От Неговите ученици

Добрата молитва.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета 2 стиха от 26-тата глава от Евангелието на Матея, 69 и 70 стихове.

„Духът Божи“.

Петър представя един от видните ученици Христови, най-умният между тях. Той е с един зрял ум, защото мисли, че разбира живота много. Казва: Всички Твои ученици да се отрекат, на мене разчитай. Като Петър Ти никога няма да намериш такъв. Интересно е, че се явява една слугиня и казва, и ти беше там. Изведнъж той, който преди няколко часа изповядваше Любовта си, че е готов на всички жертви. Като една приказка привеждам за един пример за един български юнак на име Стоян, който минавал за най-умния в селото. Влюбил се той в най-красивата мома и ѝ казва: „Драганке, разчитай на мене. Като мене друг няма да намериш.“ Един ден, извежда я на разходка, взема си и кавала, старовременна пушка с една цев, която се пълни от устата на цевта, отпред се пълни, не отзад. Разхождат се те и той се хвали, казва ѝ на него да разчита, че тя още не познава Стояна. От гората се задава една мечка, Стоян се качва на едно дърво. Неговата Драганка била по-умна и като не могла да се качи на дървото, престорила се на умряла. Мечката иде до дървото, доближава се до Драганка, помирисва и си заминава. А онзи от дървото казва: „Не бой се, Драганке, аз ще цъкам отгоре с кавала.“ Петър и той цъка. Защото, ако каже, че той е от Неговите ученици, казва си, че и него ще пребият. Като ме пребият няма да мога да проповядвам учението. Ще кажа, че не Го познавам, после пак ще проповядвам учението. Доста умен е. Временно ще се откаже, а после пак имал намерение да проповядва учението. Аз го наричам един човек, който не познава живота и не познава условията. Не искам да хвърлям петно на апостол Петър, но той не познава своята сила дали може да издържи. Двама борци може да се борят, и единият казва, ще го гътна, но той не знае силата на другия. Като почне борбата, като се хванат, този, на който не даваше никаква цена, не само, че не може да го гътне, но той го гътна. Като го гътне на земята какво ще стане? Като се завали на земята, все ще намери човек някакво извинение.

Тези примери са, за да се уясни сегашния живот.Някой път говорим за същественото в живота. Ще турим други думи за несъщественото. Аз може да заменя несъщественото с привидно – същественото е привидно. Защото несъществено, не добро, като турим една отрицателна частица, да направим доброто недобро. Това не е съгласно със законите на речта. Само в човешкия език може да има такова съчетание. Но в ангелския език отрицателни думи няма. Думата не, не съществува. Няма отрицателни работи. В ангелския свят думата „зло“ не съществува. Всеки един човек, който не прави добро, той минава за лош човек. Всеки, който не учи, той минава за ленив. Няма да кажа, че е ленив. И в този свят ти никога няма да говориш за нещо, което ти не знаеш. Ти не можеш да говориш за яденето, ако не си ял. Не можеш да говориш за водата, която не си пил. Не може да говориш за Любовта, която не си опитал. Всякога, може да говориш само за онова, което знаеш. Ние на земята говорим за онова, което не знаем. Говорим за идеална любов. Какво нещо е идеалната любов? – Идея е гръцка дума. Значи красива форма. Външна форма, без съдържание. Идеен живот значи красив живот, без съдържание. Сегашните хора нямат ли идеал? Сегашната култура нали има за идеал „свободата“. Къде е? – То е външна форма. Външна форма съдържание няма. Сега в живота има противоречия, има критика. Светът с критика няма да се оправи. Една критика може да е обективна. Че един писател не е писал право. Англичаните са имали един критик Ръскин, който критикувал. Какво ще те критикува. Често има богословци, които са писали цели съчинения. Само да разглеждат въпроса, защо апостол Павел определил неопределения член в гръцкия език. Защо го турил апостол Павел? Неопределеният член показва неопределена работа, понеже, апостол Павел не знае какво ще стане, турил неопределения член. Казва: Може да стане, защото не зная. Като зная ще кажа, ще стане. А ако не зная, ще каже, че може да не стане. Тази работа малко разбирам. Положително тази работа разбирам или не разбирам, отчасти разбирам. Отчасти разбраните работи не носят истина в себе си. Истината в дадения случай е понятна в своето най-малко изявление. Ако запример ви разправям теории за слънцето, какво ще ви ползуват? Казвам, че там има интелигентни хора, добри хора, че слънцето не е разтопено вещество, там има култура. Ако влезете там. Там е раят на земята. Земният рай в слънчевата система е на слънцето. Как ще ви го да кажа? Вие сами това един ден може да го видите. Вие може да си поставите гръбнака на слънцето да се печете. И ако знаете как да си поставите гърба, ще имате един филм, ще знаете какво има на слънцето, както на кино се представя на платното. Ще започнат картините от слънцето. Това, което става на слънцето, ще започнете да го виждате. Сега казвате право ли говориш? Ходил ли е някой на слънцето? Има хора, които са ходили. От земята най-малко 4–5 души има, които са ходили на слънцето. Исторически може да се докаже – ходили са и са се върнали. Най-първо Господ, Който направи света, казва: „Да бъде светлина“. После направи Господ месеца и слънцето. Той не знае ли какво има? Той направи човека по образ и подобие свое. Този, Който го направи по образ и подобие не знае ли Той какво има на слънцето. Той направи слънцето и месечината. Ще кажете, че Господ знае какво има на слънцето, че Той го направи. Не само, че Го знае, но направи този свят. От какво го прави? Писанието казва: „Че Бог в началото направи небето и земята и земята беше неустроена“. За слънцето нищо не говори. По подобие на небето, Бог устрои месечината. Устрои и слънцето и в тази система на устояване, влязла и земята вътре. В сегашното състояние на съзнанието на хората, те не могат да живеят на слънцето. Човек, както е построен на земята, невъзможно е да живее на слънцето с такова устройство. Да кажем има известни метали, които се топят при известна температура. Калаят се топи при 100 градуса. Има други метали, които се топят при по-висока температура, при 300–400. Платината при 1200 градуса, а някои изискват още по-голяма температура. Големите страдания, които идват в човека каква роля играят. Често в човека се събират такива вещества, такива материали, които трябва да се разтопят. Страданията са причинени от голям огън, който се образува вътре от човешката мисъл, в човешкото сърце и в човешкия организъм. Тия страдания са от съвсем друг характер. Някой път дойде някое голямо страдание, искате да се качите на някоя канара и да се хвърлите да се убиете? – Защо? Богат човек сте. Всичко имате. При коронясването на кралица Виктория, връща се от Африка един богат англичанин, който имал 350 милиона английски лири стерлинги, и се хвърлил в морето да се удави, понеже имал идеята, че тия пари няма да му стигнат. Питам? Като имал 350 милиона лири стерлинги, и да се хвърли в морето да се удави, каква идея имал?

Често между хората има спор. Ти в какво вярваш? Какъв е Христос? Христос е един човек, изпратен от небето, да покаже пътя на хората, как трябва да живеят по любов. Той е Син Божи. Мене не ме интересува какво означава Син Божи. Всеки човек, който носи Божията Любов е Син Божи, който не я носи, не е Син Божи. Понеже, Христос е първият, Той се нарича Първороден. Първороден е между онези, които са донесли Любовта на земята, в тази форма, в която никой друг не е донесъл. За никой друг мъченик в историята не знаем да е претърпял такива големи страдания. Ако беше друг щеше да се пръсне. При неговите мисли, при неговите чувства, да се бори, при тези условия. Писанието казва, че кървав пот е излизал из порите му. Някои искат да бъдат като Христа. Може да бъдеш като Христа, но трябва да носиш Любовта на Христа и да издържаш страданията. Не само да бъдеш като Христа, но във всичко да бъдеш. Ако ти по любов не можеш да бъдеш като Христа, ако в страданията не мязаш на Него, в какво ще мязаш? За славата, която сега му дават. Че слава на Христа още не е дадена. Християнските народи не живеят по любов. Ако по любов не могат да разрешават въпросите, с бой още по-малко. Сега се бият не езически народи, но християнски народи, които вярват в един Бог, за който Христос е казал, че е благ. При това тия хора, които вярват в Бога, не могат да разрешат един малък въпрос. Не може да го разрешат, защото русите направиха същата погрешка, която евреите направиха, за да ги избави Бог от страдания, прати Христа, за да им покаже как да живеят, да приемат учението на Любовта, да идат по целия свят да бъдат мисионери. Целият еврейски народ трябваше да бъдат мисионери, да покажат как трябва да се живее. Те отхвърлиха това. Римската империя разпъна Христа. И русите отхвърлиха Християнството. Отрекоха Христа, и 20 години внесоха безверие към Бога и казват: Ние каквото направим, това ще бъде. Питам какво спечелиха тези управници, които бяха толкоз умни? Защо трябваше да отварят една война? Искат да поправят света. Не с революция се поправя. На света трябва да се даде хляб. На света трябва да се даде въздух. На света трябва да се даде светлина, на света трябва да се даде вода. Място за живеене. Не такива, социални думи на право. Какво право в света има? Щом си гладен какво право имаш? Гладният човек какво право има? Няма никакво право.

Та казвам: Кой е виноват? Не е виноват руският народ. Виновати са управниците. И в еврейския народ бяха виновати свещениците, фарисеите, книжниците, които ръководеха народа. Заради тях страда целият еврейски народ. И в славянството, тъй наричаме ние управляващите в Русия – и те да знаят. Аз се чудя, които поддържаха болшевиците, поддържаха науката. В човека има религиозно чувство. Ако хората за 100 години възприемат безбожието, по същество. Ако го приемат, главата ще се спити. След 200 години главата ще се повърне назад. Долната челюст ще изпъкне и ще замязат на животните. Единственото нещо, което облагородява хората, то е Божественото чувство. То подига човека. Той е човекът, направен по образ и подобие на Бога. Онази религия, която не дава красота на човешкото лице, на човешкия череп. Онази религия, която не дава красота на човешкото тяло, тя не е вярна. Животните нямат религия. Мене много пъти са ми правили възражения. Казват всичките тия заблуждения съществуването на религиите, е погрешно схващане. Които казват, Господ е създал религиите, това е погрешно. Казвам: Блажени животните, които нямат никаква религия. Какъв е техният живот? По-добър ли е? Между тях има ли съгласие? Две кучета заедно, месото дават ли си? По-голямото вземе месото от по-малкото. Дойде друго по-голямо, то натисне голямото куче и му вземе кокала. Каква идея имат? Кучето мисли като нас. Една кост ще направи нещо. Казвам: Ние сме в една епоха, в която този, недостъпният свят за нас става достъпен. Иде нещо ново в света, което нас ни смущава. То иде като страдание. Ние се плашим за бъдещето, което иде. Какво ще стане с нас? Хубаво, какво има да се плашим? Ако ние вярваме в Онзи, Който (е) създал вселената, и че всичко е разумно и Този, Който (е) начертал пътищата на земята, на слънцето, да се движат, който предвидел условията за всеки един живот, приготвил храна и условия за всички. И ние сега мислим Той не е взел предвид нашето съществувание на земята. Ние с Бога тепърва има да се опознаем. По същия закон, както детето се опознава с майка си. Едно дете, което се ражда от една майка туй дете може да е родено от много благородна майка, може друга майка да го отгледа, и то да познава мащехата, в нея да вярва, а не в същинската си майка. Ние в света вярваме в мащехата, не вярваме в нашата майка, която ни е родила. Трябва да се върнем при онази майка, която ни е родила. Тя ни дала всичкото, което имаме. Тази мащеха е направила една услуга, но благодарение на ония качества, които първата майка е вложила. Писанието казва: Направи Бог човека. Много добре е направен. Има един нас, който ни е направил. Защото отнякъде дал ни е тази свобода. Тогава в нас се явява противоречие, защо Господ ни (е) оставил да страдаме в света? Че страданието ние си го създаваме. Страданието е образувано от хората. От неразборията е образувано страданието. Един англичанин отива в Индия, чел много книги. В Индия има много големи змии, някой път през прозореца влизат. Качват се да спят и на леглото. Тази идея седи в ума му. Той отива в Индия и в един от първокласните хотели ляга. Носи като всички англичани дебел бастун, и той по невнимание, оставил бастуна на кревата, забравил го, изгасва лампата и ляга да спи. По едно време пипа бастуна, и казва, е голяма змия. Изведнъж да го не ухапе, скача, хвърля юрганя, надава вик. Идват хора отвън и намират бастуна му. И ние имаме все някой бастун, който ни плаши. Като го пипнем считаме голямо нещастие. И в нашите ръце, Бог е дал властта да оправим света. От нас зависи да оправим света. Светът на Господа е прав, но ние ще оправим нашия свят. Ние досега чакаме Господ да оправи света. Още 2000 години да чакаме, няма да го оправи. Ние трябва да работим. Да извършим онова, което сме длъжни. Бог изпрати Христа да ни покаже, че светът ще се оправи с Любов. Няма същество в света, което да не се подчинява на закона на Любовта. Кобрата, която е толкоз дива и отровна, лъвовете, леопардите, тигрите, и те се подчиняват. В Индия ма хора, които са изучавали закона за Любовта и като обичат тия животни, не правят никаква пакост. Ако обичаш един лъв, той не може да те нападне. Лъвът или тигърът напада човека, който не го обича. Змията и тя гълта някой, който не я обича. Змия, която обичаш, по никой начин не те засяга. Ако ние в света имаме толкоз нещастия, показва в какво голямо безлюбие живеем. Вчера дойде един господин, българин, доста виден, с инициатива. Какво се оплаква? Разправя ми, че преди няколко години, идвал със своята възлюбена. Не е девица, тя имала друг едного, изоставила него и после този полудял. Захванала се с този, влюбила се в него. Казва: Аз те обичам. Казва: Остави тази работа. Тъй да живеем – Не искам, ти да се ожениш заради мене. Обещава му ти заради мене каквото ми кажеш, ще направя. Обещава ми, ти каквото ми кажеш, ще го направя. За тебе всички жертви ще направя. Аз му казвам, подписа ли ти на книга? – Не. Трябваше на книгата да се подпише. Казва: Каквото ми кажеш ще направя. Ако ми кажеш, че е бяло. Ако е черно, черно ще кажа. Да се оженя заради тебе, но като се оженят, обръщат работата. Един ден с дъщеря си го набили. Ще кажат, невъзпитана жена. Това е жена, която няма любов, тя не го е обичала. Пита ме: Какво да правя? Питам: Ти обичаш ли я? Не я обичах. Сега, ти щом не я обичаш и тя не те обича, какво да се прави? Вие сте чужденци. Деца имаш ли? От другия мъж има. Щом не се обичате, остави ги свободно да живеят, не стой да те бият. В природата има нещо като тази лъжливата жена, която ни лъже нас. Казва, че ни обича, че всичко ще направи заради нас, но щом влезем в контакт с него, веднага бой ще ядеш. Това го наричаме зло. Аз го наричам свещен егоизъм на земята, който съществува между хората. Това не е любов към Бога. Аз вземам Първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева. Какво има тия двамата хора да се спорят. Единият направен от Бога и другият направен. Трябва да се уважават, по единствената причина, че в Адама Бог вдъхна Божествено дихание, а в Ева не казва, че е вдъхнал, но само се подразбира. Понеже Адам ѝ даде от Духа, който Бог му даде, той даде на жена си. Но в нея се зароди желание, да вземе всичкият дух, който имаше в Адама вътре. Туй е грехопадението, казва се само половиния дух да го има, не целият да го има. Адам роди едно дете момиче, не на време, от което гледище. Защото когато Бог прекара всички животни пред Адама, всичките две по две минаха. Казва Адам, Господ на мене не дал като на тези другарчета. Нямаше нужда. За Ева нямаше нужда. Тя преждевременно дойде. Преждевременно стана и Адам се огорчи, че няма другарка. Господ казва, понеже се огорчи извади Ева по-рано. Ева са роди на седем месеца. Два месеца не достигнаха. И затуй Христовото учение 2000 години как се проповядва. 2000 са двата месеца, понеже Ева на време не се роди. Тия двата месеца са 2000 години. Сега в света Господ създава един нов Адам и една нова Ева, която на девет месеца ще се роди. Адам няма да бъде създаден от пръст. Адам ще бъде роден и Ева ще бъде родена у тях да се роди новото човечество, което няма да върви по стария път. Вие ще кажете: Как ще го разбираме? Че как, не знаете ли как се разбира това нещо. Когато човек има да дава, винаги не разбира това нещо. Казва: Забравил съм. Когато има да взема, хич на забравя. Когато има да дава, казва: Забравих, памет. Като имаме да даваме и като имаме да вземаме, еднакво трябва да бъде. Казва тъй Писанието, толкоз имам да ти давам, толкоз имам да вземам. Да имаме една равносметка. Мъже, жени това са проводници на Божествената Любов. Ако мъжът не може да даде положителна енергия на Бога в света, той не е мъж, отрицателната страна на Любовта, тя не е жена. Аз ще ви обясня. Под думата Любов, разбирам положителна любов. А под думата отрицателна любов, разбирам обич. Да любиш, значи да даваш негативната страна на любовта, да вземаш. Разумно (e) да вземаш. Тъй щото да го запазиш. Онзи, който ти е поверил, като дойде при тебе да кажеш: Туй което ми даде, аз го запазих. То е обич. Мъжът и жената трябва да предадат Божията Любов в света, понеже света трябва да се създаде от нови хора. Ако една жена няма Божествена Любов какво дете ще роди? Ако един мъж няма Божията Любов, какъв син ще роди? Или майката, която няма обич, каква дъщеря ще се роди, то е невъзможно. В света трябва нова религия. Не за да се спасим, но трябва ни една нова религия, за да се създаде в нас новият Адам и новата Ева. Да дойде духът, трябва да минат в една нова форма. Ново разбиране трябва. Ще кажете сега: Елате при нас, ние ще ви покажем пътя на истината. За мене факт е. От дъщерята зная каква е майката. От сина зная какъв е бащата. Писанието казва така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят да прославят Бога. Само, ако съм роден от Бога, тогава могат да просветнат моите дела, тогава хората може да прославят Бога. Ако не съм роден по Бога, ще живея по човешки, ще живея по своите удоволствия, както разбирам. И най-малко няма да се слави името Божие. Мислите ли, че онзи Ирод, който уби 13 хиляди деца, според християнската история, че направи нещо добро? Между избитите деца да намери този пратеник от небето. И него да убие. 13 хиляди деца изби.

Петър се намираше в голямо противоречие, понеже нямаше онази любов. Всякога, човек, когато отслабва любовта, става страхлив. Любовта е съградена на два принципа: Божествената любов на човека се намира отпред, към цялото. Няма да и показвам, да се не заблудите. На повърхността е. Съзнанието на справедливостта е поставена върху страха. Върху този страх, който е силен у животните, е турена човешката справедливост. За да може човек да пресъздаде страхът, който роди всичките нещастия. Щом човек е страхлив, той е готов за всички страдания. Писанието казва: Страхливите няма да наследят Царството Божие. Тебе те е страх да не умреш. Този страх е безпредметен. Ако изпълняваш волята Божия, никак няма да умреш. Ако грешиш, непременно ще умреш. Ако обичаш, всичко ще ти се оправи, ако не обичаш, по никой начин не може да се оправи живота ти. Ние очакваме, на някой късмет. Да дойде някой да ни направи щастливи. В света човек по три начина може да бъде щастлив: Като обича Истината, като прилага Любовта и като възприема Мъдростта. По този начин може да бъде щастлив. Може да опитате. Някой казва да има някой да ме обича. Ако обичате някой банкер веднага ще се отвори сърцето му. Аз съм привеждал този пример и пак ще ви го приведа. Една американка, която се занимавала с тия новите деяния, аз я наричам тя американка от шестата раса. Мисля, че това се е случило в Ню Йорк. Отиват една комисия при един голям банкер, от 10 големи важни дами да искат пари за помощ. Отиват те, дават им 100 долара. Те очаквали да им даде 10–20 хиляди. Дал им само сто долара. Тя казва: Аз ще ида. Отива при него, поглежда го в очите, фиксира му мил поглед, както тя знае, изведнъж той се разтопява и казва: Какво обичате? Тя казва: Може ли да ми даде 50 хиляди долара. Казва: на ваше разположение съм, заповядайте, дава и парите, друг път като имате нужда, пак елате, готов съм каквото кажете да изпълня. Вие ще кажете, хипнотизирала го е. Този човек казва: Онзи, който ме обича, аз (съм) готов за него всичко да жертвам. Понеже ти си единствената, която ми показа, какво нещо е Любовта за тебе всичко ще направя. Ако ние в света казваме: Той има кораво сърце и нашето сърце е кораво. Корава е неговата майка. Защото и нашата майка е корава. Той е посветен, защото и ние сме посветени. Той е невежа, защото и ние сме невежи.

Казвам: Един ден този, вашият баща ще дойде, вашият брат и вашата сестра ще дойдат, един ден ще ви погледне, вие ще се разтопите ще кажете: Каквото искаш, на ваше разположение съм. Туй ще стане с всинца ви. Няма да остане нито един от вас да не опита.Като го опитате напишете една книга, пък аз ще я чета. Има една реалност, която няма нужда от доказателства. Тия съмнения, които хората имат, те са минали през мене, съмнения, съмнения, съмнения. Всяка вечер аз имам да се освобождавам от ред съмнения. Един ми говори, ти лъжеш хората, заблуждаваш ги. На какво мязат те не са учени. Те са невежи, не живеят добре, лицемерстват, всяка вечер говорят. Казва: Какво ще се прави? Питаме: Какво нещо е лицемерието? Те не са такива, каквито се представят. Рекох: Такъв ли, каквото ми говориш? Може ли да ти зная името. Казва: Аз съм псевдоним. Този човек е на крив път. В какво седи кривият път? Кривият път е като идат хората, че по-нататък не може да идат. Една храна е лоша, която уморява хората. Една храна, която не уморява, но хората не оздравяват лоша ли е? Знание, което покварява ума на хората, лошо. Онова знание, което даде храна на ума и ги подмладява, лошо ли е? Ние говорим за реалните неща в света. Ще каже някой: Аз не проповядвам себе си. Аз не съм направил всичко. Аз на земята какво съм направил? Не направих аз света. Вие ще кажете: Той е Господ. Този, Който направил света, вие трябва да идете при Него, да видите по какво се различава. Вие като идете при Него, вие никога няма да Го забравите? Никога няма да забравите Неговият поглед, той е най-красивият. И най-добрият, най-грандиозният, но в живота като го видите, във вас ще се роди желание така аз ще живея. Ще му служа от сега нататък, ти ще бъдеш в Него и Той ще бъде в тебе. Там, отдето минаваш всичките мъчнотии и зверовете, змиите и кобрата, и пиявиците, и мравите, всички ще станат културни, няма да има никакви лоши животни. Писанието казва: Че лъвът и агнето заедно ще пасат тревата. Вие казвате, кога ще бъде това? Днес. Покажете ни някой, казвате. Аз по някой път се чудя какво трябва да се покаже. Пита ме един за такъв един въпрос, хем учен човек беше той. Той беше закъсал. И след като беше закъсал отивам на гости, обядваме двамата и той казва: Сега се наобядвахме хубаво. Ами за утре. Рекох: Защо мислиш за утре? Ти гладувал ли си? Ех, казва, много съм опитал. Че как? За 24 часа като не яде човек, умира ли? Аз рекох поддържам човек и 10 да не яде и повече, не умира. Умира, ако се безпокои. Та казвам: Силата на човека седи в Любовта. На всякъде гледам роптание, че Господ направил този лош, онзи лош. Ако имате любов да възлюбите, дърветата ще дават повече круши, повече ябълки. Възлюбете житото и житото ще дава повече. Възлюбете кравите и кравите повече мляко ще дават. Всичко, което възлюбите, ще дава повече. Възлюбете слънцето и то ще ви дава повече светлина. Въздухът, навсякъде, всичко, което видите, ще даде своето благословение. Вие минавате и казвате: Това глупаво, онова глупаво. Камъните глупави. Не са глупави камъните. Как са глупави? Хората, които вярват, които имат скъпоценни камъни, вярват, че ще ги пазят от зло. Този глупавият камък как ще го пази? Този скъпоценният камък знае. Има един диамант, може да те предпази от някоя болест. Сапфир или смарагд, може да те пазят. Това е не само предположение. Както виждате и аз имам един диамант, поставил съм го като страж. Той сега се е скрил някъде. Всичко онова, което Бог създал е свещено в света. На един скъпоценен камък гледам като на дело Божие, като Божествена енергия, разумно турена, оценявам Божественото, което е в камъка. Когато срещна един човек, погледна очите, оценявам очите. Тази светлина, която излезе из тия очи, оценявам ума от една мисъл, която излиза из тоя ум. То е Божественото в него, не привидността на нещата. Виждам, че от неговото сърце излиза една специфична топлина, която носи радост и веселие. Виждам една сила, която излиза из тялото, в неговата воля. Това е Божественото. Това са Божествени неща. Когато говори силният човек, разбирам Бог, Който се проявява чрез Него. Когато говори добрият човек, разбирам Бог, Който се проявява чрез сърцето. Когато говори умен човек, разбирам Бог, Който се проявява в светлия ум. Когато и аз така се проявявам, и за себе си така разбирам. Казва някой: Ти кой си? Аз съм човекът, чрез ума на който Бог се проявява, чрез сърцето Бог се проявява, и чрез тялото Бог се проявява. Ти, кой си? Аз съм Той. И Той е аз. Ако и ти разбираш, и ти... Аз искам и ти да бъдеш като мене. Ти се съмняваш. Защо се съмняваш? И за тебе има място, и ти можеш да бъдеш проводник на Божиите блага. И по-големи работи ще свършим в света. Този свят се нуждае от разумни работници. Политикани има много. Пред тебе ще говорят: Ти си гениален, а зад тебе казва: Да му намажем малко колата с масло. Той е един простак, невежа, той не разбира. Казва, от геология не разбира, от минерология не разбира, от биология не разбира.

Простак е. Двеста, триста хиляди лева има, какво ще ми се пъчи? Ние сме за онова богатство, което не се поправя. Туй, което се поправя. Ние сме за богатства, които не са турени в никакви каси. Ние сме за онова богатство, което никой не може да вземе. Ние сме за богатство, както е светлината, както е топлината, както е човешката мисъл, никой не може да ограничи човешката мисъл. Ти може да мислиш, каквото искаш, ние се колебаем и казваме: може ли да бъде? Вие питате: отгде ще го позная дали това е Божественото или не? Много ясна е тази работа. Представете си, че вие сте оковани, ръцете, краката са свързани, завързани сте в (на) едно дърво. Казваш: нямам нищо – за добро е. Как за добро е? Как ще познае, че това е за добро, че ти не говориш истината. Да бъдеш свободен, при това веригите ти са на краката ти. Те падат. Погледнеш, казвам: Свободен съм. – Дали е вярно или не. Дали не е сън. После побутвам веригите на краката, после на ръцете и те падат. Побутвам въжетата и те падат. Гладен съм, изваждам хляб, нахранвам се. Вярвам. Казва: «Дали това е вярно, да не е сън, някакъв кошмар. Мене да не са ме хипнотизирали?» Казвам: В хипноза всякога се губя. В реалността всякога печеля. Аз ще те претегля и ти ще тежиш 33 грама. Аз те освобождавам и като те претегля, ще тежиш 33 грама. Като живееш 200–300 години, по един грам на ден за 1000–2000 години, постепенно до милиони. Туй е реалността. Вие не сте били толкоз големи, колкото сега. За бъдеще като станете, като един ангел, ще имате грамадна форма. Като един ангел, ще имате една форма от 10 километра, в пространството. Този ангел знае да се разширява и да се смалява. Може да се смали, колкото иска, може да се разшири, колкото иска. Вие не знаете ни едното, ни другото. Ще питате дали е вярно. Да оставим това. Нали има големи дървета. Има дървета по 150–200 метра. Как са станали? Кой ги е накарал да израснат така големи? Казвате: Природата. Природата умна ли е? Първият човек в света не е бил така дребен, както сегашният, той е бил много висок. Понеже излязло непрактично и при сегашните условия се е смалил. Нямал условия да живее. За бъдеще ще живеем в един свят, при по-добри условия. Тази форма вие ще я напуснете. Красиви ще бъдете. Каква ще бъде бъдещата форма на човека? Няма да бъде 165 с. Ако ви кажа, че ще бъдете 10 метра, според мене, това е Божествено число. Ако ви кажа, че ще е сто метра, ще бъде ангелско число. Ако ви кажа: 1000 метра, то е човешко число. Ако сте от 1000 метра, ще умрете. Ако сте от 100 метра, ще се мъчите. Ако сте от 10 метра, ще благувате. Нека направя противоречието достъпно. Ако имаш 10 см, е Божествено. Ако имаш 100, това е ангелско, а ако имаш 1000 см, то е човешко. Допуснете сега, че имаш един милион. – Божествено е. 10 милиона е ангелско, 1000 милиона. Колко са 1000 милиона? Туй отношение не е математическо. Като кажем, че един човек е голям, ние поздразбираме, той съдържа в себе си по-голяма сила. По-малък на ръст, съдържа по-малко сила. И обратни резултати имаме. Някой път в малките форми се съдържа повече сила, отколкото в големите. Шуплести са големите форми. Някоя форма е малка, но е сгъстена. Материята е организирана. Има атоми, които са организирани. Еволюция съществува в атомите. Има атоми, които са минали в първата степен, през физическото тяло. Има атоми, които са минали през физическото тяло и през духовното тяло, а има атоми, които са минали през физическото, духовното, Божественото тяло. Следователно, еволюция има на самата материя, и тя еволюира. Всичко в нас еволюира. Казвам: Когато ние възприемем Любовта. Когато – ако тялото ни започва да чувствува и краката, и краката ни трябва (да) чувствуват, и пръстите, и ноктите. Всичко в нас трябва да чувствува Любовта. То е Божествената Любов. В Божествената Любов, всичкият човек, от петите до пръстите, трябва да чувствува Любовта. В човешкия свят трябва да чувствува любовта само в слънчевия възел, вътрешно, за 1–2 месеца. След туй, (с)е изпразне, казва, беше едно време. Не зная. Една илюзия на човешкото чувство. Любовта е единствената сила. Тази любов подмладява хората. Тя ги възкресява. Казвам: Всичките хора трябва да се учат. Училище трябва да има. Майката трябва да учи още като зачене децата си, да ги учи на любовта. Така да казва: „Синко, ще любиш баща си, ще любиш Бога.“ Тъй ще му проповядва. Майката ще проповядва: „Синко, ще любиш Господа Бога Своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ И тия деца като се родят, ще кажат: „Благословена е майката, която ме е научила да любя Господа.“ Каква е тази заповед: Ще любите ближните си като себе си? На първата заповед като са в утробата ще ги учи, а на втория закон – като се родят. Сега в първия закон не сме заченати. Вторият закон е любов към ближните и третият – човек да обича себе си. Да обича себе си, значи Бог да ни обича. Ако Бог не ни обича, нашата работа е свършена. Ако Бог ни обича, всичко ще имаме на разположение. Човек се нуждае само от Любовта на Бога. Блажен онзи човек, когото Бог обича. Блажен е онзи човек, който служи на Бога, както Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил.“ Туй е Христовото учение. Да изявим Божествената Любов в нас или да остави Бог да се изяви в нас, както Той намери за добре. На колко места се казва: Не бойте се. Когато дойде да говорите, вие не сте, които ще говорите, Отец ваш, Който е във вас, Той ще говори. Аз ви говоря за вашия баща, който ви е говорил, тъй както можеш, ще го обичате, така ще го проявите. Ако аз мога да ви дам моето разбиране, аз трябва да вляза във вас, за да ви науча да свирите, трябва да свиря с вас заедно. Вие да свирите и постоянно да коригирам погрешките. Вие за да проверите нещо, и вие трябва да извършите нещо, да покажете. Ако аз ви обичам, и вие ще ме обичате. Когато някой обича, най-лесната работа е, поне ще напише 4 стиха от обич или като обичаш някого, ще му ушиеш някаква риза, или ще му вземеш някаква шапка, или ще му дадеш обяд, или все ще направиш нещо. Или един мил поглед ще хвърлите. Всеки ден слънцето излиза. И с мил поглед Господ ви поглежда. Казвате: Къде е Господ? Господ чрез слънцето ще те погледне. Той казва: „Всичко туй създадох за вас.“ Дойде някой учен човек, Господ казва: „Аз го изпратих да ви говори за Мене.“ Казваш: „Той е учен човек, аз не съм като него.“ Ти се радвай, че този ученият човек дошъл да ти разправя за Божествените работи. Не в религиозна форма. Не ти разправя както Бог е направил. Не ти разправя как е направил цвета, но ти разправя как да отглеждаш цветята, как да отглеждаш житото, как да отглеждаш плодните дървета. Разправя ти за законите на здравето, как да дишаш, как да си изградиш къщата, прозорците си как да направиш. Какви стъкла да туриш, с какви дрехи да се облечеш. Този човек е изпратен от Бога, който и да е той, дали е вярващ или невярващ, за мене е безразлично. Не може един човек да направи добре, който не обича. Всеки човек, който говори добре, любовта действува в него. Всеки човек, който е справедлив, Любовта действува в него. Всеки човек, който се учи, Любовта действува в него. Аз така разсъждавам и то е право.

И Петър казва: „Не зная какво казваш?“ – Тя казва: И ти си от Неговите ученици. Петър, казва, не съм от Неговите ученици. И аз да ви кажа, какво мисли Петър. Слугинята не го е разбрала. Не съм още като Него, не мога да страдам, не съм от Неговите ученици, бих желал да съм, но сега не съм. Като излезе вън, плака. Казва: Господи, сега разбирам. Когато слугинята казва и ти си от Неговите ученици, той си отговори. Трябва да изтълкуваме хубаво. Преводът не е прав. Аз ще направя превод. И ти ще бъдеш от Неговите ученици, но ти не си. Но, в духовен смисъл, ти ще бъдеш от Неговите ученици. Петър, казва: Не достига ми. Не зная какво казваш. Ще бъдеш от Неговите ученици. Като разбра Петър, че ще бъде Неговите ученици, излезе от вън и плака. Защо плака? Поля онова, което слугинята пося. Казва, Господи, дано бъда така, както тя ми каза. Дано да бъда от Твоите ученици, да нося Твоята Любов, да я проповядвам.

Желая тази слугиня да ви поздрави тъй, че да бъдете от Неговите ученици, да поплачете и да полеете посятото. Да бъдете носители всички на Божественото учение в света.

Благословен Господ Бог Наш.

Сега да остане следното: Кажете: Господи, посети ни, че ние да не допущаме една нечиста мисъл, за Тебе. Посети ни, че ние да не допущаме едно ниско чувство за Тебе в сърцето си. Господи, посети ни, за да не допускаме една ниска постъпка за тебе, да не те опетняваме. Нека милостта ти да бъде над нас, да се просвети умът ни, сърцето ни и волята ни и тъй ние да бъдем израз на Твоята Любов.

Тайна молитва.

4-та беседа, държана на 19 октомври 1941 год. 10 ч. с., неделя
Изгрев. София