Второ отделение

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета няколко стиха от 10-а глава от Марка, от 15-и стих до 23-ти стих.

„Духът Божи“

Ще ви говоря като на ученици, които са свършили първо отделение – знаете буквите, като на ученици от второ отделение. Много е важно човек да е свършил първо отделение. В един свят, гдето хората боледуват, страдат, кое отделение са свършили?

Мислите ли, че е доказателство да се доказват нещата? За пример, да ви докажа, че една книга е напечатана и да ви доказвам, че тя е печатана от хората. Трябва да ви доказвам, че хората тази книга са печатали. Че волове няма да я печатат, нито птиците може да я печатат, нито дърветата може да я печатат, нито Слънцето може да я печата, нито Земята. Естествено е хората са, които може да я печатат. Мислите ли, че растенията, които имат листа и корени, от само себе си са станали техните листа? Че там са работили ангелите. Всякой един лист е работа на един ангел. Всеки един лист си има своето място. Който разбира, може да чете и да се радва. Който не разбира, гледа света отвън как е подвързан.

Сега мислите ли, че една книга или един буквар, подвързан даже със злато, има такъв смисъл както свещените книги? Важна е подвързията, но знанието е по-важно. Ние имаме подвързия, но то не е съществено, само е за запазване на самата хартия. Искам да ви говоря за неща, които са съществени.

Три съществени неща има в живота. Човек трябва да бъде господар на стомашната система. Човек трябва да бъде господар на дихателната система. Човек трябва да бъде господар на мозъчната система. Ако е господар на стомашната си система, ще бъде земледелец и други подобни на него занятия. Ако е господар на дробовете си, той ще бъде индустриалец, ще бъде книжовник. Ако е господар на мозъчната си система, той ще търси Любовта, Мъдростта и Истината, ще бъде търговец. Търговец, който се занимава с пясък и пепел и с изверженията на животните, да ги продава, не е търговец на скъпоценни камъни.

Съвременните хора искат да ни покажат, че в света има ред и порядък, има една власт. Има една земна власт, има и една слънчева власт. Слънцето е господар. Има едно слънчево народно събрание, с депутати. В туй слънчево събрание на Слънцето има представители от България, от Англия, от Германия, от Русия, от всичките други народи, които имат власт, имат по един депутат. Вие не го знаете кой представлява българите на Слънцето. Попитайте един англичанин – и той не знае кой представлява англичаните на Слънцето. Попитайте един французин – и той не знае. Китаеца ако попитат, и той не знае. Вас кой ви представлява на Слънцето? Вие имате знание, че има някой, който се застъпва заради вас.

Христос казва: „Оставете децата да дохождат при Мене, не ги възпирайте, защото техните ангели гледат лицето на Бога.“ Този ангел, който се застъпва за едно дете, е представител пред Бога. Нямаш право да обиждаш туй дете.

Съвременните хора мислят, че имат морал. Но вашият морал е книжен, обезценява се книжният морал. Ако аз мисля, че имам цена пред вас, всичките същества, които живеят, трябва да ме оценяват. Всяка една книга, която е напечатана, има своята цена. Ние говорим за книги, които са напечатани. Животът на всеки един човек, който и да е, е ценен. Животът на една мравя е ценен. Всичките същества в Цялото са ценни. Главата е ценна по причина на тялото, дробовете са ценни по причина на тялото, стомахът е ценен по причина на тялото, което човек има.

Вие не искате в света да ви помагат. Кой може да помага в света? Съвременните хора говорят на един непознат език. „Аз искам да ме обичат“ – казвате. Кой може да обича? Че трябва да те обичат, така е. Единственият, Който първоначално ни е обикнал, това е Бог. Ако не беше ни обикнал, не щеше да ни създаде. Понеже ни е обикнал, създал ни е, създал и Земята и пратил ни е на нея да живеем. То е от обич.

Някои казват: „Трябва да се докаже дали ме обича или не.“ Има доказателства кратковременни, има доказателства дълговременни и има вечни доказателства. Сега вие понеже живеете в кратковременния живот и ако искам да ви доказвам с дългосрочните доказателства, няма да има време. Седиш на гарата, имаш още 5 минути. Какво може да ви докажа в 5 минути? След 5 минути вие тръгвате. Какво ще ви докажа в 5 минути?

После, помнете: човек, за да бъде обичан, трябва да бъде красив. Човек, за да бъде обичан, трябва Истината да живее в него. Никой човек в света не може да бъде обичан, в когото Истината не живее. Той си заминава от тоя свят, умира. Сега разбирайте, не говоря за Земята. Има един стих в Писанието, може да го намерите, няма да ви казвам къде е. „Веселях се на обитаемата негова земя; и наслаждението ми беше с человеческите синове.“ (8-а глава, Притчи, 31-ви стих.) Има голяма Земя, на която хората живеят, и тази е подобие на нея. Този е малък остров, в който ние живеем.

Вие искате да живеете, то е ваше право. Но най-първо трябва да започнете от нормалното състояние. Кое е нормалното състояние в света? Нормално е туй, което се движи. Земята се движи, то е нормално. Слънцето се движи, то е нормално. Цялата Вселена се движи, то е нормално. Науката доказва, че всичко е в движение. Туй, което се движи, е нормално и оттам започва всичко. Второто нормално е туй, което се учи. Този, който се учи, е нормален; този, който не се учи, не е нормален. Този, който не се движи, не е нормален. Третото нормално нещо: този, който не работи, не е нормален.

Това са нормални неща. Мерки трябва да бъдат те. Като кажем „движение, учение и работа“, те са норми, с които трябва да се мери. Искаш да знаеш дали си здрав. Ако се движиш, здрав си, защото само здравият човек се движи. И болният се движи, но по-скоро той се мърда. Врясъкът не е музика.

Под думата „движение“ аз разбирам един тон взет правилно. Що е тон? Този тон има едно общо отношение в цялата песен. Песента е един организъм, в който един тон съставя една малка частица и нормално е свързан с цялата песен. Всичките тонове в едно образуват цялата песен. Ако всичките тонове се организират и ако се вземат нормално, ние имаме една песен, която носи живот в себе си, защото всяка една песен е едно Божие благословение. Всяка една песен е едно зърно. Всяка песен е един плод. Всяка една песен е един еликсир. Чудни са хората, като казват: „Защо са песните?“ Че благодарение на песните живеем. Дърветата като живеят, пеят. Птиците като живеят, пеят. И ние като дишаме, пеем. Някой казва: „Не пея.“ Ти като дишаш, пееш. Като казвате: „Аз не пея“, вие имате друго понятие. Хората вечерно време как пеят, някои доста високо пеят.

Преди години слушах такъв един певец, то беше едно малко градче между Русе и Горна Оряховица – там има едно заведение за умопобъркани –, Бяла. Там правих своите научни изследвания (Учителят говори за френологическите изследвания, които е правил из България в периода 1900–1912 г.), бях се спрял в Бяла. Имаше само един хотел. Две легла в една стая и мислех вечерта да си почина от ходенето, от научните наблюдения. Вечерта си лягам и чувам, че някой пее около мене, около дванайсет часа. Туй хъркане го наричат хората. Най-първо мислех, че хърка човек. Че хърка човекът, понеже не е живял добре с жена си, може да има дългове да плаща и си мисли, ще му мине. Чакам половин час, хъркането се усилва. Чакам час, усилва се още повече. Час и половина като мина, така хърка, като че има 20 свини, които грухтят. Казвам на себе си: Ако престане... ами ако не престане, големи са неговите мъчнотии. Станах да му помогна. Няма да ви кажа какво направих. Проточих двете ръце от главата до краката му и престана хъркането. Сутринта като стана, казва: „Никога не съм спал така хубаво. Много хубаво спах тази вечер. Никога тъй сладко не съм спал.“ После казва: „Ще ме извиниш, аз имам един навик – хъркам и не зная дали те смущавах тая нощ.“ Казвам: „Не е толкоз лошо, доста хубаво пееш.“

Всеки човек, който живее добре, той доказва нещата. Всеки човек, който обича, той доказва нещата. Всеки човек, който люби, той доказва нещата. Всеки човек, който носи знание, той доказва нещата. Всеки човек, който е свободен, той доказва нещата. Всеки човек, който живее, доказва нещата. Искате доказателства. За мен човек, който живее, доказва нещата. Животът е непреривен. Така трябва да се разбира. Аз не съм за старото учение, да вярва човек. Хубава е вярата. Човек да се раздвижи, когато живее. Че по прав път върви, но навсякъде няма да бъде гладка площ. Ще минава реки, ще минава някъде влажни места, ще има възвишения, слизания, качвания. Някъде гори ще има. Някъде пътят ще бъде прашен. В туй седи красотата на живота.

Ние, съвременните хора, се отличаваме по едно нещо. Има един разказ: В древността, един адепт, като изучавал хората, попаднал в едно племе, гдето очите им били изпъкнали, но не виждали нещата. Много изпъкнали били очите им, не виждали, а само схващали топлината. Той като им говорил, че има светлина, казвали те: „Какво нещо е светлината? Знаем какво е топлината, но светлина не знаем какво е.“ Като пипнали неговите очи, видели, че неговите очи били хлътнали, а техните – изпъкнали. В тях се явило желание и неговите очи да бъдат изпъкнали. Като изпъкнат очите ви, вие ще изгубите светлината си. После той намерил друго племе, на което очите били вдлъбнати и те имали понятие за светлината, но не знаели какво нещо е топлината.

Тия хора, които са с изпъкнали очи, са бърборковци. Вие вземете тая дума в крив смисъл. Какво значи бърборко? – Сладко говори. У тях се намират хумористи, всякога ще намерят нещо весело. Тези хора, които са с изпъкнали очи, [са] с много добри сърца. Гневят се и скоро им минава. Тези, на които очите са вдлъбнати, малко говорят, постоянно са сериозни, сериозно гледат. Като започнат да хлътват очите, започва стомахът да се разваля. Този, на когото очите са изпъкнали, стомахът е здрав. Стомахът има връзка със зрението. Стомахът има връзка с дробовете, стомахът има връзка с мозъка. По очите може да се познае дали човек е умен, по очите може да се познае дали човек е здрав в дробовете си, по очите може да се познае всъщност дали стомашната система е нормална.

Аз няма да доказвам научни работи. Ще ви кажа нещата, да се ползувате като ученици от второ отделение и да започнете.

Ако искате да поправите стомаха си, който е развален, занимавайте се да обичате хората. Ако искате да поправите дихателната си система, занимавайте се със знанието. Ако искате да поправите мозъчната си система, нервни сте, занимавайте се със свободата. Виждаш някоя мравя, мъчи се някъде – помогни ѝ. Някое крило се вплело на някое насекомо някъде – помогни му. Виждаш някой кон вързан някъде – услужи му. Навсякъде желайте доброто. Не само да роптаете, но навсякъде помагайте, давайте свобода на всяко същество. Това е свобода. Онова, което Бог е създал, да го поддържаме. Да поддържаме Божия ред на нещата. Който поддържа свободата, поддържа Божествения ред на нещата. Който поддържа работата, поддържа Божествения ред на нещата. Който поддържа знанието, поддържа Божествения ред на нещата. Който поддържа учението, поддържа Божествения ред на нещата. Който поддържа живота, поддържа Божествения ред на нещата. Който поддържа движението, поддържа Божествения ред на нещата.

Ние смятаме човек да се движи, че не е нещо кой знае какво. То е най-голямото благо, което Бог ни е дал. Ако не можеше човек свободно да се движи, ако не можеше човек да си отваря очите свободно, ако не можеше свободно да се движат ръцете, каква свобода щеше да има човек? Знаеш колко е приятно да си движи човек ръцете?

Някой път вие си движите ръцете от някаква болка. Боли ви рамото и си дигате рамото. Това не е движение. Аз считам, когато човек е здрав и като се движи, той има един усет, един тон излиза от това движение. Често, когато хората са здрави, чувам тоновете, които излизат от техните движения. Много хубави песни пеят. Когато хората не са здрави, скърцат както колата, която скърца. Като си дигне ръката, има скърцане. Ако понамажеш ставата с малко масло, с дървено масло, и скърца още, значи не може да вземе правилно тона. Но като го понамажем още веднъж и започва да издава хубав тон, тогава е здрав човек. Като чувам тона, който издава, като си дига ръката, виждам дали е здрав човек. Боли го лакътят – лакътя намажем с масло, докато започне да издава хармоничен тон. Тогава е здрав и пръстите някога скърцат. Като започнат да пеят хубаво, те са здрави. Трябва да излиза музика от всичките ви стави. Тези стави на пръстите, те са позиции, на които са поставени нотите. В природата има една музикална система и там са поставени тоновете.

Някой път вие се интересувате, като идете в оня свят ще се познавате или не. Чудни сте. Вие тук не се познавате, че там ще се познавате. Законът е: ако тука се познавате, и там ще се познавате. Ако тук не се познавате, и там няма да се познавате. Що е оня свят? Оня свят аз го наричам съвършен свят. Там няма никакви болести, никакъв недоимък, всичките хора са щастливи, постоянно мислят за другите. Жителите на Слънцето постоянно мислят едни за други, излизат и ходят по цялата Слънчева система да помагат. От Слънцето идат тук да помагат.

Казвате: „Докажи.“ Как ще ви го докажа в краткосрочното време? Как ще ви докажа, когато очите ви не са изпъкнали? Сега може да ме разберете криво. Всичките хора, които се раждат вечерно време, очите им са изпъкнали. Много естествено, изпъкнали са, понеже имат малко светлина, събират светлина. Недоимък имат. Събират светлина, затова очите им са изпъкнали. Онези, които са родени денем, очите им са вдлъбнати навътре. Казвам: Тия, на които им са изпъкнали и на тия, които са вдлъбнати, трябва да станат нормални, да не са изпъкнали. Очите на жабата са много изпъкнали. 3–4 месеца тя кряка ден и нощ. Туй крякане се дължи на очите. Зимно време жабите престават да крякат. Щом дойде пролетта, всичките жаби крякат. Казвате: „Жабите крякат.“ Я вземете съвременния човек – като забогатее, не кряка ли? Автомобил има, който кряка, кокошчици има, патици има, прасенце има, аероплан има, музика му свири, крякане има колкото искаш. Онзи, който няма патици, никакво крякане няма. Някой, казва, кряка. Казвам: Очите му са изпъкнали, кряка. Това е само символ. Побудителната причина на този богат човек е, че той има преизобилно, има с какво да се занимава. Бедният мисли, че няма с какво да се занимава. И бедният има с какво да се занимава.

Аз може да направя едно уподобление: богатите хора, това са мъже, бедните хора, това са жени. Какво ще кажете, защо бедните да са жени? Жените трябва да работят, а мъжете трябва да дават постоянно. Така е в природата. Адам трябваше Господ да го приспи, той не беше толкова щедър. Господ, като искаше да вземе материал, да направи жена, взе, че го приспа, да не види откъде ще вземе. Много скържав беше Адам. Има един анекдот: Господ най-първо искал да даде другарка на Адама. Той казва: „Господи, няма да мога да се разправям с нея, нека си седи, аз сам в рая може да живея. Да ми е свободна главата, не искам да имам работа с две глави. Как ще се разправям с две глави? Тя ще мисли едно, аз ще мисля друго. Тъй може да Ти служа по-добре.“ Обаче, като преведе Господ животните пред Адама, той видя, че всичките си имаха другарка и си казва: „Направих погрешка, че когато Господ създаде другарка за тях, аз се отказах.“ Господ, като знаял естеството му, че е много скържав, приспал го. Извадил му две ребра: по едно от двете страни. И той досега страда за тия две ребра и ги търси. Тия ребра търси мъжът. Мъжът защо търси жената? – За ребрата си. Казва: „Къде е тази? Ребрата ми, ребрата ми, къде е тя?“

Това е алегория, схващайте добре. Господ му извадил двете ребра над сърцето отгоре. Ако беше извадил от долните ребра, трябваше да му стане слугиня, ако беше извадил от горните, тя щеше да иска да му стане господарка. Затова взе от над сърцето две ребра, за да му стане другарка. И действително, тя беше много любопитна, много ученолюбива. Ходеше из рая, учеше се, ботаничка беше. Съвременните ботаници в сравнение с Ева нищо не знаят. Тя имаше познания. Ева търсеше еликсира на живота, на Божествения живот. Знаеше хората как се създават, но искаше да знае откъде Господ черпи сила, Божественият живот откъде иде. Онзи учител на знанието като дойде, казва: „От туй дърво като ядете, там е скрита Божествената енергия и вие като ядете, като Бога ще станете.“ „Тъй ли? – казва Ева. – Аз ще направя един опит.“

Никога не правете опит без Любов. Никога не правете един опит без Мъдрост. Никога не правете един опит без Истина. Никога не правете един опит без живот, без знания, без свобода.

Вие говорите за свобода. Мислите, че като извадите от 3000 килограма рози, като ги сварите, 1 килограм розово масло – то доста скъпо е, розовото масло, – мислите ли, [че] може да го затворите? Туй розово масло обича свободата. В което шише и да го турите, щом намери най-малката дупка, излиза. Някой път турят восък отгоре, но то като намери дупка, излиза и отива там, откъдето е дошло. Аз не говоря за една Любов на розовото масло, да я събирате и да я държите в себе си.

Единственото нещо, което не може да задържите нито една секунда, то е Любовта. Любовта може да остане в човека една тристахилядна част от секундата. Бързината, с която светлината се движи, показва колко може да остане Любовта в нас. Любовта постоянно ви посещава, но само една тристахилядна част остава при вас. До хиляди и хиляди пъти минава. И след като мине 300 000 пъти у тебе, образува една секунда на Любовта. 300 000 пъти като те посети, усетиш, че нещо се е случило. Като че ли е минала Любовта и си я видял.

Ще ви приведа един анекдот, той е следният: Един, който изучавал музиката, бил веднъж в гората и чул една песен толкова хубава, но толкова тъжна, че се заинтересувал. Усещал, че не [е] гласът ни [на] арфа, ни на цигулка. Но веднага започнал да плаче. Той видял написани във въздуха: „Изгубените часове на живота. Изгубените условия на живота. Изгубените възможности на живота.“ Защо е плакал? Плакал е, че изгубил – туй е първата част на песента. Що е едно изгубено условие, един изгубен случай? Един случай, който се изгубил, то е един ангел, който минал – ти не си го видял, ти си дремал, ти си спал. Той искал да остави благословението си на тебе, но ти не си бил буден и ангелът е заминал. Изгубените условия са ангели, които са минали покрай твоята душа и ти не си приел тяхното благословение. Казвате: „Нещастен е животът.“ Но тия ангели пак ще се върнат и втория път ще засвирят втората песен – „Възможностите, които идат.“

Казвам: Вие чувате първата песен – „Изгубените условия на живота“. Ангелите са минали и не са оставили нищо. Казвам: Сега иде втората песен – тия ангели пак идат, връщат се. Миналото пак ще се върне. Казвам: Сега не спете.

Кога човек е буден? Човек е буден само когато обича. Човек може да бъде буден само когато учи. Човек може да бъде буден само когато работи. Той не трябва да търси погрешките в хората, че някой не е пял някоя песен. Погрешката не е в песента, която е написал някой знаменит музикант. Погрешката е в певеца, който я изпял. Погрешката не седи в живота, който Бог е създал, но в нас, които не можем да изпълним този живот, както Бог е писал.

Ние трябва да се научим да живеем. Музика е този живот. Ти не може да живееш, ако не мислиш добре. Ти не може да живееш, ако не чувствуваш добре Ти не може да живееш, ако не постъпваш добре. Казано на материален език: Ти не може да живееш добре, ако ти е развален стомахът, ти не може да живееш добре, ако ти са развалени дробовете, ти не може да живееш добре, ако ти е развален мозъкът. Престанете сега да се занимавате с хората. Болният да не мисли какво ще стане с другите болни. Най-първо болният трябва да мисли за себе си, с него какво ще стане. Трябва да се пробудите. Сега сте будни. Като ти вземат парите, буден си.

От Молиера има една комедия: когато обрали един богаташ, той дал заявление и съдията го пита: „Кой те обра?“ Той казва: „Целият свят.“ Това не е така. Един е, който го обрал. Пита го съдията: „Кого обвиняваш?“ – „Целия свят.“ Целият свят може да плати дълговете [на героя на] Молиера.

Отива един свободен американец при един голям банкер в Америка и му казва: „Господине, тия пари са на Бога. Трябва да ми дадеш.“ „Прав си – му казва богатият, – но има 500 милиона християни, на които дължа. Господ ми казва, че всичките ще дойдат при мене, да им раздам парите си.“ Направил една сметка: „Аз имам едно богатство от 500 милиона долара и понеже има 500 милиона християни, на тебе се пада един долар. Вземи долара, иди кажи на другите, нека дойдат.“ Така трябва да се разсъждава. Вие искате по 2 долара. Не може по 2 долара. По един. Вие искате да бъдете щастливи. Щастие за един долар. А вие искате за 20, за 30 долара щастие. Това да го няма.

Сега не искам да ви занимавам с оня свят. Казвам: Да влезете във второто отделение. Второто отделение е много важно. Второто отделение е женско отделение. Първото отделение е мъжко отделение, минахте го, то е реално. Женското отделение е второто отделение. При него ще дойдат изкушенията на плода. Иска една мома да се жени – то е второ отделение. Станал си богат – то е второ отделение. Станал си много учен – то е второ отделение. Отиваш на бойното поле – това е второ отделение. Трябва да знаеш как да постъпиш. Даде ти се власт, силен си, как трябва да постъпиш? Второто отделение не е за слабите хора, то е за силните хора. Във второто отделение ще научите закона: какъв трябва да бъде мозъкът ви, главата ви, каква трябва да бъде стомашната система, храната ви каква трябва да бъде. Всички тия неща се учат във второто отделение. Говоря ви за един порядък, който съществува в природата. Не говоря за един порядък, който хората имат.

Вчера настъпих една котка и за пръв път чух една котка да изкряка и веднага намерих музикални тоновете. Като я настъпих, за пръв път чух музикално да говори. Написах едно упражнение, сега няма да ви го кажа, но друг път ще ви го кажа. Това е един котешки мотив. Тъй бързо го изказа музикално, учуди ме със своята музикалност. Настъпих я с моя крак, който е музикален и тя музикално я изпя, песента.

По-съществено за мене, когато съм гладен, [е] да ми дадат един хубав обяд, отколкото да ми дадат едно наследство, което след годин[и] да взема. Когато съм гладен, един обяд струва повече, отколкото каквото и да е наследство да ми дадат. Един обед седи по-горе, отколкото да станеш министър на България. Един обед струва повече, отколкото да станеш пръв министър в България. Чудни са хората, искат да станат първи министри. Вас Господ ви е направил да бъдете царе. Вие мязате на онзи българин, който се върнал от Америка и се явил при тогавашния [княз] Батенберг. Той искал да го направи пръв министър. Попитал го: „С какво мога да Ви услужа?“ Казва му: „Искам да бъда директор на една гимназия.“ Казва: „Ще идете при министъра на просвещението.“ Вие искате една малка служба. Когато ще е служба, служба да е. Ако ще пееш, пей на свят. Не казвай да бъдеш обикновен певец. Първокласен певец трябва да бъдеш. Ще пееш по всичките правила. Различават се по степен. Гениалните певци пеят и обикновените певци пеят и талантливите певци пеят. Само че талантливите знаят повече. Обикновените певци пеят много хубаво. И те пеят като талантливите, но нямат репертоар като талантливите. На един гениален певец репертоарът е по-голям от този на талантливия. Репертоарът на светиите е още по-голям. Един ден ще чуете един хор на светии като пеят.

Някои от вас се интересувате какъв ще бъде изходът от сегашното положение. Нашата Земя наскоро ще пристигне при едно пристанище, едно от най-хубавите пристанища в света. И Слънцето, и то ще пристигне при едно от най-хубавите пристанища. Слънцето от 3 милиарда години, откакто се движи в пространството и за първи път се спира на това пристанище. И Земята, и тя, за пръв път, откакто се е родила, ще спре. От тия пристанища на Слънцето и на Земята ще се качат най-добрите хора, които ще оправят света. Това го наричат в свещените книги, че Христос идел със Светиите. На туй пристанище като дойдат, те ще се качат на Земята. Редът и порядъкът на Земята ще се измени.

Бог е, Който има власт да смени едно управление. Хората правят погрешка, когато искат да сменят Божественото управление. Бог е единственият, Който изпраща да се смени управлението на всичките народи, понеже всяка власт е дадена от Него. Всеки един народ, за онова, което му е дадено, отговаря пред Бога. Властта, която имате във вас, е Негова.

Вие се месите в живота на другите. То не е ваша работа, то е работа на Бога. Ако ви остане свободно време, помагайте на другите, но още своя си живот не сте уредили. Вие още знание нямате. Вас ако ви попитат колко са трептенията на червения цвят, знаете ли? – 428 билиона. Колко са трептенията на портокаловия цвят? – 502. Колко са трептенията на жълтия цвят? – 516. Колко са трептенията на зеления цвят? – 569. Колко са трептенията на ясносиния цвят? – 604. Колко са трептенията на синия цвят? – 669. Колко са трептенията на виолетовия цвят? – 739.

Това са ноти написани. Щом като кажеш 428 и може да видиш червения цвят, право си видял в какво седи светлината. Обичате живота, но като обичаш живота, той има един хубав червен цвят, много приятна червена светлина. Щом живееш добре, тази светлина минава в съзнанието и причинява радост, че живееш добре. Човек, който не може да гледа ясно червената светлина, той не е здрав. Човек, който не може да вижда ясно в съзнанието си портокаловия цвят, индивидуалността не е правилна в него. Човек, който не може да вижда ясно жълтия цвят, в него мозъчната система не е правилно развита. Казвам: Зелената светлина има отношение към нашия стомах, има отношение към нашите гърди, има отношение към нашия мозък.

Ние се интересуваме от неща, които имат отношение към нас, чрез които Бог се проявява. Защото знанието, което не носи светлина за Бога, какво е? Във всяко знание трябва да видиш Божествената Мъдрост и Божествената Любов. Ако в един лист не може да прочетеш Божествената Любов, в един скъпоценен камък не може да видиш Божествената Любов, ако в един извор не може да видиш Божествената Любов, ако в едно насекомо не може да видиш Божествената Любов, какво е твоето разбиране? Какво е твоето понятие? Щом видиш Любовта в туй животно, то ще ти проговори. Казваш: „Малко животно.“ Животните са като малките скъпоценни камъчета.

Вие по някой път искате да развиете търпение. Аз бих ви препоръчал где да научите търпението. Ако искате да станете търпелив, да ви дам един съвет. Сутрин стани и намери някой дебел дъб, тури си гърба на него и кажи: „Моля, научи ме да науча търпението, както ти търпиш.“ Педагог е той. Дъбът е богат с търпение. След туй ще се почувствуваш весел и радостен.

Искате вие да не се обезсърчавате. Когато искам да не се обезсърча, отивам и гледам заека. Заекът, който е толкоз страхлив, не се обезсърчава, има надежда и има силна вяра. Живее по Любов. Никога един заек не мисли да се самоубие. Няма в историята такъв случай. Само веднъж направил една погрешка: като го гонили навсякъде, обезсърчил се и тръгнал да се удави. Дотегнало му и искал да се дави. Дошъл до езерото и всичките жаби наскачали във водата. Казва: „И от мен имало по-страхливи.“ И оттам насетне не е помислил да се дави. Доста музикален е заекът, щедър е. Лицето му е обло. Върви по закона на Любовта. Казва: „Сега съм заек, но за бъдеще ще имам по-добри условия. Засега задните ми крака са дълги, но занапред и ръцете ми ще станат дълги.“ На сегашните страхливи зайци предните крака са къси. Казва: „Не искам да се занимавам с хората, да ги ритам, нека бъдат по-къси.“ Често и човек приема състоянието на заека. Виждал съм заек, като ме види, изправи предните си крака, казва: „Моите почитания.“ Ето една хубава черта. Той казва: „Обичам черния боб, доволен съм от живота, ако идеш при Господа, кажи Му, че съм доволен.“ Казвам му: „На добър път.“ Аз считам, съвременните зайци са пълни с добродетели. Никой заек досега не е извършил едно престъпление – да [уб]ие някого. Никой заек досега не е обрал някого. Само яде някоя тревица и черен боб за врачуване. Знае кога ще дойдат да го гонят, нащрек е. Особена психология има.

Аз веднъж имах само един случай: разхождах се и гледам един заек, който ме гледа и аз го гледам – той има доверие в мене. Аз казвам: „Болен ли си?“ Приближавам се и като го хванах за ушите, размърда се. Слушам го да ми казва: „Аз считах, че си от добрите, няма да ме изядеш.“ Казвам му: „Не, не.“ Помилвах го, погалих го и го пуснах. Голям заек на 2–3 години. Като го пуснах, обърна се, погледна ме и хукна да бяга.

Дайте свобода. Аз считам: един човек, който има доверие във вас, дайте му свобода. Казвам: Аз харесвам твоя живот, понеже в големите изпитания, които имаш, ти живееш добре. Гонят те и ти си пак доволен. По някой път, като изяде малко боб, хората считат, че е престъпление. Един човек като сее боб, той трябва да сее и за заека. Ако българите биха сели 20–30 стръка и за зайците, работата щеше да върви по-добре. Да сеят черен боб и за тях.

Ако не приемем Царството Божие като зайците, не можем да влезем в него. Това значи без престъпления. Ако не приемем Царството Божие тъй, както растенията, в Царството Божие не можем да влезем. Ако не приемем Царството Божие като изворите, в Царството Божие не може да влезем. Ако не приемем Царството Божие тъй, както светлината, в Царството Божие не може да влезем. Постоянно тази светлина иде и раздава своите блага. Тия растения раздават своите блага. Изворите и те раздават. Това са деца. Казва Господ: На такива е Царството Божие, които служат. Трябва да разбираме служението. Всички трябва да служим. Може да служиш както изворите. Може да служиш както растенията. Може да служиш както светлината. Засега всинца можем да служим тъй, както изворите служат. Христос в тия деца вижда ония първите деца, които са слезли от невидимия свят във форма на растения, във форма на извори. Казвам: Всички имаме тази възможност да бъдем като тия деца. Защо ще се безпокоим?

Първото отделение се занимава с Любовта, която има отношение към стомаха. Второто отделение се занимава със знанието, което има отношение към белите дробове. Второто отделение се занимава със свободата, която има отношение към човешкия ум, защото само свободният ум може да мисли. Ние ще благодарим. Щом мислиш, ти си свободен. Щом дишаш, ти си свободен. Щом ядеш, ти си свободен. В три неща ние сме свободни: свободен си да ядеш, свободен си да дишаш, свободен си да мислиш. Навсякъде може да дишаш.

Казва: „Нямам свобода.“ Божествената свобода всички имаме. Ние имаме човешки ограничения. Ако хората биха имали свобода да спрат нашето дишане, нашата мисъл и нашето хранене, тогава робство би имало. Всички тия ненапреднали същества в света извън човешкия живот искат да спрат човека и да внесат във вас едно подозрение. Казват: „По този начин не може, вие трябва да уредите живота си.“

Разни системи за дишането има. Според мене всяка една система, в която не влиза Любовта, Мъдростта и Истината, тя не е система. Любовта се занимава със сърцето. Ти не може да имаш едно добро сърце, ако не се занимаваш с Любовта. Ти не може да имаш един светъл ум, ако не се занимаваш с Божията Мъдрост, със знанието. Тебе стомахът ти не може да бъде свободен, ако ти не се занимаваш с Истината. Има лекарства, но никакви лекарства не помагат. Истинските лекарства съдържат онова, което излиза из Любовта. Има растения, които събират соковете на Любовта. Има растения, които събират соковете на Мъдростта. Има растения, които събират соковете на Истината в света, соковете на свободата. Като ги видиш, свободен ставаш. Много хора са понесли ограничение. Щом [им] дадеш от тия растения, които съдържат соковете на свободата, веднага се освобождават.

Казвам: Три неща има, които хората трябва да изучават. Три неща, с които да се запознаем. Във всеки един човек има един представител, който го представя пред Бога. Всеки един народ има един представител в събранието на Слънцето.

Като се върнете дома, няма да сравнявате второто отделение с вашето отделение. Защото като се върнете у дома, ще започнат да ви посещават същества от по-висш свят, по-висши мисли. Всяка мисъл, която дойде, е възпитателна. Да няма никаква философия дали е вярно. Какво нещо е храната? Ядеш – здрав си. Радвай се на тази храна. Дишаш въздуха – здрав си. Радвай се на въздуха. Идат хубави мисли в тебе – радвай се на хубавите мисли. Защо ще се тревожиш дали ще имаш утре тия мисли? Туй, което Бог е създал, никой не може да го ограничи. Трябва да се съединим със стомаха, да турим стомаха на работа, да служим на Бога. Трябва да турим гърдите на работа и трябва да турим мозъка на работа. Всички трябва да служим на Него, както Той служи на нас.

Сега от вас кой може да благодари? Слънцето изгрява, вие не благодарите. Растенията израстват, вие не благодарите. Ние ги гледаме. Мечтаем за нещо, което никога няма да дойде. Туй, което е дадено, радвай се на него. Радвай се на една краставица, радвай се на една зарзала, радвай се на една череша. Тя ще ти даде повече, отколкото всичките тия неща. Колко ще се повиши заплатата, дали ще станеш чиновник, дали ще станеш министър... Да се зарадваш на една череша е повече, отколкото да станеш министър. Ако ме турят министър-председател, аз 20 пъти ще си дам кандидатурата на другиго. Ако съм актьор, защо ще искам първата роля?

В Божествената драма няма убийство, в Божествената драма няма кражба, в Божествената драма няма лъжа. Тук ще представят една драма, в която мъжът набил жената си. Такива работи няма в Божествената драма. Той като целуне, като прегърне жена си, то е бой. Като я поглади по гърба, то се счита за бой. Като я нахрани, то се счита, че я наказал. Като ѝ даде една книга да прочете, то се счита, че я наказал. Като ѝ дал голяма свобода, то се счита за наказание. Всичките тия неща се считат за наказание. Свобода като ти дадат, то е наказание. Знание като ти дадат, то е наказание. Като те обичат, то е наказание.

В нашата драма е другояче. Не е преведена добре. Другояче трябва да се преведе. На сегашните актьори трябва да се даде нова школа. Ако не приемете Царството Божие като деца, не можете да влезете в него. Всяка роля, която ви се даде, да бъдеш доволен. Бъди доволен от сиромашията, бъди доволен от богатството, бъди доволен от учението. Благодари, че си дете още. Благодари, че много работа в света има, че може да ходиш от място на място. Благодари на Бога тъй, както те поставил. Аз гледам тъй: Ако Господ ме е поставил като пеперуда, ще благодаря. Ще ходя от цвят на цвят. Ако Господ ме е поставил като растение, ще благодаря. Ако Господ ме е поставил като слънце, ще благодаря. Несметни са неговите блага. На Земята може да се живее. И на други, по-хубави светове за бъдеще ще живеем. Несметни са благата на Бога.

Ако не свършите добре второто отделение, не може да влезете в Царството Божие. Сега като свършите добре второто отделение, ще бъдете кандидати да идете на Слънцето.

Струва си човек да служи на Онзи, Който му е дал живота.

Струва си човек да учи за Онзи, Който му е дал знанието.

Струва си човек да учи за Онзи, Който му е дал свободата.

Тайна молитва

38-а беседа, държана от Учителя
на 18.VII.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта
София, Изгрев.