Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета част от 3-та глава от евангелието на Йоана от 10 до 18 ст.

(10) Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това? (11) Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате. (12) Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как щете повярва ако ви река небесните? (13) И никой не е възлязал на небтето тъкмо този, който е слязал от небето, Син Человечески който е на небето. (14) И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син Человечески (15) за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен. (16) Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен. (17) Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него.(18) Който вярва в него не ще да бъде осъден; а който не вярва вече е осъден, защото не е повярвал в името на единороднаго Сина Божия.

Духът Божи.

„Жена, когато ражда на скръб е, а когато роди, забравя своята скръб, понеже човек се е родил.“1 Едно обикновено явление за хората, което някой път радва, някой път наскърбява. Ако се роди детето здраво, всички се радват. Ако се роди умряло, тогава всички скърбят, че работата не е станала тъй, както трябва. Всички искат животът да върви тъй, както те разбират. На земята съществуват такива големи противоречия, които не може да ги примирят. Нито философите са ги примирили, понеже се различават в своята философия, понеже излизат от различни становища. Нито учените са ги примирили, понеже излизат от различни научни факти. Нито вярващите, понеже принадлежат на разни епохи. Нито едно верую в света не е такова, каквото трябва да бъде. Нито една научна теория не е в света такава, каквато трябва да бъде. Нито една философия не е такава, каквато трябва да бъде. Може сега да кажете, защо не е. Ако влезете в една гора, ще забележите един шум, който се дига от дърветата. Спор има, по някой път дърво с дърво се блъскат, клонищата се блъскат. Виждаме, че има война, като се бият дърветата, долу падат листа. Как ще обясните? Колко некултурни са тия дървета! Но, ако ги попитате, те ще кажат: Ние не искаме, ние сме миролюбиви. Нещо извън нас има, което не е миролюбиво. То като дойде, обърква ни умовете. Ние, мирните същества, се хванем за косите, налагаме се. После като утихне вятърът, чудят се, как е станала тази работа, да се блъскат едни с други. Вятърът е крив, но и дърветата са криви. Криви са, понеже тия големите дървета израстнаха близо едно до друго. Трябваше да има по стотина метра разстояние между тях, че да не може да се засягат. Пък те са много наблизо.

Вземете по някой път, и реките правят пакости, без да искат. Като ги надуят горе планините, от топенето на снеговете, преливат през бреговете, всичко завличат. Те казват: Нямаме желание. Ние сме много миролюбиви същества, имахме една чиста мисъл. Дойде нещо, разбърка ума ни, ние станахме кални, направи нещо с нас. Кой е причината? Слънцето е виновато. Слънцето е виновато и хората са виновати, понеже изсякоха горите. Ако не бяха изсечени горите, работите щяха да вървят по един естествен ред. После, работите нас не ни вървят, понеже земята се върти. Вие искате на земята работите ви да вървят. Чудна работа! Ако вие се качите на едно колело и колелото се върти, как ще ви вървят работите? Никому няма да вървят работите на земята тъй, както хората искат, понеже тя се върти. Понеже вие всички се намирате на една въртележка. Пратени сте тук на забавление отгоре. Понеже сте били в един свят горе и сте били много немирни, пратили ви тук на забавление. Сега това е мое мнение. Не говоря само за вас, че вие сте много немирни. Виждам, че сте от немирните. Туй дете плаче, малко е недоволно, ще го качат на една въртележка, върне се в къщи, вече е доволно от въртенето на въртележката. Вие сте дошли на забавление, кой за 10 години, кой за 15 години, кой за 20, кой за 120 години.

Онези, които живеят дълъг живот, много им харесва тази въртележка. В туй отношение месечината не е въртележка. Не се върти тя. Земята се върти около своята ос, има две полушария. Южното полушарие е по-тежко, затуй земята е изправена със северното полушарие нагоре, оста ѝ е наклонена с 23 градуса. Месечината е обърната само с едната си страна към нас. Тази част на месечината, която е обърната към нас, е по-тежка, затуй едната страна на месечината е постоянно обърната към земята, а другата страна е скрита от нас. Кой е виноват? Земята е виновата. Тя като обикнала месечината, теглила я, теглила я, че месечината се раздвоила в себе си и най-после спряла да се върти. Нали един човек като се върти, ако го извикате, той се спира на пътя да мисли. Въпросът бил за една женитба със слънцето. Има един мит, според който в далечното минало месечината и земята били кандидатки да се женят за слънцето. Земята спряла месечината, казва: Ти мислиш ли да се жениш за слънцето? Месечината започнала да мисли. Докато месечината мислила, да се жени или не, земята се оженила. Месечината останала на понеделник. Това е един мит, но, който е учен човек, ще разбере, каква велика тайна се крие.

„Жена когато ражда на скръб е.“ Тази скръб произтича, понеже тя иска да има едно дете – нищо повече. Има едно желание да има едно дете. Туй дете, за да дойде, да се въплоти, да стане като нея, непременно трябва да има скръб. Човек може да скърби от лоши работи, може да скърби и от добри работи. Някой път скърбим, че нямаме достатъчно ядене. Някой път скърбим, че нямаме достатъчно дрехи. Някой път скърбим, че нямаме някое пиано, че нямаме някой добър апартамент. Скърбим за ниви, скърбим за лозя, скърби някой, че не е някъде някой министър-председател. За какво ли не скърби човек? Някой скърби, че не е владика. Някой скърби, че не е свещеник. Някой скърби, че не е съдия. Някоя жена скърби, че не е княгиня. Сега скърбят хората. Каква е тази скърб? Не знаем степента. Скърбиш ти, че не си владика. Каква ще бъде скръбта ти? Много малка е тази скърб. Скърбиш ти, че си болен, яде те една болест като проказа. Тогава може ли да сравниш скръбта на прокажения със скръбта на онзи, че не взема високо духовно положение? Аз превождам това като пример. Тия неща са създадени. Господа го наричат владика. Че Господ владее света, разбирам да се нарича владика. Но ние, владиците на света, без да сме създали нещо, искаме да владеем света.

Господ създал ред неща и ги владее. Ние без да го разбираме, искаме да го владеем. Всеки един от нас иска да бъде господар на себе си, господар на своята съдба. Ти трябва да родиш един отличен ум. То е първото нещо. То е мъжкото дете, трябва да го родиш на света. Второ, ще родиш една отлична дъщеря – то е сърцето. Тия неща като ги родиш, оттам насетне всичко ще ти върви по мед и масло. Ако не родиш мъжко дете, както трябва, всичките нещастия ще дойдат на главата ти. Ако не родиш дъщерята както трябва, всичките нещастия ще дойдат на главата ти. Другите като ми се оплакват, не съм им казвал това, сега за първи път на вас го казвам. Казвам: Че кой ти е крив, защо си родил такъв ум? Той обвинява баща си и майка си. Адам кого трябваше да обвини? Вие сега обвинявате вашия баща. Адам имаше ли баща? Бог е, Който го създаде.

Той като направи погрешката, кога му излезе погрешката на Адама? Той роди една дъщеря не на света. Една дъщеря, която греши, дъщеря ли е? Адам не знаеше, какво нещо е грях. Дъщерята научи баща си, как да греши. Аз няма да се спирам, как да обяснявам богословите, аз само вземам факта. Не вземам някоя страна, но само констатирам факта. Някои искат да намерят причината там, дето не е. Причината, когато падат листата на дърветата, не е в дърветата. Отчасти и във вятъра, в слънцето. Но и в слънцето не е причината. Слънцето е горе на 92 милиона мили от земята, че тук ставали ветрове, ще обвиняват слънцето. Казват, че то образувало ветровете. Онези, които поддържат митовете, казват, че имало богове, такива големи същества, те като дошли, образували бурите. По някой път някои от тия същества като се разсърдят, като духнат на земята, направят бури, направят пакости. Казват: Не трябва да гневим боговете, понеже само като издишат, образуват бури. Но това не е научно. Това е мит.

Сега казват, че имало едно топло течение и едно студено течение и те образуват тия бури. Следователно, ако топлината е голяма и ако студът е малък, и бурята е малка. Но е необходимо да има топлина. Без топлина и без студ не могат да се родят капките. Казвате: Само топло да е. Ако на земята беше само топло, нито дъжд щяхме да имаме. Благодарение на студа, влагата се сгъстява и дава дъжд.

По някой път вие се питате в себе си: Защо са тия скърби и тия радости? Радостта е временна и скръбта е временна. Те са две течения, които образуват капките на живота. Радостта е топлото течение, скръбта е студеното течение. Като се съединят, образуват капките на живота, всичко в нас започва да расте. При скърбите и радостите нещата растат. Всички искате един порядък, който ако би се приложил, щеше да донесе нещастия на земята, много по-големи, отколкото сега ги имате.

Ние тогава ще замязаме на онзи гръцки майстор архитект, който бил прочут в Гърция. Повикал го един княз да му строи една къща. Той, след като я построил, работел нещо на покрива на къщата, към стряхата наблизо. Търкулил се, паднал долу, счупил си краката. Като си счупил краката, обърнал се към гръцкия Бог Зевс и казва: Досега мислех, че си умен. Направил си такива закони, че да направиш на мене, този майстор, да ми се счупят краката. Ни най-малко не си направил добре. Цяла седмица дигал шум, защо Господ направил такива закони. Зевс му казал: Искаш ли да суспендирам този закон? – Краката ми да поправиш. – Ще бъде както искаш. На втория ден краката му се оправили. Станал той, взел теслата, чуковете, казва: Така разбирам. Отива да завърши къщата. Трябва да му се плати. Качил се горе и започнал да забива гвоздеи, но не се забиват, не се мърдат. Удря той гвоздеите, не влизат. Догнявяло го, хвърлил чука, той увиснал във въздуха. Хвърлил се той от зданието да хване чука, и той увиснал с чука. Като седял цяла седмица висящ горе, пак започнал да дига шум. Казва: Какво е туй безобразие. Деца имам, гладен съм, нямам кой да ми донесе храна. Зевс казал: Или сегашното положение, или първото. Първото ти беше неприятно. Сега краката ти ще бъдат здрави, преспокойно може да седиш, колкото дълго искаш във въздуха. Тогава този майстор се досетил и казал: Разбрах погрешката си. Право е, което си направил. Дай ми повече ум да не падам, да се пазя, да не бъда нетърпелив да падам от стряхата.

Сегашният порядък, в който живеем, той е този. Някой искат да заминат за небето. Те разбират небето като този майстор архитект. Ще увиснат във въздуха. Мнозина умрели като излязат из тялото, увисват във въздуха, че ни на земята, ни горе. Който не знае закона, казва: Ето го отишъл на небето. Казвам: Какво небе? Аз го гледам да виси. Мнозина ме питат: Къде е баща ми? Аз го гледам баща му увиснал. Как ще му кажа, че е имал погрешка. Там паднал, счупил си крака, законът се е изменил, излиза из тялото навън. Човек е създаден не да умира. Казва: В който ден ще се запознаеш с доброто и злото и не разбереш закона, ще умреш. Ще умреш, т.е. ще дойдат всичките страдания, нещастия, които не си сънувал. Злото само по себе си не е такова, каквото го мислим. Злото е студеното течение – потребно е; доброто е топлото течение и то е потребно. Но който не знае законите на тия течения, в студеното може да се изстуди, в горещото може да се изгори. Тази топлина не е обикновена. Тази топлина е много голяма, не е както в материалния свят. Някъде температурата започва със 100 градуса, някъде 200, 300, 400, 500, 5–6000. Някои казват, че на слънцето има 45 хиляди, някои мислят, че е 45 милиона градуса. Те са теории, аз не съм ги измервал. Това са теории, учените хора ги измерват. Запример, един човек може да е на 1 километър и един математик като го измери, може да изчисли колко висок е този човек. Те имат един уред и най-първо измерват на какво разстояние е човек, след това измерват, колко сантиметра се вижда, например може да се вижда 10 сантиметра и по тях ще изчислят колко е висок човек. Да кажем човек е 1.75 сантиметра, знаят на всеки метър от разстоянието по колко се намалява ръста на човека.

Ние никога не виждаме нещата, такива каквито са. Сега учените хора по този начин са изчислили бързината на светлината. Доста точно са изчислили. Има една разлика. Човекът в своите математически изчисления, доста точно измерва.

Сега, разбира се, тия отвлечени работи мнозина от вас няма какво да ви интересуват. Но се таки като идете вие на кино, какво ви интересува? Виждате в един филм падат бомби. Какво ви интересуват? Казвате: Да идем да видим един военен филм. Като се върнете казвате: Страхотии. Или на киното дават как потъва един параход. Какво ви интересува? Или пък виждате някой скиор, който се качва по планината. На филма виждате разни неща и се таки придобивате нещо. Няма ли да бъде хубаво да идете на един филм, да видите как се върти земята около слънцето, как се върти месечината и другите планети. Да имате ясна представа. После на филм да видите състоянието на тия големите отверстия, петната на слънцето. Доста интересно е на филм да го видите. Ще имате една ясна представа. От тия петна на слънцето произтичат големите магнетични бури. От петната на слънцето по някой път зависи плодородието на земята. От тяхното отсъствие някой път се раждат гладните години. Когато има повече петна на слънцето, годината е по-плодородна, когато намалеят петната, плодородните години са по-малко. Едно съответствие има.

Та казвам: Хората са дошли до там, че някои финансисти от миналото, като правеха своите операции, питаха астрономите, ще има ли петна на слънцето. Ако има петна и тогава правят своите операции да купуват. Когато кажат, че петна няма да има, въздържат се да правят борсови сделки, ще фалират. На хората им стигнало на ума да използват петната на слънцето. После, когато има петна на слънцето, повече хора се женят и повече умират. Когато няма петна на слънцето, по-малко хора се женят и по-малко умират. Това са данни сега. Не искам да ви занимавам със статистика. Големите пертурбации, които се произвеждат в нервната система, някои слаби организми не могат да издържат.

Тогава стане разрив на сърцето, апоплексия на мозъка, заболи го гръбнака. Когато дойдат петната и в гръбнака има болки, и в бъбреците има болки, и в стомаха има болки, и в главата има болки – навсякъде има болки. Хората стават шашави. Това са го забелязали. Щом петната малко изчезнат, изменят се работите. Казвам: Когато дойдат тия петна на слънцето, понеже има голямо изобилие и хората трябва да станат по-щедри. Тогава издържат само духовните хора. Онези, които са материалисти, не издържат, пращат ги. Нали знаете, когато колата се претовари, счупва се оста, пръсне се колата. Казвам: Когато има петна, по-малко трябва да носиш. Сега искам да извлечете една полза за себе си. Земята е едно училище, в което хората трябва да се учат. Има неща, които мимоходом ги казвам. В по-горните класове ще ги изучавате. То е необходимо за вас. В невидимия свят, където отивате, там не търпят невежи хора. Едно нещо помнете: В оня свят невежи хора не търпят. Фанатици не търпят. Болни хора никак не търпят. Грешни – още повече. Никак. Там изискват хора здрави, със светъл ум, с добро сърце, с една нормална воля, хора, които може да оценят живота. По някой път казвате: Да идем при Господа. Какво ще Му кажете? Вие имате съвсем повърхностни понятия за Бога. Мислиш, че Той е един човек, комуто може да кажеш нещо. Какво ще Му кажеш? Че по-голям неправедник от тебе има ли на земята? Че ти си първият човек, който си направил тия неправди. Колко кокошки, колко агнета си изял. Колко мухи, колко буболечки, колко въшки си избил? Българинът, като хване въшката между двата нокътя, убива я. Бълхата като хване, хайде в огъня.

Ако нашата мисъл смущава другите хора в света, тогава как сме? Ако ние сме пратени нашата мисъл да носи едно Божествено благо в света, а нашата мисъл смущава хората, какво сме ние? То не сме ние, но тия възлюблени същества въшките, бълхите. Възлюблените бълхи, които седят близо до ризата, до сърцето, въшките, които седят близо до мисълта. Ние сме много щедри. Въшката на друго място не седи, но в косата на главата, да види каква е мисълта. Тя се учи, казва: Като живея така няколко време, ще стана умна, ще разбирам как живее човек. А пък бълхата, понеже не може да влезе горе, тя влиза под ризата, иска да изучава изкуството как се тъче ризата. Иска да се научи на туй изкуство. Качи се на гърба, под мишниците, ходи, изследва. Ухапе го, да види колко е чувствителен. Той като помръдне, бутне я – стане и приятно. Казва: Обръща внимание. Най-после, тя е толкова щестлавна, че той си отваря пазвата, иска да види това възлюблено същество. Сега аз говоря за бълхата, но тя е цял кавалерист. Тя скача така, както никой не може да скача. Има един темперамент много подвижен. После доста умна е бълхата. Има известни киселини, като ухапе човека, размекчава кожата му. Въшките не са от глупавите същества.

Казвам: Не се възмущавайте против бълхите, против въшките. Но същевременно, ако нашата мисъл произвежда на другите такова безпокойство на човечеството, тогава къде е нашият ум? Когато една религиозна идея, който и да я проповядва, ако не ползува човечеството, а го спъва повече, ако една обществена идея спъва повече, какво можем да кажем? Една религиозна идея трябва да повдига човечеството, трябва да повдига индивида,човека, семейството, народа. Религията трябва да повдига, да допринася. Че ще има няколко недостатъци, ние ги допущаме, то е необходимо. Но тази религиозна идея трябва да има по-голяма полза, отколкото вреда. Ако за такива религиозни идеи хората в миналото са се били, кой е на правата страна? В човека има едно чувство за схващане. Ако човек би се пазил тъй нормално, той има отношение към този свят. Вярата е едно чувство, което ни показва, какво има в другия свят. Ако човек би разбирал вярата, той би видял по закона на вярата другия свят. Този, невидимия свят ще се открие пред него. Не само да вярваш в нещо, което не виждаш, но чрез вярата ти може да станеш ясновидец, да виждаш нещата. Вярата е закон за виждане. Онзи, който не знае, вярата в него е като едно чувство. Но онзи, който разбрал вярата, той вижда, може да си направи своите заключения.

Има една английска книга, в която се описва, че в 45-та година на миналия век в Англия минава една епидемия, нещо като чума. Сто хиляди хора са измрели. Една вечер един английски астроном гледа на небето един грамаден човек – на километри. Вечерно време се явява на небето от изток към запад. Той си трие очите, мисли, че е илюзия някаква, но всяка вечер го вижда, явява се този грамаден човек. Вика той десет души свои колеги, между които една жена астроном. Дошло времето, когато този човек се явява и той ги поканил да наблюдават небето. Гледа първият астроном и като го видял, започнал да си трие очите. Какво видя? – Не зная, някаква илюзия виждам. Вторият гледа и той казва, че някаква илюзия трябва да има в стъклата. Изредили се и деветимата, най-после гледа жената. Тя като погледнала, казва: Един голям човек има на небето. Този, който пише книгата, казва, че щом изчезнала епидемията и грамадният човек изчезнал. Значи, туй същество отгоре дошло със своите влияния или направлява тази болест. То я направлява като генерал, който ръководи тази епидемия, кои хора трябва да умрат.

Ако четете Библията, когато Мойсей извежда евреите от Египет, казва им всяка къща да заколи по едно агне и с кръвта да намаже вратата, защото ангел Господен ще мине да порази децата на египтяните и като види кръвта, да не закача еврейските домове. Чели сте тия работи. Сега хората не вярват. Ние не искаме хората да вярват в това, което не са опитали.

Съществува един порядък в света извън нашия порядък. Този порядък е, който организира нашия порядък. Ние сме в процес на организиране. Аз говоря за тази жена, но ние сме в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. От тази, бялата раса една нова раса се ражда. Едно дете на доброто се ражда. Детето, което човечеството може да роди, ще го роди. Сега се ражда туй дете. Всичките страдания, тази кръв, която се пролива, всичко, което става, то е в реда на нещата. Понеже жената като роди, много кръв трябва да изтече. То са милиони клетки, които стават жертва. При раждането 10, 15, 20, 100 милиона клетки понякога стават жертва. Същият закон е и в природата. Тия мъчения, които сега претърпяваме, по този закон хората трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света. Сега аз не искам да разправям, аз не съм автор да разправям, аз искам да констатирам нещата. Зная едно, че всичко онова, което природата върши, е разумно и добро. Или на ваш език казано: Всичко онова, което Бог създал, е обмислено. Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра. Щом дойдем до Божественото, никого не взимайте за авторитет. Онова, което чувствувате в себе си, макар и да не ви е свойствено, вярвайте, че онова, което претърпяваме е за ваше добро. Понеже тази жена, която ражда сега това дете, понеже и вие вземате участие в нейната скръб. Когато една жена ражда, колко души вземат участие в туй раждане? Според някои автори човек в тялото си има 30 милиарда клетки, според други 300 милиарда. Аз вземам по-малкото, аз не съм го изчислил, но го вземам, както казват. Значи 30 или 300 милиарда вземат участие в раждането на това дете. На земята има два милиарда хора. Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено, да не вземате участие в туй, което се ражда. После искате да участвате в благата. Без страдания да ви дойдат всичките блага. Такова нещо няма. Дотолкоз, доколкото вие участвате в страданията, дотолкоз ще участвате и в радостта. Дотолкоз, доколкото вие участвате в работата, дотолкоз ще участвате в благата, които работата донася. Следователно, за бъдеще ще ви дадат от всичките тия процеси дотолкоз, доколкото сте взели участие. Колкото са по-големи страданията, по-големи блага ще имате; колкото по-малки страдания, по-малки блага ще имате. То е пропорционално.

„Жена, когато ражда, на скръб е. Като се роди детето, забравя своята скръб“. Не трябва ли да се радваш, че ти слугуваш, че в тебе има една идея, че слугуваш на едного. Че туй, което ще се роди, то ще се роди едновременно във всички души, сега не само жената, която ражда ще роди, но във всяка една душа туй Божественото, което иде, най-хубавото във всяка една душа, то ще се роди. То ще бъде бъдещото благо. То ще се роди във всички същества, които са на земята.

Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Туй в нас е, което трябва да се роди от Бога. То докато не се роди, ние не можем да бъдем щастливи. Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб. Като се роди детето, забравя своята скръб. Сега вие всички имате старата вяра, да умрете и да идете в оня свят да ви посрещне апостол Петър. Да влезете в рая, да покажете, че сте вярвали. Такива работи ги няма. То е забавление. Изисква се сериозна работа. Ти докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня свят. Сериозна е тази работа Ако дойде някой да ви казва нещо, то е заблуда. Такива учения няма. Ако не обичаш ближния като себе си, ти в оня свят не може да идеш. Ти ще идеш в един такъв свят като този и още по-лош. Ще влезеш в 13-та сфера. Ние сме в 13-та сфера и едва сега излизаме от 13-та сфера на страданията. Ти ще се върнеш там, дето си бил.

Аз бих желал, който иде при мене да ми разправи за своята любов, не за страданията си. Аз бих желал да ми разправят за страданията, които излизат от любовта. Една майка, която носи едно страдание на онова дете в утробата си, тя носи най-благородното страдание. Тя скърби, но има радост в нея. Без любов никой не може да роди. Помнете: Без любов никаква идея не може да се роди в света. Никакво благородно чувство не може да се роди без любов. Никаква благородна постъпка не може да се роди без любов. Никакво щастие в света не може да се роди без любов. Никакъв прогрес, нищо в света не може да дойде без любов. Тя носи светлина, сила, която трябва да дойде. Туй трябва да се запечати.

Вие искате да ви се проповядва едно учение. Вие вярвате, но се разколебавате. Кой от вас не се е разколебавал в учението на Христа? Един български свещеник ми казваше: Отде да зная, че Христос е възкръснал. Може да са го откраднали учиниците, после заблудиха. Възможно е да са го откраднали от гроба. Седи, седи, съвестта проговори в него и каже: Да ме прости Господ, пък може да е възкръснал. Колебае се човекът, мъчи го един дявол. Казва му: Ако не е възкръснал, защо ще лъжеш другите хора, че е възкръснал? Мъчи го този дявол. Този дявол мъчи синца ни.

Да ви кажа положително. Беше спор във времето на Христа, дали има възкресение или не. Има възкресение. Христос е възкръснал. Туй всеки един от вас ще го провери. Няма защо да доказвам. Понеже то е въпрос на опит. Ако река да ви убеждавам, аз съм заинтересуван, защо има възкресение. Аз по някой път по стотина писма получавам в мисловния свят, че няма възкресение. Чета писмото, туря го в коша. Че какво ще ми разправят, дали е възкръснал Христос или не.

Тук преди години набедяват един баща, че убил сина си. Във Видинско беше, писаха вестниците. Като го налагат да каже, че убил сина си, бащата казва, че го убил и че го хвърлил в Дунава, за да се освободи човекът от боя. Осъждат го на смъртно наказание. Когато да го екзекутират, дохожда синът му. Не е ли възкръснал? Казва: Не ме е убил баща ми.

Че ако дойде Христос и ви се изяви, умрял ли е? Кой е онзи, който ви избавя от всичките страдания? Не е ли Той? Не е ли син човечески, който дойде и разрешава всичките мъчнотии във вашия живот. Той е забулен в хиляди форми. Под формата на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат, на вашата сестра, на вашия слуга, под формата на едно дърво. Навсякъде, дето да го потърсиш – Той е.

Мене ми разправяше един млад българин. Той се учил да вярва. Случило се тъй във Варненско. Върви и отива под една круша. Било есенно време, когато крушите били обрани. Казва: Погледнах на крушата – всичките обрани. Казвам си: Няма промисъл. Ядат ми се круши – няма. Поне една круша да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз съм гладен, че аз имам нужда. Казвам: Де е Божията промисъл? Седи той и си размишлява. Казва: Задуха по едно време вятър, разтърси крушата и паднаха 7–8 круши, доста узрели. Нещо ми казва: Яж и да не мърмориш. Това не е доказателство, някой път може да каже, че е изключение. Вие може да идете под крушата и да мърморите и пак няма да паднат. Някой път и да мърмориш, няма нищо.

„Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова възвишеното чувство в света. Братство трябва да се роди. Братство и сестринство трябва да се роди. Трябва да се роди новият брат, трябва да се роди новата сестра. То е любовта в двете фази. Докато новият брат не дойде, докато новата сестра не дойде, любовта не може да се прояви. При сегашните условия, любовта е непонятна. В този смисъл, когато дойде този брат, той ще отвори света. Братът ще отвори света на мисълта, ще видим, защо е създадено небето. Сестрата като дойде, ще отвори света да видим вътрешния смисъл на живота, защо са били всичките страдания.

Та казвам: Желая на синца ви да имате по един роден брат, който да ви обича. Да имате по една родена сестра, която да ви обича. И с тях да живеете въ веки веков.

Благословен Господ.

Тайна молитва.

2 неделна беседа, държана на
6.Х.1940 год. Неделя, 10 ч. с.
Изгрев