Чистотата

„Отче наш“

„Кажи ми ти Истината“

Някой иска да стане певец. Каква е мисълта на човека да стане певец? Каква полза има от пеенето? Кои са най-реалните неща? В какво седи животът?

Имате идеята отворена врата и затворена врата. Какво разбирате под думата отворена врата? Отворена врата на една къща. Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е? Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек. Какво подразбирате под думата добър и лош човек? Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго. Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги. Някой път нищо не говориш за парите, но като говориш, само туриш ръката, като че имаш самоувереност.

Та, казвам: Сега във вас ви липсва самоувереност. Да дойдем до реалността на самоувереността. Кажа: „Аз ще ида на Витоша“ и отивам на Витоша. Ако кажа, че ще ида до Месечината, ще повярвате ли? Каже някой: „Аз мога да ида до Месечината.“ Може да идете на Месечината, но по какъв начин ще идете на Месечината? Казвам: Говорете за неща, които са възможни.

Някой казва: „Аз го обичам.“ Колко го обичаш? „Обичам го.“ Как го обичаш? „Обичам хляб“ – казвате. Какво разбирате конкретно? Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте. Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо. Не знаем. Така не се говори. Ще оставите Господа да ви разходи, да ви покаже как е създаден светът.

Вие били ли сте на разходка с Господа? Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича? После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка? Разбойникът ви хване, мрази ви. Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито. Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е. Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината. Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава. Колкото се отдалечавате, топлината се намалява.

Някой казва: „Кажи ми, обичаш ли ме?“ Собата как питате – „Обичаш ли ме?“ Какво казва собата? Мълчи си. Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека?“ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже. Право, криво си се облякъл – твоя работа. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича? Дайте си отговор защо не ви обича. Някой път приятно е да не ни обичат. Влязла е една глупава храна, не я обичаш. Търсиш начин да се освободиш от нея. По два начина може да се изпъди. Може да я изпъдиш оттам, отдето е влязла, казваш: „Не те искам в стомаха.“ Защото анархист е. Тази храна като влезе в стомаха, тази храна, която не обичам, разбърква ума ми, разбърква всичкото.

Казвам: Една идея, която влезе и не ви ползува, изпъдете я навън, нищо повече. Сега какво ви не достига и какво имате в излишък? Нали държавата търси кой колко жито има? Колко жито има той в хамбаря, трябва да го декларира. Преди години земледелецът разполагаше, сега държавата разполага. Онова, с което в дадения случай може да разполагаме, то е важно. Представете си една голяма певица или някой артист да свири. Имаш пари – ще му дадеш да го слушаш; нямаш пари – не може да го слушаш. Големите певци с много пари се слушат. След като си слушал един певец, какво ще добиеш? Слушал си, че певецът бил много добър, пял много хубаво, бил снажен, много красив. Някой път вие съжалявате, че не си могъл да го слушаш, някой път се радваш, че го слушаш. Какво си придобил в единия и [в] другия случай? След като си го слушал, не си се научил да пееш. Казвам: слушах го, хубав тенор; или: хубав сопран.

Казвате: любовта е това, любовта е онова. Защо искате да слушате един певец? Вие слушате този певец заради онова, което той пее и заради онова, което той ще ви научи. Този певец, дотолкоз, доколкото той е проводник на Божественото благо, е добър заради вас. Онзи певец е добър, който може да ви даде нещо. Онзи певец, който нищо не дава, само разбърква въздуха, да ми пее той стари песни: влюбила се някоя мома някъде и че умрял преди 10 години, 20 години… Някоя Петкана се влюбила, колко е страдала. Що ме интересува, че Петкан умрял? Може би някой ще ми пее друга песен, че Петкана оздравяла. Какво ме интересува, че Петкана оздравяла? Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат отношение към нас. Не само да слушам, но и аз да стана проводник на Божественото. Всички, които слушате, трябва да бъдете проводници на Божествените блага, да вземате и да давате.

Тогава аз турям две думи, които са мощни: чистота и святост, която произтича от светлината. В ума да има светлина, да бъде умът ми проводник на светлината. Сърцето да бъде проводник на чистота. Щом човек има чистота и не е проводник, той започва да страда. Всякога страданията започват, когато човек не е проводник. Чистотата носи топлина. Чистотата без топлина, тя не е в действие. Само когато чистотата има топлина, тя може да се приложи. Чистотата е, която се прилага. Чистата вода се пие. Тази чистота е добра дотолкоз, доколкото не вреди и не само да не вреди, но чистотата трябва да внася топлина в нас. Топлината е вече един принцип, който създава растенето на човека. Без топлина не можеш да растеш. Някои хора като остареят, губят топлината си. Изгубят топлината си и като дойдат под нулата, заминат за другия свят. В оня свят стар човек не може да влезе. В християнството казват тъй: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие.“ Старият човек с брада и старата баба умрели в оня свят не може да влязат. Казват: „От стари дядовци ние не се нуждаем.“ Старият човек изгубил идеята, той от нищо не се интересува. Всеки ден седи и се оплаква от нещо, казва: „Оле, оле, кракът ме боли.“ Целия ден седи, оплаква се. Това не е старост. Щом страдате, вие сте стари хора. Страданието като корени на живота го разбираме. Страдам и се радвам. Страдание, в което се радваш, е естествено страдание. Страдание, в което не се радваш, това са неестествени неща. Радост, която не донася никаква придобивка, това е губене на време.

Българите мислят да се освободят. България да стане голяма. Англичаните мислят Англия да е голяма, германците мислят Германия да е голяма, русите, американците, всички мислят същото. Като казваме голяма, колко голяма трябва да бъде? Пчелата казва, че трябва да бъде голяма. Колко голяма трябва да бъде? Има определена мярка. Човек казва голям трябва да стане; има определена мярка. Като кажем развит човек, трябва да знаем мярката. Трябва да знаем мярката на добрия човек каква е.

Ти тръгваш на път и си неразположен, носиш торба. Вървиш с идеята, че носиш торбата. Но бръкнеш в торбата – празна, неразположен си. Неразположен си, понеже няма хляб. Този хляб е потребен за ядене. Всякога ние ставаме недоволни, когато ни липсва нещо. Носи хляб; може да ти даде онази сила, от която ти се нуждаеш. Турил си хляб, мухлясал, наполовина си недоволен. Гледаш този хляб сух. Стар дядо си, нямаш зъби. Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма. Гледаш, хлябът корав. Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър? „Защото размекчи коравия ми хляб – казваш. – Ако не беше, гладен щях да умра. Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли? – „Имам.“ – Хубаво.

За две неща ние в света се нуждаем един от друг. За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си. Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума. Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място. Всяка музика, която внася светлина, е на място. За пример, някой път сме неразположени. Музиката трябва да ни даде нещо. Като започнеш да пееш, от невидимия свят да ти дадат нещо.

Идеята за другия свят трябва да разбирате другояче. Действително оня свят е далече. Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо. За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч. С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание?“ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието. Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи. Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва. Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават. Ако някой път не знаем как да турим тия мисли, за да съединяват, но да ги турим на място.

По какво се отличава един майстор, който знае да пише ноти? Онзи турил нотите на петолинието, разбира законите на музиката. Онзи, който не разбира, ще ги тури произволно, изсвири ги както знае. Онзи, който знае, свири както трябва. Онзи, който не знае, свири както не трябва.

Та, Писанието казва: Господ се оплаква и казва: „Задебеляло е сърцето на този народ, мъчно слушат.“ Ти си недоволен, казваш: „Какво има в живота?“ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота. „Какво има в тази Библия?“ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има. Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън. Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза. Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува. Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа. Питам: Когато дойде един светия в света, много учен ли е?

Сега казват: „Човек трябва всичко в себе си да носи.“ Той носи възможностите. Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си? Не го носи. Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката. Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода. Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия. Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода. Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия. Тази енергия нас ни трябва.

Казвам: Дотолкоз, доколкото хората са проводници на Божественото, да събират Божествената енергия, тази енергия е, която може да ни ползува. Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни. Казвам: Я ми направете за половин час един плод! Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър. Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе. Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър. Ако и те ядат хляба добре, добри са. Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно. Ако аз им дам хляб и те го турят в торбата и не го ядат, казвам: Съжалявам, че им дадох хляб.

Та, казвам: Думите, които ви казвам, искам да ги ядете. Ако ги турите в торбата, втори път не давам. Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не. Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш. Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99. Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко. Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече? Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш. Виждам, някои хора за чуждото са щедри; щом дойде до неговото, не е щедър.

В турско време един българин казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм. интизамджия – диал. събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко. Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана. Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете. По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл. Ако много ядем, стомахът се усилва. Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът.

Та, на първо място за нас е чистотата. В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел. Ще разполагаш с всичките средства за чистотата. Чистият е, който не страда. Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете!“ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви. Не е добро спането. Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака. Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне. Сега 10 пъти се обърнеш наляво, надясно, това не е спане.

Та, казвам: Нас ни трябва спокойствие на ума и спокойствие на сърцето. Какво ще стане в света? Бог е господар на света и всичко е добре наредил. Онези деца, които слушат майка си, давят ли се? Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта. Дълбока вода е любовта. Дълбока вода е знанието. Дълбока вода е силата. Всичките неща в дадения случай, които могат да ни ползуват, трябва да имат едно естествено положение.

Онзи, който е чист и който ви обича, във всеки един случай трябва да ви услужи. Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър. Този човек ви услужва. В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде. Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам. Да я подаря, тогава ще си подпиша името. Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка. Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка. Как е латинското име?

Чисти по сърце. Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести. Светлина е най-хубавото лекарство за всички спорове, които стават. Всички спорове стават в нощта, вечерно време. Необмислена е някоя работа. Когато един музикант недовижда нотите, тогава взема криво, тогава прави погрешки. Щом вижда нотите, не прави никакви погрешки. Всички правим погрешки в нашето недовиждане.

Та, казвам, турете сега: Чисти по сърце. Основният тон на живота се добива чрез чистотата, червеният цвят се добива чрез чистотата. Никога не може да добиеш червения цвят без чистотата. Щом не можеш да добиеш червения цвят, през целия живот ще бъдеш болен, лекарите няма да излизат от дома ти, нещастията няма да се отделят, ако нямаш чистотата. Чистотата е проводник на основния тон на червения цвят в света. Червеният цвят носи онзи материал, от който се съгражда животът. Сега този червен цвят, който виждате, той е сянка, не е червеният цвят. Даже червеният цвят в дъгата не е основният червен цвят. Основният червен цвят щом го приемете, всякога внася радост, светлина и сила; той носи светлина, топлина и сила. Щом го схванеш, веднага чувствуваш, че си добил нещо. Туй наричам Божията любов.

Божията любов щом докосне човека с най-малкия лъч, веднага внася светлина, веднага внася чистота и веднага внася сила в тялото. То е основният тон, червеният цвят. Този червен цвят си има един основен тон и щом вземеш тона, този цвят иде. Вземете думата добър. Срещаш един човек, ще му кажеш: „Ти си добър човек.“ Щом му кажа „Ти си добър човек“, той ми услужва. Този знае основния тон. Щом като чуе доброто и на туй добро отговаря, той е добър човек. Щом виждаш един човек вещ в музиката, вярно взема тона. Който не е вещ, ще проверява с камертона. Основният тон, да го вземеш веднага, да бъдеш проводник.

Казва: „Задебеля сърцето на този народ.“ Когато задебеляват ушите на хората, не слушат Божия глас, тогава идат всичките страдания. Ушите ви да бъдат чутки за чистотата, [очите ви] да бъдат чутки за червения цвят, който носи всичките блага, за Божията любов. Срещаш един човек или срещаш едно животно – погледни го. Вие не сте проверявали какво се крие в очите на един вол или на един кон. Гледал съм един вол преживя, или един бивол, погледна спокойно в окото. Волът казва: „С Божията любов всичко се постига, без Божията любов нищо не се постига.“ Казва той: „Аз съм впрегнат, с Божията любов всичко се постига.“ Ти, който не си впрегнат, нямаш никакъв хомот, без любов нищо не можеш да постигнеш. С Божията любов в най-големите мъчнотии ще постигнеш нещо; без Божията любов и при най-големите блага нищо няма да постигнеш. Казвате: „Лоши са условията.“ С Божията любов и при най-лошите условия ще добиете нещо. Всичко в света е възможно с Божията любов.

Сега казвам: Ще се подмладите. Възможно е. Вие казвате: „В този живот не може, в другия живот.“ В този живот като не може, и в другия не може. Може да се подмлади човек, нищо повече. Не се подмладяваш, защото не си чист. Щом си чист, ще се подмладиш. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие.“ Чисти по сърце.

Всички сега на колко години искате да бъдете? (Учителят се обръща към един брат и казва:) Ти на колко години искаш да бъдеш? (– „На 25 години.“) Много стар. Сега хубаво мислете на колко години човек трябва да бъде, за да бъде млад. Братът казва на 25 години. Право е в едно отношение. 25 прави 7, то са две майки, ще се карат за децата си. Защото 2 е майка и 5 е майка. Ще стане спор. Ако кажете 24, не струва, то е майка и баща, деца нямат, не са млади. Недоволни са. 23 е майка и син, бащата го няма, пак работата не върви. Млад не може да бъде. За да бъде човек млад, и майка му трябва да бъде, и баща му, и брат му, и сестра му, всички да бъдат. Младият човек съдържа в себе си всичките възможности, които може да прояви.

Не че тия числа не са добри. 24 е добро, но липсва нещо. Чистотата е младо число. На туй число ще намерите кое съответствува. Търсете едно число, което съответствува на чистотата. Бъдете чисти, млади бъдете. Сега новото определение: Младост, чистота, която може да носи всичките възможности за развитието на човешката душа, това е младост, това е чистота. Казва: „Аз не мога да бъда чист.“ Не, може да бъдем. То е от основните качества.

Животът започва от чистотата. Без чистотата животът не може да се прояви. Не казвайте: „Аз не мога да бъда чист.“ Всички може да бъдем чисти, всички може да бъдем деца, да влезем в царството Божие. Всички може да възприемем Божията любов и да бъдем служители на Бога.

Чистотата е всякога възможна.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

38-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 17.VI.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.