Полза от знанието

Размишление

Ще прочета 40-та глава от Исай, от 10-ти стих до края.

Положителният живот не се основава само на теория. Казвате, че имате знания. Това е така, наистина, но вашето знание е само за даден момент. Следния момент то не ви ползва. Много естествено, как ще ви ползва вчерашното ядене? Това ядене е било за вчера; днес ти се нуждаеш от прясно ядене. Същото се отнася и за знанието. Всеки ден ще придобиваш ново знание. Следователно не уповавайте на знанието от своето минало. Казваш: „Познавам хората“. – Това е повърхностен възглед. Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате! За да познаваш хората, първо трябва да познаваш Бога. Всеки човек е проява на Бога. Щом не познаваш Бога, не можеш да познаваш и хората – Неговите деца. Днес живеете в телата си – вашите къщи. Обаче един ден ще ви заставят да напуснете къщата си. Новата къща, в която ще влезете, сега се гради. Всеки ден ще слагате по 2–3 тухли, докато се съгради. Ако не я завършите, не можете да влезете в нея.

И тъй, знанието, което сега придобивате, служи за основа на бъдещето. Който казва, че не се нуждае от знание, не разбира неговия смисъл. Който казва, че не се нуждае от много любов, не разбира смисъла на любовта. Който казва, че хората не го разбират, пръв себе си не разбира. Себе си не разбираш, а другите хора ще разбираш! Ако себе си не можеш да упътиш, ти вървиш като слепец. Тогава как ще учиш другите? Не познаваш своето ухо, как ще познаеш ухото на другиго?

Знанието за носа, за окото, за ухото, за устата има съвсем друг смисъл от този, който вие схващате. Преди всичко, човешкото ухо, нос, уста, око не са завършени още. Например, ако окото е завършено, трябваше да виждате с него всичко. Много още има да работите върху очите си. Малкото, което можете да придобиете засега, е достатъчно. В бъдеще ще работите още, за да придадете нещо към своите органи. Не мислете, че знанието се дава наготово. Вие очаквате от родителите си, те да ви оставят всичко наготово. Все едно, господарят да заповядва, а слугата да изпълнява неговите заповеди. Родителите ви могат да заминат за другия свят, но вътрешното им богатство вие не можете да наследите. Представете си, че получите всичко наготово, но очите, ушите, носът, устата ви са затворени. Какъв смисъл има този живот? Животът и знанието се възприемат чрез очите, устата, чрез ушите и носа. Ще кажете, че и вие така мислите. Бих желал да е така, но не е така. Вие не мислите като мене и аз не мисля като вас.

Казваш: „Като погледна някого в очите, разбирам какво иска да ми каже“. – Отчасти разбираш. Погледне те някой в очите и ти се смразиш. Казваш: „Този човек ме поля със студен душ“. – Разбрал си нещо, но не всичко. Важно е да разбереш какво иска да ти каже този поглед. Този човек вижда, че се забавляваш с една млада мома, и те пита какво ѝ говориш. Ти разглеждаш очите, ушите, носа, устата ѝ, искаш да я пипнеш. Не е лошо да пипнеш някой предмет, но трябва да знаеш защо пипаш. Пипам стомната, за да пия вода. Имате право да пипате, но никакво петно да не оставяте. Гледайте с очите си, но петно не оставяйте; слушайте с ушите си, но петно не оставяйте. Такъв е Божият закон. Само така можете да бъдете здрави. Ако пипате и оставяте петна, вие се раздвоявате. Знаете ли какво нещо е раздвояването? Да мислиш, че ти си добър, а другите – лоши, това е раздвояване. Може ли баща ти да е лош, а ти да си добър? Може ли майката да е по-лоша от дъщеря си? Може ли дъщерята да е по-лоша от майката? Това е невъзможно. Нито ученикът може да бъде по-лош от учителя си. Това са принципи, които трябва да се изучават.

Казвате: „Щом сме дошли на земята, ще научим всичко, което ни е нужно“. – Обаче вие не знаете още защо сте дошли на земята и по какъв ред сте дошли. Не знаете защо носите името Драган или Стоян. Какво е било името ви преди 100 години? Какво ще бъде името ви след 100 години? Ще кажете, че това са отвлечени неща. За вас са отвлечени. Вие се нуждаете от истинско знание, като материал за бъдещ строеж. Трябва да знаеш кога и как да помагаш. Гледаш един гладен и жаден. Ще го нахраниш и напоиш. Това е храна за неговата физическа къща, а не за душата му. Като душа, той не се нуждае от хляб, но конят му се нуждае. Казваш: „Не е моя работа, от какво се нуждае този човек“. Не е твоя работа, но утре ти ще се намериш в същото положение. Какво ще бъде с тебе, ако всички кажат, че това не е тяхна работа? Мислиш, че много знаеш. Знание, което не може да се приложи, не е истинско. То е все едно да се радваш на външния въздух и светлина, без да могат те да проникнат в твоя организъм. Какво те ползва твоята радост? Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с реалността. Въздухът е емблема на Божествената мисъл; водата е емблема на Божествения живот, а твърдата почва е емблема на добродетелите.

Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Невежият не може да бъде цигулар. Който знае да свири, е щастлив. Под музика, под свирене не разбирам само инструмента. Животът е музика. Ако знаеш как да наредиш живота си според законите на великата хармония, ти си добър музикант. Казваш: „Не мога да търпя този човек“. – Някога и аз не мога да търпя струните на своята цигулка. За да търпя, започвам да я настройвам, вдигам и свалям струните, докато почнат да звучат правилно на ухото ми. Следователно и ти трябва да умееш да се нагласяваш към хората, за да ти бъдат приятни и да ги търпиш. Това значи да си се домогнал до основния тон на живота. Ти се нагласяваш към простите хора; учените се нагласяват към тебе. Значи простият трябва да се нагласи към тебе, а ти ще се нагласиш към учения. Всички хора се нагласяват едни–други: родителите нагласяват децата си; приятелите се нагласяват едни към други. Обаче кой е истинският начин за нагласяване, никой не знае. Живата, разумна природа не позволява на човека да си играе с нея. Знай, че каквато линия и да теглиш, каквато мисъл или каквото чувство и да проявиш, един ден всичко това ще даде резултат. Какво ще кажеш, ако линията е крива? Какво ще кажеш, ако чувствата и мислите са криви? Имаш ли право да ядеш бонбони и да хвърляш парченца от книжките по земята? Разумната природа не търпи никакви нечистотии. Духовният свят се отличава с абсолютна чистота. Ако влезете в духовния свят с нечисти крака, веднага след вас ще дойдат същества да чистят. Там не се допуска никакъв прах, никаква прашинка. Някои мислят, че като отидат в другия свят, ще ги приемат с музика и песен, с угощение и веселба. Не, там ще ви впрегнат на работа, ще ви накарат да чистите. Не можеш да оцениш чистотата, докато сам не си чист. Чистотата е здравословно състояние. Ако не си чист, не можеш да бъдеш здрав.

Питам: Дал ли си отчет на себе си, защо не обичаш някого? Опитвал ли си да обикнеш този човек? Зимно време, ако влезеш в неотоплена стая, печката ти е неприятна, грозна. Щом запалиш печката и стаята се отопли, печката ти е вече приятна. На същото основание и човека, когото при известни условия не обичаш, при други условия може да обикнеш. Има една външна обстановка на нещата, която може да се сменя, както етикетите на шишетата. Обаче това, което е печката за човека, не е неговата душа. Душата никога не губи своята цена. Друг е въпросът за тялото, т.е. външната страна на тялото. Там отношенията на хората се менят.

В миналите лекции говорих за ухото. Когато се дойде до външната страна на ухото, спирам вниманието ви върху кривата линия. Тя може да се изправи. В такъв случай казваме, че човек се движи по линията на ума и по своите постъпки. Колкото по-права е тази линия, толкова по-груб е човек. Справедливият се движи по права линия. Ако няма любов в себе си, постъпките му са груби. Не влизай в стълкновение с възгледите на такъв човек. Ако можеш да проявиш любов към него, добре; ако не можеш, не го морализирай. Не му казвай как трябва да мисли и да чувства. Ако носът е дълъг 1–2 сантиметра, какъв нос е този? Друг е въпросът, ако е дълъг 4–5 сантиметра. С първия човек не можеш да се разбереш. Носът на някого е дълъг, но тази дължина е външна, механическа, а не органическа. Този нос е наследен от дядо му, не е още негов. Той трябва да работи върху себе си много, за да достигне носът му нужната дължина. Красив нос е онзи, в който линиите са подвижни. Това са линии на съзнанието. Как ще обичаш умрелия, в когото линиите са мъртви, неподвижни? Художникът или скулпторът така поставят обекта на своята работа, че да става правилно пречупването на светлината и произведението им да изглежда живо. Всяка картина, в която светлината не се пречупва правилно, е механическа. Вие сте скулптори, художници; можете ли да направите своето лице пластично, подвижно, да изразява вашия вътрешен живот – вашите мисли, чувства и постъпки? Всяко движение на ръката, на очите, както и на лицето, трябва да изразява вътрешния живот. Това значи красива картина. Една мисъл трябва да занимава вашия ум, едно чувство – вашето сърце. Лицето ви да изразява младост. Ако преждевременно изразява старост, това лице не е красиво. В него линиите са изгубили своята пластичност и красота. Човек трябва да се обнови, но за това е нужно усилие. Ако може да съгласува линиите на лицето си правилно, той ще стане по-красив. Ако начертаете няколко разхвърляни линии, опитният художник може да ги съчетае така, че да образува от тях един красив образ. Когато чертая, аз избягвам кръстовете. И на вас казвам: Никога не пресичайте две прави линии, да не се образува кръст. Който си позволи да начертае кръст, пръв той ще бъде разпънат. – „Лошо нещо ли е кръстът?“ – Не е въпрос, кое е лошо и кое – добро. Не е въпрос, кой човек е добър и кой – лош. Който рисува добре, е добър художник; който не рисува добре, е лош художник. Който свири добре, е добър цигулар; който не свири добре, е лош цигулар. Музиката изразява живота на душата. Наскоро слушах една певица и си мислех: Чудно нещо е дарбата! За музиката се изисква развит музикален център. Казваш: „Музикален съм“. – Дай ръката си, да видя големината и широчината ѝ, да видя пръстите ѝ, тогава ще кажа колко си даровит. Като погледна ръката си, по нея познавам какви дарби и способности се крият в мене.

Казвате, че знаете тези неща и няма защо да ви се обясняват. Може да ги знаете, но само ако ви е дадена специфична светлина за тях. Искаш да ти се дадат известни мерки, т.е. известни норми. И това може, но ще ги приложиш, където не трябва. Щом имаш тези мерки, ще ги прилагаш към пръстите си, да знаеш какво криеш в себе си. Първо ще знаеш значението и службата на своите пръсти и после ще ги измерваш. Ще започнеш от малкия пръст – търговецът в човека, и ще вървиш нататък. Търговецът се занимава със сметките, с взимане–даване. Безименният пръст определя жизнените сокове, които идват от слънцето и хранят човека. Като дойдете до големия пръст – палецът, ще познаете човека. След пръстите ще изучавате ушите, очите, носа и устата си, от които зависи вашата съдба. Ако не знаете как да се отнесете към даден човек, трябва да намерите причината за това. Тя се крие някъде в лявото или в дясното ви ухо. Ако ви дадат едно цвете и не знаете как да го помиришете, вие ще се натъкнете на голямо противоречие. Сложете цветето далеч от себе си и така го миришете. Не се обезсърчавайте. Вие имате знание, което досега ви е служило. Нужно ви е ново знание, нова светлина. Това изисква новият живот.

Казват: „Учителят събрал около себе си хора от кол и въже, да ги учи“. Вие сте специфични семена, от които аз се интересувам, търся почва за посяване. За всяко семе е нужна специфична почва. – „Кажи ми какъв съм бил в миналото.“ – Това е дребна работа. Какво си бил в миналото? – Ходжа. Чел си Корана и малко си разбирал. Сега си дошъл на земята да станеш християнин. Ти ще разбереш Христа толкова, колкото си разбрал и Корана. Аз разглеждам явленията, както са в живота. Има нещо съществено в човека, което никога не се изменя. В какви дрехи е облечен той, не е важно. Дрехите не определят човека. И сегашното ви положение не определя човека. Има нещо съществено в него, което го определя като човек. Всеки носи нещо ценно в себе си, по което се познава. – „Не съм даровит.“ – Всички сте даровити, обаче без усилия дарбите не се развиват. Да мислиш, че без усилия ще се развиваш, това е заблуждение. Колкото ценни качества да има семето, непременно трябва да се посади в почвата, да даде плод. Ако не влезе в контакт с природата, семето не може да се прояви. И вие, като семето, ако имате будно съзнание, ще влезете в контакт с разумното, възвишено съзнание, откъдето можете да черпите живот и енергия. Ако не сте готови, светлината на висшето съзнание ще ви спъне. Ако не сте готови, и моята свобода ще ви спъне. Представете си, че се кача на кон. Като ме видите на коня, ще се съблазните. Казвате: „Нали конят трябва да бъде свободен? Защо сте се качили на гърба му?“

Защо Христос възседна магаре, а не кон? Той искаше да каже, че всички, които ще проповядват Неговото Слово, трябва да бъдат устойчиви като магарето. То знае къде има чиста вода и само такава пие. 100 чешми ще мине, но ще се спре пред онази, на която водата е най-хубава. Големите уши на магарето показват изобилни чувства. В което село влезе, то веднага ще си даде мнението. Който не е устойчив, нека язди магаре. Като се качи на магарето, да го потупа по гърба, да го предразположи. Магарето е горделиво, а не тщеславно. Понеже е много горделиво, хората го възпитават. Зад магарето седи едно разумно същество, което казва на човека: „Внимавай да не изпаднеш в положението на магарето“.

Добре е човек да има големи уши. Те означават щедрост, изобилни чувства. Който има големи уши, трябва да дава, да бъде щедър. Ще даваш, ако си богат. Какво ще даваш, ако си беден? Бедният взима, а не дава. Не може да имаш големи уши, а малко лице. Между дължината и широчината на лицето трябва да има известно отношение. От това зависи и големината на ушите. И на земята ще се измервате, но и на небето. Казано е в Писанието: „Претеглен си“. За да влезете в Царството Божие, ще ви измерват разумни, възвишени същества. Ако отговаряте на техните изисквания, тогава ще ви пуснат в Царството Божие. Ако не отговаряте на мерките им, ще ви върнат на земята, където ще се раждате и прераждате, докато постигнете това, което се изисква от вас. Тогава ще разберете стиха, в който е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.

И тъй, работете върху себе си, да се подмладите. Затова е нужно да обичате своите органи – нос, ухо, око, уста, като фирми, с които работите. Благодари на Бога, че имаш очи, с които можеш да виждаш. Срещнеш един човек – благодари, че си го видял. Виж поне една добра черта в него. Лошото всеки може да види; важно е да видиш доброто. Всеки има ум, сърце, воля, душа, дух – Божествени неща. Ако видиш и оцениш едно от тях, ти си видял и познал поне отчасти човека. Те може да не са проявени, както трябва, това нищо не значи. Един ден ще се проявят в своята пълнота. Челото също е Божествен дар. Измервайте челото си на дължина и широчина. У някои главата над челото е гола. Това дава вид, че челото е много високо. Всъщност не е така. Трябва да знаете как се мери височината и широчината на челото. Като измервате височината на ушите, ще видите, че едни са поставени над височината на носа, а други – под носа. По-добре е ушите да бъдат под височината на носа. Същото се отнася и до големия пръст – палеца. Колкото по-долу слиза, толкова по-морален е човек. Като разглеждате главата на човека, виждате, че у някои хора главата е ниска – едноетажна, у други средна – двуетажна, у трети висока – триетажна. Това отговаря на трите свята – физически, духовен и Божествен. Физическият свят е съграден вече в човека, духовният също е съграден. Божественият свят, обаче, сега се гради. Ако в Божествения свят мозъкът има височина само един сантиметър, трябва да израсте още, да дойде на височина 5–6 сантиметра, за да имаме напълно развит човек, с 3 пълни етажа. Долната част на главата представлява физическия свят, средната част представлява духовния свят, а най-горната – Божествения.

Работете върху себе си, без да се обезсърчавате, без да се спъвате. Че си жена, не се спъвай от положението, което заемаш в света; че си мъж, също не се спъвай. Не казвай, че от тебе нищо няма да излезе. Като жена, ти си дошла на земята да изучаваш закона на Любовта, а като мъж – да изучаваш закона на Мъдростта. И двамата заедно ще изпълнявате Божията воля. Бъдете доволни от службата, която ви е дадена. Ако сте верни в малкото, ще бъдете верни и в голямото. За предпочитане е да бъдеш слуга, да служиш на хората с любов, отколкото да бъдеш цар и да заповядваш. Всеки може да бъде цар и да заповядва на своите мисли, чувства и постъпки. Като кипнеш и се разгневиш, готов си да се биеш и караш. Кажи на този в тебе, който кипи: „Чакай, не бързай, помисли малко“. Нали си цар, мисли правиш. Не е лошо, че си кипнал, но сложи тази енергия на работа. И водата кипи, но тази вода е приятна за пиене. – „Човек не трябва да се гневи.“ – Не е лошо, че се гневи, но да впрегне енергията на гнева, да свърши някаква работа. – „Не искам да се гневя.“ – Не е така, можеш да се гневиш, но да използваш енергията на гнева за работа.

Често хората си затварят очите. – Защо? – Страх ги е да гледат. Те се страхуват от зверове, от духове, от жени. Страшно е, ако не знаеш как да гледаш. Щом гледаш правилно, от нищо не трябва да се страхуваш. Ти вярваш в Бога, казваш, че Той е навсякъде. Защо се страхуваш от духове? Защо се страхуваш от жената? Тя е пратена да те изпита. Ти се страхуваш от нея, като се усмихне, да не те изкуси. Тя ни най-малко не мисли да те изкушава. Страхуваш се от жената, че те погледнала накриво, или че ти обърнала гръб. – Не се страхувай. Тя иска да ти каже, че твоята обхода към хората не е правилна. Ти гледаш хората накриво, и тебе ще гледат накриво; ти им даваш гръб, и на тебе ще дават гръб. Някой иска да му помогнеш, но ти не се отзоваваш на неговите нужди. Както ти постъпваш към хората, така ще постъпват и към тебе.

Помни: Каквато е обходата на хората към тебе, такава е твоята обхода към разумния свят. Ако отидеш в село и започнеш да раздаваш от своите блага, селяните ще бъдат доволни от тебе. Обаче ако нямаш нищо и започнеш да просиш, те ще гледат час по-скоро да напуснеш селото. Където отидеш, трябва да даваш. Богат, учен, силен трябва да бъдеш. Ако си учен, ще прилагаш знанието си. Ако нямаш знание, ще учиш, да го придобиеш. Ще работиш върху себе си, като се ползваш от енергиите, които протичат през ушите, носа, устата и очите. Отвреме–навреме ще пипаш очите, ушите, носа, устата си, за да си въздействаш. Обаче трябва да знаеш кога да правиш тези упражнения. Ще бъдеш внимателен към себе си, за да бъдат и хората внимателни към тебе. Ако не се почиташ и уважаваш, и хората няма да те почитат и уважават. За да обичаш някого, първо трябва да имаш отношение към душата му.

И тъй, да обикнеш някого, това значи да се свържеш с него и между вас да има няколко души, проводници на вашата любов. Рядко човек влиза направо в общение със своя ближен. Искаш да се запознаеш с жената на свой познат. Първо ще се сближиш с мъжа, после с децата и най-после с жената. И обратно: Искаш да се запознаеш с мъжа на твоя позната. Първо ще се сближиш с жената, с децата и те ще те представят на баща си. Казваш: „Не съм ли свободна да действам, както искам?“ – Не си свободна. Ако се опиташ да действаш направо, ще се намериш в чудо. Неразумният пристъпва направо, а разумният използва моста на реката и минава по него. Не постъпиш ли така, ти нарушаваш законите на природата. Следвай пътя, който Бог е начертал. Този път може да бъде права, крива или счупена линия – това не е важно. По каквато линия и да вървиш, важно е да вършиш Божията воля.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 12 април 1933 г., София, Изгрев.