Т. м.

Човек се отличава от животните по своята мисъл. Мъчно може да се определи какво нещо е мисълта. Обаче казваме, че който не мисли, минава за животно. Значи животното чувства, а не мисли. Какво ще кажете за човек, който нито мисли, нито чувства? – Той е растение. Отличителното качество на растението е способността му да расте. Значи човек мисли, животното чувства, а растението расте. Казва се за човека, че трябва да расте. Това подразбира, той да мисли, да чувства и да расте, т.е. да стане истински човек. Кажеш ли на човека, че е животно, той се омъчнява. Ако му кажеш „пиленце“, „гълъбче“, „кокиченце“, приятно му става.

Изучавайте живота, неговите специфични качества и прояви. Живот, който няма специфичните качества, не е истински. – „Лесно се изучава животът. В 1–2 години можем да го изучим.“ – Знание, придобито набързо, води към пресищане. Това не е правилен метод за учене. Като научиш нещо, ще го приложиш, да стане твое. Например, изучаваш устата на човека. Какво е предназначението на устата? – Да приема храната. Това е първата ѝ задача. От това зависи целият живот на човека. Втората работа на устата е да говори. Значи храната влиза в устата, а словото излиза от устата. От думите, които излизат от устата, човек или се оправдава, или се осъжда. Затова е казано: „За всяка празна дума ще даваш отчет“. Както си отговорен пред стомаха си за храната, която приемаш чрез устата, така си отговорен за всяка празна дума, която излиза от устата ти. Това влиза в хигиената на живота. Всяка мисъл, която влиза във вашия ум, причинява или радост, или скръб. Като знаете това, преди да кажете нещо, добре го обмисляйте. Защо ви е езикът? Ако не опитвате вкуса и качеството на храната, езикът е безпредметен. Той е инспектор на продоволствието. Той дава мнението си, коя храна да влезе в стомаха. Също така, той дава мнението си, кои думи могат да излизат от устата.

И тъй, наблюдавайте как поставяте езика си, когато говорите. Той се движи в различни посоки и от вътрешните движения, които прави, се определя вашето слово. Който не разбира движенията на своя език, казва, че езикът се криви, кълчи се на една, на друга страна. В природата няма кълчене. За невежия всичко има – и кълчене, и кривене, но не и за разумния. Казваш за някой, че се клати наляво–надясно. Много естествено, той е гемия в морето, която се клати на една, на друга страна, люшкана от вълните. Щом губиш равновесието си и се люшкаш на една и на друга страна, това показва, че твоето море е развълнувано. Ако един кораб плува в развълнувано море, трябва ли да спре на едно място и да се моли? Колкото и да се моли, вълните не искат да чуят. Че сърцето ти трепери, това не ги интересува. Знание е нужно, а не само молитва.

Казвам: Човек се нуждае от истинско знание, от което зависи неговото щастие. Прилагай знанието си, за да се ползваш и ти, и твоите ближни. Стани рано сутрин, направи молитвата си и благодари на Бога, че си здрав и че можеш да работиш. Имаш желание да се запознаеш с някой голям банкер. Имаш желание, баща ти да бъде богат, учен, голям професор. Ти поддържаш тези свои желания и не казваш, че това не е за тебе. Като дойдеш до Бога, да изпълниш Неговата воля, казваш, че това не е за тебе. Защо в първия случай искаш големи неща, а във втория – не си готов да идеш при Бога и да изпълниш волята Му? Помолиш се 1–2 минути с думи и спираш. Нямаш търпение повече да се молиш. Смешно е да отидеш на училище и да кажеш на учителя си, че бързаш, не можеш да дочакаш края на часовете. Учителят ще ти каже: „Щом си имал работа и бързаш, по-добре беше да не дохождаш“. Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува. От всичко полезно ще се интересуваш. Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни. Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек. Който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.

Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това. Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете!“ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление. Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си. В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.

