„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Ще ви прочета трета глава от евангелието на Йоана. Но вече не е Никодим, то сме ние, съвременните хора. Тази глава не е отпреди две хиляди години. Никодим отдавна е заминал. Ние сме, които търсим. Тъй че да имате ясна представа: ако мислим за Никодима, нищо няма да ви ползва. (Учителят прочете трета глава от евангелието на Йоана.)
По някой път хората се спъват. Казва: „Той трябва да расте, пък Аз се смалявам.“ След като израсте и се образува малкото житно зърно, нали се смалява. В него е животът да израсте пак наново. Големите хора не искат да се смаляват. Те трябва да станат на зрънца, защото зрънцата са, които хранят света, а не онази плява, с която е обвито зърното. Много от нашите съвременни знания са плява, малко зрънца има. Нали сега слагат в сламениците слама. Ние храним говедата си с нея, но те изпосталяват. И ние сме станали доста мършави, понеже не ядем зърната на истината, но онази слама, която не съдържа никаква храна в себе си.
Ние по някой път искаме Господ да ни даде всичко в наши ръце, по човешки схващания. Че Бог, Който изпраща светлината Си в света, Той я праща чрез ръцете на любовта. Тази светлина със слуги ли идва? Тя идва, и ние я възприемаме. И досега тия ръце не са искали да платим нищо за светлината. Толкоз години живеете, и нито дума не е ставало да платите нещо. Въздуха ще изпрати с двете ръце на Бога. Вие живеете и ходите свободно в него. Ако Господ би ви дал власт на вас, щяхте да ограничите и светлината.
Колко време сега сте без светлина? Братята мислеха, че като дадат осветлението на общината, че ще тръгнат работите наред, а сега близо един месец нямаме светлина. И се потриват: бакър искат, жици нямало, часовници трябват. По-напред казваха: „Всичко е братско.“ И за един летен месец изгорили толкова енергия, както през зимата. Сега вече не е братско.
Та казвам, сега съвременното ваше верую така функционира. Докато делите кого Христос обича повече, вие не сте разбрали. В света никой не може да обича повече или по-малко. То е заблуждение. Ти обичаш една кокошка, но то не е никаква обич. За пет пари жито ще ѝ дадеш, па после ще ѝ вземаш живота. Снесе ти едно яйце, изядеш го. Лозето обработваш, обрязваш го и му изядеш всичкото грозде. И семето не посяваш. Идущата година пак го обрежеш. Ако не даде плод, лозето било виновато как тази година да не даде плод. Сега суша станало, оплакват се хората. Някой път се оплакват, че е много киша. Някой път на хората не може да им се угоди. Като деца не са доволни и като стари, и като млади не са доволни. Като дете пълзи, като възрастен работи, а като стар иска да му слугуват, постоянно се оплаква. Старият постоянно разправя една и съща история, едно време как било. Веднъж ти разправих историята, два пъти, три пъти.
Аз слушам по някой път да ми разправят: на Петдесятница като слезел Духът Божи, всички проговорили разни езици. И сега проговориха. Само че тогава, като проговориха, говореха на знайни езици. Българинът говори турски, и хубаво говори. Говори български, и хубаво говори български. Говори арабски, и хубаво говори арабски. Говори санскритски, и хубаво говори. Сега говорят каля-хуля – нищо не се разбира. Не е ново това. Старите работи мъчно ги разбираме. Да остарее човек, то е стара работа. Да осиромашава човек, то е стара работа. Да се разболява човек, то е стара работа. Да се смущава, е стара работа. Да плаче, е стара работа. Да яде, е стара работа. Да диша, е стара работа. Да се кара с хората, е стара работа. Всичките неща, които имаме досега, са стари. Кое е новото? Новият ред на нещата кой е? Новият ред на нещата е умрелите да оживеят. Новият ред на нещата е невежите да просветнат, лошите да станат добри. Това е новото в света. Като кажа лош човек, лошото седи в буквата „ш“. „Ш“ е един човек, който иска изведнъж. Гледал съм пияниците – взел две чаши, и с двете пие, ту с едната, ту с другата. То е материална работа. Гледал съм други: с лявата и с дясната ръка яде. Бърза да се наяде. След като се наяде, какво ще прави? Аз не съм срещал още един човек, който да е учен в яденето. С колко хапки се наяде човек, с колко чаши се напива на деня човек, не знаете.
Запример по някой път вие купувате плодове. Вземате някой плод, но той вътре има червей. Питам един бакалин има ли право да продава наяден плод, наядена ябълка. Няма право. Защото той няма право да продава червеите, които са в ябълката. Тия червеи са квартиранти. С хубавите ябълки те образуваха договор. Аз никога не ви съветвам да ядете един плод, в който има червеи. Оставете го, той не е ваш. Щом ябълката има червеи, оставете я. Човек, който яде наядена ябълка, не му върви. Ще влезе този червей вътре. Вземеш ябълката, и щом е наядена от червей, остави я. Никога не прави една работа, която друг прави. Като видиш, че някой прави добро, не го прави.
Ще ви приведа един анекдот: мисля, че било във времето на руските императори Александър или Николай. Руските дворяни носели цилиндри. На руския император му било много неприятно да носят цилиндри. Какво да прави? Не може да издаде заповед против цилиндрите. Как да ги застави доброволно да захвърлят цилиндрите? Дошло му на ум една светла мисъл. В Петербург имало около петдесет хиляди кочияши. Той купил петдесет хиляди цилиндри и раздал на всичките кочияши цилиндри. Като видели богаташите, тогава не искали вече да ходят като бедните и хвърлили цилиндрите. Затуй по някой път кочияшите имат право да носят цилиндри. Имаме едно криво понятие за доброто. Мислим, като дадем една ябълка, правим добро. То е материалистично разбиране. Добрият човек най-първо трябва да тури основа в себе си. Ако искаш да съградиш нещо, трябва да туриш основа в себе си, в своя умствен възглед, в своето сърце, в своята душа. Всеки един нов възглед се определя с доброто. А пък ние туй добро, като не го турим в нашия живот, какво добро ще направим? Дадеш малко хляб, и мислиш, че добро правиш; дадеш някому ябълка, и мислиш, че добро правиш – това е за залъгване. Доброто е неделимо, тъй както любовта е неделима.
Та казвам, ако станем ние всички добри, ако имаме една основа, ние ще се избавим от болестите. Човек, който има доброто за основа, той от сиромашия не страда, от невежество не страда, от всичките недъзи, които сега се чувстват, не страда. Целият свят показва, че хората нямат основа. Съвременното християнство има стара основа. Старата основа на живота е, когато лисицата казва, че кокошките трябва да станат жертва заради нея; когато вълкът казва, че овцете трябва да станат жертва за него; овцата казва, че тревата трябва да стане жертва за нея. Всички живеем върху основата другите да се пожертват и по някой път нас насила ни пожертват. След като е умрял някой, постоянно питаме къде е отишъл. Когато човек направи някаква голяма беля, какво прави? Децата, когато направят някоя беля, бягат и се крият.
Аз съм привеждал и друг път този анекдот. Японците имат един обичай: да си плащат дълговете на Нова година. Един от знатните японци, понеже имал да си дава, отива при своя кредитор и му казва: „Аз искам да си платя дълга, но понеже нямам пари, ще направя харакири.“ Той му казва: „Как ще се убиеш?“ „Не може, това е моята чест.“ „Остави, аз ще ти простя дълга.“ Поканва го да пие кафе. Казва: „Бързам, имам да правя и на друго място харакири.“
Сега трябва да имаме един нов светоглед. Какъв трябва да бъде този светоглед? Казват, че трябва да вярваме в Христа. Умрял един човек преди хиляди години. Вярваш, че Той е умрял, разпънали Го на кръста. Какво добиваш, че вярваш в кръста? Разбирам да направя опит и мене да разпънат на кръста. Че Христа Го разпънали, че Той е умрял, Той е опитал това. Я ние да сме на кръста, да видим как е тази работа. Заковават ръцете, краката. Ние искаме да станем християни, без да са ни разпъвали, и само оплакваме Христа. Ако ние при най-малката спънка, която се явява, не можем да издържим, ако при една болест окрякаме орталъка, какви християни сме били? Заболял го кръстът. Какво има, че те боли кръстът? Ще си починеш. Никога не си мислил за кръста – като те заболи, ще почнеш да го пипаш, ще обърнеш внимание на тези клетки. Колко време те са очаквали, че ще ги пипнеш, да мислиш за тях. Или заболи те главата. Ти никога не си мислил за нея. Главоболие, коремоболие, ревматизъм – те са Божествени блага. Да помислим за главата, за краката – да ги помилваме. Като те боли кракът, ще му направиш топла баня, ще го помилваш, ще го намажеш със зехтин. Често идват някои да ми се оплакват, но като влязат при мене, забравят за какво са дошли. Казват: „Имам много неща да ти кажа, но забравих.“ Казвам, много добре. Боляло го нещо, но престанало. Забравил какво го боляло. Казва: „Не ме боли сега, но се опасявам, като изляза оттука, пак да не ме заболи.“ Причината за болката е недоверие. Аз психологически така схващам. Когато има да даваш, хване те за ръката, стиска те, иска да каже: „На думата седиш ли?“ Ако е уверен сто на сто, държи хлабаво. Ако усеща, че кръшкаш нещо, хване те за ръката, казва: „Туй, което казваш, седиш ли на думата си?“ Хване те болестта и те пита: „Ще поправиш ли живота си?“ Ако знае, че ще поправиш живота си, отива си. Защото болестта е служител Божи.
При мене дойде един православен свещеник и ми разправи из своята опитност: сънува, че една сутрин при него идва един стар човек с бяла брада, хваща го, бутва го по челото и казва: „Едното ти око гледа надолу, а другото нагоре. Такива работи да не правиш. И двете или нагоре, или надолу. Но едното нагоре, другото надолу не бива.“ Като станал сутринта, на мястото, гдето го е бутнал по челото, останало една черна точка близо два месеца.
Болестта дойде, бутне те на крака и казва: „Тъй, както вървиш, не става тази работа.“ Бутне те на кръста: „Не става тази работа.“ Що са болестите? Болестта казва: „Така не можеш да живееш.“ Боли те главата? Не може така да мислиш, трябва да се поправи. Боли те вратът? Щом те боли вратът, то е символ на нещо. И главата е символ. Боли те сърцето – така не се живее, без любов не може, любов трябва. Що ви боли сърцето? Впрегни сърцето си в любовта, и всичката болка ще изчезне. Впрегни главата си в една светла мисъл, и веднага болката ще престане. Като ви заболи нещо, не тичайте да викате лекар. Аз се чудя как толкова години не сте разбрали смисъла на болестите. Като те заболи главата, направи едно угощение и кажи: „Днес ме заболя главата и затова правя угощение.“ Нека някой от вас да даде угощение за главоболие. Или заболи те коремът – направи едно угощение за коремоболието. Един да направи, е достатъчно. Не после да разправяте, че една наша сестра я заболял коремът и угощение дала, гледай ѝ ума. Ако една млада сестра и една стара сестра ги заболи коремът, нека да я пипне по корема, не е лошо.
Аз бих ви препоръчал един лек. Повикайте на угощение дванайсет сестри и покажете корема си. Нали така правите при лекаря. Като лекаря, нека и те да те пипнат. Писанието казва: „Ако някой е болен, нека да се съберат братя и сестри да го помажат.“ Дванайсетте сестри нека те пипнат по главата. Ще те излекуват. Трябва да се възстанови една вяра. Всеки един човек, който е направен по образ и подобие на Бога, от ръката му излиза лечебна сила, от очите му, от краката му, отвсякъде излиза тази сила. Всеки човек, без да знае, носи лечебна сила. Викайте добрите хора, дайте им угощение, ще се лекувате. Ако викате лекар, викайте добър лекар – човек, който не е добър, не може да ти помогне. Любовта и обичта несъзнателно трябва да функционират в неговата душа. Ако искате вие да помагате, знанието не може да дойде без любов и силата не може да дойде без любов, и подмладяването не може да дойде без любов.
Трябва да оставим старите работи настрани. Трябва да оставим онова знание, като деца, когато сме пъплили по земята, то е минало вече. Да имаме знание, което е право. Казвам, да оставим всичко досега – онова, което сме имали, и да турим за основа любовта към Бога. Направете един опит: един ден да прекарате без смущения, като станеш, и светът да гори, ти да гледаш спокойно. Когато една дреха я перат с топла вода, трябва ли да плачете заради нея? Не. Когато една дреха е направена от азбест, трябва ли да се безпокоите, че тя ще изгори? Има дрехи, които не горят. Аз зная, дрехите на светиите не горят. Запали се, гори, но не изгаря. Нали може да боядисаш една дреха, без да я боядисаш? Ако турнете призмата и турнете слънчевия лъч през нея, тя може да боядиса нещо, без да го боядиса. Нещата, които се боядисват, без боята да остане там, то е хас боя. Хас боя е, която не избелява. Всичко онова, което се изменя, какво е? Казвате: „Едно време бяхме деца.“ Аз съм дошъл до убеждението, че животът, който от началото до края не остава един и същ по същество, по форма може да се мени, може милион форми да вземе. Той е реален живот. Мислим, че като стари сме по-умни, а като деца сме по-глупави. По същина не е така. Я вижте децата как вярват, ако майката или бащата кажат, че могат да поправят цвета или че всичко могат да направят. Детето вярва. Докато майката и бащата кажат първата лъжа на детето, то вярва. Но щом кажат първата лъжа, то вече не им вярва.
Та казвам, в много учения пазете се от много лъжа. Казвате: „Едно време имахме любов.“ В Евангелието, в Откровението е казано: „Понеже си напуснал първата любов...“ Да кажем, ангажират някого за учител – угощение няма да има там, работа се изисква. Учителят в отделенията на тия малките деца трябва да им разправи знания, да им открие буквите. Не е лесна работа. Или преподава в университета. Не е така лесна работа. Учители искат всички да бъдат. Или искаш да бъдеш някой офицер, войник или генерал? Тежка работа е. На бойното поле, там, ще жертваш живота си. Всички тия служби, с които се ангажираме, трябва да ги изпълним.
Някои от вас сега сте недоволни. Не една жена е като княгиня. Сега роптаете защо сте родени жени. Мъже и жени са направени по образ и подобие и сега питат човек мъж ли да е, или жена да е. С един крак ли да ходи човек, или с два крака? С една ръка ли да работи, или с две ръце да работи? Двете за човека е благословение. Едното никак не е пригодно за човека. Да бъде човек само мъж – то е непригодно. Да бъде само жена – не е пригодно. Двете са два полюса. Аз считам основа двете: функционирането на любовта като външен процес и функционирането на обичта като вътрешен процес. Без тия два процеса никаква деятелност – нито в ума, нито в сърцето, нито в душата, може да стане. Жената е един вътрешен процес. Мъжът е външен процес. Казвате: „Кой е по-важен?“ И двата са важни. Онзи, който преде вълната, или онзи, който донася вълната, е по-важен? Ако не донесат вълната, какво ще предете? Онзи, който преде, сам не може да донесе вълната, а онзи, който донася, той не може да я опреде. Значи единият донася, другият преде и тъче.
Вземете отношението, което ангелите имат. Ангелът представя ума на човека. Ний, хората, представяме сърцето. Нашата воля, това представя по-ниските животни. Ябълката те заставя да я ядеш; крушата те заставя да я изядеш; една овца те заставя да я острижеш; един камък на пътя те заставя да го вземеш; водата те заставя да я пиеш; въздухът те заставя да го дишаш – всичките неща ни заставят, събуждат нашата воля да работим. Щом не признаваш, че имаш ум, не признаваш ангелите. Щом не признаваш, че имаш сърце, не признаваш хората. Този камък, като се наведеш да го дигнеш, той ще ти предаде нещо на тебе. В тия камъни, в тия дървета е скрита специфична Божествена енергия. И като се докосваме само до тях, тази енергия минава в нас. Ние, съвременните хора, имаме странни понятия. Ние считаме някои хора добре облечени, но даже и най-просто облечените, и те носят Божествена енергия в себе си. Един лист на едно дърво носи Божествената енергия. Тези мисли са лечебни.
Трябва да имаме един нов възглед. Някой път човек те гледа страшно. Защо те гледа страшно? Страшното е в тебе – ти не познаваш човека. Всеки човек, когото не познаваш, е страшен. Когато не знаеш една река колко е дълбока, ти се страхуваш. Щом знаеш, че е двайсет и пет сантиметра дълбока, лесно я прегазваш. Туй, което лесно прегазваш, никак не се страхуваш от него.
Сега, ако съберете трите епохи на човека – детето, което се е изправило вече на краката си, възрастния човек, който е възмъжал, и стария, който има сто и двайсет години – да ги накарате на една и съща работа, и да видите какви последствия ще имате, кой ще бъде по-отзивчив? Детето, като каже майка му: „Иди в градината“ – то ще иде, ще задигне ябълката и ще я донесе. Възрастния, като го проводиш, понеже и той има деца, ще занесе ябълката вкъщи, а старият ще чака да му я донесат. И някой път аз наблюдавам хората. Детето носи на майка си, възрастният носи вкъщи, а старият чака да му донесат. Гледам, мнозина от вас са остарели и чакате Христос да дойде и ви донесе нещо. Мнозина чакате ангелите с аероплан да ви занесат в оня свят. Аз бих желал да ме носят ангелите. Но бих желал, като тръгна от земята, сам да ида. Да вървиш с ангелите. Ще ми цитирате вие, че за Илия дошла огнена колесница, да си отиде Илия в оня свят. Намери, че оня свят не е за него. Той трябваше да слезе на земята, и да му снемат главата. Отиде с огнена колесница, но пак слезе долу. Човек, който отива в другия свят без любов, ще се върне. Човек, който отива без любов и без обич, ще се върне. Като тръгнеш с любов, ще впрегнеш краката си, ръцете си, очите си, ще пееш и ще вървиш, тъй както се върна блудният син при баща си. Той с файтон ли се върна? Като се върна, като дойде при баща си, баща му каза: „Този син е прокопсан, не иде с автомобил, но иде с онези благословени крака, които Бог му е създал, иде с благословените ръце, благословените уста и казва: „Аз направих една голяма погрешка, не съм достоен да бъда вече като твой син, но ме приеми като един от слугите си.“ Бащата разбра, че е научил нещо.
Сегашният човек се нуждае от вътрешно самосъзнание, че не е изпълнил волята Божия. Ако всинца бихте станали проповедници на любовта – да бъдете като горящи свещи, светът щеше да има друг характер. Всички станахте замръзнали ледове, никаква идея нямате. Казвате: „Нека се свърши войната.“ Кога ще се свърши? Мислите, като се свърши войната, да ядете и да пиете. После да се обличате, повече да спите, после да се жените, да раждате, да имате повече удоволствия. Затуй една мома, като възлюби един момък, ще повика ангелите – да дойде един ангел и да види ще го хареса ли. Ако го харесат ангелите, да се ожени, ако не, да каже няма да се жени. Момъкът, като хареса една мома, да вика ангелите – ако те я харесат, той да се жени. Една жена иска да си има дете, пак да повика ангелите – ако те ѝ кажат, да си има. Всичко значи, което ангелите не искат, да се откажем от него. Което те искат, да го направим. Или на прост език казано: всяко нещо, което любовта иска и което обичта иска, да го направим без всякакво колебание. Всяко нещо, което не е съгласно с оня велик закон на любовта, да се откажем от него. Няма по-просто разбиране. Всякъде турете само едно правило: туй, което правите, попитайте съгласно ли е с любовта. Ако е съгласно, правете го. Ако не е съгласно, не го правете.
Казвам, ако не се роди човек от любов и обич, не може да влезе в Царството Божие. Казано е в Писанието: „Ако не се роди човек от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.“ Изпейте една песен.
„Аз мога да любя“
Да направя мисълта си ясна. Виждам, че във вас остана една мисъл. Вие се стремите да бъдете външно добри. Не е лошо това, но то е Старият Завет. Новият Завет е вътрешно да бъдеш добър, не външно. Между вътрешно и външно няма съгласие, а трябва да се образува хармония между външно и вътрешно. Представете си, ако мен ме болят пръстите, ревматични са, и трябва да свиря на цигулка. Ръката ми трябва да бъде здрава. След като свиря, да съм доволен, да има резултати. Ако свиря на една публика, всички да бъдат доволни. Казвам, ако моите мисли не могат да ме направят весел, не могат да направят и обкръжаващите хора весели, мислите ми не са прави. Ако моите чувства не могат да ме направят весел мен и обкръжаващите да направят весели, и те не са прави. Ако моите постъпки не се отразяват добре върху мене и обкръжаващите, не са прави постъпки. Новата основа, която трябва да бъде, е да бъдем родени от любов и обич. Няма какво да спорим. Светът така трябва да умре. Каквото и да мислите, той трябва да умре. Решено е. Нови хора ще се родят. Не е въпрос за формата, но за същината. Външната форма трябва да се измени. Душата не умира. Имате една малка стая, не е ли хубаво да направите по-голяма, хигиенична, с добро осветление? Защо да не внесем Божествената светлина в нашето сърце, защо да не внесем Божествената сила в нашето тяло и каквото вършим, да се радваме? Сега страхуваме се, сгушим се. Трябва да бъдеш като търговец, който носи скъпоценни камъни. Покажи ги, продай ги хубаво. Кажи на човека: „Ако не го искаш, върни го.“ Кажете на другите: „Аз ви давам едно учение. Ако не го харесвате, върни ми го.“
Вие по някой път искате да ви хвалят хората. Опасно е похвалата, когато човек не отговаря. Казват: „Ти си голям цигулар, свириш“ или: „Ти си поет, ти си философ“. Опасна работа е. Казват: „Ти много знаеш.“ Казвам, какво зная? За слънцето нищо не зная. Какъв е порядъкът на слънцето не зная, какъв е порядъкът на месечината не зная. Какви са хората там, учени ли са? Не съм ходил, не съм посетил месечината и слънцето, не съм обиколил дори земята. Мнозина не сте били в Америка, Африка, и пък и земята не сте обиколили. Казва: „Ти си много красив.“ Колко съм красив? Още не съм толкова красив, че като минат ангелите, да се спрат да ме гледат. Ангелите минат, поглеждат, виждат дефекти, не съм както трябва още. Някой казва колко е хубава косата на някой човек. Гледам, свинска четина. Мен не ме радва такава коса. После гледам правия път. Жените имат прав път на средата. Когато видя една жена с път насред, мене ми прави впечатление. Гледам друга – разбъркана косата, няма никакъв път, объркани коси, нащръкнали. Ако ние не можем да турим един закон на нашите коси; ако ние не можем да турим закон на нашите вежди; ако ние не можем да турим един закон на нашите уста; навсякъде в тялото ако не можем да турим този закон, не зная какви реформи можем да произведем в света.
Отсега нататък трябва да изучаваме онова, което Бог е създал. Духът Божи постоянно ни пробужда, и ние съдим. Гледате, един човек иска да си хване слуга. Да бъдеш слуга от любов и обич, да слугуваш през целия си живот е едно нещо. Слушал съм някои да казват: „Имах едно време един слуга...“ Че и синовете му, и дъщерите му разправяха за този слуга и не могат да го забравят. Умен, всяко нещо прави навреме. Този баща е доволен от слугата си повече, отколкото от синовете и дъщерите си. Синовете и дъщерите искат бащата да работи и заради тях, а те да седят, да се измиват хубаво със сапун миризлив, да бъдат хубаво намазани, хубаво облечени, с хубави обуща. А слугата работи. Ние досега сме чакали и само се въртим при Господа. Чакаме да изгрее слънцето и да донесе нещо. Гледаме благата, които то ни дава. То има слуги, които са му слугували много по-добре, отколкото ние, които минаваме за синове и дъщери на Бога. Сега желая вие да станете от тия синове и дъщери, които слугувате по любов, а не по закон. Някои правят бележки, но това не е слугуване. Някой път аз му кажа: „Кажи какво правиш?“ „Толкоз време търсим учител, и той не може да свири като учител.“ Ако бъдеш учител, бъди учител на свят. Ако шиеш, ший на свят.
Аз по някой път се спирам на една българска дума – „пи-ши“. Вие знаете какво значи. Но тя е направена от два глагола: „пи“ – пие вода, „ши“ – шие дрехи. Двете думи, съединени, станало пиши. Значи да напишеш нещо на книгата. Пишеш с мастило, имаш течно вещество – мастилото, имаш и игла – перото. Топнеш в мастилото, и започнеш да шиеш. Самата дума вече показва, че трябва да имаш течно вещество, игла, и с него да пишеш. Това значи пишеш. Ти не можеш да се научиш да пишеш, докато не се научиш да пиеш вода и да шиеш. Тогава ще се научиш да пишеш. Само чрез любовта и обичта ще се научите вие как да слугувате на Бога.
Сега аз вече наблюдавам – има доста голям успех между вас. Ще ви приведа факти. Взел съм триона да режа сухи дърва. Двама–трима идват и казват: „И ний ще режем, Учителю.“ Някой път съм взел стълбата, да бера плод. Другите казват: „Учителю, чакай и ние да се качим, да берем.“ Виждам, има едно пробуждане. Туй, което аз правя, и те искат да го правят. Желая туй по-често да става.
„Отче наш“
Трето утринно слово
11 октомври 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев