Т. м.

Каква разлика има между числата 12 и 21, 13 и 31, 14 и 41? Сборът от числата на 12 и 21 е 3, но разликата между тях е с 9 единици. Сборът от числата на 13 и 31 е 4, но те се различават едно от друго с 18 единици. Сборът от числата на 14 и 41 е 5, но разликата между тях в количествено отношение е 27. В числото 12 на първо място стои единицата, което показва, че тя заповядва. В 21 на първо място е двойката. Значи двойката заповядва. Ако числата 12 и 21 представят човешки домове, в първия дом мъжът управлява, а във втория – жената. Като изучавате числата, виждате, че всяко число съдържа в себе си известен брой единици. Това е външната страна на числата. Те имат и своя вътрешна страна, която Природата старателно крие от окото на обикновения човек. И животът има две страни: външна и вътрешна. Що се отнася до външната страна на живота, мнозина я разбират, но вътрешната страна – малцина я познават. Зад всяко число Природата е поставила нещо, което открива само на разумните. На обикновените хора тя представя числата само като количествени величини.

Като не разбират Законите на живота, хората се морализират едни други, но въпреки това не се изправят. – Защо? – Не знаят как да се морализират. Да морализирате човека, това значи да му помогнете, без да го изложите, без да накърните неговото достойнство. В един анекдот из руския военен живот се разправя как постъпил генерал Кутузов с един от своите офицери. Последният имал обичай да стои дълго време в сутринния си халат и така се явявал пред войниците. Това било известно на генерала. Една сутрин той посетил полка, където служил въпросният офицер, и го заварил в същото положение: в халата и с чашка кафе в ръка. Генералът се приближил към офицера, поздравил го любезно и казал: „Моля, разведете ме в частта си, да видя как вървят работите“. Понеже нямал време да облече формата си, офицерът се принудил да изпълни моментално желанието на генерала. Той станал от стола си и тръгнал с генерала на обиколка. Минало цял час, когато офицерът, заедно с генерала, се върнали на мястото, откъдето тръгнали. Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед. Какви са били съображенията на генерала, да се разхожда цял час с офицера, за това могат да се дадат различни тълкувания. Важен е резултатът от тази обиколка. От този ден офицерът никога не се явявал пред войниците си в халат.

В ранен утринен час млад войник се разговаря с млада, красива мома. В това време минава полковникът и вижда, че войникът не го поздравява. Той му извиква: „Войник, защо не козируваш?“ Стреснат от гласа на полковника, войникът се обръща, застава пред командира, без да каже нищо. Веднага момата пристъпва към полковника и спокойно отговаря: „Той беше с лице към мене, разговаряхме се, затова не ви видя“.

Питам: Право ли е постъпил Кутузов? – Право е постъпил. – Право ли е постъпила момата, която защитила войника? – И тя постъпила право. Тя била интелигентна мома. Като разбрала, че войникът ще бъде наказан, тя го защитила, за да намали наказанието му. – Защо полковникът не отговорил нищо на момата? Той можа да ѝ каже, че не е нейна работа да се меси в задълженията на войника. В лицето на момата полковникът познал дъщерята на неговия генерал. Явява се въпросът: от уважение към генерала ли отстъпил полковникът, или от уважение към момата? Ако бяхте вие на мястото на Кутузов, как щяхте да постъпите? Добре е постъпил Кутузов. Той приложил един от методите на Природата. Когато имате някакъв недостатък, Природата ви хваща за ръка и ви разхожда известно време, докато съзнаете недостатъка си. След това ви връща на мястото, откъдето ви е взела. Природата е разумна, не изобличава човека, но го изправя.

Каква поука можете да извадите от двата примера, които ви дадох: за Кутузов, който се разхождал с офицера по целия лагер, и за войника, който се разговарял с генералската дъщеря? Това са два примера, които много рядко се случват. Едва ли ще се случи втори път на главнокомандващия армията генерал да се разхожда по целия лагер с офицер, облечен в халат. Едва ли ще се случи втори път войник да се разговаря с генералска дъщеря. И офицерът, и войникът са изложени пред началствата си. Ако някой от вас се намери в едно от двете трудни положения, кое бихте предпочели: да бъдете в положението на офицера с халата, или на войника, който се разговаря с генералската дъщеря? За предпочитане е положението на войника, защото момата се застъпва за него, а офицерът нито сам може да се оправдае, нито друг някой се застъпва за него. И в двата примера има нещо за подражаване. Постъпката на Кутузов е благородна. Той даде един урок на офицера, без да го изобличи. И в постъпката на генералската дъщеря има нещо благородно. Тя взе отговорността на войника върху себе си и го защити пред полковника.

Примерите, които ви дадох, са ценни като образци за отношенията между хората. Като мислите върху тях, можете да спрете вниманието си върху постъпката на Кутузов, върху положението на офицер с халата и върху заключенията, които войниците си вадят, когато гледат как Кутузов и техният ротен се разхождат из лагера. Във втория пример има пак 3 положения: положението на генералската дъщеря, на войника и на полковника. Всеки човек може да изпадне в едно от тези 6 положения и трябва да знае как да постъпи. Когато човек изпълнява известна служба, трябва да бъде внимателен, да не дава лош пример на окръжаващите. Ако е началник, той трябва да знае кога и как да прави забележки на своите подведомствени. Мислите ли, че офицерът, който се е разхождал с Кутузов, си позволил втори път да се явява пред войниците си в халат?

Да се върна към числата, с които започнах лекцията. Казахте, че в числото 12 единицата е на първо място. Значи тук управлява принципът на мисълта – разумният принцип. В дом, където разумността управлява, ще се чува само философия. Всички ще говорят за наука, за музика. Всички ще учат, ще пеят и свирят и ще говорят върху това, което правят. В числото 21 управлява двойката – принципът на сърцето, т.е. на чувствата. В такъв дом ще се говори за благодеяния, за ядене и пиене, за всичко, което се отнася до чувствата. Всяко число носи известен род енергии в себе си, които влияят върху човека и го заставят да работи. Ако някое дете се роди през месец декември, при пълнене на луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата, защото е родено зимно време, в студа. Студът е едно от неблагоприятните условия в живота. Тия условия, именно, заставят човека да мисли. Чрез мисълта той разрешава и най-мъчните си задачи. Ако някое дете се роди през месец май, чувствата ще вземат надмощие. Това дете ще чувства повече, а ще мисли по-малко. Месец май е от благоприятните месеци през годината. Той разполага повече към музика, песен, ядене и пиене. Както месеците декември и май представят влиянието на два противоположни рода енергия, такова нещо представят числата 12 и 21.

Числата, с които работим, са живи. Щом е така, не е безразлично дали ще работите с числото 12 или 21. Тези числа съдържат едни и същи цифри, но местата им са променени. С промяна на местата им става промяна в гамата и в енергиите, които действат в тях. Не е безразлично дали едно дете е родено в дом, където играе роля числото 21. В първия случай бащата има надмощие, а във втория – майката. Следователно в първия случай детето, което се роди в този дом, ще прилича на баща си и по ум, и по характер. Във втория случай то ще прилича на майка си. Сборът от цифрите и на двете числа е 3. Значи резултатът е един и същ. Това показва, че човек трябва да реши задачите на живота си, независимо от това, дали ще ги решава по пътя на ума или по пътя на сърцето. Има известна разлика при решаване на задачите по пътя на ума от тия, които се решават по пътя на сърцето. Важно е обаче задачите да бъдат решени. За пример, в дома на числото 12 дохожда един беден човек. Как ще постъпят с него? Ще му дадат съвет, как да подобри положението си, за да излезе от беднотията. Ако същият човек отиде в дома 21, там ще му помогнат материално: ще му дадат пари, хляб, някоя стара дреха. Кой дом е постъпил по-разумно? И двата дома могат да постъпят разумно, и двата могат да постъпят неразумно. Ако в дома 12 му дадат добър съвет и от сърце, постъпката е разумна. Ако само го морализират, постъпката не е разумна. В дома 21 могат да му дадат необходимата подкрепа за деня, а могат да му дадат голяма сума, с която да го спънат.

Има случаи в живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с любов. И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите.

Две деца намират едно малко, тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент край тях минава един възрастен човек и като вижда какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява защо постъпи така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. Те не виждат бомбата, не разбират какво може да произлезе от тяхната игра. После той им разказва какво нещо е бомбата, как действа тя, и те се успокояват. Добре постъпил този човек. Той спасил децата от едно нещастие.

Сега и на вас казвам: Не си играйте с фитила на бомбите, нито със самите бомби. Те са огън, от който можете да пострадате. С други думи казано: Не си играйте с думи, които могат да експлодират. Ще кажете, че има невинни думи, като въженцето на фитила. Наистина, невинни и безопасни са тия думи, но ако не са свързани с бомби. Щом се свържат с бомба, те стават опасни и причиняват големи нещастия. Силата на думите, с които си служите, се познава от резултата, който те произвеждат. Понеже не знаете какъв ще бъде крайният резултат на думите, с които си служите, вие трябва да бъдете внимателни какво ще кажете и как ще го произнесете.

В Природата съществува морал, който има отношение към всички същества в живота и в Природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества. Човешкият морал е валиден само за хората, а моралът на Природата – за всички същества. Този морал не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителен за всички живи същества. Никой не може да избяга от отговорност пред морала на разумната природа.

Казвате: „Какво отношение имат към нас Кутузов, офицерът с халата, полковникът и войникът?“ Колкото и да ви се виждат далечни тези примери от вас, те имат отношение към вашите прояви. Кутузов представя Природата, която хваща човека и го развежда в полето на собствения му живот и му показва погрешките. Когато човек не постъпва правилно с ближните си, Природата ще го хване за ръка, ще го заведе настрана и ще го научи как трябва да постъпва. Във втория пример момата е Природата, а полковникът – ученикът. Природата се застъпва за онеправдания, а на ученика дава един добър урок. В третия пример, с двете деца, Природата се проявява чрез възрастния, чрез неговата разумност. Той предпазва децата от резултата на техния опит. Всички хора – възрастни, млади и деца, имат детински желания. Всички обичат да правят опити, но за повечето от тях не са готови. Тази е причината, поради която много от опитите свършват с експлозия.

Днес ви дадох три примера – за Кутузов, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тях, да видите как се проявява разумността в човека. В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите на какво можете да уподобите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. За пример, момата може да се уподоби на съвестта в човека, а момъкът – на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува – няма да бъде наказан. В този случай момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека. Ще изнеса още един пример. Представете си, че момък и мома се разговарят. Момъкът е добре облечен, с нови дрехи, представя се за богатски син. В това време един човек се приближава към момъка и му казва: „Господине, моля, платете си дрехите“. Този човек е търговец, от когото момъкът си купил дрехи, но забавил с изплащането. Момата веднага запитала търговеца: „Колко струват дрехите?“ – „5,000 лева.“ – „Заповядайте, вземете тези 5,000 лева, които аз дължа на момъка.“ Търговецът благодарил и продължил пътя си. След това момата казала на момъка: „Сбогом, днес заминавам за странство. Повече няма да ме видите“.

Какво разбирате под думата „самовъзпитание“? Да се самовъзпитава човек, това значи да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертва. Човек може да се намери в положението на Кутузов, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже да си плати дълга. Обаче той му казва това направо, без да го извика настрана. Защо постъпва така. Какво има предвид? Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати. С това той постига целта си: и двамата се засрамват. Момата изважда от джоба си 5,000 лева, дава ги на търговеца, но след това се разделя с момъка.

Следователно, като си представи всички положения, в които може да изпадне, човек трябва да знае как да постъпва, и то най-разумно, с най-малки противодействия и недоразумения. При каквото положение да се намира, човек трябва да се справя разумно. Това значи метод на самовъзпитание. По този начин, именно, човек може да възпита ума, сърцето и волята си. Още със ставането си от сън човек трябва да предвижда какво може да му се случи през деня, за да вземе предварително мерки. Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му като условия на растене и за самовъзпитание. Като четете или ви разказват случки от живота, виждате, че те имат двояко въздействие върху вас: добро или лошо. Разумният се ползва от всички случаи на живота, а неразумният – не може. Благородните и добри постъпки действат благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание. За пример, след защитата на момата пред полковника, последният започнал да става по-мек и внимателен към войниците си.

Следователно, каквото и да ви се каже за човека, не бързайте да се произнасяте и да критикувате. Има кой да възпитава човека. Ако сам не се възпита, Природата ще го възпита. Всеки човек е поставен при условия да се огледа и възпита. Все ще се намери някой да ви даде един добър урок, от който да се поучите. Не е лошо, че греши човек. Лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях. Добрата страна на погрешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително към всеки, който греши. Не е въпрос да се поощряват погрешките, но не съдете грешния, падналия и слабия. Човек понякога греши, без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, където падането е неизбежно. Обикновеният човек се учи от своите погрешки, а мъдреците – от грешките на другите.

Примерите, които изнесох в днешната лекция, представят методи, с които Природата си служи при възпитанието на човека. Разумният човек ги използва за самовъзпитанието си. За следния път нека всеки от вас изнесе 3 примера от живота: единият пример да бъде подобен на този с Кутузов и офицера, вторият – на полковника и генералската дъщеря, а третият – на момата, която платила дрехите на момъка. Ако не можете да дадете такива примери, не правете опита, който децата направили с въженцето на бомбата. Избягвайте опити, на които краят води към нещастие. Направите ли такъв опит, молете се да дойде възрастният и разумен човек с ножчето си, да пререже въженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че реже въжето, не се сърдете, че се бърка в работите ви. Той ви спасява от нещастие. Благодарете му, че прерязва въженцето. Следователно видите ли, че започнатата работа не върви, или дойде някой да ви попречи, не роптайте. Щом работата ви не върви, това показва, че невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. 10 пъти да развалят работата ви, не съжалявай. За предпочитане е да прережат въженцето на твоя опит, отколкото да го оставят да изгори и бомбата да избухне. За пример, някой следва по медицина, но работата му не върви. Навсякъде среща пречки: в изпитите пропада, другарите му не го обичат. Той се чуди защо става така. – Много естествено. Медицината не е за него. И да свърши по медицина, той не може да бъде полезен на хората. За да не страда повече, предварително прерязват въженцето на неговия опит. Друг следва по богословие, но не му върви. – Защо? – Някой прерязал въженцето му. Човек трябва да се заеме с тази работа, която е определена за него. Това значи да върви в правия път на доброто. Кога ще стигне до него, не е важно. Важно е човек да постигне целта на своя живот. – По кой път се стига към целта? – По мекия път, т.е. по пътя на разумността.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 13 юни 1930 г., София, Изгрев.