Размишление
64-та глава от Исая.
В живота има неща, от които човек трябва да се пази. Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят. За пример, някой е богат, но иска да стане по-богат, това е крайност във физическия свят; друг е добър, иска да бъде по-добър – крайност в духовния свят; трети е умен, иска да бъде по-умен – крайност в умствения свят.
Казвате, че без причина нищо не става. Значи има някаква външна или вътрешна причина, за да желае човек да бъде богат, добър и умен. Къща без огън не се отоплява. Огънят е причина за отопляване на къщата. Наистина, огънят отоплява къщата, но той сам не се запалва. За да се запали, трябва да дойде домакинята, да събере дръвца, да ги нареди добре, да сложи запалка и да драсне клечка кибрит. Значи зад една причина се крие друга, която определя извършването на нещата. Като не можете да намерите причината на някои неща, казвате, че тя е горе някъде. По отношение на земята може да се говори за горе и долу, но какво ще кажете, ако сте в пространството? Къде е там горе и къде – долу?
Съвременните хора влизат в една неразбрана област. И философите не я разбират, но говорят за нея. Често човек мисли и говори за неща, които не разбира. За пример, той говори и мисли за красотата, без да разбира какво нещо представлява тя. Той казва, че трябва да бъде добър, без да знае какво нещо е доброто. И да знае що е доброто, човек не може да го хване. То е нещо като светлината. Докато те въодушевяват добрите идеи, ти знаеш откъде идват. Щом те напуснат, доброто изчезва от тебе, отива някъде в пространството. Ако не поставиш доброто за основа на своя живот, ти ще объркаш пътя си. Доброто е светлина, която осветява пътя на човека. Щом изчезне светлината, той обърква пътя си и започва да се оплаква, да казва, че животът е тежък, безсмислен и т.н. Ако е сиромах, човек отдава всичко на сиромашията, т.е. на безпаричието. Ти си умен човек; впрегни ума си на работа, ще спечелиш нещо. Колкото си до-умен, толкова повече ще спечелиш. Човек има ум, има добро сърце, не ги е впрегнал на работа, а иска да стане по-добър и по-умен. Това е крайност в живота. Не е злото в това, че човек не е толкова умен и добър, колкото желае, но в неприложените дарби и способности. След това ще търсите вината за неуспеха си вън от вас.
Като ученици, вие трябва да мислите право, за да се освободите от заблужденията. Защо трябва човек да си въобразява, че е нещо повече, отколкото е в действителност? Някой художник си мисли, че е много даровит, че рисува хубаво. Като изнесе картините си пред света, всички го освиркват. При това положение той или се опомня и вижда заблуждението си, или казва, че хората не го разбират, не знаят какво нещо е художество. Истински художник е този, който рисува нещата тъй, както са в действителност. Ако рисува някой момент от природата, той трябва да знае от коя страна да го снеме, да го предаде в естествения му вид. Някой художник попада на такива моменти, а друг не може, не му се подава. Има красиви моменти и в природата, и в живота, макар и кратковременни. От началото на живота си до 120-годишна възраст човек все ще попадне на такъв момент в живота си, когато е красив като ангел. Ако можете да хванете този момент, ще се ползвате; ако не можете да го хванете, ще съжалявате. Все ще дойде ден, когато ще го хванете. Красотата се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките. Красивата мисъл се познава по това, че в нея има разширение и светлина, топлина и пластичност, движение и подтик към възвишеното. Такива са качествата и на красивото чувство, и на красивата постъпка. Красотата на човека зависи от храната, която употребява. Не е безразлично каква храна яде човек, както и не е без значение как и кога се храни. Много хора не приемат известна храна, намират я неестествена, но за да направят удоволствие на някого, те ядат тази храна. Същото става и в тяхната мисъл. Те възприемат някои мисли, несъответни за тях, за да направят удоволствие на онзи, когото обичат. Така постъпват те и по отношение на своето сърце и на своята воля. Ние, обаче, казваме: Не изнасилвайте ума, сърцето и волята си и приемайте само такава храна, която им подхожда.
Пророкът казва: „О, да би раздрал Ти небесата да слезеш, да биха се стопили горите от лицето Ти“. (– 1-ви стих.) – Интересно е каква идея имал пророкът, за да изкаже тази мисъл. Тежки са били условията тогава, поради грешките и престъпленията на хората. И до днес още хората не могат да се освободят от последствията на своите грешки. Като не съзнават грешките си, търсят вината в другите, че те са ги оцапали. Кой кого е оцапал, не е важно, човек трябва да бъде чист – нищо повече. Някой казва, че Бог е виновен за всичко, защото Той е създал доброто и злото. Всъщност, те не трябва да търсят кой е допуснал злото наред с доброто, но да се запитат защо злото преследва само някои, а не всички. Злото има отношение към непослушните, а доброто – към послушните. Всеки трябва да се запита защо се е отклонил от правия път, защо е станал непослушен. Вие осъждате Адам и Ева, че не послушали Бога, а сами вървите по техния път. Защо не вземете поука от техния живот и не избягвате злото? Значи вие правите това, което осъждате в другите. Не е лошо, че греши човек, защото като сгреши, ще се изправи; страшно е, когато греши и не съзнава грешките си. Що се отнася до чуждите грешки, той ги вижда; дойде ли до своите грешки, затваря очите си и нищо не вижда. Според мене човек не трябва да затваря съзнателно очите си пред своите грешки и да се самозаблуждава. Очите са създадени да гледат красотата, но същевременно те имат задача да виждат вярно нещата. Каква фотография е тази, която не отпечатва вярно образите?
Често се казва, че очите на някого са красиви, а на някой – грозни. Според мене красиви очи са тези, които могат да изиграят ролята на лотариен билет, който печели най-голямата печалба. Печалбите, които човек получава чрез очите си, не са нищо друго, освен знанието, което той придобива. Всеки ден той складира по малко знание, което обработва и пречиства, докато един ден, при заминаването си за онзи свят, може да каже, че е истински богат. И обратното може да се случи: в деня на заминаването си да разбере, че нищо не е придобил. И в единия, и в другия случай човек може да бъде недоволен: ако само е складирал знанието си, без да го приложи, разбира се, че не може да го използва на старини. Ако пък е достигнал дълбока старост, без да придобие голямо знание, пак ще съжалява. Защо човек не прилага знанието си на всяко време? Като се движи между хората, той има възможност да вложи в обръщение знанието си, да спечели нещо, та като стигне дълбока старост, да не съжалява, че не се е ползвал от богатството си. За да се ползва от знанието и богатството си, човек трябва да бъде умен, да разбира отношенията на нещата.
Като четете 64-та глава от Исай, трябва да мислите, да разберете какво е имал предвид той. Само така ще се ползвате от мислите, които той е изказал. Като мисли право, човек може да бъде господар на себе си. Иначе, той ще изпада в състояния, които не разбира, и ще изживява големи мъчнотии. Много от вашите състояния са чужди. Пазете се от чужди състояния, които могат да ви разрушат. – „Но Бог може да ни помогне, да ни освободи от тях.“ – Помага се само на онзи, който живее в Любовта и върши всичко в нейно име. И да направи някаква погрешка, всеки ще му помогне да я изправи. Обаче някой прави погрешки и престъпления, живее в безлюбие и беззаконие и очаква помощ от хората. Този човек ще носи сам последствията на своите дела, никой не може да го освободи от тях. Как ще възкресите онзи, който е убил стотина души, без да е трепнала ръката му? Как ще помогнете на онзи момък, който е играл с чувствата на десетки моми? Докато човек не съзнае грешките си и не пожелае да ги изправи, никой не е в състояние да го освободи от страданията му. Човек може лесно да изправи грешките си, но за това е нужно съзнание. Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека. Една клечка кибрит е в състояние да произведе голям пожар.
Мнозина се запитват на какво се дължи неуспеха в живота им. Отговорът е много прост. Който не обича да пее и да свири, който не се стреми да развива музикалните си способности, той не може да има успех в живота си. Музиката е метод, чрез който човек може да повдигне трептенията на своята мисъл. Следователно първото качество на музикалния тон е светлата мисъл; второто качество е възвишеното и благородно чувство, а третото качество – добрата постъпка. Трябва да знаете, че органическият свят е създаден върху законите на музиката. Тонът „фа“ има отношение към материалния свят. Да вземеш правилно тона „фа“, това значи да повдигнеш мислите си, да внесеш разширяване в чувствата си и движение в постъпките си. Ако изпеете тона „фа“ правилно, вие внасяте известна хармония в живота си. Следователно като се обезсърчите, пейте такива песни, в които тонът „фа“ се среща няколко пъти. Ако искате да знаете обичате ли даден човек, изпейте тона „фа“ няколко пъти. Ако го изпеете правилно, вие го обичате; не можете ли да го изпеете правилно, нямате любов към него.
Съвременните хора се запитват как ще се оправи светът. Има един начин за изправяне на света – прилагане на музиката в живота. Една българска поговорка казва: „Който пее, зло не мисли“. Пейте и свирете, за да се справяте лесно с мъчнотиите си. Сегашните хора не могат да пеят, както трябва, защото се намират в долината на живота, откъдето трябва да излязат. Чувате някой да казва за себе си: „Дотегна ми вече да се валям в тинята на живота. Искам да изляза на повърхността, да се ползвам от чистия въздух и приятната слънчева светлина“. Добре е да излезете от долината на живота, но да вземете със себе си поне един скъпоценен камък, та да се оправдаят мъчнотиите, през които сте минали.
Един индус паднал в една дълбока долина, богата със скъпоценни камъни, но не могъл да излезе оттам. Той прекарал в долината два–три дни и постоянно се молел и мислел как да излезе на повърхността на земята. Понеже там имало много скъпоценни камъни, индусите от близките места идвали в областта, където се намирала долината, да събират скъпоценни камъни. Но тъй като било невъзможно да слизат в долината, те си служели с посредствен начин: хвърляли парчета месо в долината, за да се полепват скъпоценните камъни по тях. Миризмата на месото привличала много орли. Те се спускали долу, грабвали късове месо и хвръквали. Хората наплашвали орлите, които от страх изпускали месото. След това те се приближавали към късовете месо, обирали полепналите по тях скъпоценни камъни и отново хвърляли месото в долината. Като знаел това, индусът очаквал с нетърпение да слезе при него някой голям, силен орел, да го издигне нагоре, заедно с парчето месо. Както мислил, така и станало. Той се хванал здраво за едно парче месо, което един от орлите сграбчил и се намерил вън от долината. Хората, които очаквали орлите, и този път ги наплашили, за да пуснат плячката си. Така индусът се намерил на земята с парче месо в ръка, на което били полепени множество скъпоценни камъни. Той благодарил на Провидението за благополучното спасение и си казал: „Прекарах два–три страшни дни в долината, но поне спечелих няколко скъпоценни камъни“.
Сега и на вас казвам: Като сте слезли в долината на греха, гледайте да излезете навън и да вземете със себе си поне няколко скъпоценни камъни. Миризмата на разваленото месо ще ви измъчи, но като държите в ръцете си скъпоценните камъни, ще бъдете доволни от тяхната красота. Лошите мисли, чувства и постъпки са миризмата на месото, което ще се смени с красотата на камъните.
Днес аз говоря за онези, които са се пробудили и желаят да напуснат долината на тинята. Онези, които още не са пробудени, нека спят, на тях не разчитаме. Обаче пробудилите се нека се стегнат, да приемат правите разбирания на живота, да уредят сметките си, защото не остава много време. Бирниците са тръгнали вече, ще дойдат и до вас. Трябва да платите данъците си! Скъпоценни камъни ви са нужни, за да се откупите. Това предложиха едно време и на Христос. Той беше богат и можа да плати за онзи, за когото беше слязъл на земята. Така, именно, Христос спаси човека и го освободи от греха. Казано е, че Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Това е чекът, с който всеки човек може да се откупи и спаси. Ако Бог не действа в човека като Любов, като Мъдрост и като Истина, нищо не е в състояние да го спаси. Единственият път, по който човек може да се освободи от греха, е пътят на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Радвайте се и благодарете, че човешката душа е вече откупена.
Много съм говорил на хората и продължавам да говоря, с единствената цел да обърна погледа им към скъпоценните камъни в живота, за да има с какво да се откупят, като дойде тежкият, съден ден. Ще кажете, че Христос е богат, ще плати за вас. Това е неразбиране на живота. Христос плати веднъж за вас. Днес от всички хора се иска да имат здрав стомах, за да се хранят правилно; да имат здрав мозък, за да мислят право; да имат добре развито сърце, за да чувстват правилно. Нямат ли здрав стомах, здрав мозък и здраво сърце, никой не може да яде заради тях, никой не може да мисли и да чувства заради тях. Да се храните правилно, да мислите и да чувствате добре, това е работа, която вие сами трябва да свършите, никой не може да ви замести. Всеки сам ще яде, сам ще мисли, сам ще обича. Ако иска някой да стане богат, нека стане; никой няма право да се меси в работата му. Че щял да се натовари, това е негова работа. Друг пък осиромашал. И това не е лошо, поне се е разтоварил, олекнало му е. Мнозина предпочитат да бъдат натоварени, отколкото разтоварени. И това е добре, но трябва да знаят къде е нужен товар и къде не е нужен. Ако си в бурно море, добре е да бъдеш поне до половина натоварен; ако си на брега, трябва да си стоварил вече стоката си и свободно да се разхождаш.
Често хората се оплакват, че са нещастни. – Защо са нещастни? – Защото не знаят да пеят. Когато ви сполети малко или голямо нещастие, пейте. Като пеете, нещастието ще се вслуша в песента ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате? За да пеете на нещастието, вие трябва да бъдете послушни. Послушанието е път към щастие, път за развиване на дарби. Бъдете послушни и се стремете да задоволите Онзи, Който е направил всичко за вас. Ако Той е доволен от вашия живот, ще придобиете всичко, от което се нуждаете: здраве, богатство, сила, знание. Ако искате да станете певци и музиканти, и това ще ви се даде. Следователно, който е послушен, той всякога взима правилно тона „фа“. Щом вземе правилно „фа“, и останалите тонове ще взима правилно. И тъй, ако се запитате защо е нужно послушанието, ще знаете, че то е метод за развиване на музиката. Ще пееш при всички условия на живота и ще знаеш, че Бог е съвършен. Ако виждаш криви неща в живота, те са резултат на човешките отклонявания, а не на Великия и съвършен Творец. За да изправиш кривото, пей, докато започнеш да взимаш тона „фа“ правилно. Някой не може да взима „фа“ чисто, а се заел да изправя великите произведения на видни музиканти. Приложете послушанието, пейте тона „фа“ и не се смущавайте. Това ще ви откупи. Ще кажете, че Христос е спасил човечеството чрез кръвта си. Наистина, кръвта, която течеше капка по капка от раната на Христос, беше музиката, която от Негово време до днес се чува в света. Не трябва ли и вие да следвате Христовия път, да откупите това, което сте заложили някога? Христос откупи човека от греха, но и вие трябва да откупите нещо.
Сега, ако говорите за музика, ще знаете, че изтичането на Христовата кръв от раната Му беше и ще бъде най-хубавата музика в света. От нея по-хубава музика не е имало. Капките кръв от Неговата рана са най-чистите музикални тонове, които някога човешкото ухо би могло да слуша. Който иска да следва Христос, трябва да мине по Неговия път, да види как кръвта му изтича капка по капка и се слива с Христовата. Такъв е биологическият закон. Ако се влее здрава кръв в тялото на болния, той непременно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръв в себе си. Влезе ли веднъж Христовата кръв във вас, вие трябва да се обновите. Кръвта Христова е Словото, което оправя пътя на човека. Словото Божие, това е музиката на живота. Всеки може да каже: „В начало бе Словото“, но правилно трябва да се каже. Без Любов, без Мъдрост и без Истина Словото не може да се изговори. Значи три неща са необходими, за да произнася човек Словото, а именно: Любов, Мъдрост и Истина. Ще кажете, че човек трябва да вярва, за да разбира и прилага Словото. И това е вярно, но вярата има отношение към пеенето. Ако взимате правилно тона „фа“, имате вяра. Щом имате вяра, разбирате Словото. За да пее правилно, всеки момент човек трябва да регулира мислите и чувствата си. За тази цел той трябва да носи камертона постоянно със себе си. Всеки има свой камертон, с който може да настройва мислите и чувствата си. Какъв е човешкият камертон? Като ударите с показалеца и средния пръст на дясната ръка, върху дланта на лявата си ръка и вдигнете ръцете си към ухото, вие чувате правилния тон на вашия живот, според който се настройвате. Палецът поставяте под двата пръста. Трите пръста заедно представляват трите велики добродетели – Любов, Мъдрост и Истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че въпреки това противоречията съществуват. Това нищо не значи: противоречията са необходими като условия за възстановяване на хармонията. И тъй, мислите за тона „фа“, както мислите за Бога. В това отношение българите са на прав път. Те казват: „Фала Богу“. Думата „Фала“ е образувана от два тона: „фа“ и „ла“. Ако вземете тона „фа“ за основен, ще образувате акорда: „фа“, „ла“, „до“. Засега работете главно върху тона „фа“, а после ще работите върху останалите. Ето защо, за да се оправят работите ви, трябва да пеете правилно тона „фа“. Един тон е, но от него зависи вашето щастие.
Един момък върви по улиците мрачен, недоволен от живота. След него върви млада, красива мома, която иска да го погледне, да чуе една дума от него и тя да му каже една дума. Той не я вижда, не знае, че тя върви след него и трепти за неговия поглед. И двамата са нещастни, но не знаят какво да правят. Срещам момъка и му казвам: Спри се за момент. Обърни се и виж, щастието те следва. Трябва да вземеш един тон правилно и да чуеш един правилен тон, за да бъдеш щастлив. Същото казвам и на момата. – „Кой е този тон?“ – Обичам те! И двамата ще се спрете и ще изговорите тази дума. – „Нещастни сме.“ – В нещастието ви Бог е задна стража. Той ви следва. Спрете се, обърнете се и Му кажете само една дума: „Обичам Те!“ Кажете ли тази дума, щастието ще дойде пред вас. В Любовта към Бога е щастието на човека. – „Вярно ли е това?“ – Вярно е. – „Няма ли друг път?“ – Хиляди пътища има към щастието, но по-прав, по-добър и по-чист път от този няма. Аз съм минал по него, познавам го и ви съветвам да го следвате.
Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, обичам Те! При всичките противоречия и страдания, които Си ми дал, Твоята Любов е мой идеал“. – „Ще ме послуша ли Бог?“ – Опитай се, направи опит. – „Ако се излъжа?“ – Толкова пъти си лъган досега, какво от това, че ще се излъжеш още един път? Казвам: Който се обърне с тези думи към Бога, никога няма да бъде излъган. Дошъл е денят, в който трябва да се обърнете към Бога с думите: „Господи, обичам Те! Искам да изпълня Твоята воля, както Ти си определил, както Ти желаеш“. Днес е този ден. Днес е денят, в който трябва да вземете правилно тона „фа“ без никакво повишаване или понижаване. Най-малкото отклоняване от този тон ще ви изведе вън от правия път. Правилният тон „фа“ води към щастието, към придобиване на Божиите блага.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Утринно Слово от Учителя, държано на 2 юни 1935 г., София, Изгрев.