„Отче наш“

„Махар Бену Аба“

Имате ли зададена тема? („Имаме.“) Четете. (Прочете се темата „Най-приятният ден от седмицата“.)

За силния кой е най-приятният ден? Денят, в който той победи. Най-приятният ден е денят, в който победи. За болния кога е най-приятният ден? Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“? Коя причина го заставя да прескача? Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал. „Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче. Има война, „ми“ като повикат, ще има примирие.

Вие имате разчорлена коса. Защо ви е гребен? Считате, че може да се вчешете. Защо имате гребен? Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите. Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво. Косите са все прави линии. Гребенът ще тури всеки косъм на място. Сегашните гребени не са толкоз идеални, не може да турят всичките косми на място. Някъде се преплитат космите на главата, гребенът не е могъл да ги тури успоредно. Във вчесването всичките косми искат да бъдат успоредни. То е правото вчесване. Ако не са успоредни, вчесването не е право. Защо трябва да бъдат успоредни? Има си причини. Щом се преплитат косите, значи ще се преплитат някои работи. Всеки косъм е антена. Като се преплетат косите, като не се вчешеш хубаво, не можеш да свършиш добре работата. Забележете, че някои хора, на които работите им не вървят, винаги са разчорлени. Двама души, след като са се били, какви са косите им? На някои работите са в ред. Затуй, когато косите са набръчкани – нали обичате накъдрените коси, те са набръчкани – хора с накъдрени коси имат големи противоречия в чувствата. Индивиди, на които косите са накъдрени, може би ред поколения са срещали големи препятствия, косите са станали къдрави. Някой път косите стават бели, пак по закона на наследствеността. От големите противоречия в живота косите стават къдрави. Навремето къдравите коси са били много неприятни. После, като са се накъдрили, са добили цена. Който има къдрави коси, освобождава се от труда да ги къдри. Онези с правите коси имат ред прибори, с които ги къдрят, и им взема най-малко половин час, докато ги накъдрят.

Сега вие се смеете. Защо? Коя е причината, че се смеете. Понеже говорим за къдравите коси. Те са бентове. Един бент, други бент – има вода. Ако минете през къдрава почва, вие съвсем ще се намокрите. Ако в планините минете в планинско накъдрено място, […] има високи върхове и долини – слизане надолу. Като дойдете до полето, е гладко. Значи в къдравите коси често опасности се крият. Онези, които не разсъждават, казват: „Къдрави коси.“ Но в природата може да има къдрава енергия. Някъде енергията върви къдраво, набраздена, някъде върви по една гладка линия.

Сега, когато човек започне една работа и не я свършва, какво става с енергията, с която започнал да работи? Всичките хора, които започнат една работа и не я свършват, отзад на главата им се образува една трапчинка. Казваме, нямат постоянство. Щом започне една работа и не я свърши, започне друга работа и не я свърши, ред поколения така правят – отзад на черепа на главата се образува една трапчинка. Дошло наум на хората да вярват в Бога, да обичат Бога, но не Го обичат. И там има хлътване на черепа. Ако започнеш да мислиш, и не мислиш, отпред на челото се образува хлътване – философската мисъл оставиш. Върху целия череп, покривката на главата – всичката разнообразна деятелност, всичката енергия в човешкия живот, неговите физически енергии, неговите духовни и Божествени енергии – всички са оставили отпечатъци върху главата. Не само върху главата, но и върху лицето. Не само върху лицето, но и върху ръката. Когато казваме, че човек трябва да мисли, че трябва да чувства и да постъпва, това са енергии. Постъпките боравят с най-грубата материя, чувствата боравят с малко по-деликатна материя, мислите с най-деликатни сили и материя боравят.

На пръв поглед казвате: „Защо трябва да мислим?“ Че ако престанеш да мислиш, главата ти ще стане плоска като на глистя. Като погледнеш, почти няма да имаш глава, главата е много малка, главата е толкоз малка, че не може да мисли. Глистята върви, прави едно движение зиг-заг. Туй движение зигзагообразно е образувало глистята.

Някои от вас сега се плашите, казвате: „Не трябва много човек да работи.“ Ти, ако не работиш, ще се обърнеш на една глистя. Вие искате да нямате мъчнотии в живота, не искате да имате никакви страдания, никакви препятствия в мислите си и постъпките си. Искате всичко да ви върви добре. Хубаво, да допуснем, че така е създаден един свят. Казвате: „Светът не е направен хубаво.“ Казвам, дайте вашия план как трябва да се създаде. Намираш, че този свят не е добър. Не си доволен от сиромашията. Направи един свят, дето всички да бъдат богати. Как ще го направите? Какъв план ще дадете? Всеки от вас може да създаде какъвто живот иска от себе си. Вие сте чудни. Намирам, че не сте прави. Онзи, който направил света, той е направен заради Него. Ти в себе си създай един свят без противоречия. Направи тъй, че да не си в противоречие със света, в който живееш.

По какво се отличава умният човек? По какво се отличава обикновеният човек, талантливият човек? Обикновеният човек само се пънка да направи нещо. Ако е много тежко, ще вика някой да му помогне – ще дойдат двама души приятели. Талантливият, като се намери на трудно, ще намери един лост. Всеки, който има един лост, той е талантлив. Обикновеният седи цял ден и чака някой да дойде да му помогне. Талантливият ще тури един лост, ще свърши работата. Гениалният какво ще направи? Обикновеният ще ходи пеш, талантливият ще ходи с биволска кола, гениалният ще хвърка с аероплан. Щом ходиш – обикновен си. Щом се возиш на биволска кола – талантлив си. Щом хвъркаш с аероплан – гениален си. Сравнението донякъде е вярно. Обикновените хора се справят със себе си, а пък талантливите се справят със себе си и с колата, и с биволите. Гениалните се справят със себе си, с биволите, с колата се справят, пък се справят и с аероплана из въздуха горе.

Тогава гениалният ще се подвижи три пъти, имате куб. Талантливият ще се подвижи два пъти, ще образува квадрата. Обикновеният ще се подвижи веднъж.

Съвременните педагози говорят за възпитание. Ако ти от един обикновен човек не можеш да направиш един талантлив и ако от един талантлив не можеш да направиш един гениален, тогава в какво стои възпитанието? Обикновеният има възможности да стане талантлив, талантливият има възможност да стане гениален, гениалният има възможност да стане друг, но това е турено в човешкия живот. Ако в себе си ти не можеш да превърнеш една мисъл в една талантлива мисъл и гениална мисъл, тогава нямаш простор на движение, светът в тебе е тесен, не е широк, нямаш възможност.

Обикновените хора носят материал за талантливите, а пък талантливите – за гениалните. Туй подразделение съществува в тялото. Стомахът е обикновен, дробовете са талантливи, главата е гениална. Обикновеният човек се занимава със стомаха, талантливият се занимава с дробовете, гениалният се занимава с мислите. Казваш: „Аз може да бъда гениален.“ Можеш. Щом мислиш, ти си гениален. Щом дишаш добре, значи помагаш на чувствата. Щом чувстваш добре, дишането произтича от чувствата. Правилното дишане има влияние върху чувствата, но има влияние и върху кръвообращението. Онези хора, които дишат правилно, имат много хубаво кръвообращение. У тях отношението на венозната и артериалната кръв има една хубава пропорция, пропорционално е втичането и изтичането. Венозната кръв е втичане, артериалната кръв е изтичане, казвам – туй, което възприема, и туй, което дава. Артериалната кръв е, която носи условия за деятелност на човека.

Та казвам, в сегашното възпитание във всичките народи, навсякъде всички имат едно желание да бъдат в съгласие с природата. Искат да възпитат младото поколение. Един народ се възпитава, когато има излишък от енергия. Един човек, който няма излишък от енергия, ти не можеш да го възпиташ. Запример да допуснем едно просто правило. Ако нямаш излишък от енергия, какво можеш да направиш? Ако нямаш изобилно брашно, изобилно сирене, изобилно масло, как ще се научите да правите баница или турския сладкиш баклава? За тия турски сладкиши трябва да разточиш четирийсет тънки листа, да направиш хубава баклава. Трябва да туриш орехи. Знаете колко време заема да разточиш четирийсет листа. Точили ли сте? Правили ли сте баклава?

Вие искате една хубава, отлична, мисъл. Това е баклава. Вложени са известни чувства, сладка е баклавата. Добре е опечена – показва каква е интелигентността. Щом е хубаво изпечена, показва, че тия хора са доста гениални. Хора, които правят баклава, са гениални; които правят чорба, са талантливи; които ядат сух хляб, са обикновени.

Казвам, всякога в живота си трябва да различаваме постъпките си дали са обикновени, дали са гениални, дали са талантливи. Хубаво е някой път да бъдеш обикновен, най-малко енергия харчат. Обикновените са икономисти, не харчат много. Той нито е богат, нито е беден – нито сиромах може да стане, нито богат може да стане. Талантливият може да стане богат, но може да стане и сиромах. Гениалният, и в него възможностите са по-големи, но и паденията са по-големи. Гениалният може да прави много дългове, гениалният може да напише много книги.

После вземете закона в природата: каквото направиш, сам трябва да го носиш. Като се измерва една глава, трябва да знаеш дали главата е обикновена, дали е талантлива, или е гениална. Ако е малка, е обикновена. Ако е средна, е талантлива. Ако е голяма, е гениална. В тази глава трябва да има мозък. Не е лесно да носиш девет килограма мозък на един слон. Едва гениалният човек има два килограма мозък. Тургенев, Толстой са имали. Мозъкът има съотношение към тялото. Голям е мозъкът, но ако е много активен, ще замязаш на суха треска. Сух ще бъдеш с голям мозък, не можеш да бъдеш така разположен, да имаш много мазнини. Големият мозък е активен, той туря всичко в движение. Не може да има мазнини, сухи са хората. Когато мозъкът е много активен, човек сух става. Човек, щом мисли, не може да бъде тлъст. Като мисли много хубаво, той не може да затлъстее. Ако иска човек да затлъстее – да престане да мисли. Колкото по-малко мислиш, започваш да затлъстяваш. Затлъстяването става и по друг закон, затлъстяването произтича от факта, че има понижение в дихателната система. Хората, които не дишат правилно, винаги затлъстяват. Хората, които не мислят, винаги затлъстяват. Турят известен товар, щом не искаш да мислиш сериозно. В замяна на твоята мисъл природата ще ти даде един товар. Ти ще мислиш. Мъчат се хората, когато не искат да разрешат известен въпрос. Запример не можете да разрешите въпроса защо сте сиромах или не можете да разрешите въпроса защо не ви върви в живота. Има си причини защо не ви върви.

Да допуснем, че една разбойническа банда се спира по пътя, по едно шосе. Хората вървят по него и те започват да ги обират. Ако има разбойници и ще седят три–четири месеца, една година, като научат хората за разбойниците, ще напуснат пътя. Кой как мине, каквото носи, взема му го. Този път ще се прекрати. Някой път в някоя местност има топъл извор или хубава вода. Понеже хората имат интерес от тази вода, започват постоянно да минават. Значи в себе си ще създадеш един център, за да бъдеш полезен на обкръжаващата среда. Трябва да имаш общение с хората. Ти трябва да имаш допирни точки, допирни точки на съобщение ги наричам.

Няма по-страшно нещо да останеш сам. Онези, които са чели книгата на онзи американски изследовател, капитан Бърд – той няколко месеца е бил самичък. Пак не е бил съвсем сам – имал грамофон, радио; предавали му сутрин и вечер, бил в съобщение. Да нямаш никакво съобщение, да нямаш никакъв грамофон – самотията – е най-страшното нещо. Когато човек не мисли, не чувства и не постъпва, това е самотия. Ако ти не чувстваш добре, то е самотия. Ако не мислиш, е самотия. Започваш да чувстваш в себе си едно голямо недоволство. Трудно е човек да чувства, да не чувстваш е по-лошо. Трудно е да мислиш, но да не мислиш е по-лошо. Да не мислиш, няма какво да те радва. Една мисъл, колкото и да е малка, допринася нещо. Едно чувство, колкото и да е малко, допринася нещо. Една постъпка, колкото и да е малка, допринася. Може да кажем, че постъпката мяза на един стрък, който така поникнал, из земята малко се показал – то е обикновено. Той се е разцъфнал, израснал, разклонил – талант е. Туй, което цъфти, е талантливо. Туй, което завързва и плод дава, е гениално. Гениално е туй, което дава плод.

Значи плодът представя гениалното, цветът – талантливото. Онези, които едва сега се показали отвън, са обикновени хора. Това са три процеса, свързани в едно. Този, който не е обикновен, не може да стане талантлив. Този, който не е талантлив, не може да стане гениален. Виждам в природата, че този плод, като падне, какво става? Ти изядеш един плод. Щом изядеш, трябва да посадиш семката. Всеки плод, от който ти си се ползвал, ти си длъжен да посадиш семката, която има. Този процес трябва да се повтори.

Та казвам, този закон е приложим. Ти се ползваш от една чужда мисъл. Някои мислят, че трябва да се ползват само от своите мисли. Щом се ползваш от една чужда мисъл, на тази мисъл трябва да ѝ дадеш ход. По кой начин, какъв ход ще дадеш на една чужда мисъл? Желанието да обичаш твоя мисъл ли е, или на Бога, или е чужда мисъл? Да обичаш, това не е твое. Ако баща ти и майка ти нямаха това желание? Благодарение на желанието на майка си и баща си дължиш твоето съществуване. Следователно, щом ти имаш желание да обичаш, ти трябва да дадеш ход на твоето желание. Ако ти не дадеш ход на твоето желание, да се не прояви, веднага спираш. То може да се спре, това желание да обичаш другите хора. Ще се обърне, ще започне обратна реакция, ти ще започнеш да се смаляваш. С всяко желание се притуря нещо към човека. С всяка една мисъл човек се увеличава, може с един милиметър, може с една милионна част от грама; даже голяма част е тази – с още по-малка част.

Казвам, при всяко едно желание, при всяка една мисъл, при всяка една постъпка човек се увеличава. Организира се мозъкът, дробовете му се организират, стомахът му се организира, тялото му се организира.

Казвам, при възпитанието трябва да знаете при какви постъпки се организира добре тялото, костите, мускулната система – всичко се организира добре. При чувствата се организира добре дихателната система, а при мисълта се организира добре мозъкът.

Та казвам, след като мислим, чувстваме и постъпваме, ние организираме постоянно, мисълта постоянно се изменя. Като изучаваме разните раси, ще видим на каква степен на развитие са били. Първо имаме червената раса, черната, жълтата и бялата. Сега новата раса, която иде, се различават по степента на тяхната мисъл, по степента на техните чувства и постъпки. По-рано в постъпките на една раса, която е по-груба, няма качество на съзнанието на справедливост. […] Един високо развит човек е гениален в пълния смисъл.

Сега да вземем един вълк. Той, след като изяде една овца, той се усеща доволен. Вълкът, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е. Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее. Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно. В него няма съзнание какво нещо е страданието. Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно. Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно. Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно. На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му. На онзи му се къса сърцето, пък той не иска да знае, пет пари не дава.

Та казвам, сегашните хора при туй разбиране, което имат, те искат да турят в света един нов порядък. Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство. Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре. Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се. Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане. Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане. Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата. Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се. Цели видове в природата са изчезнали.

Та ако искаме в нас една мисъл да остане да подвижи, трябва да бъде обикновена, но да има стремеж, да има качествата на талантливия. Талантливият трябва да има качествата на гениалния. Трябва да работи.

Или казваме: „Щом мислиш, ти си гениален. Щом чувстваш, ти си талантлив. Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате. „Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален. В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога. Обикновен си, когато мислиш само за себе си. Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си. Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата. В един широк смисъл е това.

Казвам, в съвременната литература вие срещате обикновени, талантливи и гениални хора. Там са разхвърляни, не можете да намерите никаква връзка. Тялото ви е обикновено, сърцето ви е талантливо, умът ви е гениален. Значи едновременно функционирате в три свята. Гъстата материя три качества има различни: имаме твърда материя, течна и въздухообразна на физическото поле. Казват: „Въздухообразна материя.“ Тогава законът е такъв: като посееш едно семе, то трябва не само да поникне, но трябва да се разклони, да цъфне и да даде плод. Всяка една мисъл трябва да мине през тия три процеса. Казвам, тоя човек трябва да се ползва от плода на своята мисъл, от плода на своите чувства и от плода на своите постъпки, на своя физически живот. То е нормалното състояние. Когато човек не може да се ползва, ние считаме, че той има несрети в живота.

Когато представяте едно тяло на плоскостта, вие си служите с прави линии и с пунктир. Пунктирът не се вижда. Ако е плътно тялото, пунктирът няма да се вижда. Пунктирът показва, че тялото е плътно.

В съвременния живот както е построено тялото, във всичките тия гънки на ръката е начертана цяла история. В пръстите на ръката са начертани процесите, които са станали в умствения свят. Дланта отвътре показва процесите, които са станали и в сърцето. По пръстите може да познаеш колко един човек е умен. По дланта може да познаеш един човек колко е добър. Съотношение има. В някой дланта е по-голяма, отколкото пръстите. Ако изучавате ръката отстрани, вие ще имате едни факти, ако я изучавате отвътре, ще имате други. Външната страна е обективна, вътрешната е субективна. Когато се изучава ръката, то е невидимата страна, субективната. Човек, който се е проявил отвън, ще изучава във физическо отношение как човек е постъпил.

Като изучава човек животните, лицето им е покрито с козина. Защо е покрито с козина? Те се намират в много неблагоприятни условия: на северния и на южния полюс. Като дойдеш до човека, космите са изчезнали, само на главата отгоре останали. Показва, че главата се намира на северния полюс. На някои хора започват да опадват косите на главата. Това са твърдения, които може да се докажат.

Да допуснем, че искате да докажете, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Как ще докажете, че срещу равни ъгли лежат равни страни? Ако два срещуположни [ъгли] са равни, и страните срещу тях са равни. В геометрията туй се доказва. След като докаже, че тези страни са равни, тогава ли станаха равни? И без да ги докаже, пак са равни. И да го докаже, и да не го докаже, срещу равните ъгли лежат равни страни. Но в съзнанието трябва да стане една промяна. Този закон, който съществува в природата, трябва да се яви в съзнанието, за да може да го използва. Ако аз не разбирам, че срещу равни страни лежат равни ъгли, тогава тия ъгли не можем да ги употребим.

Запример имате прав ъгъл и остър ъгъл. По какво се отличават? В правия ъгъл съпротивлението е по-голямо, в острия е по-малко. Ако имате един тъп ъгъл, съпротивлението е още по-голямо. При острия ъгъл съпротивлението е по-малко. Следователно при острия ъгъл ще изхарчите по-малко енергия, при правия ъгъл ще изхарчите повече енергия. Да кажем в един куб едната страна е перпендикулярна, падането ще бъде по-силно. Ако страната е полегата, туй падане ще бъде по-малко. Ние всякога знаем, когато минаваме по една плоскост, какъв е наклонът. Когато слизаме, имаме предвид наклона. Тогава се решаваме да слезем или да не слезем. Ако наклонът е отвесен, има опасност. Този наклон може да е в умствения свят, може да е в духовния свят. И там има опасност. Ти не можеш да постигнеш едно чувство. Вие искате да постигнете някое ваше чувство. Опасни са. Теренът, по който пътувате, може да е такъв, че да вземете в съображение опасностите, които съществуват. Или в умствения свят искате да решите някой въпрос – трябва да вземете предвид терена, в който пътувате.

Казвам, сега вие мислите, че в умствения свят нямате препятствия. Големи препятствия има и духовни препятствия има. Трябва да вземете природата във всичките ѝ препятствия, като постъпвате съобразно със законите. Ако постъпвате добре, ще имате по-малко мъчнотии. Това показва, че сте умен човек.

А пък сега седите и казвате: „Защо светът е така направен, защо са тия страдания?“ Колко качества има страданието? Каква е разликата между страданието и мъчнотията? Или каква е разликата между страданието, мъчението и неволята? В неволята ти си ограничен. В неволята свобода нямаш. В мъчението, освен че не си свободен, но в мъчението турен си като вола, да оре целия ден. Вечерно време ще му дадат слама. В страданието е най-меко. Страданието е най-малката страна от неволята и от мъчението. По-меко от страданието няма. За да излезеш от тоя свят на противоречия, страданието е най-малко. Следователно, щом вие сте дошли до страданието, вие вече сте близо до закона да излезете из областта на тоя свят на противоречия. По-малко от него няма. Вие сте близо до онзи свят, който търсите. Страданието е най-близката граница на човешката свобода, мъчението е най-далечната. Мъчението, това е далечната граница, страданието е най-близката граница. Щом започнеш да страдаш, ти си вече близко до възможността, която очакваш. При страданието вече няколко минути са останали да изгрее, да се появи слънцето. Ако не се обезсърчиш, ти ще видиш слънцето. Като изгрее, ония възможности, които очакваш, ще дойдат. Помнете, че в света едно слънце трябва да дойде, за да създаде нещо в тебе. Имаш възможност, трябва да дойдеш в съприкосновение с едно слънце в живота.

Та казвам, има едно различие, денят може да бъде облачен, може да бъде ясен като днешния ден, може да не е само облачно, но и бурно, тъмно, буря да бушува, че да не виждаш нищо. При неволята е посред нощ. Страданието е вече сутрин, утихва, тук-там звезди. Щом излезеш из страданието навън, жълтото небе се изяснява, всичките облаци изчезват, явява се слънцето на живота. Казвате: „Туй състояние е нормално.“ Те са неща, които съществуват вътре в живота. Колкото сте [по-]недоволни от мъчението, толкоз [повече] то се усилва. Като се намериш в мъчение, бъди доволен от мъчението. Като те турят в неволя, бъди доволен от неволята, защото освобождение ще имаш. Всякога бъди доволен, като дойде страданието. Ще се освободиш, ще дойдеш на туй място, което ти търсиш. Не мязайте на онзи богаташ, който носил една скъсана дреха и я хвърлил. Иде студ двайсет и пет градуса, казва: „Ако бях запазил тази дреха, колкото и да е вехта, все струва нещо. Съвсем гол – още по-лошо.“

Казвам, бъдете доволни при лошите условия. Вехтата дреха е за предпочитане, докато дойде да имате хубава дреха, каквато вие очаквате.

Тъй щото в живота трябва да възприемем всичко онова, което става в живота. Трябва да го възприемем, понеже ние сме в един процес на движение, докато излезем из тази област. Да кажем, минавате по една река. Не е дълбока. Имате хубави обуща. Мост няма. Какво трябва да направите, за да преминете реката? Ще изуете обущата, ще изуете чорапите, ще запретнете крачолите. Казвате: „Защо да няма мост?“ Българинът ще каже: „Защо да няма мост?“ Няма мост. Сега ти ще направиш мост. Ще прегазиш реката, втория път ще намериш няколко души, ще дойдете да направите мост. Ще прегазиш реката. Като минават други хора, ще минат по моста.

Сега да направим едно сравнение. Обикновеният е потребен за талантливия. Талантливият е потребен за гениалния. Вас ви са потребни обикновени, талантливи и гениални чувства и гениални мисли. То е смисълът на човешкия живот.

Сега да ви кажа, аз ви говорих една лекция, която уподобявам на чорба, извадена много гореща. Знаеш колко гореща. Вие, като вземете, мислите, че не е толкоз гореща. Като вземете в устата, ще ви опари. Малко ще почакате да изстине, че тогава ще вземете.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Двадесета лекция на младежкия клас
21 март 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев