Отче наш.
За думите, които сте написали ще определите трима души, които да ги систематизират. Да видим кои думи колко пъти се повтарят. Ще прегледате всичките да видим колко пъти се повтарят. Трима души, които обичат, да си дадат кандидатурата. Ще ги напишете хубаво, ще ги подразделите по азбучен ред. Всичко, което се прави да се прави хубаво.
А как ще нарисувате Плеядата, кокошката, толкова пъти сте я виждали. Когато се наблюдава, се образува кръг като главата на човека с една светла звезда. Като се наблюдава с един уред, който 24 пъти увеличава, представя една хубава картина. Нещата в природата другояче изглеждат. Кокошката има форма на триъгълник. Нещата, докато не станат разумни, не могат да се изучават. Представите, които имате не са разумни. Някои от вас искате да ви обичат. Искате да бъдете силни, та да ви обичат. Силния човек никой не го обича, от него могат да се плашат, но силния не го обичат. Силния човек го обичат, когато направи някое добро. Да помогне, но не заради силата го обичат. За силата може да го уважават, но не да го обичат. Ще кажете защо? Аз уподобявам на следното. Ако турите тежък товар на гърба си, ще обичате ли този товар? Ще видите, че не е за носене. Ти искаш да го снемеш от гърба си, не се носи. Ако е някоя перушинка вземеш я в ръката, носиш я, приятно ти е да носиш перушинката, но да носиш цял чувал не ти е приятно. Една голяма идея, както вие искате, не се носи. Малките идеи по-лесно се носят, но големите не. Коя е най-леката дума в света, която може да носите, как мислите, кажете ми? И думите имат тежест, тежат. Сега не е погрешно, че не сте ги теглили. Не мога да изискам от вас да кажете коя е най-тежката дума. Запример, учените хора говорят, че са измерили атома – аз не зная как са го измерили – и казват, че имал 25 милионна част от милиметъра. Един милиметър разделен на 25 милиона части. Как са го разделили? Значи на физическото поле не е възможно. Един атом да го делиш, как може? Няма ножче, с което да се раздели на толкова малки частици. Някой път тази точка, ако турите под микроскоп, ще се увеличи. Нещата могат да се увеличат по форма без да има вътрешно съдържание. Според вас коя е най-леката дума? – /Светлина./ – Щом се веселиш ще плащаш. Веселите се в един ресторант, плащате. Светлината не е веселие. Светлината е доста тежка, изгаря лицето на хората. Кажете ми коя дума е най-лека? – /Вода./ – Давят се хората в нея. – /Хляб./ – Задавят се хората. – /Песен./ – Заболява те гърлото. Намерете някоя дума, че всички хора да са доволни от нея. – /Благост./ – Карат се хората заради нея.
Кажете ми сега с коя дума хората се събуждат сутрин? – /Прозявка./ – Станеш, прозееш
се. Какво значи „прозявка“? Гладен съм. Как е на френски
„прозявка“? На немски как е? На английски как е? Има ли един и
същ корен? Каква роля играят сега при дихателните букви? 
Фиг. 1Буквата М е затворена, А е
отворена. При буквата М кои органи вземат участие? Забележете, ако
напишем геометрически буквата М (Фиг. 1). Линиите A и B са успоредни, C и D са успоредни. Образуват се два
ъгъла. Геометрически на какво е равен този ъгъл? Този ъгъл показва
отношение на четирима души. Двама души се пресичат. 
Фиг. 2Ако имате един прав ъгъл на какво
е равен? – На 90 градуса. (Фиг. 2)
Фиг. 3Ако нарисувате една плоскост, D представя плоскостта (Фиг. 3). A е
перпендикулярна на плоскостта. Линия A не
съществува в плоскостта. Тя е в друг свят. Тя е като сянка в
плоскостта. Кои са реалните линии? 
Фиг. 4Които са триизмерни, които са на
плоскостта. Цялата фигура, (Фиг. 4) която е
нарисувана на плоскостта, тя не съществува. Съществува само
плоскостта, а фигурата, която представя четириизмерно тяло не
съществува на плоскостта. Идеята, която давам не съществува, но това е
само плоскостта. Най-първо трябва да знаете кои неща съществуват като
реалност във вас. Кое вие знаете. Съзнанието трябва да попипа някои
работи. Какво разбирате да имате един усет? Пипането е елементарен
усет. Та казвам, от устата вие понякой път усещате някоя дума
произнесена. Или някой път един поглед. Някой така си завъртял очите,
че ви погледнал. Погледа иде накриво. Вас ви е неприятно. Защо, какво
разбирате под един крив поглед? Казвате: „Криво ме погледна“. Под
какъв ъгъл ви е погледнал той? Или пък понякой път говорите, че си
изкривил устата и вие се обидите. Той си изкривил устата, пък вие се
обиждате, защо? Оголяла главата на някой човек, пък вас не ви
харесва. Той се мъчи, пък вие не харесвате, че няма коса на главата
си. Питам: Защо не харесвате гола глава? Толкова години учите някои
неща, не трябва да ги повтаряте.
Някой път сте неразположен. Не туряте на критика на какво се дължи
разположението, защо сте неразположен. Дайте си отчет защо сте
неразположен. Боли ви крака или някой трън ви убол, или някъде сте си
пресилили крака, или ударили сте го, недоволен сте. Коя е причината на
вашето недоволство? Ако сте гладен и влезете при някой ваш приятел, че
не ви даде да ядете, вие ще излезете недоволен. Ако идете някъде, те
ядат и не ви дадат, ще излезете недоволен. Казвате: „Не ме
поканиха“. Ако ви поканят ще се откажете. Някой път когато сте
гладен употребявате бялата лъжа. Казвате, че не сте гладен. Вие сте
гладен, но казвате, че не сте гладен. После казвате: „За хатър ще
вкуся малко от яденето.“ Какви са елементите на добрия човек?
Казвам: Добър в обикновен смисъл. Какви са елементите на един добър
човек? 
Фиг. 5Сега понеже сте учили всичките,
кои са елементите на плоскостта? (Фиг. 5)
ABCD
– AB : BC = AB : DC. Значи, квадрата,
това е основата на някаква разумност. Само между две успоредни линии
може да се постави някакво разбиране. Само хора, които са добри вървят
успоредно. По тях може да мине една кола. Които не са добри, никога не
може да станат успоредни. Като не са успоредни те се пресичат и тук
именно се дигат всичките скандали. 
Фиг. 6Допуснете, че това са пътищата,
през които минава някой железен път. (Фиг. 6) Всякога тук може да стане сблъскване. Тук
е главната станция. От тази станция някой път прислужниците, които
прислужват, може да са невнимателни и да стане сблъскване. Всякога при
една гара може да стане сблъскване. 
Фиг. 7Допуснете, че може да се пресечат
линиите така (Фиг. 7) и казвате, че това е
звезда. Тази звезда е опасна. От тази станция вземате друго
направление. Всякога когато вие се събирате – не сте успоредни,
вие се пресичате. Интересите ви се пресичат и трябва да бъдете много
внимателни. Вие мислите за някой човек той да се отнесе добре. Но на
какво основание той трябва да се отнесе добре спрямо вас? Какво значи
добро отнасяне? Всичките машинисти, които карат машина, трябва тъй да
ги прекарат, че да не дойдат две машини да се блъснат, да стане
нарушение. Всяка машина да минава по пътя, да не дойде в разрез с
другите. Това е добрият живот. Да се отнесем добре значи, твоите мисли
не трябва да дойдат в стълкновение с техните, твоите чувства не трябва
да дойдат в стълкновение с техните и твоята воля не трябва да дойде в
стълкновение с тяхната. В един разумен свят нито мислите на хората,
нито желанията, не трябва да дойдат в стълкновение, нито чувствата им,
нито техните воли да дойдат в стълкновение. Как ще го направите? Че
всички трябва да пътувате в разни бързини, трябва да се разпредели
времето, да се знае кой как пътува. Ако вие в себе си не може да
определите вашия път на движение, вие може да дойдете в стълкновение с
другите. Вие искате нещо, най-малко искате обич от някой ваш
приятел. Колко и каква обич, вие не определяте. Считате, че вашия
приятел е много умен, трябва да ви обича. Много добре, как да ви
обича? Да обясня. В дадения случай аз постъпвам математически. Имате
едно леке на бялата дреха, вие не знаете как да изчистите лекето,
искате от някоя ваша приятелка тя да изчисти това леке. Ако тя може да
очисти лекето от бялата дреха, без да я развали, вие я обиквате и тя
ви обиква. Ако не може да изчисти лекето на бялата дреха, вие оставате
недоволен. Щом изчисти лекето, казвате: „Много хубаво изчисти“,
обиквате я. Вече искате да завържете приятелство. Друг път като паднат
лекета на дрехата, ще търсите тя да ви изчисти лекетата. Или обичате
някой дрехар, как се казват тия модистките, които шият рокли? Ако тази
шивачка ви направи рокля по всичките правила, я обичате. Но, ако си
позволи да направи някой клин не така, както трябва, или някакво
набръчкване на рамото има. Нали има на рамото малко нахохорено, като
на някой петел, вие не я обичате. Значи, ние обичаме хората, като ни
дават това, което ние искаме. Ако ти даде някой една ябълка или круша,
ако ти направи някоя дреха или обуща, или направи някоя картина, която
ви харесва, тогава между лицето и вас се образува едно отношение, едно
разумно отношение. Това лице е разумно, досеща се, дава ви това, което
искате. Пък много хора не се досещат.
Фиг. 8При един квадрат какво е твоето
право? Вземете една четвърт от квадрата. (Фиг. 8) Един от тези триъгълници това е твоето
право. Каква е функцията на този триъгълник от квадрата? Вие не може
да разберете и да определите геометрически това. Този квадрат
представя ръцете и краката – 1 и 2 са краката, 3 и 4 –
това са ръцете. 1 е първият крак, десният крак, после левият. Имате
лявата ръка, дясната ръка. 1 и 2 това са функции на краката. 3 и 4
това са функции на ръцете. Това пространство са възможностите. Това са
възможностите на лявата ръка, на дясната ръка. Всичкото ваше щастие
зависи от разбирането на 1, 2, 3, 4. Ако тия крака вървят успоредно,
добре е. Ако понякой път се изкриви единият крак веднага се сблъсквате
и двата крака ще страдат. Значи, краката успоредно трябва да
вървят. Краката знаят как да вървят, пък двама души като се съберат на
едно място не знаят как да образуват отношение, веднага се скарват,
геометрическо пресичане има. Времето не е разпределено. Сега въпросът
е доста сложен. Вие имате един войник. Ако не се отнесете добре, този
войник е на служба, ако не се отнесете добре с войника, веднага
обиждате неговия началник, вие обиждате офицера. Щом обиждате офицера,
обиждате майора, полковника, генерала и най-после дохождате до
царя. Всички те са свързани. Та вие като обидите войника, обиждате и
царя. Като обиждате царя, обиждате и последния войник.
Например, някои хора казват: „Не вярвам в Бога“. Че то е обида. Да допуснем, че вие не вярвате и че има цар в една държава. Ако вие не цените представителя на една държава, не вярвате в него, вие обиждате целия народ. Какво разбирате под думата „аз не вярвам“? В себе си вярвате ли? Та вие и себе си често обиждате. Дават ви една задача и вие не можете да я разрешите, че то не е ли обида заради вас? Повече ум се изисква. Ако ви дам една задача: Една крина жито да я пренесете зрънце по зрънце в една година от една стая в друга, колко време ще ви вземе? Представете си, че в едно кило се съдържат 16 хиляди зърна. Когато е едро житото 14 хиляди зърна са в едно кило. Ако имате 10 килограма жито по 14 хиляди, колко прави? – Сто и четиридесет хиляди. Сто и четиридесет хиляди пъти трябва да идете да занесете зърно по зърно. Някои от вас казват: „Глупава е тази работа“. Ни най-малко не е глупава, много разумна е. Вие ходите 140 хиляди пъти на нивата, туряте по едно зърно, посаждате го, глупава ли е тази работа? Правили ли сте опит 140 хиляди пъти да идете и да се връщате? Колко време ще ви вземе? Тук имаме един брат, който за да направи една задача, 10 пъти се качи на връх Мусала, като взимаше вода от Окото, за да полее един камък. Този камък изчезна. След като го поля, туриха го на много важна служба в наблюдателницата. Ако не беше го поливал, не щяха да го турят. Той като го поля 10 пъти, го туриха на важна служба в наблюдателницата. Имате едно статично положение. Искате без да работите в света да разбирате. Искате да бъдете музикант. С какви дребни работи се занимава музикантът. Ще пишеш малки точици, ще ги нареждаш, после ще вземеш цигулката, ще свириш. Криво ще свириш, докато се научиш да свириш ще минат 10–15 години и тогава чак ще дадеш един концерт. Като си работил 10–15 години можеш да дадеш един концерт. Раздвижил си въздуха по един разумен начин. Музиката никой не вижда. Ако не чува тоновете, а гледа само движението на лъка, бързи или плавни. Или, ако гледа един пианист как свири с двете ръце, това което гледате музика ли е? И аз така може да ви свиря и от Бетовен мога да ви свиря, но ако правя само тия движения с ръцете, това музика ли е? В музиката, музикалните вълни са, които имат отношение. Тия вълни имат хармония. И като ги чуйте, вас ви е приятно. Като дойдат тия вълни, освобождават ви от ограничения. Имаш една болест, заболяло те коляното. Като дойде „до“-то, оздрави ти крака. Щом крака е здрав, то е „до“. Тръгнете по пътя, то е вече „ре“. „Ре“-то ви научава как да ходите. „Ми“-то ще ви научи как да не се сблъсквате. Ако вървите по права линия, може да се блъснете и трябва някъде да заобиколите. Вие от „ми“-то се докачате. Като дойде някъде да се обърнете, това е „ми“. „Фа“ – трябва да правите кръгове. Всичките кръгове имат свое съдържание в живота. Ако не знаеш как да направиш един кръг, „фа“-то не може да го вземеш. Трябва да направиш един кръг. Точките на периферията на кръга трябва да бъдат еднакво отдалечени от центъра, тогава имаме един обикновен кръг. Около този обикновен център, отношенията трябва да бъдат еднакви. Знаете колко мъчно е в живота да се вземе само „фа“. Имаш да плащаш някому, трябва да знаеш как да вземаш „фа“. Мислиш ли ти, че ако го подведеш с един лев, че си взел „фа“ правилно ? Точно „фа“ е. Ще му дадеш толкова, колкото си взел, с лихвите заедно. Сега съвременните хора все бързат. Те не знаят какво нещо е истинския, добрия човек. Как ще нарисувате добрия човек. Доброто има форма, истината има форма, любовта има форма на физическото поле. Как ще предаде една любовна форма, и здравето си има форма. Някой път художниците са схванали и са могли да предадат това. Те рисуват някой болен човек. Представят, че очите му са хлътнали, мускулите хлътнали, изтъняват, прегърбва се този човек. Носа му рисуват такъв какъвто не е. Очите му стават светли, такива безцветни. Има една болест, която разкрасява човека, но има една болест, която много го погрознява. Има болести, които са отлични художници. Направи окото красиво, оцвети го.
Та казвам сега: Животните със своята мисъл какво направиха? Вземете структурата на един вол, показва докъде е стигнал. Или вземете едно куче, една змия, една риба, показва докъде са стигнали. Външната форма на рибата показва степента на културата, до колко тя е разбрала природата. И човешката форма показва до колко е разбрал той природата. Така форма е взел. Този, който има тесни възгледи за природата, очите му са близо. Който има широки възгледи, очите му са надалеч. Той сам не го знае това. Този, който е много умен, носа му е дълъг. Този, който не се е просветил, носа му е къс. Този, на който сърцето се е развило, носа е станал широк. Този, на който сърцето не се е развило, носа е сплеснат. Този, който среща големи мъчнотии в живота, носа му е вдлъбнат. Този, който среща малки мъчнотии носът е права линия. Ухото от големи мъчнотии се е вдлъбнало. Когато ухото е хубаво развито показва, че човек е минал през школа, учил се е. Когато ухото е просто, този човек няма култура и не е минал през големи мъчнотии в живота. Челото показва пътя, по който е минал, какво е научил. Не се е занимавал с философия, тия центрове са слабо развити. Когато челото е изпъкнало в долната си част, наблюдението е силно развито, показва че всичко вижда за ядене и пиене, знае елементарни работи. Отвлечените работи не го интересуват.
Вашето недоволство сега показва, че нещо ви липсва. Да кажем, имате музикант, певец, но гласът му не е развит. Ако аз бях певец, за да зная дали пея хубаво ще ида да пея на цветята. Като пея на едно цвете, ако расте и цъфне много хубаво, значи пял съм му много хубаво. Ако посея една ябълка и на нея пея, и тя даде хубави ябълки, значи пял съм ѝ хубаво. Защото понякой път трябва да правите опити. Правете опит с ябълките, и когато сте пели хубаво, формата на ябълките е много красива. Ако пеете грубо, формата им става груба. Да кажем някой художник рисува. В онези, гениалните, художници съвсем другояче са поставени линиите и сенките. Още като погледнете една картина, знаете дали художника е гениален, дали е талантлив. Талантливият художник има талантливи линии. Гениалният – гениални. Обикновеният – обикновени. Отношението на линиите е едно и също. Вземете един щедър човек как бърка в джоба. Онзи, който не е щедър, бръкне, поглежда парите, връща ги, пак бръква, пак ги туря и така няколко пъти. Щом прави така този човек не е щедър. Щедрият като бръкне, каквото хване даде. Този, който не е щедър търси да намери най-малката монета.
Та казвам: Сега вие искате да бъдете силни в света. Защо ви е силата? Можете да бъдете силни, но ще ви дадат чук да трошите камъни. Ако сте силни като художник, ще ви дадат картина да рисувате. Къде ще покажете вашата гениалност на сила? Ще ви поставят някъде като скулптор да изваете една статуя. Ако изваеш този камък така, както трябва, тогава си майстор скулптор. Както гледам вие всеки ден работите върху себе си, но всеки път не удряте на място. Разгневил си се. Че важно ли е това? Или си се обезверил. Важно ли е да се обезверяваш? Нищо не си посял, казваш: „Нищо няма да излезе от тази работа“. Глупаво е то. Посей и тогава чакай да излезе. Като не си сял защо казваш нищо няма да излезе. Като, че си някакъв философ и казваш, че от това нищо няма да излезе. Хубаво, от какво ще излезе? Казвате: „Пари да имам“. Хубаво, как ще имаш тия пари? И те са ценни за нещо. Парите са една ценност. Дават ти една работа, плащат ти 200 лева. Работил си с мотиката, изработил си за 200 лева. Едно растение като се посади и му попееш то трябва да израсте добре. Ако не израсте нищо, значи не си копал добре. Мислите ли, че вие като шивач шиете дрехите и само мърморите върху дрехата. И ти в дрехата ще вложиш всичкото твое неразположение. Тогава този човек тази дреха не я харесва. Шивач, като шие дрехата да я шие като за себе си, че онзи като я облече да му е приятно. Ако не тури нещо хармонично в дрехата, а само шие механически с машината, няма да харесат тази дреха. Сега някои от вас сте писатели и пишете. Как ги раждате тия деца? Как назначавате думите? Турил си някоя дума не на място, несъответствува. Дал си ѝ по-голяма цена, неспособна е. Някой път не знаеш къде да я туриш. Туриш един съюз някъде. Изисква се здравина. Този съюз е много слаб, скъсва се, ще се развали работата. Вие казвате: „Така е направен света“. Не, не е направен света така. Ни най-малко. Така вие го разбирате. Светът е направен много добре. Тепърва има да изучавате света.
Когато някоя мома се влюби в някой момък, на какво я учи? Той я учи на самоотричане. Всичко дава тя. Та сега духът като дойде във вас, нека да даде писмо от Бога ли е. Че е дух не ме интересува. Под „дух“ разбирам разумното, да изхожда от един Божествен център. Казва, че е ангел. Никакъв ангел не е. Един обикновен дух, който турил едно голямо име на Гавраила, на Михаила, никакъв ангел не е. Минава някой момък, казва, че е княжески син. Никаква княжеска кръв няма в него. Под „княжеска кръв“ разбираме възвишеното. Сега този медиум, той дава много неопределено. Какъв трябва да бъде медиумът? Едно стъкло е добро, което пропуща всичките слънчеви лъчи. Щом не пропуща слънчевите лъчи не е добро. Кои думи пропущате вие? Често, някой път, някой поет на някоя дума дава по-голяма тяжест за да се осмисли думата: „Парице, парице, всесилна царице, по път се скитам и за тебе питам“. Най-първо идеята е лъжлива. Парата ни най-малко не е царица, тя е кал. Кал на някой „ангел“. От калта на ангелските чепичета е тя. То е отношение. Парите значи, че той ходи чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа и ум. В парите е сложил нещо, за което са ги направили малко божество. Вземат едно божествено отношение. Всеки, който види парите трепери, но то е мисълта, че има вложено нещо. Ако се обезценят тия пари и имаш хиляда лева, не струват нито една стотинка. Като погледнеш хиляда лева мислиш, какво можеш да направиш с тях. А като гледаш хиляда лева, които не струват стотинка какво ще правите? Ако сте в един свят, дето имате злато, казвате: „Не ме интересува това злато“. Между живите хора евтино е това злато. Парите са една възможност, едно средство за сближаване. Но, ако тия разумните хора ги няма, парите нищо не струват. Ценното е, което е във вас. Кое е ценното в човека? Кое е ценното в математиката? Да може да разрешава всичките задачи. Един математик, който може да разрешава всичките задачи е добър математик. Един музикант, който взема всичките най-трудни и сложни упражнения, той е добър музикант, и да ги взема по всичките правила на музиката. Някой 10 години свири и пак не може да свири както трябва.
Кажете ми сега една поетическа дума и с нея да направите една музика. Хайде от думите „красота“, „доброта“ и „милосърдие“ /Учителят се обръща към сестра Олга/ и от думите „хляб“, „вода“, „въздух“ и „светлина“ за другият път да направите някаква поезия. Хайде, ако не си тука ще го напишеш и ще го изпратиш.
Задайте си въпроса: „Защо сте дошли в света и какво може да направите?“. Ако с очите си не можеш да рисуваш, да пишеш най-хубаво, защо ти са тия очи? Ако с ушите си не можеш да чуваш най-хубавите тонове, ходиш цял ден да слушаш как се карат хората, защо ти са тия уши? Ушите са дадени за да слушаш най-хубавите неща. Ако ти не си опитал най-хубавите ухания, защо ти е носът? Не само като ходите с краката си, само да ходите, но трябва да имате придобивка.
Ха сега, някой от вас дайте три тона и определете какви са. Кой тон е най-потребен? „Ре“ ви дава инициатива да тръгнете. Имате „до“, „ре“, „ми“ и обратно – „ми“, „ре“, „до“. Не, че сега това не е право, всеки тон е верен, но зависи от коя гама е. „Ре“ може да стане основен тон. „Ми“ може да стане основен тон при известни условия. „До“ е онзи тон, който можем да го чуем в даден случай, отдето започва. Най-нисък тон кой е? Който е ясен за съзнанието, той е искрицата, която може да се запали. Основен тон е този, който се освобождава от всичките мъчнотии. Този тон, който може да ти даде посока на движение, той е основен тон за движението. И тогава във физическия свят „до“-то какво ще бъде? В духовния свят или в умствения свят какво ще бъде? Там дето спира на физическото поле, тонът започва в духовното поле. Там дето спира в духовния свят, там започва основния тон на умствения свят. Съзнанието на едно духовно същество се различава от съзнанието на едно физическо същество.
Ако не знаете как да ядете хляба, хлябът страда. Вашите страдания са страдания на хляба, който не знаете как да ядете.
Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.
ХХI година
2 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 3. Х. 1941 г. петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев.