Отче нашъ.
Духътъ Божи.
Пишете една тема, която не знаете. Писали сте върху темата „Защо човѣкъ е младъ и защо остарява“. Вие не знаете. Трѣбваше да пишете: „Не знаемъ“. Сега какво казвате? Човѣкъ идва младъ на земята да се учи. Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието. Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него? Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.
Какво означава едно? Какво означава единъ мѫжъ, една жена? Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене? Нѣмашъ зѫби. Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.
Добре, ние искаме правото въ свѣта. Какъ ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ. Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.
Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината. Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме. Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мѣрката? Тази линия не е права. (Въ оригинала липсва чертежа).
Тази е плоскостьта, по която се движи земята. Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права. Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени. Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.
Казвамъ: Вие сте въ живота. Какво разрешавате? Казвате, че
човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на
работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа
– той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви
пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не
може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ
енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ
енергия – той е старъ. То е едното изяснение на
нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. 
Вие имате сила, вие имате цена
въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е
младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го
напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на
човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ
старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ
младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на
младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть
казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй,
което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ?“
Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и
най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ
грозота. Защо става така? 
Ти имашъ
красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето
изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние
виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се
вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано
другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е
тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е
добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ
ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие
очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да
бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще
дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ
отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ
справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е
вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате
възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ
отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ:
Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ
приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже?
Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се
посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да
расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да
се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ,
който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На
всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ
стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото
има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма
захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ,
обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща
– понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня,
всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на
мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се
живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една
хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ
колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ:
Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да
живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо
нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо
нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и
сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е
по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща
служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви
турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата
инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години,
другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия
инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ
съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица –
ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете
младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди
лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има
мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ
да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при
единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е
глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато
младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ
да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ –
тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е
уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ
често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ
и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ
едновременно. И тогава не се спогаждатъ. Животътъ е една служба,
трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ
нѣщо.
Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе? Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“? Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ?“ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи?“ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ. По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ. Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.
Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“. Ако твоята вѣра не
може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти. Ако
твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази
надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува
магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие
търсите любовьта. 
Любовьта
има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която
привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната
любовь. Имате любовьта AB – тя е
отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта,
която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки –
отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй,
което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие
виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че
той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него,
дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става
CD. Какъ стана? Много
естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти
даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава,
искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ
вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти
дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я,
дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да
дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй?“ Той ти дава и ти ще
давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно
вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви
пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска
нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ
свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава,
докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия,
изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ,
понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото
сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и
сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй
седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ,
колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато
изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да
изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ
да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода,
имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ
които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой
заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която
ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь,
която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ
съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ
по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е
станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на
дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че
майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка
имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето,
всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21
години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да
върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години,
само ходи. Най-първо майката работила за него всичко –
кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали
доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за
васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде
вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва
вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава
покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е
– трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде
вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го
приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви
право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не
върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не
върви право. После се зараждатъ такива състояния като
остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ
единъ конецъ около себе си, смѣешъ се. Прекарвашъ още веднажъ,
4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го
скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се
размотавашъ. Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това
дете да си замине, какво ще правишъ тогава?
Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме“. То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?“ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ?“ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“. Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.
Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори? Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи. Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ?“ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли. Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го. Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.
Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата. За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни. Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно. Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие. Ще бѫде Неговата Воля.
Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ. Вие ще бѫдете свободни. Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи. Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига. Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.
Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.
ХХ година
35. Лекция на Общия Окултенъ класъ
11 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ – София.