Учение и служение

Добрата молитва.

Мисли, право мисли.

Махаръ Бену Аба.

Ще говоря за Учение и служение.

Трѣбва да се освободите отъ превзети възгледи. Запримѣръ: къртътъ има превзетъ възгледъ, че кѫдето ходи – мисли, че трѣбва да рови земята. Мисли, че който не знае да рови, той нищо не може да постигне. Една мода е да се учи. Онзи човѣкъ, който не знае да се учи, не знае какъ да служи. Сега нѣщата, които сѫ вънъ и вѫтре въ човѣка, сѫ две нѣща различни. Като се говори за любовьта, казвате: „Външна любовь и вѫтрешна любовь“. Но нито външната, нито вѫтрешната любовь е още съвършената любовь, която се проявява. Физическата любовь е отвънъ, духовната е отвѫтре, Божествената е и отвънъ и отвѫтре – обединява и дветѣ въ едно. Нѣкои мислятъ, че е лесна работа, но и мѫчна работа е. Вие правили ли сте разлика въ говора? Запримѣръ: като говорите – да давате внимание на всѣка дума, която произнасяте. Нѣкой пѫть говорите за любовьта, но толкозъ обикновена е тази дума, че нѣма никакъвъ смисълъ. После, разлика има между любовьта и обичьта. Любовьта дава потикъ, а обичьта дава условия. Да обичашъ и да любишъ – то сѫ две различни нѣща. Но то е пакъ неразбрано. Сега ти не може да учишъ, ако нѣмашъ любовь. Какво значи да нѣмашъ любовь? За да ядешъ, трѣбва да имашъ нѣщо, да ти е дадено. Какъ ще ядешъ, ако нѣмашъ какво да ядешъ? Казвашъ: „Да ядемъ“. Трѣбва да има нѣщо. Не е, каквото и да е да ядешъ. Ако ядешъ – да ядешъ на свѣтъ, каквото е най-хубаво, което Богъ е създалъ.

Сега ученицитѣ отъ двата пола правятъ по една погрѣшка. Адамъ направи една погрѣшка и Ева направи една погрѣшка. Адамъ стана причина да се яви Ева въ рая, когато още не ѝ бѣше времето за рая. Ти влизашъ въ училището да учишъ музика, но умътъ ти е на друго мѣсто. Нѣкой, като седне на пианото, си въобразява, че може да свири. Хубава е идеята, но знаете ли колко мѫчно е да се свири? Знаете колко мѫчно е да се говори. Всѣкога думитѣ, съ които си служимъ, не ги избираме. Азъ често слушамъ една сестра, която казва: „Всѣко нѣщо си има причина“. Но казвамъ и обратното: Всѣка причина има свои последици. Всѣко нѣщо си има причина, но това не е цѣлата истина, всѣка причина има свои последствия. Причината не може да се познае отвънъ отъ последствията. И последствията не може да се познаятъ отъ причината.

Сега на всички ви трѣбва единъ методъ за работа. Да се учи и да служи човѣкъ. Има единъ обикновенъ процесъ въ яденето. Ти не може да ядешъ, ако нѣмашъ единъ потикъ отвѫтре, ако гладътъ не идва у тебе – яденето ще бѫде безпредметно. Трѣбва да имашъ единъ вѫтрешенъ потикъ, че онова, което ядешъ, да ти е приятно. Щомъ ядешъ и не ти е приятно – нѣмашъ гладъ. Често казватъ: „Да служимъ на Бога“. Но служенето на Бога, днесъ го считатъ единъ товаръ. Всѣки мисли, че да служи на Бога е едно ограничение. Ние считаме служенето на Бога като единъ, който се е оженилъ, като една жена, която се оженила и не може да погледне на другитѣ мѫже. Само единъ мѫжъ трѣбва да гледа. Възможно ли е само единъ мѫжъ да гледа? Ще ѝ се роди едно мѫжко дете, после – този мѫжъ има баща, има братя. Казва: „Другъ мѫжъ да не гледашъ“. Какъ? Баща му ще погледне, брата му ще погледне. Каква е философията „другъ мѫжъ да не погледне“? Правъ е мѫжътъ. Какво подразбира мѫжътъ „други мѫже да не гледа“? Мѫжътъ казва, че той не иска тя да гледа други мѫже. Жената не иска той да гледа други жени. Разбирамъ сѫщностьта каква е на идеята. Сега погрѣшката, отъ какво прозтича, на Адама? Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть. Адамъ бѣше голѣмъ зоологъ. Първиятъ зоологъ въ свѣта бѣше Адамъ. Понеже бѣше авторитетъ, когото Богъ създаде, всичкитѣ животни ги прекара предъ него като предметно учение и веднага той имъ тури имена. Той избра отъ тия животни кои да му служатъ и си създаде цѣли стада. Но той забеляза, че животнитѣ сѫ по-щастливи, отколкото той. Той забеляза, че тѣ живѣятъ две по две, пъкъ той е самъ. Започна да се чуди, да философствува, да мисли защо Господь е направилъ животнитѣ по две, а него направилъ самъ въ рая. „Какъвъ е дълбокиятъ смисълъ?“ – започналъ да философствува. Но една мисъль се явила въ него. Тогава Писанието казва: „И видѣ Богъ, че не е добро човѣкъ да бѫде самъ“. Той имаше работа да се разговаря съ Господа, но той пожела пѫтя на животнитѣ, забрави Господа. Казва: „Господи, има нѣщо, което мене не ми достига. Ако туй ми го даде Господь – всичко ще тръгне напредъ“. Животнитѣ, които ходятъ две по две, щастливи ли сѫ? Всичкитѣ нещастия произтичатъ отъ дветѣ. Фаталното, скандалното число е дветѣ. II – какво е това? За да стане две, какво му трѣбва? I − I = 0 ; I + I = 2 Тия въпроси, които засѣгамъ, сѫ щекотливи. Изисква се трезвъ умъ. Всички мислите, че този е съвършенъ животъ, че не искате да се освободите отъ него. Малкото дете не трѣбва ли да се освободи отъ живота на първата година? Каквото прави на майка си първата година, мислите ли, че всичко е благоприлично? Казва: „Моето ангелче“. Но какво ангелче? Ангелчето прави нѣща, които не сѫ благоприлични. Погрѣшкитѣ, които прави нейното ангелче, тя ги покрива. Майката казва: „Нѣколко години съмъ му прала пеленитѣ“. Не само човѣкъ, но и птицитѣ, лястовичката, като измѫти малкото пиленце, бащата дойде, и майката сѫщо, турятъ човката на задницата на малкото, взематъ нечистотията въ устата и го изнесатъ вънъ отъ гнѣздото. Майката учи малкото, че не трѣбва да оставятъ нечистотии въ положката.

Всѣка една мисъль, която не е добре организирана, всѣко чувство, всѣка постѫпка, която не е добре организирана, иматъ известни нечистотии, които образуватъ всичкитѣ тия отрови, отъ които съвременното човѣчество страда. При сегашнитѣ условия, какво трѣбва да правимъ? Трѣбва да се прави нѣщо. Къртътъ, като го питашъ какво трѣбва да се прави, той казва, че трѣбва да се рови. Ако питашъ птицата какво трѣбва да се прави, казва, че трѣбва да се хвърка. Ако питашъ рибата какво трѣбва да се прави, казва, че трѣбва да се плава. Човѣкъ, ако хване занаята на кърта, той по нѣкой пѫть прави такива дупки. Но именно тия дупки, които той прави, колко нещастия произвеждатъ. Но се ще намѣрятъ нѣкое извинение, че е потрѣбно. Да кажемъ, че сега изравятъ вѫглища отъ земята. Казватъ, че сѫ необходими за неговата индустрия. Не е само това. Ако човѣкъ бѣше подигнатъ, нѣмаше защо да рови земята. Горе пространството е пълно съ енергия. Ако знаеше да снеме тази енергия, пъкъ тя толкоз лесно може да се снеме, нѣмаше нужда да ходи долу да копае. Ако би разбиралъ законитѣ, нѣмаше защо да се оре земята, както сега. Като оре земята, като изважда житото, онѣзи, които взематъ това жито, искатъ да се подигнатъ съ 10–20 стотинки ценитѣ на житото и като иматъ милиони килограми жито – да забогатѣятъ и да си уредятъ живота. Отъ хиляди години хората се си уреждатъ живота. Казватъ: „Да се уредимъ“. Сега и вие имате сѫщата идея. И вие се уреждате. Знаете ли следъ 100 години кѫде ще бѫдете? Сега казвате: „Да си поживѣемъ“. Хубаво е да се живѣе, но трѣбва да знаемъ какъ да живѣемъ. Наскоро четохъ една психология въ младитѣ момичета, (които), като се отчаятъ отъ живота, иде имъ на умъ да взематъ сода каустикъ и да я изпиятъ. Туй момиче, като страда, защо ще вземе сода каустикъ? Мисли, че като погълне тази сода – ще се уредятъ работитѣ. Знаешъ колко мѫчно се умира, като е погълналъ човѣкъ сода каустикъ. Вие, като ви стане лошо, току вземате сода каустикъ. Васъ по нѣкой пѫть ви харесвамъ. Толкозъ промѣнчиви сте въ характера. Има нѣщо постоянно, на което може да се разчита. Докато ви държатъ мекичко – хубаво, но щомъ ви пипнатъ нѣкѫде – обърнете цѣлия свѣтъ, веднага обърнете другия листъ. Често дойде нѣкоя сестра и ми хвали друга. Не се мине много време и дойде, и ми казва: „Азъ съмъ се лъгала, тя е такава, тя е онакава“. Дойде другата, тя пъкъ ми казва: „Тя е такава, тя е такава“. Казвамъ: Че е такава – такава е. Такива бѣхте въ рая, такива сте сега. Всѣка жена, която е учила ботаника, знае отровнитѣ растения и може да те отрови. Всѣки мѫжъ, който е зоологъ – той знае да коли. Той, като те хване, не се спира. Започне, на това отрѣже гърлото, на онова отрѣже, на този извади маслото. Казваме: „Човѣкъ е много благороденъ, направенъ е отъ Бога по образъ и подобие Божие“. Той казва: „Нека да имаме любовь. Съ любовь трѣбва да се яде една кокошка“. Хубаво, „съ любовь“ какво азъ разбирамъ? Че като ямъ кокошката, тя да ме обича и азъ да я обичамъ. Азъ ямъ съ любовь, но кокошката не ме обича. Тя, като влѣзе въ мене, започне да рови въ мене. После въ всички вѣрвания, навсѣкѫде има една лъжа. „Бѣла лъжа“ азъ я наричамъ. Наблюдавалъ съмъ и въ града, навсѣкѫде заколятъ една кокошка, бащата вземе мазното копанче, майката вземе друго и на малкото момиченце дадатъ шията, понеже най-малко месо има. Казватъ: „Ти яжъ шията, за да се научишъ да шиешъ“. Тя, горката, чопли, чопли. Питамъ: Като яде шия, ще се научи ли да шие? Който яде шия, ще се научи ли да свири? Ако той не е роденъ съ дарба да шие, ако не е роденъ съ дарба за музика, той може да яде колкото иска шии на кокошки, но шивачъ не става. Казватъ: „Ти, като се помолишъ – всичко ще стане“. Така не се вѣрва. Той трѣбва да е роденъ. Какво значи молитва? Молитвата е вѫтрешенъ потикъ на една вѫтрешна любовь. Туй, което обичашъ, ти като насочишъ погледа си къмъ него – молитвата е отиване, слизане къмъ онзи предметъ, когото обичашъ. Ти не може да обичашъ единъ човѣкъ, ако не може да влѣзешъ въ неговото положение, да разгледашъ живота, както той го разглежда. Ако той те обича, ти, който обичашъ, си горе, ти седишъ по-високо. Ако ти не слѣзешъ при него – не го обичашъ и, ако долниятъ не се качи горе – и той не те обича. Ти седишъ високо, той, като те обича, ще се качи при тебе. Сега защо винаги слизането е по-лесно отъ качването? Каква разлика има между слизане и качване? Най-първо вие посаждате едно семе въ земята. Какъвъ резултатъ дава? Значи, слизате – туряте семето въ земята. Семето вече има желание да възлѣзе нагоре. Ако едно семе, за което ти си слѣзалъ, ако не възлѣзе – то не те обича. Щомъ те обича – то ще израстне нагоре. Иде вече подражанието. Нѣкой те подражава. Какво ще подражавашъ? Ще подражавашъ любовьта на онзи, който вече те обича не въ сѫщия смисълъ ти да слизашъ по-долу, но трѣбва да се качвашъ нагоре. Единъ трѣбва да слиза, другъ трѣбва да се качва. Разбирайте този законъ.

Сега представете си, че имате едно келяво, това е колелото, долу имате вода и по това колело сѫ наредени кофитѣ. Като се напълнятъ тия кофи, качатъ се нагоре и после се излива тази вода. Тия кофи се обръщатъ надолу. Този, който слиза – слиза, за да почерпи нѣщо и да изнесе. Този, който възлиза нагоре, е почерпилъ нѣщо. За да слизашъ при беднитѣ, не само ще слизашъ, но трѣбва да вземешъ нѣщо, като излизашъ нагоре. Вие сте дошли на физическото поле, за да почерпите нѣщо. Ако не почерпите знание, тогава е безпредметно вашето слизане. Вие сте млади, ще остарѣете. Не знаете защо бѣхте млади, защо сте възрастни и защо ставате стари. Не знаете защо се оженихте, защо народихте деца. Казвате: „Господь така наредилъ свѣта“.

Хубаво азъ направихъ две нѣща. Казвамъ: 1 + 2 + 3 + 4 + 5 = 15. Този резултатъ какво означава въ дадения случай? Едно е положително, 5 е отрицателно. Едното е положително, трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Имате човѣшката устна – горната бърна е положителна, долната е отрицателна. Често хората обичатъ да се цѣлуватъ. Говоримъ за цѣлувката. За мене цѣлувката е обмѣна на енергии въ природата. Горната устна е на мѫжа, долната е на жената. Долната е женска, горната е мѫжка. Когато се цѣлувате – мѫжъ съ мѫжъ се цѣлува и жена съ жена се цѣлува. Ти, като цѣлувашъ единъ мѫжъ – цѣлувашъ неговата жена, и мѫжътъ, като те цѣлува – той цѣлува мѫжа. Сега вие мислите, че трѣбва да се жените. Какво разбирате подъ думата „женене“? На български тази дума „женене“ значи посѣтото, което е узрѣло, трѣбва да ожене, да се събере плода. Вие подразбирате „да се ожени“ – да вземе една жена. Единъ мѫжъ, като вземе една жена и една жена, като вземе единъ мѫжъ – какво добиватъ? Ако цигуларьтъ вземе цигулката – той свири. Когато цигулката я взематъ – тя иска да свирятъ на нея. Трѣбва да се образува една вѫтрешна връзка между мене и цигулката. Тази връзка въ какво седи? Че азъ трѣбва да зная да разклащамъ жицитѣ на цигулката. Жицитѣ трѣбва да знаятъ какъ да разклащатъ въздуха. Тогава се образува единъ тонъ, може да го възприемешъ чрезъ ушитѣ. Казватъ, че този е единъ добъръ свирецъ. Сега вие свирите на пианото. То е така нагласено, но я вземете една цигулка, да видите колко е мѫчно да вземете вѣренъ тонъ. Вие имате вашия ларингсъ, имате и жици тамъ, трѣбватъ ви години да се научите какъ да ги съкратявате. Защото, ако не знаешъ какъ да съкращавашъ, нѣма да можешъ да пѣешъ. И тогава другитѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Има известни думи, следъ като ги изкажешъ – иматъ точно отрицателенъ характеръ. Запримѣръ: Щомъ на единъ човѣкъ вие не сте му говорили нищо за любовьта. Казвате: „Азъ ви обичамъ“. Този човѣкъ обърне гръбъ. Щомъ кажешъ нѣкому, че го обичашъ – този човѣкъ започва да се съмнява въ тебе. Защото вие отдѣляте любовьта отъ живота. Дави се единъ човѣкъ, ти го извадишъ, нѣма какво да му говоришъ, че го обичашъ. Той самъ съзнава. Боледува единъ човѣкъ, ти му помагашъ. Нѣма защо да му казвашъ, че азъ те обичамъ – затова ти помагамъ. Тѣ сѫ праздни работи. Ще хванешъ здравия човѣкъ, казвашъ: „Азъ те обичамъ“. Здравиятъ човѣкъ, като го обичашъ, каква нужда има отъ тебе? Здравиятъ винаги подразбира, че ти искашъ да вземешъ нѣщо отъ него. Като говоришъ за любовьта, винаги разбира: „Имашъ ли нѣщо да ми дадешъ?“ Сега въ синца ви се зараждатъ противоположни процеси. Заражда се единъ вѫтрешенъ процесъ. Казваме, че всичкитѣ хора сѫ създадени отъ Бога. Въ Писанието се казва: „Въ началото Богъ създаде небето и земята, а земята бѣше неустроена“. Ние подразбираме, понеже човѣкъ е създаденъ отъ Бога – мислимъ, че е съвършенъ. Не е така. Човѣкъ не е устроенъ. Човѣкъ въ днешната форма е неустроенъ. Мислимъ, че е създаденъ отъ Бога. Това не показва, че е съвършенъ. И земята Господь създаде, но бѣше неустроена. Тогава дойде процесътъ на усъвършенствуването и Богъ започна да устройва земята. Богъ създаде човѣка. Два начина има. Единиятъ го създаде по образъ и подобие, следъ туй създаде другиятъ отъ пръстъ, отъ една по-проста материя. После въ Писанието има и друго положение. Родениятъ отъ Бога. Роденъ отъ Бога и създаденъ отъ Бога сѫ две различни идеи. Създаденъ отъ Бога, но има още дълго време работа. Всичкитѣ страдания, които изпитвате, сѫ, защото още не сте устроени. Сега Господь строи този свѣтъ. Минавате презъ нѣкои страдания и казвате: „Защо е туй изкушение?“ Да допуснемъ, че имате едно изкушение. Най-първо, най-голѣмото изкушение въ свѣта, сѫ паритѣ. Яденето е голѣмо изкушение и женитѣ сѫ голѣмо изкушение. Три нѣща има за изкушение. Мѫжетѣ сѫ изкушение, и женитѣ сѫ изкушение, и децата сѫ голѣмо изкушение. Три нѣща има, които сѫ изкушение: мѫжетѣ сѫ голѣмо изкушение, женитѣ сѫ голѣмо изкушение и децата сѫ голѣмо изкушение. Трѣбва да намѣримъ вѫтрешната връзка. Вие сами може да си създадете едно изкушение въ свѣта – умъ. Ако човѣкъ стане много уменъ, мисли, че всичко разбира, казва: „Този невежа, онзи невежа“. Тѣзи работи азъ ги разбирамъ. Ако дойде до любовьта, се заражда друго противоречие. Казва: „Като мене нѣма другъ да обича“. Съгласенъ съмъ, че другъ като васъ нѣма да обича. Както ти мислишъ, другъ нѣма да мисли като тебе. Ти си единственото цвѣте, като тебе нѣма друго. Другъ казва: „Както азъ постѫпвамъ, другъ нѣма да постѫпва“. Ако азъ съ своитѣ постѫпки влизамъ постоянно въ дисхармония съ окрѫжаващитѣ, кѫде е причината – или въ мене, или въ срѣдата? Може да има и въ срѣдата, не може само азъ да съмъ причината. Ако единъ човѣкъ, който нѣма знание, който ме обича, може да ми създаде неприятность. Ако азъ съмъ въ училището и той дойде, и каже: „Я напусни това училище, азъ съмъ намислилъ да ти купя дрехи, да се облѣчешъ“. Кое е по-хубаво: да идешъ дрехи ли да ти купуватъ или да учишъ? Мнозина ще напуснатъ класа да си купуватъ дрехи. Мислите ли, че като се облѣчете хубаво, ще учите? Най-способнитѣ ученици не сѫ онѣзи, които сѫ хубаво облѣчени. Най-добриятъ цигуларь не е, който е хубаво облѣченъ съ фракъ, съ бѣла жилетка, съ бѣла връзка, съ пръстени. Може да има всичко туй, но като тегли лѫка – не може да свири. Като тегли лѫка – нѣма тонъ. Напъва се, напъва се – нищо не излиза. Казвамъ: То не помага. Гледашъ другъ – скромничко облѣченъ, но свири хубаво. Като свири този музикантъ, само музиката седи въ съзнанието му. Миналата вечерь бѣхъ на единъ концертъ, свири две парчета отъ Паганини, майсторъ, младъ цигуларь. Но казвамъ: Колко време му е взело да взема вѣрни тонове, да ги взема и двойни, и тройни акорди тъй вѣрно, пъкъ и подражанието изважда различни тонове. Нѣкои мислятъ, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвамъ: Ако всичкитѣ хора (сѫ) такива майстори, като него да свирятъ. Най-първо излиза непознатъ цигуларь, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да рѫкоплѣскатъ. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката нѣма да се отвори. Свърши се концерта, не ставатъ, седятъ всичкитѣ, не си отиватъ. Единъ седи до мене и казва: „Българинътъ, докато не извади нѣщо вънъ отъ програмата, не си отива“. Тамъ имаше единъ господинъ, доста благороденъ човѣкъ, но потиснатъ отъ жена. Толкозъ чувствителенъ, толкозъ нервенъ. Тя седи, по мѫжка линия върви, единъ генералъ. Следъ като свири този цигуларь, малко му стана весело, забрави жена си, забрави генерала, започна да гледа весело, да рѫкоплѣска, обтегна се лицето, дойде на себе си.

Та казвамъ: Божествената мисъль трѣбва да дойде, както този цигуларь, да влѣзе и да се отвори човѣкъ. Но трѣбва ушитѣ да се отворятъ, да не сѫ тъй заглъхнали. Азъ бихъ желалъ да се учите. Като говоримъ за любовьта – да ти е приятно. Като говоришъ за любовьта, този човѣкъ да ти каже: „Я ми кажи думата какъ бѣше?“ Ти слушалъ ли си нѣкой да казва думата „Любовь“ и тебе да ти е приятно? Нѣкой говори за Господа, но думата не е приятна. Какъ се произнася думата „Любовь“? Първо: Въ Любовьта, ако ти не слизашъ надолу – не може да любишъ. Ако седишъ на стола и казвашъ: „Азъ не ви любя“ – никаква любовь не е това. Ти трѣбва да станешъ отъ стола и по стълбата нагоре, надолу – това е любовь. Ако ти не си готовъ да слизашъ надолу – никаква любовь не е. То може да е всѣкакво чувство. Щомъ като кажешъ „Любовь“, трѣбва да имашъ разположение, да бѫдешъ готовъ да слизашъ въ най-долнитѣ мѣста да служишъ. Не само да имашъ желание, казвашъ: „Азъ ще слѣза долу“. Още като кажешъ първата сричка „лю“ – долу да слѣзешъ. Сега вие може да направите едно възражение: „Като слѣза, какво ще правя?“ Човѣкъ, който започва да слиза, още като възприеме първия знакъ на любовьта, Л-то показва, че разбира любовьта – това сѫ два Божествени лѫча, които излизатъ отъ него. Тия два лѫча ще ме занесатъ въ най-хубавото мѣсто. Любовьта никога нѣма да ви заведе въ нѣкое мрачно мѣсто. Дето иде тя – подобрява всичко. Любовьта, дето мине – всичко изглажда, всичко подобрява. Любовьта, като те зърне въ ада, адътъ не е адъ. Адътъ се превръща въ рай. Отдето любовьта излиза – всичко се превръща на адъ. Тамъ, дето любовьта влиза, всичко става рай. (Нѣкой) казва: „Азъ вече не го обичамъ“. Адъ е вече. Казвашъ: „Азъ го обичамъ“. Рай е. Ти казвашъ, че го обичашъ, а раятъ не е въ тебе. Питамъ: Любовь ли е това? Любовьта носи най-хубавото, нищо повече. Сега казвашъ: „Какъ да обичамъ?“ Тъй, както искате васъ да обичатъ. Всѣки отъ васъ може да ви даде. Всѣки има програма. Ако ви попитамъ, какъ трѣбва да ви обичамъ – ще ми покажете програмата. Ще ми кажете да си отворя обятията, тъй да ви приема, кѫщата да бѫде освѣтена, съ най-хубави думи да ви посрещна, да ви дамъ вода да си измиете краката, да ви дамъ хубаво угощение, презъ цѣлото време, докато сте били на гости, азъ да бѫда доволенъ, отъ вашето присѫтвие да бѫда доволенъ.

Разправяше ми единъ българинъ. Единъ евангелски проповѣдникъ иде въ село, тѣ го приематъ много добре. Това (е) действителенъ примѣръ, само за изяснение на идеята. (И) престои цѣла седмица. (Българинътъ) казва: „Отивамъ му на гости, той ме посрѣща и ми казва: „Отъ кѫде дойде?“ – „Отъ село“. – „Кога ще си ходишъ?“ – „Кога дойдохте и кога ще си ходите?!“ (Азъ), като дойде въ село, не го питамъ кога ще си ходи. Да остане (и) за по-дълго време“. Сега има една малка погрѣшка. То е необмисленость. Проповѣдникътъ не е далновиденъ. Може да го пита, защото го обича, иска да знае дълго време дали ще седи, за да приготви нѣщо.

Питамъ: Когато слънчевата свѣтлина слиза отъ слънцето, ще питашъ ли кога (е) излѣзла отъ слънцето и кога е дошла при тебе, и кога ще си отиде. Тя ще дойде, ще остави своето благословение и ще си замине. Любовьта на едно мѣсто не седи. Онзи, който ви обича, нѣма да седи постоянно. Колко братя и сестри има да обикаля. Всичкото заблуждение е, че вие мислите, че онзи, който ви обича, че само при васъ ще седи. Законътъ седи другояче. Онзи, който ви обича, като ви посети и си замине, вие ще тръгнете подиръ него, че дето се спре той – и вие подиръ него. Той нѣма да върви, както обикновено. Онзи, който ви обича, ще върви, както това колело, което се върти – градината ще се полива. Туй е фигура на речьта. Сега, ако дойде нѣкой при васъ, ще ви носи подаръкъ. Вие имате едно разположение. Той дойде, че носи това-онова. Често сега, като идатъ при мене, влѣзло е като вода, всѣки, който иде – носи ми нѣщо, понеже съ праздни рѫце да се идѣло не може. Като дойде, ще ми даде пакетчето. То е една опасна работа. Ако съмъ сѫдия, дойде нѣкой и ми даде една звонкова, каже: „Господинъ сѫдия, имайте ме предъ видъ“. Опасна работа. На единъ адвокатъ, като му турятъ въ рѫката – опасна работа е. Хубаво е подаръкътъ. Сега, като ми донесатъ нѣщо, нѣкой пѫть не гледамъ, нѣкой пѫть се интересувамъ. Отворя пакета, гледамъ какво е. Ябълки, мандарини, портокали, по нѣкой пѫть има и бонбони. Сега започвамъ да човъркамъ какви сѫ ябълкитѣ. Нѣкой пѫть виждамъ – сбутани сѫ, намирамъ че е скържавъ. Той, като ходилъ, гледалъ да намѣри най-евтинитѣ ябълки. Нѣкой донесе много хубави, царски. Казвамъ: На този се е отворило сърдцето. Тогава започна да ги чета колко сѫ. Азъ предполагамъ, че този е търсилъ най-евтинитѣ, възможно е да е търсилъ, но възможно е да е нѣмало по-хубави. Казвамъ: Ние правимъ заключението тъй, но може тия да сѫ най-хубавитѣ, които (е) намѣрилъ. Казвамъ: Въ човѣка има доста съветници, които постоянно ти даватъ съвети. Казвамъ: Онази Божествена Любовь, която се струи, която ни потиква къмъ учение – то е първото нѣщо. Чрезъ учението, чрезъ храната, чрезъ въздуха, чрезъ Божествената свѣтлина, чрезъ пипането – то сѫ елементарни работи, отъ които човѣкъ започва да учи. После идатъ по-сложнитѣ процеси. Иде нѣкой човѣкъ, казвате: „Какво ми е донесълъ?“ Всѣки човѣкъ, когато (го) срѣщате, ако разбирате закона – всѣки човѣкъ е носитель на Бога. Но този, който е носитель, може да бѫде положителенъ и отрицателенъ. Всѣки човѣкъ, като дойде въ кѫщи, като че донася благословение. Всѣки, като дойде, донася отъ тия влияния, които носи съ себе си. Нѣкой човѣкъ, който е боленъ или го гонятъ, той е недоволенъ въ себе си. Щомъ дойде въ кѫщи, той оставя своето недоволство.

Казвамъ сега: Първото нѣщо – трѣбва да се освободите отъ вашето недоволство. Една сестра ме пита и ви давамъ обяснение. Тя ме пита: „Защо ме нападатъ тия нещастия?“ Да ви дамъ едно малко обяснение. Представете си, че имате 4–5 орѣха, и тамънъ сте намислили да ги счукате, да ги изядете, иде единъ и казва: „Моля, дай ми тѣзи орѣхи да ги посадя“. Ако вие сте човѣкъ на любовьта – ще ги дадете. Но, като ги дадете, ще настане недоволство въ васъ. Той казва: „Дайте всичкитѣ орѣхи, вие може и съ хлѣбъ само да прекарате“. Тия орѣхи ще израснатъ и следъ години ще дадатъ плодъ. Въ васъ може да влѣзе съмнението: „Дали ще ги посѣе?“ Въ Божествения свѣтъ нѣщата другояче седятъ. Ти като дадешъ нѣщо отъ себе си, ти придобивашъ. Всѣко страдание, което е минало презъ тебе – ти си първиятъ, който ще опиташъ неговия плодъ. Всѣко добро, което ти си направилъ – (ти си), който ще опиташъ плода на доброто. И на страданието, и на доброто ти си първиятъ човѣкъ, който ще се ползувашъ. Ако сега страдате, отъ тия страдания вие ще се ползувате. Ако сега се радвате, пакъ вие ще се ползувате. Само че отъ какво произтичатъ страданията? Много просто. Азъ да ви дамъ едно обяснение. Страданията произтичатъ, че ние перемъ дрехитѣ на нашитѣ заблуждения, които сѫ се окалѣли. Що е страданието? Да оперешъ дрехитѣ на заблуждението. Що е радостьта? Да об(л)ичашъ опраната дреха. Радостьта е да об(л)ичашъ опраната дреха. Страданието е да перешъ кирливата дреха. Въ моя умъ тази идея така седи. Ти обичашъ нѣкого – ще му перешъ ризата. Ако при обличането на ризата и при прането чувствата сѫ еднакви – любовьта е съвършена. Ако при прането имашъ едни чувства, при обличането други – любовьта ти не е съвършена, защото въ кира на любовьта, този киръ ти носи благословение. Азъ бихъ желалъ да имамъ характера на любовьта. Като оперешъ една любовна риза, тази вода нѣма да я хвърлишъ, но като оперешъ ризата отъ онзи, който обича, кѫдето туришъ водата – благословение носи. Ако едно общество наръсишъ – всичко ще тръгне. Съ нищо не може да се сравни. Такова е моето разбиране. На една риза опрана, (водата), макаръ да е кирлива, е по-чиста въ сравнение съ другата вода. Въ сравнение съ Божественото има нѣщо дисхармонично, но въ сравнение съ другата вода – тя е най-чиста отъ най-чистата вода на земята. Та казвамъ: При моитѣ условия, както азъ разбирамъ нѣщата, когато пера ризата на любовьта – радвамъ се. Когато обличамъ – пакъ се радвамъ. И едното, и другото носи благословение. Понеже, следъ като я нося тази риза, следъ като (е) седѣла у мене – тя е изтеглила онова, което ми е непотрѣбно. Всѣка Божествена риза ще извади отъ тебе онова, което е непотрѣбно и ще остави потрѣбното. Този, който пере любовната риза – той се ползува. Всичкитѣ гении сѫ станали гении, понеже знаеха какъ да ператъ. Всичкитѣ талантливи станаха талантливи, понеже знаеха какъ да ператъ ризата на любовьта. Обикновенитѣ хора сега се учатъ какъ да ператъ дрехата на любовьта. Две нѣща да знаешъ: да перешъ и да обичашъ. Адамъ не се научи какъ да си облича ризата и Ева не се научи какъ да облича ризата на любовьта. Всичката погрѣшка (тамъ) седеше. Вие представяте ли си какъ занесе Ева плода на Адама? Каква идея имате – какъ му занесе? Рѫката ѝ бѣше нечиста. Погрѣшката бѣше тамъ, че тя, преди да занесе плода, трѣбваше да си измие рѫцетѣ и после да го занесе. И мѫжътъ не си изми рѫцетѣ. Всѣки, който прави престѫпление – той го прави съ немити рѫце. Когато рѫцетѣ сѫ мити – престѫплението не се прави. Но и доброто не можешъ да направишъ, ако вашитѣ рѫце не сѫ мити. Щомъ сѫ мити рѫцетѣ – ще направишъ добро, щомъ не сѫ мити – престѫплението е неизбежно. При Ева престѫплението е микроскопическо. Въ какво седеше престѫплението? Ева само погледна този плодъ и като го погледна – изкушението дойде. То дойде отъ очитѣ. (Тя) казва: „Хубавъ е този плодъ. Има нѣщо тукъ“. И второто престѫпление седи, че тя го попипала, погледнала го, пипнала го и го изѣла. Занесе на мѫжа си и той яде. Вие казвате: „Защо Ева направи това?“ Азъ ви питамъ: Защо носите въ сърдцето си едно неприязнено чувство къмъ нѣкого? Не е ли този плодъ на познанието (на) доброто и злото? Имате вѫтре едно чувство лошо, то е отъ плода на дървото на познанието и доброто. Или имате съмнение, или безвѣрие – то е сѫщиятъ плодъ. Туй, което мислите за единъ човѣкъ, да е вѣрно. Туй, което мислите за единъ човѣкъ, когото обичате, да е истина. Какъ ще му кажешъ? Имате едно малко подозрение. Какъ ще му кажете? Ако не знаете какъ да му кажете – мълчете. Ако искате да му кажете, какъ ще му кажете? Представете си единъ, който направилъ едно малко престѫпление. Кацнала една муха и си оставила визитната картичка на бѣлата му дреха. Питамъ: Какво трѣбва да кажете на този, който носи това петно? Азъ, ако бѣхъ на вашето мѣсто, ще минемъ покрай единъ изворъ, ще извадя кърпичката си, ще (я) потопя въ извора и ще кажа: „Чакайте малко“. Нѣма да му кажа: „Ще ви направя една малка услуга“. Ще го изчистя безъ да му кажа, че муха е кацнала. Като изчистя, той тогава ще започне да мисли за мухата. „Какъ тъй мухата да кацне и да остави петно? Кѫде е тази муха? Азъ ще ѝ откѫсна главата“. Мухата направила едно престѫпление, че кацнала. Но ти, като ѝ откѫснешъ главата, ще направишъ по-голѣмо. Ти си въ едно изкушение. Въ духовния свѣтъ сѫществува друго. Азъ като облѣка бѣлата дреха, има една течность, (съ която) като наквася дрехата – мухитѣ седятъ на около два–три метра, не се приближаватъ. Не може да кацатъ. Щомъ мухитѣ кацатъ на дрехата, показва, че съмъ нѣмалъ тази течность. Щомъ ти направишъ една погрѣшка – ти се извинявашъ. Като облѣчешъ новата дреха, ще туришъ тази течность отгоре.

Наскоро ми разправѣха единъ опитъ. Две сестри има тукъ, не се обичатъ. Не че не се обичатъ, но и дветѣ сѫ користолюбиви, дѣлятъ една ябълка, не искатъ да я раздѣлятъ. Едната казва: „Тази ябълка е заради мене“. Другата казва: „Тази ябълка е заради мене“. Казвамъ на едната: Тази ябълка принадлежи на тебе, не принадлежи на другата. Другата започна да плаче. Защо плаче? Защото ябълката не е нейна. Тя като започне да плаче, казвамъ: Направихъ една погрѣшка, на тебе се пада ябълката. Веднага лицето ѝ просвѣтне. Нито въ единия, нито въ другия случай е права. Азъ ви давамъ това само за изяснение, психологически гледамъ на нѣщата, тъй както Богъ гледа. Докато дойде да проникне въ васъ Божествената мисъль, презъ колко срѣди ще мине, тази мисъль ще се пречупи. Една мисъль считате Божествена, но не е Божествена. Наредили се други съзнания. Имате едно съзнание, презъ което минава Божествената мисъль. Вие трѣбва да знаете какъ да освободите Божествената мисъль отъ нейнитѣ опаковки. За да разберете една книга, (а) книгата е подвързана и трѣбва да отворите книгата. Да знаете какъ да четете тази книга. Да има, да намѣрите коментаторъ, да намѣрите смисъла на думитѣ. Първото нѣщо: Щомъ искате да учите – свѣтлина ще дойде въ васъ. Щомъ служите – силата ще дойде въ васъ. Ако не иде свѣтлината – значи вие не учите. Ако сила не придобивате – вие не служите. Въ служенето на Бога, човѣкъ силенъ става. Въ учението свѣтлината се придобива. Безъ учение свѣтлина не може да имате. Подъ думата „учение“ вземамъ всичко въ живота, което трѣбва да научимъ. Да научишъ какъ да мислишъ, какъ да чувствувашъ, какъ да постѫпвашъ, какъ да готвишъ, какъ да се обличашъ, да ходишъ, да разбирашъ предмета. То е учение да оценявашъ малкитѣ работи.

