Добрата молитва

В начало бе Словото

Ще прочета 5 глава от Евангелието от Матея.

Духът Божий

Има две неща, за които трябва да се говори и за които не трябва да се говори. Знаете ли кои са? Вие не обръщате внимание. Не трябва да се говори, когато имаш да даваш. Хич не обичаш да ти говорят, че имаш да даваш. Трябва да ти се говори, когато имаш да вземаш, тогава вече ти е приятно. Не трябва да се говори за погрешките на хората. Щом кажеш, че някой направил погрешка, неприятно е. Щом кажеш, че има някаква добродетел, приятно е. Не трябва да се говори за един човек, който не знае да пее. Кажеш че не знае да пее, стане му веднага мъчно. Като кажеш знае да пее, стане му приятно. Неприятно е като му кажеш, че е грозен. Като кажеш, че е хубавец, приятно му е. Не трябва да говориш на човек, че е болен, какво тъй е пожълтял. Ще му кажеш, че е здрав. Всичките духовни хора иждивяват Божествените енергии безразборно. Религиозните хора са много разточителни. Запример, той е скържав в яденето, не обича да яде много, не от убеждение, но скържавина има. Богат е, не иска той да харчи, вземе евтино от тук-от там, да не осиромашее. Религиозният мисли, че ако иде в Царството Божие, не може да влезне. Иска да пости, да кажат хората, че е много добър. Някой път казват, че си много добър, почтен си в обществото. Казват, богат човек е, къщи има, ниви има. Щом кажат, че нищо няма, никой не обръща внимание.

Ще ви кажа онзи анекдот за Настрадин Ходжа. Влязъл той със своята работна дреха в едно турско кафене и както са насядали не на столове, но с кръстосани крака на земята, никой не му обърнал внимание. Станало му мъчно. Направил си той хубав кюрк от лисичи кожи със сукно, облича го и на другата седмица влиза в кафенето, всички станали, поздравили го и когато сяда, казва един: На Ходжата от мене едно кафе. Той взима кафето и го изсипва на кюрка. Друг казва: На Ходжата от мене едно кафе, той пак на кюрка го изсипва.

Сега ние се смеем, но някой път даваме важност на неща, които са второстепенни и третостепенни. Една млада сестра ме среща и казва, че тук на Изгрева имало кой да заповядва. Някои казват: Учителят заповядва, други казват: Някоя сестра, някой брат заповядват. В моите очи нито Учителят, нито някой друг заповядва. Господ направил земята да се върти в пространството. Господ я направил. Слънцето изгрява, не му казвам аз да изгрява. Казват: Учителят казва на слънцето да изгрява или Иван, Драган казва. Учителят какво ще заповядва на слънцето. Ако му заповядва, то няма да изгрее. Я вечерно време му кажи да изгрее, колко упорито е, то само изгрява, когато иска. Сутрин изгрява и вечер залязва. Ако кажеш сутрин да залезе, то наопаки, то се показва. Наопаки прави, опърничаво. То току изгрява, върви, хич не слуша, прави само каквото то знае. Сега някои мислят, че обичат някого. Чудна работа Ами ако имаш едно гърне с мед. Всеки обича гърнето. Защо го обича? Сегашните са културни хора, но едно време, като влезеш в една турска бакалница, отвори гърнето, той дойде и бръкне с пръста да го опита. Ако го хареса: Дай четвърт или половин кило мед. Сега да бръкнеш с пръста не става. Ще има някаква лъжичка. Аз казвам, тия работи са хубави. Аз като разглеждам света от едно гледище, от чисто Божествено гледище, намирам, че всичко в света е добро. Злото произтича от едно неразбиране. Ако вземеш двама много добри певци и пеят на две различни гами, които не са хармонични, гамите ли са виновни? Някои гами ритат като коне и се чува като дисонанс. Двама певци хубаво пеят, но не ти се харесва. Двамата ако пеят и гамите са хармонични, да кажем единият пее сопран, другият пее тенор, допълват се. Третият може да пее бас. Когато всеки пее каквото знае, и то е хубаво, но надалече трябва да бъдат хората. Вие казвате, този заповядва. Дръжте мисълта, че единственият, който заповядва, то е Бог. Дръжте тази мисъл. Дойдат да ви кажат, че този заповядва. Вие се лъжете. Казва: Дяволът прави всичко. Не прави дяволът всичко. Дяволът е търговец на дребно. По-безочливо същество от дявола няма. Ако го изпъдиш из вратата, през комина ще влезе, ако и от там го изпъдиш, през една дупчица ще влезе. Много честолюбив е. Ако слуша тук през някоя дупчица, казва: Хубаво тъй за мене говорят. Казват, че не трябва да се говори нищо лошо. Че как тъй? Аз виждам, нямаме право да говорим. Аз ще кажа най-хубавите думи за него. Много устойчиво, по-устойчиво същество от дявола няма. Знаеш ли, колко е прилежен? Такова прилежание, сън не го хваща. Като си свърши работата, за друга все мисли. Много трудолюбив е. Няма да се отчайва, че на едно място го изпъдили, на второ, на трето. Навсякъде, като постигне целта, прави угощение. Запример той обича хората да смятат. Някой път хората го бият, то не е бой, но дяволът взел една тояга удря дрехата, че като излизат прашинките, той ги чете. Сега дяволът чете прашинките колко са излезли. Казва: Мене обвиняват, че съм имал погрешки, вижте колко прах! Вие не сте толкоз учени. Вие четете колко удара има. Дяволът, след като удари един удар, той чете прашинките, той ги преброява. Някой път, когато бърза, чете бързо, те бият. Някой като те удари веднъж, чака да ги прочете. После пак удари, пак чака. Разправяше ми една сестра: Една наша сестра имала дъщеря в седми клас. Отишла на гости и оставила дъщеря си на бащата. Дъщерята мяза на бащата. Какъвто е характерът на бащата, такъв е характерът на дъщерята. Бащата иска да заповядва и дъщерята иска да заповядва. Баща ѝ и изтупал гърба, поизтупал главата ѝ, поизтупал ръцете ѝ. Тя казва, че много я бил. Пише на майка си, наби ме много. Рекох, то е благословение. Бащата, когато бие дъщерята или сина си когато бие, то е благословение. Да те бие баща ти, човек ще станеш. Човек, когото баща му не го е бил, не може да стане човек. Земя, която се оре, която се сее, от нея нещо излиза. Земя, която никой не бута, тръне и коприва растат. Казвам на сестрата: Не бой се. Дъщерята пише, мама да се върне, понеже майката ги примирява. Казвам, баща ѝ и дал пари за модерна прическа, модерни дрехи. Няма да се мине дълго време, ще видиш, те ще се спогодят двамата, бащата и дъщерята. Бащата турил нова прическа и той ще се облече. Не се минава и една седмица и дъщерята пише, мамо ние сме много добре с бащата. Че, когато вали дъжд отвън и се разкаля, виждаме нивите стават зелени и поникват. Има доста противоречия.

Идва една сестра снощи и ми казва: Германците са напълнили орталъка. Казва: Чак от бакалницата всичко задигнаха. Обраха ни тези хора. Те са дошли тук да се позапознаят, да минат от тук. Излизам горе на поляната, няма ги. Тя казва, че са напълнили, а то около 10–20 души и наоколо големи камиони. Слушам, че се разправят, направили една погрешка. Наместо да идат към Княжево, завъртели се на изток. Първо на изток трябва да дойдат, после на запад. Дошли тук да направят една разходка. Казват им: Тук не е Княжево, тук е Изгрев. Сестрата казва: Мене ме е страх. – Защо те е страх? Германците дошли наоколо, страх я. Та казвам: Често и ние прегрешаваме пътя си. Друга една сестра иде и ми разправя, че една сестра отишла на разходка някъде, не ѝ се обадила, цяла една седмица не ѝ писала. Казва, кажи ми къде е сестрата? На разходка, разхожда се с германците. Тя знае немски, на германците трябват преводчици. Какво ще ходи казва, гърбавичка е, тя не е здрава, защо не пише? Те са хора на мълчанието. Младата мома, като бяга с момъка, не казва къде е. Бащата като я не знае, тогава е добре.

Един анекдот разказват. В Америка в един щат една мома и един момък се влюбват. Бащата не обича момъка, не си дава съгласието. Не само не го обича, но не си дава съгласието да се венчаят. Надумват се двамата, взели от тези габарчета, че като вървят по пътя и отиват в другия щат, пущат габарчетата по пътя. Знаете защо? Имат предвид, че бащата ще се качи на велосипед да ги гони. Те отиват в другия щат и хващат друг проповедник да ги венчае. Бащата казва, че са избягали, отива и той, но по пътя се спира. Бащата успял след два часа да отиде, поглежда ги, поусмихва се и казва: Понеже моя велосипед не можа да ви стигне, ще ви дам моето благословение.

Не си иждивявайте енергията напразно. Не мислете, че този управлява света, че онзи управлява света. Ако е за управление, вятърът управлява облаците, водата управлява реките. Ако е за светлината, слънцето управлява светлината, изпраща я. Та казвам: Какво е предназначението на всеки един човек? Какво му е неговото предназначение в тия размирни времена, които имаме? В света са дошли рибари. Българите, като влезат в някоя река, не остават водата свободно да тече, но размътят цялата река. Тогава ще турят сак и в мътната вода хващат риба. Сега модерните рибари и в бистрата вода хващат. Отдалече хвърлят мрежата. Вие сега някой път сте от старите рибари. В себе си вземете и ходите, ще размътите водата да ловите риба. Не е лошо, стига да се хване риба. Някой път размътиш реката, нищо не можеш да хванеш. Идеш на друго място, пак размътиш и пак нищо не може да хванеш. Ако идеш в оня свят, какво ще кажеш? Един човек, който е репортер на този свят, с новини се занимава, какво пишат вестниците, казва на мен: Учителю, знаеш какво пишат вестниците? – Какво пишат вестниците? Каквото пишат вестниците, да се не говори. Едно правило, каквото вестникарите пишат, аз не говоря за него. Каквото вестникарите не пишат, аз говоря за него. Ако искаш да знаеш кое е вярно, говоря за туй, за което вестниците не са писали, то е вярно. Да кажем, ти си кореспондент, като идеш в другия свят, какво ще разправяш? Там не се нуждаят от такива новини. Като идете на оня свят какво ще разправяте сега? Пък в оня свят, вие мислите, че ще излезете от тоя свят навън. На земята ние сме на дъното на един океан, земята е още по-голяма. Ние сме на дъното. Някой път някой умира, разбъркали са водата, рибари има горе. Този, който умрял, дошли някои със своите мрежи, хванали го, извадили го навън. Аз виждам, че те го пекат на пиростия. Казва, че той умрял, отишъл в оня свят. Аз виждам, че рибата я пекат, насъбрали се хора, с лимон и зехтин ще я ядат. Вие казвате, Царството Божие. Ние всякога обичаме да ни говорят хората това, което не е. По някой път, като ме похвалят казват, много добър е нашият Учител. Аз, за да проверя дали това е вярно, отивам в някой дом, дето се карат хората и ако тия хора като ме видят се зарадват и настане мир, действително добър съм. По някой път отида някъде и хората се карат още повече, започнат да се бият. Като ме видят дигнат още повече шум. Казвам: Не съм от добрите хора.

Съвременните хора, са много културни, пък се бият. Защо трябва да се бият? Не е имало друга епоха, толкоз културни да са хората, както нашата. Християнството не е имало никога толкоз библии, преведени на толкоз езици, с хиляди, и тия хора се бият. Казват, блажени кротките. Всеки си носи една тояжка, то не е кротост. Не се месете в Божиите работи. Когато виждате, че някой си сложил снопите на хармана и ги вършее, не се месете в неговата работа защо вършее. Не се месете защо туря сламата в плевнята, а житото в хамбара. Не се месете, то е негова работа. Светът сега се вършее. Хубаво е, ще излезе сламата на една страна и житото на друга. Защо стават тия работи? Какво трябва да стане? Ако не го овършеят, отиде житото. Нито жито за тебе ще има, нито слама за воловете. Като се овършее и за тебе ще има, и за воловете ще има. Да ви кажа от тази епоха аз не съм видял по-добра. Никога в света по-хубава от тази епоха не е имало. В писанието има един стих, дето казва, че земята и небето побегнали от лицето на Господа. Как ще го обясните? Като че ли Господ идва и земята и небето всички избягали от лицето на Господа. Защо земята бяга от лицето на Господа? Небето и то бяга. Как ще го обясните? Побегнали, значи един стар порядък си отишъл. Господ казва старият порядък да си замине. Той е физическият порядък. Небето, значи и мисълта на хората, старите мисли и те може да си идат. Тогава Писанието казва, Бог създава ново небе и нова земя. Какво имаме? Господ създава новото небе, пък ние се безпокоим от праха, който се вдига. То е малко прах само. Коя къща като се събаря, няма да се вдигне прах? Казвам: Гледайте на всичко онова, което става в света, че се върши една велика работа. Я вижте в нашите умерени пояси есен колко листа падат отгоре. Но идущата година ще израстат толкоз милиони свежи нови листа. Вижте есенно време колко от плодовете окапват и идната година ще се появят още по-хубави. Всяка година плодовете, които се раждат, са по-добри.

Та радвайте се и когато страдате. Една млада сестра казва: Направи да не страдам. Аз съм дошла до убеждението, че не искам да страдам. Казвам: Там е всичката ти погрешка. Тя досега не е страдала, пък иска да избегне страданието. Пък туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ние съвременните хора имаме нещо, което не разбираме. В една от екскурзиите отива един баща на разходка на Витоша със своето момиченце на 5–6 години, много интелигентно. То се умори и започна да прави гримаси по лицето, недоволно е, доста умно дете. Политика има. Не се усмихва на бащата, криви лицето си, за да го види баща му. Взе го баща му, тури го на раменете си, то стана весело, разприказва се. Тъй вървят половин час, бащата от обич го прави, но и той се умори, сне я долу. Като я сне, виждам, че неговото лице просия. Като вървят половин час, пак се измени лицето на дъщерята. Туря я на гърба, измени се пък сега лицето на бащата. Което е приятно на бащата, не е приятно на дъщерята. Тя не иска да ходи, иска да го язди. Когато той я снеме че я кара да ходи нему му е приятно. Дъщерята има едно убеждение. Ако тази дъщеря стане на 21 години, той и да иска да я тури на врата си, тя ще каже, че не може. На 5 години всички ще го похвалят, че я носи, но ако е на 21 години и я тури на врата, целият град ще знае, че 21-годишна дъщеря носи на врата си, вестниците ще я пишат. Дъщерята на 21 години не се качва вече на врата на бащата. Ако ми каже някой, че бащата се качил на врата на дъщеря си, зная, че не е вярно. И ако друг ми каже, че дъщерята се е качила на врата на баща си – зная, че не е вярно. Ако е малко момиченце, може да се качи, то е възможно. Бащата от любов може да го направи. На място е. Неприятностите в живота, които сега имате, като станат на 21 години, никак няма да се качат на вашия врат. Една неприятност е, младо момиче, качи се на врата ти. Направи ти една малка услуга.

Пестете вашата енергия. Гледам дойде някой да ми разправя, че еди кой си имал някаква погрешка. Ще ми разправя, че като вървели двама души единият блъснал стомната, счупил я и стомната потекла. Пък и двамата са си казали някои любезни думи. Дойде един, че ми разправя, знаеш ли какво станало. На еди кого си стомната се счупила. Какво ме интересува, че се счупила стомната? Какво ще спечеля аз, какво ще спечелите и вие като кажете, че стомната се счупила? Ако аз съм на вашето място, като видя, че се счупила стомната, ще ида, ще купя две стомни и им казвам: от мене един подарък. Дайте ми счупената стомна. Когато изгорят някои крушки, аз ги събирам. Купиш една крушка, след един месец изгори. Някои не изгарят така лесно. Някои изгарят. Насъбрах ги десетина, които не светят. Турям ги на цветята наоколо. Денем цветята не знаят, че не горят. Вечерно време ги забавлявам. Вечерно време, понеже те спят, не виждат. Денем са отворени очите им, понеже слънцето грее и те се радват на светлината на слънцето. Радвайте се на всяка добродетел. Една сестра говори много, радвайте се, че говори много. Ти печелиш. Онзи, който много говори, много гори. Като мълчи, печели. Казват, човекът е щедър, навсякъде дава. Казвам: Много говори. Ако много говори, лошо, ако съвсем не говори пак лошо. Какво трябва да прави? Българите казват немтутин.

В духовния свят трябва да се икономисва енергията. Висшите енергии мъчно се придобиват. Толкоз мъчно се придобива едно добро настроение. Разправяше ми един господин. Повикаха ме на едно място да ме гощават с риба. Пък стопанинът лаком, седи на средата. Аз съм наблизо, той като взима рибата, изпръска ме. Като яде пръска, толкоз вдаден в нея, че като тегли тази риба пръска лицето ми. Пък тя костелива, вземе една костица, плюе повече от 30, 40 пъти. Какво ще му кажа, гост съм. Та ме наплю без да иска човекът. Казва: Пак заповядайте да ви гостя с риба. Казвам: Много съм занят. Втори път не искам да отида. Не яжте риба с кости, ако ядете някоя, хубава да е. Много малко кости да има. Не ги зная какви са. Има някои риби с много кости.

Блажени са ония хора, които разбират закона на Божията Любов в света. В туй отношение Христос казва: „Не съдете.“ Остави тази работа, не съди. Да съдиш, значи да уредиш работите. Щом не можеш да уредиш, какво ще буташ? Ако знаеш да месиш хляб добре, ако не знаеш, не бутай; ако знаеш да ушиеш една дреха, уший я, ако не знаеш, не бутай. Ако знаеш да пишеш, пиши, ако не знаеш да пишеш, ще изцапаш книгата. Правете онова, което знаете. Ако не можеш да дадеш спокойствие на ума си, ако не знаеш да дадеш спокойствие на сърцето си, ако не знаеш да дадеш спокойствие на тялото си, какъв човек си тогава? Оплаква се тялото, че е болно, помогни му. Тия клетки се оплакват. Те са отделни души. Заболи те кракът, ти не може да му помогнеш, ще викаш някой лекар. Той ще влоши работата още повече. Лекар не ви трябва. Ти сам трябва да бъдеш лекар на тялото си. Дойдеш до сърцето, сам стани лекар. Дойдеш до ума, сам стани лекар, не викай хората да те лекуват, или ако викаш някого, той трябва да е майстор.

Та казвам, трябва да се икономисва Божествената енергия. Сега мислили ли сте, че в света Господ не гледа всичките хора? Вие казвате, това не е право, онова не е право, вие критикувате Господа. Че Той е едно от съвършените същества. Всички живеем и съществуваме в Него. Той седи тих и спокоен, не се вълнува. Ние казваме, това не е направено. Господ казва, дай ми един план как трябва да се направи. Знаете ли на какво ще замязате тогава вие? Има един анекдот. Един рибар хванал една от най-хубавите риби и понеже тая риба само царят може да я купи, отишъл да я даде на царя. Придворните не го пускат, казва: Ако ми дадеш половината от онова, което ще дадеш на царя, ще те пусна. Казва: Ще ти дам рибата. Пита го: Колко искаш? Нищо, казва, искам да ми ударите 40 удара. Това е благословение за мене. Царят казва: По-малко го удряйте. Като му ударили 20 удара, той казва: Аз имам ортак. Царят казва: Не го удряйте него, удряйте ортака. Сега аз ви казвам: Господ дявола не бие, понеже туй му е занаят. Онези, които слушат дявола, те ядат бой повече. Някой пуши тютюн. Ти като гледаш казваш, дай да го опитам! Защо да го опитваш? Той да ти вземе тютюна.

Да дойдем сега до същественото в живота. Всичко в света е за добро. Всичко в света, което става, е за добро. Не в дадения случай всичко е за добро за в бъдеще. В дадения случай всичко за добро не може да бъде. За някой е добро, за някой не е за добро. Ако онзи, който проси е добро, за него ти изваждаш една златна монета, искаш да покажеш своето добро. Ти имаш 10 златни монети, дадеш на 10 души. Твоята кесия осиромашее. След като си дал 10 златни монети, какво си добил? Представете си, че аз имам 10 агънца, които ги паса. Дойде един, иска ми едно, че децата му ще измрат гладни. Казва ми: Дай ми едно. Дам му. Дойде друг и на него дам. Раздам десетте агънца и аз остана без агънца. Какво добро съм направил? От моето гледище аз направих една неприятност, едно зло. Не питах тия агънца. Аз ги давах, като че ли от себе си давах. Трябваше да кажа на първото агне: Искаш ли да идеш на гости? – Не искам. Стой при мене! Ще кажа: Те не искат да дойдат при тебе, ще идат на друго място. Казвам: Когато искате да дадете някоя ваша мисъл, някое ваше чувство или някоя постъпка, питайте тази постъпка иска ли да иде или не. Често гледам хора дойдат при мене и ми казват, много те обичам. Че някой ме обича, то е негова работа. Какво печеля аз, че ме обича? Или аз като обичам някого, той какво печели? Всякога онзи, който обича, той печели, понеже онзи, който влага парите си в някоя банка, той печели. Вложи 100 000 в някоя банка, парите са на него. Аз не влагам нищо. Казва, знаеш, че аз съм вложил. Той ги вложил заради мене, но на свое име. Казва, вложих 100 000 лева за тебе, но на книжката пише неговото име. Казва, като ги извадя, ще ти ги дам. Вие всички сте обичани, все обичате, все любов имате, но вложили сте парите все на ваше име. Искаш да обичаш някого, внеси парите в банката, дай парите на негово име, нищо повече. Гледам сега вие се поусмихвате малко. Трябва едно разбиране. Казвате: Да служим. Бог има нужда от разумни хора, от разумни деца. Ти виждаш една сестра прави грешка от твое гледище. Турила въжето, турила своя килим, взела тоягата и налага килима. Чува се тупаница. Прах излиза. Започваш да кихаш. Казваш: Тази сестра не знае как да бие. Турила въжето там. Ти разумен ли си като минаваш там, дето тупат. Мини надалече. Като изтупат килим и вдигнат въжето, тогава мини ти. Ти минеш, когато тупат килима, да критикуваш, че не избрали времето. Ти избра ли времето? Като видиш, че тупат килима, зарадвай се. Като снемат килима и като снемат въжето пак се зарадвай, че пътят е пак отворен. Ако идете в тия, големите градове в Америка, полицаят като вдигне пръчката, всичките тия хиляди хора спират. Отвори се път, минават други. Пак вдигне, те спират, други почнат да се движат. Пак вдигне ръката, пак спират. Ту отиват, ту спират, всичко по ред. Порядък има. Тупат там килимите си, полицаят като снеме ръката надолу, тръгнат, като вдигне ръката пак спрат.

Казвам: Блажени сме, ако в света може да вдигнем Божествената права мисъл. Говоря за вътрешното разбиране. Ние искаме другите хора да станат добри, ние да бъдем последни. Искаме да живеем в един съвършен свят. Светът е съвършен, но ние не сме на съвършеното място. Запример, нашата соба като гори, тези, които са наблизо усещат топлината, онези, които са далече, усещат ли топлина? И въздухът не може да има приятност. Които са до собата, казват: Много хубаво е! Онези казват: Вие сте близо до собата, разбираме. Питам, колко души може да се съберат около тази соба? В дадения случай едно благо не може да бъде благо за всички. Една хапка хляб, която аз ям, или един плод, туй благо е само заради мене. Туй благо не може да бъде за всичките хора, които ме гледат 10–20 души. Трябва да разделя на 20 парчета, да раздам и на другите, да им дам. Казвам: Много хубава е, отлична е ябълката. Нищо не им давам. Казват: Хубава е за тебе, не е хубава за нас. Ние се намираме в туй противоречие. Искаме някой човек, който яде от някой плод, искаме и ние да имаме. Той е щастлив, ти като ядеш, щастлив си. Ако искаш разумното в света, трябва да разделиш. Ако разделиш яденето, за тебе остава много малко. Но по новото учение, ти вземи кошницата и като раздаваш от кошницата, по една ябълка да дадеш. Ако срещнеш 20 души, ще раздадеш други ябълки. Кошницата ще олекне. Тогава ще кажат, че действително ябълките, които носиш са полезни. Аз за в бъдеще ви препоръчвам всеки ден да носите по една ябълка. Българите ги харесвам, носят кошницата на ръка. В едната ръка ябълката, в другата кошницата. Като срещнеш някой, когато ядеш ябълка, извадиш и дадеш. Казва: Много хубави са ябълките ви. Не носете само един плод от Божественото, но цяла една кошница. По целия път, по който минавате, ще извадите на всеки едного. Тогава ще кажат: Ето тия хора се водят по Божествения закон, понеже носят Божиите блага. Ходиш с празна кошница, носиш само една ябълка за себе си и проповядваш едно учение. Там е погрешката, че кошницата е празна. Всеки носи само по една ябълка. Старото учение е по една ябълка. Новото учение е една ябълка за тебе и цяла кошница с ябълки. Дето минеш, ще раздаваш, обаче ще остане. То е новото учение. Срещаш и даваш от своите плодове. Той ще даде от неговите на друго място. Тогава като срещнете всички с кошницата, нищо няма да изгубите, ще стане размяна. Пък ако искаш да се освободиш, ще идеш между хората, които не носят никакви кошници. И такива има. Светът е пълен с хора, които носят празни кошници. Една сестра имала много хубаво разположение в едно събрание, нещо като, че била в рая. Аз някак си така съм я погледнал, та съм я поразил. Така става. Насочил съм си погледа, като че тя е виновата. Някой път искам да представя някои работи сериозно, казва: Много криво ме погледна. Там е всичката беля. И облачното време е красиво и ясното време е красиво. В ясното светлината иде, във влажното, влагата иде. Може влагата за нас да е неприятна, но тя е приятна за онези растения, които се нуждаят. Казвам: Не считайте вие, че когато лицето на Господа така се намръщи, че е лошо. В Бога, каквото и да дойде в света, всичко е за добро. В Писанието се казва: „Всичко онова, което става в света, ще се превърне за добро.“ Един ден Бог ще примири всичките противоречия в света. Сега всички трябва да минем през една дисциплина. Че ти, ако идеш в банята, няма да влезеш с дрехите, ще ги съблечеш и тогава в банята ще влезеш. Порядък има. Щом влезеш в банята, с булчинска дреха не може да бъдеш. С булченски дрехи в банята не се позволява. В банята с попски дрехи, с царски не може. Тъй пише в банята: влизането с пищимал. Всичките еднообразни. Като влизаш, после ще дойде телякът с изтривалката. Като каже: Легни! – Ще легнеш. Обърни се на гръб, на гърба ще легнеш. Като излезе, всички тия хора виждат, че е културен. Той плаща на теляка в банята, а отвън някой теляк, без пари човекът те търка. Казвам: Там плащаш и си доволен, тук без пари тия хора те търкат, пък ти си недоволен.

Това са девет правила, които Христос дава в петата глава, блаженства. Те са състояния на човешкия ум, за разни епохи са казани девет блаженства: три за ума, три за сърцето, три за тялото. Ако ги прилагате, може да се ползувате. Ако станете сутрин, изпратете една хубава мисъл, изпратете едно хубаво чувство. Имате един ваш приятел, изпратете му своето добро чувство, изпратете му своята добра мисъл. Ако всяка сутрин като станете от леглото, изпращате своите хубави мисли, те пристигат по радиото на мястото. Ние се нуждаем в света от добри мисли. Сега се проповядва едно християнство – искаме да бъдеме добри. Ние сме от добрите хора, които не показват своето добро. Ще пострадаме, понеже има още защо да страдаме. Ако си беден, няма какво да дадеш – разбирам, но ти си богат. Дойде някой човек при тебе, Господ казва: Няма извинение, ако кажеш на Господа тъй: Господи, нямам нищо, какво да му дам. Господ казва: Нали имаш мое оставено в тебе, защо не даде от доброто. Ако нямаш от своите, ще дадеш от Божиите работи, които са в тебе. Животът, който Бог ви е дал, ваш ли е? Мисълта, която имате, не е ваша. Добрите чувства, които имате и те не са ваши. Следователно, хубавите мисли са Божии мисли. Тази мисъл е Божествена. Тази вода, която изтича от чешмата, не е нейна. Свещта, която дава светлина, тази светлина не е нейна. Тя е само един проводник. Тя иде от друго място. Следователно, ние сме проводници на всичко онова вложено в нас. Ако ние не дадем ход на Божествената светлина, ако ние не дадем ход на Божествената топлина, тогава ще ни считат за лоши проводници. Всяка крушка, която не свети, турят друга на нейно място. Казвам: Божественото, което е в нас, трябва да му дадем място на него. Едновременно, който дава, той се благославя. В любовта всеки, който обича се благославя. Всеки, който приема любовта и той се благославя. Всеки, който не предава от любовта, губи благословението. Всеки, който не приема любовта, губи от благословението. Да премем Божията любов! Да предаваме Божията любов! Да предадем добре Божията любов и да възприемем добре Божията любов!

Наскоро правех едно наблюдение. Гледам една млада сестра, като художник я наблюдавам, тя погледна един брат така мило, така хубаво го погледнала, че остава паметно ангелската усмивка. Като даде едно хубаво лице, на брата затупа сърцето. Веднага се измени сърцето. Гледам една сестра сериозна, мина един млад брат. Тя му даде една хубава усмивка. Тя се подмлади и братът остана доволен. Казвам: Хората знаят. Младата сестра, като замина, този брат пак стана сериозен. Значи тя при дадения случай може да даде един хубав поглед и усмивка. Казвам: Тази усмивка ще бъде към всички ви. В душата на всеки един човек Бог седи вътре. Той иска да види онова хубавото в нас. Господ проверява нещата дали предаваме любовта му тъй, както Той иска. Обективно проверява. Срещам един човек, като погледна, Господ казва: Много хубаво си направил. Като видя Господа, казвам: Много съм доволен, че живея в един хубав свят. Тук се усмихнеш, там се усмихнеш – усмихваш се на Господа и Му казваш, че всичко, каквото Той е направил, е добро.

Отче наш.

15. Утринно слово
9.III.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев