„Отче наш“
Имате ли тема? („Нямаме.“)
Ако ви се даде една тема: кой е най лесният път за постижението на човешките мисли и желания?… Искате да постигнете нещо. Да допуснем, че вие имате едно лесно постижение. Имате една съвременна гемия, която се кара с платна. Движуща причина е вятърът отвън. Има няколко платна и въжа, които държат платната. Но кое е неудобството на гемията? Съвременните хора лесно разрешават големи работи, като че отиват на бакалина да си купят хляб или нещо друго и мислят, че разбират нещата. Ядеш хляба и мислиш, че разбираш хляба. Ядеш сирене и мислиш, че разбираш.
Казвам, кое е неудобството на гемията? Има малко неудобства – няма въглища. Ако има вятър, гемията върви. Само че с тази гемия не можеш да вървиш, накъдето искаш. С нея ще вървиш, накъдето вятърът те духа. Щом има противоположен вятър, какво правят гемиджиите? Криви насам-натам, но е дълга работа и губене на време. Когато вие започвате да кривите, какво показва? С параход ли пътувате, или с платнена гемия. Този гемиджия е заставен от външните условия да заобикаля с дни. Когато има попътен вятър, тогава много лесно става. Нали вие искате най-лесния път. Гемиджийството е най-лесното. Най-лесният път на земята кой е? Най-лесното по море е гемиджийството. Да караш с лопати, то е доста трудна работа. С гемията, като туриш платното, хванеш с едната ръка платното и – каквото даде Бог. Ако караш лодката с лопати, гребеш четири–пет часа, откъснат ти се ръцете.
Казвам, когато вашите работи не вървят, знайте с платна ли пътувате, или с параход пътувате. После, защо в корабите перката е отзад, а в аеропланите перката не е отзад? Кои са техническите съображения? Кое е дало повод перката да поставят отзад на параходите, а на аеропланите отпред? Сега, ако перката ви е отзад – в морето сте; ако перката ви е отпред – в морето не сте. Добре, това, което кара витлото да е или отзад, или отпред, във въздуха е отпред, във водата е отзад. Вятърът откъде е? Насреща.
Има хора, които пътуват по
много начини. Хората на чувствата, перката им е отзад. Хората, които
са на ума, къде е перката? Във въздуха. А тези с платната? Те са хора
на въображението. Ще работят с въображение, с твърде малко
разноски. Фантазират си. Те мязат на един доста учен млад
циганин. Тръгнал той да учи по света. Ходил той да избира какво да
учи. Дали му две кила мляко в едно гърне. Гърнето турил на главата си
и започнал да мисли. Казва си: „Туй мляко ще го подквася и ще го
продам. Ще си купя кокошка. Тя ще се кокоши, кокоши – ще си купя
патица. Тя ще ми се пати, ще ми се пати – пак ще я продам, ще си
купя една овца.“ Ще продаде овцата – ще си купи вол и тъй
нататък. Ще забогатее, и като забогатее, ще помисли да се жени. Не
иска да се жени за коя да е, но ще се ожени за царската дъщеря. Намира
най-красивата царска дъщеря, оженва се за нея и родило му се едно
дете. Подскочил от радост и гърнето с млякото паднало на земята и се
разляло. Туй са хората на въображението. Падне гърнето и виждат, че
каквото мислят, не е реално. Как не е реално? Гърнето на главата не е
ли реално? Само че за въображаемото ти загубваш и реалното. Туй е
външният материален живот.
Ние мислим, че щастието на човека зависи от външните постижения. Вие мислите да бъдете един богат човек, да имате пари. Парите са едно удобство. Кой човек с богатството си е станал учен? Кой богат човек е станал добър? Богатството не може да направи човека добър. Богатството в един добър човек е една положителна сила, която може да се употреби, но самото богатство човека не може да го направи добър. Богатството е нещо статическо, едно статическо положение. Да допуснем, че вие имате сто кила вълна. Но един учен човек може да изработи вълната и да спечели пари. Ако не я изработи, няма да спечели. Ако я продаде и спечели по два лева на килограм, ще спечели двеста лева. А при сегашните условия какво може да направиш с двеста лева? Ние разчитаме на богатството. Богатството, което не е резултат на знание, на него не може да се разчита. На кое може да разчитате? Ако ви дадат да избирате, кое ще изберете, да разчитате? Ако ви дадат пари, ако ви дадат сабя, какво бихте избрали, на което да разчитате? Де е сабята, на която човек може да разчита? Колко саби имате? Има една сабя отвън, има сабя в устата – езика. Онзи, който говори, е военен. Като говори, извади ножа човекът – и наляво-надясно.
Сега на какво може да разчита някой, който пише с перото си? Добре, представете си, че двама художници се състезават. Единият рисува една хубава картина. В какво седи хубостта на една картина на един художник? Казваш: „Аз просто не искам да гледам.“ Все учени искаш да гледаш. Художникът някой път се прославя с това, че нарисувал някой беден човек при известна обстановка и с тази картина стане велик. Друг нарисува някой знатен човек на картината и нищо не излиза. В какво седи хубостта на картината, която представя бедния? Аз не може да ви обясня в какво седи. На богатия знатността седи в неговите дрехи, в ръкавиците, в часовника, в ланците, но главата му е глупава. Бедният е скромно облечен, но главата му е пълна. Художникът нарисувал бедния, но вложил в него едно лице – като го погледнеш, не обръщаш внимание на дрехите, но обръщаш внимание на лицето, което е добре построено. Не само да нарисувате един беден човек в дрехи. Беден в дрехи, но богат по ум трябва да бъде. Питам, кое бихте нарисували, богатия или бедния, за да станеш знатен? Но в живота кого трябва да рисуваш? Ако рисуваш един беден човек, какво ще ти даде? Много хубава картината, но не може да я купи. Ако рисуваш само бедните, гладен ще умреш. Рисуваш един беден, картината е много хубава, но като нарисуваш някой богат, ще вземеш пет, десет, петнайсет, двайсет хиляди лева. Десет души богати като нарисуваш, по десет хиляди – сто хиляди за една година най-малко. Ще се осигуриш.
Аз правя сега една аналогия. Двама художници рисуват. Единият успява, другият не успява. От какво зависи техният успех? Онзи художник, който успява, той знае да нарисува лицето хубаво, очите рисува, ушите. Другият, посредственият художник, рисува очите, носа, веждите такива, каквито не са. Някои съвременни модерни художници, като рисуват една картина, поставят една тенекия празна от риба, после някакъв парцал, някакво камъче или някое умряло куче. После, като нацапали, турили такива краски, които в природата ги няма. Измислили ги. Често, като гледам някои краски в картините на художниците, не виждам такива в природата. Искат да ме убедят, че има такива краски в природата. Ако един човек се облече с жълта дреха или с червена дреха, нашари се и питат: „Съществува ли такъв роден човек в природата?“ Човек може да се нашари, но с какви краски се ражда човек? С каква краска се ражда волът? С каква краска се ражда черната овца? С каква краска се ражда биволът? Защо воловете се раждат с бяла краска, а биволите се раждат с черна? Какво е научното обяснение за раждането на черните биволи?
За да прогресирате, вие имате препятствия. Най-първо, трябва да намерите причината за препятствията, от какво произтичат. Да допуснем, че вие сте неразположен духом. Ученик сте, но не ви се учи, не сте разположен. Кои са причините за вашето неразположение? Трябва да намерите причините. Или пък някой е цигулар, но не ви се свири. Вземаш цигулката, но не върви някак си. Казваш: „Времето не е хубаво.“ Отлагаш ден, два, три, четири, пет, но все таки трябва да вземеш да свириш. Ако през годината свириш само десет пъти и другото време прекарваш само в размишления, какъв цигулар ще станеш?
Казвам, в сегашния живот има голяма опасност. Казвате: „Как ще се реализира животът?“ Вие изисквате да се ползвате от благата на всички. Туй, което искаш, ще дойде за бъдеще. За бъдеще ще бъде по-лесно. Сегашните хора не могат да се кооперират, всеки живее за себе си. Сега се учат хората да се кооперират. Много от вашите страдания произтичат от това, че вашите умове, сърца и воли не са кооперирани. Някой път тялото ви не е кооперирано. Много хора наблюдавам – ръцете им, пръстите им треперят. Няма коопериране.
Веднъж влизам при един книжар във Варна. Той седи и приказва с мене, а в това време двата пръста, показалеца и средния, ги движи така, като че брои пари. Седя и го наблюдавам. Той имаше едно лице широко, консервативно лице, като на китаец спокойно. Приказва с мене и неволно движи пръстите си, като че брои пари. Иска да ми каже: „Имаш ли пари?“ Разговаряме се, засегнахме един социален въпрос. Казва: „Аз гарантин не ставам. Като дойде някой да му стана гарант, аз ида, отворя касата и искам да видя дали имам толкоз пари, за колкото иска да му стана гарант. Ако имам тия пари в касата, ставам гарантин. Ако нямам, не му ставам гарант. Ако се обещая и нямам, ще изляза лъжец. Казвам: „Не мога да стана гарантин, понеже нямам пари.“ Щом имам пари, ставам гарантин.“ Като правеше това движение с пръстите си, аз не му направих забележка. Някой ще каже: „Защо си мърда пръстите?“ Аз се досетих, че той брои. Знаеш колко мъчно е да се отучи човек от някои навици.
Вие, като не можете да разрешите някой въпрос, се почесвате по врата. Какво заключение ще направим? Ще свършите ли вашата работа, или не. Някои не се почесват по врата, но турят пръста на челото си. Запиташ го нещо и той тури пръста на челото си. Този ще свърши по-лесно работата, отколкото който се почесва. Този, който се почесва отзад, той не разбира закона. На тази страна, на която се почесва, там се намира чувството на смелост. Понеже тази работа, която искаш от него, иска смелост, казва: „Ти какво казваш, тази работа ще мога ли да я свърша?“ За мене е ясно, той не е сигурен в себе си. Той се пита дали има достатъчно смелост да свърши тази работа. Затуй всякога при мъчните работи човек само бута този орган. Това става неволно. Туй чувство по-напред е било образувано, преди хиляди години хората са го образували. Вземете, най-първо, един пианист, който се учи. Докато се учи, той свири и гледа клавишите, но като минат три, четири, пет и повече години на работа, той свири, без да гледа. Като тури пръстите на пианото, те се движат по-нататък. [У] някои гениални хора по музиката, които свирят, този навик е станал тъй естествен, че някои деца, като се раждат, на пет–шест години също и те си припомнят какво са правили с ръцете и започват да ги движат.
Сега, ако искате да свършите една работа на чувствата, перката ви трябва да бъде отзад. Кои пътуват по-бързо? От какво зависи бързината? Аеропланите пътуват много по-бързо, отколкото параходите, понеже средата, в която се движат, е по-рядка. Средата, в която се движат параходите, е по-гъста. Каква е бързината на параходите? Най-голямата бързина е седемдесет–осемдесет километра в час, когато аеропланът може да се движи с шестстотин–седемстотин километра.
Ако се даде да нарисувате една картина, да нарисувате себе си, като се гледате в огледалото, колцина бихте нарисували? Вижте тази линия на устата. (Учителят показва главата, на която са отбелязани центровете.) Линията на горната устна какво впечатление ви прави? Какъв човек е този? Този тип какво означава? („Чувства.“) Чувства, но има специални чувства. Той обича да има доброто мнение на хората. Всичко, каквото го прави, го прави с оглед да се хареса на хората. Както е направена брадата, въздържан е. Чувствата са средно развити. Той прави всичко с оглед на себе си, иска да бъде любезен с всичките хора, много любезен, но тази любезност е повърхностна, тя е само заради него. Разстоянието от средата на ухото до основата на носа показва интензивността на мисълта. Онова, което мисли човек, може да го направи. У този човек двигателната сила на мисълта е по-голяма. У някои двигателната сила е по-малка. Същата линия показва каква е двигателната сила на мисълта. Горната част на главата показва моралната сила в човека. Тази линия показва и направлението на ума. Тук има известни отношения завършени. Сега тия отношения в човека има ли ги вътре? На главата имате разните центрове. Имате чувствения свят на човека. (Учителят показва.) Тук имате милосърдието, тук имате съвестта, тук е постоянството. Тук имате борческия дух на човека. Казва: „Обиждаш ме.“ Готов е да се бори. Дето се почесвате, показва, че тази работа е доста трудна. Готов е да се състезава.
Забележете, че в животните
тежестта на мозъка е отзад. Човек се изправил по причина на това, че
тежестта на мозъка е минала отпред, за да не падне. Човек започнал да
се издига, за да не изгуби равновесие. Благодарение, че тежестта на
мозъка минала отпред, човек се е издигнал. В животните тежестта е
отзад. Тази линия на главата наоколо (Учителят
показва на картината) е доста размерно развита. Камперовият
ъгъл, който се образува от линията между центъра на ухото и долната
част на носа и от перпендикуляра, издигнат от ухото до горната част на
темето, у човека е почти деветдесет градуса. Ако теглите една линия от
отверстието на ухото към основата на носа и друга линия към края на
носа, този ъгъл определя интелигентността на
съществата. Перпендикулярите между тия две линии определят
интелигентността на всички същества. У човека тази линия е най-дълга,
най-добре развита. У животните носът е наклонен и перпендикулярът там
е по-къс. Този перпендикуляр показва разумността, която се е
развивала. В човека този перпендикуляр е най-далече от ухото. Колкото
перпендикулярът е по-далече от ухото, толкоз интелигентността е
по-голяма. Значи в тази посока се движи умът. Тези перпендикуляри
показват степента на интелигентността.
Когато в човека преобладаващо влияние имат животните, тогава устата се издава напред, пък брадата поляга назад. Когато брадата поляга назад, човек няма воля, не се проявява никаква разумност. Брадата се издава напред, когато човек почне да мисли за последствията на една мисъл и чувство. Долната част на брадата показва, че човек е мислил за последствията от мислите и чувствата. Вследствие на това брадата е започнала да се издига. Животните не мислят за причините и последствията. Когато човек започне да се изражда – има хора, които се израждат – брадата поляга назад, приближава се до едно животинско състояние. За да се изправи брадата, човек трябва да мисли правилно, да чувства правилно и да постъпва правилно.
Така се оформява лицето. Лицето се строи съобразно ума, съобразно сърцето и волята. По човешкото лице може да съдите хиляди поколения как са живели. При сегашните положения трябва да се проучва човешкото лице. Ако живеете между войници, какви ще станете? Смели. Ако живеете между музиканти, ще се образува едно музикално състояние да пеете. Ако сте между художници, ще се събуди желание да рисувате. Ако живеете между оратори, ще се зароди желание да говорите. Ако сте в едно съвременно общество, дето обичат да се обличат и се съобразяват с модата, всеки ден ще мислите как да се облечете, по три пъти на ден ще сменяте костюмите си: сутрин, обед и вечер. Вие само за обуща ще мислите, за шапки ще мислите, за дрехи ще мислите. Ще мислите каква е модата в Париж, в Берлин, в Лондон. Като разсъждавате по този начин, ще мязате на един турчин, който, като се оплел, казва: „Изходният път какъв е? Какво трябва да се прави?“ Трябва да мислиш повече. Твоята мисъл трябва да има един вътрешен подтик. Този подтик трябва да се реализира. Може да имаш един подтик, но този подтик трябва да има постижения.
Може ли някой да нарисува една гемия, един параход, един аероплан? (Един брат ги нарисува.) Преди колко години с това нещо са пътували? Най-лесно е с платната да се нарисува, лодка с две лопати. Това е модерен параход. Само наподобява, трябва да се помъчим да си представим, че е параход. Някой път трябва да имаме аероплан фотографиран.
Един човек в своите разсъждения
е както един аероплан, който със своята тръба вижда много [по-]далеч, отколкото другите хора. Органите, с
които има да си служи, не са във всичките хора еднакво развити. Има
един човек с тесни възгледи, челото му е тясно. Имате човек с широки
възгледи, челото му е широко. Имате човек, който има дълбочина, но
тази дълбочина се определя от височината на челото. Обективният ум на
човека се определя от долната част на челото. В някои хора тази част е
развита, челото е издадено напред (а). У други хора челото е издадено
в горната част (b). Тогава е развит субективният ум. Щом влезе в
причинния свят, линиите на разсъждението се развиват.
Когато един човек наблюдава,
образуват се особени линии. Когато човек наблюдава, изучава, в
наблюдението се образуват повече правите линии (1). Щом изучава
литература, образуват се повече кривите линии (2). Щом дойдете до
философията, тогава се образуват други линии (3). Щом човек обича да
наблюдава, има повече прави линии. Този човек е в конкретния свят,
близки работи го интересуват. Той върви по права линия, иска бързи
постижения. Този, който обича литературата, в него кривите линии
преобладават. Понеже среща съпротивление, той върви по пътя на
най-малкото съпротивление. Кривата линия е линия на най-малкото
съпротивление. Защо става крива линията, коя е причината? Налягането
отвън е по-малко, а съпротивлението отвътре, напрежението отвътре, е
по-голямо. Вследствие на това линията е крива. Когато външното
налягане и вътрешното напрежение се уравновесяват, тогава имаме
правата линия. Щом напрежението отвътре е по-силно, тогава имаме тази
огъната линия (2). В линията (3) в единия случай напрежението е било
по-голямо, а налягането по-слабо, затова от едната страна е
изпъкнала. В другия край напрежението е било по-малко, а налягането
по-голямо, затова линията се огънала, се вглъбнала. Вглъбнатата линия
показва външните условия какви са.
По същия закон може да констатираме кога на един човек стомахът не е в добро състояние. Има една линия, която показва, че външните условия са били по-лоши от вътрешните. Вследствие на това се разстройва стомахът. Значи такъв човек не взема добре храната си. Онези хора, на които стомахът е добре развит – тази линия отсъства. На някои от вас стомашната система е слаба и не отсега, на ред поколения се дължи. Дължи се на една умствена деятелност. Те много малко са яли, да печелят повече, че после, като спечелят, тогава да ядат. Щом се поправи стомахът, веднага тия гънки ще се изменят, ще се образува една крива линия.
Някой път, когато човек се безпокои, хлътват очите. То е лош признак. Ако много изпъкнат, и то не е хубаво. То са две крайности. В природата има един нормален път. Очите имат един правилен фокус. Има очи, които са на фокуса, други са вън или вътре във фокуса. Когато очите са във фокуса, то е здравословното състояние. Когато срещнем някои хора, ни са приятни очите им. Очите на такъв човек са във фокуса. Някой път срещнеш човек, не са на фокуса. Някой път гледаш устата на един човек, не са на фокуса, не ти харесват. Под думата фокусирана мисъл разбирам хармонично съчетание, разумно съчетание на външните условия с вътрешните възможности на човешкия дух. Затуй, ако ти се тревожиш, [каква] е причината, вътрешна или външна? Ако ти си се скарал с един твой приятел, причината е външна или вътрешна. Ако той се скара, причината откъде е? Тя е външна. Казали сте нещо по негов адрес и той, без да провери, дойде, нахвърли се отгоре ви и вие страдате. Причината е външна. Кои неща се поправят по-лесно, външните или вътрешните?
Добре, вървите по пътя и се страхувате да не паднете. Хубаво, ако се страхувате да паднете, каква е целта? Или, ако паднете, каква е целта? В единия случай имате един процес, може да паднете въпреки условията. Всеки може да падне. Щом стане раздвояване на човешкото съзнание, стане раздвояване на мислите и на чувствата, всеки може да падне. Когато паднете, вашата мисъл е раздвоена. Щом изгубите равновесие, ще паднете или надясно, или наляво. Туй показва какво е състоянието на това раздвояване. Ако раздвояването е рязко, вие ще паднете напред. Тръгнете някой път и ако мисълта ви е концентрирана, не се раздвоявате, може да минете през най-опасните места и няма да паднете никъде. На равно място, ако се раздвои мисълта ви, може да паднете. Казвате: „Аз често се спъвам.“
В миналото изложение някой си художник, доста знаменит, излага картините си, но се обезсърчил, че картините му не били продадени. Мислил, че няма да ги купят и толкоз се обезсърчил, че един ден разрязал с нож една от най-хубавите си картини и излязъл навън. Всички американски вестници започнали да пишат и после тази картина се продала десет пъти по-скъпо, отколкото струвала. Той в разочарованието си разцепил картината си, но после тя се продала по-скъпо. Питам, защо са я купили американците? Те са умни хора. Като погледне тази разрязана картина, той си казва: „Никога не се обезсърчавай.“ Хубавите картини струват, но този художник защо се е обезсърчил? Така и вие често си теглите ножа, теглите си една критика. Като се погледнете, казвате си: „От мене нищо няма да стане, нищо няма да излезе.“ Теглите си един нож, на някои ваши мисли, на някои ваши чувства теглите един нож.
Човек себе си не може да унищожи, но работата се спира в дадения случай, процесът престава. Някои от вас има, които обичат да се обезсърчават. То произтича от факта, че в тях надеждата е слабо развита. Тогава те да дружат с хора, у които надеждата е силно развита. Някой път се обезверявате. Безверието показва, че този човек в областта на вярата е слаб, както човек, на когото краката са слаби – като ходи, отмаляват. Дружете тогава с хора, у които това чувство е силно развито. Вярата е чувство. Ако искате да разсъждавате хубаво, дружете с хора, на които центърът на разсъждението е хубаво развит. У други хора е слабо развит. Когато човек иска да придобие някакво качество, трябва да дружи с хора, у които това качество е силно развито. И едва при сегашната философия се групират хората. Групират се музикалните, за да си помагат. Групират се художниците, за да си помагат. Всички се групират и взаимно си помагат.
Сега онези, които проповядват религия: каква наука е религията? Защо трябва да вярвате в Бога? Много естествено, практическо приложение има. Бог е Същество, Което никога не се обезсърчава. Следователно ти като вярваш в Него, Той ще ти предаде това, което Той има. Ти, като вярваш в Бога, няма да се обезсърчиш. Ти, като вярваш в Бога, ти ще приемеш от Него. Някои вярват, че като се молим много, ще образуваме връзка. Като вярваш, се образува връзка между тебе и Него. Тогава силният винаги помага на слабия. Щом ти вярваш в Бога, Той ти помага. Щом Го обичаш, пак ти помага. Ти трябва да обичаш Бога, за да ти помага. Помощта е един резултат. Щом не Го обичаш, резултат не може да имаш. Щом не вярваш, резултат не може да имаш. Ние искаме, и без да вярваме, да имаме резултат. То е все таки един художник, без да рисува, да иска да стане велик. То е невъзможно. Трябва да бъде свързан с художниците, да рисува постоянно, за да се развият неговите дарби.
Всякога човек трябва да се учи да вярва. Има ли защо да се съмнявате в слънцето? Има ли защо да се съмнявате в земята? Ако всяка вечер ти се обезверяваш, ти ще изгубиш равновесието. Ама може земята да се разруши. Или може да мислиш, че слънцето ще изгасне. Ти след като заминеш от земята, слънцето още милиони години ще свети. Няма какво да се обезсърчаваш. Никога не се обезсърчавайте в себе си. Безверието в човека произтича от факта, че някой път ти се ангажираш да направиш някоя работа, която не е по силите ти. Може би след десет–двайсет години да е възможно, сега не е възможно. Сега е невъзможно да я направиш, ти искаш да я направиш – ще се обезвериш. Може да я направиш по-късно. Ти ще я направиш точно на времето. Винаги започвайте от нещо, което може да го направите. Онези, които не може да ги направите, за по-късно ги оставете.
Запример какъв е законът за онези, които изучават науката за паметта? Как се подобрява паметта?Има ли някакви методи за подобряване на паметта? Запример какъв е вашият метод да си спомняте? Какъв метод имате? Да кажем, изучавате география: градове, реки, планини. Как си ги спомняте?
Запример, ако почнете да мислите за огъня, колко неща може да дойдат в ума ви? Колко неща може да се явят последователно? Има контраст. Всякога след студеното иде топлото. В дадения случай в природата няма равномерна топлина. Нали казвате, че светлината и топлината идат от слънцето. Защо пространството, през което иде топлината, не е стоплено? На земята има повече топлина, отколкото в пространството. На земята има топлина, а в пространството има студ. Значи тия лъчи фокус нямат. Енергията на слънцето минава през пространството, не е фокусирана. Като дойде на земята, става пречупване и при туй пречупване се явява топлината. Тя на земята среща някакво съпротивление, в пространството не е фокусирана. Често във вас вашата мисъл може да върви надалече, но постижения няма. Топлината е едно постижение. Щеше ли да бъде по-добре, ако цялото пространство от земята до слънцето беше отоплено. Понеже, както направила природата само земята да е топла, е по-износно, по-икономично. Природата обича икономията. Другояче щеше да бъде разточителност. Туй пространство няма нужда от нашето отопление. Сега запример, ако изнесем нашата соба отвън, кой ще се ползва? Растенията нямат нужда от отопление, те си почиват. Нашия салон трябва да го ограничим, да отоплим и ние да се стоплим.
Вечерно време, като си лягате, освобождавайте се от ненужните мисли. Не лягай да спиш с бреме. Писал си нещо, не е излязло на свят – остави го за утре. Имаш някаква неприятност – всичко остави за другия ден. Тази работа не е за един ден. Остави я за другия ден. Колко хухдожници рисуват, но колко от тях ще станат знаменити художници? Художникът, като се обезсърчи, тегли ножа на картината си. Тебе като те сполети някаква неприятност, тогава ще добиеш една ценна опитност. После вярата, и тя си има възможности.
Да допуснем, че аз бих развил гласа си да вземам четири октави. При сегашния живот хората не могат да понасят четири октави, при четири–пет октави хората бягат. Хората се движат в една октава. Горните октави някой път нямат смисъл. Вземеш някой тон, но няма смисъл този тон. Когато един певец вземе „сол“, ме засяга, когато вземе „фа“, ме засяга, когато вземе „ми“, ме засяга. Пък вземе някой тон и не ме засяга. В самия тон, който взема, няма никакво движение, „ре“-то горе е в едно статическо положение.
Казвам, може да говориш за движението, без да се движиш. Може да говориш за доброто, без да си добър. Може да говориш за разумността, без да си разумен. Ето аз какво разбирам. Да допуснем, че вие говорите за едно хубаво ядене, една баница как е направена, но яденето го няма и никаква баница няма. Представете си реалния говор. Аз говоря за баница и тази баница се точи. Каквото казвам, става. Говоря за брашното на баницата и брашното дойде. Говоря, че тази баница се замесва и замесва се брашното. Говоря за точенето – точи се. Говоря за печенето – пече се. Реално в света е това, което постепенно става. Онова, за което мислиш и постепенно става, то е реално. За което говориш, и не става, то е една сянка. Наричаме го един свят на илюзии. Какво представят сенките? Сянката всякога показва туй, което няма да бъде. Реалността показва туй, което е. Сянката показва туй, което не е. Сянката много лесно става, реалното мъчно става. На реалното може да разчиташ, на сянката не можеш. Има една добра страна сянката. Лятно време, когато температурата е трийсет, трийсет и пет, четирийсет градуса, да си под сянката на едно дърво е отлично. Но да си при двайсет градуса студ на сянка?
Сега всички трябва да се освободите. Вие искате да постигнете всичко в света по механически начин. То е една трета от истината. Всичко по умствен начин не може да се постигне. Всичко по духовен начин не може да се постигне. С ума ще постигнеш туй, което е възможно за ума. Със сърцето ще постигнеш това, което е възможно – ще имаш второ постижение. И с волята – ще имаш трето постижение. Една реалност е постигната, когато и умът, и сърцето, и волята вземат участие. Тази реалност е опитана. И мислите си трябва да опиташ, и чувствата си, и волята си трябва да опиташ. Или другояче казано – с волята си ще опиташ силата на своето постижение, интензивността на своите чувства, които са взели участие, и красотата на своята мисъл. Такава една мисъл през целия ти живот остава запечатана и тя е като една побудителна причина. Тя насърчава.
Хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки, те всякога насърчават човека. Като мислиш заради тях, ти веднага се насърчаваш. Ако мислиш за неща, които не си постигнал, винаги се обезсърчаваш. Сполети те някаква несполука, ти се обезсърчаваш. Помисли за неща, които си направил. Ти си слушал някой концерт, той седи като побудителна причина. Значи имаш една възможност, че може да свириш. Ако някой път не можеш да свириш, то се дължи на някои външни условия. Допуснете, че един цигулар дава концерт и му се скъса струната. Вземе втора, и тя се скъса. Вземе трета, и тя се скъса. И най-после, всичко се разваля. Представете си, че може да ви излъжат. Тази мазилка, с която се маже лъкът, може да е калпава и не върви лъкът. Та цигуларят трябва да е опитал всичко по-рано. Всяка една работа, която човек върши, трябва да я обмисли хубаво. Казвам, обмисли. „Как ще я обмисля?“
Дръжте едно правило. В природата всеки човек, когото срещате, може да се ползвате от него. В природата всякога, ако се изкачиш на планината, ще се ползваш. Ако разбирате, ще се допрете до едно дърво, ще се ползвате. Минавате покрай някоя река, ще се ползвате. В природата всичко, което е направено, е на място. Само че от камъните ще вземете много малко, но все таки една микроскопическа полза ще имате. Някой път може да сте неразположен, може да сте паднали духом. Идете при някое дърво, допрете си гърба на дървото. Няма да се минат десет–петнайсет минути, ще усетите, че всичко е минало. Имате разположението на дървото, няма защо да се обезсърчавате. Дървото ви казва: „Толкоз години седя на едно място и не съм се обезсърчило, пък ти, човекът, какво има да се обезсърчаваш?“ Като седнеш на камъка, той казва: „Не се мърдай. Като мене стой.“ Като минеш покрай реката, какво казва? „Движи се, тук върви.“ Ние сега не тълкуваме така. Минаваш и казваш: „Виж тази река как тече.“ Като минаваш при дървото, казва: „Дръж със земята, дръж и със слънцето.“ То държи с добро[то], държи и с лошите условия. Корените са лошите условия. Казва: „Аз съм при лоши условия. Главата ми е заровена, но доброто е горе.“
Природата е разрешила всичките противоречия. Ние трябва да вземем поука от нея. Щом се обезсърчим, ще идем при дървото, ще идем при реката. Не да мислиш да се удавиш. Щом се обезсърчиш, седни на камъка отгоре. Аз бих ви препоръчал на вас, като се обезсърчите, да седнете на камъните – не които са на северната страна, но които са на южната страна, камъни, изложени на юг, малко наклонени. Седни на тях, и не сутрин, но към единайсет–дванайсет часа. Тогава може да се лекуваш. Може да полегнеш на тия сгорещени камъни.
Какво разбирате под думите: впрегни ума си на работа? Ама може ли умът да се впрегне на работа? Досега кой от вас е впрегнал човешкия ум? Умът не трябва да се впряга на работа. Тури го за дирек. Ти си го направил вол да го впрягаш, много долна служба. Тури го дирек, иди и се допитай до него. Кажи: „Тази работа как да стане?“ Като говорим да впрегнем ума на работа, като че ли ти си нещо повече от ума. В моя ум другояче седи въпросът: когато аз мисля за ума, то са същества, които са завършили своето развитие, разумни гениални същества, които са строили цялата вселена. Та като дойдем до тях, те ще ни покажат пътя, по който трябва да излезем от мъчнотиите. Няма какво да ги впрягаме. Аз ще се впрегна на работа.
Сега мислим, че умът е сила. Умът е връзка между разумни същества. Това е човешкият ум. Когато говоря за сърцето, разбирам: това са същества, които са развили велики добродетели. Чувствата са връзка между тях. Следователно между моя ум и тия разумни същества трябва да има връзка и между тия добри същества и мене пак трябва да има връзка. После, под воля разбирам ония същества, които са добили онази мощната сила, които са строили света. Волята е една връзка, която ни свързва с тия силните същества. По тази сила постоянно върви този вътрешен ток. Ти трябва тъй да мислиш – че всичко може да направиш. Само така може да имаш големи постижения в света. Човек, който иска да стане музикант, той трябва да се свърже с велики гениални музиканти, които преди него са завършили своето развитие на музиката. Щом се свърже с тях, той гениален става. Ако иска поет да стане, пак е същият закон. Каквото искате в света, съществува. Туй, което съществува, което е станало, и у тебе може да стане.
Туй, което не съществува и което не е станало, и у тебе не може да стане. Всички неща, които не стават, от две неща зависят: или че не са реални, или че връзка няма с тях. Следователно, ако не са реални, няма защо да стават. Ако са реални и няма връзка, връзката трябва да се образува.
Според мене надеждата, вярата и любовта, това са три велики връзки с реалността на битието, на разумното битие. И както човек е свързан с вярата, надеждата и любовта, такъв ще стане. Вие, ако минете покрай един овчар и видите овцете, казвате: „Какво ме ползват тия овце?“ Тия овце пасат трева, но тия овце образуват на гърба си тия влакна, от които вие един ден ще си направите най-хубавата дреха.
Тъй щото онова, което сега виждате в природата, от него ще си направите най-хубавата дреха – неща, които за бъдеще чакате.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Седма лекция на младежкия клас
6 декември 1940 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев