„Отче наш“
Имате ли зададена тема? („Имаме.“) Каква е темата? (Прочете се темата „Разлика между прости и десетични дроби.“)
Каква е тогава разликата между цялото и дробта? Защо цялото трябва да се дели? Дроб значи дробно. На български думата дроб има двояко значение: имате дроб и дроб – черен и бял дроб. Тогава дробта каква е? Цялото функционира в частите си. Когато се движат ръцете, краката, цялото ли се движи, или част от цялото? Дробите означават функции. Два вида функции имате: прости и десетични функции. Тогава каква е разликата между простите функции и десетичните функции?
Какво представя това? Това са
геометрически форми. Имате една единица. Поставена в елипсата, я
разделя на две части. Единицата показва, че центърът се е проявил в
две направления. Този център се е поляризирал. Най-после той се
освобождава от тия условия, излиза от ограниченията на битието,
започва да реализира своя план.
Сега всички вие се намирате в едно статическо положение, живеете един живот, който сте живели преди хиляди години. Настоящия живот може би след хиляда години ще го проучвате. Вие сте в настоящото време, но не живеете настоящия живот, живеете стария живот. Вследствие на това външните положения на живота са несъвместими. Запример старият, като остарее, не разбира защо е остарял, пък и младият, като се ражда, не разбира защо е млад. Като се роди младият, не знае защо трябва да се роди млад. И като остарее старият, не разбира защо умира. Пък то си има своите причини.
Сега думата причина вземам в простия смисъл: да излезеш от едно пасивно състояние. Причината е да вземеш известно положение. Ти се двоумиш, колебаеш се… Ще направиш нещо, колебаеш се. Защо се колебае човек? Колебае се, като започне някаква работа, дали ще бъде успешна. Младият се колебае каква наука да избере или в кое училище да влезе. Или някой път се колебаете, като избирате вашите приятели. Или тръгнеш на път и се колебаеш какво ще бъде времето. Времето може да го знаеш какво ще бъде, ако изучаваш метеорология.
Да кажем, имате една дроб – една четвърт – или имате две пети или три шести. Разбира се, другояче ги разглеждат в обикновения живот. Като извадиш от пет две, колко ще остане? Имате пет лева, като извадите два, остават три. Или от четири крини жито извадите една крина, колко остават? Три крини остават. Тогава, ако кажем две десети, тук вече имате определена форма. После, ако имате друга проста дроб, деленията са по-големи. При десетичните дроби определени са деленията. Две пети равна ли е на три шести? Три шести е половината, две пети е по-малко от половината, две десети е още по-малко. Сега вие имате една ябълка, разделена на две части. Когато изучавате дробите, това са функции на цялото. Какво означава числителят, какво означава знаменателят?
Да кажем, един човек работи с двете си ръце. Каква дроб ще турите? Човек е числото пет. Разделяме го на пет части: главата – едната част, ръцете – две части и краката – две части. От тях две части са в работа. Той е цигулар, свири, с двете ръце работи. Да допуснем тогава, имате дробта четири пети. Кой работи в дадения случай? Значи този човек не само свири, но и се движи. Пет е целият човек. Четири пети от човека какво означава? Показва, че ръцете и краката са в движение. Ако имаме пет пети, значи човек цял е в работа, показва, че и главата работи, и ръцете, и краката са в работа.
Сега вече давам съвсем друг смисъл на дробите. Първоначално имаме дробите във физическия свят, в едно статично положение. Може да е два грама от нещо. Дробите в природата съществуват. Една дроб показва движението, работа, туй, което се отделя от цялото. Сега вас не ви радват дробите. Ако на вас ви дадат дроби, вас не ви радват дробите. Дадат ми една шестнайсетхилядна от килото. Какво означава една шестнайсетхилядна? В едно кило жито има шестнайсет хиляди зрънца. Това е едно зърно. Ще кажете: „Какво е това зърно?“ То е една дроб. Обаче в пет–шест години едното зърно, ако ти му дадеш условия, в пет–шест или десет години, ти ще бъдеш най-богатият човек в света, ако посееш това зърно. Да допуснем, че посеете това зърно. Като се посее едно зърно, колко стръка израстват? Като братясва, някой път изкарва пет–десет стръка. Ако турите, че изкара десет класа и всеки клас даде по трийсет зърна, тогава за една година ще имате триста зърна. На следната година всяко зърно, като го посеете, ако даде десет стръка по трийсет зърна, правят всичко деветдесет хиляди зърна. Това ще имате на втората година. На третата колко ще имате?
Вие пренебрегвате някои ваши мисли. Много малка мисъл ви дойде, вие я пренебрегнете. Казвате: „С молитва нищо не става. Празна работа е молитвата.“ Само живите хора може да се молят. Който диша, той може да се моли. Който не диша, не може да се моли. Значи всеки човек, който добре се моли, добре диша. Който добре не се моли, добре не диша. Следователно дишането на хората зависи от молитвата. Молитвата е най-добрият метод за онези, които искат да работят. Няма по-добър метод от молитвата. Не да се безпокоиш, но да се молиш. Вие разбирате: да се молиш някому. Усещате, че някой път е унижение да се молиш на човека. Запример паднал някой в кладенеца, нали ще моли. Ако е вън от кладенеца, не се моли. Защо се моли, като е в кладенеца? Може да дойде едно дете. То не може да му помогне. Туй дете не е в сила да го извади, но то може да иде да каже на другите хора, на съседите му, и те да дойдат да му помогнат.
Да допуснем зимно време вие се помолите, кажете: „Нямате ли кибритена клечка да запаля огъня?“ Какво лошо има, ако човек поиска кибритена клечка? Де е унижението на човека? Че вие, като отивате и си откъсвате някой плод от дървото, на туй дърво трябва да се помолите. Вие отивате, откъсвате си от това дърво, без да му се молите. Мислите ли, че това поведение е право? Вие считате това дърво, че е невежа, един голям простак. Казвате: „Дърво е.“ От този простак вие се храните и живеете. Този простак, когото вие считате за невежа, той поддържа вашия живот. Как е възможно един простак да поддържа живота ви?
Казвам, ние съвременните хора имаме изопачени понятия. Казвате: „Какво ще уповавам на едно дърво или на една крава?“ Една крава ти дава мляко. Един вол го впрегнеш и изореш нивата. Та ние считаме за унижение, когато просим, а не го считаме за унижение, когато вземете един плод. Вие считате за унижение, когато уповавате на едно дърво. Считате, че в дървото няма никаква разумност. А това дърво изважда хубавите сокове от земята и ражда сладките плодове. То разбира нещо от химия. А пък онова дете, което яде от плодовете, не разбира още от дълбоката наука на растенията.
Казвам, сега трябва едно просветено съзнание. От чисто геометрическо гледище думата моля има цяла геометрия. В думата моля най-първо трябва да знаеш да слизаш долу и да се качваш горе. За да се молиш, ти трябва да знаеш закона за слизането и качването – М. Да бъдеш свободен, като слезеш в кладенеца. Да се качиш свободно, да не се молиш на хората. Да си свободен да слезеш и да си свободен да излезеш. Молитвата е едно свободно състояние да слизаш и да възлизаш сам. То значи молитва. Ти се молиш на Бога сега. Каква нужда има Бог да Му се молиш? Той печели ли нещо като Му се молиш?
В молитвата има вече един процес на обмяна. Когато две същества се сдружат, този процес на връзката е вече молитва. Ти минаваш една река, носиш една дъска на гърба. Реката е тясна. Туриш дъската, минаваш по дъската. Вземаш дъската и пак вървиш. Молитвата е един метод за връзка, един метод да минеш от противоречието, да разрешиш едно противоречие. Туриш тази дъска, ще минеш по нея, направиш един мост. Като минеш реката, някой път може да вземеш дъската и да я носиш. Друг път може, като направиш моста, да оставиш дъската там, за да могат с онова, което ти си направил, да си служат и другите. Защото в живота, когато човек се моли, някой път взема своята молитва, някой път оставя своята молитва като мост – и другите хора да знаят как да разрешат.
Думата молитва в прямия смисъл
значи: като имаш една мъчнотия, да знаеш да я разрешиш. Като дойдеш в
мъчнотията, да можеш да излезеш нагоре. То е молитва. Човек, който не
знае да разрешава своите мъчнотии, той не знае да се моли. Молитвата
не е нищо друго, освен да разрешиш една мъчнотия. Най-първо,
теоретически ти се дава една задача.
Казвате: „Да се моли човек.“ Думата молитва е в низходяща степен. В съвременния свят, щом се молиш, хората имат особено мнение. А пък навсякъде си заставен да се молиш. Каквото прошение направиш, казваш: „Моля, моля.“ Навсякъде туряте моля. Като кажеш моля, чувстваш в себе си едно унижение. По някой път се чудиш какво да кажеш. „Моля, бъдете тъй добри.“ Но самата дума моля е в низходяща степен. Тя слиза, не се качва. Тази дума моля инволюира, изгубила своя смисъл. Като дойде до своята еволюция – може би ще минат векове още, докато започне да се движи във възходяща степен.
Сега, когато се моли човек, другите не трябва да знаят за какво се моли. Молите се за хляб, молите се за обуща. Вие сега считате, че сте свободни. Имате пари, бъркате, но вие и за парите сте се молили. Някои хора мислят, че като имат пари, са свободни. Прави сте. Ти си богат. От какво си станал богат? Одрал си кожите на няколко хиляди животни и от тези кожи си забогатял. Ти си богат, но си обрал нивите, събраната енергия от хиляди години в земята. Ти си изкарал житото с хиляди кила, продал си и си станал богат. Мислиш ли, че си богат човек? Ти си изнудник, който вземаш без право тази енергия. Ти си взел двеста–триста декара земя, взел си енергията. Никого не си питал, ти сам си даваш право и казваш: „Тази нива е моя.“ Считаш, че си богат. Казваш: „Аз не се моля никому.“ Ти не се молиш никому, но ти се молиш на земята да ти даде, ти се молиш на животните да ти дадат кожите. Казваш: „Аз изкарах това с труд.“ Орачът, който целия ден оре с воловете, казва: „Тази нива изорах.“ Той ли я изора? Изораха я воловете. После казва: „Аз овършах.“ Той ли овърша? Той ожънал нивата, но като дойдем до вършенето, конете вършеят или машините вършеят. Той казва: „Аз овършах.“ После казва: „Аз направих този хамбар.“ Други десет–петнайсет души градиха, а той казва: „Този хамбар аз го направих.“ Всички вие говорите неща, които не са верни. Казвате: „Тези дрехи са наши.“ Не са ваши. Как са ваши? Вълната взехте от овцете. Вие не я опредохте, не изтъкахте преждата, при това казвате: „Мои са тия дрехи.“ След това казвате: „Не разбирам правото в света.“
Най-първо, ние не сме дошли до едно разбиране какво е правото. В природата съществува само едно право. Когато ти съзнаеш, че си част от цялото и работиш за цялото, то е твое право. То е единственото право в света. Ако ти чувстваш, че си част от цялото, и ти работиш за цялото, и цялото работи за тебе. То е твоето право. Ако ти работиш за цялото и цялото работи за тебе, то е мощното право в света. Всяко друго право е лъжа.
Та казвам, в обществото всички търсите правото. Хубаво е, не е лошо. Тази идея е отлична. Казвам, бъдещата мисъл да бъде: човек да работи за цялото и цялото да работи заради него. То е правото учение, то е свободата на човека. Всеки човек, който работи за цялото и цялото работи заради него, той е свободен. Всеки човек, който не работи за цялото, което не работи заради него, той не е свободен. Всеки човек, който работи за цялото и цялото работи заради него, той всичко може да постигне. Всеки човек, който не работи за цялото и цялото не работи заради него, нищо не може да постигне. Тъй седи въпросът.
Сега вие казвате: „Аз мога всичко да постигна.“ Човек сам по себе си, вън от цялото, нищо не може да постигне. Защото от две десети в дадения случай, две положително число ли е, или отрицателно? Двете какво представя? Ако се извадят две единици от десетте, аз съм изразходвал сила. То е един потенциал. Аз съм изразходвал две десети от тази сила, която седи в една бутилка. Остават ми още осем десети. Значи от потенциалната сила колко части ние сме изразходвали? Потребна е за нашите нужди. Именно по този закон не трябва човек да изхарчва десет десети. Щом изхарчиш десет десети, ти ще се намериш в трудно положение. В даден случай, когато част от тялото трябва да почива, не трябва цялото тяло да е в движение. Да кажем, цигуларят седи и работи. То е не две десети, но две пети. Главата и краката не работят. Като кажем две пети, значи цигуларят свири. Като кажем четири пети, значи цигуларят ходи, върви. Като кажем пет пети, значи целият цигулар се движи. Пет пети какво показва? Той е вече виртуоз.
Дробта разглеждаме като функция на цялото, в дадения случай – като една малка функция от цялото. От една шестнайсетхилядна в десет години може да извадиш грамадна сила. Една малка сила ако впрегнеш на работа, тя може да ти помогне. Често ние не може да се ползваме от мислите, които минават в нашия ум. Някой път вие смесвате вашите мисли и вашите чувства. Запример ти имаш едно религиозно настроение. То не е мисъл, това е едно възвишено чувство. Милосърдието, това не е мисъл, то е едно чувство. Но свириш, то е мисъл вече. Броиш, това е мисъл. Или обличаш се красиво, това е мисъл. В мисълта има едно съзнание. В чувството ти никак не мислиш. Ядеш, много малко мисъл има – ти гледаш да задоволиш някаква нужда в себе си. Влиза мисъл, но тази мисъл не е чиста, тази е техническа мисъл, зависи от полуинтелектуалните способности на човека.
Запример яденето спада към полуинтелектуалните чувства и мисли едновременно. Чистата мисъл е горе, в горната част на челото. Полуинтелектуалните чувства са отстрани на челото. Казвате: „Това е едно религиозно чувство. Това е едно честолюбие.“ Но това са чувства. Чувствата по някой път се свързват с една мисъл и тогава мисълта става динамична. Ако мисълта се свърже с едно чувство на вярата – вярата е едно чувство, но вярата е чувство, което подкрепя мисълта – тогава мисълта става динамична. Човек с вяра има мощен ум. Ако приложите чувството надежда, умът става два пъти по-динамичен. Или аз наричам вярата потенциал в дадения случай. Вярата не е динамика. Казват, вярата била сила. Не, но умът има на какво да се опре. Умът е една мощна сила, но един потенциал му трябва. Вярата е мощен потенциал. Надеждата е един мощен потенциал. Религиозното чувство е един потенциал. Умът става динамичен тогава. Щом премахнеш потенциала на вярата, човек отслабва, стремеж няма. Като отмахнеш надеждата, пак няма стремеж. Все човек трябва да има едно чувство, към което трябва да се стреми. Потенциал трябва да има.
В съвременния психологичен живот казват: „Това са празни работи.“ Ако аз вярвам, че на двайсет метра има вода, като изкопая, ще намеря едно течение вода. То е един стремеж. Спирам се сега и казвам: „Аз вярвам.“ Но вярата си служи с един ненаучен начин. Когато вярата в човека е силно развита, той интуитивно схваща. Ти запример със закона на вярата интуитивно схващаш, че твоето положение след пет години ще се подобри. Никакви данни нямаш, но в себе си усещаш, имаш едно вътрешно усещане, че след пет години ще се подобри твоето положение, твоят живот. Или пък някой път чувстваш, че след пет години ще се влоши.
Но туй може научно да се обясни. Ако у тебе умът е слабо развит, не обичаш да учиш. Ако не си трудолюбив, твоята вяра ще ти пошепне, че с туй разположение на ума съвсем ще загазиш. Вярата, като разглежда, отвисоко разглежда, казва: „След пет години, тъй както вървиш, ще загазиш.“ Някой път някой казва: „Аз няма да свърша гимназия.“ Вижте му главата. В него умът е слаб, постоянството не е развито. Вярата знае, че не е постоянен, колебае се. После, вярата вижда, че неговите разсъдителни способности не са развити, наблюдателните способности са слабо развити, паметта е слаба. Вярата му пошепва, казва: „Ти с твоя ум трябва да се стягаш да учиш, лесно няма да свършиш училище.“ Вярата като му пошепне, той казва: „Казва ми нещо в мене, че няма да свърша.“ „С тия способности, с тия предразположения ти не може да имаш някой велик резултат в света.“ Това ти казва вярата.
Когато вижда, че умът е хубаво развит, имаш добри заложби, туй го наричат унаследени качества. Тя ти пошепва тогава. Слушай туй пошепване, вярвай в него, не го отричай. Ако ти не може да изпееш нито един тон, разбирам да се обезсърчиш. Щом пееш правилно „до“, ти може да вземеш правилно и всичките други тонове. Щом човек „до“ взема правилно, и „ре“ може да вземе правилно. Щом „ре“ взема правилно, и „ми“ може да вземе правилно. Щом „ми“ взема правилно, и „ фа“ може да вземе правилно. Ще има едно усилие. Най-първо, зависи дали „до“ може да вземеш правилно.
В основния тон в музиката всякога влизат три качества. Първо влиза една мисловна енергия в тона. После влиза една духовна енергия на чувствата. След това тонът има и сила. Значи всеки тон, който носи светлина в себе си, носи топлина, носи и сила – този тон има три качества. Значи умът е ангажиран, сърцето е ангажирано и волята е ангажирана. В туй отношение всеки тон има три качества. Когато липсва първото качество, тонът има само сила. Тонът е силен, креслив. Когато тонът съдържа мислова сила, красив е тонът. Красивият тон е ясен, съдържателен. Когато в тона се влага чувство, има топлота в тона, има мекота. Когато тонът е силен, прониква надалече – то е силата на тона.
Запример вие някой път може да вземете думата живот и да я
пеете. Знаете ли откъде трябва да започнете? Животът е един основен
тон. Но ако вие разбирате произхода на езиците, първоначално когато
човек е създал, ще намерите във ватанския език каква дума е създал за
живота. Думата живот на български не е оригинална, тя е превод. На
български е живот, на английски е life, на френски е vie, на
немски е Leben. L – англичанинът това
разбира живот. Той търси удобства – мисли за себе си
живот, за търговия го бива. 
Българинът
– Ж. Както разбира живот, той подпира този живот да не
падне на една или на друга страна. Ако прибавиш тия чертички, става
хитлерист. Трябва да се върти туй колело. Казва: „Да се върти
колелото.“ Много здрава мисъл има. То е геометрия. Казва: „Тук
геометрията работи.“ Там, дето геометрията работи, всичко може да
се постигне.
Имаме още няколко минути на разположение, да изпеем „Живот, сила, здраве“. (Учителят свири и пее „Живот, сила, здраве“.)
Мелодията завърши с „ла“. Какво означава тогава? На живота да дадем узрели плодове. (Учителят свири и пее в разни вариации: „Живот, сила, здраве“, „Жива сила, здраве“. После го пее обратно.) На една дума ще ѝ дадеш стойност. И-то в даден случай ще ви даде направление, а-то е да издържите. При а-то ти трябва да станеш силен, да носиш несгодите на живота. И-то показва посоката, дето най-малко енергия ще изразходваш, ще покаже пътя, дето този товар музикално да го носиш. Песимистично като си настроен, ще пееш. На онова, което те безпокои, ще му кажеш, както напред, така и назад. Ще пееш. Началото и краят си съответстват. Вървиш по една посока, обърнеш се – краят става начало, началото става край.
Всякога пазете едно правило: не се бойте. Вие се боите да направите една погрешка. Човек, който не прави погрешки, не може да прогресира. Погрешките, това са опити. Природата е правила безброй опити, по някой път милиони и безброй опити е правила. От всички безбройни опити избрала най-практичното, с най-малката енергия и с най-добрите приходи и резултати.
Казвам, в усилията, които правите, каквато погрешка и да направите, не се бойте от погрешките. Погрешките са потенциал.
Сега не ви насърчавам да правите погрешки, но ако направиш една погрешка: бръкнеш в джоба и наместо да дадеш пет лева, дадеш десет лева на един беден човек по погрешка? Може да кажеш десет добри думи на един човек. Срещаш го, той се обезсърчил, насърчиш го. Някой път смяташ, че си дал десет лева. На място си ги дал. Гладен е човекът, ще си купи един хубав хляб. По някой път вие сте много скържави.
Кажете на себе си, като се обезсърчиш: „Тази работа ще се оправи, тъй както никога не се е оправяла.“ Тъй си кажи на себе си. Казваш: „Ама ще бъде ли?“ Ще бъде или не ще да бъде, кажи, нищо не губиш. Ако кажеш, че си велик цигулар, макар че не ставаш, кажи го на другите. Туй, което кажеш, ще стане. Може с тебе да не стане, но това, което казваш, става. Ще кажеш: „Едно време казах, че ще стана цигулар. Аз не станах, но той стана. Ако аз не бях казал, той не щеше да стане.“ Вярно е туй. Всяко нещо, което ние помисляме, става. Нека се радваме на туй. Какво може да стане с мене, вече то е по-специална наука. Но всяко нещо, което човек помисли, все става. Някой път, каквото аз мисля, не става, понеже преди мене има други хора, те трябва да дойдат.
Вие, да кажем, градите едно здание. Трябва да дойдат много камъни. Най-после, някаква топка ще турите горе. Но да се качи топката на зданието, ред други камъни трябва да дойдат, че на върха да се постави топката. Ако основата не е станала, тази топка вие не може да я турите на върха. Когато желаем нещата, ние сме топката, която трябва да се постави горе. Понеже зданието не е съградено, ние не може да се качим. Бъдете уверени, щом се съгради зданието, ще ви турят горе като знаме. Щом се съгради къщата, турят знамето горе. Когато знамето не се туря, къщата не е съградена. Бъдете уверени, че щом се съгради къщата, знамето ще се тури горе.
Възможното за частите е възможно за цялото. Туй, което за частите е невъзможно, и за цялото е невъзможно. Възможното за цялото е възможно и за частите. […]
Един баща оставил на сина две дъски, казал: „Синко, това е наследството.“ Две сухи дъски… Минало се време и [внукът] казва: „Дядо ми оставил в наследство две сухи дъски.“ Той се чуди. Баща му дъските не могъл да ги употреби. Дошъл при него един знаменит майстор на цигулки и от двете дъски направил една хубава цигулка, която се прославила.
Казвам, двете дъски, които оставил дядо ви в наследство, като дойде онзи, великият майстор на цигулки, вашите дъски ще се прославят.
Тайна молитва.
Втора лекция на младежкия клас
4 октомври 1940 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев