„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета двайсета глава от евангелието на Матея.

Да имаме едно размишление.

„Мисли, право мисли“

В тази глава се описват противоречията, които съществуват отдавна. Ще ви дам един пример. Ако ви кажа изискванията на истината или ако кажа правилата на любовта или пътищата на мъдростта, какво бихте разбрали? Онзи, който е просветен, той ще разбере, но онзи, който не е просветен, ще каже: „Какви са изискванията на истината?“ Първото изискване на истината е, че тя иска всеки човек да е свободен. Много изисквания има тя. Какви са правилата на любовта? Правилото на любовта е, че ти трябва да обичаш, да любиш, нищо повече. Пътищата на мъдростта какви са? Мъдростта изисква да учиш. Те са външни елементи. По някой път ние се спираме в живота и казваме: „Кой е правият път?“ Правият път е пътят на въздуха. Каквото прави въздухът, правє и ти. Прав е пътят на светлината. Каквото прави тя, правє и ти. Ти гледай земята каквото прави, правє и ти. Сега в живота днес имаме два възгледа. Един обикновен възглед: ние мислим само за себе си, ние се оценяваме. По някой път оценката трябва да дойде от много хора. Ние сме живели в едно общество, че нашата знаменитост не зависи от нас, но зависи от хората каква оценка ще дадат. Та казвам, в този път трябват разбирания. Минаваш някъде, орачът с ралото разхвърля земята. Казваш: „Този човек развали хубавата поляна.“ И си заминеш. Гледаш, някой събаря някоя къща. Казваш: „Събаря хубавата къща.“ Идеш някъде, пътят преграден, казват: „През този път няма да минаваш.“ Друг път ти показват. Казваш: „Какви са особени тия хора.“ Не може да минаваш по пътя, по който си минавал. Къщата, в която си живял, е съборена. Поляната, по която си ходил, е разорена. Тези работи са, които стават в живота.

Сега каква е разликата между напредналите и нашите състояния. Някой път вие сте въодушевени, готови сте за работа. Някой път сте унили духом, през нощта сте сънували лош сън, гонила те някаква мечка. Сънувал си, че те гони голяма мечка. Като се събудиш, казваш: „Добре че се събудих. Ако не бях се събудил, какво щеше да стане?“ Някой път сънуваш вечер, че баща ти умрял. Плачеш. Събудиш се, радваш се, че баща ти не е умрял.

Казвам, ние трябва да различаваме преходните неща. Някой път е хубаво да умре баща ти. Някой път е хубаво да оживее баща ти. Ако баща ти бил пияница, по-добре да умре като пияница. По десет кила вино е пил на ден, по-добре да умре за виното. Какво има, че умрял? Нека оживее за хубавата вода, да пие само водица. Та казвам, смърт има в света само да се освободят хората от всички лоши навици и качества. Ако нея я няма, няма да можем да се освободим в света. Живеем във времена много размирни, нищо не е сигурно. Сега аеропланите дойдат отгоре, започнат да снасят яйца оттук-оттам. Може да чукат църкви, училища, големи, малки деца. Безразборно убиват, и деца убиват, както и възрастни. Вие се спирате и казвате: „Защо светът е така?“ Там е целият въпрос. Гледам, когато заколите кокошка, защо я варите? Ако ви попита кокошката: заклахте я, но защо я варите сега? Много постъпки в нас има подобни. Някой път ние, умните хора, правим някои постъпки, заколиш кокошката и после я вариш.

Та сега трябва да бъдем разумни. Един ден гледам нашия „таралокум рициникум“ (пред вратата на салона има едно красиво рициново растение) изправил се нагоре като войник. Казвам: колко е красив. Радвам му се вечерта като на голям юнак. Ставам на сутринта, като го погледнах, увиснали всичките клони. Какво е станало? Всички обикалят и казват: „Опари го сланата.“ Рекох: „Можехме да го спасим, можеше да се тури един плат отгоре и да го спасим.“ Всички съзнават, че много пострадал, но никому не му дойде наум да турят платното. Сега минават и го съжаляват. Казвам: „За идната година, като се прероди наново, ще имаме предвид сегашните страдания. Идната година ще го запазим от сланата, ще му направим особен чадър, че всяка вечер ще му туряме чадъра като подслон, да му не прави пакост.“ Та казвам, пътят, по който вървим, има две разбирания. Някои искат, като станат религиозни, да работят по-малко.

Аз съм привеждал този пример. В Америка отива едно дете на събрание, вижда хората пеят, стават, ръкуват се, весели са, молят се. Туй дете разправя на баща си това. Той казва: „Синко, това съм го минал, аз съм установен. Тези сега се учат. Аз съм минал тази работа, не е за мене тази работа.“ Един ден детето и бащата пътуват с един кабриолет с един кон. Конят се спира, не върви. Детето казва: „Татко, конят се установи.“ Природата изисква да работим, понеже всяка част, която работи в човека, е здрава. Която не работи, тя е подложена на най-големите изпитания и отслабва човека. По някой път ние страдаме от това, че не работим. Малките мускулчета, които трябва да се размърдат, не им даваме работа. Някой път само ръцете и краката работят. Те се свиват, малко размърдване на краката, но тази работа не е достатъчна. Виждаме растения, които са поставени на земята, те са много лениви. Ако има някои същества, които не работят и не ходят, те са растенията. Като се загнездят на едно място, не мърдат. Вятърът ще дойде, ще ги разклаща наляво-надясно, всеки ден упражнения имат. Някой път в тия упражнения доста листа падат. Гледах преди няколко дена имаше гимнастически упражнения на листата, доста клони имаше откъснати от растенията.

Сега тия работи не ги забелязвате, седите и от дребни работи се смущавате. Изгубил си един лев, два лева, три лева. Погледнеш, обущата си скъсал. Скъсани обущата, пари нямаш, всичко скъпо. Сега четиристотин грама хляб дават. По-напред един хляб беше за един човек, сега – един хляб за двама, по братски. Може да дойде един хляб за трима, може и за четирима. Че какво има да се плашите, че са двеста грама. Или имате сега четиристотин грама. Ще си поставите ръцете, ще кажете: „Да стане цял самун.“ И той ще стане. Ще се опитате. Каквото Христос е направил, и вие да го направите. Само за вас половин хляб ще стигне. Но дойдат двама души приятели, ще туриш ръцете отгоре, ще имаш един хляб и половина. Сега бих желал един от вас, който направил този опит – като дойдат приятели и той подложи ръцете си над хляба, и той стане цял – да ми каже, че е станало. Един орех, малък орех, може да стане и голям орех, може да стане, и да дава плод. Казвате: „Как може да стане?“ Наблюдавайте. Посейте едно цвете, ще видите как стават работите. Ние сме от тези същества, които обичаме работите бързо да стават. Бързите работи са неустойчиви.

Отива един американски студент в Германия да учи философия при един знаменит професор. Казва: „Няма ли някой курс по философия, за четири–пет месеца най-много да свърша?“ Има, казва. Привежда му един пример. Когато Господ създал тиквата и динята, шест месеца Му се взело да израстат; големи стават, но после нищо не остава. Когато създавал дъба, взело Му сто години да израсте. Ако ти искаш да имаш силата на дъба, трябват ти сто години да израстеш. Ако искаш да имаш постиженията на динята и тиквата, шест месеца ти трябват. Хубавите работи, които в живота трябва да ги изработим, се изисква дълго време, за да станат.

Щом придобиеш истината, нищо в света не е в състояние да наруши мира ти. Сега искаме мирни да бъдем. Не може да бъдем. Негодуваш, не си спокоен да гледаш развълнувания свят. И Христос като беше в ладията и заспа, дойде буря, уплашиха се учениците Му. Това море не беше голямо, то е езеро, наричат го море. По-голямо е от нашия Бъбрек, по-голямо е и от Охридското езеро. Развълнува го вятърът, уплашиха се учениците. Той си дигна ръката и морето утихна. Ако в себе си на твоето развълнувано море не можеш да кажеш нито една дума и да утихне това езеро, какъв човек си? Ти в себе си да кажеш: тихо. Вдигнеш ръката и всичко да се умири. Разфучал си се, а често е туй фучене. Не че не е на място. Не мислете, че като се разфучи човек, не е на място. Но за ушите е на място, във водата не е на място. Като се разфучиш, ще кажеш: „Тихо, тихо.“ Ще си дигнеш ръката. Минеш някъде, видиш някой болен, казваш: „Може след четири–пет дена и аз да се разболея.“ Ако не утихнеш тази мисъл, след четири–пет дена ще бъдеш болен. Ще кажеш: „Туй нещо не се отнася до мене.“ Тури една противоречива мисъл.

Пишат вестниците как се бият хората сега. Че те се бият, то си е на място. Сега вие казвате, че нищо без волята Божия не става. Щом се бият хората, това става с волята Божия. На здравия човек не трябва да му се прави някаква операция, но като му излезе някой голям цирей някъде на хълбока или горе на рамото, подуло се. Как мислите, как ще постъпиш спрямо него? Показват му, искат да го утешат, обкръжават го в обсадно положение и като го обсадят, тогава като погледнеш, извадят една игла, мушнат го, натиснат го отвсякъде и онова, което е придобил от тебе този разбойник, всичко ще го изхвърлят навън. Има такива примери. Усещате болка, радвайте се. Щом тази нечистотия излезе от вас, вие ще бъдете здрав.

Войната е най-голямото зло, но и най-голямото добро. Лошите хора другояче не могат да се поправят. Тази алчност, това користолюбие, от което хората са завладени. Хората са толкоз алчни, че синът пет пари не дава за бащата, дъщерята пет пари не дава за майка си. Бащата и майката се опретнали, работят, пък децата турили ръкавици, седят, пазят си ръцете да не се развалят. На майката вече ръцете се развалили, а на дъщерята ръцете са мекички. Питам сега: кои ръце са благовидни, меките ръце или работните ръце? На един, който свири на пианото, ако ръцете са меки и знае да свири, на място е. Но ако не знае да свири и са меки, колко пари струва тогава?

Аз намирам, много енергия харчат сега, като перат дрехите. Ще настържат сапун от вечерта, ще ги накиснат, на сутринта ще ги перат: една вода, две води, три води, мачкане. Пък то може да изпереш ризата: ще вземеш топла вода, ще натопиш три–четири пъти във водата, ще извадиш и ще окачиш. Работата, която вие правите за един ден – за двайсет минути ще опера ризите, гащите, ще ги туря да изсъхнат. Понеже вие сте специалисти, както можете да перете, така не сте прали още. Съгласен съм, че много време се харчи по този начин. Често пъти предупреждавам, давам да се опере чиста риза почти, изпотил съм се, трябва да се изпере. Много ризи имам съдрани от пране. Като турят сапун, че трият. Казвам на сестрата: „Няма да ми мачкате дрехите, защото се оплакват ризите. Като ги туря, казват: „Знаеш колко ме мачкаха? Три пъти сапун туриха отгоре.“ Трябва да се пести водата. В една вода като опереш прането е най-хубаво. В две води като го оперете, ще се карате вкъщи. В три води – дяволът ще ни посети вкъщи. В четири – ще се карате със съседите си. Казвам, една вода е по Бога. Ние сме за пестене. В съвременния живот трябва да пестим, време да пестим и енергия да пестим. При сегашните условия някои харчат повече енергия, някои харчат повече време. Целия ден ти се безпокоиш ще свършиш ли училище, или няма да свършиш. Какво има да се безпокоиш? Трябват ти осем години в гимназия, какво ще разрешаваш ще свършиш или не? Днешния ден, каквото ти е дадено, свърши. Какво ще бъде второто пришествие? Христос пита болшевиците: „Защо Ме отхвърлихте, защо не вярвате? Кой ви даде право да изхвърлите името Ми, да се опълчите против Мене? Кой ви даде това право?“ Че вие седите, и при вас ще дойде Христос и ще ви пита: „Кой ви даде правото да мислите по този начин?“

Казвам, ние сме в един век, дето трябва справедливост. Казвам: защо се приближава второто пришествие? Вика ги Господ, казва: „Нека дойдат невярващите.“ Германците, които вярват, и те отиват, понеже едните са виновници, пък другите са стражари. Нали когато затварят виновниците, стражарите ги карат. При Господа и виновни, и невинни отиват. Във всички трябва да има една справедливост. Второто пришествие седи в това, че всекиму трябва да се даде неговото право. Значи Бог е създал хората и ще им покаже защо страдат. Ще каже: „Вие страдате, понеже не служите на истината. Вие страдахте, понеже не служихте на любовта. Вие страдате, понеже не служите на мъдростта.“ Казват: „Какво трябва да правим?“ Затуй идете и служете на истината. Право трябва. Пак ще служиш на любовта. Бог не изисква да бъдат сърцата ни постоянно развълнувани. Вълнуваш се ти.

И тези, както се казва в Евангелието, се вълнуват, че и на последните дал един пеняз. Първите казват: „Ние работихме десет часа и на нас по един пеняз даваш.“ Идат поред и на всичките дава по един пеняз. Казват: „Целия ден да работим и един пеняз да ни дадеш.“ Казва: „Толкоз се пазарихме, толкоз давам.“ На тези, които работиха един час, иска да покаже своето благоволение. Какво лошо има? Хората не могат да се радват на благото на другите хора. Ние трябва да се радваме на всичко онова, което става в природата. Допуснете какво различие има в света. Казвате: „Богат човек, големи прозорци има на къщата си, светлина му влиза. На моята къща прозорците малки, малко светлина влиза.“ Кой е виновен? Запример вие тук не можете да се оплачете. Големи са прозорците, и надали има друг салон с толкоз големи прозорци и тъй да е осветен. Какво показва? Че ние сме умни хора. Първо, като строиха салона, направиха едни мазгали. Казвам: „Не може, братя, така, това са мазгали. Големи прозорци ще направите.“ „Няма да издържи.“ „Ще укрепите колоните, ще издържи.“ „Ами студено ще е.“ „Няма нужда от двойни прозорци, трябват ни само едни. Ще опитаме. Ако е студено, ще турим двойни. Ако не е много студено, ще останат едни.“ Казвам, бедният човек има достатъчно светлина – слънцето праща светлина изобилно. Да си направи един голям прозорец, ще има достатъчно светлина. Че богатият имал големи прозорци. И ти ще си направиш големи прозорци, колкото искаш. Казвам: кой от вас не може да си направи големи прозорци? Ако сърцето е дребнаво и за малки работи ти се смущаваш, имаш ли големи прозорци? Запример, ако в един голям салон гледате, за първите места плащате, сядат до певците близо или до оркестъра. В музикално отношение онези, които са горе в галерията, слушат по-добре. Наблизо слушат крясъка, но музиката отдалече се чува по-хубаво. Казвам: първото място в музикално отношение не е по-ценно отколкото последното. После, богатите някой път нищо не разбират от музика. Понеже е мода, отиват и слушат.

Веднъж бях на един концерт. Гледам една дама взела книгата. Свиреше се нещо от Бетовен. Тя седи, аз слушам спокойно. Тя следи, проверява дали право свирят. Човекът трийсет години е работил, проучил е тази работа, тя гледа там. Рекох да я оставя свободна. Щях да ѝ прошепна: „По-добре е да слушаш, отколкото да проверяваш.“ После се обръща, погледна ме, казва си: „Този не разбира от музика.“ Иска да каже, че разбира нещо. Казвам: „Ти разбираш, но най-хубавото ще го изгубиш. Ти си готвач, който сготвил най-хубавото ядене и тебе ти се отще. Ти проверяваш. Какво ще видиш в тия ноти? Ноти написани. Онова, което той свири, то е реалната музика. Ти каквото проверяваш тия пасажи, ни най-малко един гениален музикант няма да се води във всичко, което е написано в книгата. Само обикновените музиканти това го правят. Гениалните, като дойдат до едно място, коригират. Тури някое украшение, не го свири точно както са дадени. Но и самата песен Бетовен, като писал, не я написал както трябва. Той снемал песента отгоре и сам, ако я свири, и той ще я коригира.“

Та казвам, ние на земята, когато правим някое добро, не го правим такова, каквото трябва да бъде, понеже направеното добро един ден ще се върне при тебе. Как ще се върне? Ти виждаш едно способно дете, пращаш го при един учител, то няма да остане при учителя. След време това способно дете ще се върне и ще донесе хубави работи. Ако родиш хубаво дете, пратиш го при учителя, ще вземе това, което не трябва. Ще се върне и ще ти прави фасони.

Та казвам, всеки ден като станем, да благодарим на Бога. Седнеш, благодариш на Бога. Казва: „Как трябва да благодарим?“ Мислено. Посети богати хора и бедните, и болните, че отвсякъде извади доброто. Не съжалявай болните. Какво има да съжаляваме един болен човек? Ако е умен бедният, това е едно възпитателно средство. За богатия е една почивка. На сиромаха ще му кажа: „Работє“. На богатия ще му кажа: „Почивай, но бъди щедър. Почивай сега, но пак трябва да работиш.“ Готвим се за един свят, който няма да бъде като сегашния. Светът ще има други условия, сегашните условия ще ги изменят. Какво ще изменят? Как ще се изменят? Да допуснем сега, зима иде. Стягате се: въглища ви трябват, дърва ви трябват, дебели дрехи трябват. Но това колко ще продължи? Три–четири месеца, след туй ще се измени времето. Сега слънцето отива на юг, после ще дойде на север. Казвате: „Ние не виждаме.“ Ще видите, като почне слънцето да иде в северното полушарие и започне да ни става топло, ще трябват тънки дрехи, с тия дебелите дрехи не върви. Понеже живеем в зимата. Християнството претърпява най-хубавото време. Християнството още преживява своя златен век. Но сега има златна зима, има и златна пролет, има и златна есен, когато е пълно с плодове. Има и златно лято с добри условия. Златната пролет е най-хубавото време.

Сега Христос е казал тъй: „Дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз“ Трима кои са? Вземете едно житно зърно или ябълчна семка и я посейте в почвата. Семката и почвата са двамата. Третият е светлината и топлината отгоре. Като дойде третият, какво става? Семката пониква, след време става голямо дърво и даде плод. И птиците вкусват от тия плодове. Пътниците, които минават, и те вкусват плодове. Значи двама или трима, събрани на едно място, трябва да дадат плод.

Има неща, които се проповядват, и те са за човешкия ум. Запример имаме известни области в мозъка, които постоянно ви безпокоят с вечния страх: страх да не изгубиш това, да не изгубиш онова, да ти не стане нещо, да се не разболееш; това нямаш, че хляб трябва да имаш за ядене, че да не стане нещо да се запали къщата и тъй нататък. Къщата може да я направиш от някакъв материал, от азбест. Каква опасност има тогава? Има някои работи, които са за човешкия ум в света. Има някои работи, които са за човешкото сърце в света. Има някои работи, които са за тялото.

Та казвам, в живота ние трябва да направим една обмяна с хората. По три начина една обмяна трябва да се направи: чрез мисловния свят чрез нашия ум, чрез нашето сърце и чрез нашата воля. За да бъде човек здрав, три съприкосновения трябва да има. Бог се проявява в трите свята. Щом имаш едно съприкосновение в умствения свят, ще почувстваш една светлина, ще се радваш. Щом съприкосновението е добро в духовния свят, ще имаш топлина в сърцето. Щом обходата ти е правилна на физическото поле, ще бъдеш здрав. И в здравето, и в топлината, и в светлината Божиите блага присъстват. Сега някой път ние се разболеем и търсим лекари. Що търсите лекари? Хванала те е хрема, защо те е страх от хрема? Хремата е пречистена, нека пречисти, не я спирай. Тия нечистотии нека протекат, милняк е, нека изтече. Цяла една седмица като тече, ще ти олекне. Ти бързаш да вземеш лекарство, да спреш нечистотиите. Нечистотиите ще се обърнат на треска. Треската ще се обърне на друга тежка болест, ако и нея спреш. Ние всички страдаме от запушване на порите. Ще държиш носа, очите отворени; навсякъде всичко ще държиш отворено, всичко трябва да бъде отворено и да се проветрява. Като дойде една болест, ще благодариш на Бога, че я изпратил. Защото ти като си здрав, на този се разгневиш, на онзи се разгневиш; този ти направил нещо, онзи ти направил нещо: целия ден само се разправяш с хората. Щом се разболееш, омекнеш, забравяш всичко, което са ти говорили. Зле мислиш за себе си, казваш: „Дали Господ ще ме остави на земята, или ще ме заведе на оня свят?“ Станеш по-мекичък. Толстой казва, че след всяко боледуване идвало едно прозрение.

Първото нещо: трябва да възпитаваме сърцето си. Като станете сутрин, всеки в душата си да благодари. Не че не го правите, правите го, но критикувате. Казвате: „Не може ли другояче да бъде?“ Че как трябва да бъде? Някой от вас, ако има някой план, нека да го даде, как иска неговите работи да бъдат. И аз ще му дам моя план какво трябва да направи в живота си той. Ако ти си добър хирург, какво ще правиш, за да се прославиш? Ще играе ножът: кой как дойде ще режеш. Ще разпориш корема, ще извадиш червата, ще ги туриш пак, хубаво ще закърпиш да не остане рана. Ти мислиш да режеш, да се прославиш. Ще режеш: някой път ще отвориш стомаха, някой път трябва да отвориш главата на човека. Сега лекарите с длето разбиват черепа. Има лесен начин. Онзи, вещият хирург, като прекара пръстите си по черепа, раздели се. Сега с длето го отварят, то не е наука. Стъклото с какво го режат, с длето ли го разчупват? Има диаманти, като го прекарат по стъклото и то се отрязва.

Казвам: да служиш на истината, да служиш на любовта, да служиш на мъдростта на пътя на доброто постижение, което имаме. Ние трябва да работим с любовта, то е пътят на добрите постижения. Ние трябва да работим с истината, тогава са най-хубавите постижения. Не трябва да се отклоняваме. Има неща в света, които може да ни отклонят. Човешкият организъм край няма. Поне научете се на следното: вкъщи като влизате, научете се да си изувате обущата поне във вас. Вие внасяте всичката кал от света в стаята и после създавате ненужна работа. Ние в главата си по някой път допущаме мисли, които ни окалват. Като дойде някой, ще кажеш: „Изуй обущата си.“ Ще му дадеш един леген да си умие краката. Не само това, но съм намислил друго за бъдеще. Като дойде някой, ще го накарам да си изуе обущата, ще му дам един леген да си измие краката и едни нови чорапи ще има да влезе. Тъй съм намислил. Аз, като ида някъде, ще направя същото. Ще изуя обущата си, ще измия краката си и ще туря нови чорапи. То е бъдещата култура. Като дойде един човек, да го приемеш в ума си, в сърцето си, да бъде чисто; като влезе и като излезе, да сме доволни от него. Да се научим на една обхода, на говор, на поглед, на мисли и на чувстване. Ние седим и критикуваме хората с тия мисли.

Сега, ако спре войната, за бъдеще ще има друга война. Трябва да се изменят хората, да се изменят техните умове, техните сърца, да се изменят и техните тела. Трябва да мислят по друг начин. Та казвам, ще дойде второто пришествие в света и то ще бъде следното. Първо ще се яви истината, тя ще освободи хората от рабство. После ще се яви любовта, тя ще даде всичко, от което хората се нуждаят. После ще се яви мъдростта, която ще донесе всички Божии блага, които Бог дал. Хората ще живеят един щастлив живот, какъвто никога не са живели. Всички ще имат едно разположение, тогава няма да се молят. Цялата земя ще бъде пълна, каквото трябва на човека, ще има. Ще откъснеш плода и ще благодариш. Като те огрее слънцето, ще благодариш, няма да се молиш. Но като благодариш, то ще ти грее повече. В тази епоха няма да има облаци. Като искаш дъжд, дъждът от ясното небе ще дойде. Има ли такъв дъжд? Може да вали дъжд от ясното небе. Сега във вас вие как произвеждате вашия дъжд. Когато човек плаче, то е дъжд, иска да покаже, че като времето. Някой път нали плачете от радост. Когато плачете от скръб, то е облачно време. Когато плачете от радост, има ли облаци? Няма, небето е ясно. Един ден ще има дъжд от ясно небе. То ще бъде ден на радост. Сегашните дни са дни на скръб.

Сега на вас ви говорят, понеже вие сте в състояние да го направите, но да се хванете за буквата. Буквата умъртвява. Най-първо, като вляза в един дом, погледна обущата си, казвам: „Не трябва да внасям кал на тия хора. Трябва да имам уважение и почит. Те имат хубава обстановка, в мене има съзнание.“ Някой път аз влизам, без да чистя обущата си. Като изляза, оставям лош пример, казват: „Окаля.“ Една лоша мисъл върви подир мене. Аз не трябва да стана причина тия хора да мислят зле заради мене. После, искате да идете на оня свят. Че как ще идете на оня свят? Що са страданията? Страданията, това са една баня. Три–четири пъти ще минеш през банята, за да влезеш в оня свят. Казват: „Откъде са тези в белите дрехи?“ От голямата скръб дойдоха те, чистота имат. Чистота трябва да се внесе в нашата мисъл. Казвам: най-мъчното изкуство е да бъде човек чист, най-мъчното изкуство е да бъде човек добър, най-мъчното изкуство е да бъде човек справедлив, най-мъчното изкуство е да бъде човек разумен. Много мъчно е. Много мъчно изкуство е да бъде човек добър. Гледам сега всички вие сте станали толкоз чувствителни, несъзнателно наблюдавате обходата: какъв е, как се обхожда. Срещнеш някого весел, срещнеш друг, измениш лицето си, не си еднакво разположен. Човек трябва да бъде еднакъв в разположението. Слънцето еднакво грее. Че хората са добри и лоши, то е друг въпрос. Ние трябва да имаме едно и също разположение. Знаете ли защо? Защото се намираме пред лицето на Господа. Когато срещнем един беден човек, Господ ни гледа как го гледаме. Когато срещнем един богат човек, Той пак ни гледа как ще го погледнем. Когато срещнем учен човек или красив човек, Бог ни наблюдава и изпитва какви са задните намерения, които имаме в ума.

Та казвам, прочетете от книгата „Ценната дума“ беседата „Правото на любовта“. Днес, който няма работа, да я прочете. Не спъвай себе си и не ограничавай свободата на другите. Изобилна светлина да влиза в стаята. Първият закон: ако ти работиш със свободата на другите, работиш и за свободата си. Нали е казано, че Бог живее във всичките хора. Живее, но със Своята светлина присъства в умовете на хората. Вие, като видите някои узрели плодове и други, зелени, правите разлика. Ти еднакво ще гледаш на узрелите и на зелените плодове. Тия, които днес са зелени на дървото, утре ще бъдат зрели. Направи една разумна преценка. Ще оцениш узрелите плодове, ще оцениш и зелените плодове, понеже подир тях те идат на реда си.

Казвам, ако срещнеш един узрял човек и един зелен човек, знай, че и той ще узрее. Срещаш някой, който не е просветен, един ден и той ще бъде ангел. Всеки, който служи, е ангел. Един ден и зеленият ще бъде ангел. За това не мисля. Казваш: „Един ден бих желал пак да мина оттам, че да се радвам на зеления плод.“ Така трябва да гледаме на живота. Вие срещате и казвате: „Този зелен, този узрял.“ Така не се разсъждава. Ще ценим узрелите, ще ценим и зелените. Узрелите ще ги вземем със себе си, ще ги разходим. При зелените ще им дойдем на гости. След като узреят, и тях ще вземем на разходка. При зелените ние ще идем, узрелите ще ги занесем у дома си. Сега има някои неща у вас, които не са узрели, радвайте се. Има неща зелени, радвайте се и на тях, те ще узреят. Узрелите добре ги яжте и благодарете, и с тях заедно при Господа идете. Плодовете на истината, на Божията любов, на Божията мъдрост, всеки ден с тях се хранете.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Да изпеем три песни и тогава да излезем навън. Изпейте „Давай, давай“, „Махар Бену Аба“ – непознатият език на любовта, „Цветята цъфтяха“.

Второ утринно слово
19 октомври 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев