Отче нашъ.
Богъ е любовь.
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нѣщо е добриятъ животъ. Какъ бихте го описали? Казвате: „Човѣкъ да знае“. Човѣкъ и да знае, не може да живѣе добре. Знанието помага на добрия животъ, но не носи добрия животъ съ себе си. Нѣкой може да говори за изкуство, да опише какво нѣщо е изкуството, но трѣбва да бѫдешъ художникъ, да знаешъ въ какво стои изкуството. Или по нѣкой пѫть може да ви зададатъ тема да опишете красотата. Но красотата въ какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.
Въ живота всички сте станали много страхливи, чрезмѣрно страхливи. Като станете 40–50 годишни, казвате: „Остарѣхме“. Сега ще ви дамъ друго едно. Отъ 1 до 40 години ти си младъ. Отъ 40 до 80 години ти си възрастенъ. Отъ 80 до 120 години ти си вече въ старость. Нѣкой още на 40 години е, той още не е станалъ възрастенъ, а казва, че е остарѣлъ. Вие казвате: „Много сѫ тия години“. Какво сѫ много. Нѣмате понятие за мѣркитѣ въ природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казвашъ: „Голѣмъ съмъ“. На 8 години като е, мисли, че е възрастенъ. Станали сте много учени. Въ васъ влѣзе мисъльта, казвате: „На 40 години съмъ“. Мислишъ, (че) много знаешъ. Какво знаешъ? На 40 години много знае човѣкъ, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има въ 40-тѣхъ години. Не е правилъ смѣтка 40 години колко дни иматъ, колко месеци иматъ. Че си боледувалъ нѣколко пѫти, глава го е болѣла нѣколко пѫти, чупилъ си крака нѣколко пѫти – много знае. Че го излъгали въ търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжатъ хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва съ копринена рокля, обещаватъ ѝ: „Царица ще бѫдешъ, това ще бѫдешъ“. Като се ожени, мѫжътъ е професоръ, тури я за ученичка, иска да я научи какъ да готви, да шета, да мие, слугиня нѣма – всичко тя работи. Че какво лошо има въ това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието“. Сега вие всички минавате за професори, казвате: „Ние говоримъ – сериозенъ е животътъ“. Че като те заболи корема, какъ нѣма да бѫдешъ сериозенъ? Сериозенъ е, проточи си лицето. Въ какво стои тази сериозность? Трѣбва да ядемъ. Наука е да ядешъ. Знаешъ (ли), какъ се яде? Защо Господь Го далъ яденето? Чрезъ яденето ти се запознавашъ съ свѣта. Съ черешитѣ ще запознаешъ какви сѫ по вкусъ. Азъ, ако искамъ нѣкой човѣкъ да придобие нѣкакво качество, ще го храня съ череши, не презъ цѣлата година, но презъ особени дни. Ако искамъ да внеса друго качество – ще го храня съ сливи, не презъ цѣлата година, пакъ въ особени дни. Съ ябълки ще го храня, съ круши, но не презъ цѣлата година.
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човѣка? Задигне ги нѣкой човѣкъ, тури ги въ чувала, хичъ не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има единъ кошъ конусообразенъ, изсипва житото по едно улейче. Има два голѣми камъка, има единъ чакълдакъ, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престѫпление направихъ, че ме въртятъ въ тия камъни?“ Стане на брашно, събиратъ го пакъ въ чували. Казва: „Кажете ми прегрѣшението, за да се изправимъ. Защо е туй наказание?“ Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите тамъ“. Житото страда. Дойде друго прегрѣшение. Извадятъ едно корито, извадятъ брашното, турятъ врѣла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?“ Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, тѣ страдатъ. После тя започва да ги дѣли. „Вие, казва, да не се карате“. Проповѣдва имъ братство и равенство. Отдѣли на тебъ това, на тебъ онова, хайде въ пещьта. „Ами този огънь защо е?“ – „Не знаете ли?“ Все не знаятъ. Най-после извадятъ хлѣба отъ пещьта, турятъ ги на трапезата, започватъ да ги дъвчатъ въ устата. (Тѣ) казватъ: „Не се ли свършва нашето страдание?“
Сега всѣки отъ васъ може да представи този примѣръ. Ние
минаваме и туй, което го правимъ, го считаме, че е въ реда на
нѣщата, че така трѣбва да бѫде. Право е. Щомъ дойде
насъ да мелятъ, дойдатъ по-умни отъ насъ, хванатъ (ни), турятъ ни подъ хремеля, казвашъ: „Защо
е туй?“ Ти не знаешъ. Турятъ въ чувала, защо – не
знаешъ. Турятъ те въ пещьта и ти протестирашъ, казвашъ, (че) не знаешъ. Пъкъ има единъ
начинъ. Човѣкъ, който мели брашното – той не е много
ученъ. Азъ казвамъ: Ти не си много ученъ човѣкъ. Като мелятъ
брашното, ония етерни мазнини отлитатъ, оставатъ трицитѣ. Щомъ
като заливатъ съ топла вода, други мазнини си отиватъ. После, като го
подквасятъ и като го турятъ въ огъня – други вещества си
отлитатъ. Оставатъ трицитѣ. Житото трѣбва да го ядемъ тъй,
както си е. Не му трѣбва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури
100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го
като сакъзъ. Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че
въ пещьта трѣбва да го туряшъ. Този задигне нѣщо, онзи
задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни
отъ туй зло на устата“. То дошло да се оплаква. Туй е за
развлечение. Има единъ анекдотъ. Въ турско време, когато идвали
турцитѣ у българитѣ да ги гощаватъ, трѣбва да имъ
плащатъ дишъ-хакѫ. Следъ като дойде въ кѫщи и го угостишъ,
че му платишъ за всѣки единъ зѫбъ по единъ грошъ. За 32
зѫба, че е ялъ въ кѫщата ти, ще му платишъ. Ти ще заколишъ
една кокошка, ще го угостишъ и ще платишъ дишъ-хакѫ. Въ
Варненско единъ дерибей отива при една вдовица и тя отива и се
оплаква. Тя казва: „Нѣмамъ да имамъ пари да му
дамъ“. Викатъ този турчинъ и му казватъ: „Какво искашъ?“ (Той) казва: „Зѫби имамъ да ми
плати“. Повалятъ го земята, избиватъ му всичкитѣ
зѫби. Казватъ: „Досега имаше зѫби, но понеже сега
нѣмашъ – нѣма да ти плащатъ“. Сега ви се избиватъ
зѫбитѣ, за да не вземате дишъ-хакѫ. Ние,
съвременнитѣ хора, колко нѣща има, които трѣбва да
се поправятъ. Сега ходите по кино, гледате (на) киното какъ ставатъ разрушенията, какъ
влѣзли германцитѣ. Какво печелите сега? Казвате: „Да
научимъ нѣщо“. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте
писатели или поети, вие обидите нѣкого. Може обидата да е много
деликатна. Единъ поетъ, когото не обичашъ, той писалъ стихотворение,
турилъ думитѣ: „Брава, брава, отъ това умрѣ нашата
крава“. Азъ дойда и кажа:„Брава, брава, отъ това оживѣ
нашата крава“. Ако кажа: „Брава, брава, отъ това умрѣ
нашата крава“, ти ще се обидишъ. „Брава, брава, отъ това
оживѣ нашата крава“ – то е пакъ малка ирония, много
деликатна. Въ политиката има такива нѣща. Много ученъ
човѣкъ, даже и бръмбаритѣ какво правятъ знае, и
червейчетата какъ вървятъ знае, всичко знае. Всичко знае. 
Червейчетата вървятъ ли като
човѣка? Следъ като каже, че червейчетата знае какъ вървятъ, че
ирония има. Този червей крака нѣма. Червеятъ едва учи
огъването. Той е единъ студентъ, който учи огъването. Толкозъ
знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара
10–20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпитъ
се явява. Комисията казва: „Този червей се е научилъ какъ да се
криви, минава въ по-горенъ класъ“. Въ по-горния класъ направятъ го
стонога, че му турятъ сто крака. Сто крака да ги движишъ, да ги
контролирашъ отлѣво, отдѣсно. Що му сѫ сто крака?
Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонирашъ“. На
всѣки кракъ да знаешъ да командувашъ – знание се
иска. Следъ туй, като се научишъ да командувашъ на 100 крака, даватъ
ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия
петь пръста и на другия петь пръста – 10, и на
рѫцетѣ 10 пръста – тѣ сѫ 20. И ние
мислимъ, че сме се освободили. Да знаешъ да си милвашъ пръститѣ.
(На) единъ пианистъ колко му взема,
докато се научи да контролира пръститѣ. (Нѣкой) казва: „Знае да си мърда
пръститѣ, тури ги на пианото“. Онзи 20 години учи и като
седне – изкара нѣщо отъ мърдането. Въ мърдането има
голѣма разлика. Господь турилъ езика, но да знаешъ какъ да го
мърдашъ. Да знаешъ какъ да го мърдашъ, че като кажешъ една дума
– да бѫде съдържателна. Ако не знаешъ какъ да мърдашъ,
думата не излиза, както трѣбва, може да удължишъ думата, да
туришъ дълги вълни. Може и срѣдни вълни да туришъ, и кѫси
вълни. Казватъ: „Едно и сѫщо е“. Съ кѫситѣ
вълни отдалече вземашъ какво става. Отъ дългитѣ вълни
станциитѣ сѫ близо. Съ дългитѣ вълни, то е на
физическото поле. Съ дългитѣ вълни на земята може. Съ
срѣднитѣ вълни – въ духовния свѣтъ. Съ
кѫситѣ вълни – въ високитѣ
свѣтове. Нѣкой отъ васъ нали искате да се разговаряте. Вие
искате съ дългитѣ вълни да се разговаряте съ духовния
свѣтъ. Тукъ на земята може да се разговаряте. Казва ти
нѣкой: „Азъ те обичамъ“. Като ти каже, тъй мръдне ти подъ
лѫжичката. Нѣкой ти каже, че те обича – не ти
мърда. Казвашъ: „Сладка е думата“. Казалъ я презъ езика, не я
приемашъ. Казвашъ: „Сладката е думата“. Дойде единъ човѣкъ
при тебе и казва: „Дай ми 5 лева“. Погледнешъ, не искашъ да
дадешъ. Нѣкой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти
сърдцето, изваждашъ и казвашъ: „Господь така казалъ“. Но този
човѣкъ е ученъ, знае какъ да каже. Като каже –
нѣщата ставатъ.
Една майка казва на детето си: „Днесъ ще идемъ да се молимъ за дъждъ“. Тръгватъ да се молятъ за дъждъ и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата и казва: „Мамо, дъждъ ще имаме, да се пазимъ“. Майката казва: „Може да има, не знаемъ дали ще има“. Детето взима омбрелата и мисли, че дъждъ ще има. Ние въ нѣкои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигуренъ. Отивашъ да държишъ една речь. Казвашъ: „Дали ще мога да държа речьта или не“. Азъ опека 1000 хлѣба, окрѫжаващитѣ хора сѫ гладни. Азъ положително зная, че отъ хлѣба нѣма да остане ни единъ отъ фурната. Ако опека хлѣба, но тия хора сѫ взискателни, най-малко половината ще остане. Казвамъ: Тия хора не ме обичатъ. Не че не те обичатъ хората. Ние, ако се оплакваме отъ природата, за да ни разбере тя, трѣбва да говоримъ на нейния езикъ. Колко години ви е трѣбвало да научите българскиятъ езикъ. Вие, които говорите българскиятъ езикъ, колко думи има въ български езикъ, които иматъ само едно значение? Колко думи иматъ двойно, тройно, а нѣкои иматъ четворно значение. Въ английски, ако вземете думата „бееръ“, колко значения има? Тази дума, както е турена въ едно предложение, нѣкѫде значи мечка, нѣкѫде значи търпение, нѣкѫде значи трудна жена, нѣкѫде значи раждане. Българитѣ казватъ „пола“. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата „любовь“. Каква любовь – физическа, духовна? Кѫде да намиратъ хората? Щомъ говоришъ за любовьта, еднозначуща дума ли е? Сольта, понеже си я опиталъ, че има единъ соленъ вкусъ – има едно значение. Захарьта има едно качество – сладчина. Думата „горчивина“ има едно значение. Вземете думата „чистота“ – едно значение има. Значи вашата чистота, когато нѣма никакъвъ примѣсъ, е чистота. Оризътъ е чистъ, когато нѣма примѣсъ съ камъчета. Житото е чисто, когато нѣма кѫклица вѫтре и т.н.
Казвамъ: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже отъ 1 до 40? Казвате: „Какъ Учительтъ насъ ни забавлява, той ни счита за деца още“. Че то е привилегия. По какво се отличава детето? Детето е довѣрчиво. Каквото му кажатъ, всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тукъ, затваря тамъ, дири, интересува го. Възрастниятъ започва да се отдѣля отъ другитѣ хора. Възрастниятъ не е като малкитѣ. Ще си направи кѫща, ще си намѣри единъ съдружникъ и ще започне търговия. Идва единъ братъ, който училъ този занаятъ, младъ братъ, пита ме, казвамъ му: „Не ти трѣбва“. Казва: „Не за себе си, азъ имамъ занаятъ, братъ ми обича бакалията“. Казвамъ: „Ще имате мѫчнотии“. – „Може да ги преодолѣемъ“. Казвамъ: „Хубаво, направете опитъ“. Иде следъ това, че ми казва: „Бамбашка работа, едва половината разноски покриваме. Отивамъ, вземамъ маслото и на мѣстото, както е нормирано, 90 лева ми искатъ. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трѣбва да го продавамъ 120 лева, (а) ако ме хванатъ“. Гледамъ – захарь нѣма, туй нѣма, дойдатъ братята – четатъ уроци. Масло нѣмашъ, сирене нѣмашъ, това нѣма, онова нѣма, оризъ нѣма. Казватъ: „Какво сте вие да ни заставяте?“ Казва: „Искамъ да намѣря“. „Иде ми, казва, да напусна тази работа вече“. Рекохъ: „ще почакате малко“. Азъ казвамъ: „Колко разноски имате?“ – „3500 на месецъ“. Казвамъ: „Половината покривате ли ги?“ – „Покриваме ги, разбира се“. За половината плащате за уроцитѣ. Туй, което учишъ, ще мислишъ, че на професоръ плащашъ. 1500 лева плащашъ. Ученици сѫ плащали по 500 лева на урокъ по музика. Единъ нашъ музикантъ 200 лева вземаше на урокъ. Тукъ имахме една сестра, която 200 лева даваше на урокъ. 200 лева – много пари ли взема?
Че природата като ви дава всичко безъ пари, оценявате ли? Ние живѣемъ, дишаме въздуха. Казваме: „Този свѣтъ не е уреденъ“. Не билъ уреденъ свѣтътъ? Че какъ не е уреденъ? Ти досега нищо не си плащалъ за въздуха. Какъ ще уреди природата, че навсѣкѫде може да ходишъ? Даромъ вземашъ. После, да те научи да не бѫдешъ много егоистъ. Тя ти опредѣлила, че като вземешъ една вдишка, не можешъ да я задържишъ повече отъ три секунди. Капиталътъ за три секунди го вземашъ. Като минатъ, ще го върнешъ назадъ, новъ капиталъ ще вземешъ. Дишането е търговска работа на земята. Този капиталъ трѣбва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, азъ да ви предскажа, че търговци нѣма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бѫдешъ търговецъ горе-доле. Децата ти ще бѫдатъ облѣчени, и жената ти и ти ще имашъ кѫща. Всичко туй ще имашъ. То е капиталъ. Ти отъ въздуха, ако не можешъ да извадишъ онова, което е въ него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работимъ.
Ние сега искаме да живѣемъ. Най-първо три процеса има въ добрия животъ. Най-първо ще се научишъ да мислишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човѣкъ дойде да разреши нѣкаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъль. Мисъльта е приятно занимание въ природата. Следъ туй ще се научишъ да чувствувашъ, да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ право. Това сѫ три начина. Ако ти не можешъ да мислишъ право, ако ти не може да чувствувашъ и ако ти не можешъ да постѫпвашъ право, ти не може да живѣешъ. Животътъ, като изкуство, е най-голѣмото благо, което ни е далъ. Туй, най-голѣмото благо, носи най-голѣмото нещастие съ себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаешъ какъ да направлявашъ сърдцето си, ти ще развалишъ очитѣ си. Ако не знаешъ какъ добре да мислишъ – ще развалишъ ушитѣ си. Ако не знаешъ какъ добре да постѫпвашъ – ще развалишъ езика си, вкуса ще развалишъ. Ако започнешъ да ядешъ, че не вземашъ участие въ яденето, всѣко ядене ще бѫде безпредметно. Тогава ядешъ нѣщо, но то е като пръсть. Нищо не усѣщашъ. Ако човѣкъ остане безъ вкусъ, нищо не му се яде. Много пѫти хората умиратъ, тѣ предпочитатъ така, отколкото да минава храната. Като ядешъ – да усѣщашъ нѣщо приятно. Вземешъ една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?“ Не е невежество. Ние тукъ имаме единъ братъ, той сега е въ Америка. Като го гледашъ – дрехата му накапана, само капки. Ще кажешъ сократовски, че не обръща внимание. Сократовски животъ живѣе. После нѣкой ходи разчорленъ, косата му така. Казва: „То животътъ не седи въ обличането“. Ами въ какво седи животътъ? Ако умътъ не е облѣченъ добре, ако сърдцето не е облѣчено добре и ако тѣлото не е облѣчено добре – това сѫ равносилни нѣща. Ако умътъ оставишъ голъ, сърдцето голо и тѣлото голо – ти си закѫсалъ вече. Та казвамъ: За добриятъ умъ, който е работилъ, природата туря бележки.
Азъ трѣбва да ви дамъ да направите едно ухо, което показва доброта и активность. Какъ ще го направите? /Учительтъ начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсѫждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?“ Смѣта: „Тъй, ако го направя, какво ще излѣзе?“ Добритѣ условия минаватъ, не намира време да направи. На втория день пакъ сѫщото нѣщо. Пакъ седи цѣлъ день, пакъ намѣри, че нѣма време. На третия день лѣтото иде, нивата непосѣта остава. Онзи, активниятъ, прави погрѣшки, но криво-лѣво работи. Казва: „Може ли да се изправя?“ Този преодолѣва тази слабость. Какво се образува? Образува се човѣшката уста. Това е единиятъ полюсъ. Ти, като си ораторъ, мислишъ какво да кажешъ на публиката. Туй ли да кажешъ или не. Ще кажешъ на хората нѣща, които сѫ вѣрни.
Говоримъ нѣкога за хигиена. Казвамъ: Никога не стѫпвай на пета, понеже туй следъ време зле ще се отрази върху тебъ. Мозъкътъ не обича сътресения. Стѫпвай на пръсти, за да събудишъ най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като ударишъ рѫката си да мислишъ. Казвате: „Търпение трѣбва“. Знаете ли единъ човѣкъ, който дѣла, колко търпеливъ трѣбва да бѫде? Въ нетърпението рѫката се проточва. Азъ дѣламъ съ теслата, ако азъ стана нетърпеливъ, трѣбва да бѫда търпеливъ, понеже нетърпението продължава рѫката. Ако продължа – отиде рѫката. Ако продължа рѫката въ нетърпението – отиде рѫката. Може да ми вземе единъ–два месеца, докато ми заздравѣе рѫката. Казвате: „Защо е нетърпението?“ Ако не си търпеливъ въ работата – ще се повредишъ. Това сѫ елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно отъ най-добритѣ качества на човѣка. То влиза като елементъ въ ума на човѣка. По умъ трѣбва да бѫдемъ търпеливи, по сърдце и по воля. Не само да мислишъ и нищо да не правишъ, то все още не е търпение. Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ. Изисква се той да стане съвършенъ. Само тогава той ще бѫде търпеливъ. Казватъ: „Ти си много търпеливъ“. Сега и дума не може да става. „Ти си доста търпеливъ“. И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение. Нѣкой пѫть търпеливъ е въ малкитѣ работи, но не е въ голѣмитѣ работи. Съ малки работи правимъ пакость на себе си. Дойде нѣкой при мене и той ми говори, че билъ жененъ, деца ималъ. Азъ имамъ цѣлъ хлѣбъ, повѣрвамъ му, дамъ му цѣлиятъ хлѣбъ. Той нито е жененъ, нито деца има. Азъ му дамъ цѣлиятъ хлѣбъ, че и той да е благодаренъ, и жена му да е благодарна, и децата му да сѫ благодарни. Казва: „Цѣлъ хлѣбъ ми даде“. На този човѣкъ виждамъ, (че) жена му не е тамъ, децата му не сѫ тамъ. Ако ми хвали мѫжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трѣбва да го хвалятъ. Нѣкои отъ (васъ) искате да не ви хвалятъ. Но като не ви хвалятъ, вие се докачите. „По нѣкой пѫть слушамъ съ каква ирония Учительтъ говори туй“. По нѣкой пѫть ние се обличаме, обличаме, че се облѣчемъ въ сѫщитѣ дрехи. По нѣкой пѫть ние може да се усмихнемъ и да се покажемъ много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Нѣкой пѫть влизамъ при нѣкой бакалинъ, (той) обръща внимание на другитѣ. Азъ, като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щомъ си направя смѣтката и му платя, пакъ си обърне гърба, къмъ другитѣ мющерии гледа. Сега представете си, че азъ съмъ единъ бакалинъ, вие сте само клиентъ, ученицитѣ. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите отъ моята бакалия. Като излѣзете, какво ще кажете? „Изгубихъ си времето“. И бакалинътъ казва: „Изгубихъ си времето, презъ цѣлиятъ день нищо не можахъ да продамъ“. Тамъ като въ затворъ е.
Сега азъ съмъ ви говорилъ толкозъ време за Любовьта. Може ли да ми кажете нѣкое отъ вашитѣ произведения на Любовьта? Какво именно сте произвели отъ Любовьта? Искамъ да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданозъ, лукъ, краставици, жито, ечемикъ, рѫжъ, лимони, портокали, хлѣбни дървета – всичко туй. Азъ съмъ готовъ като бакалинъ да ходя да купувамъ масло, каквото вие произвеждате. Азъ съмъ готовъ да го продамъ. Искамъ да ви наведа на мисъльта, (че) между природата и насъ има една вѫтрешна обмѣна. Всичко не ни се дава даромъ. Природата изисква отъ насъ да произведемъ нѣщо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влѣзе, ще вземе отъ нѣкѫде. Да ви говоря за нѣща, които сѫ непонятни. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ мисли. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ чувства. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ постѫпки. Плодове сѫ това. Растенията ние ги обичаме, понеже тѣ произвеждатъ плодове. Ако нѣматъ плодове – нѣма да ги държимъ за красота. Казвамъ: Въ едно отношение въ природата ние сме като плоднитѣ дървета. Имаме цена за онова, което раждаме въ себе си. Всичкитѣ сѫщества иматъ особено разположение. Ако ние сме безплодни, съ насъ ще постѫпятъ, както ние правимъ съ безплоднитѣ дървета – режемъ ги за собата. Греди правимъ. То е външна страна. Въ много отношения ние сме въ свѣта като плоднитѣ дървета. Ако искашъ да се подобри положението ти – имай най-хубавитѣ мисли. На всичкитѣ хора мисъльта не е една и сѫща. Тя е много разнообразна. Мисъльта на животнитѣ е една, на хората е друга, на ангелитѣ е трета. Безброй сѫ формитѣ, въ които една човѣшка мисъль може да се облѣче.
Азъ бѣхъ при единъ българинъ. При него идва единъ беденъ студентъ. Този българинъ бѣше богатъ човѣкъ и този студентъ иска да му помогне нѣщо. Той не му помогна. Замина си студентътъ. Рекохъ: „Ти изгуби едно голѣмо благо“. – „Че какъ?“ – „Следъ 10 години той ще бѫде министъръ въ България. Ти трѣбваше да му помогнешъ, защото той ще ти помогне следъ 10 години. Единъ день той ще ти даде урокъ като министъръ и той не ще те погледне“. – „Министъръ. Че какъ тъй?“ Ти трѣбва да разбирашъ. Имашъ едно яйце, трѣбва да разбирашъ качествата. Змийското яйце, като го излюпишъ или кокошето яйце – какви свойства ще иматъ?
Курдисала се една кокошка и снася по едно яйце предъ вратата ми. 40 деня наредъ носи. Азъ го считамъ туй (за) късметъ. Азъ взимамъ яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казватъ: „Да ги опечемъ. Да направимъ това-онова, да направимъ хлѣбъ съ масло“, какъ го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше съ котката. Сега като дойде, седне, дадатъ ѝ малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми взематъ яйцето, крѣкъ-крѣкъ“. Мене ми дойде на умъ на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искамъ да ме освободите отъ това робство. Нѣкой день ще изчезна, ще ми откѫснатъ главата“. Казвамъ: Щомъ носишъ яйца, главата ѝ не могатъ да режатъ. Решихме да я купимъ. Колкото искатъ – ще я купимъ, ще я насадимъ, ще излюпимъ пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя“. Запознахме се съ кокошката, милвамъ я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е“. Казвамъ ѝ: Нѣма нищо. Питамъ: Кой кара тази кокошка, отъ де–накѫде дойде тамъ? Тѣ се криятъ, когато снасятъ яйца. Не се спирамъ върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пакъ дойде. Казватъ: „Пологъ трѣбва, за да носи“. Тя и безъ пологъ носи. Нѣкоя ще се качи на полога и нѣма да носи. Казвамъ: Ако тази кокошка иде при менъ и азъ ще ѝ направя услуга.
Вие, когато ще снесете нѣщо, идете въ предверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – тамъ го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турятъ тамъ по нѣкой пѫть. Та казвамъ: Всѣки единъ човѣкъ, каквото прави – да го направи въ предверието на Господа. Ако на друго мѣсто носи яйцата – ще хвръкнатъ. Само веднажъ тя снесе въ 5 часа следъ обѣдъ, а (презъ) всичкото време – въ 9, 10, 11 часа сутриньта. Нѣкой пѫть въ 8 часа, 8 безъ 10, 8 и 15. Наблюдавамъ времето, когато е топло – снася по-рано. Щомъ е студено – снася по-кѫсно. Казвате: „Обикновени работи“. Цѣла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направимъ нѣкое добро по-рано – времето трѣбва да е добро. Щомъ правишъ по-кѫсно доброто, щомъ мислишъ по-бавно – значи студъ има. Най-първо нѣма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е надъ 40 години, е възрастенъ. Нѣма нито единъ, който да е старъ. Сестра Попова е единствената.
Турцитѣ казватъ: „Много приказки за воденица“. Може да ви кажа така съ три думи. Мисли добре – да имашъ свѣтлина въ ума всѣкога. Чувствувай добре – да имашъ всѣкога топлина въ сърдцето и сърдцето ти да тупа равномѣрно. Лѣкаритѣ пипатъ пулса. Като чувашъ сърдцето – да пѣешъ една пѣсень. /Учительтъ пѣе: „Търпение, търпение, търпение“/. Имамъ сиромашия. Още като пѣя – бръкна въ джоба си, имамъ нѣщо. Азъ още като пѣя – хората се влюбватъ. Нѣкой бръкналъ, турилъ въ джоба. Азъ се преструвамъ, че не го виждамъ. Престана да пѣя тогава.
Бѫдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи въ свѣта, като влѣзете въ Божествения свѣтъ, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Богъ е, Който работи, Той ни опитва. Та умнитѣ деца разбиратъ. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждатъ на нивата – за добро е. Той е Единствениятъ, каквото направи – считай го за добро. Другитѣ, каквото правятъ, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъль. Да имате едно мнение, че Господь, каквото прави – за добро е. Да бѫдемъ доволни отъ онова, което Той ни дава.
Сега туй е по отношение на Бога. За другитѣ сѫщества, каквото правятъ – тамъ ще пазимъ нашия умъ, ще знаемъ Господь ли говори. Щомъ другитѣ говорятъ, ще видимъ какъвъ процентъ (сѫ). Това правило не е за другитѣ хора, само за Бога е.
Това е животъ вѣченъ да познаемъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ.
ХХ година
31. Лекция на Общия Окултенъ класъ
14 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ – София