Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета първите стихове от Евангелието на Йоана, I-вата глава.

„В начало бе Словото“.

„Духът Божи“.

Най-мъчното нещо в света е да задоволиш един човек. Няма същество в света е да задоволиш един човек. Няма същество в света по-претенциозно от човека. Не се задоволява. И Господ до сега не могъл да го задоволи. Каквото да му даде, все му липсва нещо.

„Светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Иде ми на ум за един разказ: един рибар ходил да лови риба, пък хванал едно човешко око във водата. Донесъл го на царя. Царят казал: Колко да ти платя. Толкова, колкото тежи окото. Лесна работа. Турете окото на едната страна на везните и турете злато на другата страна. Турят 1, 2, 3, 10, 20, 1000 не се насища. Всичкото богатство, което царят имал и не могъл да се разплати. Окото било по-тежко. Принудил се царят да повика един мъдрец и му казал: Извади ме от това отвореното око, какво да се прави? – Лесна работа. Донесете малко пръст. Като посипали малко пръст на окото поолекнало. Щом човек е недоволен, поръсете го малко със страдания, веднага той се задоволява. Сега вън от всяка философия, от всяка наука. Науката ни представя факти, обществения живот, законите, а в религията методите за живеене. Нито религията ни е научила как да живеем. Тя дава методи, вярвай в Бога. Как да вярваш? Науката ни дава достатъчно факти. Но как трябва да живеем? То е най-важното. Не може човек да живее, ако умът му не мисли. Не може да живее човек, ако сърцето му не чувствува. Не може да живее човек, ако волята му не работи. Ако душата му не вземе участие. Три фактора има. Животът без смисъл е тъмнина. Животът без страдание е студ. Животът без движение това е мъртвило. Сега всичките хора искат да бъдат щастливи в света. Може, това е най-лесното нещо да се придобие щастието. По-лесна работа от щастието няма. Друг е въпросът за блаженството. Щастието на земята може да го добием, то е материално. Но трябва знание на човека, за да добие щастието. За да бъде човек щастлив на земята, той трябва да бъде здрав. Без здраве не може да бъде щастлив. Ядеш, ти си щастлив. Гледаш така, че ти е приятно. Здрав си. Каквото ядеш, все си щастлив. Ако си здрав, спиш, щастлив си. Ако си болен, ще се обръщаш на една, на друга страна, не може да имаш щастие. Щастието на земята зависи от здравето. Някой казва, защо ми е голо здраве. Че то е щастието. Ако го не оценяваш, ти си търсиш белята тогава. Онези, които не разбират плановете на природата, казват: Не този земен живот, но небесния. Земният живот, който виждате, не разбирате, че онзи небесния, какъв е небесният живот не го знаете. Небесния живот Бог го е направил. Туй, което виждаме, Бог го е направил. Не трябва да се спираме върху нашите понятия. Земни са нашите понятия, нашите теории, хипотези, те са земни работи. Всичко, което съществува в природата, то е един свят, Божествен свят. Едно дърво расте, Бог създава това растение. Този човек е смъртен. Бог не създаде смъртния човек. Че хората са смъртни то е друг въпрос. Че на дърветата падат листата то е друг въпрос. Листата на първоначалните дървета не падаха. И първоначалните хора не умираха.

Та казвам: Трябва светлина. Човек говори за своя ум. Много философи има, които не знаят. Първокласни философи има, които не знаят как мисли човек. Много хора говорят за милосърдие, на кое място е турено милосърдие не знаят. Ако кажете в София къде е София? Къде е софийската катедрала, не знаете. Смешно е да говорите за софийска катедрала и да не знаете къде е мястото на катедралата. Или да говорите за министерство и да не знаете къде е зданието. Трябва да знаете къде е. Хората някой път говорят за справедливост и не знаят къде е жилището на справедливостта. Има особена стая в човешката справедливост. И набожността и тя има особен храм. Та ний сме дошли до лесното. Съвременните хора са дошли до лесното. Лесно е червисването и белисването. Измиеш се, пак се червисваш. Уважавам, които се червисват и белисват. Хубаво е да се мажат стаите от вън, ако не мажем става ли? Трябва човек да знае как да се маже. Някой казва, че се червисал. Не е лошо да се червисваш. Аз като стана сутрин измивам с вода червилото. Всеки се червисва. Има три вида белисване и червисване. Едно физическо белисване и червисване, което младите правят. Другото моралистите, които правят. Ти се представяш такъв, какъвто не си. И то е червисване и белисване. Особено духовните хора знаят изкуството, майстори са да се червисват и белисват. Утре като туриш малко вода изчезва. Учените хора и те си турят. И те се представят, че са много учени. Какво знаеха? Веднъж имах разговор с един учен, той ми разправяше за диагнозите на болестта. Казвам: Не е важно да пипна пулса да видя дали бие сърцето. Той казва: Важно е. Мъжът на една жена не обича лекарят да я пипа за ръката. Лекарят обича да пипне някоя млада. Но някой път му е неприятно да пипне някоя студена стара ръка, заразителна болест има. До някъде опасна работа е пипането за определяне диагнозата. – Че как може? – Ще измеря периферията на носа, широчината на носа ще измеря и ще зная има ли болест или няма. Казва: То не е научно. Хасъл това е научно. Че как по носа може да познае човек. Това не е наука. Всичката наука е там. Казвам: Коя ръка е силна. Силните ръце имат силна мускулатура. Ръка, която се упражнява, е силна. В силните хора мускулатурата е силна. Един човек, който диша много добре, е здрав. С мисълта си диша, с чувствата си диша и със силата. Този човек е здрав. Той има една особена широчина на носа. Дупките на носа са по-големи. Онзи, който не диша, малки стават ноздрите. Колкото по-малко въздух влиза в дробовете, толкова повече човек е изложен на заболяване. Казва: Както казваш, близо до ума е. После зависи как са развити мускулите. Рекох: Ще ти направя една диагноза. Че как го знаеш. Не може да ти кажа как го зная. Ти може да ме питаш как виждаш червеното. Червеното го виждам. Как го виждаш? И аз не зная как го виждам. Виждам жълтото, как го виждаш? Виждам го добре. Как ще го докажеш? То е друг въпрос. Че го виждам, го виждам. Как ще го докажа е друг въпрос. В света има една реалност, с която трябва да влезеш в съприкосновение. Реалността не се нуждае от доказателство. Някой път не са нужни логически доказателства. Вий казвате: Трябва логически доказателства. Какви логически доказателства? Ще докажеш, че захарта е сладка. Накваси я във вода, сладка е. Какъв глагол, какво съществително турих. Захарта с какво се доказва. Сам доказваш, че е сладка. Казвам: Сладко е. Как е сладко? Близнеш. Че е добро как ще го докажеш. Близни доброто. Що е благо? Близни го. Що е справедливост? Право мисли. Всяко нещо, което произвежда една приятност в мисълта ти, то е право. Всяко нещо, което образува разположение на сърцето, то е доброта. Сега аз не говоря за болните сърца. Сърцето е мярка. Сърцето никога не може да излъжеш. То не се лъже, то знае. Като започне да страда, то знае. Щом страда сърцето, излъгано е. Умът щом се помрачи, той знае, че си го излъгал. Щом излъжеш ума си, той се помрачава. Щом излъжеш сърцето си, топлината се намалява. Щом топлината на сърцето се увеличава, най-приятно желание е. В съвременния морал как определяш. Нямам нищо против този морал, но той не гради. Аз наричам морала добър, щом направиш едно добро, ти няма да олекнеш, но с един грам ще се увеличи тежестта ти. Щом направиш зло, тялото ти ще олекне с един грам. В злото винаги тялото губи. Очите губят, носът губи, ушите губят, всичко губи. Туй, което губи, то е зло. Туй наричам разточителност, не е щедрост. Икономията е щедрост. Те са нормални мерки в природата. Скържавостта и разточителността природата ги наказва. Те са неестествени положения. Запример: ти простудиш и измъчваш тялото. Яж и благодари. Яж и не преядай. Като дойдеш до най-приятната хапка, прекрати. Казвате: Какво трябва да правим? Ще благодариш на Бога. След като се наядеш, мисли, чувствувай, свърши една работа. Ако си бил художник, нарисувай една хубава картина. Ако си скулптор, извай някой камък. Ако си поет, напиши най-хубавото стихотворение. Ако си философ, развий най-трудните въпроси, обясни ги. Ако си астроном, открий нещо ново в света. Ако си майка, роди най-доброто дете. Ако си слуга, слугувай на най-добрия господар, не на лошия. Слугите са виновни, които слугуват на лоши господари. Ний сме виновати, че слугуваме на един лош господар. Много лоши работи ни е научил. Много лошият господар, много умен е, добре плаща, ама е лош. Ний по някой път мязаме на него. Когато българинът гледа някоя свиня в кочината, става по 3–4 пъти да я храни. Поглади я, побута я. Като дойде Коледа почва да квичи свинята. Тури ѝ ножа. Питам: Какво се е ползувала свинята, че са я хранили по 4–5 пъти. Благодарим за такива господари, които ни хранят много добре. После ни прекарват ножа. Аз го давам като една вътрешна мярка.

Всяка една идея, която съблазнява човека, всяко едно желание, което съблазнява човека, всека една постъпка, която съблазнява човека, пазете се от тях. В края на краищата спира човек своята еволюция. Хубаво е човек да се спира. Предназначението на човека в природата Бог прати хората да бъдат щастливи. Всеки човек на земята трябва да бъде щастлив. Не чакайте да умрете, за да бъдете щастливи. За блаженство на земята дума не става, но за щастие. Блаженството е в по-висш свят. Щастието е чисто за земята.

Та казвам: Трябва да разбираме ония закони, по които е създаден човешкият ум. Онези същества, които служат на човешкия ум, това е човешкият мозък. Трябва да бъдем добре запознати с нервната система, да не безпокоим ума си. Често ний се безпокоим. Какво ни допринася безпокойствието. Всякога безпокойствието произтича от факта: Всякога когато човек иска повече, отколкото му е дадено, безпокойствията идат. Искай толкова, колкото ти е възможно. Закон съществува: Във всеки един момент ние приемаме толкова светлина в очите, колкото ни е потребна. Ако приемем повече, веднага започва едно спадане. Ако приемем повече въздух, отколкото ни е потребен, ние не се чувствуваме доволни. Ако приемем по-малко, от колкото трябва, пак сме недоволни. Някой път, ако приемем повече, има друга опасност. Казвам: Съществува един закон в природата. Щедрост. Щедро трябва да дишаме. Човек не трябва да бъде скържав. Когато диша, след като дишаш не само да изпратиш въздуха, но да платиш за въздуха. Да ви дам едно ново правило: Вие дишате сега повърхностно. То не е дишане. След като приемеш въздух, като дишаш и издишаш тури нещо от мисълта си. Кажи: Господи благодаря ти за хубавия въздух, който ни го даде. Три пъти благодари на Господа за въздуха. На обед благодари три пъти и вечер благодари три пъти. Девет пъти ще благодариш. При това като срещнеш някой твой приятел, в този въздух като изпращаш, кажи една сладка дума. Ние когато дишаме трябва чрез въздуха да изпратим нашите светли мисли в този въздух. Да кажат: Тия хора са умни, като дишаха, платиха. Ние, съвременните хора, дишаме и не плащаме. Вследствие на това идат наказанията. После ядем и пак не благодарим. Три пъти ще благодариш за въздуха. Всичко девет пъти. По три пъти ще благодариш за яденето. Всичко девет пъти, значи 18 пъти. Три по девет стават 27. Трябва да благодариш 9 пъти за хубавите мисли, които Бог ти е дал. За въздуха ще благодариш, който участвува в дробовете. Ще благодариш за хубавото ядене, което Бог ви е дал. Това е здравословно. Ако пазите това, ревматизъм няма да имате, главоболие, коремоболие, нервоболие, няма да имате тия работи. Ако ние не облечем нашата мисъл с една благодарност, ако ние не облечем нашето сърце с една благодарност, ако ние не облечем нашата душа с една благодарност, ние, съвременните хора, какво искаме да бъдем? Решаваме кой ще влезе в оня свят. Много проповедници съм слушал, много свещеници съм слушал, то е тяхна работа, което те проповядват. Кое е вярно? Всеки, който люби Господа, ще влезе в Царството Божие. В последния час, ако го залюби, ще влезе вътре. Онзи, който люби Господа, на последния час ако го разлюби, ще го върнат пак назад. В последния момент, ако твоята любов е до край, ще влезеш в рая. Не в какво вярваш. Вярата не играе такава важна роль, вярата играе съвсем друга роль. За да влезеш в Царството Божие, Любов трябва да имаш. Всичките други работи не важат. Без Любов в Царството Божие кракът на човека не може да стъпи. Някой казва: Аз съм православен. Ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Аз съм протестантин. Ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Аз съм българин. Българинът не може да влезе. Онзи българин, който люби Господа, ще влезе в Царството Божие. Онзи, който не люби, кракът не може да стъпи. Онзи англичанин, който люби Господа, ще влезе в Царството Божие. Онзи германец, който люби Господа, ще влезе в Царството Божие. Онзи русин, американец, който люби Господа, ще влезе в Царството Божие. Новият живот е който люби Господа, той ще влезе в Царството Божие. И онова растение, което люби Господа, и то ще влезе в Царството Божие. Туй е казват еретичество. Първите еретици са българи. Първите еретици са християните. Правоверни бяха евреите, християните бяха еретици. Тия еретици се бият сега. Бият се понеже не приложиха учението на Христа. Ако англичаните проповядват учение с мир , ако бяха приложили Христовата Любов, тази добрина щеше да съществува. Англия е отговорна, Бог я наказва. На нея, на която даде 40 милиона километра да изправи света, да управлява себе си, те се надигнаха, светът не е създаден за англичаните. Онзи народ, който служи на Бога, той е свободен. За това казвам: Българите да вземат поука от евреите. Евреите имаха 36 хиляди обещания от Бога. Ако има народ, който не е изпълнил Волята Божия, то са евреите. Не требва да ги гоним. Не трябва да ги мразим. Един българин, който слушал на Великден попа, че евреите разпънали Христос, казва: Тъй ли? Тия ли евреи направили това? Среща един евреин, с кривака си по врата го поваля на земята. Викат го да го съдят. Казват: Това е преди две хиляди години, не е сега. Тогава казва: Да бяха пред мене, щях да ги бия. Той казва: Сега го намерих, сега го бия. Това е буквата на закона. Така не се разбира.

Трябва да се създаде в света едно семейство. Светът е едно семейство. Бог е създал хората по образ и подобие свое и иска всичките Негови създания, които ги е направил, да живеят съобразно Неговата Воля. Мене не ме тревожи сегашната война. Знаете ли защо? Всички ония, които умират, стават проповедници за новото в света. Колкото повече умират, по-добре. Повече проповедници има. Като влязат в другия свят, всички са правоверни, проповядват новото учение, учението на Любовта. Казват: Побратимяване на всичките народи. На всеки човек, на всеки народ, на всяко семейство те проповядват, не само привидно. Казвам: В тази война блажени са, които от сега умират в Господа, за да проповядват новото учение в света. Русия дава много проповедници за оня свят. Англичаните най-малко дават. Много скържави са. Светлината свети в тъмнината и тъмнината я необзе. Та казвам: Сега от нашето гледище, от всеки един народ трябва да извадим онези хубавите черти и да избягваме лошите черти. Всеки народ има хубави черти. На земята трябва да се учим да бъдем съвършени. За бъдеще всеки един от вас е предназначен за някаква работа. Ако вие не сте учени, как ще свършите вашата работа? Да кажем: На вас ви дават най-хубавата цигулка. Ако не сте майстор да свирите, защо ви е? На вас ви дават богатство, пари, ако не знаете как да ги употребите, защо ви са? Дават ви златно перо, но не знаете да пишете, защо ви е? Или Бог ви дава красив език, не знаете какво да направите с езика, защо ви е? Дал ви очи, ако вие не можете да видите хубавите работи, защо ви са? Вий очаквате и казвате като отидем на оня свет. В оня свет очите ще изчезнат. Ако с тия очи не си се старал да гледаш тук на земята, ако с очите си гледаш на земята и са здрави, и в духовния свет ще бъдат здрави. Ако тук са болни и там ще бъдат болни. Те мислят като идат в оня свет, всичко ще се уреди. Оня свят е Божествен свят. Любовта е. Аз реално проповядвам. Ти обичаш, то е Божествения свят. От Любов всички страдате тука. Знаете колко е мощна Любовта в света. Само като дойде момъкът и като погледне Бог една мома през очите на момъка и тя напуща бащиния си дом, тръгва с него вече. Казва: Господ е това. И момата като погледне момъка и той напуща бащиния си дом. Като ни погледне Любовта, и ако не можем да напуснем всичките работи, и да тръгнем по пътя ѝ, каква е тая Любов! Похвалявам тия моми и момци. Казват: Господ ни е погледнал. Блажени, които са погледнати с очите на Любовта. Блажени са младите моми, които са погледнати и с очите на младите момци. Блажени са младите момци, които са погледнати и с очите на младите моми. Ще кажете: Ами ний, старите? Блажени старите, които са добри шивачи, че правят хубави дрехи за младите моми и които правят хубави дрехи за младите момци. Блажени са те. Вас, старите, нали ви е погледнала веднъж, ама се съблазнихте и Господ ви е оставил. Казвате: Не е Господ. Защо се съблазнихте в Господа? Погледнал ви е. Запалило се е сърцето. Вие казвате: Може да не е Той. На вас, старите, като се подмладите, още веднъж да не се съмнявате. На вас, младите, казвам: Да не се съмнявате, по пътя на старите да не вървите. На старите казвам: По пътя на младите да вървите. Казвате: Как по пътя на младия човек ще тръгна, по пътя на зеления човек. Щом Господ е в младия, тръгни по него. Щом Господ е в младата мома, върви по нейния път. Щом Господ е в младия момък, върви по неговия път. Щом Господ е в стария, върви по неговия път. Щом не е Господ там, ни по пътя на младия, ни по пътя на стария върви.

Сега не искам да ви проповядвам обезсърчение. Казвам: Трябва да се избавим от тия заблуждения, от тия фалшивите каймета, които съществуват. Да се избавим от тях. И да имаме звонковите пари. Да се избавим от тия консерви. Веднъж ме питаше един англичанин мисионер, от старото християнство. Старото, рекох, е консерви. Ний имаме зрели плодове, от дърветата. Във войната лошото е онова консервираното, остарялото. Когато няма новото на дърветата, хубавото за късане, яжте консерви. Щом дойдат зрелите плодове, яжте тях. Ако новото не е дошло, яжте консерви. Когато дойде новото, яжте пресните плодове. Казвате: Старата истина. Не. Такъв голям материализъм е старата истина. Няма никакъв смисъл. Истината е вечно настояще, тя не може да бъде стара. Бог живее само в настоящето. Туй, което Бог сега проявява, то е реалното. Ако някой би ми похвалил старото, аз ще го попитам: Какво е дал от старото на света? Понеже старото не е дало на света, затова настоящето е което постоянно дава. Вечното настояще е туй, което сега излиза от Бога, то е най-важното. Тази енергия, която слънцето е изпращало преди милиони години, не е важна за нас, сега, която изпраща, тя е важна заради нас. Защото онази енергия, която е била преди хиляди години, тя е била нагодена според тогавашната земя. Ако искаме пак същата, тя ще ни подействува разрушително. Тази светлина, която сега иде, тя е нагласена. Тази светлина, която сега иде, тя е най-важна. В нея Бог е вложил всички мисли. Туй, което светлината носи, е благословение. Тази светлина на учените хора показва новото. Казват: Бог изпраща духа си. Чудни са хората? Божественият Дух е в светлината, която иде от слънцето. Божественият Дух е който разнася светлината. Тази топлина, която иде от слънцето, е Божествена. Тази сила, която иде от слънцето, е Божествена. Ние искаме да знаем едно време какво е говорил. Едно време говори на тогавашните хора, не го познаха. Ако тогавашния свят дойде в настоящето, ще го разбере ли сега? Ако ние не разберем закона, както трябва, Той ще измени и този свят. Други хора ще дойдат. Господ търси хора, които ще изпълнят Неговата Воля и ще проявят Неговата Любов. Ако ние възприемем Любовта, ще влезем в новата епоха. Те са хората, които ще възкръснат. Хората на Любовта ще възкръснат, ще влязат в бъдещия живот. Тука на земята ще влязат. Не зная как представяте оня свят. Оня свят е като този свят. Този свят е освободен от изверженията на мухите. Освободен е от изверженията на комарите. Освободен е от изверженията на хората. Освободен е от помиите на хората. От плюнките. Там е останало Божественото. Значи когато говорим за Божествения свят, разбираме ония прибавки, които човек е внесъл вътре в живота със своя нередовен живот. Той най-първо не е мислил както трябва, не е чувствувал както трябва и не е постъпвал както трябва. Че как? Виждаме двамата братя Каин и Авел. Каин уби брата си. Пита го Господ, къде е братът ти? Не съм стражар. Казва: Кръвта на брата ти вика към Мене. Тогава той се коригира и казва, сега той се уплаши и казва: Всеки, който ме срещне, ще ме убие. Тебе, казва, няма да те убият. Нас ни е страх да не умрем. Блажени, които умират в Любовта. Ако човек може за Любовта да умре! Първият, Който е умрял от Любов, Той е Христос. Който умря от Любов заради Него и понесе греховете на хората. Умря, но Господ Го възкреси. Не зная дали има по-лоша участ от участта на Христа. Да си праведен и да носиш греховете на хората. Когато те хулят, ругаят, да кажеш: Господи, прости им, не знаят какво правят. Туй е съвършен човек. Туй е Божествено. Не зная, ако Христос не беше се молил, какво би станало със света? Хубаво е някога да си спомните за този опростителен дух. Аз отивам малко по-далече. Има един стих в Писанието, който казва: „Като дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра?“ Аз турям думите на Христа така: Когато Син человечески дойде на земята, ще имат ли хората Любов да възприемат новото Божествено учение. Ако ние не можем да възприемем Божественото учение, ще имаме култура както в миналото. Ако възприемем Божественото, тъй както Бог иска, то е най-добрият живот. Тогава всеки един човек ще живее на земята толкова, колкото иска. Ще замине, когато иска, доброволно. Хората от този свят ще минат в другия свят. Сега какво искате да ви кажа? Ха да ви кажа. Не го вземайте буквално. В оня свят искате да бъдете. Той е в слънцето. Раят е в слънцето. От тук от земята 92 милиона мили далеч е раят. Онези жители на слънцето почти безсмъртни са. Който ме слуша, ще каже, той е еретизъм. Всички хора, които не слушат Волята Божия, те са еретици. Тези, които решат по целия християнски свят, трябва да се съберат във всичките държави и да кажат: Господи, ний изпълняваме Твоята Воля, ние от сега ще служим на Любовта. Туй се изисква. Той е един мощен свят. Любовта действува в безлюбието и безлюбието не я обзе. Искате да знаете нещо за Бога. Ако не може да обичаш брата си, ако ти не можеш да превъзмогнеш себе си да обичаш брата си, тогава каква Любов имаш? Ако не обичаш жена си както трябва, ако не обичаш децата си както трябва. Много бащи има, които не обичат както трябва. Бащата да обича както трябва и децата да обичат както трябва, то е Божественото. Не само бащата, но и майката и бащата да се обичат. Майката и децата да се обичат, то е Божественото.

Та казвам: Ако ний не може да служим на Любовта в света така, тогава как ще идем в оня свят? Те са елементарни работи. Да обичаш мъжа си, то е елементарна задача. Ако тази задача е мъчна и не може да я разрешиш, как ще разрешиш по-мъчна задача в алгебрата като влезеш, или ако влезеш във висшата математика, как ще разрешаваш сложните задачи? Ако не може да отгледаш две деца, които са ти дотегнали, ако ти даде Господ на разположение цял народ да го възпиташ, как ще го възпиташ? Казвам: Бъдете герои. Харесвам геройството на момите. Като дойдат до старите баби, те се заблуждават. Казва: Дъще, залюбила си се, ти да не му вярваш. Казва: Да не вярваш на момъка. Старите дядовци казват на момъка: Слушай, ти да не вярваш на момата, утре ще ти измени. Мислите не излизат от нас. Онзи, който е в младите моми, не може да ме излъже, то е невъзможно. Всичко в света може да стане, Любовта на младите моми никога не може да ме излъже. Любовта на младия момък никога не може да ме излъже. Не съм срещал човек до сега да ме излъже. Вий ще кажете: Излъгва се човек. Ти гледаш огъня на картина. Това не е огън. Огънят не може да те излъже. Ти като гледаш огъня на картина, никаква топлина не излиза от огъня. От огъня изтича едновременно топлина и светлина. От тази Любов, която излиза от Бога, има топлина и светлина едновременно и сила. То е Божественото начало. То като дойде ти се чувствуваш обновен. Новото обновява ума, обновява сърцето, и на трето място обновява тялото. Ние трябва да любим, понеже като любим, светлина излиза, която обновява ума. Тази Любов е от Бога. Топлината обновява сърцето – тази Любов е от Бога. Силата обновява тялото. Тази Любов е от Бога. Имаме три мерки: Любов е туй, което в даден момент обновява ума, обновява сърцето, обновява тялото и вечно го подмладява. Има такова класическо изречение: Вечното подмладяване в живота. То е онзи вечен процес, който постоянно преминава в човешката душа. Бог постоянно чрез своята светлина обновява ума, чрез своята топлина обновява сърцето и чрез своята сила обновява тялото. И трите заедно в служенето се обновяват. Обновява се нашия дух. Обновява се нашия ум, нашето сърце и воля. Ти с духа служиш на Бога. Служенето е да придобиеш Любовта. Любовта може да се приложи само със служене на Бога. Сега това служене, което до сега е било. Никога не отказвай каквато и да е малка мисъл по пътя, обърни внимание. Дойде ти мисъл, вдигни това камъче, вдигни го, никак не отказвай. Помогни на тази мравя, помогни ѝ. Никога на един вътрешен порив, който ти казва да направиш нещо, не отказвай. Не казвай туй не е важно. Казва ти нещо, кажи една сладка дума. Кажи сладката дума. Мнозина идат при мене и ми казват, умирам – ще оздравееш. Че как ще оздравея? Аз тъй само казвам. Ще оздравееш. И оздравява човекът, нищо повече. Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Бог иска всичките хора да живеят. Бог иска ний да бъдем здрави. Бог не иска ний да умираме. Бог не иска ний да страдаме. Не е желанието Му да бъдем лишени. Той иска ний да се радваме на ония блага, които Той е създал за всички същества. Той създал съответни условия те да се учат. Казвате: Какъв смисъл има животът? Животът има смисъл да се обновява умът, да се обновява сърцето и да се обновява тялото ти. После какво ще стане? Тогава ще станеш ангел да слугуваш. После като свърши служението пак има какво да прави. В цялата наша слънчева система има повече от един милиард слънца. Във всяка слънчева система ще живееш по един милиард години. Вий като ме питате, като служа на Бога какво ще правя? Ти като обиколиш всичките слънца по един милиард години, тогава ще ти кажа. Той сега не е обиколил цялата вселена, той глупавият, такава голяма надутост и горделивост има, мисли, че е философия, пък то е най-голямата глупост, която човек е изказвал. Какъв смисъл има животът? Ето какво ще ти кажа: Животът има смисъл да станеш толкова малък, никой да не те вижда. Животът има смисъл да станеш толкова малък микроскопически, никой да не може да те ограничи. Животът има смисъл да не станеш безкрайно голям. Някой път така ще разрешиш задачата. Ти като станеш голям, ще видиш какво нещо е големият. И като станеш малък ще видиш колко красиви са ония малките микроскопически животни. Учените хора са дошли до протона, който е един милиард по-малък от един милиметър. Ако една муха бихме я увеличили толкова голяма, че да има 150 клм в дебелина, ако увеличим протона, той пак щеше да бъде невидим. Тия малките работи по някой път искат да ги преодолеете. До като не станете малки няма да можете да преодолеете вашите мъчнотии. Мъчнотиите се преодоляват с малките работи. Големите блага може да се постигнат само с големите стремежи. За да станеш щедър, трябва да имаш какво да даваш, а за да се избавиш от злото, трябва да станеш малък, да може да се промъкнеш. Защото трябва да има турени врати, от където може да излизаш. От всякъде да може да се повдигнеш, за да може да схванеш доброто, трябва да станеш голям, да бъдеш вече щедър, както Бог е щедър. И да станеш малък, че да не може никой да те изкушава. Ще ви приведа онзи анекдот за един свещеник. Той ми разправяше тази опитност. Той бил от Варна. Канят го да излезе, казват: Ела да походиш. Той казва: Не ме държат краката. Как Господ ме лиши от сила. Но убедих се, че мога да ходя. Дошли русите и започнали да обстрелват Варна. Паднали гранати до българската църква. По едно време гледам, че съм на 2 клм от моето жилище и нося една тиква. Как съм я взел не помня. Със себе си нося тиквата, а мислих, че две крачки не мога да направя. Как съм изминал 2 клм, уплахата от тия гранати съживи ме. Накара ме да нося тиквата. Господ казва: Може ли да ходиш? Ти като свещеник много си се заблуждавал. От сутрин до вечер мислиш да изповядваш хората. Трябва да има изповедници, но аз съм се отказал да изповядвам. Предпочитам някой да дойде да ми разправя своите проекти. Той може да дойде да ми разправя прегрешенията си, мене не ме интересуват греховете на хората. Той като ми разправя за греховете ще трябва да ги плащам. Да ми каже какво взел да работи. Бог се интересува не да изповядвате греховете, но какво желание имате да служим с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е за нашето благо и за благото на народа ни, между който живеем и за благото на цялото човечество.

Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога. Това е живот вечен да започнат всичките хора да служат на Любовта, която излиза от Бога.

Светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото.

Тайна молитва.

34. беседа, държана от Учителя на 24 май 1942 г., 10 ч.с., неделя
Изгрев, София