Отче нашъ.
Мога да кажа.
Законътъ за Божествената хармония въ свѣта. За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ. Много хубаво е, но въ какво седи? Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.
Четете сега. Законътъ е сега,
че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ. Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има,
точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после
спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ
гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ
пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ
трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ
хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира
закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще
каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради
мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не
е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща
– не е заради него. Казва: „Каква е работата?“ Облича се
три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на
обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други
дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме
дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще
гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща
и гледашъ отвънъ – малко разкопана. Замажешъ – приятна ти
е кѫщата, да е добре замазана. Влѣзешъ въ кѫщи,
трѣбва да е чиста.
Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите. Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща. Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата. Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“. Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?
Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа. Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ. Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ?“ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане?“ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество. Ти не си роденъ за музикантъ. То е последното.
Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега?“ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ?“ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго. Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь. По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.
Дойде нѣкой и ми се оплаква. Азъ вече турямъ Мойсея. Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара. Сто хиляди лева сѫ. Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?
Нѣкой пѫть имате високо мнение, че трѣбва да дойде нѣкой ангелъ, нѣкой отъ голѣмитѣ ангели, архангелъ Гавраилъ или архангелъ Михаилъ. Много голѣми амбиции имате. Но желанието, което ти имашъ, нѣкой пѫть може да… Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчарина, но този Мойсей всѣкога нѣма да мине.
Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него? Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.
Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми? Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева. Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева. Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото. Питатъ нѣкои: „Защо става така? Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ?“ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?“ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене?“ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ? Не сте били тамъ, само предполагате. Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.
Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“. „Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся?“ Отложилъ въпроса.
И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва съ насъ? Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието?“ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото. Казватъ: „Кѫде е?“ Още е въ гроба, не се е освободилъ.
Сега нѣма какво да ви говоря. Това е законътъ на дисхармонията, това. Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ. Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки. Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненуждни страдания имаме сега.
Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя. Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“. На 150 метра ще се каратъ. Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.
Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“. Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе. То е една нечиста кѫща.
Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири. Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята. За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ. Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.
Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия. Беднотията е по закона. Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като изворъ. Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.
Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте. Азъ не говоря за светии. Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.
Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така? Че вие имате споръ двамата. Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ. Този светия ти говори за обикновени работи.
Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли. После, крайно лицемѣрие има. Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни. Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо. Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.
Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него? Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ. Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа?“ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди!“ – иди, „Ела!“ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ. Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ. Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.
Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си. Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“. Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние. То е като слънцето. Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.
Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива. Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ. Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата?“ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта. Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки. То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лѣвата рѫка е чучурътъ. Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.
Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете. Поблагодарете, три нѣща да останатъ. Азъ ще се спра пакъ да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
Добрата молитва.
ХХ година
24. Лекция на Общия Окултенъ класъ
26 мартъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.