Зная, че Исуса разпятаго търсите

„А ангелът отговори и рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите…“ Матея 28:5

„Отче наш“

„Изгрей, изгрей ти, мое слънце“

Ще прочета 12. глава от Посланието към римляните. Ще говоря върху 5. стих на 28. глава от Евангелието на Матея: „А ангелът отговори и рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите.“

Всяко начало има свой край и всеки край има своето начало. То е един парадокс. Що е началото?

Началото, това е проявление на битието, не на това, което не е било, а на това, което е било и се проявява: Това е начало само за нашето съзнание – подразбирам в ограничена смисъл човешкото съзнание. В момента, когато ние съзнаем нещата, които са около нас, те са начало, а край – когато туй проявеното вече ние го схванем в себе си и го приложим в живота си. Не че изчезва, то е наше вече и туй, което в началото е станало наше, то е в наше разположение.

Следователно всеки един край включва туй, което ние сме придобили. И всякога ние трябва да се радваме за края, защото в края на училището ученикът излиза с един диплом и го носи в себе си. Туй е краят, завършва се с този край. Не че това е край, но с този диплом той влиза в обществото, навсякъде може да си отвори път. Главата, която човек носи със себе си, е един край. На какво? На едно начало. Краката не са още един край. Краката сега са още едно начало, но главата е един край на един завършен живот от милиони години. Тя е една крива. Значи тази глава е един край, в наше разположение е тя. И тя е единственото нещо, което отличава човека.

Сега, какъв е стремежът на човешката душа? Всички имат смътни понятия за душата. Душата физически не може да се разбере. Тя е една същина, която може да се опита.

Единствената реалност сега в света, достъпна за нашите чувства, за нашия ум, това е душата. Духът е нещо непонятно за нас, той е нещо смътно. Сега който и да е философ как ще определи духа. Ама той ще каже, че духът е нещо трансцедентално, че това-онова. Не, това са само думи. Какво означава една дума сама по себе си. Ако ви накарат да определите какво означава думата „любов“, как ще я определите. Ако ви зададат този въпрос, как ще отговорите? Макар че изпитвате любовта, че усещате нещо приятно под лъжичката, но любовта не е усещане. Някой казва: „Аз имам любов.“ Да, но любовта изпълва душата и когато влезем във връзка с нея, тя изпълва всичко, влиза във връзка с цялата вселена. В нея няма нищо глупаво. Мислиш правилно, чувстваш правилно, действаш правилно. Това е любов. Престанеш ли да мислиш правилно, да чувстваш правилно и да действаш правилно, никаква любов няма. „И ангелът срещна жените…“ Кой ангел? Той е ангелът на любовта. Казва: „Зная кого търсите. Онзи разпятия човек.“ Кой е той? Ешуа, Исус. Криво е предадено неговото име. Вие, казва, търсите човека на любовта, той е бил мъртъв, сега е жив. Допреди Христа всички са били под закона на смъртта, любовта не е могла да се прояви. Даже и в сегашно време хората, като говорят за любовта, всички не я разбират. Где е любовта, братя и сестри? Малко обида на учениците – и вие сте готови да изхвърлите от устата си, колкото нечистотии могат да излязат. Не че го искат, но от преизпълване на сърцето си говори човек. Някой път аз ви обиждам, за да видя каква е любовта ви. Натисна малко този мехур, за да видя какво ще излезе. Когато вземете ябълката, понатиснете я, да видим какво ще излезе. Сладчина. Като бутнете една змия, какво ще излезе? Отрова. Като бутнете една бомба, какво ще произведе? Смърт.

И ние се радваме сега запример, че става преврат. Не се радвайте на преврата, защото ще замязате на онзи турски хамалин, който взел билет от лотарията, лотариен билет, и случило се, че на лотарията се разигравал един голям английски параход, който се паднал на този хамалин. Досега хамалинът бил щастлив, но когато го въвели вътре в парахода, той казал: „Това мое ли е?“ „Твое е“ – му казват. И той полудява. Турете днеска който и да е човек на власт, и ще видите, че той полудява. Този човек, който довчера е бил благ и добър с всички, вземе ли властта, почне да дава този под съд, онзи под съд, почне да подозира всички наоколо си, смразява се с цял свят. Защо му е този параход, който може да го смрази с всички хора в света? Казвате: „Е, аз да имам един параход.“ Защо ти е този параход, който може да потъне сред океана? Каква полза от него? И ти да потънеш с него. Защо ти е този параход?

Дълбокият смисъл на живота се крие другаде. Казва се в стиха: „И ангелът рече на жените…“ Не казва на мъжете, на жените казва. Ще кажете вие: „А, на жените.“ Защо на жените? Най-първо Бог говори на сърцето. Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ На сърцето говори. Жената сърцето ли е? Всеки един мъж или жена има сърце. Най-първо туй невидимото, туй вечното почва да говори на сърцето. Значи него търсите вие. Кого? Любовта търсите вие, проявената Божия любов. Сега как мислите вие, какво е любовта? Някой казва, че любовта е един лъч. Не, любовта не е един лъч. Всеки един лъч има свое начало и свой край, а любовта няма никакво начало и край. Любовта се проявява навсякъде, тя прониква и обхваща всички неща. Тя никога не се отлъчва, нито се измъчва, нито се отлъчва, нито излиза, нито влиза. Някой казва, че изгубил любовта си. Не, не се лъжете. Онзи, който казва, че е изгубил любовта си, никаква любов не е имал. И онзи, който казва, че е придобил любовта си, никаква любов не е имал. Не е любовта, която може да се придобие. Светотатство е да казваме, че придобиваме и изгубваме любовта си. То значи да придобиете и изгубите Бога, който не е собственост.

Аз говоря на учениците, които мислят, че имат дълбоки философски разбирания. Онзи, който мисли така, той е далеч от схващане дълбочината на Царството Божие и онези ангелски мисли, които могат да се схванат с ангелски умове, а не с тия умове, които вие имате. Бога не можете нито да го придобиете, нито да го изгубите. Как ще придобиеш туй, в което ти живееш, и как ще изгубите туй, в което си ти? Може ли? Где е философията тогава? Казва се: „Изгубих.“ Какво си изгубил? Ти си вътре в Бога. Как ще го придобиеш? Не може да го придобиеш. Как ще го изгубиш? Не може да го изгубиш. Туй, което ние наричаме придобивка и изгубване, то значи, че си дошъл в съгласие с Бога, нагласил си се с Бога, придобил си го. Изгубих го, то значи, дошъл си в разногласие с Бога, т.е. изгубване на онази връзка, която сега съществува.

Сега този ангел срещна жените. Той ни среща и днес. И аз зная какво търсите всички вие. Вие търсите някого. Вие не сте щастливи. Кой от вас е щастлив? Аз бих желал да срещна щастлив човек.

Наричам щастлив човек този, на когото душата е пълна с любов. Дигай го, слагай го, запушвай го, откъдето искаш, вари го, печи го – той е като един извор – навсякъде все си извира. Най-после ще те накара да го пуснеш. Той казва: „Ще ме оставиш да извирам.“ Аз не говоря за онези малките изворчета като на малкото кутре, а за онези големи извори, които образуват тия хубави реки, които поят нашите хубави градини и ни дават тия сочните плодове. Това значи да имаш връзка.

Сега, като прочетете някой път 12. глава от Посланието към римляните, вие можете да си направите коментарии върху този стих.

Сега вие имате същността, вие сте в Бога, живеете вътре в него, вие имате начало, имате и край. Край имате, понеже глава имате, мислите. И сърце имате. Слава Богу, значи имате два края. Имате глава, която мисли, и сърце, което пулсира, то е пулсът на целия космос. Във висшата математика има изчисления, които ние знаем. Има известни таблици, в които са направени изчисления как бият сърцата на всички хора. Няма души, на които сърцата да бият еднакво. Много се лъжете, ако мислите, че сърцата на всички хора бият еднакво. У някои хора, след като сърцето направи десет удара, има един малък промеждутък. У други, сърцето след като направи двадесет удара, има един малък промеждутък, у трети – след тридесет удара идва промеждутъкът, у четвърти – след сто удара и т.н. – различни промеждутъци има. А тия междини знаете ли какви са? Това е свързване с цели светове. Някога трябва да има такива промеждутъци, в които движението на сърцето като че моментално спира и всичко остава в един моментален покой, за да можем да чуем една Божествена мисъл, която се предава на душата ти. Щом я чуеш, движението на сърцето пак започва. Значи всичкият този шум трябва да престане, за да чуеш.

Следователно според тия съотношения на ритмите тази междина показва с какви светове си свързан – дали с Млечния път, дали със съзвездието или други някой. Тия светове имат различни добродетели, които носят на душата ти в този момент.

Някой път сърцето на някой престава за повече време и те казват: „А, сърцето ми спря, трепна.“ И се изплашват. Не, промеждутък е това. Чакай, спри се, няма нищо. Промеждутък е то, чакай. Било е време, когато твоето сърце не е било. Какво се плашиш? Ти си жив. Този свят, в който нашето сърце бие, то е един начин на живеене. Има хиляди и милиони начини, по които човек може да живее. Туй е хубостта на живота. Бог може да създаде, да преустрои туй сърце и по друг начин. Има хиляди и милиони начини, по които то може да бие. По колко различни начини може да се преустрои? Ние едва сме започнали живота на сърцето.

И казва ангелът на жените: „Аз зная, че вие търсите Исуса разпятаго.“ Ние търсим разпятия, но ние не искаме да се разпънем. Знаете ли на какво мязаме ние? Запитват някого: „Защо сте дошли в София?“ „Имам богат роднина милионер. Осиромашал съм, та да може той да ми помогне.“ Търси го той. Защо? За да може да вземе нещо от него. Ако този богатият роднина беше беден, никой не би го търсил и дума не би станала заради него, но щом е богат, всички го търсят. И сега този Исус всички го търсят. Мислят, че това е едно благочестие. Но този ангел казва: „Зная защо го търсите.“ Този ангел туря един промеждутък и пита: „Вие готови ли сте за тази любов?“

Аз няма сега да тълкувам думата в лош смисъл. Когато един слънчев лъч падне върху някоя змия, тази змия използва ли този лъч? Не, тази змия е направила отрова от този слънчев лъч и е готова да вземе жертвата си. По същия закон, ако любовта дойде в едно неподготвено сърце, туй сърце ще излее отрова, то е готово да изяде всички. Туй опитват хората от хиляди години.

Следователно ние не търсим онзи наш роднина от любов. Не, ние го търсим от користолюбив, да вземем нещо. И след като си изтъкат платното, казват: „Ритаме ти кросното.“ И окултната школа има такива ученици. Христос имаше осемдесет и двама ученици и един ден по едно съвпадение им казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен.“ И всички изведнъж казаха: „Ние мислим, че тоя учител е от Бога, а той не е на себе си. Ние не можем да го следваме.“ И седемдесет души се отделиха от него. Не е този учителят. Останаха само дванадесет ученици и той ги попита: „Вие искате ли да се отделите?“ „Не – казват. – Учителю, при кого да отидем? Ти имаш думите на живота.“ Числото 12 сборът му е 1 + 2 = 3. Никъде не могат да отидат. Защото две вълни, като се срещнат, никъде не могат да отидат, не могат да се повърнат назад.

Две същества като изпратят мислите си, тези мисли никъде не могат да отидат. Нашите мисли нямат обратни решения. Такъв е законът в природата. Две чувства проявени, като се срещнат, както в часовника, не могат да се върнат назад по закона на туй сливане. Щом се срещнат те, ще дадат една велика насока, една трета насока.

Следователно числото 3 е един велик закон на проявление на Божията любов. Щом твоята мисъл, твоите чувства се съединят с Бога, те ще дадат тъй наречената еволюция, развитие, проявление, въздигане, усъвършенстване, разширение на човешката душа. Туй е човекът, който трябва да разбере, да познае себе си.

И следователно, след като излязоха седемдесетте, това е мъжкият принцип, аз ги наричам твърдоглавите хора, за които се изискват десет години, за да узреят.

Числото 7 аз го наричам числото на твърдоглавите, за които се изискват десет години, за да узреят. Слънцето може да ги грее десет години, нищо не става. Аз употребявам тия думи – след десет години няма да остане глава, която да не узрее. Е, бъдещето не е на числото 7, бъдещето е на числото 3. Ще каже някой: „Защо?“ Защото това число е свещено. Нима костта на един светия е свещена? Тази кост сама по себе си може ли да живее? Като се докосне някой болен до тази кост, може да оздравее, може някой слаб да прогледне, но тази кост не може да прояви своята сила, тя не може да възвърне своя живот, не може да оживее. Тази кост може да направи много чудеса, но тази кост няма сила да прояви своя живот, защото е сама.

И следователно Христос казва: „Тия седемдесетте нека си вървят.“ На другите казва: „Вие тритях, т.е. дванадесетте ученика, искате ли с тях?“ Те му казаха: „Не, ние разбираме закона.“ Нека си отидат те в света, те ще учат своето учение, те ще учат своите закони. Те са плачещите в света, те са числото 7, те са от седемдесеттях, те са множеството, те са, които се бият, те са, които управляват света, които правят тия закони, които бесят. Те са, които казват, че с революция ще се оправи света, че не може по друг начин. Набие жена си, децата си, слугата си, всички. И ние ги наричаме тия културните хора. Аз ги наричам самотните хора. Тъй ги нарича един професор в университета – самото, което лекува хората, а себе си не може да лекува. Да ви докажа, че и в природата е така. Торта може да даде живот на една лоза, на една ябълка, на една круша, на една слива, но на себе си живот не може да даде. Торта не може да даде живот на себе си, но на другите може да даде живот. И ще ми каже някой: „Ние като умираме…“ Да, вие като не можете да живеете, ние ще използваме този живот. Ние ще вземем вашия живот и ще го използваме.

И казва ангелът: „Ние знаем кого търсите.“ Кого? Разпятия човек, най-силния, онзи, който може всичко да направи, който може да осъди брата си. И виждаме, че Христос всичко може да направи. Той казваше: „Аз не мога ли да помоля Отца си да ми прати дванадесет милиона ангели да оправят света? Мога, но аз не съм от тях, не съм от седемте, аз съм от трите.“ И тогава бързо постави гърба си на цяло едно римско царство и казва: „Бийте сега, да видим!“ И започнаха: „Ти си цар еврейски, ти ще оправиш света, спасител на света, туй е срам. Ти ще дойдеш да оправиш света. Ти си дошъл да лъжеш, да разваляш империи.“ „Бийте – казва Христос, – бийте, плюйте, колкото искате, колкото можете. Един път, последен път е това. Втори път не можете да биете и да плюете вече.“ Не само това, но ще му дадем и един кръст, нали е силен. Като му туриха кръста, казаха: „Свърши се с него, този поплювко.“ Поплювко нарекоха Христа и още много по-лоши имена му туриха: „Светът щял да спаси! Дошъл да се препоръчва, че е син Божий, че храм ще съгради в три дни, а един кръст от сто килограма не може да носи. Свърши се с него!“ Заковаха го и казваха: „Слушай, ние имаме един закон в света и такъв като тебе, който не може да мисли, заковаваме го. Да знаеш, като дойдеш втори път в света, да знаеш как да говориш и как да мислиш.“ „Заковете ме, направете всичко, което знаете – казва Христос. – Заковете ме и след туй, вие като направите вашето, аз ще направя моето.“ Започнаха те, събра се тази тълпа: „Хайде де, нали си цар, слез да спасиш себе си. Какво седиш горе, нали си цар. Слез и ние ще повярваме, устата ти бяха много големи.“ „Не – казва Христос. – Този, който се качил на такова дърво, не слиза вече. И аз не слизам от това мъртво дърво. Само от живи дървета слизам. От мъртви не слизам.“ Защо не слиза? Онова растение, което е пуснало корените си в торта, е мъртвото дърво. То трябва да седи, да изсмуче всичките сокове. Този мъртъв живот ще го взема, от него нищо няма да излезе. „От туй мъртвото дърво – казва Христос – ще изсмуча всичките сокове.“ Сега нас искат да ни препоръчат, че навсякъде има свещени неща – и в Индия, и в Америка. Навсякъде има изоставени свещени неща. Те са сила, те са живот, но тия неща сами по себе си не живеят.

И срещна този ангел жените. Той ходи сега на земята между хората, знае кого търсите. Сега това не е за ефект. В приложението на Христовото учение вътре има положителна страна. Тази страна е толкова проста.

Човек, за да се домогне до духовния живот, до същността, до безсмъртието, това е един от най-простите методи. Вследствие на тази простота хората не вярват днес. Кажете на когото и да е този прост метод, не може да го повярва. И ще употребя тази проста турска поговорка: „И да го видиш, не го вярвай. И да ти го казват, не го приемай.“ Ние не сме от тези, които да отказваме и да приемаме. Няма защо. Аз съм за онзи велик Божествен закон, който сега действа, в който Бог сега се проявява. Когато дойде някой астроном, в какво седи неговата астрономия? Той ли създава астрономията? Той изучава онези звезди, които от милиони, милиони години са създавани. Той предсказва, че известна планета ще се яви. Той ли я създава? Не. Той прави човешките умове будни, да се събудят, да видят онова великото, славното, което ще дойде. Когато някой каже, че ще стане промяна, той ли прави нещата? Не, ние искаме само да събудим човешкото съзнание и когато се събуди, да разбере туй, което Бог върши в света. Вашето съзнание, вашите сърца и умове трябва да бъдат будни. И казва Христос: „Будни бъдете!“ За кое?

Сега е време. Сега е най-опасното време. Може да заспите и да останете отвънка, защото този Божествен трен е толкова точен, че само с една минута може да закъснеете. И като станете – няма го вече. Е, питам, ако един човек който е живял толкова милиони години и е прекарал толкова страдания на земята, трябва ли за един такъв момент да пропуснете този трен и да схване туй великото. Ще си прости ли за тази своя немарливост? „Не – казва той. – Сега всички трябва да бъдете будни.“ Че има ли за какво да се съмняваш? Ама еди-кой си не учи право. Отгде знаеш, че той не учи право? За умния човек всичко е умно, за глупавия човек всичко е глупаво. Умният човек, като му кажете и най-глупавите работи, веднага ще ги размести. Той мяза на онези – има такива даровити художници, които рисуват концертно рисуване. Ти му дадеш най-кривите линии и от тия кривите линии той ще изкара една шапка, едно фустанче, една ябълка, круша и др. Ти му дадеш едно колелце, той изкара нещо хубаво, направи око, уста. Дадеш му някои прави линии, той изкара нос, той е майстор художник. Ти прави, каквото искаш, нищо не можеш да изкараш. Такова нещо е Божественото вътре в нас. Каквото безобразно да направи дяволът, каквото да криви, като дойде Божественият дух, той всичко туй го преобразява и казва: „А, смисъл има в тия неща.“ Туй е великото изкуство. Тази Божествена любов, този разпятия, като дойде, ще тури всичко в Божествена хармония.

Сега много пъти казваме: „Да се любим, да се обичаме.“ Че как ще се любим? Ти можеш ли да любиш някого? „Ние можем да се съберем двама.“ Аз казвам така: „Братко, ние ще се съберем, ще повикаме Господа на любовта и той, като дойде, всичко ще направи. Сега ще се хванем двамата, ще се обърнем към Бога със сърце, ум и воля и като дойде той, всичко може. Не дойде ли той, и проповядвания, и всички обръщения, всички неща са празни. Но дойде ли той, има вече закъснение и животът се изменя.“

„Всички днешни страдания – казва Павел – не могат да се сравнят с всички блага, които ще дойдат, със славата, която ще има да се открие.“ Той е същият закон.

Казвам, когато дойде любовта, страданията, противоречията, терзанията – всичко туй не ще може да се сравни с един любовен момент. Знаете ли какво нещо е един любовен момент? То ще бъде един момент на преживявания, един любовен момент. А то е велико нещо.

Един такъв момент на преживявания, да срещнеш Господа, когото от милиони години очакваш, да го зърнеш и да проникне един лъч от него. Ще бъдете спокойни. Всеки да гледа в себе си. Всеки в себе си. Свободни трябва да бъдем. Когато един гледа погрешките на другиго, той го приспива. И когато аз видя, че някой спи, зная, че друг някой не му праща добри мисли. Пратете му добра мисъл и ще видите, че той ще се развесели. Прати му една добра мисъл. Че как няма да спи, ако аз с двата си пръста му натисна очите. Как няма да спи. Ще спи. Ако аз с ръката си му натисна устата и кажа: „Говори!“ Че как ще говори. И после казват – на еди-кой си брат не му беше добре, неразположен беше, спеше му се. Да, но еди-кой си брат не му прати добра мисъл: „Зная кого търсите.“

Сега туй усилие трябва на всинца ни, за да турим едни Божествени условия за работа. Този момент… за да може да схванем тази Божествена любов, с която крачка по крачка Бог се приближава при нас. И като се приближи, две неща са фатални. Ако Бог те намери буден, когато се приближи при тебе, ти ще израснеш като едно семенце, ще се развиеш и ще дадеш плод, но ако не те намери намясто, ти ще изгниеш и няма да дадеш плод. Такъв е Божественият закон. На онези, които го чакат, Бог дава живот, а онези, които спят, слизат надолу и вследствие на това изгубват условията. Не че Господ иска това, но вследствие на нашата немарливост слизаме в една по-гъста материя, образува се по-голямо търкане, явява се огън. Семенцата, които ще растат при този огън, ще изгорят, ще се развали животът, ще се роди смъртта. Следователно в една по-гъста материя се ражда смърт, а в една по-рядка – живот. Когато човек влезе от по-гъста материя в по-рядка, очаква го смърт, и обратно – когато влезе от по-рядка материя в по-гъста, пак го очаква смърт – същият закон.

Казва ангелът: „Туй разумното, Божественото, на жената, на сърцето…“ Сега нас ни говори ангелът: „Зная кого търсите.“ Кого? И какво трябваше да правят там тия жени? Знаете ли какво трябваше да правят те? Те трябваше да хванат този ангел за ръцете и да му кажат: „Кажи ни где е той, къде е?“ А те се уплашиха. Те трябваше да го хванат за ръцете. Когато ние обичаме някого, хванем майката за ръцете, казваме: „Где е той?“ Така и ние трябваше да хванем този ангел, да кажем: „Кажи ни где е този, когото ние търсим.“ Трябваше да хванем капака с двете си ръце – с любовта и мъдростта, и да му кажем: „Кажи ни где е той.“ И този ангел, като види това усърдие, ще се усмихне, ще каже: „Елате с мене.“ Той ще ни поведе и ще ни покаже пътя нагоре, пътя към него.

„Зная – казва – кого търсите.“

Търсенето е хубаво нещо. В каквото и да е отношение, трябва да търсим. Търсете богатство, знания търсете. По-добре е работа, отколкото леност. Ние трябва да отворим един нов лист. А сега казваме: „Това не искаме, онова не искаме.“ Не, трябва ни един нов стремеж. Душата трябва да се стреми да реализира каквото да е в този свят. Прав е светът, който търси своето щастие. Ние няма да отричаме тази деятелност на света. Тя е на мястото си. Бог е турил всичко намясто. Да кажем, днес в света става един преврат. Защо? Господ тъй е решил. Стамболийски не е довършил своето образование и следователно Господ го праща да си довърши образованието. Аз го облажавам, отива наново. Той беше на почивка, на ваканция, сега Господ го праща да се учи. Онези, които сега бяха пратени да се учат, те са сега в почивка, от университет ще дойдат, сега тях ще тури Господ. Университет е светът. Едни излизат от университета, други влизат в университета. Университет е то, велик университет. И факултети има. Той е особен. Едни свършват университета, други не го довършват. Свършват само първите два семестъра на университета, а те са осем, има още шест семестъра. Стамболийски е свършил два, след това още два и най-после ще му останат още четири. Пък и вие (Учителят се обръща към тия от стаята) има да свършвате още университета. Пък и вие (към тия, които са на двора) има да довършвате този университет, не само те.

Там, в този университет вие ще намерите разпятия човек, Исуса, там, в този университет вътре. Не само те. Там, в този университет вътре той преподава уроци. И при най-трудните задачи, при най-тежките изследвания, там ще го намерите, в университета вътре. И казва: „Зная кого търсите.“

И вие казвате: „Кой е виноват?“ Няма виновати хора в света. Това са хора на науката. На Стамболийски ще кажем: „На добър час. Ще свършите още два семестъра.“ На онези, които излизат от университета, ще им кажем: „Вас поздравяваме, радваме се, че свършихте два семестъра.“ Трябва да знаете един закон: насилието ражда насилие, любовта ражда любов, мъдростта ражда мъдрост, истината ражда истина. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Туй е един велик закон: кой каквото посее, таквоз ще жъне.

Следователно по закона на любовта – без насилие, широка свобода във всичките възгледи за Бога, да оставим душата си свободна. Да мислим за Бога, тъй както намираме за добре. Да не ни налагат никакви символи, никакво верую. Нека ни оставят свой символ, но да го оставят на наше разположение, да го вземем, когато искаме. Нека ни съградят една църква, но да ни оставят свободни, когато искаме, да влизаме в нея, а не – камбаната сега ще бие. По някой път и аз казвам: „В десет часа ще ме слушате.“ Но аз не казвам: „Елате да ме слушате.“ А: „Ако искате, можете да дойдете в десет часа да ме слушате.“ И аз изменям времето. Мога да го изменя с пет минути по-рано или по-късно. Да бъдем свободни и всичко да става по едно вътрешно споразумение, всичко да става по любов. Само тогава няма да имаме недоразумения, разногласия.

В мене има една черта неизменна, по която аз се отличавам от всички хора. Тя е, че аз съм толкова наивен и чистосърдечен, че всеки може да ме излъже. Като ме излъже десет пъти и дойде при мене, и пак приплаче, пак го повярвам. Виждам, че ме лъже, но не се съмнявам, не е в натурата ми – една черта, от която никога няма да се освободя, от веки веков тъй ще си остана прост. Аз виждам – в това отношение няма да се поправя, ще ме лъжат. Казвам, тъй е рекъл Господ. Аз ще се похваля с тази черта, че съм много прост, че може да ме лъжат хората но в мене има една друга черта, че аз никога не мога да излъжа някого. И колкото да се опитвам да излъжа, не мога. Онзи човек, който е толкова прост, че всеки може да го излъже, той не може да излъже никого. Защото, за да те излъжат, ти не си умен човек.

И казвам, хората трябва да добият туй чистосърдечие, не да може всеки да ги лъже. Защо не. Казвам, е, брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми, задигнал хиляда лева – няма нищо. Той може да има нужда от пари, жена, деца има, аз нямам. Но пък тия пари не са мои и той има толкова право да ги вземе, колкото и аз. Ама закони имало, че туй-онуй.

Казвам, обществото си има свои закони. Прости трябва да бъдем всички по сърце. Туй трябва да бъде една черта за всички ни. Да се не съмняваме в Бога. Туй проповядвам на всинца ви. Слабата страна на учениците е там, че не искате да лъжете, не искам да ви коря, но някой път дойде дяволът и казва: „Възможно е Господ и той да се измени.“ Не, никога. Невъзможно е вечното, безграничното да се измени вътре в себе си. Невъзможно е. Кой ще принуди Господа? Има едно начало вътре в света, което никога не може да се измени. То е Господ. Не се съмнявайте. Не търсете този Господ извън себе си. Търсете го вътре в себе си и вътре в хората. Вие ще го чуете вътре в душата си. Аз го виждам. Има известни моменти, аз ще ви покажа някой път Господа, да го видите, да видите неговите микроскопически проявления. Затуй ви трябва особен микроскоп. Няма да ги видите като по бял ден. Особен микроскоп има, който може да увеличава тридесет и пет милиона пъти. За моя микроскоп, с който можете да видите проявлението на Бога, трябва едно напрежение на ума. И като видите тия проявления на Бога, трябва едно напрежение на ума. И като видите тия проявления на Бога, казвате: „А, каква радост настана в душата ми.“ Там вътре, в невидимото, в тия дълбочини на битието, Господ работи тайно в човешките сърца и в човешкия ум. Той работи във всяка една клетка отвътре и поправя, поправя. Той поправя всички тия охкания в света и един ден всичко туй ще го докара в ред и порядък. И казва: „Не бойте се.“ „Ама, Господи, много ме боли.“ „Почакай, почакай, понеси малко. Ти си юнак, след половин час болката ти ще престане.“ „Но пари нямам.“ „Ще имаш след половин час.“ „Гладен съм.“ „След половин час ще имаш.“ „Ама жена ми е болна.“ „Не бой се.“ „Ама жена ми е болна, ще умре.“ „Не бой се. Тя ще възкръсне, втори път ще дойде.“ „Ама дълги години.“ „Друга ще ти дам.“ „Ама може ли?“ „Може.“ „И тя е болна.“ „Трета ще ти дам. Ще ѝ дам друго тяло и ще влезе в друг фустан.“ Само формите се изменят. Други фустани, а същата душа.

Чудно. Може ли една душа да влезе в друго тяло? Може, може една жена да влезе в един фустан и в друг, и в трети, и в сто фустана.

Казвате: „Възможно ли е човек да се облече в сто фустана?“ Всичко е възможно в Бога. От гледището на Бога всичко е възможно. Аз от гледището на Бога гледам, не от човешко гледище.

И така, ангелът казва: „Зная кого търсите.“ Вие търсите човека на любовта, който носи всички проявления на Бога. И ние трябва да го хванем и да му кажем: „Кажи ни где е.“

Сега аз няма да се обръщам към вас, да ви казвам: „Любете Бога.“ Аз зная едно нещо за вас и то е следующето. Че Бог ви люби. Дали вие знаете това, аз не се интересувам, но аз зная, че съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: „Колко са блажени тия хора, че Бог ги люби.“ Туй е цялото ваше нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете, че той ви люби. Няма нито един от вас, когото Господ да не люби. И знаете ли каква любов има към вас? Това съм изследвал един, два и три, и сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас. Вие да съзнаете, че този, който ви люби, всичко прави не заради себе си, но заради вашето добро. И затова Писанието казва: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“ Но аз турям друг един стих: „Всичко съдейства за добро за онези, които Господ люби.“ Не е ли този стих по-силен? Всичко съдейства за добро за онези, които Господ люби, а не които любят Господа.

И казвам сега на вас. Всичко съдейства за добро, защото Господ ви люби. Дали вие го знаете това, или не, не е важно. „Ама аз съм го заслужил.“ Не, туй е, защото Господ те люби, затова ти се е случило туй. Туй е обяснението на живота. Там е нашето щастие, че Бог ни люби, а не защото ние любим Бога. И ако нещо ни се случи, то е заради великата Божия любов, с която Бог постоянно влива в нас – влага, влага и един ден ще се пробуди съзнанието ни и ще познаем, че Бог ни люби. „Аз зная кого търсите вие.“

Сега този човек, когото търсите, той слезе долу, за да работи, и пак отиде горе. Той се скри долу и отиде там да работи. Аз виждам сега как работи този човек. Всички хора днес са нещастни. Казвам, Бог ви люби.

Това е Словото, което днес ви давам. Намерил съм, че всинца Господ ви люби и аз ви намирам за много щастливи хора.

„Росна капка“

„Добрата молитва“

Неделна беседа 10 юни 1923 г., неделя, 10 часа