Размишление

Ще прочета 3-та глава от 2-ро Послание към Тимотея. В тази глава апостол Павел описва бъдещите времена. Те отговарят на сегашната епоха. Той говори за тия времена като болезнени състояния, които ще настъпят в духовния живот на хората. Всяко болезнено състояние е резултат на вътрешна дисхармония в човека. Всеки човек може да заболее, физически и психически. Това зависи от неговия неправилен живот.

Следователно, за да се справят с аномалиите на своя личен живот, хората се нуждаят от дълбоко разбиране, от вътрешна философия на целокупния живот. Който има това разбиране, той е отговорен за своите дела; който няма това разбиране, той е свободен временно от отговорност. Една от причините за аномалиите в човешкия живот се дължи на факта, че при разрешаване на всички въпроси, човек внася своето лично разбиране. Личният елемент е причина за всички разногласия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само временни настроения в човека. Например, за известен момент човек мисли, че знае много неща; в следващия момент той вижда, че нищо не знае. И двете положения са неверни. В известен момент човек мисли, че е богат; на другия ден мисли, че е беден. Тези промени са резултат на настроения, които не разрешават въпросите на живота.

Съвременните хора, със своите настроения, могат да се сравнят с чешма, която днес тече обилно, а на другия ден пресъхва. Като видите, че чешмата тече, вие се приближавате към нея, пиете от водата ѝ, радвате се заедно с нея. Тя пее и се радва, разказва ви за своята любов. Като минете на другия ден през същата чешма, вие оставате изненадани. Защо? Чешмата е пресъхнала, не тече. Вие пак се спирате пред нея и слушате тъгата ѝ. Тя се оплаква, че възлюбеният ѝ я напуснал. Като знаете свойствата на водата, т.е. на нейния възлюбен, вие намирате, че тя не може да направи това. Водата е постоянна в чувствата си. Тя не знае какво нещо е омраза. Вие започвате да търсите причината за нещастието, което е сполетяло чешмата. Какво виждате? Една от тръбите на канализацията се е пукнала и водата изтича навън. Щом вземете мерки да изправите канализацията, водата тръгва по своя определен път. На другия ден виждате същата чешма да пее своята игрива и радостна песен. Тя е доволна, че възлюбеният се върнал при нея. Човекът, разумното същество, дойде при чешмата, взе участие в скръбта ѝ, поправи инсталацията и чешмата отново потече. Тъй че, налегнат ли ви скърби и нещастия, обърнете се към Божествения Дух и Му разкажете всичките си мъчнотии. Не казвайте, че Любовта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духът ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че в инсталацията някъде се е пукнал един кюнец. Щом смени пукнатия кюнец със здрав, нещастието ще ви напусне и вие ще влезете в нормалния път на живота. Като не разбират причините за своите нещастия, хората ги търсят вън от себе си и казват, че животът е лош. Едно трябва да знаете: животът не може да бъде нито лош, нито добър. Да мислите, че животът е добър или лош, това са ваши лични схващания. Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човек може да бъде лош или добър, но не и животът. За да бъде човек лош, това показва, че някакъв чужд елемент се е вмъкнал в неговото естество. Две причини има, които раждат злото и доброто. Те са: голямото изобилие и големият недоимък. Значи при известни случаи големият недоимък ражда злото, а при други ражда доброто; същото може да се каже и за голямото изобилие: понякога ражда злото, а понякога – доброто.

Като слушат, че изобилието и недоимъкът могат да произведат и добро, и зло, за мнозина това се вижда невероятно. За да приемете, че това е възможно, ще ви дам следния пример. Две приятелки на еднаква възраст се обичат, разбират се, заедно четат и учат. По едно време между тях влиза един млад, красив момък. Тримата започват да дружат. В първо време дружбата им е чиста, красива. Обаче и двете се влюбват в момъка, и всяка иска да го задържи за себе си. Това чувство разделя приятелките. Между тях се явява нещо лошо. Те се ненавиждат една друга, не могат да се търпят, вследствие на което са в постоянна борба. Тези моми не разбират същината на нещата. Ако разбираха живота, те щяха да знаят, че е невъзможно да обсебят човека, да го задържат за себе си. Коя е причината за лошите отношения между двете приятелки? Недоимъкът. Ако имаше два момъка между тях, приятелските отношения щяха да се запазят. Вторият момък щеше да спаси положението. Без него първият момък ще стане жертва на двете воюващи страни. Когато двама души се състезават за един и същ обект, причината за това се крие или в самия обект, или във воюващите страни. Обаче и в единия, и в другия случай в човека се проявява низшия „аз“. Примерът с двете приятелки се среща навсякъде в живота, в различни форми. Двама бедняци могат да се влюбят в кесията на един богаташ и да започнат да се състезават помежду си. Както момъкът събужда проявите на низшия „аз“ в момата, така и кесията събужда алчността за пари в двамата бедняци. И двамата дебнат богатия, всеки иска да го обере, да задържи кесията му за себе си. Ако двамата бедняци бяха солидарни помежду си, те щяха по-лесно да го оберат и да си разделят парите. Но това не става, защото всеки иска сам да го обере, да не дели богатството с приятеля си.

Благодарение на повърхностното разбиране на живота, тази драма се разиграва във всички прояви на човешкия живот. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от вътрешното състезание между съществата в себе си. Той иска да сподели някаква работа със своя приятел, но нещо отвътре му казва: „Мълчи, нищо не говори още!“ Ако намисли да отиде някъде, нещо отвътре му казва: „Иди!“ Друго нещо му казва: „Не отивай!“ Като слуша двата различни гласа, човек не знае какво да направи и започва да се колебае.

Един турски бей отишъл с хрътката си на лов за зайци. Хрътката му видяла един заек и хукнала да го гони. За да я окуражи, беят викал след нея гальовно и ласкаво. Хрътката се извивала на една и на друга страна след заека, но го изпуснала от погледа си. Заекът ударил на бяг и се скрил някъде из шубраките. Недоволен от хрътката си, беят започнал да я ругае, да я нарича с лоши имена. В първия случай хрътката чуваше нежни и ласкави думи от господаря си, а във втория – груби думи и хокания.

Защо се сърди беят на хрътката? Тя ли е виновна, че заекът избягал? Нито хрътката е виновна, нито заекът. Заекът бяга и си мисли: „Ако не избягам, ще задоволя човека, ще си хапне от моето вкусно месце. Ако избягам, ще спася живота, който Бог ми е дал“. Беят не може ли да мине без заешко месо? Може да се живее и без заешко месо. Но защо не е успял този ден? Много естествено. Има дни, часове и минути в живота на човека, когато той се натъква на отрицателни числа в себе си. Попадне ли на едно от тия числа, каквото и да започне човек, непременно ще го сполети някакво зло. Коя е причината за това? Причината за нещастията в живота се дължи на пътищата, по които човек се движи. Някъде пътищата са гладки, равни, а някъде имат големи трапове. Някой тръгва на път със своята слаба кола. Като го видят, близките му казват: „Не тръгвай на път с тази кола!“ – „Защо?“ – „Пътят, през който ще минеш, не е равен, ще паднеш в някой трап.“ – „Не отлагам пътуването си. Както и да е, ще мина.“ Той тръгва, но още в началото среща съпротивление. Колата се спъва от неравния път и пада в един трап. Какво трябва да прави сега? Ще чака известно време в трапа, докато мине някой по същия път и му помогне да извади коня и колата си.

Какво трябва да прави коларят, чиято кола е слаба? Той трябва да чака, докато пътят се оправи. Докато се оправи този път, могат да минат дни, седмици, месеци и години. За предпочитане е човек да чака 10 години, докато се оправи пътя, отколкото да тръгне със своята слаба кола по неравния път. Щом пътят се оправи, той ще стигне по-скоро, отколкото ако би тръгнал със слабата си кола по неравния път. На всяка стъпка той ще се спъва, ще чака помощ, ще се връща, пак ще тръгва и т.н. Чакайте, докато колата ви се усили, докато пътят се изглади, и тогава тръгвайте.

Това се отнася до физическия живот, но същото може да се каже и за духовния живот на човека. Двама души следват духовния път: единият е тръгнал преди 10 години, а вторият тръгва днес. Няма да се мине много време, вторият ще настигне първия и ще го задмине. Защо? Защото първият се движи с бързината на биволска кола, а вторият – с бързината на светлината. Значи бързината разрешава въпросите на живота. В какво се заключава бързината? В здравия ум, в благородното сърце и в правилното разбиране на живота и на отношенията между хората. Който притежава тия неща, и между лоши хора да влезе, запазва спокойствието си. За него зло не съществува. Ще кажете, че еди-кой си обрал един богат човек. Право е, че човек не трябва да краде, да обира хората, но няма същество на земята, което да не е обрало някого. Скъпоценният камък е красив, но за тази красота той е взел нещо от земята. Дървото дава сладки и добри плодове, но колко елементи е обрало то от земята и от въздуха? Човек е богат, добре изхранен, здрав, но знаете ли колко житни класове и колко кокошки и агнета е изял и обрал, за да стане такъв? След всичко това човек ще започне да критикува този, онзи, да ги счита виновници за злото в света. Всеки е виновник за нещо. Къде е благородството на човека? Някой ще каже за себе си, че е лош човек. Това не е никаква философия. Друг казва за себе си, че е добър. Добър е, наистина, но при условия. Когато водата тече, всички хора са добри, всички се радват и веселят. Щом водата престане да тече, всички стават лоши и започват да скърбят. Накарайте жадния да пее и вижте, ще задоволи ли желанието ви. Той ще каже: „Ще ме извините, не мога да пея, гърлото ми е засъхнало, три дена не съм пил вода“. Какво трябва да се направи, за да не се разваля приятелството между две другарки? Ако момъкът, който влиза между тях, представя жаден пътник, те трябва да го напоят. И двете едновременно трябва да задоволят жаждата му. В случая те дават нещо от себе си, без да искат да го оберат. Яви ли се желание във всяка една от тях да вземе нещо от момъка, без да даде нещо от себе си, те непременно ще се скарат. Значи разрешаването на спорните въпроси седи в даването. Щом давате без мярка, доброто иде, щом взимате без мярка, злото иде. Следователно, каже ли някой, че дава без мярка, това показва, че той е добър човек. Ако взима без мярка, той е лош човек. Само онзи дава без мярка, който не слага никакво ограничение на Божественото в себе си. Той дава път на водата да тече свободно, да разнася Божието благословение навсякъде. Ако задържи водата за себе си, тя ще завлече всичко, каквото срещне на пътя си, и ще причини ред пакости. Дойде ли до положението да взима без мярка, човек спира движението на Божественото, затваря го в себе си и сам си причинява зло. Новото възпитание се основава върху даване свободен път на Божественото. Затворите ли Божественото за себе си, злото ще дойде. Ще кажете, че човек трябва да мисли за себе си. Как трябва да мисли за себе си? Той има право да задържа за себе си само онова, което е определено за него. Останалото трябва да го пусне свободно да тече, да напоява всички места, през които ще мине. Като ограничава Божественото, човек се натъква на страдания. И страданията имат своя добра страна. Чрез страданията хората започват да търсят Бога. Без изпитания, мъчнотии и страдания, те не могат да се възпитават. Защо? Дебела е още главата им. За българина се казва, че имал дебела глава. Това отчасти е вярно. Наистина, има една категория българи, които имат дебела глава, но има и такива българи, които са престанали вече да имат български глави. За да изтънее главата на човека, нужни са стотици и хиляди години. Човек трябва да се освободи от желанието да свежда нещата към себе си. Всяко нещо трябва да запази своите характерни черти. Искате ли да приемете една нова идея или едно ново учение, приемете го такова, каквото се е родило, не прибавяйте и не отнемайте нищо от него. Всяко нещо трябва да запази своята първична чистота, своя вътрешен смисъл. Искате ли да проявите Божественото от себе си, проявете го в този вид, какъвто му е даден. Приложите ли Божественото в своя първичен произход, всичко останало се развива правилно.

Следователно, ако не приложите Божественото в своя първичен произход, нищо не можете да постигнете. Здравия може да постигне всичко, каквото желае. Болният обаче нищо не може да постигне. Той се нуждае от услугите на здравите. Докато е в болницата, човек се нуждае от помощта на милосърдни братя и сестри. Излезе ли от болницата, той сам ще си услужва, а същевременно ще услужва и на ближните си. Той ще вземе крината със житото и ще отиде на нивата да сее. Той сам ще се радва на плодовете на своята работа. Очаквате ли помощта от хората, вие сте болни. Това е извън естествения ред на нещата. Наистина, човек не може сам да реши всички задачи на живота си, но никога не трябва да се осланя на чужда помощ. Той трябва да прави усилия сам да решава задачите си и след като е опитал всички методи, тогава може да потърси помощта на другите. Човек не може да бъде като Бога, но може да стане разумен, да знае как да постъпва, как да решава задачите си.

Като работи съзнателно върху себе си, човек може да мине границата на разумността и да се превърне в ангел, или да падне по-долу от положението, в което се е намирал. Това зависи от самия него. Ако преждевременно, с неестествено усилие, е преминал границата на разумността, той непременно ще падне. Ако това е постигнал естествено, той ще се издигне още по-високо, до възможностите на ангела. Каквото и да прави, човек все трябва да се издигне над себе си, над своите разбирания и морал. Старите разбирания, старият морал са за децата. Възрастните се нуждаят от нещо ново, което да им даде нов подтик в живота. Не мислете, че ако станете учени, ще разрешите всички въпроси. Ако можете да приложите учението си, има смисъл да бъдете учени. Обаче ако не можете да го приложите първо в своя живот, а после за другите, вие ще приличате на чешма, от която тече изобилно вода. Водата минава през чешмата, но чешмата не се ползва от нея. Тогава нищо друго не ви остава, освен да се радвате на благото, което минава през вас. Това не значи, че трябва да задържате благото за себе си, като свое собствено.

В света, в природата няма собствени неща. Ако съвременните хора не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те задържат благата, които великата природа обилно раздава, и ги патентоват като собствени изобретения. Някой написал една научна книга или открил някакъв закон, създал някаква теория и т.н. Каква собственост е тази? Законите са притежание на природата. Те съществуват в самата нея, а човек дохожда и патентова нейните закони. Ще кажете, че някой изработил една машина и я счита свое изобретение. Машината е негово изобретение, а законите, въз основа на които е построена тя, са природни. Чия е машината? На кого принадлежи тя: на човека, или на природата?

Когато учи законите на живота и на природата, човек коренно изменя своя език. Ако види, че една ябълка пада от дървото, той знае, преждевременно ли е паднала, или навреме. Ако е паднала преждевременно, той знае по силата на какъв закон е паднала. Той знае защо е станало това. Той казва, че ябълката е узряла вече, затова е паднала. Тя е пожелала да отиде в света, да се посади в земята и отново да израсте. Ако пък вятърът я е откъснал от дървото, това показва, че червей е имало в нея. Защо ябълката е допуснала червея в себе си, да развали плода ѝ? Когато плодът узрее, господарят иде с кошница в ръка и го сваля от дървото, с всички почести и уважения. И човек представя плод, който зрее на дървото на живота. Ако върви в правия път, Бог, Който го обича, ще дойде при дървото и ще го снеме оттам с всички почести и уважения. Той няма да пада на земята, но когато узрее, сам ще слезе, или ще отиде в ръката на своя Създател и господар.

Като ученици, вие трябва да разбирате живота в неговия вътрешен смисъл. Повърхностните разбирания не определят нещата. Не е достатъчно да каже човек за себе си, че е добър, силен, умен. Силата на човека се определя от два момента: от голямата скръб и от голямата радост. Ако не може да издържи тия два момента в живота си, човек е слаб. Ако бягате от красивата мома, от пълната кесия, вие сте слаб човек. Срещнете ли красива мома, спрете се, поговорете с нея, услужете ѝ, ако има нужда от вашата услута, и си заминете. Намерите ли кесия, пълна със злато, наведете се да я вземете и потърсете нейния притежател. Дайте му кесията, поговорете с него, да спечелите доверието му, и си заминете. Приятно е да имате доверието на хората, да ви се радват, да разчитат на вашата дума. Приятно е да срещнеш човек, на когото всякога си говорил истината, но и той никога да не те е лъгал. Няма по-велико нещо от това, да говориш истината на човека. Да говориш всякога истината, да имаш правилни отношения към всички хора, това значи да имаш правилни отношения към Бога. Какво иска Бог от човека? Да изпълнява волята Му. Като изпълнява волята Божия с чистота и светост, човек придобива сила да се справя с всички външни и вътрешни мъчнотии и изкушения.

Като живее, човек неизбежно се натъква на противоречия и изкушения, на неразположения и съмнения, но той трябва да ги държи далеч от себе си, да не им се поддава. Какво се ползва човек, ако допусне едно съмнение или изкушение в себе си? Освен че нищо няма да придобие, но ще се разруши. Бог никога не се изменя. Светът може да се обърне с главата надолу, цялата вселена може да се разруши, но Бог остава неизменен. Като знаете това, не питайте защо светът е създаден такъв, защо идат страданията, но кажете: „Господи, дай ми повече светлина, да разбирам света, да разбирам смисъла на страданията и да ги понасям спокойно“. Вярващият разбира смисъла на страданията и се учи от тях. Той знае, че радостите му се определят от страданията. Ако няма страдания, и радости няма да има. Няма същество в света, което може да се радва, без да е страдало. И обратното е вярно: Няма страдания без радости.

Когато някой страда, това показва, че по-рано се е радвал. Изобщо, силата на радостта се определя от силата на страданието. Христос, Син Божи, дойде на земята и понесе най-големите страдания. Заради тия страдания днес 500 милиона хора се молят, радват и живеят в Негово име. Мнозина искат да бъдат като Христа, да ги почитат и славят, но не искат да минат през Неговите страдания. Това е невъзможно. Искаш ли да бъдеш като Христа, ще приемеш Неговия кръст. Били ли сте в положението на Христа, разпнати на кръст, а отдолу римските войници да се гаврят с вас? Опитвали ли сте римския камшик, трънения венец, пробождането с копие? Никой още не е опитвал страданията на Христа, а иска да бъде като Него. Знаете ли какво значи да те изостави Бог и да се обърнеш към Него с думите: „Отче, защо си ме оставил?“ Велико беше търпението на Христа. Той издържа всички страдания, без да се усъмни и поколебае в Господа, заради което на третия ден възкръсна. Който иска да следва Христа, трябва да мине през Неговия път. А тъй, да седне отляво или отдясно на Христа, както пожелаха Заведеевите синове, това е невъзможно. Бог определя мястото на човека.

Следователно, който иска да се радва, трябва да приеме страданията, които му се дават. Страданието представя грозна мома, а радостта – красива. Ако търсите слугиня, която да ви работи добре, вземете някоя грозна. Тя ще работи и ще ви задоволи. Вземете ли красива слугиня, скоро ще я загубите. За да се научи да работи, човек трябва да мине през грозотата. Щом се научи да работи, той ще стане красив. Каквото е отношението на грозната мома към господаря ѝ, такова е отношението на всеки човек към Бога. Окото на красивата мома гледа навън, към света, затова работите ѝ не вървят добре. Окото на грозната мома гледа навътре, към Бога, затова тя е работна и работите ѝ се нареждат добре.

На какво се дължи неуспеха на човека? Неуспехът на човека се дължи на това, че той очаква от живота повече, отколкото може да му се даде. Каквито усилия и да прави човек, цар не може да стане, гений – също, богат или сиромах – също. Едно може да стане човек – наследник на Истината. Тъй че каквито усилия и да правите, вие се приготвяте само за едно положение – да станете наследници на Истината. Придобиете ли Истината, вие ще живеете в светлината ѝ така, както се ползвате от слънчевата светлина. Кой не е опитал влиянието на слънчевите лъчи? Каквото неразположение и да имате, като изложите гърба си на слънце, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни енергии, изложете гърба си на юг, а лицето – на север; ако енергиите, които са произвели неразположението ви, са положителни, обърнете се с лице към юг, а с гръб – към север. Няма да мине много време и неразположението ще изчезне. Ако сте хремави или простудени, изложете гърба си на юг, към слънчевите лъчи. Те лекуват всички болести.

Съвременната медицина познава болезнените състояния на човека по окото. Като погледне окото, лекарят познава състоянието на болния. Това не е правилно. Окото е създадено за добродетелите на човека, а не за болестите. Според мене здраво око е това, в което се виждат добродетелите на човека. Не се ли виждат никакви добродетели, окото е болно. Ще кажете, че съществува наука за окото, според която се познава какви болести има човек в даден момент и какви го очакват в бъдеще. Изобщо окултните науки имат съвсем друго предназначение от това, което днес им дават. Физиогномията, за пример, има предвид нормалните прояви на човека, а не анормалните. Дойдете ли до сърцето, не търсете болести в него, но проверете какви чувства се изявяват чрез него, Спрете вниманието си върху благородните и възвишени чувства в човека и вижте как се отразяват те върху пулса на сърцето.

Сегашните времена изискват положителни мисли и чувства. Не се допускат вече отрицателни мисли и чувства. Каже ли някой, че е грешник, ще го изпратят на баня да се окъпе. – „Слаб човек съм.“ – Щом си слаб, ще отидеш на нивата да работиш, да се калиш. Човек е дошъл на земята да работи, да се учи, да мисли и да чувства правилно. На човека са дадени дарби, които той не е обработил. Богатството е в него, а той ходи да се оплаква от сиромашията. Това не се позволява. Човек трябва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използва дарбите, които му са дадени. Достойнството на човека се състои в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Ако пък може да ги предаде на човечеството, той минава вече за Учител. Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога. Затова и Христос казва, че ако се поколебае само за момент във вярата и любовта си към Бога, и Той ще бъде подобен на обикновените хора. Докато живее в низшето си съзнание, човек спада към ония величини, които се изваждат и делят. Той минава през процеса на смаляването, както целите числа се делят на малки, дробни единици. В Божественото съзнание обаче нещата се увеличават и разширяват. Като дойдем до висшата математика, там единицата се дели и увеличава до безконечност. Този закон се прилага в живота на хората. Например, за да изправи една своя грешка, човек трябва да я дели до безконечност, докато най-после тя сама се откаже от него. За да се прояви доброто, процесът е точно обратен. Човек трябва да събира. Като започне да събира и натрупа много неща, човек изпитва желание да раздава. Така се събужда в него разположение към даване и той става щедър. Човек не трябва да допуска в ума си отрицателната мисъл, че нищо няма. Напротив, той всякога трябва да мисли, че е богат и може да раздава от своето богатство на другите.

Като изнасям тия неща, аз нямам предвид да ви съдя. Има кой да ви съди. Страданията, мъчнотиите, неуспехите в живота ви са вашата съдба. Злото, на което се натъквате, е също вашата съдба. То е подобно на ония кираджии, които влизат в къщата ви, живеят няколко години наред, без да плащат наем. Вместо да плащате дълга си от наема на къщата, вие още повече обърквате сметките си и се измъчвате. Ето защо, прилагайте правилото: Никога не пускайте в къщата си кираджии, които не плащат. Видите ли, че много обещават, че са готови да плащат големи наеми, дръжте ги далеч от себе си.

Като окултни ученици, вие трябва да знаете, че съдържате в себе си семената на всички добри плодове. Ако днес не сте още окултни ученици в пълния смисъл на думата, някога ще станете. Ако днес не сте светии, някога ще станете. Вие носите в себе си всички възможности за доброто в зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семките на добрите заложби в себе си и да чакате времето на тяхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човек да стане светия. Според мене най-красивият и велик живот е животът на светията. Той се придобива най-лесно. По-мъчно е да станеш гений, още по-мъчно – да станеш талантлив или обикновен човек. Слезеш ли до положението на грешник, това е най-мъчно. Хората мислят, че лесно е да станеш грешник. Не, това е най-мъчната наука и изкуство. Колкото е мъчно да стане човек грешник, толкова е лесно да стане светия.

Понякога слушате да се говори лошо за жената, че тя е внесла греха в света. Други пък нападат мъжа. Като изучавам този въпрос, аз намирам, че няма по-лошо същество в света от жената и от мъжа, но същевременно няма по-добро същество от жената и от мъжа. От човека зависи коя страна ще прояви – добрата или лошата. Днес нито мъжът може да бъде идеал за жената, нито жената – за мъжа. Идеал на човешката душа може да бъде онзи първичен човешки образ, за който се казва в Битието, че бил създаден по образ и подобие Божие. За да постигне своя идеал, човек е правил и продължава да прави усилия. През какви положения не е минавал той в своите животи, какви ли препятствия не е срещал, но стремежът му да се върне към своя първичен образ не е изгаснал. Като цар и владика, като учен и прост, съзнателно или несъзнателно, човек неотклонно следва пътя на своята душа. Човек се стреми да определи отношенията си към Бога. С това той е разрешил един от важните въпроси на живота. От добрите отношения на човека зависи неговият сегашен и бъдещ успех.

Една от основните мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. За Божественото той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен всеки момент на работа, да помага на своите малки братя. Както очаквате деня на пролетното равноденствие – 22 март, така очаквайте събуждането на Божественото съзнание, придобиването на нов живот. Днес всеки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъфтяване на съзнанието.

Сегашните хора знаят какво значи разцъфтяване на съзнанието. Те са го изпитали върху себе си, но не могат да го задържат – скоро заспиват. И съзнанието им ту се пробужда, ту заспива. Щом се прояви Божественият живот в човека, той минава в категорията на светиите. Аз не говоря за онези светии, които се раждат и умират. Аз говоря за светии, за които може да се каже, че са родени от Дух и вода. За тях пък Писанието казва: „Ако не се роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие“. За да дойде до новорождението, човек трябва да изучава новия живот, т.е. живота, който Бог е вложил в него. Що се отнася до живота на миналото, там е пълен с отрицателни прояви, а сегашният води човека към положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате в него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналият живот се проявява, детето изглежда като старец. Щом се прояви настоящият живот, лицето на детето става светло и красиво. Божественото е в настоящето. Миналият и сегашният живот в човека са в постоянна борба. Слушате някой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия ден го виждате с потъмняло лице, недоволен от себе си и казва: „Тази работа не е за мене“. Той ту пада, ту става, докато един ден се освободи от старото и влезе в новия живот.

Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи да стане човек господар на своето минало? Това значи да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот. Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Най-после, дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповядал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Сложил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: „Досега ти ми беше господар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих“. Той сложил настрана чашата с виното и казал: „Отсега нататък аз ще ти бъда господар!“ След това дигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде господар на своите слабости.

Следователно разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си. Човек не може да нарушава ония закони, които Бог е поставил в живота. Човек не може да изменя Божествения план. Като знаете това, всички трябва да работите за реализиране на този план. Докато работите в съгласие с Бога, вие ще се ползвате от всичко, което Той е създал. Поставете на първо място в живота си изпълнението на волята Божия, а после своята. Тогава и вие можете да кажете като Христа: „Който изпълнява волята Божия, той ми е майка, брат, сестра и приятел“.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 29 октомври 1930 г., София, Изгрев.