Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 10 глава от Евангелието на Йоана.

Тя е глава за човешкия ум, човешкото сърце и човешкото тяло. Всяка една мисъл, която не върви по този път, не е права. Разправят кое е правото и кое е кривото.

Прочете първия стих. Всяка мисъл, която не влиза през врата, влиза през другаде, не е права мисъл. Прочете до края главата.

Духът Божий

Прочете се беседа „Правила на любовта“ от тома „Божествен и човешки свят.“

Ако има един предмет, върху който хората са специалисти, то е любовта. Всички са специалисти. Виждам по този специален въпрос най-голямо невежество съществува. Началото на живота е любовта. И краят на живота е любовта – какво има да се плашиш? Ти се раждаш и не знаеш, когато се раждаш, спиш, когато се раждаш. После майка ти трябва да те пробуди. В кой час е дошъл, нито един от вас не знае, и когато умира, пак изгубва съзнание човек. Хората, когато идват на земята спят, бих употребил една дума – и когато отиват за оня свят, пак спят. Каква любов е тази, която приспива хората? Не е въпрос. Всинца, когато започвате с любовта, ставате крайни критици. Няма по-големи критици от хората на любовта, започват на тънко да предат. Казва: Той не ме обича както трябва. Че как си намерил, че не те обича? Как ще попаднете, че един не обича другиго? Например, ако аз взема една кокошка, нахранена хубаво, поглеждам я всеки ден, милвам я по три пъти, държа я в хубав курник или някой кафез. Един ден казвам, че я пращам в училището – в някоя тенджера. Снема всичките дрехи, пратя я на баня да се окъпе, после я туря на трапезата, казвам: Вижте тази оправената кокошка. Викам хора. Елате да си вкусите от онази кокошка, която много обичах едно време. Каква е тази любов? Ами когато синът бяга от къщи, или от баща си, каква е тази любов? Когато дъщерята бяга от майка си, когато синът бяга от бащата, каква е тази любов? Когато учениците бягат от учителя, когато учителят бяга от учениците, каква е тази любов? Върху любовта не трябва да се говори много. Трябва да говорят, но само много способните хора. По-добре хората да бъдат невежи в любовта, да не знаят като какво нещо е тя. Защото, ако човек веднъж опита любовта и я загуби, то е страшно нещо. Място не може да си намери. Да кажем събуждате един човек в живота. Има много сравнения. Едно семе докато спи в хамбара е щастливо, там седи и царски си живее. Изнесат го, посадят го някъде, настанат страдания, за туй семенце дойдат големи изпитания. Дали ще се върне в хамбара е въпрос. Може да се върне, пък може и да не се върне. Като го посадят, може да го изкълват птиците.

Преди години се разхождах веднъж да гледам край една нива едни патки скачат, играят. Помислих си, какво си играят там. Около 20 патки скачат, играят си. Направи ми впечатление, спрях се и после разбрах в какво седи работата. Нивата ечемичена, вече почти узрели класовете, навели се и патките, за да хванат клас, скачат. Като отидох цялата нива по краищата опасана, от скачането на тия патки класовете изпокъсани. Казвам: И аз бих скачал така. Вие като патките като обичате някого, скачате да хванете нещо и откъсвате ечемика. Ечемикът вече не се връща в хамбара.

