Близо е

Добрата молитва

91-ви псалом

Молитва на Царството

Ще прочета 4-та глава от Първо послание Петрово.

Духът Божи

Ако апостол Петър пишеше послание в сегашните времена, малко по-другояче би го написал, че е близо времето в нашите времена, на прага е. Сегашните християни имат повече знание и теории за живота, тогавашните имаха повече една вътрешна опитност. Има неща, които чрез човешкия ум не може да се добият. Вие не може да добиете Любовта чрез ума. Да умувате какво нещо е Любовта, то е празна работа. Всеки човек, който се опита да разбере Любовта чрез ума си, освен че няма да я намери, но ще се обърка.

Имаме пет сетива, чрез които се добива знанието. Има неща, които се добиват чрез знание, чрез светлина. Тогава изучавате само светлината. Едно тяло дава само отражение на краските. Друго тяло дава само звукове. Това е слушането. То е чрез слуха. Трети тела дават ухание. То е само качество. Уханието е, което излиза от тях. Някои дават известна сладчина. Това е чрез нашия вкус. Четвърти тела, които са топли или студени, това е чрез осезанието. Животът е нещо повече. Те са външни органи на живота. Животът не е нито светлина, нито звук, нито ухание, нито сладчина, нито студ, нито топлина. Казвате: „Какво нещо е животът?“ Опитайте го. Което опитвате, това е животът. Което се изучава теоретически, то е заблуждение. Любовта, която се изучава теоретически, то е заблуждение. Като едно здание, което е съградено по всичките правила – стените перпендикулярно вдигнати. Утре, като се събори това здание, от неговата форма нищо не остава.

Нас някой път ни привлича тялото на някого. Вземете, в съвременната любов привлича строежът на тялото. Очите, ушите, имат нещо, което привличат. Повече човек го привлича топлината, която има. Ако се ръкуваш с някой човек, който има студени ръце, не си разположен. Или пък някой път те привлича неговият ум, неговите мисли. Поетически говори, меко говори. Аз бих ви задал един въпрос. Защо змията обича жабите? Приятно ѝ е да ги гълта. Змията е студенокръвна и жабата е студенокръвна. Според теорията две еднакви величини се отблъскват. Ако жабата е положителна, но е студена. Има едно обяснение. Змията съдържа голяма доза електричество, тя е много динамична. Подвижността се дължи на електричеството, което пребъдва в нея. Жабата е земноводна. Електричеството, което е в змията, я измъчва. Електричеството суши нещата. Жабата не се суши, понеже жабата съдържа доста вода, магнетизъм. Водата е добър проводник на електричеството. Следователно една змия, като хване една жаба, електричеството минава в нея. Тя кречи. Жабата не може да издържи туй електричество и затуй кречи. Преминаването на този ток ѝ причинява страдания, започва да пее. Туй за змията е едно указание, научно изследване, че токът тече правилно.

Вас по някой път ви е приятно да мъчите някой човек. Има доста електричество във вас. Другият, като жабата, съдържа вода в себе си, магнетизъм. Става добър проводник, да мине вашата енергия в него, да се освободите. Имате някакво неразположение. Същият закон е, както в змията и жабата. Не че змията мъчи, обича я.

Някои от вас считате, че не е важно да се говори за змията и жабата. Може да ви се говори за светии, за ангели. Какво ще разберете, че с ленени дрехи са облечени, че със златни колани? Че тук хората нямат ли златни колани? Нямат ли звезди? И звезди имат. Някои ясновидци описват какви били ангелите. Така не се описва един ангел. Ангелът е едно същество, има такъв живот, че да се събере животът на човечеството, едва ли ще се равнява. От хиляди години, откакто са живели хората, да се събере тяхната опитност и се сравни с неговата, този ангел съдържа нещо повече. Тъй щото един ангел по знание, по благородство се равнява на всичките хора на земята. От очите му излиза благородство. Понеже ангелът, като срещне човека, хвърля голяма светлина в лицето, и хората припадат от страх. Когато дойдат и те намерят, че си извършил престъпление, скъсяват се краката. Когато си направил добро, хич не се скъсяват краката.

Та казвам, всички вие задавате въпроса защо са болестите. Просто и ясно: всяка болест е вследствие на безлюбие. Там, дето отсъства Любовта, се явява болестта. Там, дето отсъства Любовта, явява се грехът. Там, дето отсъства Любовта, там има всичките недоразумения. Вие считате, че това е причината и казвате: „Еди-кой си е причина“. Дядо му бил причина, на него неговият дядо, и най-после осъждаме, че Ева била причина, че яла от плода. Ни най-малко не е. В естествено състояние на човека, всеки човек е една Ева. Всеки човек е Адам. Адам направи грях, който засяга всички. Вашите грехове са малки, не може да се сравнят с греха на Адама. Ако се възнаграждаваха греховете, на вас щяха да турят много малко кръстче. То щеше да бъде дървено. На Адама ще турят златен кръст със сто брилянта. За сегашните прегрешения никакви брилянти не щеше да има. Затова и страданието на Адама е по-голямо.

Само един човек има, който е опитал колко е страданието. Той е Христос. На Христа излезе кръв из порите, Той опита греха на Адама. Понеже виновността на Христа седи в това, че когато се създаваше светът, каза на Господа да тури човека в рая: „От него ще излезе нещо“. Препоръча го. Направи го по образ и подобие на Бога, доверие имаше в човека. Адам мислеше, че Господ има доверие в него. Като видя една женица, каквото тя му каза, направи. „Яж.“ – Яде. „Излез из рая.“ – Излезе. Герой във всяко отношение. Според мене Адам нямаше никаква идея за плода. Аз, ако бях писал един роман, ни най-малко няма да го направя герой. Един човек, който като направи едно прегрешение, скри се под някой трън и цял ден Господ го търси, не може да го намери, какъв герой е? Героят се отличава със смелост. Да каже: „Господи, направих туй прегрешение, чух гласа Ти, но се убоях“. Мислите, един човек, който прави престъпление, е герой? Той не искаше да остане в рая. Ако не беше съгрешил, той щеше да излезе с Ева. Ще каже: „Раят без Ева какво струва?“ Щеше да бъде с нея заедно.

Сега това са умствени заключения. То е половин истина. Може да кажете: „Учителят така говори“. Аз на една сестра, като обяснявах от какво произтичат човешките престъпления, тя се обезсърчи. Че кой не е вършил престъпление, кажете ми? Всичките хора вършат престъпления и затова не искат да говорят за тях. Един ден всички вие ще ги видите, като идете в другия свят, на филм ще ги прекарат пред вас, като идете в небето. Туй е сега теория. Отначало ще мине филмът и ако не ти потръпне кожата, ще останеш в рая. Ако се стесниш някъде, ще те пратят на земята. Видиш някои работи, че не си ги направил както трябва, забравил си ги. За най-малкото поколебаване няма да останеш в небето.

Няма какво да ни радва старият живот. Някой казва: „Много сме живели“. Казвам, в моите очи целият човешки живот на миналото е една проказа. Грехът, това е най-голямата проказа, която съществува. Тази проказа е започнала от краката нагоре, докато на някои хора вече и лицето навсякъде е деформирано. Тези, ламброзовите типове, са деформирани. В главата има пречупване като у животните, челюстите са издадени навън, носът е деформиран, очите са деформирани, ръцете са деформирани, пръстите са изгубили своята големина. Това значи, че добродетелите са нарушени.

В Христа вече имаме геройство. Адам имаше слабостта на жените. Жените едно време искаха да оправят света. Казват: „И ние искаме да управляваме“. В древността има един анекдот. Явили се жените при един цар и казали да им даде властта, те да управляват света. Този цар казва: „Ще ви дам, ще ви дам. Един малък изпит само трябва да издържите“. Между две паници той затворил нещо и им казал: „Няма да го отваряте. Тази паница ще я донесете, както е“. Цял ден те питали какво ли има в тази паница. Още първия ден се събрали стотина жени и гласували да се отвори паницата и се види какво има. Казват: „Кой знае?“ Като отвори, хвръкнало птичето. Не го знаят къде е. Върнали се при царя, започнали да се извиняват, че птичката хвръкнала. Той казва: „Много добре. Когато дойде птичето, тогава ще управлявате“. Които носят празна паница, не може да управляват. Които носят пълна паница, управляват.

Аз да ви направя едно тълкувание. Тази птичка, това е животът. Тия празни паници, то е умът празен, който няма никаква мисъл. Празна паница е празното сърце, което няма никакви благородни чувства. Празната паница е празната воля, която няма никаква сила. Как ще управлява този човек без ум, без сърце и воля? Не че няма ум, има. Следователно Бог, Който ни дал всичките изпитания, всички се приготовлявате за някаква работа. Невидимият свят има голяма нужда, понеже доста ангели има, които се занимават с хората. Ангелите имат своята работа, те приготовляват хората да вземат мястото на ангелите, да помагат на съвременното човечество. Мнозина от вас трябва да живеете добре, за да заемете място. Доста служби вакантни има. Аз мога да лансирам всеки един от вас, стига да отговаря на службата, каквото изисква. Да ви препоръчам, мога. Вие може да кажете: „Много казано“. Тук сте кандидати за министри, за директори, за учители, за майки, за бащи. Как да не сте кандидати за тия работи? В невидимия свят още по на висока степен са.

Та казвам, трябва да се изучава. Досега сме изучавали живота без Любов. То е погрешно схващане. Ние разбираме живота дотолкоз, доколкото сме страдали. Че други страдат, ние не мислим. Че страдат животните, нас не ни интересува. Че страдат нашите ближни, не се интересувате, казвате: „Нека страдат“. Като дойде страданието до нас, разбираме. За небето се изисква да живеем за цялото човечество. Страданието на цялото човечество да бъде наше страдание. Радостта на цялото човечество да бъде наша радост. Понеже страданията на Адама и Ева станаха наши страдания, по същия закон благостите на цялото човечество ще бъдат благости за всеки едного от вас. То е Божият закон, Божията справедливост.

Сега кое ще бъде подбудителната причина? Само Бог, Който ни обича, Той е важната подбудителна причина към доброто. Хората могат да бъдат подбудителна причина дотолкоз, доколкото Бог действа чрез тях. Че във всеки човек Бог се проявява частично, то е частично проявление на Бога, временно. Един човек може временно да ви прави услуга. Някой път изискват от хората всякога да бъдат добри към нас. Органически е невъзможно. Този човек, като спи, не може да прави добро. Не може да бъде буден. Той спи. „Стани, да ми направиш добро.“ Ние влизаме в положението да го ограничаваме. Той при това трябва да има два часа да се занимава с ядене. Тогава не може да мисли за тебе. Има един час и половина да се занимава с обличане. После има да се занимава със свои работи. Колко време му остава на него да мисли за тебе?

Ние не може да искаме цялото време да посветим на един човек. Нито за себе си, ако посветим цялото време, е право. Защото онова, което аз имам, не съм го придобил аз. То се дължи на хиляди хора, които са го придобили. Значи разполагаме с техния капитал, има лихва. Тия хора, които са ни помагали, трябва да им помагаме на тях. Тия хора, които са ни обичали, трябва да ги обичаме. Тия хора, които са били добри с нас, и ние трябва да бъдем добри с тях. Ония хора, които са били несправедливи според закона на кармата, към тях ще постъпят неправилно. Но то е в закона на безлюбието. Който постъпва без Любов, и спрямо него постъпват без Любов.

Казвам, ние не може да служим на Бога без Любов. Невъзможно е. Някой иска да го убедим, че има Господ, че има друг свят. То е невъзможно. Болният човек не може да работи, болният човек не може да учи, болният човек не може да прави добро. Той е занят със себе си. Болестите, това са вътрешен егоизъм. Мислиш да не умреш, мислиш само за себе си. Здравето е здравословно състояние. Здравето е свързано с Любовта, болестите – с безлюбието. Боледуваш, веднага ти изпращаш в себе си безлюбието. Не лесните работи, най-мъчните работи ги вършим. Ние считаме, че да служим на Бога е нещо невъзможно. От всички същества на земята най-малко изисква Бог от нас да направим за Него. В сравнение с онова, което Той е направил за нас, Той изисква най-малкото. Бог като те посади, изисква първата година един плод да дадеш. Една ябълка не може ли да завържеш? Не може ли един плод да отхраните? Може. Може и два, и три, и пет, и десет, и петнайсет. Ако вземем евангелското правило: дървото на живота раждало 12 плода. Не е в множеството.

Всеки човек, който много желае в света, то е закон на безлюбието. Любовта се ограничава в 12. Като ти дадат 12 лева, ти си доволен, не ти трябват повече. Не искайте 12,000. 12 лева, 12 парчета, като ти дадат, да си доволен; 12 дрехи, да си доволен; 12 самуна. Седнеш да ядеш – 12 хапки. Ние влизаме в закона. Не онзи механически закон, ние влизаме в закона на Любовта в увеличението. В Любовта най-малката трошица се увеличава. Тя става сладка хапка. Достатъчно е един лев в Любовта да имаш. Този лев през целия ти живот злато ще стане. Сегашните златни левове са доста ценни. Ако е златен, повишава се неговата цена.

Не само това, ние остаряваме, ние обедняваме. Като остаряваме, оглупяваме. Казва, оглупял. Децата се раждат глупави, поумняват после. Старите хора пак оглупяват. Казват: „Той е изветрял“. При първия начин – глупавото дете – майката и бащата влагат Любовта и накарват това дете да поумнее. Когато бащата и майката напуснат детето, синът, като се ожени, ще даде живот на своите деца, в него не остава капитал. Тогава децата казват: „Нашият баща малко изветрял“. Какво показва? Няма пари. Изтеглени са всичките пари от банката. Осиромашава. Щом осиромашава, умът не му стига. То е статично положение, езеро, от което изтича всичката вода, сухо езеро. Езеро, в което водата повече се втича, отколкото изтича, то е пълноводно езеро.

Казвам, какъвто е нашият ум в младини, да бъде такъв и в старини. Прииждането да бъде постоянно. Ние можем да се проявим по разни начини. Прииждането на Божествената енергия, на Божествената светлина, мисли, да бъде еднакво. Ще имате малко различие в приливите и отливите, но то е психически закон. Та казвам, по някой път вие се намирате в статическо положение. Казвате: „Не съм разположен“. Статическо положение. Какво ти липсва? Слънцето изгрява, светлина има достатъчно, хората ядат, радостни са. Какво ти липсва? Нямал си шапка за Великден? Или нямал си хубаво палто?

Тук преди Великден дойде един брат, закъсал, врънка, врънка да му дам старите си дрехи. Аз не искам да дам. След като ми врънка, врънка, отидох, намерих една дреха, която молците са изяли. Имаше един нов костюм, не искам да му дам. Казва, че намерил плат. Казвам: „Хубаво, уший си, но я носи щастие, я не“. Казва: „Тази поне влияние има“. Има влияние, разбира се. Той, доста умен, не я носи, както я дадох, но я обърнал. Станала доста хубава. Като го срещнат сега, хубава дреха има, питали го откъде намерил такъв плат.

Искам да ви кажа: дрехите на Любовта не остаряват, имат хубава краска. Ако ние носим дрехата на Любовта, поне вътрешната страна ще бъде хубава. Може да питате защо са тия молци. Но молците и мене ме дразнят. Открих една тайна. Молците, за да се спасят от бъдещи страдания, си похапват, и от хапването се осигуряват. Нали от честния кръст, който го има, спасява се. Но един ден гледам една дреха, която аз имам турена на едно място, дето никой не я видял, три малки дупчици направени, начело направени. Веднага разреших въпроса какво значат тия дупки. Дупките значат: и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят трябва еднакво да проявяваш Любовта. Те са дупчици, през които светлината трябва да влиза. Дупчиците са равномерни. „В трите свята еднаква светлина да има“ – казва този молец. Не едната дупка по-голяма, еднакво са големи, еднаква светлина влиза. Божественият свят отгоре, духовният – по средата, и физическият – отдолу. Не го зная, но можех да намеря този молец.

Ние трябва да бъдем благодарни на онова, което Бог ни е дал. Детински работи са да се обезсърчаваме за нищо и никакво. Дошъл някой, нацапал те. Кого не са нацапали? Ако ти си първият човек, когото са нацапали, да те съжаля. Ти си най-малко нацапан. Колко светии са цапани, какво не са казали за тях? Сега, гледам, някои братя казали там нещо, като че светът се свършва. Какво са казали? „Този брат не свършил гимназия, нямал висше образование.“ Висше образование за 4 години се завършва. С висшето образование не може ли да копае? Който свърши висшето образование, грехота ли е да вземе мотиката? Който е с висшето образование, половин час на ден да копае по майсторски с мотиката. То е една необходимост.

Ние искаме да се отдалечим от земята, съвършено да няма земен живот. Така не се мисли. Бог ни свързал с разумното, краката са разумна площ, с която ние сме свързани, за да минат добродетелите в нас. Ако вземете, че разгледате: пръстите на човека са много неприятни. Туй показва, че половината от човека е много жестока. Палецът е дебел, показва голяма упоритост. На 10 бивола е равен човешкият палец. Неговият първи пръст показва, че честолюбието е голямо. Справедливостта вече намалява. Като дойдете до художеството, изкуството съвсем намалява.

Ако вземете, в маймуната задните крака са тъй развити, както предните. Маймуните седят по-горе от човека. Повечето маймуни са вегетарианци, ядат плодове, когато хората има тепърва да дойдат до вегетарианството, да дойдем като маймуните да се раждаме вегетарианци. Казвате: „Облечени са в козина“. Тия маймуни са бъдещи хора. Те като дойдат, ще оправят света. Защо са тия маймуни? Приготвят ги в горите непокварени. Времето не ги покварило да станат месоядци. Всички са вегетарианци, много добър факт. Има някои от тях са лоши. Но казвам, когато душите на маймуните дойдат в света на хората и хората се преобразят, светът ще се подобри.

Сега ние имаме едно отвращение. Казваме: „Той е маймуна“. Така не се мисли. Всичките неща, които Бог е създал, имат еднаква цена. Защото две теории има: едната теория е, че от маймуните хората са произлезли, другата е, че от хората маймуните са произлезли. Най-напредналите души, които излязоха от небето, те останаха на заден план, маймуни станаха. Тия, които най-после излязоха, хора станаха. Сега ще дойде редът на първите, които излязоха, ние ще останем на заден план. Те ще бъдат на първи план. Ако изтълкувате буквално, ще кажете: „Каква е тази работа?“ В маймуните има нещо много благородно. Семейният им живот е много по-добре организиран, отколкото у хората. Вземете, правото между маймуните е повече, отколкото между хората. В хората трябва да има един закон, който принуждава; в маймуните отвътре произтича. Аз считам, маймуните са хубави диаманти, но нешлифовани. Като се шлифоват, хубави диаманти ще станат от тях. Сега вие ще ме попитате: „Ами с нас какво ще стане?“ Аз говоря за ония добродетели, които Бог е вложил в нас. Тия добродетели да ги проявяваме. Ония способности, които Бог е вложил в нас, тях да ги проявяваме. Силите, които Бог е вложил, да ги проявяваме, да не се колебаем.

Често гледам, между вас нямате търпение. Не зная колцина от вас имате търпение. Всинца носите неволята. Някои имат търпение. Вие кипвате изведнъж. Казвате: „Знаете какво са казали“. Кипнеш. Защо да не мислиш, че са казали нещо много хубаво? Защо да мислиш, че казали нещо лошо? Хубаво е казано. Че какво ще кажете за един добър човек? Какво може да се каже за една чиста вода, хубава, дето хиляди пътници са минали и са пили? Да кажат, че е лоша водата. Онези, които говорят против водата, това, което говорят, няма да стигне до нейните уши. Онези, които утоляват жаждата си, тяхната благодарност е по-голяма от ония фиктивните, измислените неща: този човек не е такъв, онзи не е такъв.

Всеки човек, който живее в безлюбие, той е далеч от Бога. Всеки един човек, който живее в невежество, той е далече от Бога. Всеки човек, който живее в самоизмама, далеч от Истината, той е далеч от Бога. Или казано: човек, който живее извън Божествения живот, който живее извън Божествената светлина, който живее извън Божествената свобода, която има, какво ще знае той за Истината? Често са ме питали сестри: „Как мислиш, Учителю, прогресирали ли сме много?“ Според мене, който е проводник на Любовта, е прогресирал, който е проводник на Божествената светлина, е прогресирал. Онзи, който е проводник на Божията свобода, на Истината, е прогресирал. Няма какво да оспорвам, кой да е, където и да е, дали е проводник на свободата. Децата някой път са по-добри проводници на свободата от бащата и майката.

Та казвам, апостол Петър казва: „Имайте усърдна Любов помежду си, защото Любовта покрива много грехове. Бъдете гостолюбиви едни към други, без роптание. Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божиите словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог, за да се слави Бог във всичко чрез Исуса Христа“. Исус Христос разбира закона на Любовта. Христос казва: „Не Моята воля, но Твоята“. Ние считаме, че нашата воля трябва да става. Защо ще стане нашата воля? Ако стане волята на крака, не може да бъде волята на целия организъм. Тя е частично проявление на Божията воля, понеже не съдържа благото на цялото човечество. То е нашето благо.

Та казвам, началото е важно. Ние сме в пришествието на Господа. Второто пришествие се отлага още за години, недалеч. Второто пришествие, ако би дошло, ще се увеличат страданията на хората. Страшна работа е второто пришествие. Вие мислите, че като дойде второто пришествие, да се тури ред и порядък, че хората ще живеят братски. Не, ще има плач и скърцане със зъби. Избиват се хората, дойде гражданска война, този обесят, онзи обесят, този ще накажат, онзи ще накажат. Трябва най-малко 25 години да се наредят тия хора, да се възпитат. То е дълъг процес.

Някои мислят: „Дано дойде Господ, да оправи света“. Мене ми е чудно, искате Господ да оправи света. Във вас, ако не го оправите, отвън как ще се оправи? Вие трябва да бъдете изправени, трябва да бъдете всички носители на Божията Любов. Това не е по закон. С какво ще се похвалим? Или като дойде Господ, тогава ще започнем със сладки думи? Казваме: „Господи, ние вярваме, ние помагаме. Господи, ние живяхме, мислихме тъй, както си направил. Ако е останало нещо, което не сме направили, ще го направим за в бъдеще. Ние всичко не може да направим“. Като дойде Господ в света, да намери поне един сладък плод, хубаво узрял, поне един плод да намери. Ако дойде и намери един хубав плод в нашия ум, ако намери един хубав плод в нашето сърце, ако намери един хубав плод в нашата душа, по-хубаво от това няма в света.

Сега това е като мерило, не е насила. Ние не се съдим. Външна съдба няма да има. Всеки човек в себе си се съди. Да те съдят хората, не е съдба. Когато човек сам се съди, и се изправя. Не само да съзнава, че няма Любов, но да приложи Любовта в живота си, да я опита. Да приложи Божията Мъдрост в живота си, да приложи и Божията Истина, постепенно да я опита. Тогава от моята опитност може да се ползват и другите, и аз да се ползвам от тяхната опитност. Това е Божественото. Ние едни на други сме проводници на Божествената Любов. Всеки един човек предава от себе си нещо специфично, което го няма в нас. Ние разбираме хората, затова че предават нещо особено на Божествената Любов. И ние ще предадем нещо особено. В това отношение ние сме важни един за друг. Всеки един човек ще предаде нещо особено от Божията Мъдрост: много малко. Всеки ще предаде нещо особено от Божията Истина. Тъй щото, не считайте, че не е важно. Има неща, които се предават без думи. Отпосле ги чувстваме предадените неща.

„Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро.“ Тъй, както разбирате Любовта, приложете една десета от нея. Тъй, както разбирате Божията Мъдрост, приложете една десета от нея. Тъй, както разбирате Божията Истина, приложете една десета от нея.

Защото някой път разсъждавам така. Някой път идат чувства, че сме недоволни от хората. Господ има безброй същества, които не извършват волята Му. Той е доволен. Толкоз хора има, които не вършат волята Му: чака още, малко са научили. Казвам, какво има да ме смущава мене?

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил.

25-то утринно слово, 2 май 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта, София, Изгрев.