За добро е

Сряда, 5 ч сутринта

(Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло.)

„Добрата молитва“

Песен: „Всичко в живота е постижимо“

Прочетоха се темите: „Защо остарява човек?“

Човек в живота си живее в своята си симпатична нервна система, в слънчевия възел или в стомаха си. А когато остарее, живее горе в главата си. И като почне да мисли много, той става неподвижен – неподвижен в този смисъл, че има отвлечени идеи, извън Земята. И като е млад, той се движи в малък кръг. Като стане стар, той се занимава с големи предмети. Не борави с 10–20 000 лева, а с милиони и се натрупват грижи, постоянно мисли какво да прави. И като похарчи всичкия си капитал, остарее. Идеи много, оборот голям, но печалба малка.

Някои от вас носите отпечатък на лицето си, че някои от предприятията ви не вървят добре. Например на някои са свити устата – предприятията му в чувствата не вървят. А пък на някого очите му са отворени – значи той очаква да дойде нещо отнякъде. Религиозните, като станат много религиозни, мислят дали им са простени греховете, постоянно само за греховете си мислят. Защо? Защото е запалена свещта. Като си облечен с нечиста дреха, какво ти става? Да отидеш на баня, да се измиеш, да вземеш нова дреха и да се облечеш. Религиозния казва на този и онзи: „Оцапан съм“, а не отива да се умие. Казват му: „Иди, умий се“, а той казва: „Кой ще отиде на баня, далече е.“ И когото срещне, все му разправя за своя хал. А какво трябва да разправя човек? Човек, за да се подмлади, не трябва да се тревожи. Ний мислим, че сме остарели. Ний мислим, че много знаем. Ти със старостта си не знаеш как да се справиш, а пък мислиш, че много знаеш. Значи научил си как да остаряваш. Имал си един кош на гърба си и каквото си намерил, си го турил в коша и сега чувствуваш, че той ти тежи.

Искате да знаете кой ще спечели във войната – германците или англичаните. Четете във вестниците колко бомби са пуснали едните или другите и тия бомби ги туряте в ума си. Няма някой от вас, който да не е турил Добруджа в ума си и цялата история на Добруджа. Всеки ден се карат двама души и ти ги туряш в ума си, и мислиш защо се карат. Двама души се женят, а ти се интересуваш, искаш да ги жениш и ги туряш в ума си. Видиш, че на някой търговец не му върви и го туряш в ума си. И се напъваш да мислиш какво ще стане. Самото подбуждение е хубаво, но ние се интересуваме от неща, които не са важни. Например тук има грамофон, тук постоянно пеят. Турят плочата, завъртят я. Турят я веднъж, дваж. Турят я почти всяка вечер. На 365 дена в годината слушаш я 365 пъти.

У хората се натрупва психически прах и вследствие на него хората остаряват. Това е общо казано. Тук действува и внушението: баща ти, дядо ти, прадядо ти са мислили за остаряването, ред поколения са мислили за това. И ти като дойдеш на 45 години, всичките тези дядовци дефилират пред тебе и ти казват: „Остарял си.“ Вторий идва и казва същото. Всички дефилират. И погледнеш, че е дошла някоя бръчка върху лицето ти. Защо дошла бръчката? Порои са дошли и копаят, а горите са изсечени. Ти трябва да посаждаш нови гори. Станеш сутринта и казваш: „Не зная какво ми стана в корема.“ А пък то болката е в симпатичната нервна система. Когато тя се разстрои, разстройва се и стомахът. Стомахът е едно детенце на симпатичната нервна система. Човек иска да знае всичко, каквото види, какво нещо е и го прати в стомаха си и му казва: „Виж, разгледай го.“ А стомахът е химик. Той почва да прави операции, разлага храната и ще образува малко кръвчица и ще я прати горе в мозъка. Там има един департамент, дето разглеждат работите. И ако храната не е била хубава, ще търсят кой е виновният за това.

Някой ви обиди. Ти търсиш причината защо ви е обидил. Какво нещо е обидата? Той, значи, размърдал въздуха по особен начин. Като казвал нещо, размърдал въздуха по особен начин и това дошло до твоето ухо и ти си се обидил.

Дойде преди няколко дена при мене една госпожа. Пратили я да ме пита за нещо. Тя има един син и една дъщеря. Тя пита не за себе си, но пита дали ще върви на сина ѝ и на дъщеря и. Аз ѝ рекох: „Син ви прилича ли на Вас? Ако прилича на Вас, точно каквото Вий сте преминали, и той това ще премине.“ Тя казва: „Прилича.“ Казах ѝ: „Като Вас ще бъде.“ Виждам нейната натура. Тя се безпокои за много работи, като Марта иска да уреди физическите си работи. Тя има пълничко лице, весела е, скоро ѝ минава. От малки неща се обезсърчава. Тя иска целият свят наоколо само да гугуца. Рекох ѝ: „На сина Ви ще му върви. Няма да му бъде много добре, но и няма да му бъде много зле.“ Тя казва: „Значи златната нишка по средата.“ После тя пита за дъщеря си. Питам: „Ти си весела, а твоят мъж е затворен. Ти скоро се разсмиваш, а той е сериозен. Малко говори и е доста упорит.“ Тя казва: „Право е.“ Казах: „И дъщеря ви, понеже прилича на баща си, и тя ще бъде като него.“ Тя казва: „Ти не си го виждал.“ Рекох: „Дъщеря ви е малко по-умна от него.“ Тя казва: „Право е. Бащата мисли, мисли, а пък дъщерята решава по-лесно.“ И сега тя, майката, иска да знае каква ще бъде съдбата им. Че, съдбата е определена.

Някой може да каже: „Отгде го знаеш това?“ Отде зная, че това е бор? Виждам го, че е бор. Щом някой вижда, може да има ясна представа. Щом дойде един човек, аз зная дали ще му върви или не, дали ще бъде болен или здрав. Това е толкоз просто, че и буболечките го знаят. Една буболечка, щом те види, тя знае. Аз често от децата правя диагноза. Когато искам да знам дали съм здрав или не, аз сондирам децата. Когато ти си лош човек, детето, още като те види, изгубва си разположението. Щом те види, че си болен или лош, то се оттегля. То познава. Щом децата почват да ви избягват, вземете това под внимание. Аз ви препоръчвам не да залъгвате децата с орехи. Защото могат да подкупят децата. Без подкуп. А после, като ви каже детето истината, като ви гадае, тогава му дайте ябълка, круша, слива. Но не отивайте при стария, понеже той е фалирал търговец. И той ще ти каже: „Я ела насам.“ И той ще почне да ти разправя нещо. Ще почне да разправя, че синовете му не живеели добре, че снаха му не го уважавала и ще каже: „Такъв свят е дошъл.“

Тя казва: „Какъв ще бъде в бъдеще?“ Казах: „Няма да бъде нито много зле, нито много добре, а по средата.“ Тя се задоволи с това. Аз се въздържам и не обичам да говоря за бъдещето на хората, защото това е една тайна. Какво ще разгадавам за нейните неща на бъдещето? Тя иска да говори за бъдещето.

Другата жена, и тя иска да ѝ говоря за бъдещето. Казах ѝ: „Пострадала си.“ Не исках да ѝ кажа от какво е пострадала. Попитах я: „От какво си пострадала?“ Тя казва: „Имах апандисит. Направиха ми операция и видяха, че не е апандисит и пак го зашиха корема, без да отрежат сляпото черво.“ Казах ѝ: „Много добре.“ Тя казва: „Втори път ще ми правят [ли] операция?“ Казах ѝ: „Никой път да не ти правят операция.“ Тя попита: „Трябва ли да се оженя?“ Казах ѝ до 2 години да не се жени. Тя каза: „Много съм остаряла.“ Казах ѝ: „Не си остаряла. За 2 години няма да остарееш. Ако се ожениш сега, ще остарееш повече.“

Първата каза: „Не мога да спя.“ Казах ѝ: „Всяка сутрин като станеш, и на обяд, и вечерта, кажи си: „Добре съм.“ И след 3 месеца ще имаш едно малко подобрение. 365 дена ще казваш по 3 пъти на ден: „Добре съм.“ Какво ти коства това? А пък ти казваш: „Зле съм.“ Сутринта като станеш, на обяд и вечер казваш: „Зле съм“ – и искаш да ти стане добре.“

Да кажем, че имате една болка и не искате никой да ви знае болката. Но болестите миришат. Някой човек, като се приближава до мене, аз усещам миризмата на цирея му. Или боли го бъбрекът – бъбрекът мирише. Или боли го стомахът. Тогава и от стомаха му иде лоша миризма. Ако го болят гърдите, и от тях излиза лоша миризма. Ако го болят ушите, също. И по миризмата вече му зная болките. Каква философия има в това? Философията е сега в това как да премахнеш тази миризма. И ако тя не се премахне, човек не може да се лекува. Аз съм говорил често следното. Някой, който е нетърпелив, има особена миризма. Който е търпелив, има хубаво ухание. Срещна един търпелив човек – от него излиза приятна миризма както от някой карамфил. А пък някой, който е нетърпелив, от него излиза миризма както миризмата от магарешкия трън. Това е действително. Вий не го вярвате. Не искам да го вярвате. Сега, има начин за лекуване. Някои са ми казвали: „Как да бъда търпелив?“ След като му дам начин как да бъде търпелив, той непременно тогава ще покаже своето нетърпение.

Вий мислите, че въшките и бълхите са глупави същества. Те са много умни. Знаят си занаята. Като дойдат, знаят химия. Една бълха като дойде или въшка, ще изпусне течност и ще почне да смуче. И там ще те сърби. От киселината на въшката или бълхата те сърби. Ти мислиш, че това е глупава работа. Те с химически работи се занимават. Тя колко кръв е взела? Тя даже не е взела една милионна част от грама. Тя има спринцовка. Тя казва: „Почтената госпожица бълха има чест да Ви посети и да опита сладките работи на Вашия гръб. Много Ви благодаря. Много сме благодарни от това, което си похапнахме.“

Има един начин, сега, ти така да направиш, че бълхите да не влизат под ризата ти. Като дойде почтената и учена бълха, трябва да похлопа на вратата и да каже: „Уважаемий господине, мога ли да влиза и да се запозная с Вашия гръб?“ А пък тя влиза скрито, като разбойник.

Сега вий ще кажете: „Да оставим бълхите.“ Че, има и духовни бълхи! Дошла ти е една мисъл, загнездила се е в ума ти и те безпокои. И няма никаква полза от нея. Например влезе мисълта, че имаш рак в черния дроб или в жлъчката. Този, който ти е казал, че е рак, той не е специалист, не е свършил в странство. Че, какво страшно има в един рак? Раците ги пекат. Извадиш рака и хайде в огъня, опечи го.

Когато чувствата на хората станат противоположни на ума, дойде с тях в едно вътрешно стълкновение, когато мислите на човека станат егоистични, ракът скоро се образува, индивидуализират се клетките, т.е. тези клетки на организма не се подчиняват на общия закон на организма и искат да си образуват един индивидуален живот и да живеят за себе си. И тогава се образуват раковите образувания. Най-първо е бил като един малък лешник, но после се разширява и изпращат своите агенти навсякъде.

Като дойде ракът в човека, какво ще стане с човека? Нищо няма да стане. На рака ще му кажеш: „Много няма да ме безпокоиш.“ Той е доста аристократ. Храни го с лук, нищо повече. Сутрин, на обяд и вечер с лук ще го храниш. Като го храниш няколко месеца с лук, той ще каже: „Тук лук се яде.“ Ще кажеш така: „Здрав съм, здрав съм, здрав съм, всичко в мене е така, както Бог го е създал.“ И тогава никакъв рак и никаква бълха не може да влезе в тебе. Ако отидеш някъде, дето има много въшки, ще кажеш: „Не позволявам на въшката да влезе под мойта риза и в мойта глава.“ И те, като дойдат, четат това и казват: „Тук не е позволено, има стражари“ и си заминават. Ще туриш надпис на въшките: „Не се позволява въшка и бълха да влезе в моята глава и под моята риза, без никакви изключения.“

Щом една въшка влиза в главата ти, липсва ти нещо. Също и когато една бълха влезе в тебе. Какво ти липсва? Бълхата влезе в ризата и казва: „Ще бъдеш пъргава, като мене ще работиш.“ И въшката, като дойде на главата ти, казва: „Не си мия често главата.“ Три пъти на ден ще си миеш главата. А пък щом си миеш главата един път на годината, ще дойде въшката. Въшката ти казва: „Ти не си мил главата си и затова аз идвам.“ Въшката или бълхата са инспектори на труда. Ще се миеш, бани ще правиш. Щом е чисто тялото, бълха не влиза. Щом е чиста главата, въшка не влиза. Този закон е верен и за духовния, и за физическия свят. А за Божествения свят другояче стои въпросът.

Сега, някои от вас направете един опит. Боли ви кракът. По 3 пъти на ден казвайте: „Не ме боли. Здрав съм.“ И като казвате това, вярвайте, че сте здрав.

Един прост пример. Някой път си събувате крака лятно време, за да вървите бос. Набил се е трън в крака ти. Теб те е страх да извадиш тръна. Извади си тръна, намажи мястото с дървено масло и ще ти мине след 2–3 дена. Като дойде в тебе една отрицателна мисъл, извади я. Отрицателните мисли ще дойдат.

Сега какви ли не болести има. В Америка един германски лекар, като изследвал нервните болести, намерил 400 нервни болести. И най-после казал: „Американичи.“ Ти казваш: „Неразположен съм.“ Какво разбираш под тия думи? Щом у човека се намали неговата надежда, се раждат някои болести. Щом се намали вярата му, се раждат други болести. Щом се намали любовта му, се образуват най-лошите болести. Ти си намалил любовта си. Иде безлюбието, което носи болестта. Ти си намалил вярата си. При намалението на вярата, иде безверието, което носи известни болести. И безнадеждието носи болести. Най-първо отстрани безнадеждието, безверието и безлюбието и усили надеждата си на физическото поле, усили вярата си, усили и любовта си, и всички болезнени състояния ще изчезнат.

Но как сега? Направете опит. Най-първо почнете да посещавате камъните. Така ще се лекувате по новия начин. Ще отидеш и ще намериш здрави камъни, да не са болни, защото има и болни камъни. Има много камъни, които боледуват. Разтрошават се, разпръскват се. Ще намериш здрави камъни. Като го удариш с чук, да не се разпръсква, а пък другите камъни, болните, като ги чукнеш, се разпръскват. Ще намериш здрави камъни, ще ги намериш на Витоша и констатирай, че е здрав камъкът. Кажи, че този камък е здрав. После намери едно дърво, което е здраво, да няма никакъв недъг: клоните му и листата му да са здрави. И пак кажи, че е здраво това дърво. Констатирай този факт, констатирай тази истина и щом я констатираш, тя ще влезе в тебе. А не като намериш едно болно дърво, да кажеш, че е здраво.

Ако съхнат листите на дървото, причината е една. Ако съхнат клонищата му, причината е друга. Ако цялото дърво съхне, причината е пак друга. Щом цялото дърво изсъхва, причината е в Божествения свят. Божественият свят е решил да изсъхне дървото, понеже не изпълнява Волята Божия. Ако съхнат клоните, причината е в духовния свят. Ако съхнат листата, причината е на физическото поле.

Сега вие всички мислите, че вярвате в Бога. Че вярвате, вярвате. Но кой от вас изпълнява Волята Божия така както трябва? Например някой казва: „Учителю, много те обичам.“ А пък няма да се мине половин час и ще се скарат двамата, които казваха, че ме обичат.

Да кажем, че някой е плюл на Земята. Има един разказ. Един от турските султани, който бил много учен, посетил един овчар, който му отслужвал, и го поканил в палата си. А пък овчарят обичал да плюе: тук плюе, там плюе. Овчарят не знаел как да се държи чисто. Щом овчарят заплюе, султанът се наведе и изчисти. Пак заплюе овчарят, султанът пак изчисти. Че, това е разбиране. Ще чистиш. Ти си поканил някого. Щом дойде един човек, познат, той ще плюе. Ти ще чистиш. Щом дойде дяволът в къщата ти, той ще плюе.

Дяволът е овчарят. Той е бил ангел, много енергии са се подчинявали на него. Като се е създавал светът, и той е взел участие. И дяволът е вложил капитала си в света. И по някой път той иде, за да каже: „Как живеете вие?“ И дяволът има философия. Той казва: „Ти не трябва да се молиш толкоз. И без молитва може. Не трябва да се работи много. Нека други да работят, а пък ти ще мислиш. И като узреят плодовете, ти ще бъдеш първият да си напълниш торбата.“ Това е неговата философия. А пък ти, като отидеш първи, дяволът ще прати стопанина на дървото и ще му каже: „Скоро ще дойде един. Питай го: „Кой ти даде право да береш чуждо дърво?“ Днес има проповедници, които ще кажат: „Ти си грешен.“

Като дойде някой човек, който има някой недостатък, щом се срещнеш с един лош човек, има опасност да срещнеш дявола. Значи дяволът е наоколо. Този е негов агент. И аз взимам вече мерки. Щом срещна аз някое от кучетата, аз зная, че дяволът е наблизо. И на кучето давам гевреци. Щом вържа кучето, връзвам и дявола, понеже той е вътре в кучето.

Обръщайте внимание на положителното в живота. Вий по някой път обичате вашите приятели. Това е много естествено. По някой път идете при някой човек, който има отрицателни черти, и ще се постараете да го обикнете, но без да му казвате, и да видите колко мъчно се обиква такъв човек, един нечист човек. Има някои хора, чисти, имат капитал, здрави са, весели са. А пък има хора нечисти, които нямат никакъв капитал, много е мъчно да ги обичаш. Постарай се да видиш нещо хубаво в него.

Сега, това е въпрос за самовъзпитание. Вий сте дошли до едно място, гдето човек трябва да възпитава себе си. Ако аз имах едно училище, ето какво бих направил. Ако исках да усиля волята на децата, няма да говоря по това, но ще им кажа: „Деца, я си погладете палеца на лявата ръка с палеца и показалеца на дясната ръка, от основата на палеца към върха.“ Ще му туря една много хубава ябълка пред него и ще му кажа: „Гледай ябълката и същевременно прави това с пръстите си.“ Ще му туря една слива и череша пред него и ще му кажа: „Пак гледай сливата или черешата и прави същото с пръстите си.“ Но ще кажете: „Защо така?“ Ще дадеш нещо от себе си; ще движиш пръстите на едната ръка от основата към върха на палеца на другата ръка. И след 3–4 месеца ще видиш едно малко подобрение, колкото просено зърно. Но законът е проработил.

Същото можеш да направиш и с показалеца. Така ще развиеш своето благородство. Ако правиш същото със средния пръст, ще развиеш своята съвест. Ако правиш същото със слънчевия пръст, ще развиеш в себе си изкуството; ако правиш същото с малкия пръст, ще развиеш в себе си практическите способности. Ако искате да знаете как да постъпвате, човек да си измива краката 3 пъти на ден и то пръст по пръст: сутрин, на обяд и вечерта. Това е за онези, които са неразположени. Вий ще кажете: „Къде ще отиде то?“ Ако искаш да бъдеш здрав, ще го направиш, но най-първо няма да има голям резултат, най-първо ще има малък резултат.

Та ние живеем в една свещена област на природата. Цялото ни тяло е свързано с Божествения, духовния и физическия свят. Ако знаехте тия закони и ако постъпвахте съобразно с принципите на Божествения свят, съобразно със законите на духовния свят и съобразно с фактите на физическия свят, ние щяхме да бъдем здрави.

После, някой казва, че има религия. Религията е горе, на върха на главата. Ти не можеш да бъдеш религиозен човек, ако не е развит и другият център, под лъжичката. Човек, който яде сладко, той е религиозен, но това е на физическото поле. Ако искаш да видиш дали някой човек е религиозен, донеси му хляб и ако яде приятно и ако е весел, той е религиозен. Ако не яде приятно, няма религиозността, слаба му е религиозността. На физическото поле религията е да ядеш. Аз считам религиозен човек и онзи, който почва да играе. Щом ядеш и щом играеш, ти си религиозен. И ако навсякъде ходи и прави добро, той е религиозен. Ако някой казва: „Този човек не е добър, онзи човек не е добър“, той не е религиозен, той е критик. Онзи, който казва: „Този не е учен, онзи не е учен“, той не е религиозен.

Ако аз туря всички тези неучени хора в ума си, какво ще стане с мене? Ще търсиш учени хора, които са родени учени. Има хора, които са станали учени. И то пак е добро. Но има хора, родени учени. Вий вярвате в прераждането. Някои от вас в миналите прераждания сте били философи. Има цели томове, писани от вас. И като четете философията си, казвате: „Тоз, който е писал тази философия, какви глупости е писал!“ Че, това сте били вие. Поправете сега философията си. Някои от вас сте били видни лекари. Вие казвате: „Тези лекари колко погрешки са направили!“ Че, ти си бил това. Не го прави. Целият свят върви по твоя ум.

Казано е: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството небесно.“ Ето в какво седи детинството. Онова, което имаш, да е същественото. Аз имам една своя мисъл и когато дойде някой, аз изваждам моята мисъл и сравнявам моята мисъл с неговата. Щом моята мисъл и неговата са еднакви, ний сме на еднаква степен. Щом неговата мисъл е по-чиста, той седи над мене. Щом мойта мисъл е по-чиста, аз седя по-горе. Също така сравнявам мойте чувства и неговите чувства. Сравнявам и постъпките му.

Щом мисълта на някой човек е по-чиста, тя е Божествена мисъл и тогава Бог ще говори чрез него. Ако твойта мисъл е по-чиста, Бог ще говори чрез тебе. Някой път Бог говори чрез майката на детето. А някой път Бог говори чрез детето на майката. И майките някой път се учат. Ако детето носи една чиста мисъл, ако то е благородно, майката го къпе някой път по 3 пъти на ден и тя, като къпе това дете, тя се повдига, щом детето е чисто. Ако пък детето не е благородно, майката не го къпе твърде често.

Сега да ви дам едно упражнение. Колцина от вас бихте направили едно упражнение доброволно? Вий ще кажете: „Нещо за небето ли?“ Небесните неща, те са брилянти, те са големи работи. Как ще отидеш лесно на Слънцето? Но със Слънцето всеки може да говори. Много проста работа е. И буболечките говорят със Слънцето. Вземете една пеперуда. Тя се е облякла хубаво, кацнала е някъде и си взема баня. Знаят как да се пекат на Слънцето. А пък колцина от вас знаят как да се пекат на Слънцето? Ти казваш: „Няма време.“ Разпредели си времето. А пък щом дойде тежка болест, намирате време, намирате отпуска: месец, два, някой път година. Казвате: „Ще си изгубим службата, ако правим слънчеви бани.“ Че, като дойде болестта, не си ли изгубваш службата, а някой път и живота си?

Като седнеш и видиш хляба, усмихни се, зарадвай се. Като мляскаш, при всяка хапка благодари на Бога. А пък ти казваш: „Защо ми даде Господ това, 3 пъти да ям?“ Че, няма по-хубаво нещо от яденето, но да знаеш как да ядеш. И няма по-лошо нещо от яденето, като не знаеш как да ядеш. Ние не четем „Отче наш“, а четем формулата: „Божията Любов носи пълния живот.“ Тук, гледам, нещата са станали все автоматични. (Учителят изговаря бързо-бързо следните думи:) „Няма любов като Божията Любов.“ (След това Учителят повтори същите думи бавно, с пълно съсредоточаване и с благоговейно изражение на лицето.) „Няма любов като Божията Любов.“

Бог присъствува навсякъде в природата. Ако ние внесем закона на Любовта, пробужда се Божественото съзнание. Без вяра не можем да угодим на Бога, но ти трябва да вярваш, че Бог е навсякъде. Навсякъде е Бог. Дето са всички са здрави, там е Бог. Там, дето хората са болни, Бог не е там. Там, дето камъните се рушат, Бог не е там. Там, дето цветята цъфтят и всички хора живеят в мир, Бог е там. И в нас, когато има мир, Бог е там. И когато няма мир в нас, Бог не е там. По някой път искаме да направим нещо, което не е угодно на Бога. Той се отдалечава и като го направим, пак идва и не ни съди. Той ни гледа и нищо не ни казва. А пък ти казваш: „Боли ме коляното.“ Той казва: „Изправи си погрешката.“ Той казва още: „Не си ял както трябва.“ Искам да дойдат при мене 10 души от вас, които страдат от стомах и на тях ще дам рецепта. Те ще разправят на другите след един месец. Десет души да дойдат да ми кажат, че страдат от разстройство в стомаха. Но онова, което ще им кажа, на никого няма да го кажете. Щом го кажат, ще им бъде два пъти по-зле, отколкото по-рано.

Някой път ви говоря съзнателно. Ето каква е мисълта ми. Понеже зная, че Бог е във всинца ви, то като ви говоря, зная, че всяко нещо, което ви говоря, ще се провери. И ако не е вярно, ще кажат: „Защо говориш това, което не е вярно?“ Щом кажеш нещо, което не е в съгласие с Божествения закон, ти не си спокоен. Ако говориш нещо, което не е вярно, ще ти се каже отвътре: „Това не е вярно.“

Аз, като заболея, ще кажа: „Право е това.“ Като изгубя парите си, ще кажа: „Добро е това.“ Онзи, който е намерил парите, ще се радва. Аз скърбя, а пък той се радва. Той казва: „Колко Господ ме обича, че намерих тези пари.“ Може би детето му е болно или жена му е болна, та като изгубя парите, си казвам: „За добро е това.“ На някого давам 100 лева да ми купи нещо и като се върне, не му взимам остатъка. Казвам му: „Нека да стоят за тебе парите.“ Аз имам този обичай и не го изменям. Ти ще кажеш: „Къде ще му отиде краят така?“ Каквото дадеш, не взимай. Това да ти бъде идеята. Че, ти разполагаш със Слънцето, с въздуха, с всичко разполагаш. Ти бъди щедър. Казано е: „Да бъдем чада Божии.“ Искам едно нещо от вас по закона на Любовта. Вий сега сами си правите лошото. Вие казвате: „Този брат е много лош“, „Онзи чете много нетърпеливо.“ Кажи: „Този брат е много търпелив.“ Някои братя са ги нарочили и казват: „Този брат е нетърпелив.“ Не говорете така. Търпелив е този брат.

Вие сте розовото масло в България. По-добри от вас аз не съм срещал. Дванадесет души апостоли, които бяха при Христа, те бяха най-добрите хора в Израиля. Вий ще кажете: „Но Юда?“ Че, един Юда, най-лошият, той седеше по-горе, отколкото сегашните хора. Той има съзнание. След като предаде Учителя си, наложи си смъртно наказание. Той си каза: „Въже на тебе.“ Ученикът наказа слугата си. Онзи, който предаде Христа, беше слуга, а пък ученикът го наказа. Аз така забелязах.

Вий мислите, че като вас няма. Хубаво е това. Имате хубаво мнение за себе си, но не отричайте доброто мнение и за другите. Иначе унищожаваш резултатите. Плюс и минус какво ще дадат? Нула. + 1 − 1 = 0. И тази нула е едно семенце, което посаждаме тук, в тази почва, и тогава израстват житните зърна.

Ти като кажеш: „Аз съм добър“, казвам си: „Ти си толкоз добър, колкото и аз.“ Аз разглеждам нещата от Боже[ствено] гледище. И в тебе Бог е вложил толкоз, колкото и в мене. Бог дава Духа Си. Бог ми дава повече, понеже изпълнявам Волята Божия. И на тебе не ти дава, понеже не изпълняваш Волята Божия. Причината си ти. Всички хора, като се самопожертвуват, Бог ще има благоволение към тях.

Вий имате заложбите на добрите хора. Мислете за всички хора добре. Вий казвате: „Този брат е лош.“ Някои имат много хубави черти. Вий приличате на букет с много хубави цветя. Вий имате такива качества, които никъде по света ги няма.

Някой път ме изкарвате от търпение. Някой идва при мене да ме застави да се моля за него, да му помагам, да му кажа нещо. Той ми казва: „Не вървят работите. Мойте работи вместо да се оправят, развалят се, ти не взимаш участие.“ Казах му: „Ти си един човек, който не си благодарен. Защо не си носиш съдбата? Ти сам се спъваш. Ти нямаш любов. Не си проявил никаква любов. Ти искаш да ме матахариш и каквото ти кажа, не го изпълняваш.“ Нагълчах го. И вярно беше това, което казах. Казах му: „Сега да си вървиш.“ И връща се днес, и ми казва: „Тръгна ми.“ Аз се зарадвах тогаз. Той каза: „За пръв път ми тръгна.“ Като го нагълчах, тръгна му. Аз се зарадвах, че каквото съм му казал, на място съм му казал и Божието благословение дойде.

Та, трябва да ви нагълчат Любовта, Вярата и Надеждата. Когато ви нагълчат те, това е най-хубавото нещо.

Някой път можеш да гълчиш някой човек, но като го гълчиш, да му желаеш доброто. И да му кажеш: „Да Ви благослови Господ.“ Че и за тебе да бъде добре, и за него да бъде добре. Това можеш да го направиш.

Старият и хилав човек постоянно мисли за краката си, за пръстите си, че го болят. Не, старият човек да мисли за здравите си крака, за здравите си колене, за здравия си стомах, да мисли за най-хубавите неща в живота. И като страдате, благодарете на Бога. Това е Любов. Всичко онова, което Бог върши за нас, е съвършено. Дойдат страдания – благодари на Бога, за добро е. Дойде болест – за добро е. Благодари. Дойде здраве – два пъти е за добро. Като дойде болестта, един път е за добро. Като дойде здравето, кажи: „Два пъти е за добро.“

„Отче наш“

До следующата сряда изговаряйте само следующите думи всеки ден: „Отче наш“.

XIX година (1939–1940)
48-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 18 септември 1940 г.,
София – Изгрев.