Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на царството

В начало бе Словото

Ще прочета 13 глава от Първото послание към коринтяните. Някой път като се чете, (тази глава) тя мяза на някой облачен ден, и не може човек да я разбере хубаво. Някой ден четете, времето е ясно, денят без облаци. Досега сме я чели в ясно време, сега ще я четем в облачно. Когато животът е съвсем безоблачен, хората изсъхват. Когато е облачно, стават тантурести, малко пълнички, веселички, имат разположение да ядат, да пият, да спят. Щом поизсъхнат, тогава спането не е на свят. Зараждат се много работи. Сега денят е малко облачен.

/Учителят прочете 13 глава./ Първо прочете първите два стиха и каза: Туй е външно. Знаеш много работи, които хората са писали не е нищо твое, натоварил си се с чужд товар. Пренасяш злато, круши, ябълки, ползуват се другите хора. Ти много малко се ползуваш. (Учителят прочете третия стих). И туй е външна работа. Щестлавие. Искаш да се покажеш пред хората с чуждото. Казваш: Той е много добър човек – заклал едно агне, нагостил хората. Но агнето даде, той нищо не е дал. Не само нищо не е дал, но направил престъпление. Първоначално по стария завет хората на Господа принасяли Неговите агънца, гургулици, овци. Казват: Ние ти носим това, и ти малко по-другояче трябва да постъпиш с нас. Сега пак хората казват: Да се помолим на Бога. То е външна работа. Раздвижил си въздухът, искаш Господ да има особено мнение за тебе. Особено мнение да има, че Господ знае, че ти може да бъркаш работата. Ако бъркаш една река и тя е плитка, ще извадиш калта. Някой път българите размътват водата да ослепеят рибите, че лесно ги хващат в мрежата. Казвам: Защо се мъти водата? Да хванеш повечко риба, ако има. Ако няма, размътиш водата, риба няма, тогава краката се окалват. Окаляните крака е когато изгубиш добротата. Казвам: Когато българинът ходи да лови риба, краката се окалват, торбата е празна. Казва: Нищо не можахме да хванем днес. (Учителят прочете 4 стих). Външната страна е това. Най-първо любовта търпи. Търпението на всичките хора не е дадено. Тебе те оставят най-накрая, все те подтикват, подтикват, трябва да търпиш. Ако остане нещо накрая, добре; ако не остане, тогава трябва да търпиш. Казва: Втори път като дойда. (Учителят прочете от 5 стих до края на главата)

Сега според общото правило, трябва да пеем. Но ако е без пеене? Братът тук свири, но като движи ръката си, колко енергия изхарчва, нищо не му се плаща. Може да го критикувате, че песента не е изсвирена тъй както трябва.

Хората, които се занимават с Любовта, трябва да бъдат много внимателни. Любовта е най-хубавото в света и най-страшното. Няма по-страшно нещо от Любовта, и няма по-хубаво нещо от Любовта. Няма по-хубаво нещо, когато дойде в дома, тогава всичко тръгне така, свети, свети. Няма по-страшно нещо, когато напусне домът ти. Тогава смъртта нищо не е. Да умреш е десет пъти по-добре, отколкото Любовта да те напусне. Тя да те напусне е страшно нещо. Най-голямото нещастие, което може да те сполети. Някой ще въздъхне. Вие не разбирате какво нещо е страшно. Имате обикновен страх от някоя мечка. Защо? Защото не сте запознати с мечката. Ако сте запознати с мечката, тя ще ви срещне, ще се качиш на гърба ѝ, ще те разходи и ще те върне. Щом не се познаваш с мечката, тя ще те срещне, ще каже: Кой ти позволи да ходиш. Ще те плюе, ще те плюе. Като се върнеш вкъщи, три месеца ще боледуваш от плюенето на мечката, много рядко има българи, плюти от мечка. По три месеца са боледували. Питам сега: Защо говорим за мечката? Мечката представлява материалните блага, които хората търсят. Материалното благо е една мечка. Ти трябва да си запознат с мечката. Като те срещне да се качиш на гърба ѝ. Ако не познаваш тази мечка – законите на материалните блага, като те срещне, ще ти създаде най-големите нещастия. Заради тази мечка може да те претрепят някъде.Често мечкарите трябва да водят мечките си със синджири. Ако пуснат мечката така свободно, без синджир, да изплаши децата, ще бият мечкаря. – Кой ти позволи да пуснеш тази мечка да плаши нашите деца из селото? Той горкият трябва да я води. Всички материални ваши пориви трябва да имат брънка. Всички ваши материални желания с верижка трябва да ги водите.

Това са сравнения, това са аналогии. Каква връзка съществува между една мечка и материализма? То е едно уподобление. Мечката и материализмът имат подобие по това, че и двете думи започват с буквата „м“. Мечката след това има „е“, материализмът има „а“. Сега нас не ни интересуват нещата. Вземете един млад момък се интересува от красивите моми. Защо, и вие не знаете каква е причината, предполагате. Той казва, че обича тази млада мома. От кога се зароди туй желание в младия момък да обича тази красива мома? Вие не знаете това. Вие предполагате, че той я обича. Защо я обича, вие не знаете. Може да си представите всичките предположения, но то са допущания. Най-първо като обича младата мома, вкъщи не се свърта – ако е малко грозничка, свърта се вкъщи, но ако е много красива, вкъщи не се свърта, не може да спи. Ако е грозничка, спи много добре. Ако е красива, цялата нощ се върти на леглото.

Сега вие ще кажете: Няма ли нещо друго да се говори, но за туй. На гладните хора за какво ще говорим? За хляба. Туй е в реда на нещата. На сития ще говорим за какво? Ще говорим за почивката, да си почине. На жадния ще говорим за водата. На онзи невежия ще говорим за знанието. А пък на учените ще говорим за учителите в света, какво да направят. На всеки човек ще говорим това, от което той се интересува. В този път, в който сега вървим, човек трябва да вземе предпазителни мерки. Трябва да знаеш фокуса на красотата. Тя е опасна. Зависи от къде я гледаш, как я гледаш. Запример, нашите очи са така нагодени, че човек винаги като възприема слънчевите лъчи, очите се нагаждат на светлината. Някой път очите може да са много силни, но се обезсилят. Ние, ако ходим на слънцето, ще се обезсилят очите ни. Не са нагодени очите направо да приемат светлината, но чрез въздуха. Трябва да се измени тази светлина, малко да се смекчи за да бъде полезна. Всичките неща си имат свой фокус в света. Ако намериш този фокус, никога не го изпущай. Бог е поставил всяко нещо на своето място. Ако гледаш нещата от мястото, дето Бог ги е поставил, нещата имат смисъл, имат известно благо заради тебе. Ако не ги гледаш от фокуса, нямат никакъв смисъл. Вземете пример, вие минавате някой път, когато дърветата са цъфнали. Вас ви интересуват те. Интересува ви уханието на цветовете. Щом прецъфтят и завържат, не ви интересуват, плодовете са зеленички. Щом започнат да узряват плодовете, кой как мине, погледне, привличат го. Узрялата череша е една красива мома, погледне детето и започне да мисли не може ли да има някаква връзка между нея и него. Може да има някаква връзка. Започват лиги да се образуват в устата на детето, поглежда нагоре, започва да мисли какво да прави. Нас ни интересуват всички ония неща, които носят някакво благо за нас. Красотата носи известни блага. Любовта нас ни интересува, защото и тя носи блага. Ти имаш нож, носиш го. Опасен е, носиш този нож, нападне те мечка, спасяваш живота си. Нямаш ли нож, тази мечка ще те повали на земята. Ако ти имаш нож, като те повали, ти я мушнеш няколко пъти. Тя знае да търкаля, но и ти като я мушнеш два пъти, тя не се свърта. Казвам: Някой път, когато срещнете мечка, трябва да имате нож, но когато срещнете заяк, защо ви е нож? Ти извадиш ножа на заяка, но той бяга. Само като махнеш с ръка, плаши се, избягва, заминава си. Тогава туй е щестлавие. Когато плашиш заяка, ти си щестлавен. Казваш на заяка: Знаеш ли колко сила имам? Казва: Зная, че си много силен, затова бягам от тебе. Малко надалече от тебе е моя фокус.

Аз искам да ви говоря за тези неща, за да се разреши една задача. Имате задачи неразрешени. Болни сте, не знаете как да се лекувате. Недоволни сте, не знаете как да задоволите вашето недоволство. Гладни сте, не знаете каква храна трябва да вземете в дадения случай, която да ви подхожда. Хората ядат безразборно. Хляб направен от жито, царевица и ечемик има турен малко вътре. Сега го имате такъв. Каква е разликата между царевицата и житото? Житото като го смелите, не се вгорчава, а смляната царевица лесно се вгорчава. Следователно, царевицата не я мелете, но я дръжте, сварете царевицата, не ви трябва да я мелите. Защо ще я мелите? Вие имате някои ваши мисли, които са от рода на царевицата, смелите ги, турите ги в чувал, вгорчават се. Не мелете царевицата, дръжте я на чуканчета. Когато ви потрябва за ядене, вземете едно кочанче. Думата кочанче е турска. Чуканче каква е? Коя дума да употребим? Как се казва на български? На хората колко време взема, докато създадат името на царевицата? Не зная дали се казва царевица, кое име е най-хубаво?

Сега много хора имат едно име, че някой път работата не им върви в живота. Не им върви, понеже нямат едно име, което им допада. Вземете сега думата Гина. Не може да върви на Гина, защото Гина значи, „гине“. Който не му върви на Гина, да измени името си. Баща ти те е кръстил, но тебе като не ти върви, кръсти името си по друг начин. Като разделите всичките букви на българската азбука на четири категории, в името трябва да има от всичките категории по една буква. Ако имате букви само от двете категории в името си, средна хубост е. Понеже трябва да има един закон, как да направим името. Запример, името Стоян, Стоян само стои, не поработва, не е много шетач. Казвате името Николина. Значи – не коли. Не запъвай работите. Николина значи да не коли. Ами когато коли Николина? Ще кажете: Това е името ми. Твоето име е като войник, на който турили шинел. Казва: Аз съм войник. Ти като войник носиш този шинел. Уволняват те утре от войниклъка, и шинелът се снема от гърба ти. Казвам: Всичките имена, които сега имате, са войнишки имена. Вземете думата Белев. То значи, бял, но значи и бели кожа. Вземете английското име Блекстон. Носиш черния камък. Та в произношението е. Трудно е да се даде на един човек едно име хармонично. Вие страдате много повече от дисхармонични имена. Името Гина или Ганка, известно име, трябва да бъде на своето място. То е като един съд. Казвам: Ако имате един чист съд, направен от хубаво стъкло, добре, но ако имате един съд, направен от мед, трябва да го калайдисвате. Някой път трябва да го посребрявате, защото е по-безопасно. Ако оставите в меден съд храна, може да се отровите. Казвам: Когато употребиш една дума, какви са лошите последствия? Казвате: Не го обичам. Ще си създадете цяло нещастие на себе си. Не обичаш този човек, понеже не си го поставил на фокус. Едно пясъчно зърно влезе в обущата, имаш модерни обуща с високи токове, отгоре са направени с парчета, половин обувка, влезе песъчинка вътре, безпокои те. Ритнал си я, тя подскочила и влязла в обувката. Казваш: Защо ме безпокоиш? Започне да те безпокои, ти се сърдиш на пясъка. Казват: Ти не знаеш да ходиш, ти ни разбърка. Ние таман си гугукахме, по пътя ти дойде, ритна ни, бутна ни в обувката. Песъчинката влиза, за да ти даде един урок, че трябва да знаеш да ходиш. Казвам: В нашия живот трябва да знаеш да мислиш. Знаеш, колко мъчно е човек да мисли? Не си се спирал да мислиш. Казваш: Не ме обичат. Защо се занимаваш с това? Най-първо ти не мислиш право, че не те обичат. Ти страдаш от най-голямата обич. Слънцето те обича, звездите те обичат, въздухът те обича, водата те обича, ангелите те обичат. Че някоя жаба не те обичала, не е голямо нещастие. Тя е на особено мнение, че не те обича жабата, тя не е много от интелигентните. В закона на развитието жабата представя материалния живот. Всички хора материалисти са жаби. Че не те обича един човек материалист, то е една жаба. Не те обича, защо искаш да те обича? Най-първо тази жаба, ако живее в някое езеро, аз няма да пия вода от това езеро, в което има жаби. Те опетняват водата. Те са чисти, но остават своите извержения във водата. Сега вие по някой път искате да се сприятелите с жабите, да ги турите в езерото, после да пиете водата. Вие не разбирате какво нещо е чистият живот. По някой път жабата е много гладна, тя седи като някой философ, не се мърда, мухата ходи по носа ѝ, тя седи спокойна, но като дойде близо до устата, изведнъж я лапне, че не се види мухата. Толкоз бързо я лапне, че мухата изведнъж изчезне. В материалния живот ако ти ходиш на носа на една жаба, не е безопасно. Като дойдеш близо до устата, ще те глътне. Таман ти се паднали 10 хиляди лева, изведнъж пък ви вземат парите. Цяла нощ вие няма да можете да спите. Питам сега: Какво ви безпокои? – Че ви взели 10-те хиляди лева? Жабата ви е глътнала. Парите ви са господар, не сте вие господар. Щом си господар на парите, ще кажеш: Да дойдат при мене. Щом те са господар, те казват: Ти ще дойдеш при нас. Щом страдаш, ти не си господар, друг ти е господар. Щом ти си господар, ти започваш една къща и те ще дойдат при тебе. Ако имаш едно състояние, дойде ти една тъжна мисъл, ти не си господар на себе си. Казва: Не може ли да се освободя? Вие сте влезли в една област. Ще се отдалечите от тази област. Допуснете, че вие мислите, че вас не ви обичат. Какво разбирате по думите: Не ви обичат? Няма защо да ви обичат хората. Обичта е за тях. Вие трябва да обичате, да оценявате всичко онова, което Бог ви е дал. Щом не го цените, нямате обич към Бога. Светлината не оценявате, въздуха не оценявате, водата не оценявате, дрехите, които ви дават, не оценявате, храната не оценявате. Всичко, каквото имате, не оценявате, само желаете, желаете. Тия желания са без брой. Имате едно желание, щом като го приемеш, трябва да го посадиш, да извадиш онова благо, което има в него. Казва: Не пожелавай. Не пожелавай, какво? – Жената на ближния. Не пожелавай парите на богатия. Не пожелавай житото на земеделеца. Не пожелавай къщата на ближния. Не пожелавай, не пожелавай. Желай, кое? Желай всичко онова, което Бог ти е дал. Всичко онова, което Бог не ти дава, не желай. Което Бог ти е дал, желай го, искай го.

Сега аз съм наблюдавал следното. Казвам на една сестра: Сестра, я попей. Казва: Не съм разположена. Не че не е разположена, но не знае да пее. Казва: При особени условия пея. Тя не е много от богатите, не иска да се изложи. Докато не е пяла, има високо мнение. Щом като изпее една песен, като вземе няколко тона, ние знаем какво може да пее. Казвам: Онова, което знаете, да може да ви служи. Имаш една мисъл, ти с една мисъл в даден случай може да си помогнеш.

Казваш: Божествен свят и човешки свят. Какво разбираш? Човешкият свят е с човешки порядък, Божественият свят е с Божествен порядък. Ако влезеш в човешкия свят, ще имаш едни познания, ако влезеш в Божествения свят, ще имаш други. В човешкия свят ще имаш всичките противоречия. В Божествения свят всичко туй ще бъде наредено. Всичко ще иде на място, ще бъдеш радостен и весел. В човешкия свят ще имаш страдания. В човешкия свят трябва да слугуваш, слуга да бъдеш. Казват: Какъв е човешкият свят? Впрегнал воловете, целия ден орат. Вечерно време какво им дава за храна? Хранят и кокошката, но защо няма никаква свобода. Дойде човекът, заколи я, няма никакъв закон, който да защитава кокошката. С тази кокошка и с децата ѝ могат да постъпват както искат. Тя ще извика, но никой не я защитава. Казват: Колко е красив човешкият свят. Ние мислим, че е красив, но за всички същества, които живеят в нашия човешки свят, не е така добре. Ти живееш и постоянно си недоволен в себе си. – Това нямам, къща нямам. Имаш лампа от 25 свещи, не си доволен. Едно време хората имаха вощеница и бяха доволни. Една вощеница запали и чете и е доволен. Сега има десет, не е доволен,иска сто. Казвам: Трябва да направим една инсталация, но да си служим с Божествената инсталация. Ако знаете да мислите, не ви трябва никаква инсталация. Като започнете да мислите, стаята ще ви се осветли. Като престанете да мислите, всичко ще загасне, ще спре. Като започнете да мислите, ще светне. Искаш да си починеш, като престанеш да мислиш, всичко ще потъмнее наоколо. И тъмнината е приятна. Под думата светлина разбираме, че трябва работа отвън. Под думата тъмнина разбираме, че трябва работа отвътре. Когато говорим за страданието в живота, разбираме че трябва работа в живота. Страданията са вътрешният живот. Какво е страданието? Недовършена работа, суров материал за работа. Страдаш, ще свършиш тази работа. Беден си, ще научиш какво нещо е недоимък. В какво седи беднотията? Нямаш достатъчно пари. То е човешки порядък. Ти ще си послужиш с него. Бог ти е дал ангелски глас, като пееш в безпорядъка на човешкия свят ще възприемеш и веднага всички неща ще дойдат. Ти си здрав, пълен с магнетизъм. Здравият човек като иде между болните, всички ще се хванат за него. Тогава иди между богатите болни и хляб ще имаш. Казват: Стой при нас, ти откакто дойде чувствуваме се малко разположени. Казвам: Вие се намирате в положението на механическите процеси. Всеки ден очаквате нещо. Детето расте, стане по-голямо, дойде на 21 година, дойде на 35 години, на 40 години, на 50,60,80, все очаква да дойде нещо. Като стане на 120 години, какво ще бъде положението? На 120 години вече нищо не го интересува. Като погледне, казва: Няма нищо, празна работа. Като е на една година, гледа напред, като е на 120 години, гледа назад. На 120 години ще видиш как си живял, ще преровиш всичките несрети как трябвало да стане.

Сега в Божествения свят тия работи ги няма, има вечна младост и всички възможности. Когато хората от Божествения свят искат нещо повече, слизат в човешкия свят. В човешкия свят се ценят изгубените неща, колко струват. На земята сме дошли, за да оценим колко струва изгубеното. Като изгубиш любовта, или като изгубиш знанието, паметта отслабва, започваш да забравяш. Някои сестри се оплакват, че не помнят. Непомненето произтича, че вие се безпокоите като умрете ще идете ли в рая или не. Онзи ученик, който учи цялата година хубаво, знае материала, какво има да се безпокои? Като излезе, знае човекът, разправя. Онзи, който през годината отлагал, отлагал, дойде не може да издържи изпита.

Говорите за търпението. Търпението е цяла наука. Казвате: Какъв да бъде човек? – Нервен съм, трябва да бъда добър. Доброто има известни качества. Човек не може да бъде добър, ако тялото му не е придобило тия качества на доброто. Той не може да бъде справедлив, ако тялото няма качествата на справедливостта. Не е само празни думи. Онзи справедливият човек знаеш какви красиви форми има. Погледнеш, виждаш нещо отмерено, погледнеш, имаш доверие в него, нищо няма да подяде. Една стотинка връща. Онзи, който не е справедлив, гледа от тебе да мине малко. Онзи справедливият ще даде най-малкото един грам повече. Той като дойде, гледа все от него да замине, не от тебе. Този е справедливият човек. Питам: Вие справедливи ли сте като казвате: Мене никой не ме обича? Който така мисли, е несправедлив. Казва: Моят живот нищо не струва. Несправедлив е. Аз съм много сиромах. Несправедлив е. Как си сиромах, главата ти е пълна с такова богатство, сърцето ти струва милиони. Казваш, сиромах съм. Ти не оценяваш туй богатство, което Бог ти е дал. Ще благодариш. Като речеш, че не си богат или че никой не те обича, ти си несправедлив. Тури си ръката на сърцето. Гледам Гина, Стоян не я обича. Стоян какво има да обича Гина, която гине? Какво има да обича Гина, която не е узряла. Не може да се обича. Щом узрееш, имаш хубав плод на някоя слива, на някоя череша, на някоя хубава ябълка, на някоя жълта круша, всеки ще те обича. Музика ще ти свири на арфа от 32 струни. Старомодни разбирания са това: Никой не ме обича, моят живот е нещастен, хората са такива, не ме разбират. Такива са хората. Какво ще го разбират болния човек? Щом каже, че го боли коремът, какво трябва да му кажеш. Казвам: Тебе те боли коремът, понеже много си ял. Тази болка на корема произтича от чрезмерна работа. Малко почивка. Щом някой изсъхне какво ще му кажа. – Слушай, ще ядеш повечко. Много скържав човек си, скъперник, че на стомаха си не даваш. Няма да го претоварваш, да даваш повече, но като работи, ще му дадеш колкото трябва. Сега то е едната страна.

Всеки един човек като влезе в Божествения свят, той обича всичките хора. Всеки, който живее в Божествения свят, обича всички. Ако в Божествения свят пренебрегнеш само един човек, ти ще изгубиш всичкото свое щастие. Всички ще обичаш, понеже във всички Бог живее. Щом влезеш в човешкия свят, законът е точно обратен. Ти едного ще обичаш. В Божествения свят, за да познаеш Божественото, всички трябва да обичаш. В човешкия свят само едного ще обичаш, за да познаеш човека какъв е, само едного трябва да обичаш. Като разбереш човека, трябва да излезеш из човешкия свят, да влезеш в Божествения, да обичаш всички. Когато искаш да обичаш едного, ще влезеш в човешкия свят, а когато искаш да обичаш всичките, ще се качиш в Божествения свят. Ако ти кажат в човешкия свят да обичаш всичките, то е невъзможно. Ако се качиш в Божествения свят да обичаш само едного, и то е невъзможно. В Божествения свят всички трябва да обичаш, в човешкия свят само едного ще обичаш. Следователно, майката обича своето дете, тя е в човешкия свят. Един ден детето умре, вземат го отдето е дошло. Тя като умре детето, скърби. Няма защо да скърби. Майката като умре, детето ѝ трябва да обикне всичките деца по земята. Тази майка трябва да започне да обича всички. Щом умре баща ви, трябва да обичате всички. Като умре майка ви, ще обичате всички. Щом умре брат ви, ще обичате всички. Като умре майка ви, ще обичате всички. Щом умре брат ви, ще обичате всички. Щом оживее баща ви, ще обичате само едного. Щом оживее майка ви, ще обичате само едного. Щом оживее брат ви, ще обичате само брата си. То е човешкият свят. И то е право. Казвате: Как да го обичаме. Ще го обичаш тъй, както обичаш себе си. Аз обичам себе си, не искам да имам мазоли на краката, искам на ръцете да нямам никакви болки, искам тялото да бъде здраво, че да нямам никаква болка никъде. То е здравословно състояние.

Та първото нещо: Всички трябва да влизате в положението на другите. По някой път вие не влизате в положението на другите. Да обичаш някого, трябва да влезеш в неговото положение, да усещаш какви нужди има и какви блага има. Да виждаш добрата и лошата страна при условията, при които живее.

Сега ще се съберем да се молим на Господа. Каква нужда има Господ да му се молим? Молбата е заради нас. Като се молим благата, които приемаме, да можем да извадим тия блага, както Той иска. Ако приемем Божията Любов, трябва да я предадем, както Той иска. Ако я предадем по един човешки начин и то е хубаво, но не може да имаме ония блага, които търсим.

Та казвам: Положителната страна на любовта коя е? За да познаете силата на любовта, имате известна болка в себе си, увеличете познанието на любовта си. Ако дойдем до тази степен, щом приемем пълнотата на любовта, всички болезнени състояния, всяка болест се лекува. Любовта е една сила, която лекува нещата. Всяка болест се дължи на известна нечиста материя, която се залепила за човека, или пък на известни полуорганически вещества, или на един нисш живот. Болестите се дължат на известни микроби. Вземете охтиката. Те са същества, които влизат в човека, изяждат дроба. Живеницата също така се дължи на известни същества, които изяждат човека. Щом приемеш любовта, пречиства се кръвта, за тия микроби няма храна, те ще си вземат дърмите и ще си заминат. Щом живеете нечист живот, имат достатъчно храна, живеят във вас, размножават се и кръвта има неестествен цвят. Гледам една сестра носеше един червен пламенен цвят. Казвам: Червен цвят трябва да имате. Често аз гледам, наблюдавам. Не обичам да наблюдавам, но като погледна, виждам някой казва: Няма кой да ме обича. Аз се поусмихна. Казвам: Сестра, ти гледаш само на земята надолу. Ти гледаш само карикатурите. Обърни се и ще видиш и хубаво нарисувани картини. Някой нарисувал карикатури, какво ще ти даде една карикатура? Карикатурата няма никаква мисъл. Гледай хубавите картини, те ще ти предадат нещо. Какво ще ти предаде карикатурата? Направено е човешкото лице като муцуна, кучешка муцуна. Значи чувствуваш, че характерът не е устойчив. Или направена муцуна мечешка. Или пък турил волски рога. Когато някой разправя нещо, казват: Изникнаха ли му рога? Казвам: От старо време хората и досега са все учени. Казват: Да дойде Христос да ни спаси, да ни обича той. Чудна работа. Какво има да ни обича? Че Христос ще дойде ли втори път на земята да го разпънат? Сега не иска да дойде. – „В един свят, дето хората разпъват, не искам да дойда.“ Погледне и каже: Не аз да дойда при вас, вие ще дойдете при мене. Аз бях при вас, сега е ваш ред да дойдете вие при мене. Питам, сега Христос ли да дойде при нас, или ние да идем при Бога? Ние трябва да идем при Бога. Бог е слязъл при нас, ние трябва да се решим да изпълним неговата воля, не както хората заповядват. Казват: Тъй и тъй да направите. Но вие имате едно вътрешно ваше разбиране. Някои като остаряват, започват да се явяват бръчки. Защо се явяват бръчките? Аз правя аналогия. Когато в една местност изсекат горите, започват да се явяват бръчки по тия склонове и в полето навсякъде. Като завали, постоянно се явяват бръчки, минават пороища, завличат. Ще насаждате хубавите мисли. Вие нямате хубави мисли. Ще насадите тия места с хубави мисли, с хубави желания, с хубави постъпки и тия бръчки ще изчезнат. Имате 20 бръчки, да се намалят, да останат 5 бръчки, после две да останат. Една бръчка на челото е на място, хубаво е. Показва, че сте човек точен в малките работи, навреме правите нещата. Като обещаете 5 пари, ще ги дадете и каквото имат да ви дадат хората, ще го вземете. Ако имате две бръчки на челото, показва, че сте честен, справедлив, че колата ви върви по релси, не стават катастрофи. Ако нямаш нито една, нито две бръчки, не може да се разчита на тебе. Тази линия горе на челото показва, че си весел, общителен човек. Ако нямате бръчки, показва, че сте опак човек, гледате от високо, казвате този такъв, онзи онакъв. Като имате тия бръчки е хубаво. После ако имате една бръчка на брадата е хубаво. Брадата ако е права, не струва. Движение, течение трябва да има. Създавате ли човешки бръчки, вече не струва, това са бръчки на реките. В човешкия свят всичките линии са начупени, няма смисъл, каквото и да правиш, от тях нищо не можеш да извадиш. От Божествения свят нещата се изваждат. Всяко нещо, което извадиш, излиза и пак се връща при тебе. Божественото има това свойство, че който и да го вземе, се връща при тебе. Туй, което е твое, никой не може да ти го вземе. Някой път вие казвате, че главата ви откраднали, сърцето ви откраднали, ума ви откраднали. Казвам: Ако сте в Божествения свят, сърцето ви ще се върне подмладено, ако сте в човешкия свят, ще го намерите опечено и изядено някъде.

Казвам: Сега на Изгрева новини се разпространяват. Какви кореспонденти има! Поне хубави работи трябва да се пишат на Изгрева. Гледам едно обявление: Ние живеем добре. Казвам: Толкоз години, толкоз милиони вложих тук, къде отидоха в Изгрева? Питам: Къде отидоха парите? Откраднаха ги. Пък те заложили акциите, някои забогатели. Всеки иска знанието да го придобие, да стане силен, че всичко да направи. То ще дойде, сега не е времето да се показвате силни. От Божественото ще задържиш само това, което ти трябва. Нито един косъм повече няма да задържиш, колкото ти трябва ще задържиш. То е благословение. Понеже в Божествения свят извън времето, всички нужди на човека, онова което му трябва, ще бъде задоволено. Не се безпокойте. Казва: Неженен останах. Как си неженен? Ако искаш да се ожениш, колко те обичат, не трябва да избираш хората. По Божествения свят, може да се ожениш за всекиго. Как ще разбереш можеш ли да се ожениш за всекиго? Чудни сте. Нямате чиста мисъл. Когато 20–30 извора се вливат в една река, какво нечисто има? Всичките са бистри, образуват една голяма бистра река. Ако тия потоци са от порои, от тиня образуват една голяма река, то е човешко. Което е мътно, е човешко. Какво подразбира жененето? Вие какво разбирате под думата женене? Жени, жънеш посятото, да извадиш житото, да го изядеш. Женене, ще се сдружиш с някого, направиш търговска сделка. Женене значи да влезете в живота и да изучавате живота. Мъже и жени, това са два полюса, те са толкоз далеч един от друг, мъжът на северния полюс, жената на южния полюс и постоянно оттам енергиите на слънцето минават от мъжете в жените. И цялата земя се развива по причина на полюсите, които възприемат енергиите от слънцето. Земята се развива и се върти, всичко в нея расте. Всичко е двойно в човека. Очите са двойни, дробовете са двойни. Докато полюсите съществуват, мъжът и жената са полюси, през които се възприема Божествената енергия вътре. Казва: Ти женен ли си? Чудна работа. Женен съм, разбира се. Има ли някой неженен? Ти си в тялото, ти си женен, ти си се оженил вече. Сега се жениш втори път. Веднъж се жени, втори път не може. Ако се жениш втори път, значи умряла жена ти, вдовец си. Веднъж се жени човек. Всички сте женени по веднъж, вие искате втори път да се жените. Апостол Павел казва: Сгодих ви за един. За кого ви е сгодил?

Да се повърнем към мисълта. Не мислете, че това е осмиване. То е едно неразбиране. Най-първо отхвърлете мисълта: Никой не ме обича. Може да чувствуваш, че никой не те обича, но това чувство не е вярно. Може да чувствуваш, че си сиромах, но това чувство не е вярно. Може да мислиш, че нещо ти липсва, но това не е вярно. Може да ти се струва, че някои работи са против тебе, но и това не е вярно. Онези, които мислят за вашето добро, са много повече, отколкото онези, които мислят вашето зло. Следователно, трябва да бъдем в положението да благодарим на Бога, че да сме под Неговата закрила. Ние се събираме тук в неделя за да приемем Божието благословение. Някой път може да станем еднообразни. Чете се само молитва, но не може да се прочете една молитва по един и същ начин. Зависи какво е твоето разбиране. Сега на вас аз желая онова, което желаете да го постигнете. Вие все ще го постигнете някога. – По-добре е с по-малко труд да го постигнете. Някой казва: Много се трудих. Да не бъдете като онзи габровчанин, не го зная дали е Иван или друг. Той дал стотина хиляди лева за направата на един салон. За възнаграждение турили бюста му отвън на входа. Че той като минавал, казвал: Иване, Иване, колко боб изяде, докато дойдеш до това място. Като ни турят бюста някъде какво печелим? Казват: Направили му паметник. Ако искаш да сградиш паметник, вложи любовта в себе си – паметник ще бъдеш на любовта. Паметник да бъдеш на знанието. Паметник да бъдеш на мъдростта, паметник на истината, паметник на доброто, паметник на справедливостта, на разумността. Разбирам такъв паметник. Другите паметници оставете настрани. Казвате: Как да се обичаме? Щедро давайте, щедро вземайте. Не казвай: Стига. Един турчин всякога биел своите гости, защо и те не знаели. Който му идвал на гости, нагостявал го, всичко му давал, като кажел стига, набивал го. Най-после иде един пътник вечерно време, нямало място къде да нощува. Казват му: Има едно място, той е много добър човек, добре приема всички, но после ги бие. Той казва: Бие, не бие, ще ида. Отива при него, той го приел много хубаво, направил му яйца, заклал му кокошка, дал му винце и гостът все казвал: Да даде Господ. Дал му хубаво легло. На сутринта става и когато щял да си отива, казва: Е, хайде, няма ли да ме биеш. Казва: Такива хора като тебе не ги бия. Тия, които казват вералах, не ги бия. Онези, които казват стига, тях бия.

На вас казвам: Казвайте вералах, не казвайте стига.

Дръжте мисълта, че ви обичат.

Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, истинаго Бога и Христа, когото си изпратил.

29. Утринно слово
13.VII.1941г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев