Т. м.

Представете си, че имате един динамически център – начало на нещата. Понеже е в постоянно движение, този център ще образува около вас един кръг, който ще бъде толкова голям, колкото е голямо съзнанието ви. В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък. Тази е причината, поради която човек не може да измени Законите на Природата. За пример, каквото и да прави, човек не може да не диша. Дишането е процес, който е предвиден от самата Природа. Човек може да диша правилно или неправилно – от него зависи, но по никой начин не може да не диша. Ако диша правилно, той ще има едни резултати; ако диша неправилно, ще има други резултати. Ще кажете, че условията на живота го заставят да диша правилно или неправилно. – Това са субективни схващания. Условията на живота не са по-силни от Природата. Следователно те не могат да изменят естествените процеси, които стават в човека.

Съвременните хора трябва да се научат да мислят логически, не по законите на обикновения ум, но по законите на висшия ум, където всичко става по един съвършен начин. Там цената на нещата не се определя по количеството им, но по качеството и по начина на изработването. Представете си, че имате един килограм вълна. Вие искате да я увеличите, да стане повече. Каквото и да правите, не можете да я увеличите. Единственото нещо, което можете да направите, това е, да я изработите фино, да я изпредете на тънки жички. Колкото по-тънко е изпредена, толкова по-интелигентни сте вие. Можете ли да изпредете такава жичка, с която да отидете оттук до слънцето, или поне до месечината? Тънките жички представят мислите на човека. Не е въпрос за количеството на нещата, но за тяхното качество. Казват за някого: „Тънко преде този човек“. Това значи, че пипа майсторски, т.е. мисли майсторски. Когато пипа майсторски, от един килограм вълна той може да изпреде една жичка, дълга от земята до слънцето. Който не е майстор, и 1000 килограма вълна да има на разположение, нищо не може да изпреде. Изпридането на вълната определя интелигентността на човека, както и степента на развитието на неговото съзнание. От това, именно, зависи доколко човек може да използва условията, в които живее. Интелигентността и способността на човека се определят още и от връзката му с Първата Причина. Доколкото човек мисли за Първата Причина на нещата, дотолкова тя го има предвид. Велико благо е за човека да се ползва от вниманието на Първата Причина.

Като ученици, вие трябва да изучавате пътищата, чрез които животът се изявява. Ако пък изучавате вътрешния смисъл на кръга, ще разберете противоположностите в живота. Кръгът показва какви възможности се отварят за човека, за развиване на живота му. Кръгът има много радиуси. Значи той съдържа много възможности за постигане на човешките желания. Който може да използва тия възможности, той разполага с магическата пръчица в живота. Магическата пръчица е радиус в кръга. Колкото по-голяма е магическата пръчица, т.е. радиусът на кръга, толкова повече възможности се крият в него. На какво може да се уподоби радиусът в човешкия живот? Според някои радиусът в човешкия живот е мисълта: според други – чувствата. Мислете по този въпрос, да го решите правилно. Сегашните хора решават и са решили много задачи, но всички не са правилно решени. За пример, и досега още математиците решават въпроса за квадратурата на кръга, но не са го разрешили. По отношение на въпроса за квадратурата на кръга, учените изпадат в положението на Настрадин Ходжа, който карал 10 магарета. Като слизал от магарето, започвал да брои колко магарета води със себе си. Преброил ги, излизат 10 на брой. Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали 9. Пак слизал от магарето, броил ги – 10 магарета. Така той слизал и се качвал на магарето, но не могъл да преброи магаретата. Той се чудил къде се губи едното магаре – не се сещал, че магарето е под него. Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин Ходжа изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.

Като се говори за магарето, веднага си спомняте, че то е символ на нещо. – На какво е символ магарето? – На упоритостта. Обаче защо е упорито магарето, не знаем. То си има някакви основания да бъде упорито. Какви са неговите съображения за това, не знаем. И растенията са упорити, когато ги теглите, с цел да ги извадите от земята. Има растения, които мъчно се поддават на изкореняване. Те се държат здраво за корена си, защото знаят, че ако ги изтръгнат от земята, ще се лишат от живота си. Следователно може би и магарето има основателни съображения да бъде упорито. Растението също има основания да бъде упорито, да не си подава главата извън почвата. Обаче водата не може да бъде упорита.

Упоритостта е отрицателно качество. Щом е така, не развивайте упоритостта си, но я възпитавайте. Да възпитава човек отрицателните си качества, значи да стане господар на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всеки човек. Да стане господар на себе си, първо, човек трябва да знае как да управлява ума си, а после, чрез ума – сърцето си. Умът и сърцето са слуги на човека, които трябва да се управляват. Само разумният господар може добре да управлява слугите си. Ето защо, ако човек не е разумен, слугите му, т.е. умът и сърцето му, ще го напуснат и ще отидат при друг господар. Преди да управлява ума си, човек трябва да знае законите, на които умът се подчинява. Тъй щото, добрият господар не създава нови закони за слугите си, но спазва ония закони, на които те трябва да се подчиняват. Природни, разумни закони управляват ума и сърцето на човека. Следователно от вас не се иска нищо друго, освен да зачитате тези закони и да следите за тяхното изпълнение. Това значи да бъде човек господар на ума и на сърцето си. Изучавайте разумните природни закони, прилагайте ги на място, за да се справяте лесно с мъчнотиите си.

Като ученици, вие трябва да се вглеждате в Природата, да изучавате явленията, които стават в нея, и да правите преводи на тия явления. За пример, ако минавате край буйна река, помислете какво означава реката; ако при започване на някоя работа духа силен вятър или слънце грее, помислете какво означава вятърът или слънцето и във връзка с това какъв ще бъде краят на работата ви. Природата говори на разумните същества чрез символи, които те трябва да превеждат правилно, да намират скрития смисъл в тях. Само разумният човек прави верни преводи. Глупавият вижда, че стават промени в Природата, но не ги разбира. Щом не ги разбира, той даже не мисли за тях. Само разумният човек може да гладува и да жадува. Само той знае какво нещо е чистота. Глупавият жадува и гладува, но само физически. Ние считаме един процес истински, когато се отнася не само до физическия свят, но и до духовния и Божествения. Гладува и жадува само онзи, който е опитал нужда от хляб и вода и в трите свята – физическия, духовния и умствения.

Човек е дошъл на земята за 3 неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е на физическия свят, той ще работи, ще заеме положението на работник, в широк смисъл на думата. От физическия свят той ще се качи в духовния, където ще стане певец. От духовния свят ще се качи още по-горе – в Божествения, където ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишената мисъл. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишената мисъл в живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл. Това подразбира истинската молитва. Следователно, да работиш във всички области на живота, да пееш и да изливаш чувствата си в пълна хармония и да съзерцаваш, т.е. да възприемаш и прилагаш възвишената мисъл, това е задача на ученика, това е задача на всеки човек, който е дошъл на земята.

Какво придобива работникът в живота? – Учи се. – Какво придобива мистикът? – И той се учи. Следователно човек е изпратен на земята да се учи. Като придобива знания, същевременно той трябва да ги прилага. Не прилага ли знанието, което е придобил, той ще се намери в положението на натоварена камила. Знанието не трябва да бъде товар за човека. Колкото малко да е, прилагайте го. По този начин ще имате представа за силите си и за знанието, което сте придобили. Ако не прилагате, ще приличате на малкото дете, което мисли, че и с въдица може да извади голям сом от водата. С въдицата си то може само да докосне сома, но не и да го извади. – Защо? – Въдицата е слаба за големия сом. Човек трябва да знае с какво знание разполага и каква е неговата сила. Ако не познавате силата си, ще се намерите в положението на сина на един турчин, който като чувал от баща си да се говори лошо за гяурите, често ги закачал, подхвърлял им обидни думи. Синът на турчина бил малко момче. Един ден той извикал на баща си: „Татко, хванах един гяурин“. – „Доведи го при мене.“ – „Не ме пуща.“ Всъщност гяурът хванал детето, а не детето – гяура. Казвам: Не се занимавайте с мъчни въпроси. Не закачайте гяурите. Не ловете големи сомове и китове. За вас са лесни въпроси. За вас са малките рибки, които се ловят с въдица. Големите риби – сомове, китове – са само за ума. Упражнявайте се умствено, да видите как ще се справите с големите мъчнотии, първо в ума, а после на физическия свят. – „Какво да правим, като не вървят работите ни добре?“ – Пейте! – Ако и с пеене не успявате, молете се и съзерцавайте. После започнете отново да работите. Щом се затрудните в работата си, започнете да пеете. Ако и с пеене не ви върви, молете се. Работа, песен или музика и мисъл са три свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използва разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно.

Защо трябва човек да пее или да свири? – Ако не пее и не свири, той не може да мисли. В света съществуват три неща: движение, хармония и мисъл. Музиката е необходима за мисълта, както храната за стомаха. Без музика и хармония човек не може да мисли правилно. Щом не може да мисли правилно, той не може да има никакви постижения. Можем да кажем, че музиката е необходима за ума, за душата и за съзнанието на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в живота си. Като знаете това, пейте и свирете, да се свържете с разумния свят, който е готов всякога да помага. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пеете и свирите добре.

Дръжте в ума си трите думи – работа, музика и мисъл, за да бъдете във връзка с разумния свят. Той иска да подведе работите на човека към общ знаменател, за да се развива правилно. Свърже ли се с разумния човек, човек може да работи, да пее, да свири и да се моли съзнателно. Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с Природата. Докато не се свърже с Природата, той ту пада, ту се повдига. Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята разумна и съзнателна воля. Дълго време трябва да упражнява мисълта си, да стане способен да възприема красивите мисли. Всички хора не могат да бъдат музиканти и работници, но всички могат да мислят право. Понеже човек е мислещо същество, мисълта му трябва да бъде права. Не е достатъчно само да мислите, но право трябва да мислите. Правата мисъл изтича от Бога. Следователно свържете се с Бога, за да създадете своя мислен свят. Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо, дали Бог ще го одобри. После, вижте дали вие го харесвате. Ако имате одобрението на Бога, всички хора ще го одобрят. Пейте и свирете, като че сте сам в света.

Упражнение: Вдигнете дясната ръка нагоре. Свалете я долу. Забелязвате ли някаква разлика при вдигането и свалянето на ръката? Който е чувствителен, ще схване различните течения: възходящи и низходящи. Чрез ума си човек може да проектира ръката си много високо, около 10–20 километра нагоре. Също така мислено може да свали ръката си много ниско, 10–20 километра в дълбочината на земята. В първия случай човек възприема течението на висши енергии, а във втория – течението на низши енергии. В този смисъл, ако искате да реализирате някоя възвишена идея, ще насочите мисълта си нагоре. Отправите ли мисълта си надолу, към центъра на земята, не можете да реализирате идеята си. Същото се отнася и до молитвата. За да бъде приета молитвата ви, и със затворени очи да се молите, отправете мисълта си нагоре. Не само двете посоки, нагоре и надолу, имат различно влияние, но и посоките напред и назад, наляво и надясно, оказват различно влияние върху човека. Забелязано е, че когато човек тръгне по работа и след първата крачка напред направи една назад, това показва, че се е разколебал.

Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успяват? – Защото не обръщат внимание на малките работи. Те не държат сметка, с десния или с левия крак тръгват, нито къде държат ръцете си, нито на положението на главата си. Те мислят, че това не е важно. Всъщност и малките работи имат такова значение, каквото и големите. Някой държи ръцете си отзад и се чуди защо работите му не се нареждат. Дръжте ръцете си в такова положение, че да хармонират с мисълта. Като знаете това, никога не дръжте ръцете си отзад. Хармония трябва да съществува не само между движенията и положението на ръцете и краката и мисълта на човека, но във всички негови прояви. Например, облеклото, прическата, движенията на човека трябва да отговарят на мисълта му. Забелязано е, че поетите, музикантите се обличат по особен начин, носят дълги коси. Това отговаря на положението им, което заемат, и на мисълта, която ги занимава. Те са по-особени хора от обикновените, затова и външно са особени. Добре е между мислите и желанията на човека и неговия външен вид да има съответствие, но той трябва да се пази от пресилване на нещата. Всичко естествено е приятно и хармонично. Обаче наруши ли се естественият вид на нещата, те губят своята красота. Важно е за човека, да не би, вместо да изпише вежди, да извади очи.

Задачата на всеки човек е да изправя погрешките си. – „Какъв метод можем да приложим за изправяне на погрешките си?“ – Методът на снега и на водата. Ако сте сняг, но сте изгубили чистотата си, трябва да ви поставят на огън, да се стопите. Първоначално ще се превърнете във вода, която от действието на топлината се превръща на пара. Като отиде в пространството, парата се втечнява; тук тя се охлажда и във вид на дъжд отново пада на земята, но вече чиста. Част от дъждовната вода прониква в земята, където се прецежда, и оттам отново извира от земята. Част от нея пък отива в морето. Следователно, както водата се пречиства чрез прецеждане, изпаряване и дестилация, така и човек може да се освободи от погрешките си и да стане чист. Това е бавен процес. Има и по-бърз процес, който се определя от бързината на човешката мисъл. Ако мисълта на човека се движи с бързината на светлината, той ще стигне до слънцето за 8 минути; ако мисълта му се движи с бързината на експреса, той ще стигне до слънцето за 250 години. Ако мисълта му се движи с бързината на биволска кола, той ще стигне до слънцето за няколко милиона години. Мисълта на разумните хора се движи с бързината на светлината, на обикновените – с бързината на експреса, а на глупавите – с бързината на биволската кола. Между мисълта и светлината има известно отношение. Като знаете това, работете върху мисълта си, да увеличите нейната светлина и бързина.

Работете върху трите неща: работа, музика и мисъл – отдолу нагоре, и мисъл, музика и работа – отгоре надолу. Като ставате сутрин от сън, пейте тези думи. Направете една песен и пейте я често. За следния път нека всеки се опита да състави от тези думи едно музикално упражнение. Думите на упражнението ще бъдат: работа, музика и мисъл, или: работа, хармония и мисъл.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 20 юни 1930 г., София, Изгрев.