Единъ день пѫтувамъ съ единъ и приказвамъ върху единъ философски въпросъ. Минахме презъ една поляна съ цвѣтя и азъ го спрѣхъ. Да внимаваме, да не стѫпчемъ тия цвѣтя, ще ни държатъ отговорни. Престѫплението нѣма да бѫде голѣмо, нѣма законъ, който да ни сѫди, но невидимиятъ свѣтъ ще каже, че сме хора невежи, не се учимъ. Спрѣхъ се. (Той) казва: „Какво сѫ намѣрили тукъ да цъвнатъ? Тукъ ли се намѣри да цъвнатъ на този пѫть, презъ който ние минаваме?“ – Ние пъкъ презъ този ли пѫть трѣбваше да минемъ? Презъ друго мѣсто не можеше ли да минемъ?

Българитѣ, като казватъ „лю“ – много омекчение има. „Лю“ изразява учудване. Какъ бихте произнесли „лю“? „Любовь“? Ами какъ бихте изпѣли думата „любовь“? Сега цельта е правилно да се научимъ да учимъ. Съ какъвъ тонъ бихте започнали? Да кажемъ, имаме една пѣсень, която започва съ „Любовь“. Имаме една пѣсень „Любовь ме озари“. Съ какъвъ тонъ почва? /Една сестра започна пѣсеньта. Изпѣ само думитѣ „Любовь ме озари“/. Така не се пѣе. Въ любовьта ти слизашъ надолу, а той възлиза нагоре. /Учительтъ пѣе „Любовь ме озари“/. Като пѣешъ думата „любовь“ нѣма да възлизашъ нагоре, но ще слизашъ. На горнитѣ нѣма какво да имъ пѣешъ. На тѣзи, при които слизашъ, ще пѣешъ. Съ всѣки тонъ ще слизашъ. Като слизашъ, пѣсеньта ти ще покаже. Като слизашъ, показва, че имашъ цель. Ти сега имашъ две противоположни идеи. Ти слизашъ надолу. Казвашъ: „Надолу слизамъ“. Азъ казвамъ: Азъ слизамъ долу, за да ви помогна. Това е тщеславие. Надолу слизамъ, нося ти вѫжето. Тази работа ще се уреди. Всѣкога, когато сме спънати отъ известна мисъль, защото спънати сме въ ума, спънати сме нѣкой пѫть въ сърдцето, спънати сме въ своята воля. Всѣкога да имашъ единъ изходенъ пѫть. Да кажемъ: Ако азъ бихъ ви казалъ така – всѣкога, когато ще правите нѣщо, да ме питате – колко отъ васъ ще ме питатъ? Ще ме питате, когато ще направите една погрѣшка. Тогава ще дойдете. Преди да сте направили погрѣшката, хичъ нѣма да ме питате. Като направишъ погрѣшка, ще питашъ още веднажъ, както въ музиката има камертонъ. Не като направишъ погрѣшката, но преди да си направилъ погрѣшката – да си взелъ тона правилно. Всичкитѣ тонове иматъ съотношения. Ако всичкитѣ тонове не сѫ вѣрни, каква музика е? Въ истинската музика не можешъ да вземешъ първия тонъ фалшивъ. Другитѣ, ако ги вземешъ фалшиви, първиятъ трѣбва да е вѣренъ. Ако първиятъ е правиленъ, и другитѣ ще бѫдатъ правилни. Ако първиятъ тонъ не е правиленъ, и другитѣ нѣма да бъдатъ правилни. Когато говоря за мисъльта, разбирамъ, ако първата мисъль ти е права и другитѣ мисли ще бѫдатъ прави. Ако първото ти чувство е правилно, и другитѣ ти чувства ще бѫдатъ правилни. Тѣ си хармониратъ. Подобното подобно привлича. Хармонията хармония привлича. Дисонансътъ дисонансъ привлича. Българитѣ иматъ една поговорка, която не е много хубава. Тѣ казватъ: „Краставитѣ магарета презъ деветь баира се намиратъ“. То е отрицателната страна.

/Учительтъ пѣе „Любовь ме озари“. „Право, братко, мисли. Стани, стани, ти отъ леглото стани, така болестьта ще изгонишъ“/. Всички трѣбва да се отличавате съ една мисъль. Никога не допущайте въ себе си една лъжлива мисъль, която нарушава мирътъ ви. Щомъ имате една фалшива мисъль, тя понижава температурата. Щомъ имате едно фалшиво чувство, то понижава температурата. Може погрѣшката да е микроскопическа, невидима, но тя понижава температурата. Щомъ дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосѫждате, азъ не съмъ за самоосѫждането, но за постепенното подобрение и изправление. Сутринь, като станете, какъ започвате? Казвашъ: „Азъ искамъ да бѫда добъръ ученикъ“. Каквото и да ви се случи, ще кажешъ: „За добро е“. Станешъ, времето е облачно. Кажи: „За добро е“. Станешъ сутринь, духа вѣтъръ. „За добро е“. Станешъ сутринь, кучетата лаятъ. „За добро е“. Станешъ сутринь, петлитѣ пѣятъ. „За добро е“. Станешъ сутринь, температурата се промѣнила. „За добро е“. Тамъ, дето Богъ присѫствува, всичко се измѣня. Ако кажешъ, че всичко е за добро, за добро ще се измѣни. Духа северенъ вѣтъръ, студено става. Духа юженъ вѣтъръ, ще кажешъ: „За добро е“. Щомъ кажешъ: „За добро е“, веднага любовьта започва да действува. Въ свѣта, ако вие не се научите да имате довѣрие въ любовьта, нищо не можете да постигнете. Сега вие още нѣмате довѣрие въ любовьта. Не че нѣмате довѣрие, но по нѣкой пѫть казвате: „Дали моята любовь е правилна?“ Казвамъ: Не си възприелъ любовьта, както трѣбва. Не че имашъ лошото желание. Нѣкой пѫть на нѣкои казвамъ така: Почакайте, имамъ работа. Казва: „Много бързамъ, работа имамъ“. Казвамъ: И азъ имамъ бърза работа. Ти бързашъ и азъ бързамъ. Коя работа е по-бърза? Мисля, че моята е по-бърза, ще почакашъ. Той иска азъ да направя една жертва. Казвамъ: Може да направя една жертва, но нищо нѣма да ти дамъ. Туй, което искашъ, нѣма да го получишъ, ако ти не си готовъ да чакашъ. Ако и азъ не съмъ готовъ да чакамъ – и азъ нѣма да получа. Господь ти каже: „Чакай, чакай“. Може да мислишъ, че много време ще мине. Нѣма да мине много време, ние сами продължаваме Божието благословение съ нашето колебание и недовѣрие. Той е много точенъ. Ако нѣма никакво раздвояване въ любовьта, нѣщата ставатъ навреме. Щомъ започнешъ да се колебаешъ, Божията любовь се забавя. Ние сме причина, контактъ не може да стане, Божието благословение не може да работи. Понеже законътъ е: Ти не можешъ да учишъ, ако не си свободенъ. Учението трѣбва да произтича отъ пълната свобода, да имашъ любовь къмъ всичкитѣ преподаватели. Да не кажешъ: „Старъ съмъ, не мога да уча“. Като си боленъ – пакъ ще идешъ. И пари като нѣмашъ – пакъ ще идешъ. Нѣма препятствие въ свѣта, което може да те спъне. Всѣкога трѣбва да учишъ. То е учение. И за закона на служението да не кажешъ: „Старъ съмъ, не мога да служа“. Старитѣ хора могатъ по-добре да служатъ, отколкото младитѣ. Първото нѣщо, за да се подмладите, трѣбва да знаете какъ да учите. Второ нѣщо, за да се подмладите, трѣбва да знаете какъ да служите. Човѣкъ, който не знае какъ да се учи и какъ да служи, той не може нищо да постигне. Той ще има обикновени резултати, които всичкитѣ хора постигатъ. Онѣзи, които сѫ се научили да учатъ, туй, което ви казвамъ, трѣбва да го разбирате отвѫтре. Не само веднажъ, дважъ, десеть, 10–15 пѫти да ви говоря. Не да опровѣргавамъ, защото сегашниятъ ви животъ е изразъ на вѣруюто, на учението на миналото, каквото хората сѫ учили. Писанието казва, че всички ще бѫдатъ научени отъ Бога. За да се научатъ всички отъ Бога, трѣбва да се учатъ и да служатъ. Запримѣръ: Ако азъ идвамъ и си кажа: Какво ще говоря на тия хора, нѣма да ме разбератъ. Вие станете сутринь отъ леглото и кажете: „Пакъ трѣбва да се ходи“. Като станешъ, да ти е приятно, че отивашъ. Да не кажешъ, че имамъ болка въ крака си. Ако и краката навсѣкѫде болятъ, да ти е приятно. Като вървишъ и като имашъ болка, да ти е приятно.

Тази, старата сестра, бѣха я заблудили. Казватъ ѝ: „Ти си стара, да не ходишъ, стой си“. Изпоплашила се тя и седи въ кѫщи. Казвамъ на една млада сестра: Да ѝ кажешъ да стане отъ леглото. Тя се оплаква, че имало нѣщо, нѣкѫде я болѣло. Тя като стане, казвамъ: Всичко ще се свърши. (Тя) казва: „Той, Учительтъ, да ме излѣкува“. Какво ще я лѣкувамъ. Казвамъ ѝ: Стани, стани, нищо повече. (Тя) казва: „Да се премахне (болката)“. Като ти кажатъ „Стани“ – стани. Ако Господь ти тури цѣлата земя на гърба и ти каже „Стани“ – стани, ще дигнешъ земята. Щомъ ти направишъ думата Му на две, тогава тази тежесть ще те свърже. „Стани!“ – и дигне земята. Ти стани, земята ще се дигне, като каже Господь. Господь ще каже на земята и тя ще стане. Ти като станешъ, и земята става. Всичкитѣ мѫчнотии, които сега носите, като станете – и мѫчнотиитѣ ставатъ и тѣ се подчиняватъ. Нѣма болесть въ свѣта, нѣма неприятность, която да се не подчинява на този законъ. Вѫтре въ себе си не се колебайте. Казвате: „За друго прераждане, като дойдемъ втори пѫть на земята“. Оставете за друго прераждане, днесъ се преродете. Днесъ, въ единъ моментъ цѣлъ единъ животъ може да го измѣните. (Нѣкой) казва: „Сега не може, на 40 години съмъ, остарѣлъ съмъ“. Земята се е въртѣла 40 години, че то е работа на земята, 40 години земята обикалѣла. Ти колко пѫти си обикалѣлъ около слънцето? Още една обиколка не си направилъ.

Имайте съвършената любовь на съвършенитѣ мѫже. Имайте съвършената любовь на съвършенитѣ жени. Жени, които не се женятъ. Да имате съвършената любовь на Духа. Да имате съвършената любовь на душата. За мене, като кажа „съвършената любовь на жената“, е се едно – или съвършената любовь на мѫжа, или съвършената любовь на Духа, или съвършената любовь на душата, или съвършената любовь на Бога и съвършената любовь на Господа. Или казвамъ: Съвършената любовь на Вѣчния, Безпредѣлния.

Понеже заставаме предъ лицето на Господа – да благодаримъ за всичкитѣ Негови блага, колко е билъ внимателенъ къмъ насъ. Ако Той не би ни пазилъ, не зная какво би станало. Да Му благодаримъ не общо, но всѣки единъ отъ насъ да благодари колко богатство Господь е внесълъ въ вашитѣ глави. Какво богатство носите въ вашето сърдце и какво богатство седи въ вашитѣ тѣла – ще Му благодаримъ. Тогава нѣма да бѫдете болни, сиромаси. Ще се радвате, че имате отличенъ умъ, отлично сърдце и имате отлично тѣло.

Учение и служение. /Учительтъ пѣ „Любовь ме озари“/.

Да изречемъ онзи стихъ: ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛЪ. /Три пѫти/.

ХХ година
18. Лекция на Общия Окултенъ класъ
5 февруарий 1941 г., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.