Добрата молитва.
Богъ е Любовь.
Пишете върху темата: „Отъ какво произтичатъ противоречията въ живота“. Хубаво да пишете, не само пишете какво сѫ писали другитѣ. Ще пишете едно изречение, какво казалъ нѣкой, отъ какво произтичатъ противоречията. Вие какво мислите. Какво сѫ говорили философитѣ, остава за тѣхна смѣтка. Не всичкитѣ философски работи сѫ вѣрни. На съвременнитѣ хора трѣбва философия. Нѣкои хора много знаятъ, нѣкои малко знаятъ. Нѣкои музиканти много знаятъ по музиката, нѣкои много малко знаятъ. Музикантитѣ често казватъ: „Тактъ“. Какво нѣщо е тактътъ? Запримѣръ: 2⁄4 какъвъ тактъ е? Или 3⁄4, или 6⁄4? Ще кажете, че много тактове има. Въ всѣко отдѣление, въ всѣки тактъ има опредѣленъ брой ноти. Една пѣсень е турена въ 2⁄4 тактъ, друга въ 6⁄4, каква разлика има? Или ако нѣкѫде туришъ цѣла нота, или половина нота, или ако туришъ четвъртина нота, защо, или осмина нота, или шестнайсетина, или тридесетвторина, или шестдесетичетвъртина, защо? Казвате: „Свойство на музиката“.
Сега нѣкои казватъ: „Високъ човѣкъ“. 165 сантиметра. Това е едно количествено число колко е високъ единъ човѣкъ. 165:41, 165 къмъ 41 – неговата широчина на раменетѣ. Казва: „Широкъ е“. Ако хранишъ една пчела, или ако хранишъ една свиня, тогава разноскитѣ сѫ различни. Пчелата ще се задоволи съ много малко. Свинята не може да се задоволи съ сѫщото. По отношение на храната, свинята ще те тури въ изпитание, за милиони пчели ще изяде храната. Свиня ли да хранишъ е добре или пчела да хранишъ? Но ако е за печалба, ако имашъ единъ работникъ, който работи като пчела и имашъ единъ, който работи като свиня, тогава по отношение на работата, кой ще донесе по-голѣма търговска печалба? Разбира се, свинята ще донесе, повече мазнина ще даде, като я заколишъ.
Сега това сѫ редъ разсѫждения. Какво може вие да направите съ една рѫка? Или имате рѫката, имате петь пръста, защо сѫ петтѣ пръста? То е търговска работа. Рѫката е за търговска работа направена. Първиятъ пръстъ, палецътъ, означава Божественото начало, едното. Четиритѣ пръста сѫ работници, палецътъ ги командува. Палецътъ е полковникъ, генералъ е той. Четиримата може да сѫ 40, 400, 4000, генералътъ командува. Ако измѣрвате палеца, ще видите дължината. Каква е дължината на пръститѣ? Човѣкъ, както е построенъ или както е работилъ, той е опредѣлилъ своята сѫдба. Този човѣкъ самъ си опредѣля сѫдбата. Влияние върху него има слънцето, влияние върху него има Венера, влияние върху него има Меркурий. 1-то иска да живѣе, 6-тѣ иска да се удоволствува, 5-тѣ иска парици, търговия. 165 казва: „Азъ искамъ да живѣя, азъ искамъ да не страдамъ, добре да ми е въ живота, да се удоволствувамъ, пари да имамъ“. Сега откѫде иде туй? Зависи отнѣкѫде. Вие казвате: „Откѫде иде?“
| Л | Ю |
| Б | О |
| В | Ь |
Имате тия букви. Какво има сега? То сѫ елементи, ако знаешъ да ги съчетаешъ. Ако можешъ ти да ги съединишъ, ако съединишъ Л и Ю, какво става? ЛЮ – очудване, нѣкога се очудвашъ на онази, младата мома: „Лю, брей, какъ е израснала!“ БО – богатъ, започва съ Б, не съ В. Б-то е вързано съ земята, има на какво да уповавашъ. Богатиятъ уповава на своитѣ пари. О-то е нула, въ дадения случай показва условията, означава и самата вѣчность, отдето нѣщата излизатъ. Самата единица е излѣзла отъ нищо. Когато казватъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ нищо, отъ нула е създаденъ свѣтътъ. Какво нѣщо е нищо? Нулата е нищо. Ако имашъ нула, тя сама по себе си е нищо. Ако я туришъ предъ единицата – намалява, ако я туришъ задъ единицата – увеличава. Никакво количество нѣмашъ въ нея, но въ този зародишъ имате динамика. Нулата срѣщашъ въ природата, ще ѝ дадешъ съвсемъ друго значение. Дветѣ очи сѫ ненаситни, защо? Числото две е негативно, то е ненаситно. Какво значи две? Човѣкътъ на дветѣ е всѣкога недоволенъ, кесията винаги му е празна, то иска това, иска онова, 2-тѣ само иска: „Дай, дай, дай“. Детето плаче, оплаква се, тукъ-тамъ го боли – то е вече числото 2. Сега вие ще кажете: „Защо е така?“ Какъ трѣбва да бѫде? Следъ като си взелъ пари, следъ като отивашъ при единъ човѣкъ да вземешъ единицата, 1-то е вземашъ пари назаемъ, сърдцето ти помага. Обаче, щомъ дойдешъ до 2-тѣ, показва, че туй, което си взелъ, трѣбва да го платишъ. Взелъ си единъ левъ, лесно се връща, лесно се плаща. Като дойде до плащането – изваждашъ, плащашъ. Взелъ си 2 хиляди лева, и тѣхъ лесно може да платишъ, но взелъ си 10, 15, 100 хиляди лева, като дойде до плащането – намѣришъ се въ трудно положение. То е числото 2. 1 – вземашъ назаемъ, 2 – плащашъ. Щомъ дойдешъ до 2-тѣ, трѣбва да се плаща, започвашъ да мислишъ какво трѣбва да се прави. Какво ще правишъ? Казва: „Защо ми дойде тази бѣля на главата“. Че тази бѣля ти самъ си създаде. Що ти трѣбваха 100, 200 хиляди лева, тия търговски работи? Защо ти трѣбваше да мислишъ, че, като имашъ много, ще живѣешъ по-добре? Сега сте недоволни въ живота. Дветѣ очи иматъ числото 2. Очитѣ количествено сѫ 2. По форма очитѣ образуватъ осморка. Числото 8 е число ненаситно. То е число на недоимъкъ, на недоволство. Човѣкъ всѣкога е недоволенъ. То е числото 8. Той е песимистъ. Каквото да му кажешъ, казва: „Не върви тази работа“. Казва: „Защо ми е този животъ?“ Умъ има, казва: „Защо ми е този умъ?“ Има здраве, казва: „Защо ми е това здраве?“ Лице има, казва: „Защо ми е това лице?“ Крака има, казва: „Защо ми сѫ тия крака?“ Знае да свири, казва: „Защо ми е туй знание?“ Знае да говори, казва: „Що ми трѣбва да говоря?“ 8-тѣ ще го направишъ на 9. За да излѣзешъ отъ тази бѣля, отъ това недоволство, ще го превърнешъ на 9. То е марсиянско число. Дойде този съ 8, той е страхливецъ, казва: „Ще изгубя, ще ми се смѣятъ хората, ще ида да уча. Става ли? Какво ще кажатъ другитѣ?“ Той навсѣкѫде вижда само лошата страна. Тогава той си казва: „Защо Господь създалъ свѣта така, азъ така да се плаша?“ Господь ти далъ пълни шишета. Защо ти ги начупи тия шишета и ги нахвърли по двора? Тури ти обуща на краката, ти започна да ходишъ съ боси крака. Тукъ се натъкнешъ на едно парченце, тамъ се натъкнешъ на друго парченце, казвашъ: „Защо свѣтътъ е така направенъ?“ Ти направи този свѣтъ така. Ти имашъ единъ езикъ и тръгнешъ (да) критикувашъ хората – този лошъ, онзи лошъ, този кривъ, онзи кривъ. Тѣ сѫ парченца отъ стъклото. За да критикувашъ хората, трѣбва да бѫдешъ съвършенъ. Като влѣзешъ въ стаята, тогава ги критикувай. Не си давай мнението за хората, защото щомъ ти си давашъ мнението за хората и тѣ ще си дадатъ мнението за тебе.
Азъ веднажъ излизамъ отъ („Опълченска“) 66, гледамъ едно голѣмо куче върви, гледамъ друго куче, и то голѣмо, носи една кость. Голѣмото куче, като се нахвърли върху него, обърна го на гърба. Голѣмото му казва: „Кой ти позволи тази кость да я вземешъ? Тази кость (азъ) ще взема“. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избѣга. Следъ десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носѣше една кость. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе?“ Въпросътъ бѣше за една кость, разправятъ се за правото и (даватъ) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нѣмашъ право да носишъ тази кость“. Азъ се спрѣхъ и ги наблюдавамъ. Гледамъ едно явление въ природата. Обърна го на гърба и казва: „Ти за тази кость пита ли Господа?“ Проповѣдва му. Като му проповѣдва къмъ Господа да гледа, гледа надолу, къмъ земята. Обърналъ го на гърба и казва: „Трѣбва да гледашъ къмъ Господа“. То взело костьта и хичъ не се обърнало къмъ Господа. Проповѣдва на другитѣ, казва: „Знаешъ, на мене ми проповѣдваха да гледамъ къмъ Господа“. То като взе костьта на малкото кученце, хичъ не гледа нагоре. Остана това малкото кученце, като му взеха костьта, обърна се, облиза си задницата. Погледахъ едното куче, погледахъ другото и разсѫждавамъ. И си казва малкото куче: „Така е свѣтътъ, нали съмъ слабъ, така ще ме върдалятъ“. Ако си силенъ, никой нѣма да те върдаля. Щомъ си слабъ, ще те върдалятъ. Разсѫжденията въ мене сѫ вѣрни. Дали така мислятъ кучетата, азъ не съмъ авторитетъ, азъ така предполагамъ, че така мислятъ. Първото куче, което мисли, е авторитетъ за себе си. Не се спрѣхъ да го питамъ, можехъ да го питамъ, то щѣше да ми каже. Можеше да питамъ и второто куче, има единъ начинъ.
Да кажемъ вие имате една болесть, предполагамъ каква е
болестьта. Вие чувствувате какво е вашето състояние, усѣщате
каква е степеньта на болката. Какъ усѣщате – вие сте
авторитетъ. Азъ не може да усѣщамъ вашата болка, както вие. Или
пъкъ имате приятно чувство. Тази радость, която имате въ себе си, азъ
не може да я чувствувамъ, предполагамъ. Всѣки отъ васъ е
авторитетъ въ себе си и въ своитѣ радости, и въ своитѣ
страдания. Та казвамъ: Страданията произтичатъ отъ числото 2. Щомъ
страдате – имате да давате, щомъ се радвате – имате да
вземате. Едва вече въ числото 3, то е на Юпитеръ, 3 показва
достойнство. Домътъ е създаденъ на юпитеровско начало. Първо е
слънцето, вече го сгодяваме за 2, тогава 123, 3-тѣ е
резултатъ. 
Въ
тритѣ се осмисля животътъ. Туй три е турено на котвата. Котвата
не е нищо друго, освенъ единицата, то е бащата, то е правата линия въ
котвата. Майката – това е хоризонталната прекръстосана линия на
котвата. Крѫгътъ отгоре – това е детето, условията, които
сѫ дадени за това развитие. Човѣкъ му е турилъ
всичкитѣ правила. Като погледнете рѫката, като погледнете
лицето, както сѫ създадени – вие вече имате всичкитѣ
правила какъ трѣбва да постѫпите, какъ трѣбва да
излѣзете изъ неблагоприятнитѣ условия и какъ трѣбва
да употрѣбите благоприятнитѣ условия, при които се
намирате. Нищо не е произволно въ живота. Задача ви е дадена. Имашъ
животъ на мѫчнотии, то е задача. Ако знаешъ какъ да
постѫпишъ – ще излѣзешъ, за да се справишъ съ
числото 2 на мѫчнотиитѣ. Имате 27, но 7 въ дадения случай
е число на луната, на пълнолуние. Растенията на земята ги регулира
месечината, приливитѣ и отливитѣ, кръвообращението се
регулиратъ отъ месечината. Ако месечината въ тебе е добре поставена,
разбирамъ, че кръвообращението въ тебе става редовно. Щомъ не става
редовно кръвообращението, има повече венозна кръвь, то е числото
2. Артериалната кръвь – то е числото 7, пълнолунието. Сега азъ
говоря за 27, то е процесъ на кръвообращението. Гледамъ знака въ
природата какъ е туренъ. Въ природата, ако има плюсъ, показва, че
кръвообращението е добро. Ако има минусъ – значи
отслабва. Трѣбва да вземете мѣрки, за да се пази да има
равновесие. Ако на линията турите още, вие имате единъ квадратъ, то е
числото 4. Числото 4 – то е елементъ за мене. Ти се намирашъ въ
едно голѣмо противоречие. Имашъ една нива, която трѣбва да
се оре. Казва: „Какво значи 4?“ 4 означава работа, имашъ да се
боришъ.
Тогава имате единъ тактъ въ музиката 2⁄4, имате 4⁄4, 6⁄4. Какъ се взема? Съ такта 3⁄4 ти предизвикашъ едно влияние, съ 6⁄4 друго влияние. Съ 6⁄4 предизвикашъ влиянието на Венера, то е венеринъ тактъ. Съ 3⁄4 ще предизвикашъ влиянието на Юпитеръ, 3⁄4 е юпитериански тактъ. 7⁄16 – това е тактъ на месечината, музикаленъ тактъ на месечината, или 4⁄4. Имате 5⁄4 – то е на Меркурий, търговска работа е 5. Това сѫ философски разсѫждения. Музикантитѣ, които даватъ тактъ, знаятъ какво означаватъ. Тактътъ 3⁄4 съвсемъ другъ колоритъ ще даде. Ще даде достойнство на музиката. Въ такта 6⁄4 тия ноти ще бѫдатъ съобразни съ този тактъ, ще даде едно вѫтрешно съдържание, чувствителность въ тази музика, да го почувствувашъ. Нѣкои казватъ: „Да почувствуваме“.
Та казвамъ: Животътъ е музика самъ по себе си. Ти, като музикантъ, трѣбва да разбирашъ тия ходове, да разбирашъ смисъла на тия ноти. Имашъ цѣла нота – това е нота на Слънцето. Имашъ половина нота – това е нота на месечината. Имашъ четвъртина нота – това е нота на Земята. Имашъ осмина нота – това е нота на Сатурнъ. Имашъ шестнайсетина – това е нота на Венера. Имашъ тридесетивторина – това е нота на Юпитеръ и на месечината съединени. Имашъ шестдесетичетвъртина – то е на Венера и на Земята. Така музикантитѣ се спиратъ. Тогава една осминка има недоимъкъ въ себе си. Въ осминката не се изисква много време, по-лесно се свършва работата. Вие казвате: „Да зная голѣми работи“. Азъ да ви кажа: Ти, ако ядешъ и не знаешъ да ядешъ, какво ще стане съ тебе? Ти, като туришъ една хапка въ устата, колко пѫти я обръщашъ въ устата си? Ако сѫ здрави зѫбитѣ ти, ти не сдъвчишъ тази храна, не туришъ музикално толкозъ обръщения, какво ще стане съ тебе? Музикално колко се дъвчи една храна? Добре сварено жито колко време взема, за да се сдъвчи? Гледали ли сте, колко секунди ти взема да я сдъвчишъ хубаво и тогава да я глътнешъ? Днесъ не сдъвчишъ добре храната, утре не сдъвчишъ добре, после пиешъ студена вода, следъ това топла вода, напука се глечътъ на зѫбитѣ, изпопадатъ зѫбитѣ, тревожишъ се за това-онова, не можешъ да дъвчишъ, зѫбитѣ изпопадатъ, казвашъ: „Остарѣхме, не можемъ да ядемъ“. Казвате: „Защо Господь създаде свѣта?“ Ни най-малко свѣта Господь не го създалъ. Господь създаде да дъвчишъ храната си хубаво и никога да не преяждашъ. Вие даже не знаете по колко хапки да ядете на едно ядене. Вие ядете безразборно. Азъ никога не бихъ взелъ 8 хлѣба, ще взема единъ или три. Може нѣкой пѫть да взема 6 хлѣба. Нѣкои иматъ 6 деца, и тѣ двама – 8, да се пазите. За да ви върви, трѣбва да дойде още едно дете, да имате 7 деца, а и вие двама – 9. Не считайте, че тия нѣща сѫ произволни. Преди васъ други хора, които не разбираха реда, разбъркаха реда. Единъ механикъ, често като прави единъ автомобилъ, може да разбърка нѣкои части. Или единъ цигуларь, като нагласява една цигулка, не може да я нагласи добре. Онзи цигуларь, който нагласява, знае добре да я нагласи четиритѣ струни, ще я нагласи хубаво. Който не може да я нагласи, вземешъ, за да свиришъ, но струнитѣ не сѫ нагласени хубаво. Ако я дадешъ на единъ добъръ музикантъ, той веднага ще я нагласи. На една цигулка, не добре нагласена, не можешъ да свиришъ добре. Добре ли е нагласена, можешъ да свиришъ.
Хубаво, вие имате единъ умъ, имате едно сърдце, имате една воля, значи три подраздѣления. Тройката е на Юпитеръ, достойнството на човѣка. Че има умъ, чувства, воля или тѣло, значи има съ какво да разполага. Ако не можешъ да се ползувашъ отъ ума, ако не можешъ да се ползувашъ отъ сърдцето – то е двойката. Като дойде волята, ще оправи работата. Ако кажемъ, че човѣкъ не знае какъ да се справи съ ценноститѣ, подразбираме числото 2. Числото 2 – то е едно нажежено желѣзо. Ти, ако не разбирашъ закона, може да пипнешъ, да си изгоришъ рѫката. Числото 2 винаги взема, не дава. Туй, което те изгаря, е числото 2. Имашъ каквато и да е несрета въ живота си, това е числото 2. То винаги взема. То може да е нагорещено или може да е нѣкой чукъ, то е числото 2. Ти ще бѫдешъ внимателенъ, когато се справяшъ съ условията, които влизатъ въ негативната страна на живота.
Да допуснемъ сега, че нѣкои васъ ви обиди. Какъ трѣбва да се справите? Ако си силенъ, вземи, че го набий. Казвате: „Не го бий“. Ако си силенъ, набий го хубаво, музикално дай му единъ урокъ. Ако си слабъ, играй ролята на единъ тѫпанъ, като те биятъ. Въ музиката тѫпанътъ дава тонъ на цѣлия оркестъръ. Той е негативенъ, като го ударятъ, казва: „Бумъ“. Биятъ те като тѫпанъ. Тѫпанътъ иска ли много? Той не е като първа или като втора цигулка, или (като) другитѣ, пискливитѣ. Като го ударятъ – единъ–два тона и после си мълчи. Нѣкои питатъ: „Защо трѣбва тѫпанъ?“ Тѫпанътъ дава тонъ на оркестъра. Като каже тѫпанътъ „бумъ“, първа и втора цигулка се въодушевляватъ. Тѫпанътъ въодушевлява нѣщата въ себе си.
Та казвамъ: Въ живота, ако носътъ ти е два сантиметра, ще се молишъ на Бога да го проточи, да го направи три сантиметра. Като е три сантиметра, ти ще излѣзешъ изъ областьта на страданието. Влизашъ тамъ, дето всѣки зачита правото. Щомъ си въ числото 2, навсѣкѫде ще имашъ противоречия. Не че хората те мразятъ на земята, но навсѣкѫде ще имашъ противоречия на земята. Противоречията сѫ неорганизиранъ свѣтъ, който тепърва трѣбва да се организира. Казваме: „Негативенъ“. Подъ думата „негативенъ“, разбираме една неорганизирана материя. Подъ думата „три“, разбираме – влизашъ въ единъ свѣтъ, дето започва да се организира, умътъ взема участие, сърдцето взема участие и тѣлото взема участие. Въ единъ неорганизиранъ свѣтъ имашъ чувства, желаешъ нѣщо, казвашъ: „Да имамъ пари“. Вземешъ билетъ отъ лотария, не ти върви. Избирашъ само моментитѣ. Ако разбирате, може да спечелите. Взехъ, казва, билетъ, но не спечелихъ. Азъ зная, че когато той е купилъ билета, времето е било 2. Нѣкой пѫть взелъ една четвъртинка, нѣкой взелъ една половинка отъ билета, нѣкой взелъ единъ цѣлъ билетъ, но ако вземешъ цѣлъ билетъ на числото 2 – нищо нѣма да спечелишъ. Може да е 8 часа, или 8 минути, или 8 секунди – тѣ ще развалятъ работата. Когато вземашъ билетъ, да не е осмата секунда, да не е 8 часа, да не е 8 минути, защото нищо нѣма да вземешъ. Ако започнешъ една работа, нищо нѣма да стане отъ тебе, не върви. Ще кажете вие: „Защо е така?“ Ще ви кажа защо е така. Зимата е четири, пролѣтьта е първа, второ е лѣтото, трета е есеньта, зимата е четвърта. По какво се отличава? Въ зимата имате вѫтрешна работа въ кѫщи. Отвънъ условия нѣма, всичко е покрито съ снѣгъ. Ако зимно време искашъ да орешъ и да сѣешъ, то е невъзможно. Но зимно време можешъ да имашъ единъ хубавъ обѣдъ, може да имашъ една хубаво отоплена стая, то е вѫтрешенъ животъ. Зимно време може да го направишъ красивъ, а пролѣтно време е друго. Сега разглеждамъ живота, зависи какъвъ знаменатель вземамъ. Ако човѣкъ разбира живота тъй, както Богъ го създалъ, ако вървимъ по великия Божи законъ, нѣма да имаме противоречия. Ние сме числото 2, Богъ е единица. Нашата воля влиза въ стълкновение съ Божията воля, нашиятъ умъ влиза въ стълкновение съ Божия умъ, нашето сърдце влиза въ стълкновение съ Божието сърдце, и тѣлото ни влиза въ стълкновение съ тѣлото на природата. Тогава какъ ще вървите? Значи умътъ на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да дойде въ съгласие съ онова, разумното въ природата. Трѣбва да виждашъ онова, разумното, което сѫществува въ природата. Тази разумность, това е Богъ, Който се проявява. Нѣкой пѫть правишъ нѣщо, нѣщо ти казва: „Недей“. Азъ съмъ срѣщалъ и хиляди хора сѫ ми разправяли своята опитность и всѣки, който не е послушалъ онова, което вѫтре му е говорило, винаги пострадвалъ. Нѣкой музикантъ, когато работи по музиката, нѣщо му казва да тури нѣкой тонъ. Ако той се съгласи, ще му върви. Нѣкой пѫть иска да го тури другояче, по своему. Защото, когато искамъ да се освободя отъ нѣкоя мѫчнотия въ свѣта, азъ се уча да вземамъ тона до. Основенъ тонъ сѫществува въ природата. Когато нѣкой пѫть провѣрявамъ една пѣсень, отивамъ въ природата, да видя сѫществува ли въ природата или не, дали е добре копирана или не. Нѣкой пѫть провѣрявамъ такта въ природата. Природата има свой тактъ, свой ритъмъ. Ние имаме 72 удара на сърдцето. Сърдцето е единъ тактъ, безъ ударъ е то. Първото число 7 – то е пълнолуние. Когато луната има хубаво влияние, 2-тѣ, негативната страна, е добре застѫпена. Много пѫти изобилието не е организирано. Богатъ е този човѣкъ, но не знае какъ да употрѣби това богатство. Даровито е това дете, но не го праща въ училище, не му дава материалъ да учи, остава недоразвито. Нѣкой пѫть човѣкъ е религиозенъ, но недоразвитъ религиозенъ. Тѣ мислятъ, (че) това е религия да знаешъ три пѫти на день да седнешъ, да колѣничишъ, да се молишъ. То е вече една поза. Но да знаешъ какъ да съпоставишъ ума си, да знаешъ какъ да съпоставишъ сърдцето си, да знаешъ какъ да съпоставишъ тѣлото си въ природата – то е религия. То е педагогия, то е възпитание. Тогава, ако азъ зная какъ да се съпоставя съ окрѫжаващата срѣда, съ хората зная какъ да се съпоставя – всичко ще върви добре.
Вие искате по нѣкой пѫть да умрете, да се освободите. У М И Р А. Но знаешъ ли какво значи „умира“? То е търговска работа. Тя има петь букви. Ти накарашъ свинята да умре, но то е търговска работа, за да ѝ вземешъ мазнината. Ти искашъ да умрешъ, да продадешъ нѣщо отъ себе си. Хубаво е да умрешъ, но какво ще ти дадатъ? Ако имашъ една пчела, какъ ще спечелишъ отъ нея? Или ако имашъ една свиня, какво ще спечелишъ отъ нея? Подъ думата „умиране“ всѣкога разбираме, че искашъ да излѣзешъ изъ мѫчнотиитѣ. Когато единъ човѣкъ се намира въ мѫчнотии, които не може да разреши, казва: „Да умра, да се освободя, да се свърши“. Но ще се свърши фирмата, ще фалирашъ, ще изиграешъ своитѣ кредитори. Казватъ: „Вземалъ си, вземалъ си, на единъ – десеть, на другъ – 2, свършвашъ, то не е честно“. Природата не обича такива работи. Ти ще ликвидирашъ честно. Какво си взелъ – ще го върнешъ и безъ никакъвъ дългъ ще останешъ. Говорятъ за карма. Законътъ на кармата е умиране. Умиралъ си, не си плащалъ, казвашъ: „Каква е моята карма?“ Миналата карма е много тежка, понеже си вземалъ и не си плащалъ. Пъкъ сега ще трѣбва да започнешъ да плащашъ. Ще мислишъ добре, ще чувствувашъ добре, ще постѫпвашъ добре. Трѣбва да вѣрваме въ Бога, за да ликвидираме съ своята карма. Защо трѣбва да живѣемъ? За да изплатимъ дълговетѣ. Следъ като платишъ дълговетѣ, ти ще бѫдешъ свободенъ. Нѣкои говорятъ за свобода. Ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ, докато не си платишъ дълга. Или другояче казано: не можешъ да живѣешъ добре, докато въ тебе не се организира умътъ, докато не се организира сърдцето ти и тѣлото ти тъй, че да отговаря и въ всѣки моментъ да знаешъ какъ да постѫпишъ. Да си бързъ въ решенията си.
Втората котва има съвсемъ другъ
смисълъ. Първата котва освобождава. Втората котва е на работа. Тази
котва е дигната. Първата котва е пѫть на освобождение, а пъкъ
втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуванъ
единъ квадратъ. Има закони на силитѣ въ природата, които
действуватъ. Тази котва е емблема, тя показва пѫтя на ония сили
въ природата, които действуватъ. Котвата показва направлението на ония
сили въ природата, които действуватъ – силитѣ на ума,
силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Ако вземете
кръста, първата линия показва положителнитѣ сили, които работятъ
и преодоляватъ мѫчнотиитѣ. Туй сѫ негативнитѣ
сили, които трѣбва да се преодолѣятъ. Негативнитѣ
сили вървятъ тукъ и трѣбва да знаешъ закона какъ да се справишъ
съ тѣхъ. Имашъ единъ дългъ, казвашъ: „Какво трѣбва да
правя съ този дългъ?“ Ще го платишъ. За да го платишъ, ще работишъ
нѣкѫде. Като идешъ при своя кредиторъ, ще му кажешъ сладки
думи, ще образувашъ приятелство. Той започне да се колебае. Ще
оставишъ довѣрие да има въ тебе. Или другояче казано: ние,
съвременнитѣ хора, трѣбва (да) възстановимъ довѣрието, което сме
имали едно време. Господь едно време ималъ довѣрие въ насъ. Сега
като ни гледа Господь, колкото и да е благъ, казва: „Не
вѣрватъ“. Той търпи, търпи и казва: „Не
вѣрватъ“. Ще те срещне нѣкѫде и ще ти каже:
„Кѫде вървишъ така по този пѫть?“ Ще се върнешъ
назадъ. – „Азъ не искамъ“. Ще се върнешъ. Ако не искашъ да
ме слушашъ, веднага ще ти създаде една мѫчнотия. Ще ти даде
болесть, ще ти се счупи крака, безъ пари ще останешъ, безъ кѫща
ще останешъ, ще ти създаде хиляди нещастия на главата. Какво ще се
боришъ сега, върни се назадъ, какво ще ти коствува?
Тукъ, въ насъ, българитѣ още не сѫ научени на редъ и порядъкъ. Въ Америка е опредѣлено откѫде да вървишъ, откѫде да се връщашъ. Ако си влѣзалъ въ противната страна, стражарьтъ ще ти каже. Ако направишъ най-малкото възражение, веднага ще ти каже: „Който е дошълъ въ Америка, трѣбва да се подчинява на законитѣ“. Стражарьтъ е 6 стѫпки високъ и съ едната си рѫка дига 75 килограма. Казва: „Ти трѣбва да се подчинишъ“. Онзи, който иска да се бори съ природата, тя е онзи стражарь, който те хване и казва: „Слушай, на другата страна ще вървишъ, отлѣво съ сърдцето, отдѣсно съ ума“. Отивашъ, връщашъ се. Тукъ, въ България, какъ е? Като отивашъ на работа, накѫде вървишъ? Надѣсно съ ума, налѣво като се връщашъ. Винаги страданията показватъ, че ти си се върналъ. Радостьта винаги показва, че ти си излѣзалъ. Защото пчелата, като излѣзе и като влѣзе въ свѣта вѫтре, излѣзе отъ дома и се радва на соковетѣ, които намѣрила, гледа да стигне до дома си, връща се по пѫтя. Като се върне, онова, което събрала отъ цвѣтята, го поставя въ килиитѣ. Като постави излишното, което взела, усѣща една радость. Ние гледаме пчелитѣ, но трѣбва да имаме сѫщото чувство. Като си натоваренъ съ едно Божие благо, като задържишъ онова, което ти е необходимо за тебе, другото ще го туришъ въ Божествения кошеръ, въ Божественото съкровище. То е доброто, то е дихарма. Ако ти играешъ ролята на единъ бръмбаръ, бръмбарътъ, като излѣзе, казва: „Брънъ“. Излиза и влиза, но нищо не донася той. Казва: „На работа всичкитѣ“, свири имъ той, музикантъ е. Всичкитѣ бръмбари свирятъ, цѣлъ оркестъръ образуватъ. Тѣ сѫ най-добритѣ музиканти въ кошера. Понеже ядѣли меда, били непотрѣбни. Колко сѫ тѣ? 400, 500 търтеи, колко ще изядатъ? Единъ кошеръ има близо 20–30 хиляди пчели, 400 бръмбари-музиканти не може ли тѣ да ги издържатъ? 30 хиляди пчели, единъ оркестъръ отъ 400 души на мѣсто е. Защо ще ги избиватъ? Не избивайте вашитѣ бръмбари! Нито единъ бръмбаръ не избивайте, вие имате бръмбари. Казвате: „Имамъ единъ бръмбаръ“. Благодари, не го убивай. Този бръмбаръ е на мѣсто. Но тѣзи бръмбари трѣбва да въодушевяватъ ония работници-пчелици, тѣ отиватъ и се връщатъ отъ работа.
Азъ искамъ да прекарамъ една нова мисъль. Сутринь, като станете, да знаете, че всѣки день носи едно богатство. Знаете ли какво богатство носи всѣки день? Азъ, като излизамъ, навсѣкѫде се радвамъ въ природата – разхвърлени камъни, треви, цвѣтя, виждамъ нѣща, които менъ ме радватъ. Виждамъ онази разумность, която сѫществува скрита въ природата. Нѣкой казва: „Какво гледашъ?“ Гледамъ тия камъчета разхвърлени, но виждамъ бѫдещитѣ възможности, които сѫществуватъ въ природата. Нѣкой пѫть срѣщамъ нѣкой човѣкъ, който ме пита: „Я ми кажи, какви недостатъци имамъ?“ Казвамъ: Азъ съ недостатъци не се занимавамъ. За мене недостатъци въ природата не сѫществуватъ. За мене сѫществува една неорганизирана материя, която трѣбва да се организира. То сѫ възможности, то сѫ условия. Погрѣшката е тамъ, че тази материя не се организира. Ти чакашъ нѣкой другъ да организира работата. Ти ще се завземешъ. Онзи, който организира добре, пробужда въ тебе. Искашъ да пѣешъ – пѣѝ. Искашъ да ядешъ – яжъ. Искашъ да спишъ – спи. Искашъ да станешъ – стани. Искашъ да ходишъ – ходи. Искашъ да седнешъ – седни. Искашъ бързо да вървишъ – върви. Всичко върши, каквото искашъ и не бѫдете еднообразни. Вървишъ бързо, после полека искашъ да вървишъ. Въ тебе има нѣщо разумно. Слушай командата. Имашъ единъ полковникъ, той дава ходъ. Нали въ музиката има бързи тактове, класически тактове. Слушайте командата. Тия работи сѫ необходими. Нѣкой пѫть вие заболѣете. То е числото 2. Ще го измѣните на 3. При числото 2 умътъ работи и сърдцето работи, но волята ти не работи. Тури волята на работа. Гледалъ съмъ, нѣкой дойде, който е боленъ, казва: „Много ме боли коремътъ?“ Казвамъ: Ще вземешъ рициново масло. – „Ще оздравѣя ли?“ – Не ме питай за това. Не питай дали ще оздравѣешъ, но вземи рициново масло, тури го въ действие. Не питай дали ще оздравѣешъ или не. То е другъ въпросъ. Ти, следъ като вземешъ рициновото масло, ще видишъ. Или боли те коремътъ, вземи топла вода, лъжичка по лъжичка. Азъ, когато пия вода, вземамъ три по три лъжички, спирамъ се. Три пѫти по три, почивамъ и пакъ вземамъ. Три лъжички топла вода и почивамъ 3. Искамъ водата да я направя динамична. Вие не трѣбва да правите този опитъ, азъ изяснявамъ само работата. Три потика давамъ. Съ числото 3 излизамъ отъ онази, неорганизираната материя, отъ едно безизходно положение. Щомъ влѣза въ числото 3, първитѣ лѫчи на слънцето изгрѣватъ, има какво да работишъ. Тази слънчева свѣтлина ти ще употрѣбишъ за своя полза. Ако знаешъ какъ да съберешъ слънчевитѣ лѫчи и да ги пречупишъ, ще доставишъ топлина на себе си. Ако разбирашъ законитѣ на топлината, водата ще туришъ на работа, парата сѫщо. Ще направишъ едно голѣмо колело, ще започне да се движи твоето колело. Ние, като възприемемъ свѣтлината, ще накараме нашия умъ да работи. Като съберемъ свѣтлината, ще накараме нашето сърдце да работи. Като знаемъ какъ отъ свѣтлината да образуваме нашата сила на тѣлото, тѣлото ще туримъ въ движение. То е процесъ. Свѣтлината, топлината и силата даватъ едно постоянно движение. Когато казваме, че мислимъ добре, значи да възприемемъ добре свѣтлината. Когато казваме за себе си, че трѣбва да чувствуваме добре, трѣбва да възприемемъ топлината. Когато казваме да постѫпваме добре, трѣбва да се образува силата въ насъ. Свѣтлината, топлината и силата вече даватъ една правилна посока на движението. Движението азъ, човѣкътъ, ще употрѣбя за едно благо въ моя животъ. Ако нѣмамъ една свѣтла мисъль, едно топло чувство и една добра постѫпка, силата не може да се прояви. Богъ всѣкога отговаря на една свѣтла мисъль, на едно топло чувство и на една добра воля. Всѣкога, нѣма изключение. Но когато имамъ единъ дисонансъ въ ума си, когато имамъ единъ дисонансъ въ сърдцето си и въ волята си, веднага закѫсняваме. Тогава казвамъ: Ако причината е въ ума, Господь нѣма да ти отговори дотогава, докато не координирашъ ума си съ Божия умъ. Ако причината е въ сърдцето, Господь нѣма да ти отговори, докато не координирашъ сърдцето си съ Божието сърдце. Ако причината е въ волята ти, Господь нѣма да ти отговори, докато не координирашъ своята воля съ Божията воля. Той е съвършениятъ животъ. На земята синца можемъ да бѫдемъ съвършени, щастливи, здрави, всичко можемъ да постигнемъ. Само тактъ се изисква. Ще проточите носа си. Нѣма да искате носътъ ви да бѫде 8 сантиметра. На нѣкои отъ васъ е потрѣбенъ носъ отъ 6 сантиметра, за да облагородите чувствата. На нѣкои отъ васъ е нуженъ носъ отъ 5 сантиметра, за да станете по-практични. На нѣкои е потрѣбенъ отъ 3 сантиметра, за да станете по-благи. Нѣкои иматъ голѣми носове, иматъ голѣми навици. 3 сантиметра носъ е малъкъ въ съотношение, той ще те тури въ дългъ. 7 сантиметра ще те научи да почивашъ. Ако искашъ да бѫдешъ християнинъ, 6 деня ще работишъ, 7 ще почивашъ. Ти, като имашъ 7 сантиметра носъ, ще искашъ всички хора да работятъ, пъкъ ти да почивашъ. Ако имашъ носъ отъ 2 сантиметра, работитѣ ще бѫдатъ недовършени. Туй ще започнешъ, онова ще започнешъ. Нѣкой пѫть 2 сантиметра широчина на носа препятствува. Трѣбва да се изкара носа отъ 2 сантиметра. Ако имате единъ носъ отъ 1 сантиметъръ широкъ, нищо не върви. И единъ и половина не върви. Два сантиметра върви, но се трѣбва да надминава двата съ единъ–два милиметра. Като направишъ една постѫпка, ще се влоши работата. Като постѫпишъ, както природата изисква, ти чувствувашъ една радость въ себе си. Щомъ имашъ едно недоволство въ себе си, значи направилъ си една погрѣшка. Всичкитѣ погрѣшки въ живота трѣбва да се изправятъ. Всички сте дошли много малки погрѣшки да поправяте. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на ума. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на сърдцето. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на волята. Нѣкои имате нѣкои добродетели и не ги туряте на работа. Гледамъ, мнозина отъ васъ биха станали добри музиканти. Вие гледате, че пари не даватъ. Не е въпросътъ за пари. Ти ще пѣешъ, паритѣ отпосле ще дойдатъ. Имашъ едно религиозно чувство, казвашъ: „Ще ида да се моля“. Ти разбирашъ ли какво нѣщо е молитва? Да се моли човѣкъ, значи да се научи да говори. Онзи, който се моли и не знае съдържанието на всѣка дума, не знае да се моли. Да намѣришъ тайната на всѣка дума. То е да знаешъ да произнесешъ една дума. Ти си вече царски синъ.
Веднажъ мене ми направи впечатление. Въ 14-та година срѣщатъ едного, искатъ му личната карта. Той си обърна края на ревера на палтото и го показа. Ако не си покаже подъ палтото, хайде въ участъка. И другъ може да покаже, но нѣма нищо. Трѣбва да има нѣщо написано на палтото отдолу. Като дойдешъ, ще обърнешъ ума си, ще обърнешъ сърдцето си, ще обърнешъ и тѣлото си и ще покажешъ, че си упълномощенъ. Всѣки трѣбва да носи своята карта. Всѣки си има по една карта. Всѣки день трѣбва да знаете какъ може да влѣзете въ ония течения, които сѫществуватъ въ природата. Искашъ влиянието на Венера, една планета, която Богъ турилъ. Течение има. Ти ще се потопишъ въ тия течения. Ти искашъ да се умиешъ, ще влѣзешъ въ рѣката вѫтре. Ти искашъ хлѣбъ, ще идешъ при хлѣбаря или ще идешъ въ ония градини, дето има плодове, или въ ония мѣста, дето има зрѣло жито. Трѣбва да влѣземъ въ ония течения, които ще ни доставятъ онова, което желаемъ. Трѣбва да влѣземъ въ свѣта на свѣтлината, за да възприемемъ оная свѣтлина, която е необходима за мозъка. Трѣбва да влѣземъ въ свѣта на любовьта, да възприемемъ оная топлина, която любовьта дава за сърдцето. Най-после трѣбва да влѣземъ въ свѣта на истината, за да възприемемъ силата. Три течения сѫ това, въ които всѣки день трѣбва да се потопяваме. Да се потопявашъ въ Божията любовь и да възприемешъ онова, което ти е потрѣбно. Да се потопишъ въ Божията мѫдрость и да вземешъ онова, което ти е потрѣбно. Да се потопишъ въ Божията истина и да възприемешъ онова, което ти е потрѣбно. Всѣки день туй трѣбва да го правишъ. И десеть пѫти, ако го правишъ, нѣма да ти бѫде зле. Най-малко два–три пѫти да се потопявашъ.
