Добрата молитва.

Богъ е Любовь.

Размишление.

Въ начало бѣ Словото.

Мѫчно е да накарашъ болнитѣ хора да пѣятъ. Не пѣе. Какъ да пѣе? Мѫчно е да накарашъ гладния човѣкъ, който е гладувалъ десетина деня, да работи. Трудно е да накарашъ сития да яде. Казва: „Не искамъ“. Голѣма опасность въ живота има. Човѣкъ трѣбва да има едно разбиране. Не може да прекарашъ единъ слонъ презъ мостъ, който е неустойчивъ. Той, като си тури крака, оттегля го назадъ. Той знае ще го издържи ли или не. А пъкъ човѣкъ нѣкой пѫть мисли, че презъ всѣки мостъ може да мине.

Запримѣръ: У насъ сега става въпросъ дали ще имаме свѣтлина. /Поради затъмнението се събрахме на тъмно, докато се развидѣли/. Че ако имахме знание, що ни трѣбва тази, външната свѣтлина. Свѣтлина има доста въ нашия мозъкъ. Имаме свѣтлина да се освѣтлимъ. Тъй щото нѣщата показватъ нашето незнание, нуждаемъ се отъ външна свѣтлина. Когато ние мислимъ, ни най-малко насъ не ни трѣбва външна свѣтлина. Има нѣщо отвѫтре, което ни освѣтлява. Вечерно време на каква свѣтлина ходятъ вълцитѣ? Иматъ ли освѣтление? Рибитѣ преди милиони години имаха свѣтлина. Като ходятъ вѫтре въ морето, имаха своитѣ лампички. Какъ ги направиха? Кой имъ направи лампичкитѣ? Нѣкои на опашката имаха, други въ устата, навсѣкѫде като украшение имаха. Като ходятъ, да си освѣтляватъ.

Казвамъ: Има три порядъка въ свѣта, които вие смесвате. Единъ порядъкъ е Божественъ, отъ който нѣщата излизатъ, тогава всичко е наредъ. Единъ духовенъ порядъкъ, то е на ангелитѣ, на духоветѣ. И единъ порядъкъ човѣшки. Единиятъ порядъкъ е порядъкъ на живота. Вториятъ порядъкъ е порядъкъ на свѣтлината. И човѣшкиятъ порядъкъ е на топлината. Сега това сѫ само наброски нахвърлени, но нѣматъ приложение. Сега какъ ще ги приложите? Вземете сегашната война, тя е война на духове, духовна война. Тѣ сѫ духоветѣ, тѣзи сѫщества, разумнитѣ, тѣ правятъ войната сега. Хората въ тази война сѫ като конетѣ. Често хората взематъ конетѣ да се биятъ – ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ, но конетѣ отиватъ да се биятъ. Автомобилитѣ воюватъ, танкове има да се биятъ. Но тѣ сами не отиватъ, каратъ ги, разрушаватъ всичко. И хората сега сѫ впрѣгнати въ една война, дето духоветѣ сѫ ги накарали, и тичатъ. Не сѫ хората, които отиватъ. Единъ танкъ отива налѣво, надѣсно, но вѫтре има едно разумно сѫщество, то е, което управлява. Сега вие мислите, че нѣщо може да се направи въ свѣта. Ако си единъ конь, какво ще направишъ? Онзи всадникъ, който е на гърба, той заповѣдва. Ти ходишъ, но не ходишъ по своя воля, ходишъ тамъ, дето тѣ искатъ. Сега запримѣръ, вие се разгнѣвите нѣкой пѫть. Гнѣвътъ не е вашъ. Гнѣвътъ не принадлежи на хората. Гнѣвятъ се духоветѣ. Духоветѣ се разгнѣвили, казватъ: „Ще се разгнѣвишъ“. Мислишъ, че ти си се разгнѣвилъ. Туй е състояние на духа. Човѣкъ, като се разгнѣви, какво ще направи? Ти, като се разгнѣвишъ, усѣщашъ единъ упадъкъ. Казвашъ: „Що ми трѣбваше да се меся въ тази работа“.

Сега кое е важното? Да оставимъ тия философски разсѫждения. И тѣ сѫ хубави. Важното е: Не прекѫсвайте връзката съ Божествения порядъкъ. Защото, докато си свързанъ съ Божествения порядъкъ, ти ще живѣешъ, всичко ще ти върви наредъ. Направишъ най-малкото опущение да се откѫснешъ, веднага ставашъ като единъ листъ, когото вѣтърътъ може да духа навсѣкѫде. Нѣмашъ вече никаква опора. Второто положение: Изучавайте и свѣта на свѣтлината, порядъка на духоветѣ. То е съдържанието. Вие, ако не сте свързани съ порядъка на духоветѣ, никакво знание не можете да имате, нѣма кой да ви ориентира. Тѣ сѫ духоветѣ, които слизатъ и учатъ хората какво трѣбва да правятъ. Ти седишъ и мислишъ, мислишъ, дойде една свѣтла мисъль, казва ти: „Така направи“. Като направишъ, върви добре. Единъ вашъ приятель ми разказваше. Той билъ въ миналата война, на едно мѣсто седи и нѣщо му казва: „Не стой“. Следъ 5 минути на това мѣсто паднала една граната. „Не стой тукъ“, нищо повече. Другъ единъ офицеръ ми разправяше: „Едно нѣщо ми казва „Мръдни се“ Азъ питамъ: „Защо да се мръдна, че тукъ навсѣкѫде има опасность“. – „Мръдни се“. Азъ седя и разсѫждавамъ и единъ куршумъ ме прободе. Разбрахъ защо трѣбваше да се отмѣстя“. Вие казвате нѣкой пѫть, че нѣма опасность. Казва ви нѣщо, мръднете се. Не се мърдате и казвате: „Каквото Господь даде“. Господь казва: „Понеже азъ ще мина оттука, мръдни се да не те прегазя“ Ако ти не се мръднешъ, Господь ще те прегази. Предупреждава те. Ти трѣбва да се мръднешъ, не Господь да си измѣни пѫтя. Господь никога не се отклонява отъ своя пѫть. Хората, които седятъ на Божия пъть,трѣбва да се отстранятъ. Тѣ нѣматъ право да седятъ на Божия пѫть. Отстрани на пѫтя може да седятъ, но насрѣдъ на този пѫть не може да седишъ тъй, както царскитѣ каляски чакатъ. Ако нѣкой отъ публиката излѣзе и на царетѣ имъ даде единъ пликъ, изненада онѣзи пазители на закона, защото духоветѣ много пазятъ. Ако ги изненадашъ – ще дадешъ плика, ако не – ще те арестуватъ, ти си нарушилъ известни правила. И тогава се създаватъ ненуждни страдания. После, друго нѣщо гледамъ: вие никога не провѣрявате нѣщата и предавате лъжливи сведения. Казватъ ми: „Английски аеропланъ падналъ при „Александъръ Невски“ съ седемъ души убити“. Казвамъ: Видѣхте ли? – „Не, но ми казаха“. Билъ заобиколенъ съ стражари и не пускали. Казалъ му нѣкой. Казвамъ: Провѣрете. Отиватъ, нѣма никакъвъ аеропланъ. Казватъ: „Тукъ, на Семинарията, паднала една бомба, вѫтре въ оградата паднала“. Дойде единъ братъ, казва: „Ходихъ, нѣма никаква стена съборена, никаква бомба не е паднала“. Кажете: „Чухъ, не зная дали е вѣрно, че паднала бомба на Семинарията“. После тукъ, на Изгрѣва, говорите непровѣрени работи. Учете се, нѣщата, които говорите, провѣрявайте ги въ себе си. Може въ себе си да ги провѣрите. Азъ съмъ казалъ толкозъ пѫти да ги провѣрявате. Всѣки по кой начинъ може да ги провѣри. Искате вие да посетите единъ вашъ приятель въ града или въ Изгрѣва. Спри се, вижъ въ себе си вѣрно ли е, тамъ ли е, направете единъ опитъ. Искашъ да го посетишъ. Дали е тамъ или не – не знаешъ. Ако приятельтъ ти е въ кѫщи, ти ще усѣтишъ една пълнота въ ума си и въ сърдцето си. Нѣкой пѫть ще усѣтишъ пълнота, а нѣкой пѫть – празднота. Нѣщо ти казва: „Иди, той е тамъ“. Усѣщашъ други пѫть, че не е тамъ. Отивашъ и го нѣма. Веднажъ, дважъ, три пѫти правишъ опити и разберешъ, и различавашъ тия състояния, когато вашиятъ приятель е тамъ и когато не е тамъ. Когато вашиятъ приятель е тамъ, ще знаете по вашето състояние. Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ даватъ признакъ. Речешъ да посетишъ единъ свой приятель и лѣвата ти вежда заиграе – той не е тамъ. Ако ти заиграе дѣсната – той е тамъ. Като играе едната вежда – показва, че е тамъ. Като заиграе другата – показва, че не е тамъ. Ако поиграе лѣвата вежда – нѣма го приятеля ви. Като ви поиграе дѣсната – идете, ще го намѣрите. Съобщение има. Ти запиташъ и отъ невидимия свѣтъ казватъ: „Не е тамъ“. Тѣ сѫ отривисти, съ една дума ти отговарятъ, разсѫждение нѣма. Казвашъ: „Да ида ли?“ – „Да“. Казвашъ: „Какъ ще бѫде времето?“ Като ти кажатъ:„Да“, не питай какво ще бѫде времето, ще има ли превозни срѣдства. Като ти кажатъ: „Да“ – върви напредъ. Като ти кажатъ: „Не“ – не отивай. Ти казвашъ: „Ако има превозни срѣдства, пари имамъ“. Не ходи, колкото и да бѫдешъ остороженъ, ще се случи нѣщо лошо.

Сега, Господь не е сѫщество на безпорядъкъ. Въ най-малкитѣ работи, въ вашия умъ най-малката мисъль въ васъ произвежда единъ вѫтрешенъ дисонансъ, не можешъ да бѫдешъ слушанъ. После другото. Казва: „Човѣкъ се излъгва“. Ние сме на земята. За да имате нѣщо сѫществено, трѣбва да пазите реда, кой на каквато степень на развитие да е. Седи нѣкой, колко знае. Запримѣръ: по нѣкой пѫть азъ съмъ говорилъ толкозъ за музиката. Има хора, има деца, нѣкой пѫть като ги чуя да пѣятъ, азъ се връщамъ назадъ. Има хора, като ми пѣятъ, азъ отивамъ напредъ. Нищо повече. Казвашъ: „Да се връщамъ назадъ?“ Щомъ чуя, че хората пѣятъ… Когато нѣкой умре, пѣятъ. Плаченето не е ли пѣене? Този, когото търся, оплакватъ го, пѣятъ му пѣсни, изпращатъ го въ другия свѣтъ, казватъ: „Заминалъ си вече“. Тѣ му пѣятъ последната пѣсень – довиждане. Азъ се връщамъ назадъ. А пъкъ, когато отивамъ да посетя нѣкого, че не му пѣятъ пѣсни, тогава отивамъ. Идете и питате: „Защо му пѣятъ?“ Защото си заминалъ. Казвате: „Не може ли да не замине?“

Ще ви приведа единъ примѣръ на единъ руски епископъ. Има единъ разказъ, той не е вѣренъ, то е митически разказъ. Този епископъ вижда единъ овчарь – прескача тоягата си на едната и после на другата страна. Казва: „Що, синко, прескачашъ така тоягата си?“ – „Моля се“ – казва. Каже: „Да бѫде тъй, Господи“. Прескочи на едната страна и пакъ стане много добре. Каквото поиска, като прескочи отъ другата страна, пакъ става. Казва: „Синко, тъй не се моли“. Започналъ той да го учи да се моли съ „Отче нашъ“. Училъ го, училъ го, научилъ молитвата. Като го научилъ, епископътъ се качва на параходъ и отпѫтувалъ. По едно време овчарьтъ забравилъ молитвата, турилъ си дрехата на водата и стигналъ парахода по дрехата си. Отишълъ да го пита какъ бѣше началото. Владиката съ параходъ пѫтува, а пъкъ овчарьтъ – съ дрехата си. Като го видѣлъ, казва: „Синко, моли се, както знаешъ“.

Докато вие се возите на чужди корабъ, вие сте въ човѣшкия порядъкъ. Когато ви води Божествената мисъль, вие сте въ Божия порядъкъ. Когато те водятъ чужди мисли, то е безпорядъкъ на нѣщата.

Второто нѣщо: Пазете се. Не всичко, което ви хрумва въ вашия умъ, е ваше. Вие мислите, че всѣка мисъль, която иде въ вашия умъ, и всѣко желание, което иде въ сърдцето, е ваше. Не е ваше. Нѣкой пѫть на десеттѣ, които идватъ, едното е ваше едва. Трѣбва да знаете кое е ваше. Пъкъ чуждото си е чуждо.

На васъ ще ви кажа: Пазете се отъ кръчмарската любовь. Ще ви обясня какво нѣщо е кръчмарска любовь. Кръчмарьтъ ще дойде, ще каже: „Ела, азъ имамъ много хубаво вино, да опиташъ какво вино имамъ“. Завежда те, гледашъ десетина–двадесеть бъчви. Започвашъ да опитвашъ виното на кръчмаря, не него. Кръчмарьтъ точи и ти изпразвашъ неговитѣ бъчви. Този кръчмарь най-първо те почерпи една чаша. Щомъ като кажешъ, че го харесвашъ, той ти дава. Ти изпразвашъ чашитѣ, опивашъ се, той остава трезвенъ. Питамъ: Кой отъ васъ печели? Този, който изпразва бъчвитѣ или кръчмарьтъ? Кръчмарьтъ прокопсва. Кръчмарь, който продава вино съ пари, да не стѫпвате въ кръчмата му, нищо повече. Тамъ като дойдешъ, не пипай, спри се. Туй, което се продава съ пари, не пипай, не ти трѣбва. Пъкъ има други едни кръчмари. Този кръчмарь има бъчви, тѣ сѫ по планинитѣ, по долинитѣ. Той ще те заведе на планината, при една такава бъчва и ще ти каже: „Отъ тази бъчва може да пиешъ колкото искашъ“. Завежда те въ долината и пакъ ти казва: „Колкото искашъ пий“. Пийте отъ онова вино, което е безъ пари. После, онова вино, което прави човѣка шашавъ, не го бутайте. Пийте отъ онова вино, което внася животъ.

Сега викамъ нѣкого, казвамъ: Ела. Казвате: „Ти обичашъ ли ме?“ Иска той да ми плати. То е кръчмарска любовь. Дойде нѣкой, казва: „Азъ те обичамъ“. Ти ще платишъ заради туй. Идешъ при нѣкой адвокатъ, идешъ при нѣкой лѣкарь, той ще ти направи една инжекция, после ще платишъ. Но инжекцията освенъ, че не подобрява работата, но я влошава. Защо ще ходишъ да се мѫчишъ да те инжектиратъ. Де ти е вѣрата? Въ човѣшкия порядъкъ. Поеми въздуха, като поемешъ въздуха – лѣкува. Като отворишъ очитѣ и приемешъ свѣтлината, ще имашъ инжекция. Ако топлината не може да внесе въ тебе онова, което искашъ, ако свѣтлината не може да внесе и въздуха, всичкитѣ други нѣща сѫ праздни. Външни нѣща сѫ, които не сѫ свързани съ Бога. Онзи, който нѣма хлѣбъ, да яде пръсть, разбирамъ, но онзи, който има хлѣбъ, да яде пръсть – то е престѫпление. Единственото нѣщо въ единъ лѣкарь, което лѣкува, то не сѫ лѣковетѣ. Хора има, които сѫ пратени за лѣкари въ свѣта. Но тѣ носятъ лѣкарствата въ себе си. Тѣ иматъ една сила магнетическа, която лѣкува. Лѣкарьтъ лѣкува съ туй, което излиза отъ него. Христосъ лѣкуваше хората съ онова, което бѣше въ Него. Онази жена, като се допрѣ до Него, (Той) казва: „Излѣзе нѣщо отъ мене“. Казвамъ: Идете при единъ лѣкарь, че като те пипне лѣкарьтъ, да излѣзе нѣщо отъ него. Щомъ излиза нѣщо отъ лѣкаря, на мѣсто е. Щомъ нищо не излиза отъ лѣкаря, ти при такъвъ лѣкарь не ходи.

Често мнозина идатъ при мене да ме питатъ по нѣкой въпросъ. Още преди да ме питатъ, казватъ: „Ясно ми е“. Въпросътъ (е) разрешенъ, преди да е дошелъ при мене въпросътъ е разрешенъ. Казвамъ: Нѣма какво да ме питашъ, Господь ще ти изясни. Казвамъ: Всѣки човѣкъ, при когото вие се приближавате и нѣщата ставатъ ясни, той е Божествениятъ порядъкъ. Отивашъ нѣкѫде и умътъ ти се забърква. Не стой тамъ.

После, пазете достойнството на другитѣ тъй, както пазите вашето достойнство. Има една мѣрка. Гледамъ мнозина се събиратъ и говорятъ заради нѣкого, всички дадатъ ухо, приятно имъ е. Нѣкои не обичатъ нѣкого и като говорятъ, приятно имъ е. Нѣкои, които го обичатъ, взематъ страна и се спорятъ. Допуснете, че отивате въ единъ домъ, майката я нѣма тамъ, оставила детето и това дете се парфюмирало съ онова, което излѣзло отъ него. Така се парфюмирало и мирише, отъ най-хубавъ парфюмъ. Идете, видите и започвате да разправяте: „Гледай, мари, какъ оставила детето така да се парфюмира“. Вие, като говорите така, я излагате. Вземете това дете, стоплете вода, измийте детето отъ този парфюмъ. Вземете чисти пелени, повийте го. Майката, като дойде, да намѣри редъ и порядъкъ. Щомъ ти видишъ нѣкѫде, че нѣма редъ, то е твоя работа. Като свършишъ нейната работа, опитватъ те колко любовь имашъ и на нея ще ѝ стане мило. Като види, че ти си окѫпала детето ѝ, ще ѝ стане мило на душата. Ще каже: „Добра жена“. Вие какво правите?

Когато Господь ви дава условия да покажете любовьта си, вие показвате знанието си. Знаете колко мѫчно е тъй човѣкъ да живѣе. Мене нѣкой пѫть ме интересува, когато нѣкой дойде и ми разправя нѣща, които ги зная много добре. Дойде нѣкой, разправя ми нѣщо, дойде втори, трети, четвърти. Азъ, рекохъ, го зная добре. Азъ го освѣтлявамъ по въпроса. Каква нужда ние имаме да разправяме за нѣщата? Тогава вие се намирате като онзи турчинъ, който казалъ: „Който ще влѣзе, ще съжалява, и който не влѣзе, пакъ ще съжалява“. Има нѣща, за които вие съжалявате. Вие съжалявате, че не сте богати. Богатиятъ съжалява, че е богатъ, защото като станешъ богатъ, ще ти приложатъ най-лошитѣ работи. Ще кажатъ, че си кралъ, че си кожодеръ, най-лошитѣ имена ще ти турятъ. А пъкъ като си сиромахъ, нѣма да ти ги турятъ, само ще кажатъ, че си сиромахъ. Никой нѣма да каже, че си кралъ, че си лъгалъ. Казва: „Добъръ човѣкъ, ама сиромахъ“. Вие винаги искате богатства. Тогава ще бѫдешъ богатъ, но трѣбва да носишъ този товаръ.

Сега е въпросътъ не да се занимавате съ лошитѣ работи, понеже прекѫсвате общението съ Бога. Тогава ще изгубите вѣчния животъ. Азъ съмъ правилъ доста опити. Дойде нѣкой и ми казва: „Еди-кой братъ ме излъга. Обеща ми нѣщо и не си удържа думата“. Какво ви е обещалъ? – „Туй и туй“. Считайте, че той ви е далъ. Нѣкой пѫть ти изисквашъ. Остави този братъ, не изисквай. Вчера иде една сестра, боледува. Азъ ѝ казвамъ да направи една малка работа. Казва: „Азъ да оздравѣя, Учителю, ще посветя живота си на Господа“. Оставете тия работи. Тя досега живѣла 20 години и създала тази болесть, тя досега не посветила живота си, че отсега ще изпълни. Това, което ѝ казвамъ, не иска да го изпълни. Тя иска голѣмото добро и голѣмото зло. Тѣ отвънъ трѣбва да седятъ. Азъ ѝ давамъ малкото добро. Малкото зло е вѫтре. Ти направи малкото добро, то ще те спаси. Голѣмото добро, ако влѣзе въ твоя организъмъ, той не е въ състояние да издържи. Тогава ѝ казвамъ: Ако не ме слушате, лѣкари има въ свѣта, ще плащате, тукъ даромъ искате. Казвамъ: Направи туй, малкото. Казва: „Азъ искамъ изведнажъ да оздравѣя“. Казвамъ: Не можешъ изведнажъ да оздравѣешъ, на тебъ най-малко шесть месеца трѣбва да минатъ, за да имашъ едно подобрение, като едно житено зърно. То се набрала нечиста кръвъ, трѣбва отъ въздуха да влѣзе, отъ храната да се подобри. То трѣбва да дойдатъ всички свѣтли духове да работятъ, да подобрятъ тази работа, то не е лесна работа. Ще каже, че азъ мога да лѣкувамъ. Вие не знаете какъ става лѣкуването. Лѣкуването става отъ Господа, не отъ хората. Казвамъ: Ти искашъ да ме заставишъ да ти кажа: Утре ще оздравѣешъ. И като не оздравѣешъ, ще кажешъ: „Каквото каза Учительтъ, не стана“. Казвамъ ти: Следъ шесть месеца ще имашъ едно подобрение, като просено зърно. Следъ една и половина година ще имашъ по-голѣмо подобрение, ще имашъ две просени зърна. Ще се учите на търпение. Щомъ дойде просеното зърно, работата вече е свършена, стига да стане едно малко подобрение.

Казвамъ сега: Приложете онзи законъ въ себе си. Приложете вие свободно закона. Азъ не искамъ вие да бѫдете светии. За да бѫдете светия, трѣбва да имате една опитность отъ хиляди години. Ако сега не сте станали светии, ще бѫдете обикновени хора. То за светийството се иска много работа. Казвамъ: Въ всичкитѣ времена религиознитѣ хора сѫ имали голѣми мѫчнотии, не е свѣтътъ свободенъ. Ние сме заобиколени съ два лагера на сѫщества, които се борятъ. Ето, сърбитѣ искаха отъ невидимия свѣтъ да ги освободятъ. Една клика стана да се борятъ съ германцитѣ. Другитѣ направиха друго. Какво стана сега, кажете ми? Не се бори съ силния, нищо повече. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че можете да накарате Господа да направи туй, което вие искате, вие се лъжете. Вие ще имате туй, което сърбитѣ иматъ. Ще дойде Господа съ „Щуки“, съ танкове. Като мине презъ тебе, навсѣкѫде ще бѫде пустиня. Ако съ миръ го направишъ, като подпишешъ единъ пактъ съ Него, да държишъ. ТА ПАКТОВЕТЕ, КОИТО СТЕ ПОДПИСАЛИ СЪ ГОСПОДА, ИЗПЪЛНЕТЕ ГИ! Ако не ги изпълните, лоша е работата. Подписаниятъ пактъ съ Господа, дръжъ съ него. Не държишъ ли съ Него, всичко ще бѫде пометено. Сега казвате: „Господь да ви помогне“. Какво има Господь да ни помага? Дръжте съ Него. Щомъ Господь ви помага, вие слушате другитѣ. Отъ другия лагеръ доста сѫ силни. Казвате: „Ни не живѣемъ добре“. То е другия лагеръ. Азъ чувствувамъ два лагера вѫтре. Еднитѣ тъмни, другитѣ свѣтли, еднитѣ сѫ плодни дървета, другитѣ сѫ цигански тръни. Еднитѣ сѫ плодни дървета – круши, сливи. Другитѣ сѫ драки, цигански тръни, магарешки тръни навсѣкѫде.

Сега ви говоря за порядъка. Помнете: Въ който порядъкъ влѣзете, такъвъ ще станете. Щомъ влѣзете въ единъ свѣтъ, дето хората пушатъ, като излѣзете навънъ ще миришете на тютюнъ. Не може да повѣрватъ, че не сте пушили. Като пиете една чашка винце, като излѣзете навънъ, ще миришете на вино. Вие като пиете една чашка вино и като влѣзете въ духовния свѣтъ, веднага ще ви изпѫдятъ, защото то е лошо ухание. Защото виното е подквасено съ една подкваса на много нечистотии. На едни животинки се дължи ферментирането на виното.

Това азъ ви го давамъ за изяснение. Туй вино за нѣкои хора е потрѣбно. Запримѣръ: като станете стари, по на 80 години, около 50 грама на день за цѣръ или 100 грама. Ако не пиете вино, още по-добре. Въ Писанието се казва, че хората най-първо пиха човѣшкото вино и като се свърши, накараха Христа да имъ направи друго вино. Той казва: „Донесете вода“. И направи вино отъ водата. Казватъ: „Защо ти си оставилъ хубавото вино?“ Но то е духовното вино, което не опива. То не е вино, което ферментира. Ако е отъ последното вино, пийте. Ако е отъ първото вино, оставете го настрана. Първото вино въ свѣта е вино на раздори, второто вино е вино на миръ. Туй, което произвежда раздори, то е първото вино. Туй, което внася миръ, е последното. Тъй седи въпросътъ. Казватъ: „Отъ кое вино да пиемъ?“ Ако искашъ да се карашъ, пий отъ първото вино. Ако искашъ миръ, пий отъ второто вино. Едно правило всички си турете. Единъ день на земята ще изчезнемъ като листата. Сестра Динова кѫде е сега? Колко добра сестра бѣше, тукъ седеше. Кѫде ще я намѣримъ? Имахме единъ братъ Йорданъ Савовъ, кѫде е той? Единъ день този братъ изчезна. Отиде нѣкѫде, въ оня свѣтъ. Вие не сте го видѣли. Азъ ги виждамъ, зная ги кѫде сѫ, но не може да ви разправямъ. За мене е ясно, за васъ не е ясно. Вие единъ заминалъ братъ никога вече нѣма да го срещнете въ тази форма. Сестра Динова никога вече нѣма да я срещнете такава, каквато бѣше, отиде. Нѣщата не се повтарятъ. Динова ще е срещнете въ друга форма, не въ тази. Тогава съжалявате, че сте я обидили, че сте говорили лошо за нея. Сега не може да се примирите. Нѣма да имате условия да се примирите. Да допуснемъ, дойде единъ ангелъ и вие го изпъдите. Той втори пѫть нѣма да дойде въ кѫщи. Вие съжалявате защо не сте го нахранили.

Та казвамъ: Условията, които Господь ви дава, не ги изпущайте. Не изпущайте да направите едно добро. Сега вие седите и се тревожите. Какво има да се тревожите сега? Господь е направилъ свѣта. Като влѣзете въ Неговия порядъкъ, ще видите, че всичко е на мѣсто. Като излѣзете изъ Божествения порядъкъ, нѣщата не сѫ на мѣсто. Ще влѣзете въ духовния порядъкъ. Тамъ има борба. Като влѣзете въ човѣшкия порядъкъ, тамъ има неразбория, която никой не може да оправи. Затова очакваме Божественото да влѣзе въ насъ, да внесе порядъкъ. Ние се нуждаемъ отъ храна, не отъ голи думи. Когато говоримъ за любовьта, подразбираме това, което носи животъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който е слѣзалъ отъ Небето. Всѣки, който ме яде, ще има животъ“. Тази храна е временна. Докато ти мислишъ за Бога, ти живѣешъ. Щомъ престанешъ да мислишъ заради Него, почернѣешъ, потъмнѣешъ, обезсмисля се животътъ, започвашъ да остарявашъ. Най-после, не знаешъ кѫде да идешъ. Изгубишъ пѫтя. Вие седите тукъ. Ако се държите за Господа, никаква бомба нѣма да падне. Ако скѫсате връзката съ Господа, знаешъ колко бомби могатъ да дойдатъ. Имаме приятели, които сѫ въ Бѣлградъ, тѣ ще иматъ друга представа. Тукъ само половинъ часъ имаше думъ-думъ. Я да дойдатъ 60, 100, 150 аероплана да пускатъ бомби 5–6 часа, после да избиятъ 100, 200, 300 души.

Та казвамъ: Ако държимъ съ Божественото, страданията ще бѫдатъ най-малкитѣ. Много малки ще бѫдатъ, като просени зърна. Ако се откѫснемъ отъ Божествения порядъкъ, ще имаме такива страдания, каквито никога не сме виждали. Сега ви казвамъ: НЕ РАЗВАЛЯЙТЕ ПАКТА СИ СЪ ГОСПОДА! Примѣрътъ отъ сърбитѣ не вземайте. И вие пакта съ Господа не разваляйте. Каквото сте обещали, изпълнете го. Всичко ще имате и каквото искате, ще ви бѫде. Ако развалите пакта, опасна работа е. Въ нищо да нѣма изневѣра, колебание. Кажете: Подписахме, ще изпълнимъ, нито на йота нѣма да измѣнимъ. Ще изпълнимъ всичко, каквото сме обещали и Той ни е обещалъ. Ако ние изпълнимъ, и Той ще изпълни. Ако ние не изпълнимъ, ще стане туй, което никога не сме желали. Казвамъ: Не разваляйте пакта си съ Господа. Ако нѣкой ви пита какво говори Учительтъ, кажете: Не разваляйте пакта си съ Господа. Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да държи онова, което е обещалъ. Тогава ще живѣете, както вие обичате. Азъ желая всѣки, каквото разбиране има, така да живѣе. По-добро отъ него нѣма. Всинца имате добро разбиране, всинца разбирате много добре. Нѣкой пѫть като слушамъ какъ нѣкой разправя нѣкому, казвамъ: Браво. Разправя какъ да живѣе, какъ да пожертвува, какъ да се моли, тъй хубаво разправя, че казвамъ: Браво, много хубаво говори. Казва: „Туй, което проповѣдвамъ, азъ още не съмъ го направилъ, уча го“. Менъ казва ми: „Проповѣдваха така и азъ проповѣдвамъ“. Каквото ви сѫ проповѣдвали, проповѣдвайте. Не е лошо. Туй, което проповѣдвате на другитѣ, е хубаво. Пакта само да не разваляте. Пакта го развалиха англичанитѣ. Пакта съ Господа дяволътъ го развали. Той, като дойде, ще каже: „Що ви трѣбва“. Той ще ви обещава много. Не вѣрвайте на голѣми обещания. Този, който много обещава, нищо не дава. Като дойде Христосъ, ще каже: „Ти ще имашъ страдания, неволи. Доброто ще дойде къмъ края“. Като дойде дяволътъ, ще ти каже: „То богатство, слава, апартаменти, автомобили“, всичко туй ще ви даде. Този, който обещава всичко въ началото, той лъже. Този, който казва, че ще страдашъ, дръжте неговата страна. Този, който казва, че доброто ще дойде въ началото, не стойте на неговата страна. Когато доброто е въ края, е вѣрно. Когато на земята доброто е въ началото, не е вѣрно. Не се лъжете, нищо повече.

Защото Господъ сега иде на земята да научи всичкитѣ народи какъ да живѣятъ. Всѣки държи обещанието си. Всичкитѣ народи трѣбва да служатъ на Господа. Земята е на Господа. Тя не е на англичани, германци, руси, българи. На всѣки народъ той е далъ по една площь. Понеже народитѣ не изпълняватъ Волята Божия, затова страдатъ. Той иде сега да тури редъ и порядъкъ на земята. Редътъ и порядъкътъ нѣма да дойдатъ тъй, но съ голѣми страдания ще дойдатъ. Хиляди кораби ще потънатъ, богатитѣ ще осиромашѣятъ, страдания ще дойдатъ, ще има земетресения, какво ли нѣма да има, ще има гладория за всички, даже по единъ грамъ масло нѣма да има. Като се изпоядатъ кравитѣ, отъ де ще вземете масло? Сега още има крави. Отиватъ хората и като не се сѣятъ нивитѣ, не се засѣватъ картофи. Отъ де ще дойде жито? Всѣка война носи лоши последици съ себе си. Следъ туй лошитѣ мисли, лошитѣ желания, тѣ произвеждатъ болеститѣ.

Та казвамъ: Сега ние ще се молимъ на Бога по възможность да минемъ презъ най-малкитѣ страдания, които може да ги издържимъ, да минемъ и само да се кръстимъ отъ страданията. Че баня ще има, ще има, но ще се молимъ кожата ни да не се охлузи. Който има две ризи, едната ще се вземе. Христосъ казва: „Дай едната“. Сега, като ти взематъ едната, благодари, че не сѫ взели дветѣ. Благодари, че ти останала една риза. Благодари заради нея. Тъй казалъ Христосъ. То е за нашитѣ времена. Който има две ризи, едната ще му взематъ. Имашъ единъ синъ, една дъщеря, ще ги взематъ, ще ги мобилизиратъ, ще иде да се бие. Какво ще направишъ? Та като ви мобилизиратъ, да идете юнаци, не страхливци. Ние сме за войната. Ще воювашъ съ доброто. Ще ида на война, ще кажа: Азъ не зная да се бия, не мога да превързвамъ пукнати глави, счупени рѫце и крака. Гладни хора мога да храня, болни да лѣкувамъ. Вие ще направите другото. Азъ него не зная. Вие направете другото, идете, бийте се, азъ ще превързвамъ. Всинца ще идемъ да видимъ какво нѣщо е войната. Вие ще воювате по два начина. Трѣбва да обезорѫжите вашия неприятель.

Не разваляйте пакта си. Единъ спрямо другъ не разваляйте пакта. Щомъ се каратъ двама души, пактътъ е разваленъ. Отстѫпете. Двама души се спорятъ за нищо и никакво. Иматъ нѣкакъвъ договоръ. Да отстѫпятъ.

Запомнете само едно нѣщо. Вие имате много добри разбирания. Толкозъ добри, че нѣма защо да се учите повече. ОЩЕ ПАКТА СИ НЕ ПРИЛАГАТЕ ТЪЙ, КАКТО ТРѣБВА.

Отче нашъ.

ХХ година
26. Лекция на Общия Окултенъ класъ
9. априлъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ, София.