„Отче наш“

„Духът Божи“

Пишете една тема: „Качествата на правата линия и плоскостта“.

Обикновените работи приспиват човека. Щом човек започне да заспива, то е обикновен свят, не намира никакъв смисъл в живота. То е обикновен свят, неорганизиран свят. Когато човек е пробуден и мисли, влиза в организирания свят. В неорганизирания свят ти се грижиш само за себе си. В организирания свят Бог се е погрижил за тебе. Ние живеем във въздуха. Бог се е погрижил, преди милиони години създал въздуха, оставил ни да използуваме въздуха. Ако сега остане да ходим от Слънцето да търсим въздух, или от Месечината, то е широка работа. Щом сърцето ви се смущава и умът ви се смущава, вие сте в неорганизирания свят на мисълта. То не е място за вас. Там, дето столът е малък, не седете, то не е място за вас. Там, дето е по-голям, седете, то е за вас.

Та, казвам: Трябва да има нещо, на което да разчитате. Казвате: познание на Бога. То е една неразбрана идея. Казва: „Аз го познавам.“ „Той, казва, има такъв ръст, височина, ръцете му са такива, очите, ушите.“ То е външната страна на човека. То не е човекът. Казва: „Познавам човека.“ Има една черта, по която човек се познава. Тя е тази линия, която остава неизменна. Имате точката А. Около нея може да се образува един кръг, дето има постоянни промени, но тази точка А си остава една и съща. Всички точки наоколо може да бъдат по-близо, по-далече.

Много хора страдат, понеже нямат един постоянен капитал. Много хора разполагат с книжни пари 100–200 000 книжни пари. То е забавление, да те забавляват. 200 000 книжни пари каква цена имат? Или имаш 10 000 тона пясък. Какъв капитал е пясъкът? Или, да кажем, имаш 100 тона вода. Какъв капитал е? Утре тази вода може да се изпари. Водата е много променчива. Благодарение на изменчивите работи светът прогресира. Хората казват: измяна. В какво седи лошото на измяна? Изменило се само отношението между две същества. Как може да изменят своите отношения? Но щом две същества изменят отношението, това ни най-малко не показва, че те са в дисхармония с цялото битие. Да кажем, вятърът духа, два листа се допрат и се блъскат един в друг. Как ще си обяснят те това? Казва: „Защо се блъскаш, какво съм ти направил?“ Как ще си обяснят блъскането двата листа? То е наше понятие, наше схващане. Според моите наблюдения два листа като се блъскат, тям им е приятно. Но ако много се блъскат листата, охлузват се. Туй блъскане не произлиза от самите листа, то произтича от една сила външна.

По някой път вие като листата се блъскате. Вие искате да разрешите един въпрос. Никога няма да го разрешите. Вие ще се подозирате. По закона на блъскането, като се блъскате, ще се подозирате. Ако питате защо те блъска, никога няма да намерите това право. То не е право, то е неразбиране. Тук е една права мисъл: ако тия листа не се блъскат, очаква ги нещо много лошо. Ако се блъскат, те прогресират, подобрява се тяхното кръвообращение. Някой път вие се възмущавате от страданията. Подобрява се кръвообращението на цялото. Аз говоря сега за едно страдание, което е подтик вътре в природата. Но има нещо дисхармонично в страданието. То ни е предадено.

Например, вземете температурата на нашето тяло. Най-приятната температура на нашето тяло е около 37 градуса. По-долу от тази температура усещаш едно малко неразположение и повече от 37 и половина и 38, пак усещаш неразположение. Когато температурата е 37 градуса, трептенията са нормални. Ако всякога бихме я задържали, ще бъдем здрави. Някой път или я губим, или ни се предава повече. Някой път страдаме от прииждане на температура, някой път страдаме от изгубване на температурата, има недоимък. Хората страдат от две неща: или от преядане, или от недоядане. Трябва да имате едно „не“.

Затова често се спирам върху музиката. Музикалният свят е свят с определени мерки. Не може вие да мислите, ако вашата мисъл не е музикална. Не може да чувствувате, ако вашите чувства не са музикални. Не може да постъпвате добре, ако вашите постъпки не са музикални. Туй е невъзможно. То е строеж. Човек е построен музикално. В музиката имате два строежа: единият – парижки, другият – виенски. Разликата е приблизително половин тон или по-малко. Аз го наричам [единия] повишен тон, единия – понижен тон. Сега ще оставим човешките работи. Човешкият ум [има] свой ключ, сърцето и то има свой ключ. Сърцето е нагласено на басов ключ фа. Умът е нагласен на ключ сол. Туй е само за обяснение. Ключът е изходната точка, изходното място, отдето имате повече понятия какъв е строежът, как са наредени тоновете. Щом имате сол ключ, знаете всяка линия на петолинието каква е, какъв е тонът, който трябва да го вземете. Ако нямате този ключ поставен, тия ноти не ги знаете какви са тоновете.

Казвам: Трябва да имаме една изходна точка. Никога не започвай да мислиш, когато не си разположен. Никога не почвай да чувствуваш, когато не си постъпил добре. Щом си постъпил зле, ти трябва вече да поправиш погрешката. Понеже, ако твоята постъпка не се поправя, нямаш една мярка, твоето сърце не може да работи правилно. Сега вземам сърцето на физическото поле. Работата на сърцето е пулсът. Знаете каква хубава работа свършва сърцето. Ако твоето сърце няма този пулс, ти не може да имаш добри чувства. Ако сърцето не ритмува правилно, както трябва, ти не може да имаш добро разположение на сърцето. Ако твоето сърце не може да ритмува правилно, ти не можеш да мислиш правилно.

Казва: в музиката трябва да имате учител. В света Божественият Дух, това е учителят, който учи как да постъпваш. Понеже Духът е създал всичко, той ще ти разправи законите на тялото, ще разправи законите на сърцето. Сърцето е цял един свят. Безброй същества живеят.

Вие минавате покрай дърветата и нямате отношение към тях. Вие мислите, че са големи будали, които са заровили главата си в земята. От тези будали очакваш да гледат твоя живот. Когато направят плодове, казваш: „Много е приятен.“ От плодовете на тези будали ядеш и човек ставаш. Ти се осакащаш, като мислиш по този начин.

Първото нещо: научете да мислите правилно. Понеже всеки, който мисли криво, осакаща себе си. Ти щом мислиш зле за хората, осакащаш себе си. Щом мислиш зле за хората, осакащаш себе си. Щом мислиш зле за своите мисли, за своите чувства, че това не е право, онова не е право, една бъркотия вътре, тогава кое е правото? Винаги правото в мисълта внася светлина. То е първият лъч. Щом вземеш една мисъл правилно, веднага един Божествен лъч прониква в ума ти. Той е първият основен тон. Щом в духовния свят постъпиш правилно, чувствата постъпват правилно, явява се в тебе първото приятно чувство. То е от Божествения свят. Вие не мислете, че тия чувства излизат от хората. Те са лъчи, които изтичат от Божествения свят. Той е първият лъч от топлината, която пристига. Ти усещаш една голяма приятност, която ти носи този лъч от Божествения свят. Най-после идва лъчът, който идва до твоето тяло. То е, което носи сила, Божествената сила, с която ти трябва да работиш.

Мнозина не могат да работят, нямат сила. Мнозина от вас не можете да обичате. Да обичате е изкуство. Обичта е една Божествена работа в света. Мисълта е една Божествена работа, която трябва да свършим. Дотолкоз, доколкото свършваме добре работата на нашата мисъл, дотолкоз, доколкото свършваме добре работата на нашето сърце и дотолкоз, доколкото свършваме добре работата на нашето тяло, ние сме приятни пред онзи организирания свят. Вие не може да бъдете щастливи, ако нямате разположението на разумните същества. Когато ангелите започнат да мислят заради вас, вие сте щастливи. Когато те ви извадят из ума си, вие сте нещастни. Вие казвате: „Ангел не съм виждал.“ Слънцето не сте ли виждали? Слънцето е един от големите ангели, който върви. Как не си видял Слънцето? Слънцето е един ангел, който върви. Казвате: не трябва на тия ангели да се покланяте, когато се явят. Ангелът, който носел една заповед от невидимия свят, Йоан Богослов казва: „Аз съм твой служител, аз съм поставен да разнасям твоята мисъл.“ Покланя се на него. „Аз съм само един лъч.“ Ако питате този ангел, той ще каже: „Аз съм само един лъч.“ Има милиарди други слънца, по-големи от туй Слънце. Те са все ангели.

Кое е важното в света? Важното за дъщерята е да има обичта на майка си. Важното за сина е да има обичта на баща си. Важното за двамата приятели е да има обичта на приятеля си. Това е да имате една мярка, от която да изхождате. Ако нямате тази мярка, всичкият ви живот не може да се изрази така, както вие искате. Ще срещнете хиляди препятствия, мъчнотии. Обяснения, философи четете: този тъй казал, онзи тъй казал. Може хиляди философи да ви разправят какво нещо е гладът, но никой не може да ви помогне със своите обяснения. Иде един човек, носи един хубав хляб. Щом се наядеш с този хляб, той ви носи Божественото. Всеки човек, който ви носи Божествения хляб, той ви е нужен. Вас не ви са нужни философии. Не търсете философия вън в света. Философия вън в света няма, то е привидно. Тия философии са вътре. Те са в причинния свят. Философите обясняват всичко. Че де му е философията на философа? Ние се нуждаем от философи, които обясняват противоречията. Ние се нуждаем от философи, както казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл за онези, гладните, да се нахранят.“

Всички се учите. Казва: „Тъй съм разбрал.“ – „Нищо не си разбрал.“ – „Аз те разбирам.“ – „И аз те разбирам.“ Аз давам известна теория по музиката. И вие изявявате известна теория по музиката. Какво се ползувате? Нищо не се ползувате. Започна аз да ти пея и ти започнеш да пееш. Аз ти пея, ти ме слушаш, ти си публика. Аз те слушам, ти ми пееш. Аз се ползувам. Чрез пеенето ще се познаем. Като слушаш един приятел, не го питай обича ли те. Кажи му: „Я ми попей!“ Нека да ти попее, каквато и да е песен, на английски, на италиански, на немски, на френски. Работата не е в думите, работата е в гласа, [с] който певецът пее. Знаете ли колко са ценни Божествените думи, които достигат до нашето съзнание? Всеки ден една дума трябва да пристигне в съзнанието. От това се образува този вътрешен градеж и се премахват тия терзания, които ние ги имаме. Ти си в света, неразположен, мъчи те нещо. Ние туряме: дяволът те мъчи. Ами дявола кой мъчи? Защото онзи, който ви мъчи, и него някой го мъчи. Един човек си направил един нож, мушне ви с ножа. Мислите, че на ножа не му е мъчно? Този нож може да ви убие, без той да иска.

Някой път на някой човек си му дал 10 лева назаем. Мислиш, че си направил нещо за Бога. После не ти плаща тия 10 лева навреме. Ти си готов да го набиеш. Казваш: „Защо не ми върна тия 10 лева?“ Дай 10-те лева, не ги пиши, забрави ги. Туй, което си дал, не го искай назад. Грехота е да искаш туй, което си дал. Което даваш, не го вземай, нищо повече. Което си дал, не вземай, то е друг въпрос. Казваш: „Дадох му го.“ Божественият закон гласи: туй, което даваш, не го вземай. „Давайте и ще ви се даде“, казва Писанието. Като давате, после вие искате да вземате. Насилие навсякъде има. Едно неразбиране има вътре.

Никога не измествайте един човек от неговото място, на което Бог го е поставил, нито пък вас да ви измести от вашето място. Защото ние като [се] изместим от мястото, в което Бог ни е поставил, заражда се дисхармония. Казвам: Стой на мястото, дето Бог те е поставил. Какво ще стане? Много добре ще стане. Ти като се качиш на трена, той ще те заведе някъде. На Земята като пътуваме, накъде ще идем? Ще излезете на станцията. Вие много пъти може да слизате отнякъде, но пак ще ви изпъдят. Спасението е: Земята трябва да ви занесе до пристанището. И ако слезете на онова пристанище, за което сте взели билет, спасена е душата. Но ако слезете на друго пристанище, ще ви изпъдят, понеже нямате виза.

В оня свят не мислете, че можете да идете без виза. Много строго е. Тук само ще ви съдят. Като идете в онзи свят, ще ви извадят из тялото. Трябва да оставите тялото на Земята и ще ви прекарат през много процеси, през голяма температура, ще видят да не би да сте откраднали една малка частица и да я внесете в Божествения свят. Най-малката частица не може да занесете. Мохамед искал да прогресира. Много е прогресирал, но се е закачила една малка игла и като отишъл горе, спрял се до третото небе. Не могъл да стигне, понеже една игла се закачила. И досега не може да влезе в небето.

Та, казвам, вие сега имате едно неразположение. Гледам, мнозина казват: „Ще ида при Господа, ще Му се оплача.“ Бог няма нужда от оплаквания. Първо ще те попита. Казваш: „Той ми взе ябълката.“ Господ казва: „Само една ябълка ли има?“ Той ти взел ябълката, понеже тази ябълка не е заради тебе. Нищо повече. Сега, как ще знаете една ябълка дали е заради вас? Ябълката, която е за мен, тя става видима. Онази ябълка, която е заради мен, другите като дойдат, тя е невидима за тях. Туй, което за другите е невидимо, за мене е видимо. Видимо за мене е туй, което е невидимо за вас. То е тогава реалното. Туй, което е видимо, то е за теб. Казват: „Може да ми вземат имането.“ Щом го виждат всичките хора, то не е реално. Реално е само за теб, туй, което ти виждаш. Вие сега искате това, което вие виждате, да го видят всичките хора. Сега, ако всичките идете да ми пипате сърцето, дали бие да се уверите… Който трябва да знае дали сърцето ми бие или не… Ти като туриш ръката си, да чувствуваш, че твоето сърце тупа. Ако всички казват: „Докажи, да видим дали тупа сърцето ти“, ако дойдат със студените ръце на сърцето, какво ще стане?

Искам да премахнем онези противоречия. Сърцето не трябва да се бута. Ти не може да отвориш сърцето си да го целуваш. Има неща, които не се целуват. И мозъкът не може да се отвори да се целува. Умът не се целува, сърцето не се целува, душата не се целува и духът не се целува. Тогава кое се целува? Щом ти дадат една ябълка, може да я целунеш. Твоята ябълка, която си взел, може да я целунеш. Ябълката, която не е за тебе, никога не може да я целунеш. Казвате: „Да се целунем.“ След като се целунете, вие ще се скарате. За какво ще се скарате? За ябълката. Казвам: Една естествена целувка е на Ева. Целуна един плод, който не беше за нея. Досега цялото човечество не може да се освободи от една нейна погрешка.

Погрешките в света се предават. Неправилните мисли в света се предават, както и добрите мисли. Някой казва: „Може да мисля каквото искам.“ Не е така. Не може да мислиш каквото искаш. Може да мислиш каквото искаш, но ще се осакатиш. Аз не мога да пея каквото искам. Музиката не я създадох аз. Или мисълта, която вие мислите, не сте я създали вие тази мисъл. Сега казвате: „Той противодействува на мисълта.“ На правата мисъл никой не може да противодействува. Туй помнете. Мисъл, на която се противодействува, не е права. Не че е лошо. Слабия огън всеки може да изгаси. Една обикновена мисъл аз уподобявам на слаб огън. Една права, интензивна мисъл никой не може да изгаси. Ти не можеш да изгасиш една температура от 5,5 или 10 000 градуса. С какво ще я изгасиш? С вода не се гаси. С какво се гаси?

Сега всички се плашите, че може да ви ограбят. Мисълта може да ви ограбят. Ако вас ви обиждат, вие сте слаб човек. Ако вас може да ви окалят в умствения свят, вие сте слаб човек. Ако вас може да ви изместят от мястото, което завземате, вие сте слаб човек. Туй място не е за вас. Ще дойдеш до онова положение, от което никой не може да ви измести. Кое е това място, [от] което никой не може да те измести? Само когато обичате един човек, във вас се заражда желание вие да не го изместите. Дотогава вие имате желание да го изместите. Когато вие обичате парите, нали ги измествате? Туряте ги в една каса, затваряте ги, ни най-малко не им давате свобода. Вие имате една книга, която обичате. Туряте я в библиотеката. Желанието е хубаво, но представете си, че имате една книга, която няма съзнание. Турете я в библиотеката, тя се радва. Но представете си, че ти беше турил живи хора, наредени в библиотеката. Какво ще бъде положението? Ако имаш една жива книга, туриш я в библиотеката и кажеш: „Тук ще седиш“, тя ще се радва ли? Ти ще оставиш ли тази книга да се разхожда, както ти се разхождаш? В Божествения свят така е създаден светът: Бог ни оставя да се разхождаме. Всеки един от вас като се разхожда, какво значи? Живее. Живее той. Книгата, която се разхожда, не трябва да се цапа. И човек, като се разхожда, и той не трябва да се цапа. Трябва да се учи да хвърка. На птиците кални ли им са краката? На млекопитающите, воловете, конете, краката им са оцапани. Птиците, щом дойдат до калта, веднага хвъркат.

Чистата мисъл винаги очиства човека, чистото желание очиства човека и чистата постъпка очиства човека. Те са качества, които идват от Бога. Трябва да ги задържим. Казвам: Щом ви стане мъчно, какво трябва да правите? Не сте постъпили както трябва. Не че сте прегрешили. Вие не мислете, че Бог, Който създал света, той не носи всичките тягости на тия хора. Наричат го дълготърпелив. Знайте: всички блага в умствено отношение, в духовния свят и във физическото поле, каквото Господ дал, всичките тия хора злоупотребяват, изнасилват се, всички се оплакват и Той е дълготърпелив. Защо? Търси един начин да ги просвети, да им каже, че пътят, по който вървят, създават своето нещастие и дотогава, докато не се убедят, ще си пакостят. Някои мислят, че като правят зло, ще си помогнат. Той не може да си помогне. Лошата мисъл мяза на хора, които потъват в тресавище. Ако потънеш във водата, може да се избавиш. В тресавището, за да се избавиш, трябва да имаш дъска или нещо, за което да се хванеш. Другояче, отиде в това тресавище.

Казвам: Един порочен живот, това е едно тресавище, в което човек загубва живота си. Ако речем да се съдим, не можем да прогресираме. Казвате: „Не живеем добре.“ Така не се говори. Можем да живеем добре. Казва: „Невъзможно е при сегашните условия“ – една мисъл, която не е вярна. Казвате: „Нямам условия, умът ми не достига.“ Не е вярно! „Сърцето ми не достига.“ Туй не е вярно! Туй са верни неща, но постановката не е права. Сега не се изисква ние да поправим света. Ние мислим, като се молим, ще поправим света. Светът, и без да се молим, заради него ще се поправи. Нима до появяването на човека растенията не са расли? Човек, като дойде на Земята, започнал да служи на растенията? Растенията сами се посаждат и растат по-добре. Ние мислим, че сме предали нещо на растенията. Христос уподобява и казва, че друг има, който работи. Той казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец Ми е земледелецът.“ Върху нас е Бог, Който работи. Трябва да оставим някой път Той да работи, Той да ни поокопае. Трябва да оставим нашия ум Бог да го поокопае и тялото трябва Бог да поокопае. Вземам тялото в правата мисъл, без която човек не може да живее. Като влезеш и в Божествения свят, пак трябва да имаш тяло, но това тяло няма да бъде хилаво, както на Земята. Ще имаш тяло, от което ще бъдеш доволен.

Та, казвам: Трябва да учите сега. Вие седите и не учите. Казвате: „Еди-кой си каза.“ Като начертая една линия АВ, тази линия права ли е? Мяза на права, но не е права. Тази линия е малко грапава. Правата линия е правилна. Тая линия е малко гърбава. Двама души може да се сприятелят само по правата линия. Отношение може да има по правата линия. Законът на кривата линия, то е закон за множеството. Само по една крива линия всичко може да се примири. Кривата линия е закон за всички. Кривата линия всички примирява. Кривата линия е от безброй прави линии. Кривата линия показва пътя на най-малкото съпротивление, понеже между две точки само една права може да се прекара. Съпротивлението там е най-голямо. Правата линия е при най-голямото съпротивление. Тя е качество само на Бога. В природата само Бог се движи по права линия. Всички други същества се движат по крива линия. Ако вие мислите, че вие се движите по права линия, вие се лъжете. По права линия само Божественият Дух може да се движи. Вие трябва да минете по крива линия. Не считайте тази крива линия, човешкото е там. По кривата линия и Земята се върти. По кривата линия и Слънцето се върти. Месечината, и тя върви по крива линия. Когато човек се изгуби, върви по крива линия. Ако се изгубите, не мислете, че ще се изгубите. Щом се изгубите в гората, вие ще се върнете на същото място, дето сте излезли. Радвайте се, че ще дойдете до същата точка. Не може да се изгубите. Ще направите голям кръг и пак ще се почудите.

Преди години в един мъгляв ден изпращаме наши братя и сестри от Езерата. Те тръгнаха за София, ние останахме горе. Мислим вече, че те [са] към Сапарево и по едно време виждаме, че идва една голяма дружина. Те същите братя и сестри се връщат на петото езеро. В мъглата ходили и пак дойдоха там. Оттам трябваше да ги снемем към лагера и да вземат пътя за Изгрева. Не се изгубили. Вие може да мислите, че може да се губите. Вие ще се върнете пак на същото място.

Казвам: Всякога един човек започва от Божествената любов и се отклонява; после пак ще се върне там. Където и да ходите, каквото и да правите, вие пак ще се върнете от точката, отдето сте излезли. Само че, ако пазим законите на любовта, ще имаме правилно отношение, ще имаме вътрешно ръководство. Човек, който се изгуби в света, няма вътрешно ръководство. За пример, ако вие имате един компас за време на мъгла, не може да се изгубите. Във време на мъгла може да се изгубите, ако нямате компас. Правата мисъл, правото чувство, това са компас, дето всякога може да намери пътя.

Престанете да се самокритикувате! Престанете себе си да критикувате! Но поправяйте погрешките. Вземете един тон и проверете дали е верен или не. Искате да проверите дали пеете правилно. Насадете едно цвете и започнете да пеете. Ако туй цвете расте, вие пеете правилно. Ако цветето не изникне, вие сте невежа. Щом сте пели на едно цвете и то расте хубаво, вие сте му пели добре. Ако не расте цветето, не сте добър певец. Захванеш една работа, не ти върви – не пееш добре. Всичките работи, които не вървят, показват, че не пеете добре. Като пеете добре, каквото посадите, то ще расте добре. Една ваша мисъл не може да се развива правилно, [ако] не пеете. И на самата мисъл трябва да ѝ се пее, и на самото чувство трябва да му се пее. То е външната страна на работата. Това са възможните условия на нашата мисъл да расте. По този начин, както сега имаме, най-първо хората […]

Казвате: „Едно време ние се обичахме.“ Каква е тази любов, която престава? Малките работи изгасват. Големите работи никога не изгасват. Големият огън никога не изгасва. Човешката любов може да изгасне. Не е лошо нещо. Може да изгасне, пък може и да се запали. Не мислете, че като изгасне вашата любов, насетне няма да се запали. Че голямо престъпление станало. Както една свещ може да я изгасите и да я запалите. Имате свещ с ключ. Като завъртите, дойде течението. Завъртите ключа, пък течението престане, светлината не се явява. Казвам: Инсталацията за вашия ум е много по-добра. Трябва да се научите поне ключа на вашата мисъл да въртите добре.

Една човешка мисъл има най-малко 10 ключа. Има 3 ключа за физическото поле, 3 ключа за духовния свят и 3 за умствения свят. Един специален ключ за Божествения свят. Вие дойдохте, кой да е ключ турихте. Като дойдеш на Земята, трите ключа трябва да знаеш да ги завъртиш. Ще имаш права мисъл на физическото поле. Имаш за духовния свят 3 ключа. Казвам, че правилно трябва да се живее, както е устроен мозъкът ни. Един орган както е устроен. Сърцето трябва да разбираме, законите на мозъка и да постъпваме съобразно със законите, които Бог е поставил. Трябва да постъпваме съобразно със законите, на които нашето сърце е построено.

Та, казвам: При сегашния свят, ако вие нямате тия работи в ума си, кой може да ви заблуди, да ви каже, че вие сте в кривия път? Кой е кривият път? Аз по някой път бих желал да съм на кривия път. Де е кривият път? Каже ти някой: „Ти си крив.“ Я ми кажете някой човек, който не е крив. Чудни са хората. Покажете ми един човек, който не е крив. Малко хора ще срещнете, които не са изкривени. Казвате: „Той е крив.“ Така не се говори. Съразмерност трябва да има. Като изучавате, един ден ще видите, че ръката има сгъване. Ръката, при китката се сгъва за ума, при лакътя се сгъва за сърцето, при рамото горе се сгъва за тялото. Три сгъвания има. Ако не знаеш да сгъваш рамото, страда тялото; ако не знаеш да сгъваш лакътя, страда сърцето; ако не знаеш да сгъваш китката, страда умът. Трябва да знаеш да сгъваш пръстите. Пак три сгъвания има. Та, казвам: Когато си сгъваме ръцете по разните начини, ние въздействуваме или на тялото, или на сърцето, или на ума си. Ако нямаше туй сгъване, как ще си въздействуваш? Ако свириш на някой инструмент…

Сега мнозина чакате да идете в другия свят и там да ви научат. Кой се е върнал от оня свят, който е научен? От невидимия свят ангелите слизат да се учат тук. Вие искате от тук да идете да се учите там. Казвате: „Да ида, да се науча на оня свят.“ Вие като идете на онзи свят, ангелите ще кажат: „Земята е най-хубавото училище, в което ние отиваме да се учим.“ Тогава и вие с тях ще се върнете долу. Те казват: „Тук няма училище за вас. Ние слизаме на Земята да се учим. Вие няма какво да идвате горе. Ние имаме нужда да се учим на Земята. Вие искате да се учите при нас. Ако искате да се учите при нас, ще слезете на Земята, да ви покажем какво знание се крие в Земята.“ Ангелите като се учеха на Земята, създадоха растенията. Архангелите като учеха на Земята, създадоха животните, млекопитающите. Всичките духове, които слязоха от горе, създадоха нещо на Земята. То е предметно учение. Какво е създал човек на Земята, като е слязъл, като се е учил? Той е създал пушките, създал топовете, създал ножовете, вилушките създал, с които хората постоянно се мушкат. Човек не е дошъл да създаде това, което глади. Написал е хубави книги. Значи и човек прогресира, но човек не е създал нещо.

Казвам, Писанието казва така: „Делата им ходят след тях.“ Кое е онова, което ви радва? Вас ви радва една хубава мисъл, едно хубаво чувство. Една хубава постъпка може да ви радва. Имайте пред вид, регулирайте, правата линия е, която може да изправи постъпките ви. Движете се в кривата линия, но не в такава крива линия: (фиг.19.1) Туй движение не е правилно. Всичките тия точки не са еднакво отдалечени. Тази крива линия е неестествена. Отношението на тази линия показва, че този човек иска да живее добре, но няма разбиране. Той като се криви, не вижда своята крива линия; кривите линии на другите вижда. Казва: „Другите хора не живеят добре.“ Че всички се движат по тази крива линия, няма нищо лошо.

В какво стои лошото? Лошото всякога стои в света, когато ти вземат благата. Всеки човек, който ти взема хляба, който ти е даден, считай, че е виноват. Който ти взема книгата или обущата, или шапката, или всяко нещо, което на тебе ти служи, ако ти го взема, той е виноват. Трябва да се научим онова, което Бог ни го е дал, да го пазим свещено. И другото е правилно. Благата, които Бог ни даде, не ги зачитаме. Не ценим мозъка си, главата си не ценим. Не пълни главата си с кал. Не пълни сърцето си с безпокойства. Не пълни тялото с нечиста храна. Трябва да вземеш най-хубавата храна. Аз ви говоря на вас. Казвате: „Де ще намерим тази храна?“ Сега аз не ви говоря за един живот чужд. Казвате: „Де ще намерим тази храна?“ След като влезете в едно училище, дето всичко е наредено, какво трябва да правите? Добре трябва да учите, опити трябва да правите добре. Ако учите по музика, трябва да учите добре. Ако учите да говорите един език, трябва да го изучавате много добре да го говорите. Много чужденци, които идват в България, не могат да научат български език. Един българин като иде в странство, лесно учи. Един американец или един англичанин, като идват в България да учат български език, понеже мислят, че българите не са културни, мислят, че няма защо да го учат. Ние мислим, че те са по-горни от нас, затуй учим добре. Ти не можеш да научиш нещо, понеже считаш, че ти е непотребно. Считай, че всяко нещо, което учиш, ти е потребно. Сега, разбира се, нещата в света не са произволни.

Трябва да има една мекота. Аз наричам това пластичност на човешката мисъл, пластичност на човешките чувства, пластичност на човешките постъпки. Всеки човек трябва да има онова желание да постъпва добре. Ако ние бихме мислили право, ние себе си обновяваме. Дето ние страдаме, сами на себе си причиняваме вреда. Ти причиняваш вреда и се мъчиш. Казал си някоя обидна дума, мъчиш се няколко часа. Или направил си някаква постъпка, мъчиш се заради нея. Ако ние постъпим добре, според Божия Закон, ще страдаме ли? Ако мислим добре, щяхме да бъдем така радостни, ще имаме други тела, други очи, косата ще бъде друга, тялото ще се промени. Казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се променим.“ Ще имаме всичките… отколкото ако идем в невидимия свят с тия тела. Чешити ще бъдем. Че я вижте в света: като вземат войници, вземат ли старите дядовци? Младите момци вземат. Измерват ги, дядовците ги оставят. Казвам: Вас за новобранци не могат да ви изберат. Новобранци не може да бъдете. Какво трябва да правите? Трябва да се родите изново, нищо повече. Може да се родите днес, може да се родите всеки момент. То е една възможност. „Няма възможност.“ Всеки момент е възможно да се родите, стига да искате. Понеже не искате, вие мислите, че като се родите изново, ще изгубите този хубавия живот. Страх ви е да се родите.

„Ако не се родите изново от вода и Дух, не може да влезете в царството Божие.“ Или, казано на езика, на който аз ви говоря, ако вие не подчините вашата мисъл на Божествения закон на мисълта, ако вие не подчините вашите чувства на Божествения закон на духовния свят, ако вие не подчините вашите постъпки на законите на физическия свят, вие не може да имате тази радост и веселие, които чакате. Вземете един цигулар. Като излезе да свири, всички очакват да свири добре. Като направи няколко погрешки, казват: „Не знае да свири.“ Един оратор го слушат дотогава, докато говори добре. Един човек хората го слушат, докато живее добре. Щом престане да живее добре, той загубва своето влияние.

Та, казвам: Зачитайте туй, което Бог е вложил в ума ви. Новото няма да дойде. Разчитайте на туй, което имате. Разровете туй богатство на ума, разровете туй богатство на сърцето. Това е новият път, по който човек трябва да върви. Сега, тъй, както ви говоря сега, вие мислите, че новото ще бъде в контраст със сегашното. Мислите ли, че е нещастие, ако дойде пролетта и замине зимата? Мислите ли, че ще бъде нещастие, ако пролетта се замени с лятото? Мислите ли, че ако лятото се замени с есента, ще бъде нещастие? Мислите ли, че най-после, ако есента се замени със зимата, е нещастие? Казвам: Нещата са на място. Пролетта е едно благословение, лятото е едно благословение, есента е едно благословение и зимата е едно благословение. Само, човек трябва да знае как да използува пролетта, как да използува лятото, как да използува есента и как да използува зимата. Зимата има много блага, но само за умните. Зимата е за много умните хора. Не е за глупавите. Пролетта е за много обикновените. Всички може да се ползуват от пролетта. И благата на есента пак всички може да ги използуват. Но пак умните са, които събират плодовете. Онези, които не разбират закона, оставят плодовете да изгният и през зимата гладуват.

Човек от Божествената пролет, от Божественото лято, от Божествената есен да е събрал богатства, че през зимата на живота да има какво да си похапне, да има дажба вътре. Да примири ума и сърцето. Умът и сърцето да се примирят с тялото и след като направят туй примирение, да се примирят отвън. По възможност да се примириш, да не виждаш злото в света. Вие сега наблюдавате злото. Господ го допуснал в света. Какво ще правите? Като го виждате, Писанието предупреждава, казва: „Гледайте да не ви развали.“ Ако мислиш много за злото, ще те развали. Не ходи да го чоплиш да видиш какво е. Там са най-големите отрови, може да се заразиш. Човек, който отива до злото да го изучава, той трябва да бара много внимателно. Най-малкото невнимание може да създаде една пакост на себе си. Всички вие сте стари професори на злото. Когато срещна професор на злото, там всички сте загазили. Не ви трябва да сте професори на злото. Желая на вас да станете професори на доброто. Този материал е безопасен.

(Изпяхме „Красив е животът“.) Тази песен е за сърцето. Трябва освобождение сега. Всички трябва да изхвърлите тези тежките раници. Вие мязате на онзи пътник. Среща един българин един екскурзиант и му казва: „Качи се на каруцата.“ Качил се той на каруцата и раницата му стои на гърба. „Снеми си раницата.“ – „Не искам да те безпокоя.“ Раницата те безпокои. За да си починеш, тури раницата долу. Ние сега сме се качили на Божествената каруца, раницата стои на гърба. Да не безпокоим Господа. Трябва да снемем раницата, да си починем. Трябва да снемем раницата, да освободим ума си от нея, да освободим и сърцето си от раницата, защото бременни сме. Натоварени сме с много повече грижи, с ненужни грижи. Та, вие искате да пътувате. Какъв е ритъмът на движението? Трябва да знаеш ритъма. Мисълта има свой ритъм. Ако намерим този ритъм, можем да мислим. Ако не намерим този ритъм, не можем да мислим.

Тъй, както пеете песента „Красив е животът“, много близо сте. Сега не зная, ако идете надалеч, как ще се слуша гласът ви. Човек като млад казва: „Красив е животът.“ Като остарее, как пее? В природата има меки елементи. Единият върви по права линия, единият върви по крива линия. В музиката как го кръщават? Каква дума туряте, когато е плавно, тържествено? В православната църква пеят: „Да отправится молитва моя пред Тобою.“ Ако останеш сега да мислиш, да пееш хубаво, да чувствуваш, че молитвата да отиде при Господа. Като се молиш, трябва да вложиш нещо в молитвата. Молитвата трябва да бъде ухание, трябва бъде като цвят, който е цъфнал, или е един плод. Та, в сегашния свят молитвата е жертвоприношение, което трябва да принасяме. Поставиха ония жреци, но жреците трябва да се молят. Човек трябва да принесе нещо в жертва. В църквата са изгубили този ритъм. Тук-там се срещат някои свещеници да вземат вярно тона. Пък и ритъм няма. Трябва да се пази духът.

Вие всичките трябва да имате по едно тъпанче, по едно дайре, че като пеете, да удряте тъпанчето. Туй забравихте, затуй не ви върви. Аз поставям арфата в ума, аз поставям цигулката в сърцето, аз поставям тъпана в тялото, в стомаха. Сега, понеже на физическото поле трябва тъпан да биете; после ще дойдете до цигулката; и арфата е за ума. Имате една арфа, на която не знаете да свирите, една цигулка, на която не знаете да свирите, и един тъпан, и на него не знаете как да биете.

На Мазаров му направиха операция да пее добре. Сполучлива ли излезе операцията? Той не трябваше да идва в България да пее. Иде в България да пее. Българите са свидливи, как той по 50 000 лева да взема на вечер? Трябваше да даде жест, даром да свири. Ще кажете, че не може. Тогава ще го оперират. Всичките добри хора с парите са изгубили таланта. Писатели, поети, като напишат хубавите работи, изгубват. Проповедници, всички майки и бащи, като дойдат до парите, изгубват Божественото. Започват с Божественото, свършват с човешкото. То е от тщеславие. Има два вида гордост в света. Едната гордост е да се покажеш, а другата гордост е: пак е горделив, но ходи окъсан, пак иска да обърне внимание. Сократ е казал на един от своите ученици: „Гордостта ти се вижда и през съдраните ти гащи.“ Някой се гледа смирен, но той с туй смирение иска да обърне внимание.

Смирението е естествено, Божествено състояние на човека. То е най-хубавото състояние. Смирението е най-хубавото състояние, което може да има. Той е свободен от всичките недъзи. Той гледа всичките да минат и като остане, той тръгне и той е доволен на туй положение, което те му дават. Смирението е най-хубавото състояние, което човек може да има. При гордостта човек защищава правата, които Бог му е дал. Да бъдеш горделив значи да защищаваш правата на сърцето, правата на ума и правата на тялото, които Бог ти е дал, или да защищаваш мястото, което Бог ти е дал. То е достойнство. Да защищаваш туй, което Бог не е дал, то е да се излагаш. Винаги трябва да защищаваме това, което Бог ни е дал. Талантите, които ни са дадени от Бога, да припечелим и да дадем добър пример.

Сега атмосферата е натегната. В целия свят се носи натегната атмосфера. Хората вършат туй, което те считат, че е право. Всички се усещат обременени. Та и вие участвувате. Туй се разпределя във вас. На туй, което се носи сега из въздуха, ние трябва да дадем контраофанзива. Не да не воюваме. И ние ще воюваме. По нов, модерен начин ще воюваме. За пример, двама души се бият. Бият се за един сомун. Ще идеш, ще го блъснеш с един сомун в главата. Три пъти като го удариш с един сомун – три сомуна. Туй е граната. Карат се за пари. Ще вземеш парите и ще го удариш със звонковите. Куршум е това. Ще кажеш: „Това е за вас.“ Тъй щото, ще го обстрелваш по нов начин. Със сомуни, със звонкови пари ще го обстрелваш, понеже такива муниции нямаме, не сме приготвили такива снаряжения.

Единственото нещо, което ви препоръчвам: Не пренебрегвайте благата, които Бог ви е дал. Най-малките Божии блага не ги пренебрегвайте. Върху тях почива твоето щастие. Най-малкото благо на мисълта, то е като една кибритена клечка, която ще ти услужи, когато никой не може да ти услужи. Казвам: Не пренебрегвайте най-малките Божии блага, които Бог ви дава на разположение. Вие не пренебрегвайте малките блага. Сутрин идвате да правим упражнения. Не казвайте, че това не може да бъде сега. Много добре изпълнявайте, не по буква. Буквата умъртвява, духът оживява. Като идвате, да ви е приятно. Като направите упражненията, казвате: „Без туй не може ли?“ По буква като прави човек, да е доволен. После казвате: „Не може ли да се измени малко времето?“ Казвам: Вие го правите много добре, но малко накрая е кривичко.

Помаците градили джамия. Трябвало като градят джамията, да говорят само на турски, не трябвало да кажат нито една българска дума. Като ходили в гората за греди, избирали дърветата, говорили само на турски. Казвали: „Това дърво е хубаво, право, но накрая е кривичко.“ Думата кривичко я казвали на български.

„Добрата молитва“

19-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 4.II.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.