Кога те кани някой на сватба.
Няма по-хубаво нещо в живота от това, да те поканят на сватба. – Защо? – Защото няма да плачеш. Други могат да плачат, но ти няма да плачеш. Когато те поканят на умряло, ще плачеш. Там е място за плачене. Така е според разбирането на съвременните хора.
Днес всички хора се нуждаят от нова философия за живота. Те не знаят как да си почиват. Животът на сегашните хора е крайно интензивен, вследствие на което умът, сърцето, волята, тялото им се изтощават. Мнозина мислят, че с много работа, с много мислене ще преобразят света. Вярно е, че човек може да преобрази света, но кой свят? Своя. – Как може човек да преобрази своя свят? – Като работи върху ума, сърцето, тялото си. По този начин той ще ги координира с външните сили. Като не разбират как да координират силите на своя организъм, хората се отклоняват от своята пряка задача и започват едни други да се морализират. Всеки се счита за авторитет, намира, че неговите близки не постъпват, както трябва. Въпреки това, никой не може да покаже как трябва да се постъпва. Отвън никой никого не може да коригира. Ще кажете, че еди-кой си не ви дава бял хляб. Какво лошо има в това? Всъщност белият хляб не е много хранителен. Ако накарате една бяла мома, която не е видяла слънце, да отиде на нивата, мислите ли, че тя ще свърши много работа? Обаче, ако пратите на нивата една черничка, опечена от слънцето мома, тя ще свърши много работа. Тя знае как да вдига и слага мотиката. Всеки човек върши добра работа, като го поставите на мястото му. Религиозният е добър на мястото си, ученият – също. Смените ли работите им, те ще създадат каша. Религиозният разбира добре религиозните въпроси, а ученият – научните.
Какво представлява религията? Религията е наука за възпитанието на човешкото сърце. Преди всичко трябва да се възпита сърцето. Ако чрез религията човек не може да възпита сърцето си, да го разположи, тя е безпредметна. Науката пък служи за възпитание на човешкия ум. Ако чрез науката не можеш да възпиташ своя ум, защо ти е тази наука? Ще кажете, че за човека е важен животът, той трябва да живее. Да живее човек, това значи, да възпитава тялото си. Ако на физическия свят човек не може да възпита тялото си, безпредметно е неговото знание.
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира законите на физическия свят, т.е. на тялото си. Да имаш разположение, това значи да разбираш законите на твоето сърце, да бъдеш религиозен. Тук е същото положение, както на някоя мома, която се влюбва в един момък и желае във всичко да му угоди. Като му пише писмо, тя поставя точките и запетаите на място, буквите пише красиво, изреченията нарежда правилно. Момъкът чете писмото, доволен е от момата и казва: „Стил има тази мома, учена е тя“. Щом се оженят, той вижда, че стилът е изгубен, учеността я няма. Къде останаха тия неща? Изгубиха се. Неща, които се губят, не са организирани. В организирания свят нещата никога не се губят. Там се печели, но не се губи. Сега вие не трябва да се спирате върху грешките, които сте правили в миналото. Всички хора са грешили и грешат, но грешките имат и добра страна. Грешките, които днес виждаме в живота на хората, в миналото са били добродетели. За пример, рогата на вола, с които някога се е бранил срещу неприятеля си, днес са безпредметни. Навремето волът считал за щастие, че имал рога, но днес не става нужда да се брани с тях. Човек е впрегнал вола на работа, сложил го е на нивата си да оре. Кого ще боде волът на нивата? Сега той пита господаря си как да снеме рогата си.
Като изучавате животинското царство, виждате какво голямо разнообразие съществува в природата. Всяка животинска форма представлява специфичен костюм, специална мода, в която природата облича различните животни. Като започнете от най-малката мушица и стигнете до човека, вие се натъквате на различни моди, една от друга по-красиви, по-сложни и по-усъвършенствани. Голямо е разнообразието на костюмите, с които природата е облякла своите деца. Един ден, когато човек излезе от сегашната си форма, неговият костюм ще остане в архивата, закачен на някой гвоздей, като антика, останала от миналото. Всяка форма, колкото и да е малка, има свое предназначение. За пример, има бръмбари, наречени „попови прасета“, с дълги антени, мустачки, които се движат в пространството. От движението им се съди, дали ще се развали времето, или ще се оправи. И пеперудите имат антени, с които познават какво ще бъде времето. Това е наука, която някога им е била известна, но днес е забравена. Като съзнание, човек е минал през различни форми, от най-ниските до тази, в която днес живее. Различните форми, през които човешкото съзнание минава, представляват велика школа. Не е въпрос до формите, важно е какво е научил човек.
Формите са преходни неща. Ако овчарят живее в палат, няма да бъде овчар; и ако царят живее в овчарска колиба, не може да бъде цар. Човек се определя от възможностите, които Бог е вложил в него. В човека има скрити дарби, които впоследствие ще се развият. Доброто, за пример, е скрита сила в човека, която трябва да се прояви. Мнозина се питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Здравето се обуславя от доброто. Без добро няма здраве. Значи доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека. – „Защо трябва да уча?“ – За да бъдеш силен и умен. Силата зависи от знанието. Ако нямаш знания, не можеш да проявиш силата си. За пример, дават ви да вдигнете един тежък предмет от сто килограма. Правите опит да го вдигнете с ръцете си, но не можете. Понеже имате знание, веднага прилагате лоста. И тогава това, което не можете да направите с ръцете си, правите с лоста. Със сложните лостове се вдигат големи тежести.
Мъчнотиите, на които хората се натъкват, също така са материални, физически тежести. Ако не можете да се справите лесно с една мъчнотия, ще потърсите лост. Една от мъчнотиите на сегашните хора е безпаричието. Някой човек сложи в ума си мисълта, че без пари не може да се живее. Парите са условие в живота, което зависи от човека. Човек може да заповядва на златото. – Кога? – Когато знае как да произнесе името му. Ако можете правилно да произнесете името на златото, то веднага ще дойде при вас. Направете този опит, да видите какъв резултат ще имате. Когато видният цигулар вземе цигулката си в ръка и започне да свири, знаете ли колко злато може да спечели за една вечер? Той тегли лъка нагоре-надолу, повдигне главата си към слушателите, иска да ги убеди, че заслужава да получи много пари.
Някои казват, че идеалът в живота им е музиката. Какво са направили със своята музика? Спрели ли са вятъра, разсеяли ли са облаците? Има тонове, гами в музиката, които могат да спрат бурите, ветровете, но не могат всякога да се прилагат. – Защо? – Ще причинят някакво зло. Следователно, ако бурята се спре, това може да причини по-голямо нещастие. – Защо идват бурите? – Защото хората свирят лошо. Ако искат да премахнат бурите, трябва да свирят добре. Ние взимаме думата свирене в широк смисъл. Свиренето подразбира живеене. Свирете добре, ако искате бурите да престанат. Трябва ли да питате защо бомбите експлодират и убиват хората? Бомбите експлодират, защото са пълни с взривни вещества и защото ги пускат в действие. Като намери такава бомба, разумният ще я отвори внимателно, ще извади експлозивното вещество навън и тя ще стане безвредна. Сегашните хора се плашат от външните, физически бомби, а не знаят, че крият в себе си множество бомби, останали от минали съществувания. Като не знаете това, вие ги чоплите, човъркате, докато един ден експлодират и причинят ред пакости. Разумни трябва да бъдете, да се отнасяте внимателно към тия бомби, за да не експлодират. Експлодират ли, ще причинят големи нещастия, както за самите вас, така и за окръжаващите. Някои мислят, че нямат бомби в себе си. Не, хиляди бомби имате. Какво представлява гневът? Разгневиш се, разсърдиш се, това е бомба, която е избухнала вече. Ти си готов да запалиш целия свят. Докато мислиш, че си тих и спокоен, като светия, щом се разгневиш, нарушаваш мира си. Бомба е избухнала в тебе. – Откъде дойде тази бомба?
Съвременната наука е намерила мястото на тези бомби. Като измервали човешката глава, учените открили, че зад ушите има специално място, където се крият бомбите. Има бомби, които не убиват, но само нараняват. Доближиш ли се до тях, ти отскачаш на известно разстояние. Някои бомби пък убиват. Ще кажете: „Защо са сложени бомби в тази област на главата?“ Питам: Защо англичаните минират своите морета? – За да се пазят от неприятеля. – Днес те се пазят от неприятеля, но като се свърши войната, докато очистят моретата си от своите мини, те сами ще пострадат от тях. Сега всеки човек се огражда с мини, да се пази от враговете си, но трябва да бъдем внимателни, защото един ден ще се натъкнем на собствените си мини и ще пострадаме.
Като разглеждам проявите в човешкия живот, аз нямам предвид техния личен живот, нито отделните личности. Аз оставам личността настрана, понеже тя не е дошла до онова високо развитие, до което трябва да дойде. Личният живот едва сега се развива. За да се прояви като личност, човек трябва да носи в себе си велика Мъдрост и да бъде силен. Ако на съвременния човек се даде сила, власт, той би направил това, което не трябва. Какво може да направи човек при сегашното си развитие, не е важно. Аз нямам намерение да се спирам върху отрицателната страна на живота и на природата. Като изучавате биологията, ще видите, че и злото, и доброто имат свое велико предназначение. Виждате, за пример, че комарът, пчелата, осата, жилят, отделят от себе си отрова. Обаче тази отрова не е предназначена за жилене, за отравяне на хората. Змията също отделя отрова, но отровата ѝ не е предназначена за хората. Първоначално Божественият план е бил съвършен, а не както днес се изявява. Той е изопачен впоследствие, когато човек се е отклонил от правия път. С грехопадането на човека са се изменили и животните.
Ще кажете, че човек, последното творение на Бога, не е съвършен. Очите, ушите му още не са съвършени. Първоначално те са били съвършени, но впоследствие са се изопачили. Окото на човека е уред, който, от дълго и неправилно употребяване, се развалил. Същото е станало и с ухото. Човешкият ум и човешкото сърце първоначално не са били такива, каквито са днес. Казвате, че човек трябва да развива ума и сърцето си. По-право е да се каже, че човек трябва да изправя ума и сърцето си.
В развитието си, човек върви по два пътя: инволюционен и еволюционен. В инволюционния път той слиза в гъстата материя и прави грешки; в еволюционния път той излиза от гъстата материя и сам изправя грешките си. Като слиза в гъстата материя, човек крещи, с което показва, че е свободен. Като излиза от гъстата материя, той изправя грешките си, с което показва, че има воля. По този начин той усилва волята си. Ето защо, като греши, човек трябва да знае как да изправя грешките си. В широк смисъл грешките са на място. За пример, някой шивач шие дреха на някого, но по погрешка не взел точни мерки. Той ушил дрехата, но по мерки тя отговаря на друг човек, а не на този, за когото се шие. Какво трябва да прави шивачът? Ще купи нов плат, ще вземе точни мерки и отново ще ушие дрехата. Скъпа ще излезе тази дреха, но поне грешката ще се изправи. Колкото повече грешки е правил шивачът в кроенето и ги е изправял, толкова по-голям майстор е станал.
Следователно заслужава понякога човек да греши и да изправя грешките си, но майстор да стане. В този смисъл грешките имат значение. Казано е, обаче, на човека да не греши. Хиляди и милиони хора грешат. Като видиш, че грешат, не прави техните грешки. Не подражавай на грешките на хората. Позволено е на човека да греши, но по нов начин, а не както са грешили хората досега. За пример, ако искаш да обидиш някого, не го обиждай, както досега си обиждал, но съвсем по нов начин. Ако искаш да му кажеш сврака, кажи му гълъбче. Пак птица ще го наречеш, но ще му причиниш приятност вместо обида. Ако е въпрос за интелигентност, свраката е по-умна от гълъба, но гълъбът е по-добър и благороден. Свраката е специалистка по намиране на кокошите яйца. Отдалеч още тя чува, че кокошката кудкудяка, че е снесла яйце, и започва да дебне. Щом кокошката излезе от курника, свраката влиза вътре, чукне яйцето, изпие го и се произнася, че е много прясно. После тя казва на кокошката: „По-силно кудкудякай, да не би да не те чуя“. За свраката е добре, че е изпила яйцето, но за господаря не е добре. Той се сърди, че сврака е изпила яйцето. Кое е по-добре: господарят да яде яйцата, или свраката? Добре е господарят да яде яйцата, но когато се научи сам да ги снася, като кокошка. – Кога може човек да снася яйца? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки.
Съвременният свят не е нищо друго, освен велико училище, в което Бог изпраща всички способни души да се учат. Като се учат, те същевременно правят грешки. Грешките са допуснати. Не е въпрос за греха, но за грешките. Грехът е извън човешкия свят, той е от друго естество. Не смесвайте греха с грешките. Има случаи, когато грешките са свързани с греха. Тогава човек може да бъде съден. Обаче, като правите грешки, не се обезсърчавайте. Изправяйте грешките си, без да се обезсърчавате. За пример, някой иска да говори, но се страхува, че ще направи някаква грешка. Няма защо да се страхува. Като сгреши, ще се изправи. Ако иска да не греши, преди всичко той трябва да познава добре въпроса, върху който ще говори. Някой свършил университет и мисли, че знае всичко. Той излиза на сцената да говори върху въпроса, как трябва хората да се женят, какво се изисква за раждане на добри деца и т.н. Това е един от най-трудните въпроси.
При какви условия трябва да се роди едно дете? За да се роди едно дете, бащата и майката трябва да са работили съзнателно ред поколения върху себе си, да са събрали материал за съграждане на една здрава, хубава къща за детето. Ако нямат такъв материал, по-добре да не се женят, да не градят къща, която след няколко години ще се събори. Ако са събрали здрав материал, нека градят. Ще кажете, че е писано в Свещените книги хората да се женят и размножават. От Божествено гледище това означава: Плодете се и размножавайте се по закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината. А тъй, да се плоди и размножава човек без участието на закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, това не е никакво плодене и размножаване. Ще кажете след това, че човек е роден от Бога. Раждането от Бога е сложен процес. За да се роди някой от Бога, нужни са добри условия.
Време е вече да се създадат благоприятни условия за раждане на децата. Жената, като бъдеща майка, има голяма отговорност. Ако съзнава отговорността си, тя никога не би трябвало да отправя отрицателни мисли към своя другар. И да вижда грешките му, никога не трябва да казва, че той съзнателно се е окалял. Както вървял, някой го бутнал в калта и той се оцапал. Или, както спал, дошъл някой отвън и сипал малко ракия в устата му. Жената го обвинява, че пил, защото мирише на ракия. Че мирише на ракия, това е вярно, но сам ли е пожелал да пие? Друг някой го е заставил да пие вместо него, но той носи отговорността. За да не носи чужда отговорност, човек трябва да бъде буден. И като спи, пак трябва да бъде буден.
Съвременните хора, религиозни и светски, са развили голяма подозрителност, вследствие на което се делят на наши и ваши. В църква ли ще отидете, или в някое научно общество, навсякъде ще чуете да се говори: „Този човек е наш, онзи не е наш“. Според мене, целият свят, в който Любовта работи, е наш. Мъже, жени и деца, от каквато нация и вероизповедание да са, щом работят в името на Любовта, са наши. Всеки човек, който говори истината, е наш; който не говори истината, не е наш. Един господин идва при мене и ми казва, че е от нашите хора. Питам го: Женен ли си? – „Женен съм.“ – Как живееш с жена си? – „От време на време я побивам.“ – Щом побиваш жена си, не си от нашите.
Един българин, много сприхав по характер, се оженил за една германка, възпитана и търпелива жена. Той често се гневял и биел жена си. Тя търпяла и нищо не казвала. Един ден той пак се хвърлил върху нея да я бие, но тя успяла да му удари две плесници и да го накара да се замисли. С това тя искала да му каже, че трябва да бъде умен. Ако с един удар, или с една плесница някой може да ви предаде Любов, Мъдрост и Истина, ударът е на място. Ако чрез един удар можете да събудите доброто в човека и го направите силен, ударът е на място.
Ударът има добри и лоши резултати, зависи от подбудителната причина. Някои родители бият децата си. Благодарение на този бой те стават човеци. Боят внася нещо добро в човека, особено ако излиза от любещ човек. Аз не съм абсолютно против боя, но Любовта трябва да взима участие. Ако биете с Любов, този бой е благословен, той лесно се забравя; ако биете без Любов, този бой никога не се забравя.
Следователно, ако биеш от Любов, боят е на място. Ако грешиш от Любов, грешката е на място; ако грешиш без Любов, грешката не е на място. Ако правиш добро с Любов, доброто е на мястото си; ако го правиш без Любов, не е на място. Добро, направено без Любов, не може да се реализира. Грешка, направена без Любов, не може да се изправи. Щом грешката е направена с Любов, в края на краищата ще се изправи. Следователно, каквато работа и да предприемете, прилагайте навсякъде Любовта. Любовта трябва да бъде предохранителна сила, която да предпазва човека от зло. Чуете ли някой да казва, че не може да търпи този или онзи, това показва, че Любовта не присъства в този човек. Той не може да търпи, защото нервната му система е разстроена. Щом нервната му система е разстроена, Любовта е далеч от него. Любовта регулира всички енергии в човешкия организъм.
„Кога те кани някой на сватба.“ Под думата „сватба“ ние разбираме духовния живот. Значи, кога те кани някой на сватба, кани те да влезеш в духовния живот. Раждането пък е физическият живот. От духовния живот отиваме към физическия. Когато умира, човек отива в Божествения свят. Така разглеждам въпросите за раждането, женитбата и смъртта. Аз съм изучавал живота във всички области и съм го разрешил. За всеки въпрос имам разрешение и за всяко нещо – цер.
Преди няколко месеци дойде при мене една видна госпожа от София, да ѝ дам някакъв съвет. Другарят ѝ, за когото се оженила, бил на 55 години, заемал висока служба. Като я изслушах, казах ѝ, че е дошла късно при мене. Ако беше дошла преди да се ожени, щях да ѝ дам друг съвет, но сега ще ѝ кажа нещо, което няма да ѝ хареса. Сега я съветвам да търпи. Ако е направила една грешка, сега трябва да търпи, да не направи втора, по-голяма грешка. По-рано щях да я посъветвам да не се жени за този човек, а сега ѝ казвам да не го оставя и да го търпи. В какво седи нещастието на тази жена? Мъжът ѝ залюбил една мома. Тя трябва да търпи, особено ако той е внимателен и към нея. Няма да мине много време, момата ще залюби някой момък и мъжът ще се обърне пак към жена си. Ако мъжът обича идеално, какво лошо има в това? Където е Божествената Любов, там е благото за човека. Дойдете ли до Божествената любов, вие нямате право да се месите там.
Помнете следното правило: който нарушава закона на Любовта, той ще счупи главата си. Любовта между хората трябва да се изявява правилно. Щом Любовта е правилна, тя е Божествена. Не е въпрос за безлюбието. Аз говоря за Любовта. Не питайте защо тези хора се обичат, кой кого обича и т.н. Ако ме слушате, приложете моя съвет: Не се месете в работата на Любовта. Всеки, който се е опитал да се меси в работата на Любовта, главата му е счупена. За да не чупите главите си, оставете този въпрос на Бога. Който е предоставил въпроса за Любовта на Бога, той вече е възкръснал. Който се е заел сам да го разрешава, той е счупил главата си. Бог е Любов. Следователно Той сам разрешава въпроса за Любовта.
Два велики закона съществуват в света: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. Ако не любите Господа и ближния си, как ще разберете тези закони? Вие искате да знаете какви трябва да бъдат отношенията между хора, които се обичат. Отношенията между хора, които се обичат, трябва да бъдат такива, каквито са отношенията на дясната ръка към лявата, на дясното око към лявото, на дясното ухо към лявото. Като носиш една кофа вода, първо дясната ръка я взима, после лявата и така работата върви хармонично. Така се повдига ту едното рамо, ту другото. Самият живот ни показва как трябва да постъпваме. Както човек постъпва с ръцете, краката, очите, ушите си, така постъпва и с устата си. Чрез устата се извършват два процеса: хранене и дишане. Устата върши и трета служба – чрез нея се излива Любовта.
Като говорим за Любовта, мнозина мислят, че са професори по Любовта, че всичко знаят и разбират. Най-лесното и най-мъчното нещо е да разбереш Любовта. Колкото повече я чоплите, толкова повече я губите. Какво ще стане с току-що посаденото семе, ако постоянно го чоплите? То ще изсъхне, ще изчезне. Същото става и с Любовта. Ако не я чоплите, тя расте и се развива. Следователно, щом някой каже, че е изгубил Любовта си, аз зная вече, че той я е чоплил. В това отношение аз съм ясновидец. Които не са изгубили Любовта си, те не са я чоплили. Това е 101% вярно. Аз съм проверявал тия неща много пъти и зная какви са резултатите, когато чоплите и когато не чоплите Любовта. Оставете хората да се обичат! Бог ще ги научи как трябва да проявят Любовта си.
И тъй, не се месете в работата на Бога, но се учете от Него. Аз се уча от Него, искам и вие да се учите. Щом дойда до Любовта, и аз се уча. Много съм говорил за Любовта и сега ви говоря, но това още не е Любов. Ще питате какво нещо е Любовта. Тя е подобна на захарта, но и това още не е Любов. Като близнете една бучка захар, вие усещате сладкия ѝ вкус. След време сладостта изчезва. Любовта е велик процес, който постоянно усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Любовта прави човека съвършен. Любовта е причина за вечното подмладяване, за вечното обновяване на човешката душа.
Сега, колкото и да говорим за Любовта, теорията не помага. За Любовта трябва да се говори малко; тя трябва да се прилага. Ония, които казват, че имат Любов, ще ги заведем в някоя болница, да приложат любовта си. Ако болните оздравеят, любовта им е силна; ако болните не оздравеят, те нямат любов. Любовта на хората се изявява в яденето, в обличането, в книгите, които пишат – в целия им живот. Всичко, което е казано за Любовта, е напечатано в книги, които ангелите четат. Всяка мисъл, която е родена от Любовта, носи в себе си знание; всяко чувство, родено от Любовта, носи знание; всяка постъпка, родена от Любовта, носи знание. Това се отнася до настоящето и до бъдещето, до цялата вечност.
Следователно живейте в Любовта, за да станат телата ви безсмъртни. Значи, когато Любовта обхване цялото тяло на човека и започне да работи в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, той става безсмъртен. Само безсмъртният може да бъде поканен на сватба, т.е. в духовния свят. Да ви поканят на сватба, това значи да се ожените, т.е. да се свържете в църквата, където ще дойде младоженецът. Младоженецът носи безсмъртието. Той носи Любовта в себе си. Тогава всички ще бъдат съвършени, ще обичат Бога и Бог ще ги обича. Всички ще бъдат радостни и весели, ще се подчиняват на Бога.
Сега вие събирате масло за своите масленици. Стремете се да имате достатъчно, преизобилно масло, та като дойде младоженецът, да не става нужда да взимате назаем. Днес ви говоря на разбран език. Това е най-малкото, което мога да ви кажа за Любовта. Ако ви кажа нещо повече, всички ще заспите. – Защо? – Защото не можете да издържите на трептенията на Любовта. Когато човек не може да издържа на известни трептения, заспива; когато може да издържа, той е буден. Сега всички сте будни, няма да заспите, но ако ви кажа, че на всекиго от вас ще дам по сто хиляди лева, освен че няма да заспите, но ще отворите широко очите си и ще чакате. Обаче, ако ви кажа, че след хиляда години ще станете светии, всички ще заспите. Аз се радвам, че при парите очите на всички се отварят. Ще дойде ден, когато, като ви кажат, че ще станете светии, очите ви пак ще се отворят. Добре е, че очите на човека се отварят пред материалното, защото материалното е резултат на един духовен и на един Божествен процес. Всичко, което става с нас на физическия свят, се връща на небето, да се провери как е направено. Ако не е направено, както трябва, човек се натъква на същото нещо няколко пъти, докато го направи съвършено, без никаква грешка. Човек постоянно слиза и възлиза, докато направи нещата на физическия свят безпогрешно, без никакви недостатъци. Затова на земята човек трябва да разполага с достатъчно време, да работи.
Като ученици, вие трябва да знаете, че чрез вашите добри мисли, чувства и постъпки събирате материал за строеж на вашето бъдещо тяло, на вашето бъдещо сърце и на вашия бъдещ мозък. Какъвто материал съберете, това ще съградите. Казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте“. На кого се дава даром? Даром се дава само на онзи, който люби. Който не люби, не може да получава даром. Когато се казва „даром сте взели, даром давайте“, имаме предвид онова, което с Любов се взима. Другояче казано: Това, което сте взели с Любов, с Любов ще го дадете. Щом взимате без любов, без любов ще давате. И това не е лошо. Това, което е взето и дадено без любов, е осъдено на окисляване. В него има недостатъци. Това, което е взето и дадено с Любов, е съвършено. Когато дава с Любов, човек отваря пътя за Божията Любов в себе си. Каквото направи този човек, или каквото каже, това трябва да бъде за доброто на самия него, за неговия дом, за ближните му, за народа му, за цялото човечество, за славата Божия. Ако човек може да говори с Любов, нека говори; ако не може, по-добре да мълчи. Защо трябва да кажете на ближния си, че е гарга? Кажете му, че е гълъбче. Защо ще му кажете, че е грубиян? Кажете му, че говори сладко, че мед капе от устата му. Може медът да не е добре пречистен, но все пак е мед. Ще кажете, че това не е вярно. Кои неща са абсолютно верни? В света съществуват два вида лъжи: бяла и черна. Ако не можете да кажете истината, както трябва, за предпочитане е да кажете бяла лъжа, отколкото черна.
Често хората се оплакват едни от други, че еди-кой си ги разигравал. Кой не е разиграван днес? Хората едни други се разиграват. Много естествено. Всички хора се намират в бурно море и лодката, с която пътуват, се люлее по вълните. Не се страхувайте. Лодкарят е опитен човек, благополучно ще ви изведе на другия край. Искате ли да минете благополучно, без страх, прилагайте Любовта в живота си. Изпълнявайте волята Божия и се вслушвайте в Божествения глас. Той всякога казва как трябва да постъпвате. Питайте го един, два, три пъти, докато разберете какво трябва да правите. Божественото отговаря на човека по различни начини: чрез растения, чрез животни и чрез хора. За пример, забелязано е, че когато се спусне паяк, или петел кукурига и гледа към вратата на къщата, гост ще дойде. Изобщо, всичко, което се случва в живота на човека, е за добро. То е признак за онова, което предстои да стане. Как ще докажете, че спускането на паяка предсказва посещение от някой човек? Ще каже някой, че е изгубил сто хиляди лева. Как ще се докаже това? На борсата всеки ден се губят хиляди и милиони левове и в края на краищата пак се придобиват. Един губи, друг печели. Страшно нещо е да присъства човек на борсата.
Една американка разправя своята опитност от борсата. Без да знае какво нещо е борса, мъжът и я завел, да види какво се върши там. Като поседяла известно време, тя се обърнала към мъжа си с думите: „Толкова проста ли ме мислиш, че си ме довел в лудницата, а казваш, че това е борсата? Такъв страшен вик и крясък може да съществува само в лудницата. Това са луди хора тук!“ – „Не, умни хора са тия, спокойно“, отговорил мъжът ѝ. Лудите кряскат, без да има защо, а тук всеки носи книги, прави изчисления. Тук стават търговски сделки, цените ту се намаляват, ту се увеличават. Който изгуби всичкото си имане, изкарват го вън от борсата. Той влиза милионер, а излиза последен сиромах. Който не иска да излезе доброволно, изкарват го по принудителен начин. С други думи казано: Който няма добро сърце, светъл ум и сила, изкарват го вън от борсата, т.е. вън от живота.
Ще кажете, че сте чада Божии. Който е чадо Божие, с едно махане на ръка може да укроти и най-голямата буря. С едно махане на ръка той може да се справи с безпаричието, както и с всички болести. Ето защо, намерите ли се в някаква мъчнотия, викайте чадата Божии. Те ще ви помогнат. Чадата Божии постъпват тъй, както Любовта изисква.
Казано е в Писанието: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. Значи, ако искаш да те обичат, трябва да обичаш; ако искаш да те уважават, трябва да уважаваш. Всичко, което желаеш да получиш, трябва да го дадеш и на другите. Щом приложиш Божия закон и Бог ще приложи закона си към тебе. Ако сте верни на този закон и законът ще бъде верен по отношение на вас. Всичко, което човешката душа желае, е възможно и постижимо, но време се изисква за това. За всяко нещо има определено време. Кога ще се роди човек, или кога ще умре, и за това е определено времето. Някой се готви да умре, а не умира. – Защо? – Не е платил дълговете си. Докато не платите дълговете си на земята, не бързайте да заминавате на онзи свят. Ако заминете с неплатени дългове, още на границата ще ви спрат. Щом платите дълговете си, пътят ви за онзи свят е отворен. Опасно е да заминете с неплатени дългове.
Ликвидирайте с дълговете си и тогава заминавайте. Какво ще вземете със себе си на онзи свят? Вие можете да вземете само онова, което не могат да задържат на митницата. Това са вашите светли мисли, чувства и постъпки. Всичко непотребно ще остане на земята.
Сега, желая ви, като заминете за другия свят, да вземете със себе си своите светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете радостни и весели. След това ще се върнете отново на земята, да учите и другите на това, което сте изработили и придобили. Следвайте пътя на свещената Любов и няма да бъдете далеч от Царството Божие.
Беседа от Учителя, държана на 28 юли 1940 г., 10 ч. предиобед.