Окото

Размишление

Човек има две очи: дясно и ляво. Дясното око има отношение към ума, а лявото – към сърцето. Ако очите на човека са изпъкнали, това показва, че чувствата в него са добре развити. Ако очите са малки, умът е слабо развит. Заекът и сърната имат изпъкнали очи. Свинята, къртицата имат малки очи. Котката има големи очи. По формата и големината на окото се съди за качествата и способностите на човека. Окото е свързано с речта, т.е. с говора. Който има големи и изпъкнали очи, той е добър оратор. Очите са едно от великите блага, дадени на човека. Те са свързани с душата. Чрез очите човек влиза във връзка с външния свят и се тонира. Чрез тях се регулират енергиите на неговия организъм. Когато очите възприемат правилно външната светлина, мозъкът на човека функционира правилно. Ако очите не са здрави и не възприемат правилно светлината, и мозъкът не работи добре. Колкото по-отворени са очите, толкова повече впечатления възприема човек. Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Светлината се използва двояко: външно и вътрешно. Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини. Някой изкривява устата си, друг – очите си. Не спирайте погледа си на тези криви прояви. Ученият и разумен човек може да изучава и недостатъците на хората, но невежият трябва да ги отбягва. Не занимавай ума си с изопачените и криви човешки прояви. Всяко впечатление, което прониква в мозъка, се отпечатва на лицето. Пазете децата от грозни картини.

Възрастният и прост човек сам трябва да се пази, а мъдрецът ще ги изучава. Често децата се кривят, глезят се, правят грозни движения и едни–други си пакостят. Това се отразява лошо на възпитанието им. Някога човек свива очите си, прегъва се, за да намали болките на корема. Той трябва да направи обратното: да се изправи и да отвори широко очите си, да влезе повече светлина в тях. Светлината лекува всички болести.

Едно се иска от човека: всеки момент да благодари за големия дар, който Бог му е дал. По-голям дар от очите не съществува. Те са свързани с мозъка. Забелязано е, че слепият не може да говори добре. Речта има връзка с очите. Виждаш един човек – имаш желание да говориш с него. Не го виждаш, нямаш желание да говориш. Живееш сред природата, виждаш красотата ѝ и в тебе се явява желание да влезеш в контакт с нея. Колкото по-разумен е човек, толкова по-красива форма имат очите му.

Пазете очите си като свещен дар от Бога. Някой има обичай да натиска очите си. Никога не ги натискайте! Ако сълзят, изтривайте ги леко с кърпичка. Ако ви болят, разтривайте слепоочните области или костта зад ушите. Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои?

Като изучавате човешкото око, през него може да се прекара една плоскост, над и под която минават лъчите, които излизат от окото. Ако те минават под плоскостта, човек се движи повече в материалния свят. Като говориш с него, той гледа повече към земята. Ученикът, като не знае урока си, гледа към земята. Учителят му говори, а той не повдига очите си, не се интересува от предмета. Той възприема светлината от земята. Тази светлина не може да въздейства на мозъка. Затова такъв ученик е упорит, своенравен. Ако учиш нещо и гледаш към земята, нищо няма да придобиеш; ако мислиш и гледаш към земята, мисълта ти ще остане безплодна. Друг е въпросът, ако главата ти е надолу, а погледът нагоре, над плоскостта.

Тогава, каквото учиш, каквото мислиш, ще успееш. Човек е дошъл на земята да учи, да се свърже с разумния свят, изразен чрез небесните тела, чрез въздуха, водата, животните, растенията, минералите. Чрез тях той изучава природата. В помощ на това му идва зрението. Той вижда, че заекът бяга, крие се от човека. От заека той изучава предпазливостта. Ще кажете, че заекът е глупаво животно. Не е глупав, даже много мисли, но не е намерил начин за защита. Той е дошъл до заключението, че спасението е в бягането, затова е удължил задните си крака, да бяга лесно по височините. Колкото по-силно бяга, толкова по-добре за него. Заекът бяга от неприятеля си, а човек го отбягва. Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай.

Като говоря за изпъкналите, за малките и за големите очи, както и за отворените и затворените очи, имам предвид известни прояви, известни дарби и способности в човека. По очите ще познаеш какъв е даден човек. Ще изучиш първо външната форма на окото, неговата големина, а после – светлината, която се излъчва от него. Ще пазиш зеницата си от силна и слаба светлина. В първия случай зеницата трябва да се свива чрезмерно, а във втория случай – да се разширява. Не е добре нито едното, нито другото. Очите не трябва да се движат много; при това движението не трябва да бъде нито много бързо, нито бавно. Някой мига бързо. Това се дължи на голяма нервност, на вътрешно безпокойство или смущение. Какво представлява окото? – Малка слънчева система, малко слънце. От всички органи очите доставят най-голяма радост на господаря си, особено когато са в съгласие с останалите органи – уши, нос, уста.

Когато гледаш слънцето, не е достатъчно да се спираш само на него, но да гледаш и външната обстановка: облаците, небето, хоризонта. Изгревът на слънцето представлява красива картина, която трябва да се отпечата в съзнанието ви. Един ден, когато имате свободно време, ще обработвате тази картина, за да се ползвате от нея.

И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. То подхранва човешката реч. Когато окото заболее, и речта се засяга. Това се отразява и на мисълта. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. Друг е въпросът, ако търсиш хубави книги, художествени картини. Това оставя в съзнанието ти красиви образи, които допринасят за развитието на ума. Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Поддавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка. Казвате: „Изгубихме вяра в себе си. Отслабнахме, остаряхме, краката не ни държат вече“. За да се справите с това състояние, правете упражнения за очите, за краката, за да се събудите.

Изучавайте моделите за очите. На фиг. 1 са дадени око на мъдрец и око на праведник.

Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете погледа си. Като запалите лампата, гледайте постепенно да нагодите очите си към светлината. Меката, приятна светлина е полезна за очите. Това се отразява добре на нервната система. Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога. Щом станете от сън, оправете леглото си. Мнозина оправят леглата си към обяд или след обяд. И това не е лошо, но добре е леглото да бъде в изправност. След това обуйте се и най-после – измийте лицето си със сапун, или без сапун. Сапунът не е необходим за лицето. Веднъж в месеца е достатъчно да се измива със сапун. Вие мислите, че като миете лицето си със сапун, то ще бъде по-чисто. Лицето има способността само̀ да се мие, да се чисти. То е динамо. От всяка клетка, от всяка пора на тялото изтича електричество и магнетизъм, които измиват както лицето, така и цялото тяло. Водата за миене не трябва да бъде студена. Водата е стимул на живота. В нея се крие енергия, която трябва да се използва. Ако не можете да си служите правилно с водата, вие сами си причинявате пакости. В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. Можете да се миете и с много вода, но ако не знаете как да я употребявате, тя ще ви причини големи пакости. Някои източни народи правят по 2–3 бани на ден. Това отговаря на пословицата: „Прекален светец и Богу не е драг“. Миенето има отношение към светлината, към разумността. Животните, като неразумни същества, не се мият. – Кой ги мие? – Дъждът. Миенето е достояние само на човека. Ако знаеш как да се миеш, ти си здрав. При миенето не допускай никаква странична мисъл. Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен.

На фиг. 2 са дадени око на наблюдателен човек и око на човек с живи представи за нещата.

Фиг. 3 представлява око на човек с философски поглед към света и око на мислещ човек.

Сега ще ви дам за 10 дни начин, как да се миете. Ще видите какъв резултат ще имате. Ако нямате по-голям съд, ще вземете чиста стъклена кана. Ще си поливате 3 пъти на едната страна, 3 пъти на другата, след това ще си измиете врата и ушите. С мека кърпа леко ще обършете лицето си. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. С благоговение трябва да се приближавате към нея. Ако ви дам знание за очите и не го използвате, нищо няма да получите от него. Има състояния, които не са ваши. Не давайте израз на такива състояния чрез очите си. Състояния, навици, които имал дядо ти, се предават чрез очите. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си едно общество, в което са стигнали до висока степен на развитие. Всички имат весели, засмени, спокойни лица. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи. Често критикувате някого и така се свързвате с неговите лоши навици. Вземете пример от мъдреца. Той държи отрицателните образи далеч от себе си. В това е неговата сила. Щом сложите тези образи близо до себе си, вие влизате във връзка с тях. Когато човек взима пари от някого, широко отваря очите си; когато сиромахът връща дълга на кредитора си, той свива очите си. Бърка в джоба си и мисли колко да даде. Такъв човек не може да се развива. И при взимане, и при даване, правилно е очите да са еднакво отворени. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества. Такова е окото на охранения човек (долният образ). Горният образ представлява око на човек с физическа любов – фиг. 4. Природата не търпи нищо излишно.

Някой път вие товарите съзнанието си с ненужни работи. Например, виждате беден човек на улицата и този образ влиза в съзнанието ви. Вие си казвате: „Ами ако стана и аз като този бедняк?“ С тази мисъл вие си правите сами пакост на себе си. Друг извършил престъпление. И тази мисъл се натрапва, и вие си мислите: „Ако направя и аз такова престъпление?“ – Никой не може да те застави да направиш нещо, което не искаш. Фиг. 5 представлява око на престъпник – долният образ, и око на обикновен човек – горният образ. Да забогатееш или осиромашееш, това не е случайно. Има богатство, което е създадено от ума на човека; има богатство, при което човек прилича на натоварен кон, който носи скъпоценности на гърба си. Колкото това богатство е на коня, толкова е и негово. Богатство, което се държи в банката и не се използва, е без значение за притежателя. Ако прави добро и широко го използва, това богатство има смисъл.

Днес очите на човека са резултат на миналия живот; тепърва той трябва да живее чист и свят живот. Някои от вас си стискат очите; други ги отварят широко. У някои очите са разногледи, у други – между очите и устата няма съответствие. Важно е разстоянието от очите до устата. Колкото устата е по-близо до очите, характерът на човека се изменя. Ако устата е по-далеч от очите, характерът на човека взима друго направление. Например, ако устата е поставена във фокуса, всичко, което виждаш, едновременно ще го възприемаш и чрез другите органи – чрез езика, чрез носа, чрез ухото и др. Така ти съзнаваш, че виждаш и познаваш нещата. Когато се интересуваме от някой човек, ние се приближаваме към него като към едно цвете, за да почувстваме неговото благоухание.

Чрез очите ние приемаме висшите енергии на природата, които действат върху нас. Те подхранват благородни чувства у човека. Колкото по-благороден е човек, толкова повече се храни той от благата, които Бог е създал. Светлината също е храна. Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка. Фиг. 6 представлява око на морален или етичен човек и око на религиозен човек. Човешкият мозък е устойчив, не се поддава на дразнения, не чувства болки. Трябва да има грамадно налягане върху мозъка, за да почувства болка. А това става рядко. Черепът е преграда, която пази мозъка от големи сътресения. Опасно е, ако сътресенията се предават на мозъка. За да бъде работата ви успешна, лъчът, който излиза от очите, трябва да бъде насочен нагоре, над плоскостта.

Отправен ли е надолу, каквато работа предприемате, ще върви назад. Ако си земеделец, или ралото ще се счупи, или воловете ще избягат – все ще ти се случи нещо неприятно. Човек трябва да владее очите си. – Как се постига това? – Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си. Като станеш мъдрец и възлюбиш човека, тогава ще видиш лошото в него и ще му помогнеш.

Какво нещо е лошото, грозното в човека? – То е неговото отходно място. Всеки дом има такова място. Там се изхвърлят нечистотиите. И светлината има отходно място. Докато са на земята, и светиите имат отходни места. В живота остават излишества, които трябва да се изхвърлят някъде. Злото трябва да излезе вън от човека. Ето защо, съзнателно или несъзнателно, някога човек прави зло. То е старото зло, което той носи от далечното минало. Обаче това зло оставя своите малки деца в човека, които растат и стават големи. Един ден човек и тях ще изхвърли навън. Ще дойде ден, когато злото ще стане безплодно. И тогава, като се изхвърли навън, няма да има вече условия за ново зло. Докато човек е на сегашната степен на развитие, все ще има в него деца на злото, които ще изпраща навън.

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиономик не е проникнал там. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази далечна област за вас. Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.

Всички направете упражнението, да придобиете нещо. Резултатът ще бъде малък, но ценен. Ръцете си можете да миете със сапун, но лицето си ще миете без сапун.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 5 април 1933 г., София, Изгрев.