Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на царството

В начало бе Словото

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея.

Духът Божий

Често учениците страдат от немарение. В живота човек започва добре, после става немарлив, започва да отлага. Като си създаде един навик да коригира хората, тук намери погрешка в природата, там намери погрешка. Стане облачно времето, казва: Облачно е, не си струва, гърми, лошо е. Струва ми се, че дърветата не са намясто, камъните не са намясто – само коригира. Коя риба е добра? Която знае да плава. Коя птица е добра? – Която знае да хвърка. Кой кон е добър? Който знае да бяга, да знае добре да пасе трева. Кой човек е добър? Който знае да мисли.

Сега всеки може да каже така: писано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и да възлюбиш ближния като себе си.“ Но това е теория, всеки може да го каже. Човек мисли, че като каже „да възлюбиш“, мисли че е направил нещо. Нищо не е направил. Защото, ако хората биха направили туй, след като кажат, да възлюбиш Господа, то лицето на земята ще се измени, животът веднага ще се измени. Ще бъде смешно да кажа: аз ще ям или, аз ям. Това ни най-малко не показва, че съм ял. Ти като ядеш, ще мълчиш, ще дъвчеш. Като говориш, нищо не правиш. Сега аз толкоз години говоря, но за любовта още нищо не съм направил. Говорил съм за любовта, то са празни работи. Онова, което аз съм направил за любовта, то е направено, което съм говорил, то са празни работи. Раздвижил съм въздуха – да се обичаме, така да живеем. Вие си живеете както сте живели досега, няма никаква разлика. Животните си живеят и без да им се проповядва любовта. Най-първо като се срещнат, помиришат се отзад под опашката, после се помиришат отпред и тогава се запознаят, без да им каже някой, че трябва да се обичат. Щом мирише отзад добре и щом мирише отпред добре, познават се. Като казвам отзад, вие имате специално разбиране. Какво значи отзад? Като кажа да го помирише отзад, че то е криво разбиране. Ние казваме, че някой човек е останал отзад или назад. Какво лошо има? Казвам: Има нещо изопачено в езика на хората.

Всички седим по някой път и сме недоволни. Седим на земята и мислим. На земята сме и мислим в оня свят като идем какво ще правим. Аз питам: онова дете, което е в утробата на майка си, ако мисли какво ще прави като излезе вън от утробата на майка си, че как мислите: животът на детето в утробата на майката и вън от утробата на майката мязат ли си? На детето вътре казват: Ще мълчиш, гък няма да кажеш, няма да си даваш мнението, сляп ще бъдеш, няма да гледаш, няма да слушаш, сляп ще бъдеш за всичко. Защо? Каква философия? Деветте месеца, знаете ли колко години са те? Аз ви казвам, че в туй състояние човек е стоял 250 милиарда години, така огънат. Сега това е твърдение. Може сега да доказваме. Всичките доказателства няма нищо да ви докажат. Трябвало е човек да мълчи. Казва: Не мога да мълча, ще го кажа. – Не можеш да мълчиш? Ако ти се свържат устата, или ако ти стиснат гърлото, как ще говориш? Ако си свободен, ще говориш, ако не си свободен, как ще говориш? Мнозина от вас не сте свободни. Вие говорите, но не говорите вие, по вашето радио друг говори. Вие сте неразположени, че туй неразположение не е ваше. Вземете една млада мома, не е разположена. Туй неразположение не е нейно. Тя е неразположена, понеже тя като търговецът иска да вземе от един млад момък стока, да купи, пък пари няма. Той е недоволен, не дава на вяра. И тя е недоволна. Ако момъкът не ѝ даде стоката, тя е недоволна. Питам, недоволството от какво произтича? Че какво ѝ липсва. Има ум, има сърце, има тяло, има храна. Тя не е доволна, че момъкът не я поздравлява, не ѝ се усмихва като я срещне. Че той не се е родил да я поздравлява, толкоз хиляди моми има, как ще ги поздравлява? Той най-първо няма време да поздравлява всичките моми. То е беля. Щом поздрави една мома, трябва да поздрави всичките.

Сега някои са млади, някои са стари. Всичките бяхте млади, остаряхте, защо? Че сте остарели, не е лошо. Предполагам, че сте поумнели. Ако след като сте остарели, сте поумнели, аз ви поздравявам. Ако сте остарели и сте оглупели, виж, тогава ви съжалявам. Ако младият е беден, аз го съжалявам. Младият човек не трябва да бъде беден. Не трябва да бъде една суха река, или една суха чешма.

Та казвам: Всеки, който е тръгнал в Божествения път е млад, не е стар. В Божествения път само старите държат изпит.Само младите имат право да влязат, само децата може да влязат в царството Божие. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Старите хора в Царството Божие не може да влязат. Кракът на стария човек не може да стъпи в Царството Божие. После, известни навици имате. Забелязвам по някой път следното, да ви го кажа: Често аз се дразня, но туй дразнене не е мое. Щом дойда при някой човек, който се дразни, и аз се дразня, иде ми да му се скарам, да му кажа нещо, но то не е мое, от него иде. Казва ми: Ха, кажи. Казвам: Няма да кажа. Пък като срещна някой добър човек и той казва: Кажи. Но и то не е мое. Сега вие говорите, първо се сърдите и вие мислите, че сте вие. Говорите: Трябват пари. Не сте вие. Питам: В дадения случай кое е по-хубаво да кажеш от двете състояния и двете не са ваши, но при първото, ако обидиш някого, понеже има закон, ще те даде под съд, ще те глобят, може да те затворят. Не е приятно. Ако кажеш доброто, напишеш една статия патриотична, ще ти платят. Казват: Много хубаво пишеш. Пишеш една лоша статия – изведнъж идва призовка. Казват: Как се осмеляваш да говориш такива работи, които не се позволяват. Казва: Аз имах предвид това. Сега като ме слушате, вие мислите и разглеждате живота, пътя, по който вървите, туй, което работите, което мислите, не може да рисувате каквото искате. Вашите мисли, които рисувате, които ги създавате, вие ще ги изложите един ден в живота, ще ги изложите, ще ги бракуват. Ако картините не се вземат в изложението, нямате шанс да влезете в училището на живота. Някой път трябва да се запитате: Защо трябва да живея добре. Ако ме запитате: Защо трябва да живея на Земята? – Че къде трябва да живееш? Ако на земята не може да живееш, не си достоен за земята. Тогава ще слезеш някъде по-долу. Ако си достоен да живееш на земята, ще бъдеш достоен и горе на небето да живееш, та казвам: Има нещо, което измъчва хората. Че ние съвременните хора се спираме върху отрицателната страна. Имайте предвид, че бъдещето на човека се определя не от туй, което хората мислят, но от туй което ти мислиш. Твоето бъдеще се определя от това, което ти мислиш, бъдещето на другите хора се определя от онова, което те мислят. Ако едно дете живее добре, то ни най-малко няма да определи твоя живот. То отчасти може да те ползува, но това дете като живее добре, то ще влезе в Царството Божие. Ти няма да влезеш, ти ще останеш. Казва: Ти като влезеш там, поговори за нас, и нас да ни приемат. Сегашните вярващи казват: Новото учение. – В какво седи новото учение в света? Земята е добра, понеже се върти. Като се върти, значи работи. Земята е добра, понеже работи. Освен това тя има един идеал. Тя се върти около себе си, за себе си, но същевременно земята обича някого. Като го обича, тя се върти около него. Върти се около себе си, защото обича себе си. Върти се около някого, когото обича. Като го обича, върти се около него. Слънцето и то обича себе си, то се върти около себе си, защото обича себе си, но то се върти около някого, когото обича. Както виждате, в света всичко се върти. Някой път казвате, че месечината не се върти. Месечината е изменила своето въртене, движи се като махалото на часовника, не се завърта около себе си, но като махалото се движи, показва едната и другата страна. Месечината говори една истина. Тя казва: Когато слънцето ме озарява, аз съм красива, когато то престава да ме грее, аз съм грозна. И тя се крие тогаз. Казва на хората: Да знаете, ако слънцето не ме грее, никаква светлина не може да имам. Някой казва, че без да вярва, без да обича, може да живее. Ако Божественият дух не е в тебе, какво ще стане от тебе? По някой път вие всички правите една грешка. Ако излезете вечерно време, да се греете на звездите, ще се стоплите ли? Може да са красиви тия звезди, но вие не разбирате тяхното предназначение. Звездите са за времето, определят го хронологически. Всяка звезда показва какво си направил, отде си минал. Всичките звезди са едно писмо, написано за човешкия живот. Следователно, като гледаш звездите, то е твоя минал живот. Слънцето е, което ни кредитира, слънцето е което ни грее, на което трябва да се греем. Звездите представят миналия живот, слънцето представя настоящия живот. Сега вие очаквате от някой човек. Всичките хора, които вие ги срещате, те са хора на миналото, с които сте запознати. Всичките хора от които очаквате, нищо няма да получите. Очакваш нещо от баща си, нищо няма да получиш. Един ден баща ти ще си замине. Един ден майка ти ще си замине. Казваш: Ще ми остави нещо. Я ти остави нещо, я не. Какво наследство оставя волът на телето? Някакъв апартамент, някаква дреха оставя ли? Казва: Ще ти турят врата в хомота, ще ореш на нивата, после на стари години, като не можеш да ореш, ще ти отрежат главата, ще ти одерат кожата, ще направят цървули от кожата ти и хората ще ги носят и ще се хвалят с твоята кожа. Месцето ти ще го хапнат, от костите ти ще направят дръжки на ножчета. Сега ние съвременните хора като погледнем казваме: Какво да се прави? Някой вол е бил някой голям философ. Много философствувал, давал уроци на хората. Бог го праща във формата на един вол да разреши един социален въпрос на милосърдие и снизхождение. Казва: Хората след като се отнасят с тебе лошо, ти да не изгубиш своето разположение. При всичките условия, каквото и да правят хората, ти да бъдеш винаги весел. То е задачата на вола. Като те впрегнат, да бъдеш весел, като ореш да бъдеш весел. В дама като си да бъдеш весел, слама като ти дават, да бъдеш весел. Като те потупат, да бъдеш весел, като те колят да бъдеш весел, като те дерат, да бъдеш весел, навсякъде да бъдеш весел. Знаете колко трудно е това? Аз разглеждам този въпрос, но казвам и мене един ден може да ме турят там. Сега съм Учител, но един ден може да стана както вола. Казва: Как може вол да стана? Нищо не значи, една волска задача може да имам. При всичките условия аз да спазя своята философия, философ да бъда на себе си, да зная, че философствувам. Тогава ще разбера живота. Вие ще кажете: Тогава как ще се избавя от мъчнотиите? Много лесно ще се избавиш. Най-първо ще бъда един вол, ще ме впрегнат. След като издържа изпита 10 години, дойде господарят един ден и аз само го бутна с рогата си и той ще стане вол. Ще се яви друг господар, ще го впрегнат и той да работи. Дотогава бях един вол, сам работех, дойде още един. След една година ще бутна господаря и той ще стане друг вол. Така около мене ще ги бутам и волове ще стават. Аз ще се освободя. Те ще станат по-млади волове, старите ще се освободят. Казват. Този: старият вол работил, сега младите да работят. Аз ще се освободя от всичките мъчнотии, ще съблека тази волска дреха, ще стана господар. Ще кажа: Как сте сега? Вие ще кажете: Как да разбираме това? Ако една мъчнотия вие не можете да я бутнете с рогата и да я направите вол. Ако един човек, който те бие, ти не можеш да го бутнеш и вол да стане, вол като стане, тогава ще се поправи.

Сега, аз говоря на онези от вас, които можете да мислите. Ти ако мислиш, ще постигнеш нещата. На цигуларя казвам: Ще свириш хубаво, гениално ще свириш, втори да няма като тебе. Като свириш, всичко да трепти наоколо ти, да се радва и плаче. На художника казвам: Рисувай с четката бързо. На онзи, който говори, казвам: Хубаво ще говориш, езикът ти трябва да бъде изправен. Сладко ще говориш на хората. На онзи, който пее, казвам: Хубаво да пееш, всички да те слушат. Казваше ми един: Най-първо не можех да пея, беше ме срам, пеех само вкъщи и свирех. Казвах си: От мене я излезе нещо я не. По някой път поотпусне се сърцето ми и аз се поотпусна, въодушевя се, пея. Погледнах през прозореца една вечер, гледам един слуша ме отвън. Казвам си: Вече имам публика. Най-първо сам си бях публика. На втората вечер имах един, после на следната вечер се бях въодушевил, гледам двама души ме слушат. Работата върви. Започнаха да се увеличават: 10,15,20,30 души, като пея, да слушат. Казват: Пее този човек. Започнах да се въодушевявам. Вие погледнете през прозореца като пеете, има ли някой да ви слуша. Щом като дойде един, втори, трети да ви слушат, без да ги викате, работата е тръгнала.

Колко мъчно е човек да поправи живота си. Когато речеш да направиш нещо хубаво ще се явят хиляди мъчнотии да те отклонят, ще дойде нещо да ти препятствува. Тия мъчнотии трябва да се преодолеят. Сега имате едно препятствие. Огледате се в огледалото и кажете – стар съм, остарях, главата ми побеля. Че побелялата глава не показва старост. – Краката ми ослабнаха. Че слабите крака не показват старост. Вие се заблуждавате. Когато някой човек отслабне, хване го треска, 4–5 дена не яде – отслабне. На този човек отслабнали краката, защото не е ял. Ако главата ти е побеляла, това ни най-малко не показва старост. Показва, че климатът се е изменил, времето станало студено, главата е покрита със сняг. Или показва, че с вар са намазали главата, къщата белосали с боя. Сега нали белите коси ги правят черни. Някои от вас черната коса сте намазали с вар, с бяла боя. Често на себе си аз се спирам и си казвам. Не е бяла главата ти. Като се пораздразня, мия си главата. Толкоз години си мия главата да се освободя от варта, че хас боя да бъде, не боядисана, хас бяло да бъде отвътре. Знаете ли колко струва един бял косъм? Не искам да ви казвам, понеже ще си създам цяла беля на главата. Един брат тук взел един косъм, пък направил един инструмент да се измерва времето, хигрометър направил. Турил моя косъм и хигрометър направил. Всички, които трябва да направят хигрометри, ако трябва да дам по един косъм за инструмент, хиляди хора са, ще оголее главата ми. 160 дена взема да израсте един нокът на ръката. Ако вие бихте живели един спокоен живот, при това спокойствие щяха да израстнат вашите коси, в туй спокойствие знаете ли как би се изменил живота ви? Сега безпокойните коси растат при безпокойствие. Като буташ косата, тя придава безпокойство. Като буташ друга коса, тя придава спокойствие. Че то е събрана енергия от слънцето. Ако косите ви не могат да събират постоянно слънчева енергия, тя не може да ви помогне. То е един резервоар. Ако някой път си неразположен, като погледнеш косата си, веднага ще почувствуваш (разположение.) Талисман е. Господ турил благословението горе на главата ви, затуй трябва да мислите хубаво, за да имате хубави коси. Щом имате хубави коси, всичко върви наред. Щом не мислите хубаво, косите ви няма да бъдат хубави. Няма да ви върви наред. Сега туй не го знаехте досега. Мислете хубаво, за да измените косите на главата си, понеже те са правило. Човек веднъж създаден от невидимия свят, като видят вашите коси, те издават светлина. Вечерно време дето минете, косите ви издават светлина. Като дойдат духовете от невидимия свят и като видят косите, ще кажат: Това е един от божиите избраници, който е живял съобразно със закона на любовта. Тогава такива коси не може да ги оставяте, но ще ги събирате.

Сега не искам да се обезсърчавате. Казвам: Вие сте били отлични ученици в първото отделение, но второто отделение ни най-малко не замества първото. Учението на първото ни най-малко няма да ви помогне, то е условие само за второто. Във второто пак можете да бъдете способни, но не мислете, че може да не учите. За всяко отделение се изискват усилия. Вие казвате: Ние вече разбрахме. Разбрахте всичкото в първото отделение каквото се преподава, но във второто отделение има ново. Всеки един ден, всяка година, носи нещо ново, което Бог е вложил и то трябва да се изучава. Тогава, като сме дошли на земята, ако не изучим онова, което Бог е направил, тогава какво ще занесем в невидимия свят? Говоря на един ученик, изнасям му една погрешка, пък той ми казва: Не говори да не чуят другите. Той ме учи сега. Значи, ако постъпката е добра, аз да говоря, всички да чуят, а ако постъпката е лоша, да мълча, никой да не знае. Че защо? Всякога трябва да знаят хората. Защото човек по два начина става велик. И в доброто и в злото човек е свободен. Той е силен. Само силният човек е добър, само силният човек е лош. То са две положения. Само силният човек е добър и свободен и той може да направи добро. Който прави добро, той е свободен и силен човек. Който прави зло и той е силен и свободен човек. Сега в какво седи разликата? В доброто силата започва и се увеличава, а в злото постепенно силата се намалява. Тази е разликата. Онзи, който е свободен е силен, но в добрите хора силата расте, а в лошите хора силата се намалява. Ти като правиш лошо, си свободен, благодариш на Бога, че можеш да направиш една погрешка. Изправиш погрешката, пак си силен. Силен си да направиш погрешката. По-силен си да поправиш погрешката, следователно, човек, който прави доброто и злото, той има два капитала. Който прави само доброто, той е слаб човек. Който прави едното и другото, той е по-силен човек. Досега вие сте правили първо доброто, после злото. Сега ви казвам: Направете първо злото, после доброто. Вие като направите първо доброто и после злото, злото се ползува. Сега започнете да правите първо злото и после доброто, обратния процес. Най-първо вземи надялай един човек хубаво, че после го викай на угощение, нагости го хубаво, говори му по братски, купи му един костюм, шапка, обуща, вземи му един билет да иде на разходка. А пък ти най-първо му направиш всичките тия работи, после се обърнеш, вземеш дрехата, оставиш го гол, вземеш му всичките неща. Сега ви давам един начин. Не ви казвам сега да не обиждате. Казвам: Обиждайте. Надялай го хубаво, тъй както знаеш, но после, когато правиш доброто, ще го направиш така, че той да се учуди. Досега казваха: Да не обидиш. – Обиди го, но после да му направиш доброто така, че и той да се почуди.

Сега прочетете от „Пътят на ученика“ – 210 страница, то е един закон: насъбрала се енергия в човека, трябва да се изразходва правилно. Ако ти си отишъл да трошиш камъни, какво трябва да правиш. Ще ги трошиш, защото са потребни. Ако вземеш онази кал, от която трябва да направиш тухли, как ще се отнесеш с нея, няма ли да я мачкаш. Като вземеш житото, което е хубаво, няма ли да го занесеш под воденицата, да го туриш под хромела, ще го занесеш вкъщи, ще го мачкаш в нощвите, ще туриш топла вода, сол, после ще го туриш на огъня. Казвам: Онова, което правим, трябва да бъде разумно и да не съжаляваме, че сме направили някаква погрешка. Погрешката да бъде за нас възможност, да се зарадваме, че сме направили погрешка, понеже имаме какво да работим. Пък сега гледам всички вие тук сте оставили работата. Някой правил погрешка, сега мисли как да прави доброто. Иска да стане добър. Да започне да постъпва добре, нищо повече. Всичките хора са добри. Вие виждате онази тигрица как се грижи за малките си. Когато хване агънцето, разкъсва го за децата си. Туй произтича от факта, че тя обича своите деца повече от агънцата. Има една разлика. Разбирането на любовта става причина за едно различие. Щом има различие в любовта, веднага постъпките не са еднакви. Тигрицата ще изяде агнето, а своите малки ще ближе, ще милва. В туй отношение всичките хора на земята си мязат. Една майка обича децата си, но това още не е идеална любов. Тя към другите деца не е така. Вие ще обичате онези, които вярват като вас, но защо вярват? Онези, които не вярват, не ги обичате. Бог, който е създал всички, как гледа на работата? Господ как гледа на един грешник? Вие по някой път имате представа за дрехата. На един грешник дрехата му е грешна. Като иде при Господа, той казва: Съблечете му дрехата. Ако идеш в оня свят с дрехата, грехът остава непростен. Гол го доведете. Щом го доведат гол при Господа, няма никакъв грях. Грехът е в дрехата. Затова човек като умира на земята, ако иде в оня свят с дрехата, грехът остава непростен. Ако ти съблекат дрехата, грехът е простен. Чудни сте вие. Писанието казва, че Адам и Ева били голи. Нямаха дрехата на греха. Тези дрехи ги нямаха. Знаете какво престъпление се крие в тези дрехи? – Този, който направи престъплението, стрига вълната, който направи плата, не е доплатил на работниците; този, който прел вълната, не е бил стока. Сега толкова години като нося дрехата, не се изменя, остава същата, не може да се поправи. Един казва, че Илия като заминал, оставил дрехата си, че като взел Елисей дрехата на Илия, отишъл до реката Йордан, удря реката с дрехата и реката се разделя. Ако вие оставите вашата дреха, че хората ударят с тази дреха реката Йордан и тя не се отваря, тази дреха е грешна. На всички нашите дрехи един ден трябва да светнат, да светнат косите ни, клепките, веждите ни, ноктите ни да светнат. Като остане едно нокътче, да прави чудеса. Това ще бъдат новите хора. Тъй както са сега хората, не могат нищо да постигнат.

Да просветнат главите ви, да просветнат сърцата ви, да просветнат телата ви, на всички.

Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, когото Ти Си пратил.

26. Утринно слово
15.VI.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев