Път към разумността

Размишление

65-та глава от Исая.

Всички живи същества вървят в два пътя: път, който води към разумността, и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността – на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече. Често хората се запитват защо светът е направен така. Преди всичко, думата „правя“ има отношение към материалния свят. За пример, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна? – За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното ѝ предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната – неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността – не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано. Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат. Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господа в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.

Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. – Защо? – Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. – Защо са недоволни хората? – На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си аз мога да кажа защо съм доволен и защо – недоволен. За другите, обаче, не отговарям. Ето защо, според мене доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по-недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става само когато единият свърши работата си.

Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота. Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости. Един цар намислил да изпита поданиците си, да види доколко са честни. За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички. Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото. В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена. Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности. Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар. Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал, и са го заместили с дървено. Обаче грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното – неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота. – Защо е недоволен? – По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. – Защо остарява и погрознява човек? – От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата пострадва: тук ѝ се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш как да го задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. За пример, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.

И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче те пожелаха да опитат забранения плод, да видят какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. – Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? – В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче, като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път – не може да го спре. Като намери барут, разумният знае кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит. Намери ли кибрит, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.

Сегашният свят е пълен с взривни вещества. Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай. Ако искаш да видиш как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства – въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно, и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода. Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човек може да направи.

Пророкът казва: „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене; намерен бидох от онези, които ме не търсеха“. (– 1-ви стих.) – По кой начин може човек да намери Бога? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бога и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бога с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.

Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: „Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие – ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце, и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада“. – Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? – Пеш. Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина, навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.

Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. – Защо умира човек? – От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тия блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи – от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.

Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. – На какво се дължат тия заблуждения? – На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: „Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми“. – Защо става това пречупване? – Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен. Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.

И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развито или сгънато знаме, на което е писано „свобода и смърт“. Развитото знаме носи свобода, а свитото – смърт. Разумният човек носи развито знаме, а неразумният – свито. Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.

Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. – Кои погрешки? – Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други – по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.

И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице – затваряне на тази врата. – Защо е затворена вратата на моя приятел? – На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа, и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно не съжалявайте, че сте скръбни. – Защо? – Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. – Не се забравяйте в радостта си. – Защо? – Защото след добре свършена работа ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената. Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно Слово от Учителя, държано на 9 юни 1935 г., София, Изгрев.