Добрата молитва.
В начало бе словото.
Ще прочета 11 глава от пророк Исайя.
И ще израсте пръчка из пъна Иесеевъ,
И отрасълъ ще поникне из коренете му;
(2) И духътъ Господень ще почине на него,
Духъ на мъдростъ и разумъ,
Духъ на съветъ и на сила,
Духъ на знание и на страхъ Господень;
(3) И неговото благоволение ще е в страха на Господа,
Тъй щото няма да съди според зрението на очите си,
Нито ще решава според слушането на ушите си;
(4) Но с правда ще съди сиромасите,
И с правота ще решава за смирените на земята;
И ще порази земята с жезъла на устата си,
И с диханието на устните си ще умъртви нечестивия.
(5) И пояс на чреслата му ще бъде правдата,
И пояс на лядвията му ще бъде верността,
(6) И вълкът ще живее с агнето,
И рисът ще си почива с ярето,
И телето и лъвчето и огоените все на едно;
И малко дете ще ги кара.
(7) И юницата и мечката ще пасат наедно:
Малките им ще си почиват заедно;
И лъвът ще яде плява като волът,
(8) И дете на цица ще играе над дупката на аспида;
И отбиеното дете ще туря ръката си в гнездото на василиска.
(9) Не ще направят зло нито пагуба въ всичката ми света гора;
Защото земята ще е пълна съ знание за Господа
Както водите покриват морето.
(10) И ще бъде в онзи день Иесеевътъ коренъ
Който ще стои хоругва на народите:
Към него ще притичат племената;
И неговото упокоение ще бъде слава.
(11) И в онзи день
Господ ще тури ръката си пак втори пъть
За да вземе за себе си остатъка на людете си
Който ще остане от Асирия, и от Египет,
И от Патросъ, и от Етиопия, и от Еламъ,
И от Сенааръ, и от Ематъ, и от морските острови.
(12) И ще възвиси знаме за народите,
И ще събере отхвърлените от Израиль,
И ще събере на купъ разпръснатите от Юда
От четирите ъгли на земята.
(13) И завистьта Ефремова ще се махне,
И притеснителите Юдини ще се отсекат;
Ефремъ няма да завижда на Юда,
И Юда няма да притеснява Ефрема;
(14) Но ще полетят на рамената на Филистимците към запад:
Ще оберат и източните жители наедно:
Ще турят ръката си върх Едома и Моава;
И Амоновите синове ще им се покорят.
(15) И Господ ще погуби залива на Египетското Море;
И чрез силния си вятър ще помаха с ръката си върху реката,
И ще я порази въ седемь течения,
И ще направи да я минуват съ обуща.
(16) И ще има друмъ за остатъка на людете му.
Който ще остане от Асирия,
Както имаше за Израиля.
В който день възлезе отъ Египетската земя.
Има души, които от преди хиляди години са прозрели неща, които има да станат за бъдеще.
Духът Божи.
За малките деца животът е едно щастие, за възрастните е труд, а за старите – мъчение. Това е един стих от писанието, който казва: Който опази живота си, ще го изгуби; който изгуби живота си, за вечен живот ще го опази. В живота има две големи противоречия: Доброто, което започва и не свършва, и злото, което свършва и не започва. Всички хора са подложени на един голям органически изпит. Каквото и да говори човек – дали е светски или учен, или светия – какъвто и да е, едно голямо противоречие съществува, само че хората си мълчат. Ще мълчиш, какво ще правиш. Имаш да вземаш от някого, който е по-силен от тебе, натисне ти главата, казва: Я ми кажи, имам ли да ти давам? Натиска ти главата във водата. Какво ще правиш, ще мълчиш. Ако отвориш устата си да кажеш, че имаш да вземаш, ще се напълни с вода.
Сега мислим да се докаже, дали има щастие в живота. Щастието не е било в миналото, не е в бъдещето – то е в настоящето. Ако сега има щастие, имало е в миналото; ако сега има, и за бъдеще ще има. Ако сега няма, и за бъдеще няма да има. Хората търсят щастието в миналото – едно време как е било – други го търсят в бъдещето. Тогава мене ми иде на ум онзи анекдот. Събрали се трима души много умни, но от мира сего, хора, които разбират как трябва да се живее. Имало една печена кокошка и не могли да я разделят. Намислил единият и казал: Нека и тримата да легнем да спим, че който сънува най-хубавия сън, нему ще се падне да изяде кокошката. Легнали тримата да спят. След като спали, единият казва: Сънувах чуден сън. Като започнах да слизам в земята надолу с хиляди километри и едва успях да изляза. Щях да остана долу. Другият казва: Като започнах да се качвам към слънцето, с километри вървях нагоре, че едва можах да сляза долу на земята. Третият казва: Аз като видях, че единият слиза надолу, другият се качва нагоре, помислих, че и двамата няма да се върнете, че станах и изядох кокошката. Сега има хора на миналото – те сънуват, че слизат надолу в земята, че после едва могат да се изкачат. Хората на бъдещето сънуват, че се качват на слънцето; и сега хората на настоящето изядат кокошката и въпросът се свършва.
Едно противоречие има в човека. Има едно голямо налягане, за него всички философствуват. Гледаш, човекът свършил университет, високо положение завзема, но налягане има на слънцето, налягане на ума – не е спокоен човек. Мене ми разправяше един приятел: тук, в София идва един доста учен човек, оплаква се, че е сиромах, че е гладен, че ще умре, не се живее, нямал пари. Той имал 800 хиляди лева в банката и пак се оплаква, че щял да умре гладен. Казвам му: А бе с 800 хиляди лева човек гладен ли ще умре? За колко години един българин може да изяде 800 хиляди лева. Ако изяда по 10 хиляди лева на година, но да оставим това.
Тия противоречия са съществували от памти века. Големите животни, които съществували преди човека, разрешавали се същите въпроси. Сега аз не искам да ви убеждавам. В турците харесвам имат един хубав обичай. Турчинът като те покани на ядене, той два пъти не кани. Покани те веднъж, рече „фуромус“ и втори път не чакай канене. Ако приемеш от първия път – добре; ако не – не кани втори път. У българите не е така, и десет пъти може да те поканят. Като поканят българина, казва, че не е гладен и сяда за хатър. Но като се разяде, казва: Брей, уста кучешка.
Какво трябва да се прави с туй вътрешно налягане? Вземете, двама братя се скарали. Баща им им оставил едно лозе от 5 декара и не може да го разделят, десет години се съдят за едно лозе. Половината на единия брат, половината на другия, но единият взел източната част на лозето – тя била по-хубава, другият взел западната, не можело. Че как да го разделят? Едно лозе не може да разделят, карат се. Има един повод. Някои имат особени убеждения. Казва: Той няма като моето верую. – Че какво е веруюто на хората? Аз не съм виждал хората да имат различни верую. Според мене едно верую има: всички дишат, всички ядат, всички пият – същинските работи всички ги вършат, само че едни повече, други по-малко. Най-първо казва: Ти не вярваш като мене. – Хубаво е, че не вярва както мене. Аз видях малкото дете, вярвам в малкото дете; ти си видял младата мома, вярваш в младата мома; онзи видял стария човек, вярва в стария човек. Малкото дете ще стане възрастен, възрастният ще стане стар. В края на процеса си видял стария човек, който минал детската възраст. Аз виждам детето, няма противоречия. Казваш: Твоето дете не е както стария човек. Старият човек почерпил своята мъдрост от детето. Това голямото дърво израства от малките семена. Всички качества на туй дърво, които има в себе си, те бяха скрити в малките семена, само че им се дадоха условия. Питат мнозина: От мене ще стане ли нещо? Казвам: Какво искаш да стане от тебе? – Човек ще стане ли? – Сега какво си? Щом мислиш по човешки – човек си. Щом чувствуваш по човешки – човек си. Щом постъпваш по човешки – човек си. Казва: Кое е човешко? – Да ти кажа кое е. Животните ходят с юлар, човек ходи без юлар. Ако ходиш без юлар – човек си. Ако умът ти ходи без юлар – човек си. Ако сърцето ти ходи без юлар – човек си. Ако тялото ти ходи без юлар – човек си. Ако умът, сърцето и тялото имат юлар, ти си животно. Аз вземам основно нещата. Ако ти напуснеш първата Божествена мисъл, която ти е дала свобода и дойдеш до последната мисъл, която ограничава човека, кое е правото? Първата мисъл, която дава живот, или втората, която ограничава? Кой в света е по-силен – животът или смъртта; туй, което дава живот, или туй, което отнема? Казват: Синца ще умрем. – Не, синца няма да умрем. Всеки, който греши, ще умре. Всеки, който греши, няма да се роди – нищо повече. Всеки, който не греши, няма да умре; всеки, който не греши, ще се роди. Тъй седи въпросът. Сега вземам думата грешене в друг смисъл. Грешенето е нещо чуждо. В света има нещо чуждо, което се вмъкнало в човека. Ти го чувствуваш в себе си, неразположен си. Като влезе в тебе, то се изменя. Като влезе в тебе това чуждото, ти започваш да кряскаш, да риташ. Тогава ще ви приведа един пример. Случило се в Америка. Волът на един земледелец пощръклял, пощурял: боде, рита. Мислят по едно време, че е побеснял, искат да го убият. Обаче имало един, който чел мислите на животните. Турил си ръката на главата на вола и волът му казва: Има нещо в десния ми заден крак, то ме подлудява. То, ако се извади, ще бъде както по-напред. Изваждат един трън от крака на вола и волът става нормален. Апостол Павел говори, че и в него влезъл един трън. Три пъти се молил апостол Павел да му се отмахне, да се извади този трън. не се смекчи положението на апостол Павел, но като бисерните миди този трън го увиха в туй вещество и Господ казва: Достатъчна ти е моята благодат, да те не мъчи. Някои искат да знаят, какъв е този трън. Аз може да ви кажа, но всички ще го приемете. Щом ви го кажа, той ще дойде у вас. Затуй не искам да го разрешавам. Апостол Павел го е разрешил. Вие като идвате в оня свят при него, като се срещнете, попитайте го, как седи въпросът. Той ще ви обясни. Всеки един от вас има по един трън апостол Павловски. Има ли някой да няма трън? Защо ви е втори трън?
В съвременния живот трябва едно познание. Не какво сме сега. Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш. Цветята как се познават? Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си. Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.
Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло. То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер. Ето какво разбирам. Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. Ти вярваш в Бога, в новото учение. Сега проповядват новото учение. В какво седи новото учение? Един човек не може да бъде от новото учение, ако в неговото сърце любовта не господствува. Един човек не може да бъде от новото учение, ако мъдростта не господствува в неговия ум. Един човек не може да бъде от новото учение, ако истината не господствува в неговото тяло. Не само това, ами той накъдето ходи, каквото и да говори, този човек се чувствува радостен, весел, силен, няма противоречия заради него. Вие седите и мислите, баща ви да замине, да ви остави наследство, вие да се подигнете, да забогатеете. Оженвате се, да кажем, имате три деца и след туй мислите как да ги осигурите. Направите една къща на три етажа. Вие мислите, че ще ги ощастливите. Пък вие ще ги направите да се карат за етажите. На вас баща ви нищо не ви е оставил, вие сте от умните хора, че оставите три етажа, за да се карат децата ви. Питам, колко етажа Господ е оставил на вас? Аз съм много конкретен. Ето какво разбирам. Като дойде при мене един вол, ни най-малко няма да му съградя един етаж. Аз зная, че никакъв етаж не е предвиден за вола. Дойде един кон, и за него няма никакъв етаж. Дойде една овца, и за нея няма етаж. Дойде един вълк, и за него няма никакъв етаж. Дойде рибата, и за нея няма етаж. Дойде птицата, и за нея няма етаж.
Вие сега казвате: Какво трябва да правим? – Като ви е пратил Господ на земята, за какво ви е пратил? Когато бащата праща децата в училище, нямат ли един стол в училището? Какъвто и да е столът, той участвува, той е в стаята, дето се преподава знанието. Сега по някой път в църквата се купуват столовете. Това не е предвидено. Казва: Не може аз да завзема какъвто и да е стол. – Има столове, които не се вземат. Един стол от новото учение има 2 хиляди и 500 градуса температура. Може ли да седнеш отгоре му? Затова аз казвам, че аз никога не предпочитам да седя на такива столове, понеже не е заради мене. Има достойни за тях. Платината, златото, поставят ги на такава температура, благородните метали може да ги поставят. Ако човека поставят при такава температура, той ще се превърне на въздухообразно вещество, ще го превърнеш от друго съществувание, с него не може да говориш.
Сега искам да се разберем добре. Вие какво казвате, какво ще се прави, беднотия. Питам: Колко товар ви трябва, ако влезете да плувате в морето, колко етажа ви трябват? Даже десет килограма, ако турите на гърба си, вие бедствувате да потънете. Никаква тежест не ви трябва. Човешкият ум трябва да бъде готов, освободен от всички посторонни желания, понеже човек има повече, отколкото му трябва. Ако ти си един добър човек, целият свят е на твое разположение. Ако ти си един разумен човек, целият свят е на твое разположение. Всичко, което Бог е направил, е на твое разположение. Ако не вярваш в туй, което Бог е направил, къде е истината тогава, кажете ми? Ако ти имаш едно добро сърце, всичките животни, най-висшите млекопитающи са отворени за тебе. Ако ти имаш едно здраво тяло, всичките врати са отворени. Във всеки един човек има зародиши на безсмъртието. Има една сила, която е безценна. Хората изгубват ценното, което Бог им дал. Изгубват го, постоянно ги лъжат и изгубват безсмъртието. Сега търсят вечния елексир. Този елексир го има в човека. Дотогава, докато ти не се съмняваш, елексирът е в тебе. Ти си кандидат за безсмъртието. В деня, в който съгрешиш, този елексир ще го вземат, този елексир е вече вън от тебе. Как се лъжат ония младите моми, когато един момък казва на една мома, че ще я направи царица. Туй, което никога няма да бъде. Аз бих желал някоя да ми каже, която и е обещавано, и тя да е станала царица. От Ева насам, коя е станала царица? Ако има, нека каже – ще си изменя мнението. Ако има някоя да е станала царица, то е външната страна.
Време е да престанем да се самозалъгваме и да заблуждаваме другите. Казва: Аз да ти кажа една истина. – Каква истина ще ми каже той? Каква истина ще ми каже, когато той не знае да говори. Той иска да ми говори един факт, казва, че истината ще ми говори. Фактът е едно нещо, пък истината е друго нещо. Истината носи безсмъртие в себе си. Щом кажа името на истината, аз съм безсмъртен вече. Ти по десет пъти ми говориш истината, и пак си смъртен. То е заблуждение. Мнозина говорят за Божията Любов, а не могат да се примирят. Казва: Не мога да го обичам. – То е неразбиране. Този човек не се нуждае от твоята любов. Не мислете, че ако ти не го обичаш, той човек няма да стане. Ти мислиш ли, че ако ти не обичаш един вол, той няма да прокопса. Ако ти го обичаш, той няма да прокопса. Ако го обикнеш, целия ден ще оре на нивата и ти ще му даваш слама. Благодарим за такава любов. Бих предпочел да нямам любовта, която имат към вола, към коня, който обичат и го товарят.
Да престанем с тази самоизмама! Онзи, който люби, той слугува на всичките. Тъй както Бог слугува, тъй да слугувате – то е любов. Когато всичките хора станат така силни да слугуват, тогава ще се прояви любовта. Сега всички се сърдят. Жените се сърдят на мъжете, понеже не им слугуват. Мъжете се сърдят на жените, понеже не им слугуват. Децата се сърдят на родителите си, че не им слугуват. Родителите се сърдят на децата си, че не им слугуват. Господарите се сърдят на слугите си, че не им слугуват. Слугите се сърдят на господарите си, че не им слугуват. Всички се сърдят, че няма кой да им слугува. Как считате слугуването? – То показва степента на знанието, на мъдростта. Онзи човек, който слугува, Любовта е с него. Онзи човек, който слугува, Мъдростта е с него. Онзи човек, който слугува, Истината е с него. Тъй седи въпросът. Сега аз не говоря за обикновените слуги, които се ценяват за пари. Според мене, най-учените хора трябва да станат слуги в света. Светът така ще се изправи. Ние не искаме болните хора, но здравите да слугуват. В библията говорят за самсоновата сила. С една челюст утрепал хиляда души. После го нападнал един лъв, хванал го за устата и му раздрал челюстта. Като се върнал, една пчела образувала мед в черепа на лъва и като се върнал, извадил мед. Ако не може да хванеш злото и да му разчекнеш устата, и да извадиш после мед от главата, ти още не си Самсон. Аз Самсон наричам този човек, който може да разчекне устата на злото. Както казва Писанието: Побеждавайте злото с добро.
Сега има задачи, които аз няма да ги разрешавам, вие трябва да ги разрешите. Вие искате на вас да ви направят хубав костюм, хубава шапка, да давате обявления. То е друг въпрос. То е американска работа. Според мене, аз сам трябва да направя един костюм, сам да го скроя, сам да изпреда нишките, да ги изтъка, да го ушия и да се облека в него. Онази човешката мисъл е, с която трябва да се облече човек.Вижте човешките лица – виждате лицата са посърнали, не са хубаво облечени. Вижте човешките ръце – посърнали са, като ги пипнете ръцете на някой човек, живот няма в тях. Някой път ми е много неприятно да се ръкувам с хората, като му пипнеш ръката, няма живот в него, четат му молитва за умиране. Вие казвате: Божията милост. – Каква по-голяма милост от тази? Бог, който се е превърнал на Любовь в света и забравил прегрешенията на хората, като минава, Той не гледа прегрешенията, но дава и си заминава. Всеки ден Бог минава и дава блага на хората. Тия блага наказват хората. Защото ти, като не живееш по Божия закон, отслабва твоят стомах и като не се смила храната, образуват се горчивини, киселини, започваш да се въртиш. Казваш: Що ли ме е наказал Господ? Като минава Господ, казва: Използувай благата. Как да ги използуваш? Не може да използуваш известни Божии блага, ако не употребяваш любовта като закон в живота си. Ти не може да имаш благата в света, ако не придобиеш знание в света, ако не спазваш ония закони, на които знанието почива. Ти не може да станеш силен човек и да имаш истината, ако не разбираш нейните закони. Истината има един закон.
Казвам: Който пази грешния си живот в този свят, ще изгуби живота си. Грешникът, който изгуби грешния си живот за вечния живот, ще намери живота си. Засега се проповядва за бъдеще, като идем в оня свят. Аз говоря за настоящето. Говоря за настоящето не в продължение на един ден. Говоря за реалността. За мене самата реалност е само един момент, едно мигновение. То са 4/10 от секундата. Докато мигнеш 4/10 от секундата, всичко ще стане. В този момент ти седиш, в какво седи твоето бъдеще. Онова разумното същество прониква във всички души. Той като дойде, ти идеш при някой богат човек, Господ е там. Ти още като влезеш, лъжеш богатия човек. Ти го уважаваш и почиташ не заради самия него, но заради богатството. Започваш да се показваш и Господ му казва: Не му давай нищо на него. Младият момък някой път се намери в противоречие. Момъкът не обича момата. Как ще я обича? Тя го лъже. Отива при него, не че го обича, но понеже е красив, има някакво желание, някакъв гешефт. Той има отвращение от нея. Господ му казва: Тя не заслужава любовта. За какво ще се продаде този момък? Той трябва да се нуждае нещо от нея. Ако се нуждае, тогава да му услужи. С какво ще му помогне? Казва: Аз искам да се кача на гърба му отгоре. – Благодаря. Аз го виждам, той носи три–четири на гърба си и ти ще се качиш петата. Стигат му толкоз. Сега разсъждавайте. Вие по вашему разсъждавайте. Въпросът за любовта е въпрос в даден момент да обичаш Бога навсякъде. Казва: Аз се влюбих. Ти не си се влюбил в Господа, ти си се влюбил в материални работи.
Та казваме: Де е вашата любов, която не е умряла? Виж, казва, какво ми е писала. Тя отиде, влюби се в друг. Казвам: Като се беше влюбила в тебе, на свят ли беше? Изворът на любовта е един. Каквито и да са проявленията на любовта в света, изворът е един. Ние се сами заблуждаваме. Жената казва: Аз го обичах, той не ме обича. – То е заблуждение. Сега в любовта какво искате да бъдете? В тавата ли да ви пекат или да ви ядат? Или пък искате да бъдете в любовта на едно перо на един поет, който пише поезия, или да бъдете в лъка на един цигулар, който свири. Кое бихте желали в дадения случай?
Ти не може да познаеш любовта, ако не приемеш всичко. Ти нямаш избор. Любовта всичко дава и всичко взема. Противоречията, които съществуват, те са в заблужденията на хората. Не внасяйте заблуждения. В любовта никакви заблуждения не съществуват. Не мислете, че онзи, който те обикнал и ти когото си обикнал, че не знаете дали да се обичате. Тя казва: Той няма да ме обича. Те си знаят хората, но си играят известни роли. Но има една любов в света, която е необходима. В дадения случай ти не може да мислиш, ако няма едно същество да те обича. В дадения случай ти не може да проявиш чувствата си, ако няма едно същество, което да те обича. Не може да постъпиш като герой, ако няма едно същество, което да те обича. Туй същество не мисли, че е определено. Туй същество навсякъде е. Във всички може да се прояви. Туй същество, което те обича, ние Го наричаме Бог. Този Бог може да се прояви във всички. Какво има да добиеш, ако Господ те обикнал чрез една жена, чрез един мъж, чрез едно дърво, чрез въздуха, слънцето. Какъв въпрос ще правиш, как те обича Той. Ти се нуждаеш от светлина, обича те Господ – дал ти очи. Обича те Господ чрез въздуха – дал ти уши. Обикнал те чрез цветята – дал ти обоняние, носа. Господ ти е дал ръцете да пишеш. Във всички неща, които те обикнал Господ, Той те съжалява. Благодарение на тази Божествена Любов, ти си оживял и чувствуваш всичката негова благост. Какво има да чувствуваш в света, че хората не те обичат? Не е право. То е първата лъжа, в която хората вярват. Аз питам всеки едного от вас, вие преди да слезете на земята, колко души ви обичаха? Какво е вашето възпоменание? Вие сега ходите тук и там, гледате, че ви обичат. Вие като дойдохте, колко души имаше, които ви обикнаха? Най-първо нямаше никого. Седяхте в една торба, майка ви като дете ви носеше в една цедилка на гърба си – нали цедилки носят майките, в които слагат децата си. Турила цедилката на гърба си, взела хурката и преде. Малкото дете на 5–6 месеца не знае, макар че е малко в цедилката, то разсъждава. Гледа небето, не вижда майка си, разсъждава как трябва да го носи майка му. По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред. Две работи свършват. Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат. Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата. Какво търси нивата при овцата? Следователно, законът е същият. Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда. Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва.
Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва. Някои мислят, доброто е идейно. Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. Та казвам: Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света.
Та първият въпрос е за свободата на сегашните хора. Трябва да изменим нашите възгледи или отношенията си трябва да изменим. Ние сме в постоянно стълкновение с Господа. Постоянно жената мърмори, защо Господ и дал този мъж. Майката мърмори, защо Господ и дал тия деца. Господарят мърмори, защо Господ му дал тия слуги. Слугите мърморят, всички мърморят. Когато в един дом братята и сестрите станат слуги и господари, бащата ли ги прави господари в дома? Те са братя. Основната идея е братство и сестринство. Ако има слуги и господари, въпросът е другояче поставен. Целият сегашен порядък на нещата – то е човешки порядък, не е Божествен порядък. Казва: Слуга да бъде. – Ти слуга сам може да бъдеш. Ако хората те правят слуга, ти си слаб човек. Ако сам се правиш слуга, ти си силен човек. Ако хората те карат да обичаш – ти си слаб човек; ако сам обичаш – ти си силен човек. Ако хората те карат да мислиш – ти си слаб човек; ако ти сам учиш – ти си силен човек. Ако ти поддържаш истината без никакво користолюбие, ти си силен човек. Сега мислят, той е силен човек, защото баща му е богат. Мене не ме интересува баща му. Казва: Господ мене не ме интересува, Господ е вън от хората. – То е заблуждение. Когато видя един човек, Бог е в него. Аз познавам Бога в човека, който се е явил. Като видя природата, виждам, че Бог е в природата и в човека, навсякъде имам еднакви отношения. Аз, като разсъждавам за едно дърво и за човека, за един камък, за водата, за въздуха, за слънцето, за звездите, гледам Бога, който се проявава в цялото. Като разглеждам Бога, който се проявява в хората, казвам: В този човек е Бог и заради Този, Когото обичам, обичам и него. Тебе те обичам, заради Господа, който живее в тебе. Ти ме обичаш, заради Господа, който живее в мене. Ние и двамата може да се обичаме. Няма никакво противоречие. – Колко ме обичаш? – Колкото можеш да носиш. Колко искате да ви обичат? Представете си, че аз ви пиша любовни писма, както момците пишат: О, прелюбезна моя, откак те срещнах, животът ми се измени, ти си ангел мой спасител. Такива писма са ви писали. След като влезете в самия живот, този, който ви е писал, започва да ви изтупва праха. Казва: Разбра ли любовното писмо, какво е? Няма по-жалко нещо, когато хората, които се обичат, не се разбират. Всичките побоища стават от любов. Когото обичаш, го биеш. Възлюблената сега бият най-вече. Възлюбленият я маже някой път, но я и бие. Когото не обичаш, надалече държиш.
Да оставим тия заблуждения на душите. Вие сте се заблудили. Заблудени сме, че ние търсим своето щастие от хората. Хората са само условие. Щастието Бог го е вложил в нас. Щастието го носим в себе си. Хората са само условие. Пророците са казали – няма да употребим думите – едно заблуждение, с което ние нанасяме своето нещастие. Ти не знаеш колко години може да живееш с един човек. Много майки от голяма любов уморяват децата си. Обичаш един човек, знаеш какво значи. То е голяма наука, не е така лесна работа. Някой път с любовта си може да умориш човека, не му даваш почивка, ходиш подире му, следиш къде се е спрял, кого погледнал. Човекът не е свободен. – Защо еди къде си това направи? Не си свободен обуща да обуеш. Ако обуе лачени обуща, защо му са лачени; ако тури хубаво палто, заради някого отвън. – А бе за Господа се обличам. Както виждате днес съм облечен, нося един цвят много хубав. Човек трябва да се облече с най-хубавите мисли, които има, които Господ му дал. Всеки трябва да се облече с най-хубавите чувства, които има в себе си и с най-добрите постъпки, които има. Да .............. . Да го храни, и да благодари на Бога, че му дал такова тяло. Да благодари на Бога за ума, да благодари на Бога за сърцето, да благодари на Бога за всички блага. Да благодари на Бога за всичките хора, които среща. Да благодари на Бога за всички дървета, да благодари на Бога за слънцето, за звездите, за животните – за всичко което действува да благодари на Бога.
Да кажем, десет души дойдат – да благодариш на Бога за десетте. Като тръгнете от този свят за другия, какво ще вземете със себе си? Един ден ще ни интернират, интерниране ще има. Ще те хванат и ще те интернират. като излезеш, нищо няма да ти дадат. Какво ще вземеш със себе си? – Ще вземеш със себе си своята глава, ще вземеш със себе си своето сърце, ще вземеш със себе си своето тяло. Това, което виждате, то са само външни обвивки. Същинското тяло човек ще го вземе със себе си. Христос като възкръсна, не носеше ли своята глава и своето сърце, своето тяло?
Сега разбира се, аз говоря на онези от вас, които сте готови. Които не са готови, нека чакат; които са готови да не седят, понеже като превтаса хляба, нищо не става. Млякото не трябва да прекисне. Всичкото прясно трябва да се яде. Плодът зрял трябва да се яде, не презрял. Онези от вас, които сте готови вече, питате, дали е времето или не. Щом мислите дали е времето или не, не е дошло времето за вас. Някои от вас мислят, че им минало времето. Има много стари сестри, казват: Какво трябва да правим? – Сега много добри проповедници може да станете. Ако всичките стари, които ги има тук, биха тръгнали със своите патерици да проповядват, те са най-добрите проповедници. На 80 години старуха, като тръгне да проповядва, няма какво да я съблазняват момците, няма да я съблазняват апартаменти, ни дрехи, ни други работи. С убеждение ще проповядва – има опасност тази страна, ако кажа вещица – думата има двояко значение, ще кажем знахарка.
Време е да изявим този Господ в света, новият Господ на любовта. Любовта е новото в света. Най-първо да почувствувате, че сте радостни. Да нямате нито пет пари в джоба си и да сте радостни, да кажете: Хлябът ще дойде отнякъде. Вие се плашите. Някои гледам, доста голяма вяра имате, но все още не вярвате в това, което трябва. Казва: Аз голяма вяра имам. Аз разполагам с един капитал, с ума си. – Какво ще ми разправят, разполагам със своя ум. Аз разполагам с много работи, но си мълча. Изследвал съм българската музика, разбирам много добре нейния произход, зная как биха се поправили българите музикално. Понеже българите много се държат за старото, съгласен съм да се държат за старото, което прогресира, да го държат. Гледам българите, от 40 години в музикално отношение нямат изходен път в музиката. Една характерна черта е в българина, че той обича с малко труд, много да спечели. Хубава е тази черта, но тя е опасна. Той иска малко като работи, много да придобие. Пък то е невъзможно.
Вие още не сте разглеждали въпроса, Адам като беше в рая, одарен с толкова дарби, какво му тежеше, защо не можа да устои при онази велика свобода, която Бог е дал. Адам не беше се научил да обича. Той не знаеше какво нещо е любовта. Доста умен човек беше, но като прекара животните Господ пред него, като ги видя, той им тури имена и каквото им тури и досега се пази, но като минаха животните по две, съблазниха го. Той беше един като цар, и като ги видя, казва: Те са по-щастливи от мене, по две си ходят, аз съм самотен. В тази райска градина, защо се чувствува сам, как е самотен? Господ му виде ума. Казва: Ще ти дам една Евица, да бъдеш и ти щастлив.
В евреите има едно предание, че Адам бил недоволен, понеже Ева била залепена за гърба му; той я носил и бил недоволен, че като лягал, ставал, се я носил, но не можел да я види. Туй е едно еврейско предание. Като бил недоволен, не било времето още да се отдели Ева от него, но Бог, за да го задоволи, я отделил и като я видял, казал: Ти ли беше на гърба ми? Сега затуй жените искат да се качат на гърба на мъжете. Той и казва: Не може на гърба, навсякъде другаде, но не и на гърба.
Да дойдем до основното. Тия неща са за пояснение. Ние живеем в един чужд живот за нас. Един живот на нещастия, не е мой живот. Трябва да се мине през тази кал. От тази кал трябва да изработим нещо. В себе си трябва да почистим своя ум. Колко кал има в нашия ум, която ни смущава! Колко кал има в нашето сърце, която ни смущава! Колко кал има в нашите постъпки, която ни смущава! Всичко трябва да се очисти, че като погледнеш на ума, да се образува цяло небе с луна, със звезди. Като погледнеш на сърцето, и сърцето да е чисто вътре. Като погледнеш на тялото, да е организирано. Сега трябва да бъде организирано. Аз бих ви препоръчал, ето какво тогава. Аз искам някой път да опитате любовта си. Ето какъв малък опит може да направите. Някой казва: Дали ме обичат? – То е друг въпрос. Ако вие искате да покажете, дали вашата любов е динамична, дали е любов, на която може да разчитате, намерете някое дете доста интелигентно, малко да е сприхаво и да започнете само това дете да го виждате по веднъж на ден. Ако само като го виждате и в една година в това дете настане промяна, туй дете се е променило, понеже имате любов; ако в една година вие го виждате и то не се промени и още е отпаднало, вашата любов не струва. Аз говоря за една любов, която е творческа. Казвате: Братска любов. – Каква е тази любов, когато хората боледуват, когато се карат? Какво верую е в Христа? Не, не. Мислите ли вие, че можете да влезете в Царството Божие без да любите Христа? – Не може. Без любов в Царството Божие не се влиза. Ако ние за Христа не можем да направим всичката жертва, и той за нас не може да направи всичката жертва. Ако ние не можем да направим толкова жертва, колкото той, как мислите, ще може ли да влезете в Царството Божие? – Не може да влезете. Някои се страхуват. За да направя един акт, една постъпка, в мене трябва да стане трояк процес. Най-първо трябва в моя ум да няма противоречие. После ще попитам сърцето си да нямам противоречие, дали то е съгласно. После ще попитам тялото си. Когато се съединят и трите, и аз ще се съединя с тях, и каквото направим, то е благо, приятно е на Бога. Един процес вътрешен, не да ме насилят. Може хората да ме заставят насила да направя нещо. Много добрини се правят чрез насилие. Доброволно да ги направим от онова съзнание. Това се изисква от вярващите. И в свещеници, и в управници, в учители, майки, бащи – навсякъде се изисква доброволно да направят, не по някакво задължение. Ако така не се преобразим, каквито и закони да турим, тия закони са механически приложени. Като се развали механиката, трябва да се прави нова каруца. Онова, което човек сам прави с любов, само то е Божествено. От всичко в света остава само това, което ти обичаш. Единственото нещо, което остава, е само това, което ти учиш. Единственото нещо, което остава е това, което правиш. И тъй, остава, което обичаш, което учиш, което правиш. Всички други неща не са реални, те са привидни, те са условия, те са удобства. Онова, което ти обичаш, което ти любиш – то е реалното. Онова, което ти учиш – то е реалното. Онова, което ти правиш – то е реалното. Сега аз това го желая за мене. Понеже всяко нещо, което го казвам, го желая.
Тази 11-та глава показва, че всички тия противоречия ще преминат. Като се съгласят мечките, лисиците, вълците, като се сприятелят, ще настане Царството Божие. Докато в тебе има ядене, плачене и скърцане със зъби – няма го Царството Божие. Когато искаме ред и порядък в света, какво ще стане със света? Туй което става в света, става и в хората. Неразбранщината е и в хората вътре. Четете историята на европейските колонии. Като четете историята на Вавилон, Асирия, като четете Стария завет, ще видите евреите, които излязоха от Египет, като влязоха в Ханаанската земя, ще видите, какви престъпления са правили. Казват по някой път, че са големи герои. Всички съвременни народи се хвалят с войни. Че бих желал да се хвалят с благородството, да побеждават злото в света. Толкоз милиони хора има, на които трябва да се помага. Толкоз умиращи хора има, на които трябва да се помага. От глад умират, от жажда умират, война трябва да се прави. Всичките тия хора са герои, ще трябва да се облекат. На всеки един да му се даде това, което му се пада като човек. Да се тури ред и порядък за растенията, за животните, за човека. Всички хора – мъже, жени и деца – всички да живеят така. Казвате: Как ще стане? – Ще стане. Вие искате да стане някога за бъдеще. Днес ще стане. Щом приемете този живот днес в душата си, то е станало, вие сте един от тия членове. Синца, които ме слушате, като станете сутрин, да благодарите на Бога. Всеки да има по едно огледало да се оглеждате. Да видите тази година ще се подмладите или ще остареете. Ако се подмладите, разбрали сте тази беседа. Ако ще остареете, не сте я разбрали.
Казвате: Как е възможно? Господ да дойде да оправи света! – То е съвсем физическо разбиране. Господ иска да види ние как разбираме. Затуй е взел последното място и гледа ума ни. Един ден Той пак ще вземе първото място. И ще ни каже: В тъмница бях, не ме посетихте. Болен бях, не ме посетихте. Гладен бях, не ме нахранихте. Той ще вземе първото място и ще тегли присъдата. Тази присъда ще бъде и във вас. Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего. Може да станете един от последните, от вас зависи. Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога. Мога ли да уча? – Мога. Мога ли да постъпвам? – Мога. Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича. Мога да любя, както Бог люби. Мога да обичам, както ангелите обичат; мога да обичам както всичките добри хора обичат. Аз съм едно с Него, едно с тях, каквото те правят и аз мога да го правя. Сега искат работници и млади, и стари. Младите плачат, старите въздишат, а възрастните се трудят. Аз искам сега младите да пеят, старите да учат, възрастните парсата да събират. Да се не спъвате. Аз ви говоря за динамичния живот. Има нещо, което се бори с вас и иска да ви отклони от пътя. Казвам: Всички сте определени да наследите Царството Божие. Работете в тази посока.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
14-та беседа, държана на
19.I.1941 год. Неделя 10 ч. с.
Изгрев