Като изучавате физиологически човешката уста, идвате до интересни заключения, а именно: някога горната устна излъчва светлина, а долната – топлина. Когато горната устна излъчва светлина, равна по количество на топлината, която излиза от долната устна, казваме, че устата е нормална. Това се забелязва и външно, и вътрешно. Червеният цвят на устните е цвят на спектъра, от разложената бяла светлина. Ако червеният цвят на устните не е красив, това показва, че в устата има нещо неправилно. Количеството на светлината и топлината на устните не е достатъчно. Когато и качеството на светлината и топлината на устните са еднакви, казваме, че устата е правилна. Тогава червеният цвят на устните е приятен. С горната устна човек мисли, а с долната – чувства. Когато сгреши, човек започва да мисли, като свива долната устна, а горната издава навън.

Всеки човек има по една наследствена черта в характера си, която се отразява на устата му. Например, някой обича да се докарва, да се представи пред хората такъв, какъвто не е. Това се вижда на устата му – той свива устата си. Пазете се от лошите наследствени черти. Да се представяш пред хората, какъвто не си, това е мода. Не трябва да служиш на модата. Обичаш да критикуваш. И това се отпечатва на устата. Казваш за някого, че е лош. Откъде знаеш това? – „Виждам, външно се познава.“ – Познаваш ли външно, че огънят е загаснал? Гледаш, въглените загаснали, покрити с пепел. Като издухаш пепелта, вътре въгленът е жив, не е загаснал. Така човек се лъже от външността на хората. Зад характера на човека е умът, зад ума е душата, зад душата – духът. Чувствата пък дават директива на ума. Мисълта не се проявява без чувства. Първо ще чувстваш, после ще мислиш. Кривата линия на устата показва какви са чувствата на човека.

Снощи бях на концерт и наблюдавах една млада дама пред мене. Ухото и устата ѝ бяха правилни, добре оформени, но челото ѝ не беше правилно. Центърът за времето, за такта беше слабо развит. Тя седи напред и се обръща, да види кой е зад нея. Това показва нейното любопитство. И при любопитството човек се учи, но условията трябва да бъдат благоприятни. Не е лесно да изучаваш човека. Някога човек е дегизиран, не може да се познае. Тази дама се занимава с дреболии. Тя е добра, но да си далеч от нея. Ако живееш година–две в една къща с нея, ще се чудиш къде да бягаш. Външно човек изглежда един, а вътрешно – друг. Външно някой е сприхав, вътрешно е мек, деликатен. Трябва да имаш интуиция, за да схванеш вътрешното му естество. Млада мома се влюбва в млад, красив момък. Близките ѝ казват, че той е сприхав, груб, да не се жени за него. Тя казва: „Може да е сприхав, но вие не виждате доброто в него“. Като го обича, момата става ясновидец, тя вижда в него това, което другите не виждат. Някога виждаш малките си грешки, а големите не виждаш. Малките грешки мъчно се изправят. Затова казвам: За да изправиш грешките си, не бъди мек и снизходителен към себе си, нито груб. Така по-лесно ще се изправиш, отколкото с крайна мекота или грубост. Едно е важно: Като изправяш себе си, ти изправяш и другите.

Един свещеник се оплакваше от сина си: „Казвам му да отиде в мазата, да наточи малко вино“. Синът отговорил: „Прати ме, където искаш, но за вино не отивам. Аз не пия вино и на другите не искам да нося. Потърси друг да ти услужи“. – „Иди тогава да ми купиш тютюн.“ – „И това не мога да направя.“ Казвам: Убеждение е това. Бащата се сърдел, викал и казвал на сина си: „Затова ли съм те родил? Затова ли съм те учил?“ – „Ти си ме родил да науча нещо добро, да следвам правия път. Трябва ли един ден да те видя в ада, на вечно мъчение? Там приемат хора, които пият и пушат.“ Като излязъл синът, свещеникът си казал: „Прав е той, добре разсъждава“. След това си казал: „Няма повече да пия вино! Трябва да живея така, че да развия доброто и положителното в себе си“.

Приятно е, когато човек е придобил едно положително качество в себе си. Колкото и да е малко, то е цяло богатство. За предпочитане е да бъдеш добродетелен, истинолюбив, отколкото да си цар. Да бъдеш цар, това значи цял живот да си изложен на изпитания и терзания. Колко по-желан е мирът над всичко друго! Той е над всичкото богатство в света. Невинността е едно от ценните качества. Ти си човек, докато си невинен. Щом изгубиш невинността си, всичко губиш. Пазете се от личността, от личния поглед на нещата. Като изучаваш човека, не вади мъчни заключения за него. – „Искам да зная, добър ли е даден човек.“ – Това е заинтересованост. Така не се изучава човекът. Когато учителят се произнася за своя ученик, той казва, че ученикът учи добре, прилежен е и разбира материала, който изучава. После може да прибави нещо от характера на ученика. Ще каже, че ученикът е добър и учтив. Да бъдеш добър, това е необходимост. Не може да бъдеш добър, ако не си умен. Да мислиш, че си умен, без да си добър, това е противоречие. – „Имам желание да бъда добър.“ – Щом имаш такова желание, ще мислиш. Щом мислиш право, ще бъдеш добър. Щом учиш, обичаш истината.

Сега, аз не искам да изнасям патологичните черти на човешкия характер. Те се срещат във всеки човек. Един ден, като отидете в другия свят, там ще ги разберете по-добре, при по-голямата светлина. Докато сте на земята, ще мислите за доброто и положителното в човека. Искате да направите добро на някого. Трябва да знаете как и колко да отворите устата си. Ако започваш едно предприятие и отвориш устата си повече, отколкото трябва, всичко пропада. Излизаш на изпит с отворена уста. Знай, че ще пропаднеш на изпита. Прибери малко долната си устна, притвори устата си, започни да мислиш и тогаз излез пред професора си. Между ума на професора и твоя ум трябва да се направи връзка, мисълта да тече свободно. От значение е още, къде ще седнеш: ако седнеш срещу професора си, той може да те скъса; ако седнеш отдясно на професора, ще издържиш изпита си. Седнеш ли от лявата му страна, пак може да пропаднеш.

Като изучавате човешката уста, виждате в средата на някоя уста вдлъбнатина. Това показва, че по отношение на външния свят този човек е пасивен. По отношение на своя вътрешен свят той е активен, мисълта му е интензивна. Той е в положението на човек, застрашен от някаква опасност. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Пет пари не давам за нищо!“ Такъв човек е като банкерите: ако не е сигурен в тебе, нищо не дава. Той казва: „Имат ли хората пари, или нямат, това не ме интересува. Важно е аз да имам“. Ако искаш да отидеш при него, ще гледаш времето да бъде хубаво. Ако е дъждовно или ветровито, няма да отидеш. При това, ще се облечеш хубаво, ще го гледаш право в очите и ще му покажеш всичкото си почитание. Само така можеш да отвориш сърцето му. Тогава линията на устата му ще се измени малко, ще се огъне. Изкуство е да знаеш как да отвориш сърцето на такъв човек. Младите моми и момци знаят това изкуство. Младата мома лесно огъва линията на устата си. Ако у някой от вас линията на устата е права, той трябва да работи върху себе си, да я огъне малко. Казвате: „Не искаме да се занимаваме с такива работи, искаме да угодим на Бога, според Писанието“. – Как ще угодите на Бога, ако не знаете какво иска Той от вас?

Някой иска да знае към кой тип се отнася неговата уста. – Дадох ви модели, изучавайте ги. Изучавайте и своята уста и правете сравнение. – „Стар съм, тази работа не е за мене.“ – Не мисли за старостта. Не мисли и за младостта. В едно отношение старият и младият си приличат. Детето е невинно и невежо. Старият понякога е наивен и невежа. Не е стар онзи, чието лице е набръчкано. Лицето може да се набръчка, но правилно, всяка бръчка да представлява букви, по които да се чете. Стар си, но можеш да запалиш една клечка кибрит. Какво си научил досега? Ще драснеш клечката кибрит и ще запалиш с нея свещта или огъня. Твоето знание е на място. Дали си стар или млад, не е важно. Работи, за да предадеш на устата си правилна форма: ако устните са много дебели, ще ги направиш по-тънки; ако са много тънки, ще ги направиш по-дебели. Между широчината и дължината на носа, от една страна, и големината на устата има известно отношение, което трябва да се спазва. Когато краищата на устните спадат надолу, човек се намира пред някаква мъчнотия; щом се повдигнат мускулите нагоре, мъчнотията изчезва. Внимавайте да не изпадате в песимизъм, да не се навеждат краищата на устните надолу. Като ставате сутрин от сън, правете упражнения, да се ободрите.

Човек трябва да знае какви движения да прави, как да глади веждите си. Момъкът често пипа мустаците си, а момата се усмихва. Добре е това, но да не е временно. Ако си пипаш мустаците, прави това цял живот, а не само докато се ожениш. Ако момата обича да се кичи, нека цял живот се кичи. Дай път на Божественото. Цял живот му служи, а не само като млад. Пипни челото, носа, устата си и благодари за тях.

Благодарността укрепва здравето. Всяка сутрин прави психически упражнения, да се обновиш. – „Аз правя много упражнения.“ – Ако са само външни, те нищо не ползват. Ценно е това упражнение, което едновременно има и външен, и вътрешен смисъл. Приятно е да видиш една красива уста, добре оформена. Тя е израз на Любовта. От горната устна излиза светлина, а от долната – топлина. Човек е дошъл на земята да прояви доброто и любовта, вложени в него. И старият, и младият трябва да обичат. Старият е недоволен, че губи в любовта си; младият е доволен, че го обичат и обича. Старият изразява недоволството си чрез устата; краищата на устните му падат надолу. Казвам му: На млади години ти беше красив, силен, всички те обичаха. Но има начин и сега да се подмладиш. Той се усмихва и въздъхва. – „Какъв е този начин?“ – Да любиш. – „Това е вече за онзи свят.“ – Законите и на този свят, и на онзи свят са еднакви. Любовта работи еднакво и в младия, и в стария. В Любовта и Мъдростта няма противоречие. Така говоря аз и на бабата, и на дядото.

И тъй, дали вярвате в науката или в религията, никого не осъждайте. Не осъждайте злото в човека, за да не се осакатите сам. Злото е змия, която се крила в човека. Извадете тази змия навън. Че влязла една змия в тебе, тя не е изменила твоето естество. Че устата ти е лоша, само ти не си виновен; много причини има за това. Ще работиш да изправиш устата си. И тогава ще се явиш пред Бога с чисто, отворено лице. „Мога ли да изменя лицето си?“ – Като работиш 4–5 години съзнателно над себе си, ще измениш лицето си, ще внесеш известно подобрение. – „В идния живот все ще постигна нещо.“ – Остави тази мисъл настрана. Животът е един и непреривен. Ставаш, лягаш – това са процеси, които се прекъсват и възстановяват. Обаче животът е непреривен процес. Ако си умен и живееш съзнателно и в съня си, и в будно състояние ще живееш добре; в съня си ще почиваш, а в будно състояние ще работиш. Ако си неразположен, ти спиш; ако си разположен и енергичен, ти работиш. Колко голяма трябва да бъде устата на човека? – Зависи от носа, от челото. За предпочитане е по-голяма уста пред по-малката.

Напишете думите на песента „Химн на великата душа“. Всички ще научите тази песен, макар че е малко мъчна. В нея няма нищо отрицателно. Казано е в песента: „Човек стои и мисли какво да прави“. – Много просто, той трябва да учи. И вие трябва да учите, защото от вашето учение зависи бъдещето ви. И досега сте учили, но днес получавате по-правилно схващане за живота. – „Да бъдем силни.“ – Силен е онзи, който може да се огъва. Въжето трябва да се огъва, но да не се къса. Цялата земя да се сложи на гърба му, пак да не се къса. Хара̀ктерен, силен човек е онзи, който при никакви условия не се къса. Цялата земя да се сложи на гърба му, пак да не се къса. Бог изпитва човека в мъчнотиите и страданията. Бог създаде света, създаде човека и всичко живо по земята. За първия ден Бог каза, че е добър; за втория ден не каза нищо; в шестия ден направи човека и каза, че и това е добро. Но Той остави една работа недовършена: това е работата на втория ден. Сега Бог ни изпитва, да разберем дали това, което вършим, е добро, или зло; дали това, което желаем, е добро. Най-после и Бог ще се произнесе, че това, което сме научили и придобили, е добро. Той ще каже: „Моите деца са учили добре“. Какво повече очаквате?

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 29 март 1933 г., София, Изгрев.