сила, значи трябва нещата да ги реализираме. Та казвам: Всичките несгоди в живота, които съществуват, да можем да ги оправим.

Та казвам: Това лице както е нарисувано на чертежа [на с. 229], може ли да разчитаме на този човек? На тази сянка може ли да разчитаме? Най-първо трябва да знаете, че тия уста показват теснота на чувствата. Значи сърцето не е свободно. Вие по някой път стискате устните си или стискате зъбите си. Ти като започнеш да стискаш зъбите си и устните си, главата ти има да пати. Дръж си устата спокойна, дръж ги не отворени като на патка, но малко прилепнали. Не ги притискай, свобода трябва да дадете на устата. Една малка гънка трябва да има на устата, не да бъде една права линия. Щом устата е една права линия, тази права линия е, която носи всичките страдания на човека. За да се измени, трябва да има една малка гънка.

Първият закон е, че трябва да се държим в хармония с Божественото. В света, в цялата природа, има една разумност, с която ние трябва да бъдем в съгласие. В цялата природа има една вътрешна доброта, с която ние трябва да бъдем в съгласие. В цялата природа има една сила, която направлява всичко. С тази сила ние трябва да бъдем в съгласие. Ако сме в съгласие с тия три положения в природата, тогава работите ни може да вървят. Щом влезем в стълкновение, веднага слабият губи, не силният.

Сега да допуснем, че вие вървите по пътя и се удряте на един камък. Започвате философски да мислите защо се ударихте в този камък. Най-първо във вас се заражда желание да хванете камъка и да го хвърлите. Мнозина, като се удрят, хвърлят камъка, но камъкът не е виновен. Ако аз вървя по пътя, аз трябва да го видя, да го обиколя малко. Вие в даден случай с един човек не можете да се споразумеете. Значи еднакво не мислите. Кое е по-добре: силният ли да отстъпи или слабият? Слабият да отстъпи, това е естествено в живота. Но силният като отстъпи, показва, че е умен. Ако силният не отстъпва, той има някакво чувство, съобразява се.

Да допуснем сега, че вие имате да давате на един слаб човек. Вие сте силен, богат, не искате да му платите на този човек. И правото е на вашата страна – като идете, ще подкупите съдиите, казвате: „Не искам да ти платя.“ Мислите ли, че вие сте разрешили този въпрос правилно? Не сте го разрешили. Това е един морален закон. Бог, Който е всесилен, ще ви тегли и един ден ще ви даде същото изпитание на вас. Сега съображенията какви са? Защо богатите хора някой път не искат да плащат? И защо именно сиромасите са много щедри: църкви градят, училища, пътища, правят домове. Щом станат богати, те вече са скържави.

Питам: Кое изкуство е по-лесно: рисуването или скулптурата? За да станеш скулптор, трябва да намериш някой голям камък, чукове, а за да бъдеш художник, трябва ти платно, бои и четка. Художеството е по-лесно. Коя творба ще издържи повече: картината ли, направена от платно и бои, или онази скулптура, направена от мрамор? Онези мраморните работи са по-дълготрайни. Та в света най-основната наука е скулптурата. След като изваете едно лице, тогава ще дойдете с боите, изкуството да рисувате, то е мазилката. След като сте изработили един човешки образ на камъка и за да му предадете естествения цвят, ще му турите червеничко, ще поставите боите – реален ще бъде.

Та казвам: Всяка една мисъл трябва да се опита в нейната същина. Мисли, които са съществени, те не се менят. Както и да я разглеждате, тази мисъл си остава една и съща. Мисъл, която е реална, тя мяза на една семка – щом я посадиш в земята, тя създава дървото. Щом тази семка не е реална, тази мисъл не може да създаде нещо реално. Тази семка не е вярна. Може да имате една изкуствена семка, която като посадите, нищо не израства. Семка, която може да произведе реалност или мисъл, която може да произведе реалност, те са реални. Мисли, които не може да произведат реалност, те не са реални. Всяка една ваша мисъл е реална само тогава, когато при най-лошото състояние, неразположен сте духом, помислите за една ваша добродетел, веднага ви олекне, мъчнотията ще изчезне.

Вие казвате, че имате вяра в Бога. Хубаво, дойде ви някое изпитание. Ако вие имахте за Бога една правилна идея, ако разбирахте какво нещо е Той, само като помислите заради Него, веднага с вас тази тежест, която имате, тя ще изчезне. Не само това. Но ако бихте имали вяра, и болестите ви ще изчезнат. Няма нещо, което да не изчезне. Не изведнъж да изчезне. Ако някой въпрос не го разбирате, ако сте музикант, и там има мъчни работи; ако сте художник, и там има мъчни работи. Да съчетаете боите не е лесна работа. Ако сте скулптор, не е лесна работа с чука да работите, да удряте, деликатна работа е. Ако сте поет и пишете, и то не е лесна работа да съчетаваш думите. Един поет, той има връзка, чутие, с което той познава степента на думите, че ги хармонизира.

Да кажем сега, как трябва да хармонизирате вашите мисли и чувства? На челото е изразена вашата мисъл. Гънката между челото и носа е границата между духовния и Божествения свят. Носът представя духовния свят. На какво е равно челото? На какво е равен носът? Ако носът е дълъг, а лицето тясно, този човек мисли много, но мисълта не е устойчива, в него чувствата не са устойчиви. Ако носът му е късичък, широк, той е чрезмерно консерватор, не можеш с девет чифта биволи да го извадиш из релсите, не отстъпва. Умният човек отстъпва всякъде, но погрешки не прави. Той отстъпва, но е умен.

Един американски професор стои и работи, влиза при него един апаш с револвер. Той правил своите изследвания по физика, държал два златни цилиндъра. Казва: „Господине, давам ти ги.“ Той ги взема с двете ръце, но професорът завъртял ръчката и потекъл ток. Онзи държи цилиндрите и не може да се освободи. Той го развождал из къщата, навсякъде казва: „Да те запозная с моята къща.“ Развожда го от една стая в друга, по стълбите го извежда и най-после оставя ръчката. Онзи се освобождава и хуква да бяга. Казва: „Да знаеш, още веднъж когато ходиш при учените хора, трябва да цениш.“

Та и вие, когато роптаете, Господ ще ви даде два цилиндъра, после ще завърти ръчката, два–три дни ще скачате. Да каже: „Всеки човек, който отива при Бога, трябва да разбира езика на нещата.“ Ще мислиш правилно. Никога няма да допущаш в ума си, като ученици, че нещо скимнало на Господа. После, няма да допущаш в чувствата си едно неразположение. Причината не е в Бога, че нещо не е станало тъй, както ти мислиш. Тъй, както ти мислиш, причината не е в Бога. Няма да вземеш погрешките на хората и да ги туриш да държиш Господа отговорен за техните погрешки. Няма да Го държиш отговорен и за своите погрешки. Господа ще Го държиш отговорен само за всичко онова, което е добро в света. За всички велики блага Него ще държиш отговорен. За всички онези неща, които причиняват страдание на хората, ще държиш себе си и другите отговорни.

По-големи герои са тези, които носят страданията, отколкото тези, които носят радостите.

„Отче наш“

XIX година (1939–1940)
37-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 12 юни 1940 г.,
София – Изгрев.