Истинно, честно и справедливо

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета 8-ия стих от 4-тата глава от Посланието към филипяните. „Следователно, братя, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала, това размишлявайте.“

Ще засегна думите „истинно“, „честно“ и „справедливо“. Един въпрос за наследствеността, за вътрешните и външните условия на живота и на човешкия характер.

Човек на Земята се ражда и всичко, което носи в себе си, от Бога му е дадено, нищо няма свое. Той казва, че има свое. Малко погрешна идея е, когато казвате това. Кое е мое? Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое. Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя. Доброто и злото съществуват. Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош. Характер е туй, което си придобил, то определя твоето бъдеще.

Не се лакомете за чуждото знание, каквото хората имат. Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща. Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му. Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му. Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му. Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му. За нищо не се лакоми, нищо не пожелавай, нека се радва той.

Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение. Кое е старото учение? Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката. Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм?“ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш? Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо. Това, което свириш, то те препоръчва. Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно. Че си учил музика, е безпредметно.

Каква е [тази] музика, която не чувам? Музика, която човешкото ухо не може да усеща, която човешката душа не може да възприема и човешкият ум – да присвоява и да използува, да чувствува, това не е музика. Музикалният свят е свят на човешкия дух, свят на човешката душа, свят на човешкия ум и свят на човешкото сърце. Музиката е най-организираният свят. Някой казва: „Музика не ми трябва.“ Щом не ти трябва музика, то е друг въпрос.

Казва: „Аз много откровения имам.“ – Какви откровения имаш? Чудни са, които казват, че имат големи откровения. По-големи откровения от Иоана нямате. Какви откровения имате? Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни. За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък. После чашата, която излязла от Земята, че отворила цялата Земя.

Навсякъде съм ходил, и в Америка всичките пророци, които говорят, откровения имат, какво са видели. Вземете Ани Безант – пише за онзи свят. Тя пише по човешки. Каквото Ани Безант пише, не е така. Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са?“ Това не са хора. Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице. На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си. Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре.

Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден?“ – Колко пъти? – „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил? Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито ечемик, казвам: какъв градинар е? Такива работи не струват. И аз да съм, не струва тази работа.

Музиканти дошли тук да учат музика. Погрешно е. Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват. Който учи тук музика, той не може да я научи. Музиката тук, на Земята, не се учи. Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява. Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.

Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност. Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не. Или някой се моли и си дигнал ръцете. Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете. Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана. Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си. Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения.

Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди. Никаква скръб няма в сърцето. Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева. То е срамота да хленчи за 1000 лева. Взели му хляба от торбата и 4 реда сълзи му текат. Изпили му водата от шишето и захленчил.

Има неща, които са по-непоправими, има неща, които са поправими. То е разбиране. Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече. Сега хората се бият в тази война. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право?“ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение? Кой ти даде право?“ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как? – Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня. Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения. В природата такива извинения няма. Ще идеш в Божествения свят, ще напълниш това шише и ще го донесеш.

Та казвам: Наследственост, ти си унаследил нещо. Що е наследствеността? – Тръгнал си по един крив път. Наследствеността е кривият път на живота. В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера. Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век. На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда. Той се оженва за втора. Втората жена един ден влиза в тази стая, дето умряла първата, вижда я и тя [умрялата] казва на нея: „Аз ти забранявам да влизаш тук.“ Втората жена казва: „Аз тук вече не живея.“

Ти си недоволен. Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен. Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство. Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти. Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти. Дойде прадядо ти. Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди. Трябва да знаете тия работи. Казвате: „Надали са верни тия работи.“ Турците имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.

Много работи може да ви се виждат противни. Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет. Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него. Тук-там се явяват проблясъци в Любовта. В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов. Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици.

Сега хората са по-умни, по-благородни, понеже се изисква повече от тях. В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири. Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт. Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят. Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори. Цигуларят като свири, само глас произвежда. Не може да говори цигулката. Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо. Да слушаш, че цигулката, като свири, и говори, ще бъде чудо.

Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани. Може би имате хиляди разочарования досега. Нещата не са станали както мислите. Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш?“ Казвам: „Ще го опиташ. Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа. Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм. Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел. Каквото тя мисли, не е.“ Честно казва човекът.

Сега всички сте ангели, за туй нямам съмнение, само че някои сте истински ангели, а някои – лъжливи. Всички сте ангели, но две категории – истински и лъжливи ангели. Лъжливи ангели, които не вървят по пътя на Любовта – те не знаят и отричат Любовта. Казват: „Такова нещо като Любов в нашия свят го няма.“ Те са горделиви ангели, които казват, че в света съществува знание, а Любовта е празна работа. „Господ света го е направил със знание, а не с Любовта.“ Те отричат Любовта. Когато тия ангели слязат на Земята, те убеждават хората и казват: „Любовта е празна работа.“ И хората казват: „Ходили сме по горите, не си гледаме работата, осиромашахме, та да теглим каиша с тази Любов.“

Ако човек се заблуждава, той все добива нещо в заблуждението. Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите. Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света. В този свят вие много не може да постигнете. В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ. С кила няма да добиете, но едно зрънце. Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си. Сега някои искат Любов с кило.

Съвременната наука е богата със своите сравнения. Един учен човек изчислил, че да се извади един грам от първичната материя, всичките фабрики по Земята трябва да работят 3000 години, за да изкарат този грам от първичната материя.

Вие искате в 100 години да станете светия. Вие и сега сте светия. Защо искате да станете светия? Имате едно криво разбиране за светията. Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения. Геният може да слиза. Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх. Разсъждавам материално. Да се качваш е по-мъчно, отколкото да слизаш.

Бедният човек иска да стане богат. Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията. Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството. Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие. Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост. Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина. Животът е безсмислен тогава.

Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света. Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете. Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви. Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън. Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън.

Този огън аз го различавам. Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта. Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее. Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя. Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят. Дойде твоята възлюблена, хука те. Дойдат децата, хукат те. Дойде слугата, роптае. Ти казваш: „Дано си поживея.“

Аз ви казвам: По тоя начин, по който вие възпитавате хората, те никога няма да се възпитат. Мислите ли един кръчмар, който пои хората с вино, с коняк, със спирт, че тия хора ще станат гении, светии? Идиоти ще станат след време. Всичко, което имат, ще изгубят и ще се влоши положението. Той ходи и угажда на кръчмаря – днес едно килце, утре едно килце, връща се пиян. Една майка казвала на сина си: „Синко, къща няма да въртиш.“ Връща се синът една вечер, напил се и казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но виждаш, че сега къщата се върти.“

Оставете вашите объркани религиозни убеждения, които въртят къщата. Аз не обичам хора, които в духовния свят лъжат. Няма нещо по-гнусно от лъжата. Не допущай лъжата. Ако излъжеш, в себе си кажи: „Не е хубаво.“

Ако е за светия, по-голям светия от мене няма в света и виждам колко слабости има, не е така лесна работа. Дойде някой човек, не съм разположен. Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа. Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести. Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш. Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи. На слугата казвам: С Любов ще служиш. Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите. Той мисли, че се е молил и че задоволил Господа.

Какво значи Любов? Ти искаш хората само тебе да обичат. Ти си донесъл един предмет много близо до очите си. Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш. Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека. Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека. Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти. Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи. Може да пресметнете колко правят.

В целия свят всичките предмети съставляват едно изявление на Бога. Бог иска да ни се изяви. Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво. Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко. В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени. Аписа те го обожаваха. Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят. Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране. Това е онази привидно неразбраната Любов, която заробила хората в света.

Ние сме дошли тук да се учим. Столовете, на които седим, не са наши, масите не са наши – всичко е чуждо. Каквото спечелим по едно зрънце, то е наше. Като напущаме Земята, ще видя дали имаш едно зрънце от Любовта, едно зрънце от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Като идеш, ще покажеш тия зрънца и райските врата ще се отворят и ти ще влезеш вътре. Нямаш ли тия зрънца, ще ви кажат назад да си идете.

Вие казвате вашите деди и прадеди какви са, какво са ви говорили. Вие опитали ли сте вашите деди? Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри. Сега не считайте, че това е един блам. Ще кажете: „В какво да вярвам тогава?“ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто? – Това, което поддържа злото. Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото. Що е Любовта? – Любовта поддържа безлюбието, но безлюбието не може да поддържа Любовта.

Това са определения, вие ги нямате. Любов е туй, което поддържа безлюбието. Що е Мъдрост? – Мъдрост е туй, което поддържа невежеството. Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде?“ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш? Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш. А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш. Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира?“ Казвам: Ти я носиш сега и за да излезе, трябва да я примамя, да ѝ покажа друга лира, защото тя иска да се жени.

Сега вие не може да разберете тази алегория, но тя съществува в природата. Да ви приведа един пример из английския живот. Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва. В омразата си, той решава да я очисти от света. Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията. Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва. – Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата. Ако не дадеш втори наполеон, не излиза. Като го ожени за друг наполеон, освобождава се.

Ти не може да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно добро. Същият закон е. Защото доброто поддържа злото. Като се яви туй зло, чувствуваш, че злото оттам иде. Каквото каже доброто, става. Вие може сто пъти ваши думи да кажете – те не се хващат.

Та в света, ако искаме ние да оправим живота си, най-първо приемете Любовта в себе си. Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта. Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата. Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората. Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго. Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва. И всички управници Любовта да ги препоръчва. И всички учители Любовта да ги препоръчва. Любовта всичко трябва да препоръчва.

Казвате: „Този е лош човек.“ Оставете тия ваши заблуждения. Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът? Чудни са тия хора! Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек. Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар. Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години. Не зная кога, но Този, Който направил света, един ден ще го поправи.

Дето ще страдат хората, нищо не значи. Страданието е благословение. Ще добием знание в света. Че паднали ангелите, нищо не значи. Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява. Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели. Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват. Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш. С едно добро не може да ги примириш.

Сега мнозина от вас искате знание. Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос. Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет. Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате? Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си. Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите. Това са закони. Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават. Двама добри хора човека добър не може да го направят.

Сега не искам да ви говоря, да вярвате. Тия неща ще ги опиташ. Казвам за едно ядене. Яденето ще го опиташ. По кой начин става месенето на хляба? По кой начин става саждането на житото? По кой начин става саждането на растенията? Ще идеш да се учиш как се саждат и след колко години плод дават.

Имайте пред вид, Бог не е такъв човек както днешните, да гледа на нашите сълзи. Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът. Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината. Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата. Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен. Той за тях е огън пояждащ. В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може. Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш. Няма защо да се опитваш.

Ще кажете: „Защо е така?“ – Лъжата произтича от един недоимък. Защо беше първата жена недоволна? – Усещаше се, че като е в рая, е ограничена. Казва ѝ черният адепт: „Като ядете от плода на забраненото дърво, като Бога ще станете. Ще придобиете нещо.“

В Божествената Любов няма желание да придобиеш нещо от вън. Тя е безгранична. В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш. В Любовта няма желание да получиш нещо. Любовта е единственото нещо, което иска да даде. Тя дава не на заем. Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта. Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш. Щом се появи желание да получиш, Любовта те напуща.

Сега гледам, мнозина навсякъде казват: „Аз го обичам и той трябва да ме обича.“ Аз когото обичам, никога не очаквам той да ме обича. Ще кажете: „Как?“ – Аз ще го накарам да обича другиго. Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов. Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско. Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него. Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо?“ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера!“

Някои религиозни хора като тръгнат, носят джигера, червата, казват: „На този направихме добро, на онзи направихме добро.“ Оставете се от тия работи, по тоя начин вие се отдалечавате от Бога. Това е един фалшив начин в религиозната област. Какво съм направил аз, какво ще кажа. В света само Бог проповядва. Той направил света, Той дал въздуха, водата, светлината. Той проповядва.

Според мене, ако вие [не обичате] Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате мене? Ще дойде някой да ми казва, че ме обича. Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш. Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго. Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича. Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети. Няма какво да разправям. За да обичам, трябва да направя нещо. Любовта дава.

Вземете един съвременен музикант: като дойде, свири едно парче, второ, трето. Той като изсвири две–три парчета, става познанство. Дойде друг, свири „Цвете мило, цвете красно“, с разни модулации по гамите. Казвам му: Изсвири нещо друго, не „Цвете мило, цвете красно“.

Хората мене ме застариха със своята Любов. Любов, която застарява хората, не вярвам в нея. Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта. Готов съм да се откажа от глупостта на света. Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са? Те не са хубави. Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже. – „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже. Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно. Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата. Като каже лъжата, той носи половината и аз половината.

Щом знаете погрешките на хората, половината вие ще носите. Щом познавате доброто, половината вие ще носите. Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов. Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете. В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна?“ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук!“ Като си го видял, не може да лъжеш. Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш. Щом си го видял, че е откраднал, ти ще платиш половината.

Стават тия примери да ви обясня. Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева. Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди. Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има. Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня. Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати. Сега ти направих същото.“

Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро. Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро. Зло за зло, добро за добро. Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим. Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже. Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже. Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже. Аз като подобря положението му, няма да ме лъже.

Обичайте хората заради Бога и няма да правите погрешка. Аз говоря от Божествено гледище. Ако говоря по човешки, туй, което правите, е право, не че е лошо, но то е по човешко разбиране.

Казвам: Трябва да имаме Божествено разбиране, като мярка, за да знаем на Земята как да постъпваме. Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини. Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро. Не може да имате две нощи една след друга. Една нощ и един ден. Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем. Открадна ми 1000 лева, нямах повече. Нямаше какво да вземе повече. И да иска, не може да вземе. Ако е взел 2000 лева, той е обрал другиго с 1000 лева.

„Онова, което е истинно, честно и справедливо“. Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал. Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства. Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас. Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли?“ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е. Можем да турим разни форми, но реалността е една. Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща. Не може да я изменя.

Цената на човека се повдига от три неща. За да станете ценни в света, три неща са потребни. Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава? – Тя изчезва. Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина. Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността. Божественото може да се приложи навсякъде с успех. Може да се направи опит – няма никаква погрешка. В този свят на тия добродетели; щом влезем в живота, има изключения.

Казвам: Всички, които ме лъжете, опитайте. Не търсете големи работи. Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна. За мен малките неща са ценни. Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата. В света да си изуеш обущата е опасно. В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно. Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй. Туй момиченце още седи в ума ми.

Блажени сте вие по някой път, ако завържете връзката на една обувка на тия светии, които ходят на Земята, на захласнати светии. По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял. Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света. И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света. Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята. Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем. Казвате: голяма Любов. Но тя е за Божествения свят. Бог обръща внимание на малката Любов, която пламти, на онзи свещен огън, на малкия пламък в ума ти, в сърцето ти, в душата ти.

Казвам: Дръжте тия малките добродетели във вашите сърца, във вашите души и ще имате Божието благословение.

Поддържали сте човешката Любов, поддържайте я и сега. Но запалете сега свещения огън на Божествената Любов, направете една връзка между човешката Любов и Божествената!

Тайна молитва

33-та беседа, държана от Учителя
на 6.VI.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.