Мир вам

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще ви прочета само един стих 19 от 20-та глава от Йоана:

„А вечерьта на този день, първия на седмицата, когато бяха и вратата заключени дето учениците бяха събрани поради страха от Юдеите, дойде Исус, и застана насред и казва им : Мир Вам!“1.

Ще взема само думите „МИР ВАМ“. Те често се употребяват тия думи. Но туй, което често се употребява, се обезсмисля. Всяка вечер иде вестник „Мир“, написано е мир на вестника. Мир, но в света ни най-малко не съществува мир. Не че в света не съществува мир, но в нашия свят не съществува. В Божествения свят съществува постоянен мир. Когато казвам, на земята мир не съществува, понеже земята не е място за мир. Как ще искате мир от един грънчар, който постоянно се кара с калта. Най-първо ще я сее, после ще и тури вода, ще я гази, ще я тъпчи, ще и се кара, ще я тури на колелото, ще я върти, и от там ще я тури в пеща.Ще я пече. Какъв мир искаш? Но от всичкия този процес излизат хубавите гърнета, паници, приспособления, на които ние се радваме. Често, когато разглеждаме процесите на природата, намираме, че някъде има размирици, война. То е в реда на нещата. Неприятно е за калта, но на грънчара му е приятно да продаде гърнетата, да продаде паниците, и онези които ги вземат, и те се радват. Как ще е приятно тази кал да мине през този процес на повдигане. Богатият винаги запитва, защо осиромашава. Лесно се отговаря: Сиромах съм. Защо е сиромах? Той пита, защо не е станал богат. Невежият пита, защо не е учен. Ученият го е страх да не изгуби това, което има. В съвременното човечество има някои предпоставки, които хората напущат. Запример в граматиката вие имате подлежаще, имате връзка, един спомагателен глагол и сказуемото. Но туй го минавате така. Казвате: Подлежащото е човекът, за когото се говори. Може да се говори само за разумните работи. Връзка може да има между разумните работи. Сказуемо може да има за разумното. Дето няма разумност, няма нито сказуемо, нито връзка, нито подлежаще. Казвам: Това е връзка. Това е сказуемо. Това е подлежаще. Добре. Казвам, че в този процес трябва да съществува едно разумно начало. Разумното начало се отличава с това, че то дето съществува, има мир. В мира има радост, веселие, богатство, здраве. Всичко има, дето има мир. Ние, съвременните хора на 20-я век – тези, които са живяли в миналото са имали едно схващане за света, земята тогава минавала през друго пространство – ние сега минаваме не в туй пространство. Ние не можем да мислим, както те са мислили, понеже не минаваме в същото пространство. Не може да мислим като тях. Ще се ползуваме от тяхната опитност. Други са нашите мисли, чувствувания и постъпки. Невъзможно е да се връщаме назад. Онази вода, която прекарвате през една тръба, не може да се върне назад. Трябва да излезе из тръбата навън. Има ограничения, в които сте поставени. Вие сте поставени в известни ограничения, в известни форми. И вие не може да измените вашата първоначална съдба, т.е. онзи първоначален подтик, който ви е тикнал. Не тикнал, но който ви е поставил, който ви е подвижил. Вие не може да измените съдбата, вие не може да се върнете назад, понеже всичкият този подтик – зад вас има хиляди милярди същества, които вървят по същия път и казват: Напред вървете. Невъзможно е да се върнете назад, да ви отворят път. Пътят назад е затворен за вас. Злото в света е в това, че хората искат да се върнат назад. Защото те считат отиването напред има страдание, но връщането назад е двойно. Тогава за предпочитане е страдание напред, отколкото страданието назад. За предпочитане е в една война, онези войници, които вървят напред да си пробият път, отколкото онези които бягат назад. Които бягат назад, носят своя позор. Като се върнат, тяхната история не ги описва със светли и красиви линии. Не им туря никакви паметници. Всички онези, на които туря паметници, те са вървели напред. В природата този закон е верен. Човек, който служи на доброто, върви напред. Човек, който служи на злото, върви назад. Човек, който живее в доброто, е в светлината, защото в доброто е светлината. Човек, който живее в тъмнината – това е злото. То е в нощта. Следователно, в нощта естествено стават всичките престъпления. Всички ония месоядни животни, може да кажете, че през деня правят пакости, но вечер правят много по-големи пакости, отколкото денем.

Сега аз искам да разберете живота. Животът не е създаден механически. Че трябва да страдате, страданията съществуват само в един разумен свят. Извън разумния свят няма никакви страдания. Страданията – това са корените на живота. Тия корени, понеже са в гъстата материя, понеже трябва да извадят сокове за да поддържат живота, защото животът трябва да се поддържа. А пък радостите – това съставят клонищата. Щом си радостен – това са клонищата. Те са необходими пак да черпат необходимото за живота. Следователно, тия разбраните страдания, не че се налагат. Онзи грънчар, той като тъпчи калта, приятно му е. Приятно му е да си каля краката, в тинята да тъпчи. Вземете онези керемидчии, които правят керемиди, приятно ли им е? Виждал съм ги със запретнати крачоли. В модерното изкуство е по друго, но е все същото в старото изкуство и в модерното изкуство. В старото изкуство калта се е виждала. В модерното изкуство калта не се вижда. Но калта, която се вижда по-лесно става. От невидимата кал нищо не става. От видимите неща вие можете да извадите някаква поука. От невидимите неща не се извлича поука. Следователно, ние обръщаме внимание на онова, което е видимо, което става в живота. Страданието е вече видимо. Човек, който страда, има отпечатък на страданията. Ти не му се притичаш на помощ. Някой се представя, че е весел, а той страда вътрешно, но отвън се показва, като че ли няма никакво страдание. Той е беден, пет пари няма, страда в дома, но се показва, като че е големец. Показва се пред хората. Какво считате неговото състояние? Ако този човек разчита на своя ум, ако този човек разчита на своето сърце, ако тоз човек разчита на своята воля, туй положение е вярно. Макар пет пари да няма, той е богат човек. Аз съм един певец, който може да пее на четири октави. Мислите ли, че ако дойда във вашия дом и ви изпея една песен, ще бъда ли гладен? Вие синца ще напуснете работата, ще ме слушате. След като ви изпея, ще ми дадете най-хубавото ядене, ще кажете: Заповядайте. Ще кажете: Този човек има ангелски глас. Човек който пее четири октави, е ангел. Такива ангели няма в историята на музиката.

Казват, че една певица имала приблизително такъв глас. Да оставим: Те са невъзможните работи. Да ви кажа, че трябва да имате четири октави, за да бъдете щастлив – не две, три октави трябва да имате. Първата октава е човешката воля. Втората октава е човешкото сърце. Третата октава – това е човешкия ум. Четвъртата октава – това е човешката разумност. С разумността много малко хора има, които боравят. Защото да мисли човек, трябва да знае как да пее. Да пееш – това е изкуство. Всеки, който пее, като един грънчар, който направил едно хубаво гърне или един колар, който изработи хубава кола, или един зидар, който изгражда хубава къща – той е майстор. Един художник, който рисува хубава картина, или един музикант, който изпълнява едно творение. Изкуство е, онзи човек, който може да направи в даден случай нещо. За да направи човек нещо, трябва да има подтик, трябва да разчита на нещо. Погрешката на съвремения живот седи в това, че ние разчитаме на външните причини повече, отколкото на вътрешните. Външните причини са необходими. Това са условия, но ония възможности седат в самия човек. Възможностите седат в ума на човека, в неговото сърце и неговата воля. Под думата воля, аз разбирам човешкото тяло. Човешкото тяло, това е сбор на разумни клетки, които са събрани. Милиарди са събрани на едно място и живеят под един велик закон. Служат на човека, помагат му в неговото предприятие.

Та казвам: Някой ще говори за тялото, за душата. Например, говорите за тялото, за душата извън тялото. Говорите за тялото извън душата. Говорите за душата извън сърцето. Че туй са материални работи. Те разбират душата извън тялото. Някои разбират извън ума. Че къде е умът? Какво място завзема умът? Или някои разбират извън сърцето, извън чувствата. Тогава къде са чувствата на човека? То е една работа неразбрана. Понеже хората говорят на един неразбран език, не се разбират. Идва един французин във Варна, във време на Севастополската война. Че на един българин му говорил на френски. Той му казва: Че как майка ти не те е научила да говориш на френски? На какъв език говориш? Не те разбирам. Най-после французинът с движение на ръцете и пръстите си и българинът разбрал, че той иска мляко. Казва: Така кажи, че мляко искаш от кравата. Че направо го кажи, какво ходиш да говориш толкова работи.

Гладът ти го почувстваш вече. Радостта ти я чувстваш. Сиромашията ти я чувстваш. Здравето ти го чувстваш. Болестта ти я чувстваш. Всичките несгоди, температурата, светлината, страданията – всички неща, които чувстваме, те са реални. По някой път философите говорят, че нямало студ в света. Някои казват, топлина няма. Онези казват, че намалената топлина е студ. Онези, които приемат, че студът е реалното, казват: Увеличеният студ, който се увеличава, е топлината. Намаленият студ е топлина. А пък увеличеният студ е намаление на топлината. Те философите разбират тия работи. Питам го един: Каква е разликата между тебе и мен? Между аз и ти? Един професор се забъркал и не знаел аз ли е, или ти. Отишъл да пита жена си, кой е той – аз или ти. Жена му започнала да му казва: Когато на тебе ти говорят – това си ти; когато ти говориш на другите – това си аз. Хубаво, така ли е? Когато говориш ти, си аз. Когато ти говорят, това си ти. Ти си човекът на когото говорят. Аз съм човекът, който говори. Аз съм човекът, който предавам една реч, или една вещ, а ти си човекът, който приемаш, слушаш или приемаш вещта. Искам да зная психологически по какво се отличават. То е едно състояние. Състои, значи със-той. Като застанеш на едно място, то е състояние. Сега казват: Какво нещо е състоянието, психологическо състояние? Стоиш на едно място, не се движиш. То е състояние. За да те познават хората, ако се движиш с бързината на светлината, срещаш един. За една секунда на 300 хиляди километра ще бъдеш. Кой ще те знае, като се спреш някъде – то е вече състояние. Казвам: Понеже знанието се снема от невидимият свят, думите трябва да станат знайни, или да имат едно съдържание. Когато се говори една дума, ние трябва да я разбираме, да разбираме думите. Думите се опитват, както се опитват плодовете. Ако един, който опитва сливите, знае какво нещо са сливите, какво нещо са черешите. Всичките плодове, които сме ги опитали, ги знаем; които не сме опитвали, нямаме понятие. Както да ти разправят за предмета, предметът е незнаен. Сега аз искам да ви говоря за неща, за които вие имате ясна представа. Има едно състояние в което човек, като се спре, той мисли, че всичко знае. Всичко онова, което си учил, знаеш. Всичко , което си учил, знаеш. Но туй ни най-малко не разбира, че няма какво да учиш. Всичко знаеш, което си учил в първо отделение. След като научиш всичко в първо отделение и няма какво да учиш в първото отделение, турят те във второ и започваш пак да учиш. След като научиш всичко, каквото съдържа второто отделение и там не ти остава друго да учиш, ще излезеш и ще влезеш в трето. Някои питат, като свършиш училището, като научиш всичко, какво ще правиш? Чудни са хората. Какво ще правиш! След като научите всичко, което си учил в първото отделение, ще те турят в първото отделение да служиш. Който завърши всичките отделения като учен човек, като слезе да слугува, ще го турят в първото отделение, да учи онова, което си учил в първото отделение, да знаеш как да служиш в първото отделение. Казвам: Служение трябва. След като служиш като слуга, какво ще бъдеш? Ще станеш като приятел. Ще влезеш в първото отделение. Ще станеш брат, сестра, хиляди работи. Като престане този процес, ти за да се учиш, знаеш колко милиона години са учили ангелите! Няма какво да ви казвам на вас. Само физическата култура на ангелите съдържа два милиарда и половина години. Има култури и повече. Там туй и децата го знаят. В сравнение с тия ангели, ние хората сме малки бръмбарчета. В сравнение с тяхното знание ние сме малки бръмбарчета. Ние се показваме, че знаем, а те казват – мушици. Много са деликатни. Казва, един ангел ще станеш за в бъдеще. Едно време, казва, и ние бяхме като вас мухи. Сега някой ще се обиди: как, аз муха да бъда. Той се обижда как тъй муха да бъде. Че тази муха е създадена от Бога. Господ каза дума и тя излезе от Бога тази форма. Какво се обиждаш? Господ обърнал внимание на мухата, създаде ги за една велика цел в света, а ти се обиждаш, като ти кажат, че си муха. Сега не си муха, човек си. В сравнение с културата на ангелите, ти си в степента на онова разбиране, което мухите имат. Сега една муха, когато ще се развали времето, защо хапе? Те разбират метеорологията много добре. Там ще кацне, ще те ухапе. Ти си се облякъл много хубаво, тя дойде и като стражар кацне и казва: Хайде да си вървиш, защото времето ще се развали. Казва, ще се развали времето. Дрехите, шапката ще се оквасат. Ще се развалят. Ти казваш: Тия пусти мухи силно хапят. – Те са стражари, които казват, времето ще се развали. Сняг ще дойде, буря ще има, вятър ще има. Кажи така: Благодаря. Още като започне да те хапе, кажи: Разбирам. Вземи си шапката. Ти виждаш зимно време свинете започват да играят на полка. Който не знае, когато започне да носи клечки от едно място на друго, трябва да знаеш, че дето си, трябва да се връщаш у дома си, ще стане голяма буря. Спира се един аянин – в турско време било – в едно българско село, при един български чорбаджия. Той го угощава. Зимно време било. Чорбаджията му казва: Аянин ефенди, времето ще се развали. Ако останете още един ден, няма да може да си отидете. – Отде знаеш? – Моята свиня носи клечки. Послушал го, отива си. И действително времето се разваля. Аянинът пита турският ходжа, казва му: Я ходжа ефенди, какво ще бъде времето? – Господ знае. Казва: На чорбаджията свинята знае кога ще се развали времето. Някой път слушаме някой да казва: Господ знае. – Ти остави какво знае Господ. Ние трябва да знаеме. Знанието е потребно заради нас. Че Господ знае. Както Той е наредил, трябва да изучаваме тези закони, за да не влизаме в едно голямо противоречие с онова, което Той изисква. Често, когато хората говорят за любовта, някои, като говорят за Божията Любов разбират, че няма закон в света. Любовта е единственото нещо, което изпълнява всичките закони. Че никой закон не застава против любовта. Да познаваш Любовта, значи да изпълниш всичките закони. Любовта да ти бъде закон, да знаеш как да изпълниш закона. Законът в света не е нещо лошо. Светлината върви по един закон. Топлината върви по един закон. Човешкия ум върви по един закон. Човешкото сърце върви по един закон. Нашето движение върви по закон. Всичките други прояви, които стават в света, са по причина на тези закони. По образа на тези закони са направени до някъде и земните закони, като едно отражение. Ние казваме, че трябва да се освободим от закона. От закона може да се освободиш чрез Любовта, да изпълним закона. Щом обичаш някого, ще изпълниш закона. Тогава няма да бъдеш в противоречие. Ако отиваш при някой човек и искаш пари на заем без Любов, ти постъпваш по закон. Ако отиваш при някого с Любов, ти без да си му казал нещо, той ще разбере. Аз ще ви приведа един пример. Ако искаш направо някому да кажеш, че се нуждаеш от пари, той като ти види лицето и има тази сума, на твое разположение е, ще ти я даде. Тогава ако ти плащаш без Любов, ти пак нарушаваш закона. Ще платиш, като искаш да изплатиш дълга. Ще платиш дълга с Любов, че да ти е приятно, не да мърмориш: този изядник, че това, че онова. Сега вземам съвременния ред на нещата, който съществува. Туй, което съвременните хора разбираме. Ний искаме да живеем един щастлив живот, без да разбираме, че Бог живее във всички неща. Ние опитваме как разбираме законите, които Той е поставил. Идеш на гости някъде, не яж, ако нямаш Любов. Чакай, спри се. Като те поканят на гости, спри се да ти дойде Любовта. Мене ако ме поканят на гости, ето какво ще направя: Най-първо ще погледна домакина, ще видя лицето какво е, ще се поусмихна малко. После ще погледна домакинята, ще се поусмихна. Ако имат синове и дъщери, и тях ще погледна и ще се поусмихна. Най-после ще се поусмихна и на себе си, и на яденето. То значи по Любовь. Онези, които ме канили на гости ще чакам – сега етикеция – аз ще се усмихна, той ще ме погледне, и той ще се усмихне. Аз ще погледна и ще се усмихна, и те ще се усмихнат. Всички ще се усмихнем. Тогава всичко по свобода ще бъде. Започваме да ядем. Сега вие като наготвите – мъжете усмихвате ли се на вашите жени? Хич не се усмихвате. Тя усмихва ли се? Не се усмихва. Сега, като се върнете дома, мъжът трябва да се усмихне. Защо не, ще каже, ще се смея. Ако ти не знаеш да се смееш – не да се смееш, но да се усмихваш – ти не можеш да изпълниш Оня Велик Закон, ти не можеш да бъдеш проводник на Божията Любов. Вие туряте една преграда, затвориш кепенците, не пущаш светлината да влезе в тебе. Че от невидимия свят този, който те е поканил на гости, явило се е хубаво чувство. Господ му е казал: Нагости го заради мене. Че тъй е заповядал Господ да те нагости, защо да не признаеш. Отиваш там да благодариш, ще кажеш: Предайте моята благодарност на Господа. Предайте му, че съм много благодарен за голямото внимание, което Господ показа към мене, че искате да ме нагостите.

Съвременните хора имат едно понятие за оня свят, за Божествения свят. Само за външната дреха, че ангелите са хубаво облечени с разнообразни дрехи, с колани. Че са хубави, то е външната страна. Ти, като влезеш в ангелския свят, ще започнат всичките ангели да те обикалят. Всеки ден по един ангел ще те кани да те угощава с най-хубавото ядене. След като те угощават, ще дойде ред да те разхождат, да ти покажат къщата. После ще ти покажат библиотеката. Ще ти покажат своята музика, която имат, отношенията, дъщерите, синовете си. Ще кажете, имат ли синове и дъщери? – Имат, разбира се. Чудни сте вие. Хубавите, красиви мисли в нас – това са синове и дъщери на ангелите. Нашите хубави чувства – това са техните слуги. И слуги имат. Нашите чувства са слуги. Нашите хубави постъпки – това са превозните им средства, автомобилите им. Следователно, като постъпваме добре, те си имат автомобили. Като имаме хубави чувства, те имат добри слуги. Като имаме хубави мисли, това са техните синове и дъщери. Образува се една връзка. Който разбира онова, Великото Божествено Начало, което свързва всичките велики същества – от най-възвишените до най-ниските – има една връзка, с която Бог свързва нещата. И най-великите същества и най-малките – всички пред Неговото Лице имат еднаква стойност, еднакво са важни. Бог обръща внимание и на малките неща. Знае, че те могат да станат велики. Знае, че могат да станат големи. Снегът, който се стопява, какво има, кажете ми? Някой път десет, петнадесет хиляди преспи се стопяват, нищо не остава и тия преспи като се стопят, стават на вода за употребление на растенията, животните и най-после за употребление на човека.

Та казвам: В живота има четири неща, на които трябва да се обърне внимание. Внимание трябва да се обърне върху телата, които са построени върху въглеродните вещества. Внимание трябва да се обърне на сърцето. То е създадено от водородните вещества. Внимание трябва да се обърне на човешкият ум, на човешката мисъл, които са създадени от кислородните вещества. И най-после внимание трябва да се обърне на разумния живот, който е създаден от азотните вещества. Цялата земя е въглерод върху който ние ходим. Всички извори, всички води от горе и от долу, това е един проводник на живота. Под въглеродни вещества ще вземем общ термин. В химията се употребява въглерода като един елемент. Въглеродът има свойството да втвърдява нещата, твърди да стават. Водородът има свойството да прави нещата меки. Кислородът има свойството да прави нещата запалителни. Азотът има свойство да прави нещата разумно да мислят. Човек, който няма азотни вещества в мозъка, не може да бъде разумен. Човек, който няма кислород , подвижност в ума, неговата мисъл, не може да мисли. Ако няма водород, неговите чувства не могат да бъдат меки. Ако няма въглерод в природата, костите и всичките твърди тела ще се разкапят. Когато човек изгубва своята стабилност, човек започва да се разлага. Когато водата започва да изгубва своята стабилност, започва да се разлага. Сърцето загазва. Ако човек загуби своите кислородни вещества, неговата мисъл се обърква. Закон има, който регулира тия вещества. Ще дойдеш да съзнаеш в себе си, че има разумно начало, ще идеш при Бога да учиш. Писанието казва: „ Ще бъдат всички научени от Бога“. Под думата Бог, разбираме, ще идеш при Онова Същество, Което познава хората най-добре. Познава всичките същества най-добре, и най-дребните същества ги познава. Че влиза в тяхното положение. Господ е в състояние да им услужи, да премахне всичките им нужди, всичките препятствия, които съществуват. Щом видиш туй същество, което е в състояние да те разбере и да премахне всички препятствия, които съществуват вътре в тялото, съществуват вътре в сърцето, съществуват в ума ти. Не да бъдеш при Бога, който ще те съди. Ако е за съдба, тук на земята има съдии. Учителят може да те осъди. При Бога ще идеш като същество, от което ще почерпиш онзи живот на бодрост и веселие. Казвам: Под думата Христос разбираме туй същество, което се изявило в света. По някой път казвате: Аз не съм честен, не съм светия, аз не съм добър. Тези са думи неразбрани.Аз бих казал тъй: Аз съм едно същество, което съм намислил да ида при Господа да уча. Казвам: Аз съм едно същество, което съзнавам, че трябва да направя една промяна в чувствата. Ще ида при Господа да ме научи. Аз съм едно същество, което съм дошел до убеждението да направя една промяна в ума. Трябва да ида при Господа да се уча сега. Като ида при Господа да се уча, Той има много помощници. Той като ме види още – в Бога има една усмивка.Човек, който е отишъл при Бога, той никога няма да забрави онази хубавата усмивка. Само ще се усмихне, ще ти даде учител, всичко тъй ще се нареди, че живота ще тръгне по мед и масло. Страданията вече които имате, ще можете да ги носите.

Като дойде Христос при учениците, които бяха изплашени, усмихна се. Знаеш каква усмивка! Учениците казват: Като видели Господа, зарадвали се. Той казва: Не бойте се. Те се бяха изплашили, какво ще стане в света. Сега да ви приведа онзи анекдот: Като създал Господ света, за да не страдат хората, на всички дал да живеят само по 30 години. За 30 години могат да си свършат работата добре и да не страдат. Най-първо Господ повикал магарето – маг – ха-харец. Голям адепт било. Понеже писало много книги, започнали да го критикуват за книгите, че не разсъждавало добре. Повикал го Господ и му казва: Маг-ха-ха-рец доволен ли си от 30 години? Искаш ли да ти дам още? То казва: Господи, намали ги , много са. Каквото стане, все магарето виновно. Намали ги на 15 години. Като ги намалил, на кого да ги даде? Явил се човекът. Казал: Дайте ми. Човекът не бил започнал да страда и взе още 15 години. Повикал Господ кучето и казва: Доволен ли си от годините си? То казва: Много са тези години. При господаря, при който живея, зимно време постоянно зъзна. Живея в една малка каптурка. Ако не свърша някоя работа – бой. Моля, съкрати наполовина. Човекът взел и тия 15 години. 45 и още 15 – станали 60 години. Викал Господ маймуната, казва: Ти доволна ли си? Тя казва: Господи, много са тия 30 години. Хванат ме, разиграват ме, карат ме да се качвам, да се обличам, да се събличам с дрехи – вземи половината. Човекът взел и тях и станал на 75. То е една арабска приказка, за да обясни живота. До там спира. Най-после повикал Господ и рибата. Рибата много добре облечена, като спретната мома. Казва: Направил си ме много красива, кой как ме срещне, прегръща ме, целува ме, пекат ме на пирустия, изваждат мазнината от мене, дотегна ми. За пръв път се оплаквала рибата, но съзнателно се оплакала на Господа. Казва: Господи, за туй не искам да се оплаквам. Затвори ми устата, че нищо да не казвам. Да ме туриш във водата, да мълча. Затова сега рибите, каквото и да става, все мълчат. Маймуните говорят, кучетата говорят, магаретата говорят. Най-после човекът и той се разговарял. Затуй Господ казва на рибата: Понеже ти пожела доброто, ще те поставя да мълчиш. Казва: Ще бъда благодарна за всичко, което си наредил на радо сърце. Когато се науча, тогава ми отвори устата, да виждам само доброто в света. Господ казал: Ти ще бъдеш емблема на новото учение. Като дойдат хората на любовта, трябва да бъдат като рибите, да не говорят, да мълчат. Като мълчат, да виждат само доброто. И за бъдаще, като насъберат всичкото хубаво, онова възвишеното, благородното, да замязат на цветя, които цъфтят, да излиза хубавото ухание. После, като цъфнат, да завържат най-хубавите сладки плодове. Като вкусиш един плод, да ти падне мед на сърцето.

Желая на всинца ви да бъдете като рибите, да цъфнете като цветята и Господ да ви благослови всички. Когато Господ ни говори чрез светлината – да се учим от нея. Когато Господ ни говори чрез вятъра – да се учим от вятъра. Когато ни говори чрез въздуха – да се учим чрез въздуха. Да се учим от растенията, които произвеждат своите цветове. Да се учим от реките, които текат. Да се учим от ония книги, които са писани – от всичко да се учим. Чрез всичко Господ ни говори и тогава трябва да мълчим. Като се научим, тогава ще ни се отворят устата, ще говорим тъй както Господ ни е научил.

Добрата молитва.

20 беседа, държана от Учителя
на 02.03.1941 год.,10 ч.с. Неделя
Изгрев, София