Законът на Любовта

„Отче наш“

„Красив е животът“

„Махар Бену Аба“

Ще ви прочета само няколко изречения: (VII слово, 28.06.1942 г., Рила (в „Опорни точки на живота“ (Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера и в София, София 1942), с. 45–48: „Новият свят“.)):

Душата е храм на Истината.
Умът е светилище на Мъдростта.
Сърцето е олтар на Любовта.
Света на светлината Бог създаде за очите,
Света на слуха – за ушите,
Света на уханието – за носа,
Света на словото – за устата.
Работата Бог създаде за ръцете,
Движението – за нозете,
А тялото – за жилище на душата.
Първият човек бе създаден за живота, за движението.
Новият човек е създаден за любовта и за знанието.
И така от живота към любовта.
От любовта към Бога.
От Бога към света, за да познае светът, че Бог е всичко в света.

Като казвам „от Бога към света“, не разбирам към света на тъмнината, в която хората блуждаят, но към света на светлината, в която хората възкръсват за новото познание на Бога.

Бог е вечната красота в живота.
Бог е вечното постижение в любовта.
Бог е вечното изявление на красотата – основата на доброто в света.

Трябва да си нося чаша. Няма особени чаши, с които може да ви черпя. Религиозните хора всякога са страдали от липса на светлина. Религиозните хора имат доста топлина, но не и светлина, но не и знание. Религиозната култура е култура на нощта. Месечината е стимул за религията. Затуй, когато някой казва: „В религията всичко се постига“, трябва да се разбира. Събраната енергия през деня растенията я употребяват, обработват я. Религията обработва богатствата, които денят носи в себе си. Най-много разделения има между религиозните хора. Когато те дойдат до омразата, ако те намрази един религиозен човек, ще те гони до 9 рода. Вземете неразположението на евреите към Христа, 2000 години не могат да се примирят. И сега като Му кажат името, като че ги бодне нещо, не могат да се примирят. Не могат да приемат, че този човек е бил пратен от Бога. Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“

За бъдеще трябва една религия, която да започва с деня, но не с нощта. Защото Библията казва: „В началото Бог създаде небе и земя; и земята беше неустроена [и] пуста.“ Значи религията започва с един неустроен свят. Религиозното чувство казва: „Да бъде светлина.“ На сегашните хора им трябва повече светлина, на религиозните хора им трябва повече светлина. Когато говорим за любовта, казва: „Аз не го усещам.“ Не е въпрос за усещане. Светлина трябва. Любовта не е най-първо да чувствуваш топлината. Най-първо светлината трябва да дойде. Главата не е място за светлина. Главата е място за тъмнина. Вие имате съвсем друго понятие. Казва: „Аз мисля.“ Който мисли, вечерно време е. Вечерно време мислиш да не се спънеш някъде. Казва: „Аз мисля.“ В нашия ум има тъмнина. Следователно трябва да носим светлината, а светлината е вътре в човешката душа. Диханието на Бога е, което вложи в нас светлината.

Сега, ако една снаха не може да опече хляб, защо се е женила; ако не може да сготви едно просто ядене, защо се е женила? За пример, по някой път вие сте неразположени спрямо окръжающия свят. Неразположен си спрямо деня, че е облачно, или пък лятно време голяма температура има, 40–50 градуса, или пък зимно време, че е много студено. Питам сега: Кой ви дава повод да бъдете недоволни от студа? Кое ви дава повод да бъдете недоволни от топлината? Кое ви дава повод да бъдете недоволни от сухотата? Казвате: „Много сухо време“ или „Много влага има“. Човек често страда и сам си създава своя студ, често сам си създава своята горещина.

Има една светлина, която от Бога изтича. Тя е само за чистите души. За пример, вземете рибите, които се движат във водата, са студенокръвни; онези, които се движат във въздуха, са топлокръвни. Но и на сушата има студенокръвни. Змията е студенокръвна. Казвате: „Рибите са чисти.“ Чисти са рибите, но много жестоки са. Змията е студенокръвна, но е много жестока. Като хване жабата за крака, полека я нагълта и не иска да се потруди да я сдъвче, нагълта я цяла. По някой път вие приемате знанието като змията, нагълтате го, хич не го дъвчете. Човек, който не мисли, той не си дъвче храната. Добре ще мислиш. Мисленето е дъвкане. Ти не мислиш, [не] дъвчеш и тогава гълташ цяла храната си. Ако един художник не знае да размива боите си, какво ще направи? Той ще се учи на изкуството да размива боите си, после да знае колко боя трябва да тури. Религиозните хора казват: „Като идем в онзи свят, там ще се научим.“ Пък защо в този свят да го не учат? В оня свят да го учат. Оня свят не е място за децата. В този свят понеже хората станаха горделиви, Христос казва: „Ако не станете като малките деца.“ Всеки човек, който умира, той ще стане по-дребен от просото. Като умре, човек е много голям. Първото нещо е, че ще го погнат духовете; като го погнат да го хванат, да го вържат, той хуква да бяга и се свива, свива, свива, че стане невидим. Избави се от лошите духове, но не знае как да се върне в своята форма. Стане толкоз дребен, обезсърчи се, казва: „Нямам никаква форма.“ Единственото нещо, което дава форма, то е Любовта. Единственото нещо, което дава форма, то е Знанието. Единственото нещо, което дава форма, то е Истината на нещата. Определя ги.

Та, казвам: Ние сме длъжни да работим да създадем в себе си едно лице, да създадем в себе си една глава, да създадем в себе си едно тяло, ръце, всичко според правилата на Любовта, според правилата на Мъдростта и според правилата на Истината. Не да има човек ръце, лице каквито и да са. Ако е за крака, и конят има крака, и конят има глава.

Та, казвам: Каква глава трябва да имат религиозните хора? Много симетрични глави трябва да имат. За пример, знаете ли колко трябва да тежите? На всеки от вас каква трябва да бъде тежестта му? Някои тежите 50, 60, 70 кила. Разправяше ми един, че тежал 110 кила. Ако е за тежест, един кит тежи около 60 000 килограма. Но питам: какво е постигнал китът със своята тежест? След него иде слонът; какво е постигнал?

Сега нов един начин трябва за разсъждение в света. Вие често седите и казвате: „Като идем в оня свят, какво ще правим?“ Че вие сте вече в този свят. Вие не знаете как е създадена черешата, ябълката, сливата. Не знаете как се създадоха разни неща. Искате да идете в оня свят. Какво ще [видите] там? Вие като влезете, нищо няма да видите. Вие мислите, че ще видите ангели. Никакви ангели няма да видите. Ще намериш такива хора като тебе. Кой какъвто е, такива ще намери. Който обича да одумва, ще намери такива събратя, да одумват. Който обича парите, ще намери такива като себе си, които обичат парите. Който обича да пие, ще намери като себе си, да пият. Целия ден ще се разхождат по света, кой където дигне чашата да пие, ще казват: „Остави и [на] мене.“ Който обича да пуши тютюн, ще намери онези, които пушат. Онези дами, които обичат да мажат лицето си, ще намерят като себе си. Знаеш колко са смешни душите? След като умряла, една душа мисли, че има коса, че има лице, седи пред огледалото, маже се. Никаква мазилка няма там. После туря рокли, облича се, пък няма. Там има съвсем друг порядък. Взема години, докато една душа дойде в съзнание, че то е сън. Както насън сънувате, че ви гони някой или сънувате, че сте богати. Аз съм превождал онзи пример. Преди години дойде един българин, мисля от Новозагорско беше. Дошъл, търси ме, запитва ме за духовни работи. Казвам: „Какво Ви интересува?“ Казва: „Интересуват ме парите. Аз 20 години се занимавам с малджийство.“ – „Колко намери?“ Намерили около 2000 рубли. Казва: „Има едно голямо богатство, изгубих го. Дошъл съм при тебе да ми кажеш къде е богатството.“ – „Как го изгуби?“ – „Молих се на Господа, молих се и една нощ при мене дойде един светия във формата на един турчин с чалма. Казва ми: „Твоята молитва се чу пред Господа. Ела, ще ти покажа къде са парите. Ще запомниш.“ Тръгнахме. Тамън наближихме мястото, да ми покаже, имаше един Стоян от селото, имаше да взема пари от мене, хвана ме и ми каза: „Слушай, кога ще платиш дълга си?“ – „Остави ме, ходжата ще ми покаже къде е заровено богатството.“ – „Не ме интересува това.“ – „Остави ме, ще изгубя.“ Сборихме се, събудих се.“ „Кажи ми – казва – къде са парите.“ Рекох: „Не е моя работа, то е работа на ходжата. Не може да вземам работата на ходжата. Той да си свърши работата.“

Не че са лоши тия работи, то е занимание. Всичко в света е занимание. Има занимания, които са преходни. Ние изгубихме целта на живота си. Като минем 50 години нагоре, започва лицето да се сбръчква, недоволството иде в нас. Не умираме свежи. Отиваме в оня свят и мислим, че там ще ни посрещнат. Че има посрещане, има. Но посрещат онези, които имат любовта в сърцето си; посрещат онези, които имат мъдростта в сърцето си; посрещат онези, които имат истината в сърцето си. Онези, които нямат любовта, които нямат мъдростта, нямат истината, никакво посрещане няма.

Христос привежда онзи пример. Умира богатият и отива в ада, умира и отива при Авраама. Българите са преобразили тази приказка, те пък разправят, че един свещеник, много благочестив, казва на жена си: „Ти, жена, като умреш, да ме търсиш в рая, мястото ми е в рая. Туй да знаеш, 101 на сто, в рая съм. Ти като дойдеш, при мене ще ти приготвя място.“ Случило се, че свещеникът умрял. Тя мислела, че той е в небето. Като умира и тя, отива да го търси в небето. Навсякъде го търсила, не може да го намери. В рая го няма никъде. Отишла да го търси в ада, намира го. Тя започнала да плаче и му казва: „Че нали щеше да бъдеш в рая?“ Казва ѝ: „Не се безпокой, то и владиката е тук, аз съм на рамената на владиката, тъй щото халът ми не е толкоз лош.“

Сега, ако вие на Земята не можете да станете ангели, как ще станете в небето ангели? Ако на Земята не можете да станете един зрял плод, как ще станете в небето? Мислите, че зрелите плодове тук се произвеждат. С тия плодове се занимават разумни същества, които са по-разумни от хората. По някой път се занимават да им създадат храна. Те създават плодовете.

Та, какво сме направили ние? От 2000 години християнският свят проповядва: „Покай се, покай се, покай се.“ Хубаво, покае се човекът. Какво трябва да направи, след като се покае? Новите времена от религиозните хора искат друго. Някои от пророците още преди хиляди години са предвидели, казват: „Бог каза: „Ще им дам нови умове и нови сърца, да Ме познават от малък до голям.“

Но как може да се познава Бога? Бога не можем да познаем, освен чрез любовта. Значи, ще дойде един ден, да познаваме Бога чрез любовта. Тази любов на първо място носи светлина. Сега чудно е, че религиозните хора казват: „Любовта е неразбрана.“ Любовта е най-мощната сила в света. Може ли човек да живее при едно езеро и да бъде жаден? Когато по някой път вие казвате, че с любов не може, вие не разбирате любовта. Ако един от вас би разполагал с Божията любов, той би запалил света. Христос казва: „Аз дойдох огън да донеса да запаля.“ Той подразбира искрата на Любовта. Христос запали света и светът вече се раздухва. Виждам сега, светът гори.

Вие казвате: „Защо са сегашните страдания?“ Питам: Защо бяха страданията на Христа? Какво спечелиха евреите, като Го разпънаха? Какво спечели Пилат, като Го разпна? Най-после какво печелим ние, като се откажем от любовта? Сега вървите по един път на миналото. Лъжете се. Казвате: „Да ни се народят деца.“ Имате няколко деца, искате да ги отхраните, да ги възпитате. Тези деца ни най-малко не тръгват по вашия път. Те тръгват по своя път, по техния път. Ако един баща не може да предаде Божията любов на децата си, какъв баща е той? Ако онези, скритите клечки в кибритената кутия, като ги извадите, не можете да ги запалите, защо ви са? Драснеш една клечка, изгасне, драснеш друга, изгасне. Защо ми е тази кутия, кажете ми? Не оставяйте вашия кибрит във водата. Светлината изключва всяка влага. Влагата не е потребна на светлината. Тя обича сухотата, защото във влагата се образува гниене.

Казвам: В Божествения живот е казано, че извори ще бъдете; но не външни извори, но вътре в човека. Има един извор Божествен, който не образува тази влага. Та, сега вие още всички сте под един страх. Казвате: „Какво ще бъде с нас, като умрем?“ Страданията ви, след като умрете, няма да бъдат по-големи от сегашните. И може би някои страдания да бъдат много малки. На някои аз съм превождал този пример. Един пътник, който пътувал ноще, паднал в една пропаст, хванал се за едно дърво. Цялата нощ се държал и като се уморил, помислил си, че вече не може да се държи, ще се пусне и затова се простил с жена си, с децата си. Като се пуснал, видял, че висял над 25 сантиметра пропаст под него. Никаква пропаст нямало отдолу.

Мислите ли, че онези, които създадоха ада, че говориха истината? Огънят засега е за дърветата, не за желязото. Желязото не се туря в огъня да гори. Сухите дървета се турят на огъня.

Та, казвам: Трябва да се освободите от онзи неестествен страх, че ще умрете. Че ще умрете, ще умрете, едно на ръка ще се мре. Пита защо умрял. Защото се родил. Но не е роден. Роденият от Бога грях не прави. Ние не сме родени, добити сме. Думата добит има двойно значение. На български добит значи бит и не са го добили; добит още значи роден. Думата роден изключва смъртта. Роденият от Бога грях не прави. Който се въплотява, може да умре; който се ражда от Духа, той не умира. Всеки от вас, който се въплоти, той непременно трябва да се освободи от плътта. Който се е родил и е приел Божествения Дух, той е излязъл от областта на смъртта. Роден от Бога е.

Та, сега вие всички, които ме слушате, казвате: „Да си поживеем.“ Че как ще си поживеете? Тамън си ти забогатял, деца имаш, жена имаш, дойде смъртта, задигне те. Тогава те турят в гроба, не може да излезеш из тялото, идат при тебе, че плачат отгоре ти, ти ги слушаш. Какво ще кажеш на това отгоре? Не мислете, че като се умре, така лесно ще се освободиш. Ако вие погледнете човек, той е свързан с безброй нишки, всяка малка частица е свързана с мрежи, дълги като паяжина, конци навсякъде. Аз ви виждам всичките с конци навързани. Тамън рече да прояви милостта, свързан е, потегли го тази паяжина, казва: „Не може.“ Тамън рече да се подигне във вярата, свързан е с конче, потегли. С вярата не може. Целия ден туй не може, онова не може. Това не може, онова не може, а може да яде, може да пие, може да спи, да става, да се кара, да мисли нещо лошо. Да направи добро не може за бъдеще.

Имаме един пример: един наш брат, Тихчев, той като напусна православната църква, влезе в стълкновение с владиката. Един ден с един друг отиват да се примирят, да се простят. Владиката като ги вижда, казва: „Вън, вън!“, изгонва ги. Казват: „Да се разберем.“ – „Не искам да се разбирам.“ – „Ти си един лош човек.“ Сега навсякъде срещам това. Аз зная един брат тук, другият в оня свят и не може да си простят. Който мрази, лицето Божие не може да види. Бог не е Бог на омразата, но на любовта. Казва: „Той ме обиди.“ Че кой досега не е обидил Бога? Казва Христос, че всичко, каквото кажат за Сина човеческаго, ще им се прости, но онези, които огорчат Любовта, няма да им се прости. Тези философи, които са неверни и сегашните философи са хлъзгава почва. Хлъзгава почва е почвата на едно лъжливо учение, с което хората се заблуждават.

Най-първо в Библията Бог дава една заповед в отрицателен смисъл. Казва: „От всичките плодове на рая може да ядете, само от плодовете на едно дърво да не ядете.“ Жената не послуша, казва: „Защо да не ям от това дърво, защо да нямам свобода да ям?“ Сега във вашия рай, вътре във вас, трябва да ядете от забранения плод. Знаете ли кой е този забранен плод? Бащата казва на сина: „Пий вода колкото искаш, но вино не пий.“ Защо? Щом човек пие вино, става проводник на духове, на същества, които не са разумни. Всяка една мисъл, която упреква ума ви, всяко желание, което упреква сърцето [ви] и всяка постъпка, която упреква волята ви, да не ядете от тях, да не ги употребявате. Тъмна мисъл да не приемате. Тъмно желание да не приемате. Тъмна постъпка да не приемате.

Сега ме питат кога ще се свърши войната. За тия хора, които сега живеят, войната никога няма да се свърши. Те тъй ще си заминат. Онези, които идат сега, които носят Божията любов, за тях ще се прекрати войната. Ако вие искате да дойде мирът във ваше време и нямате любов, аз ви пророкувам: войната няма да се свърши. Хората на престъплението трябва да излязат из рая навън. Господ да очисти света от всичките. Колкото Еви има, колкото Адамовци в рая, всичките до един – навън, нито един да не остане. Ще създаде Господ един нов Адам и една нова Ева, които ще се подчиняват само на Закона на Любовта. Законът ще бъде, че вие, изпъдените навън, само чрез този нов човек, ако го обичате, ако го любите, само той ще ви отвори вратата. Ако не го любите, ще бъде вратата затворена за вас.

Или, другояче казано: Само чрез любовта Бог ще отвори вратата на Своето царство, да влезете. Когато Го потърсите с всичкото си сърце, ще Го приемете; когато Го приемете, ще сте готови да извършите волята Му.

По този начин, по който сега живеем, нас не ни очаква нещо хубаво. Че какво го очаква един човек на бойното поле? Милиони хора умират. Какво ги очаква? Каква анархия! Казваме: „За добро съдействува.“ Но в света съществува една анархия, повече от стотина милиона млекопитающи се избиват за ядене. Тия млекопитающи, които отиват в другия свят, са произвели цяла анархия. Най-първо всичките хора трябва да се откажат от убиването на млекопитающите. Сега морал имаме. Казвате: „Трябва да се колят.“ По този начин, по който вървим, този ред не е Божествен ред на нещата. Той съществува вън от хората. За бъдеще религиозните хора, посветените хора, те трябва да бъдат плодоядци, нищо повече. Никакво месо. Или може да ядат риба, но ще вземат рибата и те ще ги хранят, че тази риба да не е яла други риби. Щом не е яла други риби, може да се яде.

Сега не се дръжте за буквата. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, има живот.“ Значи на туй основание хората казват, че Бог създаде млекопитающите да ги ядат. Имат право да ги ядат на основание на Христовите думи. Казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако не ядете плътта на овцете и ако не пиете кръвта на овцете, нямате живот в себе си. Логически е това.

Ние не трябва да се безпокоим; трябва да видим кои неща са полезни. Може да ядеш една риба. Като идеш на брега, рибата, която те обича, ще скочи в торбата, ти я опечи. Ако видиш една овца, дойде при тебе, иска да се жертвува, изпечи я, изяж я. Дойде една кокошка при тебе, иска да се жертвува – изпечи я, изяж я. Когато дойде сама, изпечи я, изяж я. Но щом бяга от тебе, не я бутай.

Сега трябва да влезе един закон, Законът на Любовта трябва да бъде мярка. Редът, който съществува, той не може да се измени, този ред. В този ред не може да турим любовта. В мътната вода прясна вода не туряме. Чистата вода трябва да бъде отделена от нечистата, нищо повече. Чистата мисъл – отделена от нечистата. Чистата и нечистата не могат да живеят в нашия ум заедно. Човек е разделен. От пъпа надолу той е в ада, от пъпа нагоре той е в рая. Както е в растенията. Всичките нечистотии от пъпа надолу се намират. Горе, и там има нечистотии, но вече Божествен свят. Та, казвам: Туй разделение, което съществува между светлината и тъмнината, тъмнината и светлината са разделени. Човешкият живот, и той е разделен.

Та, казвам: Любовта е границата между тъмнината и светлината, между омразата и любовта. Но Любовта сама на себе си е закон. Ти не може да кажеш на един човек да те обича. Щом носи любов, тази любов се проявява, понеже е една. Бог е Любов.

Щом Бог присъствува в нас, Той ще се проявява. Мислите ли, че ако Господ влезе в нас, Той няма да оправи света? Ще го оправи. Всички се оплаквате, че болести имате, беднотия имате, сиромашия, какво ли не. Пуснете Господа в душата си. Пуснете Го във вашия ум, пуснете Го във вашето сърце, пуснете Го във вашето тяло. Веднага всичко ще се изправи по начин, по който Той вече е предвидял.

Сега някои от вас може да възразят, да кажат: „Покажи ни.“ Аз не искам да показвам на хората нещата. Аз с вас бих постъпил по същия начин, както онзи българин, който се връща от нивата, целия ден го валяло дъжд и влиза вкъщи. Жена му казва: „Стояне, па тамън си мокър, вземи котлите, че донеси вода.“ Той взема котела с вода, излива го на жена си и казва: „Ти си мокра вече, и ти може да отидеш да донесеш вода.“ То не разрешава въпроса. Вода в мокро време не се донася, в сухо време се донася вода.

Казвам: Каква е тази любов? В любовта законът съществува: всеки се надпреварва да даде уважение и почитание на другите. Няма различие. В любовта всички са учени и всички са деца.

Бог, Който създал нещата, има сега нови неща, които трябва да учим. Във всеки един свят, който Бог създал, новите неща трябва да ги проучаваме, не може да ги наследим. Сегашния свят го проучваме отвън, предметите, които Бог е създал. Ние се нуждаем да се запознаем с езика на растенията, понеже тия плодните дървета носят езика на ангелите. Ако някой иска да изучава езика на ангелите, той трябва да го изучава от дърветата. Ако иска да изучава езика на архангелите, трябва да изучава езика на млекопитающите. Ако иска да изучава езика на Бога, той трябва да го изучава от хората. Ние, съвременните хора, които Бог ни [е] създал, ние изпъдихме Неговия език.

Питате какво нещо е любовта. Любовта е туй, което никога не престава и никога не се [изменява]. Казва: „Аз имам любов.“ Как е възможно ти, който имаш любовта, да бъдеш дребнав? Как е възможно един човек, който има любовта, да не може да владее темперамента си? Казва, че той бил темпераментен. Темпераментът, мислите, чувствата, всичко се подчинява на Закона на Любовта. Ние трябва да разбираме какво е дълготърпението. Бог, Който е Любов, спокойно гледа. Този, абсолютният Бог гледа като на малки деца. Някой задигнал кесия с пари, Той казва: „Дайте му 3 кесии.“ Някой задигнал сомун хляб, казва: „Дайте му още 20.“ Законът е верен, че богатите хора стават по-богати. Религиозните хора някой път се бунтуват против Господа. Те казват: „Господи, пари не искаме.“ Господ не им дава. Други неща им дава. После казват, че на другите дал Господ пари. Те не искаха пари. Който иска, да иска. Казва: „Аз много пари не искам.“ Колко искаш? Най-първо ще поискаш една златна монета от 20 лева, ще я носиш в джоба, ще я изваждаш, ще я разменяш. Разменна монета ще бъде, където и да ходиш. Вие няма да умрете от глад. Да кажем, в света служите на Бога. Ще ви даде Бог изкуството да лекувате болните хора от проказа, от сифилис, от охтика. Идеш при богатия човек, ще го излекуваш, ще ти даде пари.

Светът е съединен с болести, от лекари се нуждаем. Солиден лекар, навсякъде ще го приемат, добре дошъл ще бъде. Ще ви даде друго изкуство: искате да правите инсталации, само ще свържете вкъщи един конец от единия край до другия, ще турите лампичка на конеца и лампичката ще свети. Казва: „Пазете този конец.“ Щом съгрешиш, конецът се скъсва. Щом като идете някъде, вие ще насадите градина, ще посадите на някой човек няколко дръвчета, житото няма да бъде малко, но едно цяло дърво. Житените зърна ще бъдат като ябълки. Едно зърно като вземеш, няма да бъде твърдо, но мекичко, сладичко. Казвате: „Как ще бъде?“ И сега, и днес. То е започнало. Бог казва: „Ще ви храня с хляб ангелски.“ Евреите ги храни 40 години. Казват: „Дотегна ни тази манна“, малко месце, малко рибица от реката Нил, после туршия (евреите обичат туршии).

Сега, първото нещо, което може да успокои вашия ум, е да напуснете старото. Имате съдрани дрехи – съблечете ги, облечете нови дрехи. Като идеш някъде, не търси да ти покажат любовта, ти покажи любовта си. Как ще покажеш любовта си? Като влезеш вкъщи, без да знаеш, ще има няколко хляба вкъщи. В Стария завет имаме един пример. Имаше 3 години глад в Израел, пророкът беше пратен при една вдовица. Той ѝ каза: „Какво имаш в нощвите?“ – „Малко брашънце.“ Но през 3-те години от туй брашно постоянно месеше и брашното се увеличаваше. Туй, което Бог можеше да направи във времето на този пророк, не може ли днес да го направи? Може. Когато вие обичате някого, закон съществува, колко сте готови да се жертвувате. Като не го обичате, нищо не сте готови. Казвам: В омразата нещата са студени, замръзнали, не са свободни. Омразата нещата ги свързва, любовта ги развързва. Човек по Закона на Любовта ще бъде свободен да даде. По закона на омразата ти нямаш право да дадеш, пари назаем не може да дадеш. В любовта може даром да дадеш всичкото.

Сега вие може да кажете: „Илюзии.“ Хубави илюзии. Вие като умрете, ще видите. Като умрете, какво ще стане с вас? Имаме доста напреднали заминали братя. Къде са те? На някое място. Аз ги виждам. Но вие как ги виждате? Аз не ги виждам на земята, но ги виждам над земята (Учителят показва около един метър и половина), малко по-горе седят, говоря с тях. Има сенки, не говорят, но те говорят. Реалността говори. Когато срещаш едно същество, което е разумно, то ти говори. То ще те предупреди, ще ти каже: „Това и това ще стане.“ Каквото каже и това стане. Каквото каже, става. Когато някое същество разправя за някои работи, казвате: „Тия неща са илюзии.“ Вие не трябва да ходите на кино. Там стават работи, които не са реални.

Ходете на едно представление, то не е реално. Аз считам, когато мъж и жена се скарат, бият се, това е реална дума, отколкото една написана драма, че играят в театъра, уж са мъж и жена. Мъжът и жената си казват туй, което е. Мъжът казва това, което той мисли, и жената казва същото. В театъра казват, което е написано. Често дойде в ума ти нещо, недоволен си, започнеш да говориш: „Тъ-тът“. Четеш някой вестник, казва: толкоз хора убити, пък нито един човек не е убит; казва: толкоз параходи потънали, пък нито един не е потънал. Колцина мене са ми разправяли. Дойде някой, казва голям богаташ бил, милиони имал, „Сега нямам нито пет пари.“ Лъже ме сега. Казвам му: „С какво мога да Ви услужа? Като богат човек, Вие ще се докачите, не може да Ви дам много пари, може да Ви дам 5–10 лева.“ Казва: „Каквото да е, дай.“ Ние вече се отказахме. Богатите хора, казвам, се докачат. „Нямам толкоз пари, ще те обидя, да ти дам.“ Казва: „Дай 5, 10 лева дай.“ Защо да не ми каже: „Аз не съм бил никога богат. Малко съм своенравен човек. Дай каквото обичаш, услужи ми.“ Той ще ми разправя цяла история. Вярно е, че някога бил богат, но не сега, в този живот. В минали съществувания може да е бил милионер. Възможни неща са.

Та, сега искам от вас да обърнете един нов лист. Ако имате любов, обърнете го. Защото по някой път и вятърът обръща листата, но обръща дето не трябва. Вие ще обърнете точно листа, който трябва. Задайте си въпроса така: как трябва да служите на Господа? По любов. Аз не ви препоръчвам да идете да раздадете богатството си, да станете жертва. Аз държа онзи закон: [в] езерото колкото се втича вода, толкоз да изтича. Онова благо, което Бог внася във вас, отворете път да изтича. Събрана вода в езерото нека седи. Всичките хора трябва да бъдат здрави, трябва да имат светли умове. Всичко от нас трябва да излиза от преизобилие, не от скържавост. Да кажем, аз пълно дадох, но от изобилието, което имам, давам. То е Божествен закон. Бог, Който действува в нас, Той иска ние от Неговото изобилие да даваме.

Та, казвам: Вие не искайте сами по себе си да правите добро. Какво добро сте направили? От преизобилието, което Бог е дал на вас, и вие давайте на другите. Сега ние често заболяваме, като не изпълняваме волята Божия. Кого крак го заболял, кого ръка, кого рамо. Не се извинявайте. Всичките болести се дължат на наши престъпления на любовта. Всичките болести са резултат от престъпване Закона на Любовта. Който и да е. Тогава трябва да дойде някой да носи. Сега в света трябва да дойдат силните хора на любовта, които да умирят света.

Та, казвам: Не се изисква сега да ходите със скъсани дрехи, не се изисква да ходите със скъсани шапки, със скъсани обуща, не се изисква да ви е префинено лицето, да бъдете жълти, да се измъчвате. Ако постиш, за да се усилиш, да се побориш малко с глада, може 10 дена, 20, 30, 40 дена е достатъчно. Като се бориш, да видиш колко си силен. След 40 дена ще имаш хубав извод. Тогава ще видите, че човек може да живее в света, както Бог изисква.

Има един пример. Намерил Христа и казват на учениците: „Вашият учител няма ли да си плати данъка за храма?“ Дойде ученикът и казва Христос: „В държавата царските синове ли плащат, или слугите на държавата?“ – „Слугите.“ – „Ние тогава сме свободни“, казва Христос на Петра. „Но за да не се съблазнят, иди, вземи мрежата, иди хвърли в езерото, ще хванеш една риба, ще намериш златна монета в гърлото на рибата. Вземи, че плати за Мене и за тебе.“

Ако много мият човека в банята, ще му протрият кожата. В тия претривки приложете Закона на Любовта, който е Закон на Свободата вътре във вашия ум, сърце и воля, без ничие външно насилие. Всяко нещо, което се направи, трябва да бъдем напълно свободни. Не да кажете: „Знаете какво казва.“

Аз искам да ви предам едно учение както приблизително аз постъпвам. Някой път още не съм дошъл да постъпвам, но в хората няма съзнание. Някой път дойде една котка горе пред вратата ми, трябва да ѝ услужа. Дойде куче отвън, някой път срещам го, помаха опашката. Критикуват ме, казват: „Хляб дава на кучето, на хората не дава.“ Но вижте, като дойдат кучетата, ни най-малко не ги каня в стаята, да им дам юрган, но ги оставям долу да лежат. Когато дойде един човек, на него правя една по-голяма услуга, отколкото на едно куче. Кучето не се нуждае от юрган, то носи юргана със себе си.

Радвайте се на любовта, която Бог има към вас. Вие сте опитали доколко хората може да проявят любовта. Аз искам всички вие да станете проводници. Не че не сте проводници, но според колкото разбирате, според знанието, което имате, действително много вършите. Във всинца има добри желания, но някой път някои от вас казват: „Аз съм богат, туй ще направя, онуй ще направя.“ Вярвам в тия работи. Ако човек не може да раздели хапката с ближния си, той големите работи не може да направи. Ако човек не може да служи на една малка мисъл, и на голямата не може да служи.

Да служим на малкото в света. Ще оставим големите работи на Бога, Който ни създал. Ние сме създадени за малки работи. Ангелите, които са големи, Бог ги праща да слугуват на някой беден, който ще стане светия. Слугуват му, отиват, връщат се. Големите са, които имат знание, сила. Ако те имаха нашия ум, биха се сърдили. В тях има една радост, когато един от тях е изпратен да служи на един човек.

„Отче наш“

40-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 15.VII.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.