Имаше двама синове

„Някой си человек имаше двама синове и дойде при първия и му рече: Синко, иди днес, работи на лозето ми.“ Матея 21:28

„Бог е любов“

„Добрата молитва“

Ще прочета част от 21. глава от Евангелието на Матея от 28. стих нататък.

Аз ще взема част от 28. стих: „Някой си человек имаше двама сина.“

Както виждате, числото 2 само по себе си не е интересно, нали? Но това число може да стане положително, може да стане и отрицателно – по количество и по качество, и по съдържание, и по смисъл, и по живот, и по смърт. Ако аз ви кажа двеста хиляди лева в звонкови швейцарски или два милиона швейцарски, или 2 милиона американски долари, туй число е ефикасно, нали? То има ужасна динамическа сила. Или ако ви кажа две хиляди волта електричество пуснато. Или ако ви кажа два милиона войници, добре въоръжени, добре екипирани, идват и т.н. Туй е положителната страна. Ако пък ви кажа двеста хиляди умрели хора или двеста хиляди продадени волове. Това е отрицателната страна.

„Този баща имал двама сина.“ Той отива при едного и му казва: „Синко, иди на лозето.“ Той обещава и не отива. Има известни хора в света, които идват с големи обещания, те са първи в училището, много обещават. Учителят казва, че от тях нищо не става. Има други, които са мързеливи и нищо не дават, но в края извършват туй, което другите не очакват.

Сега има два вида хора, които се обезсърчават в света. Едните най-първо се насърчават, мислят, че много ще свършат и в края на живота си виждат, че нищо не са свършили.

Представете си един богат човек, който е посветил цял живот да спечели пари и е спечелил. Представете си един такъв милиардер като Рок Фелди, който има хиляда милиарда, най-богатия човек в света, а при това лекарят от три години не му позволява да яде нищо освен овесена вода. Хиляда милиарда има този човек, а Господ му заключил стомаха, не може да яде. Пред него кокошчици и пуйчици, и агънца, и ябълки, и круши. И Господ му заключил устата, не му дава да яде. Питам, ако Господ ви повика и ви каже: „Какво искате да ви дам? Хиляда милиарда лева или да ви дам един здрав, отличен стомах, че да опитате с него всичките богатства на света, кое е по-хубаво?“

Всичките съвременни хора имат в основата си едно лъжливо схващане за живота. Ние сме отговорни за туй лъжливо схващане. Ако някой би казал, че туй, което върши, не го разбира, това не е вярно, не е истина, защото вътре в нас има един велик закон, който самоопределя мислите ни, желанията ни, постъпките ни, действията ни, самоопределя ги.

Според сегашното схващане на съвременната наука този велик закон се именува с повече от стотина имена. Аз го наричам велик закон, който определя нещата. Защото според нашето схващане природата в своята целокупност е разумна. Във всички свои схващания, във всички свои проявления, във всички свои прости елементи, във всички свои прости тела тя е разумна. Вие ще кажете: „Как?“ Ако аз взема с дилафа едно въгленче от огнището и го туря във вашия главник, огънят и дилафът не знаят какво върша, но тази ръка, която работи зад този огън и дилаф е една разумна причина. Зад дулото на онова голямо пушкало, дето е турен снарядът, има една разумна сила. Самото пушкало и снарядът не разбират това, но онзи, който повдига пушкалото, за да отправи нанякъде снаряда, той е разумната причина.

Следователно зад всяко едно явление, каквото и да е то, което става в природата, седи една разумна сила, която направлява туй явление.

Сега съвременните учени хора, част от тях, не приемат случайностите, част от тях казват, че всичко е случайно. Но думата „случайност“ и тя сама не е определена. И нито един от тия философи не е определил думата „случайност“ или думата „съвпадение“ на нещата или дали има някаква закономерност. Това може да се провери.

Зад всяка една мисъл, зад всяко едно чувство, зад всяко едно действие седи една разумна сила или вътре в самите елементи или вещи, или вън от тях.

Сега този баща отива при двамата си сина, нали? Отива при първия. Какви са били причините, че единият обещава, но не изпълнил волята на баща си? То е лесно да се каже, но има причини защо не е изпълнил. А другият, който отказал, после се разкаял и изпълнил. И туй си има причини.

Сега, в живота ние трябва да определим нещата строго научно, но не по съвременната механическа наука, но да ги определим строго по своето вътрешно приложение и по външния опит, който ние можем да направим с тях. Защото, каквато и философия да имаме, каквито и идеи да имаме, най-важното в света е това – човек има ли ум, има ли сърце, има ли воля, има ли душа, има ли дух. Някои могат да отрекат душата. Много добре, да допуснем, че отричат душата, но ще приемат, че човек има сърце, понеже чувстват болки. Щом дойде до ума, всеки приема, че има ум. Не може да отрече, че има ум, защото иначе ще бъде безумен. Щом дойдем до душата, до духа, това е един въпрос малко проблематичен, който трябва да се разреши по закона на вероятностите. Математически трябва да докажем съществува ли душа, съществува ли дух. Това е, разбира се, философски въпрос, който учените хора от хиляди години го доказват.

