Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езика на Любовта.
Молитва без Любов не се приема. Молитвата е общение с Бога.
Всяка молитва на нас може да действа само ако е придружена с Любов, защото не може да произнесе човек молитва, ако Духът не е изпълнил сърцето му, защото Божественият Дух е, Който произнася молитвата. Молитвата е насочване на сърцето към Бога и концентриране на ума, за да можеш да възприемеш известни Божествени течения. Тия течения трябва да минат през сърцето ти, да ги почувстваш и тогава ще можеш да се молиш. Затуй сърцето трябва да бъде горещо и отворено, за да минават тия Божествени течения и да се хроникират твоите нужди горе и долу. Ангелите, които живеят в тебе, те ще покажат от какво имаш съществена нужда. Тия течения, които минават през вас, те могат напълно да определят и задоволят нуждите ви.
Който се моли от сърце, той непременно ще получи отговор.
Работиш ли за изправлението на своя живот, Господ ще те слуша и ще отговаря на молитвите ти.
Основата на всяка молитва е Любовта ни към Бога.
Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде“. Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори. – Защо? – Защото е зает, не може да се занимава с тебе. Някога ще чакаш отговор месеци и години – зависи какво искаш и как искаш. Ако имаш нужда от хляб, веднага ще ти отговорят. Искаш ли милиони, много време ще чакаш. Все ще ти отговорят някога. – Как ще стане това? – Или ще те осиновят, или на лотария ще спечелиш. От тебе се иска постоянство и вяра.
Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.
Молитвата не трябва да бъде едностранна, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите думи, които се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло.
Мюлер, за когото се разказва, че през живота си е произнесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранвал 2,000 деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детинско настроение е произнасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Такава е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издържането на маса мисионери в Божественото Дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането си, а друг да го тика.
Молете се за себе си, молете се и за другите хора.
Кой пази човека от нещастия? – Молитвата. – Коя молитва? – Която е проникната с Любов. Молитва без Любов, без светлина и без свобода не е истинска.
Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи.
Дългите молитви не омилостивяват Господа. И Господ не говори дълго.
Да четеш постоянно една и съща молитва, това е престъпление.
Да се молиш, това значи да се освободиш от всички отрицателни мисли и чувства, и така чист да се явиш пред Господа.
От сърцето зависи колко далеч ще изпратите вашата молба. Какво е вашето огнище? Ако го направите много горещо, сиреч, ако има тази сила, каквато има горницата, ще можете да изпечете каквато мисъл искате.
Казано е в Писанието: „Когато се молиш, скрий се в тайната си стаичка“. Тайната стаичка, това е духовното тяло на човека. Само така човек ще намери Бога, ангелите и църквата.
Като се молиш, влез в „скришната си стаичка“ – Коя е тази стаичка? Тя е единственото неопетнено място в човешкия свят. Тя е най-чистото място, дето човешко око не е проникнало, нито човешко желание се е проявило, нито човешка воля е действала. Човешката душа влиза в това девствено място и от там отправя молбата си към своя Отец.
Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, в къщи някъде или на улицата?“ – Не можеш. Ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито в къщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал“. Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно. Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Бог.
Какво означава тайната молитва? Тя означава затваряне жицата на телефона, свързана със света. Когато се моли тайно, в себе си, човек трябва да взема свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да остане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущават. И при това положение остани сам, в размишление. Тайна молитва подразбира повдигане на ума към Бога. С други думи, тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към Слънцето, източникът на живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на живота.
Когато Бог не отговаря на молитвата ви, знайте, че вие не сте изпълнили Неговата воля. Щом изпълните това, което сте отложили, и вашата работа ще се нареди.
Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен човек, нахрани го, ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По-добра молитва от тази няма.
Ако мисълта и чувствата на човека не са чисти, той не може да се моли.
Първо ще се молите за необходимото, без което в дадения момент не можете. Който спазва законите на последователността, той получава отговор на молитвата си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Като задоволи нуждите си от първа необходимост, тогава човек започва да мисли за втората, за третата нужда и т.н. Искате ли нещо от Бога, помолете се само веднъж и повече не настоявайте.
Господ обича молитви, които са направени без разположение.
Бог обича молитви без разположение, но искрени, да бъдем като разумните деца. Някой ме пита: „Ти как се молиш и кога се молиш?“ Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля. Аз се моля и като ям, и като пия вода, и като работя – всякога и навсякъде се моля. – „Не ти ли става тежко от толкова молене?“ – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава именно в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата.
Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. – Защо не знаеш? Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш.
Молитвата е наука и вие дълго време трябва да се учите.
И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо и което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Тя има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви научи как да се молите, той ще ви каже: „Аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене“. Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако вие се молите за някого, той ще работи за вас. Няма по-тържествен момент от този, да отправиш ума и сърцето си нагоре към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога.
Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.
При молитвата душата трябва да бъде чиста и празна.
Да сме готови да възприемаме. Не трябва да имаме никакви други образи в душата си освен Бога.
И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да стои в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: „Ние не знаем какъв е образът на Бога!“ Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да си го възстановите.
Колко време трябва да се моли човек, това не е определено.
Най-добрият начин за молитва е човек да бъде прав.
Ще застанеш прав и няма да гледаш нагоре, а направо, в посока перпендикулярна на челото. Молиш ли се, право ще гледаш.
Не е безразлично къде и как човек туря ръцете си при молитва.
Като се молят, хората застават в различни положения: на колене, прави, с вдигнати или със спуснати ръце и т.н. Ако държи ръцете си нагоре, с допрени длани, човек крие нещо в себе си, не е открит пред Бога. След това той отваря ръцете си, с което иска да каже, че се отваря, нищо не държи за себе си. Друг пък се моли със спуснати надолу ръце, с което показва смирение. Това са положения, с които човек прикрива истината. Който се моли така, не може да успява. Тази молитва не се приема. Вместо да повдигне човека, тя му причинява пакости. Разумните същества се отдалечават от онези, на които молитвата е изкуствена, понеже тя произвежда дисхармония в духовния свят.
Когато вдигнеш ръцете си нагоре, ти представяш човек, готов вече за работа. И като се молиш, пак вдигаш ръцете си нагоре – работиш. Като спущаш ръцете си надолу, ти дохождаш до Сатурна, до противоречията на живота. Самото вдигане на ръце има отношение към крайния предел на Вселената.
Във време на молитва дръжте ръцете си отворени, а не свити. Такава молитва не се приема. Тя създава лош контакт с разумния свят, а това води към лоши последствия. Как трябва да държите ръцете си във време на молитва, до това всеки сам ще се домогне. От последствията на молитвата ще вадите заключения, дали право сте държали ръцете си. Всеки сам ще прави опити и ще се учи.
Има смисъл човек да затвори очите си във време на молитва, но ако пред него се разкрие красотата на великото разнообразие на духовния свят. Молитвата е отваряне на очите. Като отвори очите си, човек вижда красотата на света.
Преди да започнете молитвата си, изправете се със спуснати надолу ръце в почивателно състояние и прекарайте десетина минути в съзерцание, свободни от всякакви вълнения и грижи. Това положение на ръцете помага и на правилното кръвообращение. И устата да бъде леко отворена.
Като се изправите за молитва, Бог е вече пред вас.
Искате ли да научите някой човек да се моли на Бога, заведете го в една плодна градина, спрете се при някое дърво с увиснали на него плодове и кажете: „Дигни ръцете си нагоре да си откъснеш един хубав зрял плод!“ Щом вдигне ръцете си нагоре, вие ще му кажете: „Ето, така трябва да се моли човек“.
Във време на молитва ръцете са отворени, а не свити.
Като се молиш, ще застанеш в такова положение, че да се свържеш с положителните сили на природата.
„Не мога да се моля.“ – Как да не можеш? Една дума не можеш ли да кажеш? Като ти се объркат работите, не можеш ли да кажеш: „Господи, бъди милостив към мен! Загазих, не мога да си помогна“. Щом си загазил, ти си попаднал в някоя река. Бог веднага ще изпрати господаря на реката да те извади навън. Силната молитва се състои от две–три думи.
Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположение да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или иначе, положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава.
Да се молим не само когато сме „на тясно“, а непрестанно.
Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.
Най-после, вие всички можете да правите опити и да видите на колко молитви Господ ще отговори. Само че когато се молите, никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде възможно е да си попречите и тогава вие сами ще сте си виновни.
Казано е в Писанието, че „Духът ще ни научи на всичко“. Значи когато Божият Дух, т.е. Духът на Любовта, влезе в нас, Той ще ни научи да се молим.
Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположение да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или иначе, положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава.
Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни. Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви, обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, които отвътре ви се диктуват. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.
Всякога, когато завършвате молитвата си, накрая казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа“. Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.