„Отче наш“
„Зора се светла зазорява“
„Събуди се, братко мили“
Хората страдат от нехайство. От нехайство страдат, не се грижат. Думата грижа има съвсем друг смисъл. Пението като наука е едно нещо, като изкуство е друго, като занаят – трето и като живот – друго. Човек трябва да живее в музика. То е едно спомагателно средство. В живота, най-доброто спомагателно средство. Най-лесната работа, която човек може да направи, е пеенето. По-лесна работа от него няма. Втората, по-мъчна работа, е да слушаш. По-мъчно е да слушаш. Онзи, който пее, върши най-лесната работа. По-лесна работа от пеенето няма. Който се отказва да пее, човек, който не пее, той нищо не може да направи. Най-лесната работа като не може да направи, той не може и да слуша. А щом не може да слуша, тогава се нареждат другите работи, по-тежки работи.
Сега всеки казва: „Аз не мога да пея.“ Никога не казвай, че не можеш да пееш. Защото то е лъжа. Ако птичките могат да пеят, ако щурците могат да пеят, срамота е човек да каже, че не може да пее. Трябва да се отучим да лъжем. Не е една бяла лъжа, несъзнателно казва, че не може да пее човек. Не че не може да пее, но не иска да пее. Сега, пеенето като наука спада към природния ум. Имаме един ум, който събира само факти на груб материал. Музиката трансформира нещата. Тогава фактите наричам корените на живота. Музиката е разцъфтяването. Философията, Божествената мисъл, то са плодовете, които зреят. Най-високото е, когато опитаме тия плодове. Ако не пееш, не може да цъфнеш. Щом не можеш да цъфнеш, не може да завържеш. Щом не можеш да завържеш, не може и да узрееш. Музиката внася красота. Ти не може да бъдеш спокоен, ако не пееш. Безпокоиш се за някои работи. Най-първо се безпокоиш за ядене, дали ще има достатъчно да ядеш. После безпокоиш се, ако си пътник, дали ще има някъде, къде[то] да се спреш. Безпокойства има много. Навсякъде може да те приемат, ако пееш хубаво. В който и да е хотел може да те приемат.
Отива Аделина Пате в Ню Йорк на пощата. Имала един чек от 25 000 френски франка. Казват: „Госпожо, не Ви познаваме. Намерете някой свидетел, че Вие сте Аделина Пате.“ Тя отивала в Ню Йорк за пръв път. Изправила се и изпяла няколко песни. Веднага директорът казва: „Дайте ѝ парите. Не може друга така да пее.“
Та, казвам: Когато влезете в другия живот, ще ви кажат: „Не Ви познаваме.“ Тогава ще започнеш да пееш. Щом можеш да пееш, веднага ще кажат: „Дайте му парите.“ Не искам да кажа, че с пеене всичко може да се постигне. Няма по-хубаво изкуство, с което с най-малките усилия работата може да се свърши. При това, разполага ума, разполага сърцето, разполага тялото. Защото и тялото е музикално, обича да му се пее. Пейте на тялото си. Има особена музика на тялото. Има особена музика на сърцето, има особена музика на мозъка, има особена музика на душата, има особена музика на духа. Най-после, пейте на всичко.
Та, казвам: тепърва има какво да учим. Вие казвате, като идете в онзи свят, какво ще носите. Чудни са хората, когато искат да видят Христа. Чудна работа. Ето Го, може да Го видите. (Учителят показва картината.) Вие попяхте тук „Зора се чудна зазорява“. Тази новата зора, която в света иде, как ще я изпеете?
Та, казвам: Аз искам вие да се отличавате. Да не ви е страх. Пейте за себе си. Сега в музиката някои искат да пеят за другите. Не пейте за другите; най-първо всеки да пее за себе си. Всеки от вас иска да бъде здрав. Понеже сме като листа, ако сме здрави, може да извършим една функция много добре; ако не сме здрави, не може да я извършим. Най-първо мислѝ за себе си. Като си здрав, мислѝ за общото благо. Най-първо мислѝ да пееш. Като знаеш да пееш, пей за тялото си. Те са твоите близки души. После пей за сърцето. Също те са близки. Пей за ума си. И те са близки. Пей за душата си.
Казва: „Не зная за кого да пея.“ В молитвата казва, че като се молите, най-хубавата молитва става с пеене. Някой иска, като иде при Господа, да започне да плаче. Господ не иска да плачете. Той не се нуждае от плач. Господ иска да пееш, да види, че в тебе има желание да пееш. Макар като жаба да крякаш. Много жаби съм се спирал да ги слушам. Аз съм слушал жабите да пеят. Някои от тях имат доста хубав сопран, други имат алт, някои имат тенор, а има и басисти. Жабата, която е тенор, се отличава. Басът се отличава. Като пеят, в тях има нещо. Сега да кажете: „Това са жаби.“ Не са жаби, това са човешки души, изостанали назад. Цялото животинско царство са изостанали назад човешки души, аристократи. Казват: „Изостанахме назад, трябва да се излезе из туй блато.“ Щурецът излязъл из дупката, казва: „Аз трябва да изляза из тая дупка.“ Затова той пее. Сега ние казваме: „Това са щурци.“ Не са щурци те в този смисъл, но са души, които са се обленявали, потривали са се и сега са станали щурци. Жабите са се потривали. И ние, ако се потриваме, и ние ще останем в това място. Не трябва да останем.
Сега, не трябва да имаме мнение, че човек не представя нищо. Човек има дарби, Бог му е дал много работи. Ние мязаме на големи аристократи, които разполагат с големи богатства, но не знаем как да употребим богатствата.
Хубаво, как бихте показали, че сте болен? Как ще пеете на тялото си? Ще употребим [пеенето] като наука. Най-хубавата песен може да пееш оперно, когато те боли кракът, защото чувствуваш болката. (Учителят пее:) „Олеле майчице, олеле майчице, олеле майчице!“ Ще започнеш. Който не пее, без музика започва. Казвам: Боли те коремът, коремоболие имаш, може да съчините най-хубавата песен на коремоболието. Може да пееш, ще се превиваш с чувство, ще пееш и мисъл ще има, изражение ще дадеш. Няма да се дегизираш, но ще правиш движения. Пък изискват се движения.
Всеки може да пее. Да свириш на пиано, на цигулка, изисква се работа. Но всеки един от вас може да пее. Никога не оставяйте гласа си, понеже ако човек не пее, огрубява. Поне в ума си пей. Попей си. Ако не пееш, посвирвай си малко. (Учителят свири с уста.) Тогава трябва да се създаде едно течение с пеенето. Без песен се създават други течения. Когато ставате нервни, когато започвате да се дразните, склерозата иде. Аз я наричам дяволския цимент. Той тури брашно, тури вода, разбърка и казва: „Тури си крака.“ Щом се раздразниш, пей. Да си чувствителен, да чувствуваш кое е право, но да бъдеш тих. Казваш: (Учителят изговаря раздразнено) „Защо ми взе парите?“ (Учителят го изговаря спокойно:) „Защо ми взе парите? Не ми взимай парите. Ако искаш малко, задръж, не ми взимай всичките.“ Ще му кажеш, той да разбере. Какво ще разбере? Той е по-силен от тебе. Ще те хване за гушата, казва: „Давай.“ Какво ще му кажеш? Започни да му пееш: „Братко, мислѝ.“ Като му изпееш една песен, той ще те пусне.
Та, казвам: Всичките болести са, за да заставят хората да пеят. Аз съм слушал, някои пеят много хубаво. Доста хубаво пеят. Болестта минава. Болестта са трептения на един особен живот, който е в противоречие с живота на нашия ум, в противоречие с живота на нашето сърце, в противоречие с живота на нашето тяло. Две противоположности има. Но сега не искам да се плашите, защото по някой път болезненото състояние доставя известен материал за живота. Великите хора са минавали болезнени състояния, [от] едно състояние на съзнанието в друго, в трето ще минат. Като се просветите, ще минете едно болезнено състояние. Не е лошо човек да боледува. Не да боледуваш по един и същ начин, но да има разнообразие в болестта ти. За пример, ако те болят пръстите на краката, причината е в ума горе. Ако те болят колената, причината е сърцето. Ако те боли хълбока, причината е стомахът. Вас ви заболят пръстите – ще ги мажете. Песни им трябват. Ще хармонизираш ума. Може да те боли пръстът на крака или на ръката – ще го мажеш със зехтин, с разни мазилки. Колкото искаш да го мажеш, но няма да се освободиш от болката.
Казвам: Като се тонира човешкият ум, като се тонира човешкото тяло, тонира се и човешкото сърце. Има една зависимост. Ако вие не пеете, тогава вашата вяра не може да функционира правилно. Ако вие не пеете, вашата надежда не може да функционира правилно. Ако не пеете, вашата любов не може да функционира правилно. Едно от качествата на любовта е, че няма същество в света, което, като усети любовта, да не започне да пее. Там, дето пееш, пението е подбуждение на Любовта. След туй има песни на Вярата, има песни на Надеждата. Много песни има в света.
Казвам: Там, дето любовта е
започнала да действува, онзи, в когото любовта е започнала да
действува, той пее хубаво. При сегашните условия с гамата трябва да
започнете. (фиг. 23.1) Винаги в себе си като
вземеш до, трябва да имаш идеята за до, че трябва да
излезеш из гъстата материя. До е основният тон да излезеш из
неблагоприятните условия. Щом намериш този тон, ти минаваш в своето
съзнание, излизаш из големите мъчнотии. То е поникване. След туй, като
излезеш, за да вземеш правилен път, само чрез ре може да
вземеш този правилен път. Тия трептения на ре ще ти дадат
правилна посока на движение в музиката. Не музиката както сега се
разбира, но музиката в природата, с която човек е създаден. Аз ви
говоря като наука. Ре дава правилна посока на
движението. Ми ще даде мекота, като вървиш, да се движиш
хармонично, хармонично да вървиш. Фа ще даде основа, да
оценяваш живота. Онова, което ти даде фа, да го
оценяваш. Сол ще ти даде понятие как да завършиш една
работа. Си – как да се ползуваш. Всеки един тон като
вземеш, веднага да знаеш какво значат трептенията. На си
какво означават, на ла какво означават. Един музикант в този
смисъл като иде при зелените плодове, при зреещите плодове, ще усети
един тон. Уханието, което издават, е тон. Трептенията на цъфтящите са
най-силните, то е сол-доминантата. Те упражняват голямо
влияние върху носа. Щом дойде уханието, веднага вземаш правилно
сол.
Често сега хората са станали нервни, разместили са тоновете. Има някои, които не вземат правилно сол; има някои, които не вземат правилно фа; има някои, които не вземат правилно ми; има някои, които не вземат правилно ре; има някои, които не вземат правилно до. Липсва нещо на тия трептения. Липсва нещо на трептенията на си. Вътре има един камертон. Ако човек се вслушва, веднага съзнава. Като пееш, трябва да се вслушваш. Не оставяй другите да ти кажат дали ти пееш хубаво. Не питай: „Аз пея ли хубаво?“ Никога не питайте. Ако ти сам не се вслушваш, как ще те слушат хората? Най-първо се слушай ти като пееш. Като ти кажат, че някой тон не си взел, кажи: „Аз преди тебе го зная, че не съм взел верен тона.“ Щом вземеш невярно тона, ти си недоволен; щом вземеш вярно тона, ти си доволен. Няма човек, който, като вземе правилно, да не чувствува радост. Няма човек, който, като вземе фа, да не чувствува радост. И ми като вземеш, чувствуваш радост. Всеки тон като вземеш вярно, чувствуваш радост, една вътрешна радост. Туй е една малка радост. Колкото по-вярно го вземеш, толкова радостта е по-голяма. Колкото си [по-]далеч от правилното вземане, когато вземеш криво тона, ти си неразположен.
Ние вчера накарахме един брат да пее. Той може да пее. Но понеже умът му е раздвоен, не може да пее. Когато човек служи на две божества, той не може да пее. Ако обичаш двама души и не ги обичаш еднакво, не може да пееш вярно. Ако всичките хора обичаш еднакво, можеш да пееш. Ако правиш предпочитание, не можеш да пееш. Защото, за да обичаш един човек, трябва да го цениш повече от другите. Не можеш да обичаш едного, ако не го цениш повече. Ако е по-ценен, на място е. Но когато цениш желязото повече от златото, твоите състояния са други. Не че желязото седи по-високо. То се окислява и изчезва. Ако е за дълговечен живот, златото е по-дълговечно. Желязото умира. Желязото не е научило закона за дълговечния живот. Златото го е научило. То не се окислява.
Всичките болести, които сега съществуват, се дължат на този песимизъм. Казва: „Не ми се пее.“ Той си мисли за хляб, за парите, за други работи. Хляб не ти трябва. Светът е пълен с хляб. Здраве не ти трябва, светът е пълен със здраве. Светът е пълен с мисъл. Пеене ти трябва тебе, нищо повече.
Сега казвате: „Младите да пеят.“ Сега аз искам старите да пеят. Младите, и без да им казвам, пеят. А старите да пеят.
Да ви приведа един анекдот. Ходило едно дете на едни съживителни събрания в Америка. Събират се много хора и проповедникът идва и проповядва. Там много пеят. Детето казва на баща си: „Не искаш ли и ти, татко, да дойдеш на съживителните събрания?“ Бащата казва: „Синко, аз съм се установил. На установения не трябва пеене.“ Детето мислило, че баща му минал през курса. Един ден се качват на един кабриолет, конят върви до едно място и не иска да върви повече. Детето казва: „Татко, конят се установи.“
Като туряте идеята, че сте стари, туряте една присъда на вас. Сега не ви насилвам. Пението трябва да върви по Закона на Любовта. Аз ви говоря за пеенето, което произтича от любовта. Едно благословение е в този смисъл пеенето. На всеки един бих препоръчал едно от правилата: Като чуете пеене, да се вслушвате. Не съм имал случай, като съм минавал, някой щурец ли пее, славей ли пее, спра се да го послушам. Някоя жаба кряка – спра се да послушам 5–10 минути. Няма място, дето да не съм се спирал да слушам, да се радва слухът. Дето има крякане, нехармонично, вървете. Но дето чуете хубаво пеене, спрете се, където и да е. То е едно от правилата. Някой път вятърът като духа, има хармония. В гората като духа, музика има. Някъде реките текат музикално. Казвам: Спрете се да послушате. Като говори някой човек сладко, говори музикално. Вслушайте се, трябва да се развие ухото. Другояче, ти този отхвърлиш, този не ти трябва, онзи не ти трябва, ти останеш самотен.
Та, казвам: Всички противоречия, които съществуват, 99%, това е много, но 95% може да ги изправите с пеене; 5% ще остане с друго да ги изправим. Двама братя се карат. Няма да ги примиряваме. Ще започнем веднага да пеем „Събуди се, братко мили“ или „Зора се чудна зазорява“, или „Махар Бену Аба“. Нека се карат, ние ще пеем. То е вече опера. Те да се карат, тъй е писано, ние сме хорът тогава. Те да се карат, в реда на нещата е. Двамата се карат оперно, ние ще пеем. Като се карат, ще се освежат. Те ще започнат после да се извиняват. Сега като не пеем, казваме: „Скараха се двама приятели, не можахме да ги примирим.“ Как ще ги примирим? Не може да се примирят. Без пеене не могат да се примирят хората. Аз бих ви препоръчал, когато ще се примирявате, ще се хванете за ръцете и двамата ще пеете. Коя е песента на примирението? И двамата ще се гледате, ще изпеете песента. Щом без песен се примирявате, тази работа не върви. Сега, според мене, братя и сестри, които са се скарали, по този новия начин да се примирят, по Закона на Любовта, да си изпеете песента. Някой път може да направите един опит: може две сестри да се хванат за ръцете и да изпеят една песен за примирение. (Учителят пее „Шуми, аз слушам цял свят да шуми“.) Ще вземете тона. Високите регистри не можете да вземете, ще вземете колкото можете. Някои имате две октави, някои имате октава и половина, някои – две, някои – две и половина, рядко някои имат три.
Да допуснем, че вие сте паднали духом, неразположени сте. Трябва да четете някоя книга, да мислите. Изпейте една песен. Коя песен ще пеете, като сте паднали духом? (Учителят пее:) „Стани, стани, стани!“ Ще се освободите от хиляди несгоди. Дойде ти една мисъл, не можеш да се събереш в кожата, за нищо се безпокоиш. В света хората се бият. Това е тяхна работа. Няма причина да се безпокоиш в света. Хората се бият. Това е тяхна работа, нека се бият. Нас не ни влиза в работа. Ако в морето се карат вълните, нас не ни влиза в работа. Да се бият хората. Аз другояче гледам, музикално. Когато чукът удря и кърти, чукът ли е, който воюва, или зад чука воюват други? Той кърти камъните, но друг е зад чука. Питат чука защо кърти тия камъни. „Има нещо, което ме кара.“ Ако сте чукове, някой с вас троши камъните. То е друг въпрос. Но като започнете да му пеете, той вече не чука камъни.
Един художник, който рисува, не употребява чук, но четка. Има още по-хубаво изкуство за рисуване. Не мислете, че то е най-хубавото изкуство, с четката. Аз може да туря на платното да коригирам и с ума си да направя една картина. Как се печатат картините в нашите умове? Как може без четки и без бои да имаме картини? Хем какви картини имаме нарисувани, цветни, в ума. Как са нарисувани? Сега трябва да рисуваме. И с четки трябва, и чукове трябват, и много работи трябват. Ще дойдем до онова изкуство, дето без четки и без чукове [става]. То става с музика. Един човек, който изпее една хубава песен, веднага може да нарисува една картина. Или някой път, ако вие изпеете една песен на някой художник, който няма никакво разположение, ще нарисува картината. Подбудителната причина е вашата песен.
Та, сега, да използуваме. Досега музиката не е застъпена, затова хората са останали назад. Ако Ева беше пяла при дървото… Но тя не беше от големите певици, доколкото аз зная. Всякога, когато искаме да постигнем нещо в света без пеене, ние сме на крив път. Всичките блага, които се постигат без пеене, са временни. Всички ония работи, които искате да постигнете, пейте. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Ако вършиш една работа и пееш в ума си, пееш в сърцето си, пееш в душата си, тази работа се благославя. Казваш: „Защо ще пеем, какво ще излезе от мене? Не си струва.“ Пей, пей, ще излезе най-хубавото. В пеенето изключение няма. Понеже светът е създаден музикално. Едно Божествено изкуство е то в света. Първите, които са се научили да пеят, то са ангелите, които пеят много хубаво. Когато се създавал светът, всички те са пели. И постоянно пеят.
Да изпеем упражнението на 48-ма страница с а. Туй упражнение го заучете. Отдавна не е пято. Да изпеем сега пак „Зора се чудна зазорява“. (Изпяхме ги.) Зора се чудна зазорява, това е в моето съзнание. Второто е външно. Ще пеете динамично. Ще пеете и ще видите на вас какво впечатление ви прави. В зората има тържественост. Песните ще ги коригирате, ще ги пеете научно, няма да ги пеете както досега сте ги пели. Като ги пеете, вие да сте доволни. (Учителят пее „Шуми, аз слушам цял свят да шуми“. Прочете първия куплет от „Зора се чудна зазорява“ без израз, после го прочете с израз.)
Ще изучавате първия закон на мелодията. То е лично, то е заради вас, за личния живот. Щом дойдете до хармонията, то е общият живот. Ако вие не можете да пеете една мелодия, не може да я хармонирате. Да се хармонираш значи да дружиш с някой човек. Музикално трябва да знаеш какъв човек да избереш.
Каква хармония може да турите на до? В хармонията може да вземете 3 тона. То е само идея; когато пишат нотите, турят линии само за да се ориентират. Всеки тон си има своя нота в природата, има своя област в природата, дето функционира. Вие трябва да сте в тази област. Ако не сте в областта на ре, не можете да го вземете правилно. Ако не сте в областта на до, не можете да го вземете правилно. Значи в тази област живеят същества, които вземат до отлично. Те побеждават всичките мъчнотии в областта. Или трябва да сте между съществата, които вземат сол в природата. За да го вземете, трябва да посещавате природата, когато цъфти. Когато цветята цъфтят, това е сол, когато растат и се развиват, това е ми. Когато зреят плодовете, това е ла. Когато във вас се заражда желание да ги вкусите, това е си. В света плодовете на музиката се ядат. Най-първо ще посееш музикално един тон. Със си ще го изядете. Като го изядете, ще усетите една приятност. Музиката се пие и яде. Музикално да ядеш и да пиеш. Когато започнеш музикално да ядеш тоновете и да ги пиеш музикално, ще разбереш дълбокия вътрешен смисъл, какво носи. До като влезе, динамична сила има, всички вериги ще паднат. Когато ангелът дойде при Петра, той изпя до и като изпя до ангелът, веднага паднаха веригите. Като изпя ре, стана. Ми – из затвора навън. Казва му: „Не се връщай тук, като те търсят, да не бъдеш толкоз честен. Излез навън без позволение.“
Само хората, които пеят, са свободни. Свобода в света без пеене не съществува. Единствената свобода е да пее човек. Започне ли да пее, той е вече свободен. Без пеене в света свобода не съществува. То е робство. Пеенето, то е вече закон. Колкото повече пееш, ти си свободен. Тогава твоето пеене съответствува на вашата мисъл и на вашите чувства. Тялото ти вече функционира. Всичко туй е свързано. Не вземам музиката отделно, но като един Божествен метод за успяване в света.
Та, от любов ще пеете. Като пеете, кажете: „Дано послуша Господ.“ Да чуе Господ, че вие пеете. Ще кажеш в себе си: „Пея за Господа.“ Коя е най-хубавата песен, която пеем? Тя докато иде до Господа, става най-хубава симфония. Ако сме направили погрешки, като минава при ангелите, те ги поправят и като иде до Господа, всичките ни погрешки са поправени, става съвършена и тогава се връщат тия тонове. Не се обезсърчавайте че не може да пеете. Други ще ви коригират. Като се върне тази песен от Господа, ще бъде съвършена. Като изпеете една песен криво, като иде до Господа, ще се поправи и ще се върне при вас. Казваш: „Аз не пея.“ Не казвай, че не пееш. Макар криво да си пял, чакай, като се върне песента, ще почувствуваш едно разбиране. Казваш: „Може да пея вече“ – събуди се един дух. Във всинца ви трябва да се събуди духът. За себе си пейте. Но да кажете: „Вижте колко хубаво пея.“ Ти като пееш, да си сам критик. Като дойде един брат да ти каже: „Я ми изпей една песен“, да си готов да му изпееш. В музиката трябва готовност, щедрост. Няма какво да казвате, че ще си изгубиш гласа. Ако пееш, ще придобиеш. Винаги, който пее, придобива. Няма загуба тогава. В аналите на музиката няма някой певец, който да е пял и да е пропаднал, но всички, които не са пели, са пропаднали.
Та, казвам: То е като наука. То е вече един възпитателен метод. Не трябва да се насилваме. Не трябва да ви привеждам доказателства какво ще добиете, материални блага. Трябва да пеем, за да можем да мислим. Трябва да пеем, за да можем да чувствуваме. Трябва да пеем, за да бъдем здрави. Трябва да пеем, за да се радва душата ни. Трябва да пеем, за да се весели нашият дух. Трябва да пеем, за да се веселят всичките, които ни слушат. Навсякъде, дето да се върви, из целия Изгрев да се чува песен само. Който дойде, да каже: „Пеят тия хора. И сега пеят и свирят. Повече свирци има, на пиано свирят, на цигулка. Харесвам ги сега. И като се карат, доста музикално се карат.“
Сега, кой брат или сестра ще изпее? Ако не сте готови, нищо. Ако някой узрял, нека изпее. Ако е зелен, нека не пее. Ако има някой узрял, ако има някой цъфнал, да изпее. Ако е напъпил само, да мълчи. Ако е поникнал от земята, да пее, ако не е поникнал, да не пее. (Една сестра пожела да изпее едно турско маане. Изпя го.)
Сега човек не трябва да пее песни, които означават миналото. Българите правят една погрешка, че постоянно пеят своите стари песни. Старите времена създадоха своите песни, новите времена създадоха нови песни. Да се съединят сега старите и новите. Сега с народната музика се занимават в Музикалната академия. То е тяхна работа. Аз разглеждам музиката, която е в живота. Ако всички пеят, няма да има болни хора. Болестите ще идват, но ще си отиват. За половин час, като изпееш една песен, ще си замине болестта. Сиромашията ще иде, но като изпееш една песен, ще си замине. Незнанието ще идва, но като му изпееш една песен, ще си отиде. Всичко, каквото дойде, като му изпееш една песен, отива си. Урежда се работата. Сега не мислете, че това ще дойде изведнъж. Упражнения трябват.
За пример, сега вземете ми. Как ще го вземете? Аз ако искам да изпея ми, ще взема милост. В ми човек мисли. Ре дава движение, подтик. Щом дойдеш до ми, мислиш. Фа е резултат на ми. Основният тон на египтяните е бил ми. Мислиш ти да свършиш една работа. В сол вие имате изкуство, художествена работа. Фа е градеж. Вие градите едно здание, това е фа. Мобилирате стаята вътре, то е ла. Влизате да живеете, то е си. Това е във физическото поле. Ако дойдете до органическия свят, пак може да поставите тоновете.
Аз говоря общо за тоновете, мажорни тонове и миньорни тонове. Миньорните са на слизане, мекота съдържат в себе си; мажорните – сила, подтик. Имате песента „Красив е животът“. Мажорна ли е или миньорна? Мажорна е в началото, миньорна – в средата. Мажорните гами, това са гами на ума. Миньорните гами са на сърцето. Хроматичните гами, миньорни и мажорни, те са на човешката воля. В миньорните се добива мекота, водата действува. В мажорните въздухът действува. В хроматическите действува азотът. Това са разсъждения вече.
Та, казвам: Вас да ви не смущава, че някои работи не ги обичате. Една идея, която е неразбрана, посадете семето. Най-първо: не се безпокойте. В музиката посейте вие една идея, макар да не я разбирате. Посейте я във вашия ум, самата идея ще израсне, ще даде ясна представа за себе си. Тази идея сама по себе си е ясна. Ако вие се мъчите да анализирате, нищо няма да направите. Посейте само, тя ще се прояви. Затуй за всяка идея не казвайте: „Не го разбирам.“ Посейте и кажете: „Ще видим какво ще израсне.“ Като цъфне, като завърже, онова, което научите, то е реалното.
Музиката като изкуство е друго нещо, като наука е друго, като живот – трето. Тогава ще разберете, че някои хора има, които имат основен тон до, някои имат основен тон ре. Марсианци са. Тези, които имат основен тон до, те са Сатурнови типове. В религията си вече е ден за почивка. Си е завършване, започва една друга октава, в която хората влизат. Един ден може да се мине. Няма да вземете само ми. Може в детинство да сте имали до, после – ре, после – други. Може да смените едно миньорно състояние на до в мажорно състояние. Ще минете всичките гами. Строи се вашият организъм, строи се вашето сърце, вашият ум. Ще влезете във висшето съзнание. Тогава музиката ви ще бъде като една наука, едно средство за постижение.
Не само това. Може да направите един опит. Посейте едно дърво и две години наред пейте му. Ще видите, че плодовете на това дърво ще бъдат сладки. Посейте същото дърво, без да му пеете. Ще видите какви са плодовете. Направете един опит. Посейте едно цвете и му пейте. То ще цъфне, по-зелено ще бъде. Ако не му пеете, хилаво ще бъде. Това са моите наблюдения. Аз съм правил опити, опити в музиката. Та, казвам сега, в тия опити, че е Марс. Всъщност, при сегашното положение, както сме поставени, сол е Марс. Ла е Юпитер.
Та сега, ако вземете вярно един тон… Има същества, като вземете до, веднага се свързва вашето съзнание с тяхното. Има същества, като вземете ре, свързвате се с тяхното съзнание. Като изпеете цялата гама – всички тия същества се интересуват от нас, – вие ставате близки, щом пеете. Щом не пеете, прекъсват се съобщенията, вашето радио не работи. Пеенето е вие да работите с радиото, да се свържете с невидимия свят, да ви помага.
Сега, стария път няма да го напущате. По стария път ходете и всеки да носи старото радио. Старото няма да го оставите, но носете и новото. Когато усвоите новото, тогава може старото да го турите настрана. Но докато не сте усвоили новото, старото дръжте, докато дойдете да пеете по новото.
Вложете любовта като подбудителна причина за пеенето, или пеенето да бъде външна подбудителна причина. За себе си да пееш, да не се тревожиш. Гледам, котката като дойде, измечи нещо и ме разположи. Някой път съм неразположен, като измечи по особен начин, разположен съм. Знае как да мечи.
Сега, ако една котка знае как да мечи, защо ние да не можем да мечим, защо ние да не можем да пеем? Говорът ни да бъде звучен, музикален. Мислите ни, чувствата ни да бъдат звучни, тялото ни, всичко в нас да диша мелодия и хармония. Няма нещо по-хубаво от това.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
23-та лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 4.III.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.