Питам, коя е била причината, която заставила първия син, след като обещал, да не изпълни волята на баща си? Тъй, има много религиозни хора в църквата, много свещеници, проповедници, които с години са проповядвали, водили са един строг живот и не се минават десет-петнадесет години, те се отказват от убежденията си и започват един обратен живот. Има много хора пък, които са водили един живот на отрицание и след десет-петнадесет-двадесет години у тях става един преврат в живота, изменят се тия хора. Законът е верен. Има богати хора, които от висотата на своето положение са започнали много добре, благородни родители са били и слизат до дъното на човешкото общество, свършват с един крайно развален живот. А други от дъното на този развален живот, родени в миазмите на човешкото общество, изкачват се на най-високото положение, заемат най-видно място.

Сега мнозина оспорват, казват, че човек трябва да има условия. Туй е вярно. Трябва да има условия, в които трябва да расте. Има условия – ние ги наричаме условия чисто на живата природа, чисто Божествени условия, които са еднакво дадени на всички хора, а има условия изкуствено пригодени, условия на бедните и богатите. Това са условия изкуствено създадени, това е едно заблуждения. Онзи ваш богат син, който има упование на парите на баща си, няма да се учи. Следователно парите са като една спънка. А онзи, който е беден, беднотията е един стимул на душата. Но ние не оспорваме, че богатството и беднотията могат да направят човека добър или лош. Защото богатството може да направи човека много благороден, може да го направи и много лош, жесток, крайно груб. На друга страна сиромашията може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест. И едното, и другото може да създаде.

Не е богатството, което създава благородството. Не е сиромашията, която създава пороците. Това са условия, при които човешкият характер може да се опита. Знаете ли защо? Ние приемаме, че всяка душа, която е излязла от Бога, приемаме я като един елемент на духовния свят, като един принцип, който вечно съществува заедно с Бога. И тъй е. Сега може да ни оспорват, но ние затова имаме своите данни, може да докажем това на опит. Тази душа има всички свои качества или сили, всички способности, всички дарби, всичко има дадено вътре в себе си. И ако тя иска, в дадения живот, в който е дошла, може да свърши своята работа, за която е предназначението ѝ. Но тази душа същевременно може да се откаже да не върши това и да свърши точно противоположното. Онзи син, който обещал, най-първо той обича баща си, после обикнал себе си и вследствие на това влюбил се в една мома, за която се оженил и се отказал да служи на баща си. Казал: „Двадесет години му работих, не прокопсах. Малко да поям, да посветя време и за себе си.“ Тази негова възлюблена го затирила и той казва: „Чакай, аз отказах по-рано да служа на нивата на баща си, но сега ще отида на нивата да служа поне за хляб.“

Сега туй е външната страна на този въпрос. Ако дойдем сега в днешното общество, там се проповядва, че за да бъде човек добре в този свят, той трябва да има религия. Ако е само това, да бъде на човека добре в този свят, той може да мине и без религия. Аз ще ви докажа. Нима животните имат религия? Птиците имат ли религия? Млекопитающите имат ли религия? И те живеят, и те преживяват. Птиците даже много добре преживяват. Но били ли сте в положението на птиците, да знаете какъв е техният съществен живот? Били ли сте между рибите, които нямат никаква религия, за да знаете какъв е техният обществен строй? Това е ужасно мъчилище, цял ад. Големите риби гълтат малките, малките – по-големите. И тъй, в морето е само гълтане, гълтане. И когато според Дарвиновата теория предполагат, че от рибите са произлезли птиците, предполагат, че рибите най-после от голям зор, като мислили, мислили, са измислили крилата и са излезли да се освободят от туй общество и са станали птици. Та и в туй отношение, като еволюират хората, те еволюират по закона на необходимостта, от голямото зло, което ги притиска. Някои казват, че човек еволюира от голямо добро, защото човекът се облагородил. Казвам, онзи милионер става милионер от страх да не умрат децата му, да не умре жена му, неосигурени, а не от някакво друго подбуждение към труд. Страхът е, който още у всички съвременни хора действа, а не е още от съзнание за Бога.

Аз ви питам, вие, които за Бога проповядвате, имате ли връзка с Бога? Сега това не е за упрек, но аз, като говоря за слънцето, трябва да имам връзка със светлината на слънцето.

Някои ще кажат тъй: „Как да отидем при Господа?“ Аз ще ви дам едно изяснение. Има условия, при които ние не можем да отидем при Бога. Има условия и ето следующия пример. Представете си, че аз живея в една стая, направена от стъкло, и съм херметически затворен. Да допуснем, че водата е жива и въздухът е жив. Хлопа водата на вратата и казва: „Моля, отворете да вляза във вашата стая.“ Казвам, как така е направена стаята ми, че аз не мога да отворя. Тъй съм затворен. Тази вода обикаля наоколо, не може да влезе. Казва: „Не ме приема вътре този господин.“ Хлопа въздухът: „Моля, отворете ми да вляза във вашата стая.“ Не може, херметически съм затворен. И той набляга. Седят и водата, и въздухът отвънка. Питам, защо водата и въздухът не могат да влязат вътре, а светлината влезе вътре? Що е светлината? Значи светлината е емблема на великата, най-възвишената човешка мисъл. И само възвишеното, благородното, онова, което е пълно със светлина, само най-светлата мисъл може да влезе в този непроницаем чертог, дето той живее. И затова всички ние трябва да се превърнем в светлина, светлина трябва да станем. И ако сега не можем да влезем при Бога, ние сме направени от вода и въздух. Разбира се, ние при това имаме някои още потвърди частици и когато Христос казва, че е по-лесно камила да влезе през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие, това се разбира.

Но аз казвам, докато имаме тия тела, тия мисли, тия желания, при сегашните условия при никой начин не можем да влезем в живота, в който Бог живее. Не можем по никой начин да влезем в живота на безсмъртието. Сега и за живота на безсмъртието съвременните хора имат едно странно понятие. Те мислят, че всичкият живот е тук, на земята. Като разсъждаваме по закона на аналогията, нима рибите имат право да кажат, че всичкият живот е тук, във водата вътре, в тяхната форма. Нима те нямат право да кажат: „Нашият живот е най-идеален.“ Нима птиците нямат право да кажат, че всичкият живот е вътре в тяхната форма и среда? Нима млекопитающите нямат право да кажат, че тук, при нас, е животът? Но питам, техният живот в сравнение с нашия по какво се различава? Различава се по това, че животните нямат училища, нямат църкви, нямат свещеници, а военачалници имат. В туй се различават. По-големите от тях са военачалници, но по-малките има кой да ги ръководи. Но досега още науката не е открила да имат свещеници, не е открила още никаква тяхна азбука, написани книги, не е открила още тяхна писана история. Тогава питам, от тяхно гледище животът има ли правилно разбиране? Как бихте си обяснили философията на съвременните хора? Ще кажат, че човек е причина за всичките свои страдания. Защо? За тия коления, бесения, впрягания. Ами защо човек измъчва животните? Самият човек е паднал. Този човек не е в първоначално състояние. Съвременните хора казват, че Господ тъй е създал света, че човек трябва да си похапне месце, да си заколи кокошка и агънце. Тъй е при сегашните условия, но не и първоначално. Значи повидимому има една причина, която видоизменила нещата. Сега отвънка има една жестокост и тази жестокост се е пренесла между царството на хората, но зад тази жестокост има нещо благородно, възвишено. Значи има един закон, който бди не само за престъпленията на хората, но и на животните. И те също се наказват.

В село Чакма, Варненско, на едно дърво пред кръчмата на един селянин кацват две лястовички, две дружки, които си правят две отделни гнезда. Кръчмаринът седи, наблюдава ги. Едната лястовичка донесе тиня, тури я на своето гнездо. Дойде другата лястовичка, вземе тинята ѝ, тури я на своята полочка. Седи, чака наготово. Гледа първата – не върви нейното гнездо. Две цели седмици той наблюдава какво ще стане. Тъй всеки ден, едната като се връща, другата вземе тинята, калта, и я занася в своята полочка. Взимат да се давят и падат долу. Котката на кръчмаря се спуща и хваща една от лястовичките. Отива кръчмаря да провери и вижда, че котката хваща крадеца, лястовичката, която краде калта.

Сега, има един велик закон в света, който бди над всичките постъпки на хората и никой няма да се изплъзне. Природата е разумна. Ние мислим, че в нея няма разум. Там е всичкото заблуждение. Неразумността у съвременните хора е там, дето казват, че Господ е само за простите хора. Не, има един Господ, който хроникира постъпките на хората, определя ги и ги оценява и всекиго въздига според тия постъпки – същият закон. Аз ще ви приведа друг един пример. Разправяше ми го един български офицер. Случило се при последната война, която имаха българите със сърбите. Ето какво се случва: „Като ме раниха сърбите, отстъпих. Минава покрай мене един от моите войници от отряда. Моля му се да ме вземе. Той ме отминава. Минаха повече от петнадесет-двадесет души мои познати. Моля им се, плача да ме вземат. Всеки минава и отминава. Най-после виждам един друг войник, непознат, минава и като му гледам лицето, казвам си: “Този нехранимайко!„ Но гледам, той е последен и след него вече от височините идват сърбите. Казвам му: “Братко, помогни ми.„ Той току се наведе, взе ме на гърба си и ме понесе.“

Значи има един закон, който бди. Този последния, в който нямаш вяра, онова разумното, Господ в него, му казва: „Този човек ще го вземеш. Той заслужава да живее. Вземи го и го изнеси.“

Следователно не мислете, че онзи, който познавате в живота си, той е, който ще ви помогне. Вие не знаете кой ще ви помогне. Само искам да ви кажа закона. В сърцето на последния, на този войник, живее Господ. Там проговори това Божественото. Казва офицерът: „Аз повярвах, че има един Господ, който може да спаси и без приятели. Аз уповавах на своите приятели, че тия мои войници, те ще ме избавят, а онзи, когото не познавам, – тогава за пръв път видях лицето му, той ме избави.“

Добре. Сега вие сте на земята, нали? Вие разсъждавате има ли бъдещ живот, няма ли бъдещ живот, ще живеете ли зад гроба, или няма живот, какво ще бъде вашето обществено положение, трябва ли да бъдете честни и т.н. Вие имате философски възгледи какво е морал и какво не е морал. Вие имате един определен морал. Морал е това, което е в съгласие с великата Божествена воля, което е в съгласие с всичкия живот в света. Това е морал, това е благо. Като направим едно добро за всички, това е добро. Доброто трябва да бъде добро за всички. То не може да бъде добро за едного, а за другиго не. И съвременните религии в туй отношение обещават, те казват тъй: „Елате в нашата църква, елате между нас, слушайте ни, вие ще бъдете спасени.“ Не е така. Въпросът не седи тъй. То е вярно – учителят може да предаде своето знание, но зависи от самия ученик как ще възприеме туй учение. От учителя зависи, но зависи същевременно и от самия ученик. Учителят може да бъде отличен професор, може да е свършил три факултета. Туй ни най-малко няма да ползва ученика. И от самия ученик зависи още.

Сега казваме – Господ е много добър, всеблаг, всемъдър, но туй, което направим, то е заради нас, не е заради него. Ние казваме – той ще ни спаси. Как? Ако правим неговата воля.

Сега, защо е създадена тази земя? Църквата е създадена, за да се молим, а светът – да живеем. Външният свят се отличава по това, което можем да направим ние в даден момент.

Ето сега къде са нашите заблуждения. Аз ще ви приведа един стар мит. Той е следующият.

Във времето на първата раса – това са били най-видните хора, които тогава са съществували, те отдавна са завършили своето развитие. Сега тази раса образува едно царство на земята, наречени бели братя или Всемирно бяло братство. Не вярвайте, че това са въздухообразни хора. Не, това са хора, които имат направени тела и те разбират законите на природата. Те имат разни форми, могат да се явяват и изчезват. Те не живеят в най-високите места на земята, не отгоре, отдолу живеят.

В първоначалното появяване на тяхното царство Бентам Берухи – тъй се наричал първият цар на този народ, имал дъщеря, която завършила своето образование и според обичая той трябвало да направи едно угощение на цялото Бяло братство. Трябвало да даде едно велико угощение за благополучното свършване на курса на дъщеря му по всички науки и затова от световете на ангелите и архангелите, които били по-високи от тях, Господ изпратил трима ангели да донесат на тази млада мома, наречена Елита, по един подарък.

На първия ангел, Емрифил, му било поверено да донесе един скъпоценен камък, най-хубавия скъпоценен камък, с който ангелското царство разполагало. Вторият ангел, Зуневил, бил натоварен да донесе най-хубавите сочни плодове, а третият, Табитуил, бил натоварен да донесе един прекрасен бял кон, за да може тази мома по някой път да си прави своите разходки. Дошли те в царството на белите братя и тия тримата ангели, които били толкова чисти, като я видели, и тримата се влюбили в нея, но не се изказвали – всеки таял това дълбоко в себе си. Тия трима ангели са завършили своята еволюция, но като я видели, почудили се на нейната хубост и интелигентност и всеки гледал по какъв начин да остане за по-дълго време при нея. Първият, като мислил-мислил, най-после решил да влезе в скъпоценния камък, та, като носи тя този камък, да усеща диханието на тази мома. Но като помислил туй нещо, то се хроникирало в ангелския свят и той останал на земята. Само като помислил, влязъл в скъпоценния камък и се вързал.

Турила тя този пръстен със скъпоценния камък на ръката си. Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб, страдание почувствал, че бил вързан в този камък. Тя носи камъка, но той не може да се изяви. Вторият, който носил ябълката, му дошло наум да влезе в семето на ябълката, че като се посади туй семе и израсне, като пипне тя това дърво, да му е приятно. Само помислил това, и веднага се хроникирало горе на небето и останал той на земята вътре в семето, хванал се. Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да чувствам нейната приятност.“

И съвременните хора питат днес кои са причините на техните нещастия. Вие можете да имате една почетна длъжност. Пратени сте в България да я повдигнете, може да сте пръв министър, но като влезете, и почват да минават покрай вашите ръце пари. Вие ще кажете: „Аз не мога ли да вляза в този брашнян чувал, не мога ли да го поразтърся малко, да се осигуря?“ Помислите ли така, вие се свързвате вече. Така ще мислите не само вие, след вас ще дойдат хиляди хора. Има изкушения в света, с които можете да се свържете. Ако един ангел, който е носил този скъпоценен камък, бил изложен на изкушения, така ще бъде и със съвременните религиозни хора. Не говоря за съвременните хора, защото светските хора казват, че еди-кой си министър изял еди-колко си милиона лева на българите. Но ние гледаме малко по-другояче. Ако този министър със своя живот може да стане причина да пропаднат хиляди души, тогава какво струват тия пари? Аз бих казал, нека този министър да изяде един милион лева, но да не поквари нито една душа.

Какво ни ползва нас, че един народ е богат? По-добре беден и честен, отколкото богат и неморален. И право е казал един стар българин на сина си: „Синко, цялото богатство на един честен човек, спечелено с труд, е половина негово, половина на дявола, а богатството на един човек, спечелено нечестно, и всичкото му богатство, и той принадлежат на дявола.“ Значи честното богатство, придобито с труд, половината принадлежи на дявола. Казват: „Че как да не ми принадлежи?“ Питам, онези, които клаха воловете, честно ли ги клаха? Ако ти си един търговец на кожи, то благодарение на тези кожи си станал богат човек. Станал ли си ти рано сутринта, та с честен труд да спечелиш? Не. Благодарение на онзи, който коли кожите. Казваш: „Честно спечелих.“ Да, ти спечели своето богатство на страданията на тия животни. Аз съм виждал как плачат те. Сълзи текат на тия животни. Тия животни чувстват, но ние не влизаме в положението на един вол. Даже, представете си, ние не си влизаме в положението един на друг. На какво се дължи туй? Дължи се най-първо на това, че нашето сърце не е обсебено с любов, малко любов имаме ние. Има ли любов в душата на когото и да е – дали този човек е религиозен или светски, закваси ли се с нея неговото сърце и душа, той веднага става чувствителен и много скоро може да се откаже от своите погрешки.

Някои казват: „Как ще се подобри светът?“ Ние всички трябва да внесем любовта като един метод за подобрение на света вътре. Ние, съвременните хора, не че сме злоради, но ние нямаме начин как да придобием любовта. Всички съвременни писатели, щом заговорят за любовта, ние я считаме за нещо еротическо. Но питайте всички млади и стари, всички писатели какво нещо е любовта, всички казват: „Любовта е, докато си млад.“ Не от любовта произтича всичкият живот. Туй, което вие считате любов, то не е любов. Когато вие придобиете любовта, когато тя влезе във вас, тя дава едно разширение и ще усетиш в себе си един велик мир, ще усетиш една вътрешна сила и няма да бъдете изложени на различни болести. По закона на любовта съвременните лекари може да лекуват всички болести. Всички болести се дължат на безлюбие. Всичките болести се дължат на отрицателните качества, на безлюбие, на известни чувства, които носят омраза. Да, цяла статистика имаме за това. Оженете най-красивата, най-благородната мома за един мъж, който не я обича. Тази мома в една-две години ще се схуми, ще се загуби. Оженете един момък – най-благородния, най-красивия, за една мома, която не го обича, в две години отгоре той ще слезе в дъното на живота. И въпреки тия факти съвременните майки и съвременните бащи гледат да оженят дъщеря си за когото и да е. И казват: „Да я оженим.“ За кого? За онзи, който не я обича. Не. Онзи велик Божествен закон казва тъй – ожени дъщеря си за онзи, който люби тъй, както ти я любиш.

И сега този наш баща, когото ние отричаме, идва и ни казва да живеем по любов. Аз слушам много религиозни хора да казват: „Отсега нататък, от утре ще взема да живея по любов.“ Някой, като ме слуша в беседите, казва: „Аз, като си ида сега, няма да бия, да хукам слугинята си, ще я гледам сестрински.“ Но като си отиде вкъщи, намери, че яденето поизгоряло малко, казва: „Туй учение не е още за приложение. Чакай.“ И шамарите вървят. Ето, ти обеща на събранието, че ще изпълниш волята на баща си, че ще живееш по любов. Идете в църквата и запитайте кой и да е свещеник може ли да се приложи Христовото учение, ще каже – не му е дошло още времето. Не, времето беше още при него, във времето на Христа. Две хиляди години сме закъснели.

Любовта може да се приложи. Тя има свои опити. Туй нещастие, което имаме сега в домовете си, можем моментално да го премахнем. Туй нещастие, което има българският народ, може моментално да се премахне. И нега сега свещениците кажат, че Христовото учение, Христовата любов може да се приложи, а не само да палим свещи в църквата. Не, да приложим туй учение на опит. Не само да ме пита някой: „Ти православен ли си, ти християнин ли си?“ Но аз, като те срещна, питам те: „Ти изпълни ли волята на своя баща? Можеш ли да любиш?“ Туй е, което се изисква сега. Не говорим за държавните мъже, а говорим за онези религиозните. Смешното е, че тия хора, които очакват Бог да оправи света, надяват се да дойде едно управление, то да оправи света. Чудното е да очаква Господ на слугите те да оправят работата. Чудно е да очаква един професор на ученика той да оправи работата. Не, професорът ще оправи сам своята работа. И когато ние говорим по този начин, нас криво ни разбират и казват: „Ето, той говори против църквата.“ Но казвам, Христовото учение, за което палите свещи в църквата, прилагате ли го, приложимо ли е? „Ако ме любите – казва Господ, – ще опазите моя закон.“

Да оставим Христовия закон, но питам, ние сега, православните религиозни хора тук, на земята, живеем ли по любов? Българите нека отговорят живеем ли ние по любов. Не живеем по любов още. Значи любовта във Всемирното бяло братство е един метод. Трябва да се прилага този закон. После мъдростта, това е един втори метод. Любовта носи в себе си живот, а мъдростта светлина, знание. Следователно тя е вторият метод на Бялото братство, в който чрез тия страдания този Божествен закон е почнал вече силно да работи. И ние виждаме сега как бързо идват причините и последствията в този свят. Третият метод, това е истината, която дава свобода. Не можем да съградим съвременното общество на никакви други начала, на никакви други принципи. Вънка от любовта – никакво друго учение. Вънка от мъдростта – никакво друго учение. Вънка от истината – никакво друго учение. Тя в природата си има свое приложение.

Сега, дошъл бащата при първия си син и казва: „Синко, иди на лозето ми.“ Да допуснем, че това лозе е светът. След като ида да работя на лозето, аз ще се развия, мускулите ми ще укрепнат. Защо Бог го е изпратил в света? Да укрепнат мускулите. Защо идват мъчнотиите? Да укрепне нашата воля. Да допуснем, че някои искат да живеят без мъчнотии и казват: „Не може ли без мъчнотии?“ Не, направете живота без мъчнотии – и ще видите противоположностите. Ще дойде време, когато ще се живее без мъчнотии, а сега направите ли живота без мъчнотии, ще видите лошите последствия.

Да допуснем, че едно дете се ражда със сакати ръце и крака. Защо? В това дете има заложени такива отрицателни качества, че то ще стане крадец, престъпник, разбойник. Вследствие на това връзват му ръцете, за да го избавят от тия лоши последствия. Майката вика един свещеник да му чете, в Европа го води при най-забележителните професори – и нищо. Питам, има ли смисъл външно да се лекува туй дете? Няма смисъл и ако нас, съвременните хора, провидението ни е оградило с толкова много мъчнотии, това е, защото имаме зла воля и ние не сме толкова добри. Всякога може да се провери, че не сме добри. Ако дойде някоя вечер някой беден човек, българин, и похлопа на вашата врата и каже: „Братко, приеми ме тази вечер“, ти ще му кажеш: „Нямам място.“ Отиде на друго място. И тук няма място. Иде другаде – ами пари нямам. Ходи тук-там, хванат го стражари, та в участъка вътре. Да, затуй в сегашните условия сакат ще бъде.

Питам, защо този човек е в участъка, какво показва този участък? Да, едновременно многото престъпници показват, че ние не сме на своята висота, не сме на правата страна да действаме, за да се отмахнат тия престъпления. Това не е упрек. Трябва да намерим един начин за оправяне на света. Този начин съществува. В науката на Бялото братство този начин съществува и той е следният.

Никога две същества, които нямат любов, не трябва да имат каквито и да е сношения, отношения или сделки. Това е първото правило. Между тях да се образуват отношения само тогава, когато любовта съдейства да стане едно сближение чрез закона на любовта.

Всеки, който престъпва този принцип, тия, които ще влязат в такива връзки, тези връзки не трябва да ги правят вечерно време, в тъмнината, а на светлина, трябва да знаят лицата си. Българите казват за онези, които се женят – дошла е сляпата събота, значи тъмнината. Тази тъмнина дава отрицателни черти, но този принцип гласи, че онези, които се обичат, трябва да се срещнат денем. В техните умове и сърца не трябва да има никаква отрицателна мисъл, всичко да бъде възвишено и благородно. И второто нещо е, че и двамата трябва да бъдат свободни. Ако и двамата са роби, ако и двамата еднакво имат връзки, не трябва да се женят, не трябва деца да раждат. И двамата роби робчета ще раждат. Който е роб, да се не жени. Тъй гласи учението. Защото, ако и двамата са роби, как ще се женят? За кого ще жениш дъщеря си? Трябва да жениш дъщеря си, когато е свободна. И за кого ще се жени? За Господа.

Ако това ви се вижда странно, отворете целия Стар завет, пророците, ще видите, че туй се е препоръчвало. Това е вътрешната страна, мистическата страна на въпроса. Ще кажете сега: „Где е Господ?“ Аз мога да ви кажа да направите един малък опит. По нашите изчисления човек се е отдалечил от Бога, от правата посока, от първоначалния живот на деветдесет градуса. Ние сме се отклонили на деветдесет градуса от правата линия на нашия живот. И следователно нашият изток е неточен, в обратна посока е, там, гдето не е изток. Запример изток е горе, а ние го търсим в друга посока.

Следователно вътре в тия радости и страдания, там се движи Божествената любов. Дето има радост и страдания, там е любовта. Дето няма радости и страдания, никаква любов няма. Следователно страданията, това е любовта в своите приготовления, тя ни приготвя нови блага. Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини радост. Следователно вие не знаете где е причината, где е Господ. Идете да направите някому добро, но без да знае той или който и да било друг. След като се върнете, ще усетите вътре във вас да трепне нещо живо, нещо вътре ви говори. Никой нищо не ви е платил, но Господ ви е проговорил. Той казва: „Синко, много добре си направил. Аз съм много доволен от твоята постъпка.“

Искате да знаете где е Господ. Идете да направите едно престъпление, счупете главата или крака някому и като се отделите, ще чуете: „Твоята постъпка е скверна, лоша.“ И веднага ще усетиш в душата си едно свиване. Господ ще ти каже: „Това не е право, постъпката ти не е права, не е хубаво.“ Ще кажеш: „Това е угризение на съвестта.“ Няма същество в света, в което този глас да не проговори. Той казва: „Няма да отида.“ Но после се разкаял и отишъл.

Сега отишъл бащата при единия син, казва му: „Иди на лозето ми.“ „Ще ида“ – но не отишъл. Павел на друго място казва: „Боя се да не би аз, който се стремя в този живот, да изостана назад.“ Сигурността не е в нашето верую. Сигурността на живота седи в този вътрешен опит. Нищо повече. Всеки един може да направи този опит. Въпросът за Бога не е един временен въпрос, той е въпрос за душата. Всеки може да го разреши лично, ако има вяра. И след като го разрешите лично, вие ще намерите онези велики методи, чрез които ще можете да работите.

Сега съвременните хора считат, че ние трябва да уредим света. Мога да ви приведа един пример за туй, което наричат провидение. Този пример ми го разказваше доктор Дуков, той сега е заминал за другия свят. Един български прогимназиален учител при отстъплението на българите в сражението си с гърците се забърква и като се вижда между гърците, скрива се в една пещера, гдето престоява три дена гладен. Ако излезе от тази пещера, ще го хванат гърците и ще го надупчат. Нищо повече. Той бил атеист, отричал Бога, но при това положение започнал да се моли, казва: „Господи, ако действително съществуваш, тъй както майка ми и учителите ми са ме учили, покажи ми чрез един пример и аз за в бъдеще ще вярвам. Дай ми малко хляб. Гладен съм, умирам.“ Тъй се молил този учител и не се минава половин час, пред входа на пещерата той вижда, че една костена жаба носи четвърт хляб, слага го там и си отива. Той взима хляба, закусва и се освежава. Като се върнал в Казанлъшко, свиква всички ученици и им казва: „Има Господ и аз вярвам в него“ – разказва си случая. Значи една четвърт килограма хляб е в състояние да убеди един български учител, че има Господ, отколкото цели трактати на Хегела, на Спенсара, на Бекона и на ред богослови, гдето се доказва има ли Господ, няма ли Господ.

Казвам, аз мога да докажа това моментално. Седим в тъмна стая, около мене много философи има и философстват има ли светлина, няма ли светлина. Аз мога да ви аргументирам. Около мене има една кутия кибрит, запалвам свещта, казвам: „Има ли светлина?“ Има, разбира се. Всичките ваши философски трактати, еди-кой си какво казал пропадат. Аз казвам, в нашите джобове има по една кибритена кутия, там са клечките на любовта, на мъдростта, на истината. Извадете ги. Там са клечките, запалете вашата свещ на любовта. Извадете ги. Не ви трябва много. Една клечка. Запалете вашата свещ на любовта, запалете вашата свещ на вярата, практическата вяра. Запалете вашата свещ на мъдростта, гдето е знанието. Запалете и третата свещ, гдето е истината. Изведнъж три свещи ще имате. Светнете вашите свещи, и вие ще бъдете свободни. При тази светлина всички книги можете да ги четете, и правилно да ги четете.

Питам сега, сред сто години къде ще бъдете? След сто години вашите тела, тази материя, която имате – всичко ще бъде разхвърляно из цялата природа, а костите ви ще останат в някой гроб. Но човек не е в своите кости. Ще бъде смешно, след като моята къща изгори, да ме търсят там. Аз съм навънка. Тялото е само една малка сглобена къща, в която моята душа сега може да живее. Има друга една къща. Запример за в бъдеще ние можем да си направим тела видими и невидими. Да станеш въздухообразно същество, да отидеш до слънцето и после да се превърнеш в едно водно същество. А сега седиш и гледаш нагоре, мислиш какво нещо е слънцето. Значи нашите понятия, нашите знания са относителни, а в туй Велико бяло братство, на което Христос е глава на сегашните религии, глава на това Бяло братство… В света за в бъдеще идва една нова култура. Павел я нарича култура на синовете Божии, аз я наричам култура на Божията любов, култура на Божията мъдрост, култура на Божията истина, която ще научи хората как да живеят. И всички учени, професори ще бъдат заняти с всички отрасли на изкуството, музиката, науката, ще научат законите, всички специални методи, при които материята може да взима най-съвършени форми. Сега туй, което се проповядва, туй, което Христос е проповядвал, то не е за афектиране.

Пак ви казвам – нас ни предстои една сериозна работа на учене, всичко трябва да подложим на един вътрешен опит, на анализи, а не да бъдем своенравни. Господ казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“ Следователно това опитване ще донесе онова същинското, от което ние имаме нужда. Сегашната култура във всички свои проявления все отрича нещата. Вземете най-свободните течения. Всички проповядват, че трябва да има убийства. Анархистите, които искат цялото човечество да бъде свободно, казват: „Без убийство не може.“ Питам тогава, в какво се отличават тия хора? А ние казваме – без убийство може. Снегът и ледът можеш да го строшиш с чукове, а можеш да го стопиш със светлината на слънцето и да го превърнеш в пари, във вода, в дъжд, в облаци. То зависи от степента на нашата култура. А при това тия големи парчета лед можем да ги турим в някое пушкало и да разрушим с тях културата. Аз оставям външния свят сега, не се занимавам с тия работи, но се чудя на умовете на онези християнски народи и на онези, които проповядват, че Христос е дошъл да спаси света, а при това не вярват в неговото учение и казват, че то не е приложимо. Приложимо е това учение. То е учение, което носи спасение на света, то ще внесе това ново знание и ще ни научи как да се освободим от сегашните страдания.

Сега вашият баща тази сутрин е при вас и ви пита: „Какво ще каже вашият учител?“ Той сега казва на всинца ви: „Синко, идете на лозето да работите.“ И ако вие изпълните неговата воля, той ще ви даде всичкото свое съдействие, той ще бъде с вас. Ние сме опитали природата и ако някой от вас не вярва, може да дойде да му направим десетина опита и да види, че всичко в света е разумно. Растенията, които считате неразумни, можете да направите опити с тях. Като направиш добро на едно дърво, при известни условия у него може да се събуди съзнанието и да ти отблагодари. Ако вземеш една круша и всяка сутрин ходиш при нея да я разчистваш, да я поливаш с малко водица, тя ще чувства твоето присъствие. Може да направите опит. Доближете се до една круша и разтърсвайте плодовете ѝ. Ако не я обичате, плодовете ѝ не падат. Опитайте някой път и обикнете някоя круша. Времето е тихо, няма вятър, но виждаш тъй, недалеч, пред краката ти ще падне една круша и ще каже: „Аз съм благодарна от тебе, хапни си от този плод.“

Във всичко в света има съзнание и признателност, във всички растения има съзнание. А ние дотолкова сме отпаднали, мислим, че само хората са разумни същества, а за растенията и животните мислим, че са от нисша култура. А при това ние понижаваме себе си – измъчваме животните. Ако аз измъча едно животно, ще измъча и един човек. Ако съм внимателен към едно животно, към човека – още повече. Туй е моралът, с който трябва да се започне новата култура. Майките трябва да научат децата си, че Божественият живот прониква навсякъде, в цялата природа, че Бог е жив и ние всички се проникваме от Божественото.

Сега някои от вас са изпратени делегати да донесат един скъпоценен камък и сте се заклели. Някои от вас, слушателите, сте ангели, делегирани сте тук, на земята, да донесете този хубав скъпоценен камък, този хубав плод и този хубав кон. И се питате защо сте дошли. Дошли сте да поздравите царската дъщеря със свършването на нейния курс, но сте се оплели с един външен Господ, със скъпоценния камък.

Аз ще оставя до половина недовършен този окултен разказ. А в друга някоя беседа ще завърша по какъв начин тия три ангела се развързали. Ще ви обясня по какъв начин и вие можете да се развържете от вашите връзки и да влезете в културата на Бялото братство.

„Духът Божи“

„Отче наш“

Неделна беседа 17 юни 1923 г., неделя, 10 часа