Превръщане и съпоставяне

Т. м.

(Изпя се музикалната тема върху думите: работа, хармония и мисъл.)

Темата за следния път: „Предназначението на съня в Природата“. Можете ли да заставите сития да яде? Ако е въпрос за ядене, гладният всякога е готов да яде.

Нека трима души напишат на дъската по една единица. Други трима да напишат по една двойка. Когато няколко души напишат едно и също нещо на дъската или на лист, написаното се различава. Трите единици също се различават. Втората единица е поставена по-ниско от първите две. Първата единица пък е малко пречупена, което показва, че условията ѝ са неблагоприятни. Както единиците, така и двойките, написани от тримата души, се различават.

Оттук вадим заключението: Природата, която съгражда човешкото тяло, при всички случаи внася известно разнообразие. Тя гради все човешки къщи – телата им, но те се различават едно от друго. Устата на някои хора е малка, а на други – голяма. Малката уста показва, че Природата разполага с малко материал. При направа на голямата уста, Природата разполага с повече материал, вследствие на което се проявява щедро. Тази е причината, поради която тия хора са щедри на думи, т.е. много говорят. Чешма, която има широк отвор, пуща изобилно вода. Ако отворът на чешмата е малък, водата тече слабо. Някои хора имат тънки вежди, други – дебели. И това различие се дължи на вътрешни причини в човека. Очите на някои хора са малки, а на други – големи. Причината на това се крие в часа на раждането. Хора, които са родени вечер, при малко светлина, имат големи очи. Ония, които са родени през деня, при много светлина, имат малки очи.

Различието между хората съществува не само във външните им черти, но и в техния вътрешен живот. За пример, един човек има силно желание да постигане някаква идея, а у друг някой желанието за същата идея е слабо, или почти го няма. Причината за силното или слабо желание на човека към нещо се обуславя от закона за съответствие между нещата. Желанията на човека, силни или слаби, са необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрез желанията си той изучава силите на своя организъм, с които работи. Може ли певецът да пее, ако не знае законите на пеенето, както и музикалните тонове? Може ли музикантът да свири, ако не знае местата на нотите в своя инструмент? Може ли човек да мисли право, ако не познава законите на мисълта?

Как познавате кои мисли и думи са добри? Думата „обич“ добра ли е? Мисълта, която е скрита в тази дума, добра ли е? Това се познава по резултатите, които обичта произвежда. За пример, каква мисъл се крие във вълка, когато изяжда овцата от обич? Значи мисълта, скрита в обичта на вълка към овцата, не е добра. Стремежът на вълка към овцата е отрицателен. Той се стреми към нея, за да я изяде. Ето защо, като ученици, вие трябва да анализирате мислите, чувствата и желанията си, да видите какви сили се крият в тях, добри или лоши, положителни или отрицателни. Външно те могат да изглеждат добри; важно е, какво се крие в тях. Желанието на вълка е положително, той иска да се нахрани. Резултатът от желанието му е отрицателен. Вълкът отнема живота на същество, което не принадлежи на него. Ще кажете, че вълкът обича овцата, има разположение към нея и е свободен да я изяде. Обаче обичта на вълка към овцата събужда омраза и негодуване в овчаря, който се счита господар на овцете. Вълкът се чуди защо овчарят го преследва. Той си казва: „Овчарят коли овцете и ги яде, и аз ги нападам със същата цел. Защо него не преследват, а мене преследват?“ Причината за омразата на овчаря към вълка се дължи на сблъскването на две еднакви желания. Следователно, когато две еднакви желания се срещнат в един и същ човек или в двама, те се отблъскват. Отблъскването на еднородните желания произвежда омраза, негодуване, спор и т.н. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си. Преди да желаете нещо, вгледайте се в себе си и помислете, ваше собствено желание ли е то, или принадлежи на други. Ако принадлежи на други, откажете се от него.

Сега се явява въпросът, какво трябва да прави вълкът със своето желание да яде овце? Как трябва да си въздейства? Ако сте запалили огън в стаята си направо на пода, колкото и да е слаб, има опасност дъските да изгорят. В първо време огънят е слаб, но може да се усили и да произведе пожар. Какво трябва да се направи тогава? – Да се изгаси. – С какво? – С вода? – По друг начин не може ли? – Да се покрие с нещо, за да се отстрани прииждането на въздух, който е причина за горенето. – Както виждате, с огъня лесно се справяте, но как ще се справите с едно силно желание, което е по-страшно от огън? За пример, желанието на вълка да яде овце е огън, който силно гори. Как ще се справи вълкът с това желание? Само един начин има – той трябва да стане овца. За да се превърне на овца, вълкът трябва да познава законите за превръщането. Щом стане овца, той ще пасе трева. При това положение желанието му да яде овце естествено ще изчезне. Ако вълкът не може да стане овца, тогава овцата трябва да стане вълк. Вие знаете, че вълк вълка не яде. – Възможно ли е това? – Възможно е. Има вълци, които могат да се превърнат на овце. Има овце, които могат да станат вълци.

Често се говори за някого, че е вълк в овча кожа. Щом има вълци в овча кожа, има и овце във вълча кожа. Какво разбирате под думите „вълк в овча кожа“, или „овца във вълча кожа“? Това се отнася до ония характерни черти на човека, които са залегнали дълбоко в неговата природа, вследствие на което никакво външно възпитание, никакви условия не могат да ги изменят. Вълкът всякога си остава вълк, и овцата – овца. Ако поставите вълка при благоприятни условия, може да го облечете в овча кожа и да мине за овца. Обаче една малка промяна на условията го заставя да прояви своето вълче естество. И овцата можете да облечете във вълча кожа, но при най-малката промяна на условията тя проявява овчето си естество. Значи, щом се пробуди съзнанието на човека и започне разумно да работи, той може да се освободи от вълчия си характер. Това наричаме ние закон за смяна, за превръщане на енергиите, на състоянията в човека. Ако не познава този закон и не може да го прилага, човек никога не би се освободил от ония стари и лоши навици на миналото, които стават причина да го наричат вълк, облечен в овча кожа.

Какво разбирате под думата „смяна“ или „превръщане“? Да смениш едно състояние с друго, това значи, ако имаш отрицателно желание, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, да ги смениш с положителни. Ако веднъж сте опитали отрицателните мисли, чувства и желания, не ги повтаряйте. Природата не търпи еднообразие. Даже и положителните мисли и желания не трябва да се повтарят. Всяко повтаряне ги отслабва и разредява. Обичаш една дреха, или едно ядене – не ги повтаряй често. За да не се втръсват нещата, човек трябва да прилага закона за превръщането. Само глупавият човек опитва едно и също желание по няколко пъти. В известно отношение хората спазват закона за превръщането, но вместо полза те си причиняват вреда. – Защо? – Защото този закон е свързан със закона за съпоставяне. Човек трябва да съпоставя нещата и да знае при какви случаи може да ги сменя. За пример, някоя жена, за да не изпадне в еднообразие, се облича по няколко пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер. Тя иска да има поне три костюма за сменяване. Ако тази жена е разумна и знае да съпоставя нещата, тя ще се съобрази с материалното положение на мъжа си и със свободното си време. Не съпоставя ли нещата, тя ще разруши дома си. Ще кажете, че това се прави за чистота. Чистотата се поддържа и по друг начин.

Съвременните хора казват, че човек трябва да яде, да се храни с разнообразна храна, за да живее. Вярно е, че човек трябва да яде, но какво да яде? Ако става въпрос за пчелата, тя се храни с мед. Вълкът се храни с месо, овцата – с трева. С какво се храни човек? Природата е строго разпределила кой с какво трябва да се храни. На човека е определила да се храни с прясна, чиста храна, която мъчно се разлага. Кухнята на съвременните хора е неестествена. Тя се отклонила от кухнята на Природата, вследствие на което хората са изложени на различни заболявания и страдания. Един ден, когато те се свържат с Разумната Природа и се подчинят на законите ѝ, тя ще даде на всяко живо същество, каквото то желае. Природата знае как да дава, как да задоволява желанията на всички живи същества. Съществува закон в Природата, според който иска ли някой нещо, тя задоволява желанието му. Обаче едно условие е нужно при изпълнение на този закон: Който дава, трябва да знае как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. Ако пък взимаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно даването трябва да става свободно и с любов. Като ученици, вие трябва да разбирате законите за смяна и съпоставяне на нещата. Когато се яви някое животинско състояние във вас, вие трябва да знаете как да го смените. В естеството на човека е да се проявяват и животински желания, но той трябва да бъде буден, да не им се поддава. Ако при дадени условия вълкът може да се справи с някое свое желание, колко по-лесно човек може да се справи със своите животински желания. Изобщо, вълкът обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттук–оттам и се отказва от желанието си. В този случай той предпочита да яде корени, отколкото болна овца. Човек трябва да разбира външните условия и вътрешните възможности в себе си, за да се справи с действащите сили в Природата. За пример, желанията на човека са резултат на известни природни сили. Същевременно те са желания на много същества, а не на един човек. Някой човек иска да превъзмогне желанията си изведнъж. Докато е свързан с тия същества, той има същите желания, каквито и те имат. Един ден, когато разреши правилно връзките и отношенията си с тия същества, той ще бъде свободен от техните желания. Съвременният човек още не е господар на желанията си. За пример, някой иска да се откаже от месоядството, а не може. – Защо? – Защото е свързан още с теченията на месоядството. Като излезе от тия течения, той може да стане вегетарианец. При това положение растителната храна се отразява благотворно върху организма.

Човек не може да се освободи от едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мъчи се. Такова е положението на човека, който минава от физическия свят в духовния. Докато е на земята, той яде всичко, каквото пожелае. Много естествено. Той има уста, език, зъби, стомах, може да яде. Обаче като замине на онзи свят, той оставя физическото си тяло на земята, а занася със себе си желанията: иска да яде, не може. Като види, че не е подготвен за условията на духовния свят, той започва да се мъчи. Ще дойде ден, когато ще се нагоди на новите условия, но ще мине време. Значи за реализиране на едно желание се изискват съответни условия. Такъв е законът и на физическия, и на духовния, и на Божествения свят. Невъзможно е човек да реализира желанията си, ако няма съответни условия за това. Можете ли да бъдете гениален, ако не отговаряте на условията за това? Обикновеният човек има мастило, перо, хартия, както и гениалният, но не може да напише една гениална мисъл. Той няма вътрешни условия за проявяване на гения.

Представете си, че един човек иска да бъде богат, друг някой – учен, трети – силен. Който иска да бъде богат, трябва да носи богатството си без умора. Ще кажете, че ще дойде някой да ви помогне. Не, богатият трябва сам да носи богатството си. Готов ли е той да носи, например, 25 милиона лева на гърба си? Ученият трябва сам да носи книгите си. Силният трябва сам да носи инструментите, с които е развил силата си. Ако богатият не може сам да носи богатството си, ако ученият не може сам да носи книгите си и силният – оръжията си, нито богатият е истински богат, нито ученият – истински учен, нито силният – истински силен. Силният носи земята на гърба си сам, без никаква чужда помощ. Силен в мисълта си е онзи факир, който сяда на един камък всред гората и така концентрира мисълта си към една определена идея и най-свирепите животни минават край него, без да го засегнат. Той мисли за реалността на живота, който прави човека доволен от всичко.

Всички хора искат да постигнат нещо, което да ги направи доволни. Кое е това нещо, и те не знаят. Че им липсва нещо, което може да ги направи щастливи, всички съзнават това. Обаче кое е това нещо? Да е богатство, не е – всички хора са богати. На човек е дадено такова богатство, което не може да се сравни с нищо друго в света. – Кое е това богатство? – Животът. На човека е дадено богатство, знание, сила, обич, въпреки това той е недоволен. – Защо? – Той търси онова, което е загубил. – Какво е загубил? – Една дума. Щом намери загубената дума, той става щастлив. – Кога ще я намери? – Когато намери Учителя. Ще кажете, че има много учители в света. – Един е учителят, който носи загубената дума. Всеки, който се нарича Учител, без да носи загубената дума, или не е учител, или е обикновен учител. Казвате: „Като познаваме Бога и Му служим, не можем ли да намерим загубената дума?“ – Можете, но познаването и служенето на Бога е непреривен процес. Най-малко прекъсване на този процес води човека в крив път. Какво познаване е това, ако днес познаваш Бога, а на другия ден не Го познаваш? Какво служене е това: днес Му служиш, на другия ден се отказваш от Него?

Като ученици на живота, вие трябва да търсите загубената дума. Щом я намерите, вие сте се домогнали до ключа на живота. Който е намерил тази дума, той прилага правилно законите за превръщане и съпоставяне на нещата. Той знае на какво разстояние да поставя предметите пред очите си, за да вижда ясно. На какво разстояние пред очите си поставяте книгата, която четете? И колко време трябва да я държите? Книгата се поставя на такова разстояние, да виждате ясно. При това, ще я държите пред очите си, докато четете от нея. Щом свършите четенето, ще я затворите и ще я турите настрана, далеч от себе си. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание имат определено място. Измените ли местата им, турите ли ги по-близо или по-далеч, отколкото трябва, вие нарушавате естествения ход на нещата. Временно можете да ги приближите към себе си, докато ги изучите. После ще ги поставите на местата им. Не постъпвате ли така, вие сами си създавате противоречия.

Следователно, да възприемате една мисъл, това значи да я проучите, обработите и след това да я поставите на нейното място. Да проявите едно желание, това значи да изучите неговия характер и произход, да го облагородите и да го поставите на мястото му. Да направите една добра постъпка, това значи да реализирате един плод, който да съдържа обработената мисъл и облагороденото желание, и след това да я поставите на пътя, който Природата ѝ определила. Да поставяш всяко нещо на своето място, това значи да си разрешил правилно една от трудните задачи на живота. Това е задача на възпитанието и на самовъзпитанието. Казваме въз-питание. Думата „питание“ започва с буквата „П“ – узрял плод, който е готов вече да падне на земята. Буквата „Т“ показва, че за да узрее плодът, човек трябва да мине през известни противодействия. Буквата „А“ означава бременност. Значи, който се храни, т.е. възприема, трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. За да мине през тези процеси, човек трябва да е бременен с някаква идея.

И тъй, да се самовъзпитава човек, това значи да работи с една от великите науки. Самовъзпитанието е музика, хармония. Който не може да се самовъзпитава, той е дошъл до онази дисхармония, която нарушава естествените процеси в живота му. Той постоянно се оплаква, че това няма, онова няма и сам се трови. – Защо? – Не знае как да съпоставя нещата. Изпаднете ли в безпаричие, поставете срещу него живота и вижте кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мъчнотии да имате, поставете пред тях живота. Имате ли живот, здраве и сила, всичко ще преодолеете. Животът, даден на човека, е над всички блага, над всички временни постижения. За предпочитане е да бъдеш сиромах, невежа, но здрав и пълен с живот, отколкото богат и учен, но да изгубиш живота. Като живее, сиромахът може да стане богат, невежият – учен. Обаче ако отнемат живота му, всичко пропада – и знание, и богатство, и слава. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом“. – Защо? – Защото привидно те нямат нищо, а всъщност всичко притежават.

Като ученици на Великата Школа на живота, от вас се иска любов към Бога и към Истината. Докато не любите Бога, вие нямате живот в себе си; докато не обичате Истината, не можете да бъдете свободни. В каквото положение и да се намирате, бъдете готови да си кажете истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очите си пред истината. Каквато погрешка и да направите, изповядайте се пред себе си. Не закривайте погрешката си. Щом се изповядате, вие се освобождавате. Изповядването на човека пред истината наричаме покаяние или освобождаване. Бъдете готови да казвате истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата дума. Който е придобил Истината, той е господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме свободата. И да го лъжат, той не се лъже. Един път може да се излъже, но втори път не се лъже. Понякога се оставя да го лъжат, но сам никога не лъже. За предпочитане е да те лъжат, отколкото да лъжеш; да те обират, отколкото ти да обираш хората; да страдаш, отколкото да причиняваш страдания. Който лъже, краде, убива и причинява страдания на ближните си, всякога губи. Когото лъжат, крадат, измъчват, той всякога печели.

И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения – учен, сиромаха – богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 27 юни 1930 г., София, Изгрев.