Та казвамъ: Всички може да работите. Туй, каквото сте разбрали, приложете го. Отъ мѫчнотиитѣ, които сега имате – сърдечни, умствени и волеви, всичко туй поне 25% ще ликвидирате. Ще останатъ 75% да работите за бѫдеще. Въ този животъ, ако ликвидирате съ 25%, то е постижение. 25% е лихва. То е постижение. На сто сега даватъ 4–5 лева. 25% не е малко. Прилагайте! Турете очитѣ си на работа, турете носа си на работа, турете рѫцетѣ, краката си на работа, сърдцето си турете на работа. Да не остане нито една частица да не работи. Всичко въ насъ да бѫде на работа.
Има ли време малко за музика? Да изпѣемъ „Цвѣтята цъвтѣха“. Какъвъ тактъ има тя? 4⁄4. /Изпѣхме пѣсеньта/.
Мнозина съжалявате, че не може да пѣете. Трѣбва да започнете. Едва сега хората се учатъ да пѣятъ. Много добри пѣвци въ свѣта нѣма сега. Премѣрено много малко добри пѣвци има въ свѣта. Че всички пѣятъ. Казва: „Азъ не мога да пѣя добре“. Всѣки, който пѣе, то е крачка напредъ, излиза вече изъ тази, неорганизираната материя. Започва да мисли. Неприятно ти е, попѣѝ си. Ако самъ не пѣешъ, слушай ония, които пѣятъ. Като минавашъ, слушай нѣкой щурецъ, нѣкой славей, нѣкой кошеръ. Всичко онова, което носи музикалность, слушай. Нѣкой човѣкъ говори сладко, слушай, музикалность има въ този говоръ. Онова постижение, което искашъ въ свѣта, ще дойде. Специалисти сѫ хората. Вие сега сте турили мисъльта: „Остарѣхме, остарѣхме“. Като сте остарѣли, ако сте поумнѣли – хубаво. Ако сте остарѣли и добри сте станали – добре е. Ако сте остарѣли и силни сте станали – добре е. Но ако човѣкъ остарява, и не поумнява, и добъръ не става, и силенъ не става – защо му е такава старость? То е числото 8. Подмладяването е работа. Стариятъ вече направилъ една смѣтка какво ще спечели, той помага на младитѣ. Едни отъ васъ трѣбва да даватъ поощрение. Сега не да станете преждевременно критици. Казвате: „Той не пѣе хубаво“. Кое е хубавото пѣене? Сега въ тази пѣсень се взема много високо. Защо? Не може ли да се пѣе по другъ начинъ? Отъ коя нота започва соль? Значи цвѣтята цъвнали.
Има една музика, тя е музика на живота. И азъ трѣбва да пѣя нѣкому. Трѣбва да има кому да пѣешъ. За да пѣя, най-първо трѣбва да има въздухъ, трѣбва да има свѣтлина, трѣбва да има топлина, трѣбва да има нѣкои предмети, които да ни въодушевяватъ. Щомъ нѣма тия условия, азъ съмъ затворенъ въ себе си. Сега нѣкой пѣвецъ пѣе за пари. То е единъ символъ. Но трѣбва да пѣешъ за живота. Ако ви дадатъ една тема да направите една пѣсень за живота, какъ ще я направите? Да изпѣете „Азъ искамъ да живѣя“. Или да изпѣете „Азъ ще живѣя“. Коя форма ще туримъ да отива най-добре? /Учительтъ го изпѣ нѣколко пѫти/. Нѣкой пѫть се затваря гърлото. Трѣбва да се пѣе, да ми се каже: „Какво трѣбва да работя?“ Затваря се гърлото, има пакостници, които затварятъ гърлото. Речешъ да пѣешъ, не можешъ да пѣешъ. Ще пѣешъ, докато се отвори гърлото. /Учительтъ пакъ пѣ „Искамъ да живѣя“/. Англичанитѣ казватъ: „Къмъ“. Значи „ела“. Искаме нѣщо да дойде въ насъ, но трѣбва да го привлѣчемъ, за да дойде това. До 22 да направимъ едно упражнение, само единъ моделъ на пѣенето. То е малъкъ мотивъ. Да излѣземъ отъ еднообразието. Нѣкой пѫть казвате: „Това е казано, онова е казано“. Много работи сѫ казани. /Учительтъ пѣе „ии-ии“/. И-то показва движение. Искамъ, значи тръгналъ той. Искането е навсѣкѫде, и напредъ, и назадъ, и нагоре, и надолу, и надѣсно, и налѣво, навсѣкѫде, 6 посоки. Имате 6, то е любовьта. 6-то е Венера. Любовьта ще ти даде постижение. Щомъ имате 6, очаквате да получите. Не избирайте само лѣво и дѣсно, то е трудно положение.
Цѣлиятъ животъ е съграденъ върху 4⁄4 и 3⁄4. Музикални тактове сѫ това. 4⁄4 е основата, 3⁄4 е Богъ.
Отче нашъ.
ХХ година
22. Лекция на Общия Окултенъ класъ
12 мартъ, 1941 год., 5 ч.с., Срѣда
Изгрѣвъ.