После чел съм много автори говорят за любовта, но не съм намерил нито един от съвременните автори, който да е описал в какво седи любовта. Казват: Безкористна любов. Казвам: Да представят един пример, в какво седи безкористната любов. Аз наричам безкористна любов онази, в която и който обича и когото обичат еднакво да се ползуват. И които обичат и обичаните всички еднакво се ползуват. То е безкористна любов. Много проста работа е тя. Щом любовта се изявява философски, тя е неразбрана. Говорят за идеална любов, чиста любов. Не зная как любовта може да бъде чиста, чистото е за материални предмети. За любовта не може да кажем, че е чиста, защото тя е над чистотата. За любовта не можем да кажем, че е светла, защото тя е над светлината. Любовта произвежда светлината, но сама не е светлина. Тя произвежда живота, но тя не е живот. Тя е нещо повече от самия живот. Сега иде въпросът: Какво е тя? Има два отговора. Ако ме питате: Какво си ти, ще кажа: Аз съм това, което нищо не зная – то е единият отговор. И вторият е: Аз съм това, което всичко зная. Първият отговор е това, че аз не зная какво нещо е любовта. Но, за да знаеш какво нещо е любовта, трябва да се пожертвуваш. Но ако се пожертвуваш, то още не е любов. Ти трябва да станеш жертва за всичките, то е любов. Туй наричаме ние Божествена любов. Бог се е пожертвувал, дал всичко от себе Си и благодарение на тази Божествена любов ние живеем. Един ден ние, които не сме доволни от любовта, които философствуваме, Бог започва да ни гледа и да си оттегля любовта, понеже не оценяваме любовта. И като оттегли любовта от хората, те умират. Този въпрос е на прочутия хаджи Калчо, не младия, но стария хаджи Калчо. Разказват един анекдот. Отива един и иска пари на заем. Преброява му той 200 наполеона и му ги дава. Като му дал парите, хаджи Калчо тръгнал подир него, да види къде ще иде, дали е сигурен човек. Гледа го, че влиза в една рибарница и купува едно кило чер хайвер. Хаджи Калчо казва: Този човек, който купува едно кило чер хайвер, не плаща. Настига го и му казва: Извинете, направил съм една погрешка, дайте да видя парите. Взел парите и му казва: Който взема едно кило чер хайвер, не плаща парите. Взел си парите и си отишъл. Ако вие влизате да купувате чер хайвер да ядете, любовта, хаджи Калчо ще си вземе парите. Аз бих уподобил любовта в този случай. Живея с един човек 20 години. Този човек никога не съм го чул да каже една любовна дума. Но той живее добре. За любовта никога не говори, но той живее добре. Сега, аз съм да говорят за любовта – поезия пишат, стихове пишат, но караници има колкото искаш. За някаква малка погрешка спорят все. Майката току мърда пръста, бащата мърда пръст и всички за любовта говорят. Тук в Изгрева е пълно с такава любов. Постоянно пръстът се мърда и за първо място има спор, за хубавото ядене, за голям апартамент. Казват: Господ го обичал, дал му голям апартамент. Щом имаш апартамент, мязаш на едно прасе в кочината. Не се лъжете. Щом имаш любовта, целият свят е твой, какъв апартамент ти трябва? Ти като имаш любовта, нищо не ти трябва. Апартаментът е един затвор. Щом като имаш любовта, цялата земя е на твое разположение, слънцето е на твое разположение, навсякъде като ангел може да се разхождаш и да гледаш целия свят, който Бог създал. Щом влезеш в един апартамент и мислиш, че Божията любов е дошла. Ти може да се забавляваш така: уредил си работите, апартамент имаш. Като те е пратил Господ на земята, ти голяма амбиция имаш, искаш голям апартамент. Ние тук едва се събираме. Казват постоянно: Учителю, тесен е салонът, трябва да се разшири. Ами колко е голяма главата и в тази глава, освен че аз живея, но Господ направил да живеят 3 билиона и 600 милиона клетки. Всички са в туй малкото място. Този апартамент какъв е? 19 сантиметра на дължина, 15 сантиметра на широчина и 15 сантиметра на височина. Сега вие, за да ми дойдете на гости, тряба да се смалите няколко милиарда пъти, най-малко 10 милиарда пъти трябва да се смалите от вашата сегашна величина, за да ви намеря място вътре, да дойдете в главата на гости.

Сега казвате: Аз съм ходил на гости у него. Вие не говорите истината. Кой от вас ходи на гости някому? Вие нямате понятие какво значи да ходиш на гости. Ти трябва да се смалиш толкоз много, и така малък да станеш. Кой от вас би предприел да се смали десет милиона пъти? Казвате: Това да го няма.

Сега съществуват големи заблуждения. Майката трепери за сина си. Жената трепери за мъжа си. Всички треперят да не изгубят нещо. Всички ги е страх. Всички в Бога живеят и стражари има да ги пазят. Може да зададете въпроса: Как трябва да се живее? Че този живот, както сега живеете, другояче не може да се живее. Другояче този живот не може да се живее, но по този начин човек никога не може да бъде щастлив. Всякога ще има едно недоволство в себе си, едно подозрение. Аз съм гледал някой прати слугата си вкъщи и господарят отива подир него после. Казва: Не му се доверявам. И той влиза подир слугата. Пратил слугата да му донесе нещо и той отива подир него. Щом се съмнявам, няма да пращам никой вкъщи. Някой път аз правя така. Някой иска да ми услужи, да иде в стаята ми. Казвам: Не, не, аз сам ще ида. Най-първо, като го пратя в стаята си, ще му се наруши мирът. Той мисли, като влезе в стаята ми, ще придобие нещо. Той ще изгуби и това, което има. Аз си правя една стая за бъдеще, в която ще имам само един стол, една маса, нищо друго. Няма да има възглавници, нищо друго, само един прост стол, една масичка, една вехта книжка на масата. Който влезе и погледне, да съжалява. Сега като влезе, ще види хубави книги, мебели, гардероб за дрехи, за шапки, някои картини. Като излезе навън, там ги няма. В него ще се зароди амбицията, ще си каже: Да стана и аз учител, да имам такива работи. Всеки един учител, който слиза от небето, той оставя апартамента, всичкото богатство, слиза тук като последен бедняк на земята. Докато той носи тази беднотия в ума си, той е учител. Щом напусне земята и иска да живее охолно, той ще иде в небето, връща се там. Другояче ще мисли.

Мнозина искат да напуснат дома си. Не ви казвам да напускате. Хубаво е да имаме един салон. Аз този салон не бих го заменил с кой да е салон в света. Той има особени качества, дето другите ги нямат. Някой човек има къща, радва ѝ се. Нека се радва човекът. Някой човек има жена, радва ѝ се. Нека се радва човекът. Казват: Тя не е заради него. Заради кого е? Ябълката не била заради него. Ябълката, който и да я яде, все едно е. Не е все едно, защото един мъдрец като изяде ябълката, ще посади семето, а детето като изяде ябълката ще изяде всичко и семето заедно.

Казвам: Ако имаше поне десет души от новата любов! Колко кандидати има от вас? Не искам да казвате, но тайно, вътрешно колко души кандидати са? Мнозина при мене са идвали да ме питат да им покажа пътя на любовта. За да ви покажа пътя на любовта, трябва да ви дигна високо и да ви пусна отгоре, че ако останете живи, тогава ще ви покажа пътя. Това е алегория. Много трудна работа е.

Съвременният свят минава през големи изпитания. Че трябва да мине, то е в реда на нещата. На вярващите, на религиозните хора, на всички тепърва трябва да им се дават известни уроци по любовта. Да гледаш човек и да не виждаш нищо лошо в него. Като го видиш разгневен, да ти е приятно. Като го видиш да кряска, да кажеш: Колко хубаво кряска! Да ти е приятно, че си видял човек да кряска. Като видиш някой скъперник, да ти е приятно, че си видял човек, който трепери на парите. Да ти е приятно, че той събира парите. Като срещнеш някой учен да ти е приятно, че срещаш един учен човек. Като срещнеш един будала, пак да ти е приятно. Че будала какво значи? БУД – значи Христос, АЛЛАХ – значи Бог. Будала значи един човек, който се уповава на Бога. Човек, който раздава всичко, минава за будала. Онзи, който всичко прибира на едно място, той е умен човек. Пазете единственото нещо: Никога не давайте урок по любовта. От мене един съвет: Не учете хората как да се обичат. Защото знаете ли на какво ще замязате? Вие ще замязате на един професор по кражба, джебчийство. Един от знаменитите професори давал урок на един свой ученик, как да задига парите от касите на хората, часовниците, това, онова. Като преподавал урока един ден забелязал, че часовникът му го няма. Вика ученика си и му казва: Слушай, аз ти преподавах уроци другите как да обираш, не мене. – Исках да ти покажа учителю, че научих занаята. Ти като учиш някого, щом той те обере, ще му кажеш: Аз те учих другите да обираш, не мене да обираш.

Та казвам: Любовта на земята е единственото красиво чувство, което някога може да имаме. Най-красивото чувство е то. Няма нещо по-красиво. Най-красивото чувство, най-красивата мисъл и най-красивата постъпка е любовта. По-красива постъпка няма от любовта. По-красиво чувство няма от любовта. По-красива мисъл няма от любовта. Като видя постъпката на любовта, изведнъж всичко забравям, нищо друго не ме интересува. В ума ми седи да уча. Като видя хубавото чувство, всички други чувства изчезват. Като дойде красивата мисъл, всички други мисли изчезват. То е магия. Накъдето ходиш, каквото бутнеш, всичко на добро се обръща. Ти като имаш това чувство, каквото искаш, ще го имаш. Вие казвате: Да ги имаме тия работи. Най-първо, те ще ти дадат един урок. Ще те оженят за един лош мъж, който три пъти ще те бие на ден и ти да му благодариш и да му целуваш ръката. После ще родиш две деца, и те ще те бият по три пъти на ден и ти да благодариш на Господа, че ти дал такова благословение. Не е лесна работа. Ред сълзи ще капят. Искаш да намериш пътя на любовта. Ами ние какви екземпляри сме на Бога? При това Той гледа спокоен. Господ е така мъдър, ти както искаш да живееш, Той няма да ти намери махна, но ти с този си живот определяш живота си за в бъдеще. Ако си бил щедър, ти печелиш; ако си вземал, ти губиш. Ако биеш хората и тебе ще бият; ако ги милваш и тебе ще милват. Каквото правиш, ще ти правят. Всеки един каквото прави, това за бъдеще ще му бъде. Аз да ви представя какво е раят. Вие вече сте създали вашия рай. Мислите да идете в оня свят, да ви посрещнат. Но пред вас ще изскочат най-малко 200 кокошки да си искат живота. Пред вас ще изскочат 300 агнета да си искат част от краката, плешките, дробовете, дето сте ги яли. Ще изскочат патици, после охлюви, миди, ще се наредят след това дървета, които сте секли, листа, цветя, които сте късали, всичко туй ще иска, ще кряска. Какво ще правите? Ще те прати Господ да ги задоволиш. На цветята, на дърветата, на кокошките, на всичко трябва да повърнеш живота. Като изкупиш това, ще те повика Господ и ще те пита. – Как искаш да живееш? Ти ще си научиш урока. Като идеш при Бога, ще кажеш: Научих си урока, втори път като ме пратиш на земята, ще живея както Ти живееш.

Сега в ума ви седи мисълта: Възможно ли е това? Много мъчно е. Аз ви разправям за любовта, не искам да ви направя овци, да ви ядат вълците. Някои мислят, че като дойде любовта, трябва да ги направи хората меки. Овците трябва да мязат на онези жабчета в реката Нил, които плават по реката и като мине някой крокодил, който си отворил широко устата, те си скрият крачката и влезат в стомаха на крокодила. Но като влезат вътре не казват: Да бъде волята Божия, че крокодилът е голям, но започват да човъркат, да гризат, за да излезат навън и прегризват корема на крокодила. Излизат навън. Водата влезе в корема на крокодила и той се обърне на гърба си.Та като дойде някой лош човек, иска да ви глътне, да влезете вътре. Прояжте корема му, дайте му един хубав урок.

Сега вие казвате: Да обичаме враговете си. Смешна работа е когато някой ми казва: Трябва да обичаме враговете си. Той своите си не се е научил още да обича, че ще обича враговете си. Най-малкият урок е да обичаш майка си, баща си. Ти на тях се сърдиш, че ще обичаш врага. Врага няма да го обичаш, но ще се подчиняваш. Като дойде с тоягата да те налага, ще кажеш: Миличък братко, не ме бий. После като замине казваш: Само да стана малко по-силен, ще ти дам да разбереш. То не е любов. Това не разрешава въпроса.

Най-първо имайте почивка на тялото си. Най-първо едно практическо правило: дайте почивка на тялото си, не го измъчвайте. Дайте почивка на ръцете, на краката, на очите, на ушите. Нищо в себе си не измъчвайте. На второ място не измъчвайте и сърцето си. На трето място не измъчвайте и ума си. Защо ще го измъчвате, то е отрицателната страна. Ние се мъчим, мъчиш ума си да разрешиш къде е ходил някой. Ходил в кръчмата, пил вино, де е лошото? Къде е погрешката му? Да кажем един, който пил в кръчмата, връща се вкъщи и се кара. Дойде друг, той не е пил и той се кара. Кой е по-добре да се кара, който е пил или който не е пил? Пияният след като се кара, ще заспи. Онзи, който не е пил, не заспива. Винаги онзи, който не е пил се кара повече отколкото трябва.

Питам: Онзи, който отива да пие вино, кое го заставя да пие. Ако човек е абсолютно здрав, никога няма да дойде да пие вино. Който пие вино, винаги подразбира, че търси един елемент. Апостол Павел препоръчва на болните хора да пийнат малко винце. Болният човек нека пийне една чашка и едно кило да пийне. Ти може от една мисъл да направиш човека пиян. Пияница може да стане един човек от една мисъл. Тази мисъл ще се развие.

Аз мога да правя опити. Мъчно става, но може да стане. Като видя един човек, който обича да пие, мине ми мисълта. Той ще се откаже. Минават години и той се отказва да пие. Тази мисъл е останала, тя работи. Ако чувствуваш правилно, мислите се развиват.

Казват: Какво ще стане със света? Ще се поправи ли? Светът не е лош. Светът е поправен. Казвате: Много лош е. Не е така. Ние мислим. Той е добър човек, но и лош е. Когато мислиш, че е добър, добър е. Казваш: Той не живее добре с жена си. Гледам с другите жени живее добре. Те го обичат. – Жена му не го обича. – Другите го обичат. Жената не е авторитет. Ако една жена обича мъжа си, това ни най-малко не показва, че той е добър; ако не го обича, ни най-малко не показва, че той е лош. Нито показва, че ние сме добри. Тогава считаме, че любовта излиза от доброто. Защото аз съм добър, затова ще обичам. Но то е погрешна идея. Всичките добродетели произтичат от любовта. Аз съм слушал мнозина, като обикнат някого говорят добро за него. Една сестра като обикне един брат, казва: Той е ангел. Аз зная, че тя го е обикнала. Когато тя не го обича, не е ангел. Пък и сестрата като я обикнат и тя е ангел, като не я обичат, не е ангел. Тя мисли, че я обичат, защото е добра. За никаква нейна добродетел не я обичат. Аз обичам една книга заради онова, което са написали в книгата. Ако този човек нищо не беше написал, нямаше да бъде интересно. Аз обичам един човек заради онова, което Бог е вложил. Ти, който не разбираш Божието написано, ти не го обичаш. Всеки един човек е Божествена книга. Всяко едно дърво е Божествена книга. Всеки извор, слънцето, това са Божествени книги. Ти в природата трябва да седиш като в Божествена библиотека, трябва да имаш всичкото уважение и почитание, те са Божии работи. Ако не ги обичаш, един ден ще станеш невежа. Казвам сега за ваше спокойствие. Най-първо, не ви считам, че сте нещастни. Аз гледам на всяко нещо реално. Вие сте в едно предметно училище. Само че не се учите както трябва. Онези от вас, които са най-силни в учението, най-първи, да се зароди във вас едно желание навсякъде да отстъпвате, навсякъде да бъдете кавалери, да имате една отстъпчивост, да вземате последното място. Някой път харесвам майките. Те дават преднина на децата си, ще ги препоръчат, изявяват ги. Силните по какво се познават? По товара, който носят. Казва Писанието: „Вие силните носете товара на слабите.“ Или вие, които имате голямата любов, носете товара на онези с малката любов.Какво лошо има, ако носиш едно малко твое братче. Като го носиш да ти е приятно. То бръщолеви несвързани работи, вас да ви е приятно, както майката, като слуша малкото дете и му се радва на всяка казана дума. Тя рязправя каква дума е казало. И на вас да ви е приятно, че вашето братче казало една любовна дума. Както ви виждам, вие вече имате една сформирана мода на любовта. Аз не съм за модната любов. – Обичам я. Това е модна любов. Модната любов е приятелката, другарката. По какво се отличава дамата от жената? Като умре мъжът, дамата се облича в черно. Тя се радва, че се освободила от мъжа. Жената, която не е дама, тя ще иде до гроба, ще пролее няколко сълзи, ще вземе пръст, ще поръси тялото на мъжа си. Ще си каже: Аз се освободих от него. Като влезе той в тази дупка, тя казва: Да си вървиш. Онзи, който те обича, той с тебе в дупката ще влезе, с тебе заедно, ще дойде до края с тебе. Ако с един човек не може да идете до края, вие не го обичате. Ако той не може да дойде с вас до края, той не ви обича. Не само да говорите, но в мисълта си да може да го направите. Защото вие осакатявате себе си. Срещнеш един човек, помогни му. Не с пари, не с дрехи. Не е въпросът там. То е последното нещо, което трябва да направиш. Ако светът се нуждае от дрехи, от шапки, то е най-лесното. Най-първо трябва да се помогне на хората, на тяхната мисъл, на тяхните чувства, на тяхните постъпки. Вътре трябва да се помогне. Трябва да знаете начина, как да си помогнете. Аз често съм срещал някои боси хора. Питам ги: Колко години ходите боси? Може ли да ми дадете урок? Хубаво е човек да ходи бос, защото босото ходене лятно време е приятно. Зимно време е трудно. Но и обущата като носиш, не всякога е хубаво. Знаете колко обутите крака се спарват. Този човек, като го видиш, че бос ходи, да го харесаш, виждат естествените, Божествените обуща носи. Аз говоря за онези естествени привички. Лоши привички са изкуствените неща, които са присадени от после. Когато видя върху една слива присадена череша, аз зная, че то е неестествен процес. Много пъти в едно лозе на един корен ще присадят два–три вида грозде. Но то е неестествен процес. Аз съм за онези навици, които имаме и които са умствени в нас. Милосърдието в нас е един естествен процес. Обичта в нас е един естествен процес. Мисълта е един естествен процес. Добрите постъпки са един естествен процес.

Аз гледах веднъж две братчета се карат. Голямото братче бутна малкото. Малкото падна и заплака. Като заплака малкото братче, веднага се промени лицето на голямото, започна да се извинява, да го глади, да го целува, да иска извинение. Веднага се измени състоянието на голямото братче. Естествено е.

Казвам: Трябва да дадем ход на онова Божественото в нас, за което аз ви говоря сега. Ако разбирате изкуствено любовта, как може да обичате? Казвате: Тя не е добра жена. Той не е добър мъж. Оставете се от тия работи. Не е добър. За този, когото ти не харесваш, Господ изпраща слънцето да грее, Господ го харесва, пък ти не го харесваш. Сега аз искам да ви обърна внимание върху вашето състояние. Някой път имате едно неразположение, едно лошо чувство. Да можете да търпите лошото чувство. Имате лоша мисъл. Търпете лошата мисъл. Имате лоша постъпка. Направил си една лоша постъпка. Разгледайте постъпката, не търсете лошата страна на постъпката. Ако направите една лоша постъпка, вие от лошите постъпки много хубави уроци може да имате. Ако имате едно лошо чувство, от него много хубави работи може да научите. Имате една лоша мисъл, ще я разгледате, ще научите много хубави работи. При мене са идвали, искат да ги освободя от лошите мисли, от лошите желания и постъпки. Пък то зависи само от тях. Те са за тяхното благо. Тия лоши постъпки те сами ги създадоха. Ще ви кажа сега: Сега друго спасение в света освен това няма. Обичайте тъй, както Бог обича. Единственият пример в света е този, нищо повече. Обичай тъй, както Бог обича. Защото да обичаш някого, ето аз какво разбирам. Един баща завежда едно свое дете в училището. То било палаво, непослушно, бащата понеже знаел, че то ще прави много грешки, казва на учителя: Детето не е възпитано, много погрешки ще прави. Като направи една погрешка, забележи я, аз ще идвам веднъж в седмицата, че на мене ще налагаш наказанието. Него няма да биеш, мене ще биеш. На детето казва: Гледай да правиш по-малки погрешки, че по-малко да ме бият. Ако вземете педагогическото правило на този баща, повече ще спечелите. Щом бият, щом наказват това дете, то започва да лъже, да бяга. Не се поправя. Нито една жена, която бият, не се поправя. Нито един мъж, който бият, не се поправя. Нито едно дете, което бият, не се поправя. Временно може да се поправи, но то е отгоре. Туй дете като дойде съзнанието в него, че майка му страда, че баща му страда. Когато другите страдат заради него, в него се заражда едно чувство, една мисъл и Божественото иде. Казва: Да не правя така, че другите да страдат. Това е за нас. Трябва да се откажем да правим лошото, за да не страдат другите. Ако всичките хора пожелаят да не правят зло, не да унищожим злото, но да не вършим туй, което злото върши. Любовта не седи в познание на доброто и злото, тя е извън тях. Следователно, трябва да влезем в този Божествен свят, който превръща злото в добро. Единствената сила в света, която може да превърне злото в добро, то е само любовта. Единствената сила, която може да победи злото, то е доброто. И да побеждаваш злото, то е пак зло. Да го превърнеш в добро е друго. Само любовта може да превърне злото в добро. Само тя знае това. Тя е единствената сила, която може да ни освободи напълно, в дадения случай то е силата на любовта. Тази мисъл трябва да седи в ума ви. Не трябва да я разбирате. Вложете в ума си, че любовта може да превърне злото в добро, макар че не се превръщат работите, пак вярвайте в туй.

Ако си турите един ден правило, че няма да се сърдите, него ден десет пъти ще се създадат повече изкушения, които естествено идат. Ти като се разсърдиш, дойде ти на ума. Ти се сърдиш преди да ти дойде в съзнанието. Ти пазиш съзнанието си да не се разсърдиш. Дойде някой човек и ти направи нещо, което ще те възбуди, разсърди.

Та казвам сега на вас: Вие искате да знаете какво нещо е любовта. Не може да ви кажа какво нещо е любовта. С любовта хората оживяват, без любовта умират. Всичките страдания в света са резултат на безлюбието. Всичките радости в света са плод на любовта. Всичко онова хубаво, възвишено се дължи на любовта. Всичко онова лошо, което съществува в света, произтича от безлюбието. Ако искаме добрия път в живота, този е пътят. Когато говорим за Бога разбираме, че Той е единственото същество, което не се мени, което всякога има отношение към хората. Христос казва: „Защо ме наричате благ. Благ е тъкмо Бог.“ Сега вие искате да се подмладите. Това е пътят на подмладяването. Това може да го направиш. Вие не може да се подмладите, докато не контролирате ума си. Ако всяка мисъл ви безпокои, ако всяко чувство ви безпокои, тогава никакъв прогрес не може да имате.

Сега не искам да станете светии. Ако сега станете светии, по-голямо зло ще бъде за вас. Да станете светии, както един човек забогатява отведнъж, то е опасно богатство. Да станеш светия, но да го заслужаваш. Светийството да е изработено. Да минеш през всичките опитности. Не само да станеш светия, да светнеш. Казвам: Бих желал такива, каквито сте, да възприемете любовта ни повече, ни по-малко. Вие искате да станете ангели с криле. Не сте още за крила, за ангели. Ако станете с крила, ще паднете на земята. Сега хората станаха ангели, хвъркат, но колко ги търкалят. И с парашути падат, не помага някой път и парашутът. Да не говорим много.

Да се спрете сега върху любовта. Тя е единствената сила, която може да ви помогне сега и за бъдеще, когато и да е. Да измените вашето естество, да измените вашия ум. Не да го измените, но да осмислите живота си. То е любовта. Божията любов трябва да бъде идеал. Единствена е Божията любов, която може да измени всичко в нас, и да осмисли живота ни. Не само да го осмисли в един момент, но вечно да има прогрес и смисъл и да върви от просвета към просвета.

Желая, като излезете днес, да направите един микроскопически опит, най-малкият опит на Божествената любов. Някъде някое сухо листо паднало, дигнете го, турете го на почтено място. Някое камъче влязло в стаята ви, изнесете го и го турете някъде на някое хубаво място. Нечистата вода като изнесете, хвърлете я на някое почтено място. И не да я хвърлите, но като че чиста вода наливате. Защото като я хвърлите, вие казвате: Тази помия. Тази вода вие я оцапахте, към нея храните лоши чувства. Вие разваляте себе си. Ще дойде съзнанието, че ти си оцапал тази вода. Ти на тази вода ще кажеш: Много благодаря за услугата, която ми направи, изцапах те. Ако тия малки работи няма в съзнанието ти, ще говориш за други работи. Туй е основата вътре. Сега да не станете буквоядци. Питате ме къде да хвърляте водата. Ни най-малко не трябва да зная къде си хвърлил помията. Някой ще каже: Намерих място. Аз говоря за самата мисъл. Омил си се, благодариш на водата. Случило ти се малко препятствие да благодариш на Бога, че препятствието е малко. За всичко да се научим да благодарим. Защото в света доброто и злото са на степени. Те вървят някога от голямото към по-голямото, от малкото към по-малкото.

Приложете най-първо любовта към своята мисъл. Облечете всичките мисли в добри дрехи. Облечете всичките чувства в добри дрехи. Облечете всичките постъпки в добри дрехи, каквито дрехи изберете, но хубави, нови дрехи да са.

Сега не искам да кажете колко лоши хора сме били. Колко невъзпитани хора сме били. Вие трябва да се поставите в положение като ученик, като влезете в училището, да ви е приятно, че учите. Ако на ученика откриват първата буква, да му е приятно. Да започнем с буквата „А“ в живота. Любовта считам първата буква „А“, която ще ви покаже пътя към Бога. Няма по-светъл път от него.

Отче наш.

12. Утринно слово
9.II.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев