И отиде, та се пристави. (Лука 15:15)

Отче наш

В началото бе Словото

Ще прочета 15-та глава от Лука.

Ще се развеселя

Ще взема 15-ти стих от прочетената глава. „И отиде, та се пристави.“

Има два процеса в света: единият процес е на обясненията, той е встъпителен процес. Когато ви се обясняват някои неща, ни най-малко не се предполага, че се разбират нещата, защото обяснението подразбира приложение. Приложението е това, което наричат опит, а опитът изисква един добър резултат. Можеш да направиш какъвто и да е опит, но ако нямаш резултат, опитът не е сполучлив. Добрият опит е добрият резултат.

„И отиде, та се пристави.“ Та и хората понякога се приставят, представят, кой от добра воля, кой от немай къде. Който прави това без убеждение, той е в странство, далеч от баща си, заставен от условията да се цени някъде. Това още не значи, че си разбрал живота. Този млад син, който се представил, това означава още встъплението в неговия живот. Че пострадал, това още нищо не значи. Може да е пострадал един или два пъти, това още нищо не значи. Като пасъл свинете, които изяждали рожковите, ставало му жалко, че за него нямало, не оставало рожкови. Той казал: „Да отида при баща си, поне с ядене ще бъда осигурен“. Мнозина мислят, че младият син разбрал живота. Не, той още не е разбрал живота. Той съзнал само, че направил погрешка, съгрешил пред небето и пред баща си. Това е встъпление, обяснение, но докато, като слуга, ще изпълнява волята на Баща си, това още е въпрос. Защо? – Защото когато една жена се ожени за един мъж и след време го напусне, а после се жени за друг, въпрос е още, доколко ще живее добре с втория си мъж. Аз никога не бих се оженил за жена, която е напуснала първия си мъж, макар и да е светица, защото и себе си ще изкуша, и нея ще изкуша. Има неща неподходящи в характера на хората. Двама души може да са добри, но не могат да живеят заедно. Сега всички мислят, че ако двама души поотделно са добри, че ще живеят добре помежду си. Не смесвайте нещата! Не мислете, че двама добри хора непременно могат да живеят помежду си добре. Най-първо, вие не разбирате живота. Ако кажа, че не разбирате, ще ви огранича. Под думата „живеене“, тази идея не е ясна в ума ви. Ако турите две дървета близо едно до друго, ще могат ли да се развиват? Те няма да имат сокове, с които да се хранят. Тези дървета трябва да се поставят на известно разстояние едно от друго, за да могат да възприемат свободно соковете от земята и да могат да приемат свободно слънчевите лъчи. Ако са близо едно до друго, между тях ще има известно стълкновение. Често в умовете на съвременните хора има нещо криво, не че те сами са криви, но има една крива философия за живота, предадена от векове насам. Хората мислят, че ако са наблизо, ще разберат нещата по-добре. Не, не се приближавайте наблизо, стойте на известно разстояние един от друг. Много надалеч да сте е лошо, но и много наблизо да сте, пак е лошо. Ако един предмет е много надалеч, не можеш да го видиш ясно, но и ако е много наблизо, пак не можеш да го видиш ясно. Това са известен род разсъждения, които трябва да имате предвид, за да дойдете до новите положения. Вземете сега например как седят въпросите в науката. Един математик ми казваше един ден: „Аз искам да ми говориш на математически език, строго, научно искам да ми обясниш нещата, а не на един прост, обикновен език. Иначе всичко е за мене празна работа“. Казвам му: Прав си, това е по отношение на математиката на земята. Що се отнася до физическия свят, е така, но що се отнася до органическия свят, до органическата математика, не зная какво можете да направите. Например, ако ви дам няколко клетки, едната от птица, другата от риба, третата от агне, четвъртата от човек, как ще можете да изчислите с вашата математика какъв ще бъде развоят на всяка една от тия клетки? Можете ли математически да предскажете тия неща? Ето, големите съвременни астрономи могат да предскажат какво ще бъде например слънчевото затъмнение, но не могат да знаят какво ще бъде в продължение на 20 години. Те не могат да кажат нищо за живота на слънцето през няколко бъдещи години. Едно е важно, че всяка мисъл трябва да бъде ясна и в количествено отношение. Защо? – Защото всяко количествено отношение е в зависимост от едно силово напрежение, а всяко силово напрежение е в зависимост от една разумност, която направлява тези напрежения отвътре. Следователно трябва да се вземе в съображение и мисълта вътре. Значи имате формата, имате съдържанието, имате и смисъла на всяко нещо. Трябва да имате три изчисления, които представят сложна работа. Сега, както и да разсъждавате, често вие казвате: „Това не се отнася до нас“. Вие, които ме слушате тук, не сте светии, нито един от вас не е светия, но сте кандидати за светии. Не че искам да ви обиждам, но казвам, че не сте светии. Защо трябва да кажа, че сте светии, да говоря нещо, което не е? Ако пък кажа, че не сте светии, ще направя друга погрешка. Че сте кандидати за светии, виждам по това, че като наблюдавам червея, който пълзи по земята, имам предвид, че той е кандидат за пеперуда. Че е червей днес, червей е, но че утре ще бъде пеперуда, това не мога да го откажа. Утре ще бъде кандидат за пеперуда. Няма да се мине дълго време и той ще стане пеперуда. Че днес не сте светии, това не е някакво голямо зло. И че един ден ще станете светии, няма да бъдете в по-добро положение, отколкото сте сега. Аз разглеждам нещата от становището на земята. Мнозина говорят за небесния живот. Какво ще говорят за небесния живот? Ето, тази работа и за мене е малко неясна, защото сега съм на земята. Когато един кон е мършав, не го товарят с много товар. Лошо е, че е мършав. Той едва носи товара си. Но като се поугои, като се подобри положението му, всичко става за него по-добре. Положението му се подобрява и той започва да скача, да се радва. Питам: Каква разлика има между първото и второто положение на коня? Има разлика. В първото състояние ти усещаш вътрешно своята немощ и си казваш: „Така е, щом съм един мършав кон, никой не ми обръща внимание, нямам никакво уважение и почитание“. При второто състояние ти усещаш една вътрешна сила, виждаш, че можеш да риташ, да се браниш, и казваш: „Така е, щом съм угоен“. Но като не знаеш как да се управляваш, ще те натоварят хубаво. Кое положение е за предпочитане? Разбира се, че второто. Нека да съм угоен, пък макар че хората ще ме натоварят. А пък като съм мършав кон, не мога да се освободя от това униние. Щом съм слаб и като снемат товара ми, пак едва ще се мотокаря(?), а като съм угоен, като снемат товара ми, хайде в гората. Сега ще направя един малък превод на тези две състояния. Според мене човек, който не мисли, той е мършав кон, а който мисли, той е угоен кон. Мършавият кон малко знае, защото по-малко го товарят, но и угоеният кон, когото много товарят, и той не знае много. Но има една разлика. Според мене свободата е по-близо до умния човек, отколкото за онзи със слабия характер. Следователно светията има преимущество пред обикновения човек. Светията обаче не е свободен. Щом стане светия, пращат го на земята да помага на хората. Като стане светия, вие ще бъдете превозни средства на другите хора на земята. Ще дойдете от небето, за да пренасяте. Вие мислите, че като станете светии, на ръце ще ви носят. Не, щом станете светии, ще ви впрегнат на работа. Ако ме чуят светиите как говоря за тях и ако мислят като вас, те биха ме дали под съд. Не искам да кажа, че светиите са коне, не искам да употребя думата „кон“, макар че тази дума има хубаво значение.

Вземете например думата „куче“. Тя не е българска дума. Частицата „ку“ означава „искам“, а частицата „че“ – „да бъде“. Значи: „Да бъде това, което искам“. Това значи думата „куче“. И наистина, каквото иска кучето, всякога се сбъдва. Кучето, като започне да обикаля около господаря си, ту от едната, ту от другата страна, помаха опашката си, помилква се, докато най-после овчарят го погледне и каже: „Нямам много хляб, но поне си добро, умно куче, ще ти дам“. Отваря торбата си и му дава хляб. Казвам: Умно нещо е кучето. Това, което нас ни заблуждава, това е формата на кучето. Кучето има една непрогресивна форма. Аз не бих желал да имам такава форма. В дадения случай обаче формата на кучето е на мястото си. Тя е една статическа форма, през която човек ще мине и не ще остане. Няма да мине статическото положение на тази форма. Понякога, като искам да ви обясня едни неща, всякога се натъквам на други. И наистина, ако искаш да изправиш хората от една погрешка, те ще се натъкнат на друга. В остров Цейлон се явила една мишка, която правила големи пакости на хората. За да се избавят от тази мишка, те пренесли фараоновата мишка от Египет в остров Цейлон. Действително, тя ги избавила от тази мишка, но после налетели на друга чума. Тъй щото това, с което в даден случай се освобождаваш, отпосле то става едно нещастие. Ще ви приведа един такъв пример. Вземете например една война, която се счита за избавление от едно нещастие на неприятеля. Две страни воюват помежду си, но след като свърши войната, дълго време се изисква, докато тия хора се освободят морално от убийствата, които са научили във време на войната. Колко време трябва да се мине, докато те създадат един нов морал в себе си? – Хората са се научили да убиват, не мислят много, току вадят пищов. Ще кажат някои, че това са наследствени черти. Не, това, че хората се убиват, показва известни придобивки, известни навици, които те са придобили във време на войните. Тези качества се предават вече като наследени черти и в мъжете, и в жените. Ето, жените, които минават за миролюбиви, които не са ходили на война, току някоя жена дигне дилафа, удари мъжа по главата и той хване главата си и излиза навън. Такъв голям човек, тя дигне дилафа и го блъсне в главата, и той излиза навън. Тя казва: „Да знаеш, че и аз мога да воювам“. Аз привеждам този пример, за да изразя едно социално отношение. Казвате: „Толкова ли са лоши жените, че могат да бият мъжете си?“ – Това са редки случаи. Аз не вярвам, че между вас има някой, на когото жената да е пукнала главата с дилафа. С това не мислете, че визирам някого. Не, аз само изнасям един факт от социалния живот.

Разправяше ми един приятел своя опитност. Един ден една котка влязла в къщата му и изяла сиренето. Като видял това, той я затворил вкъщи, искал да ѝ покаже как смее без негово позволение да пипа сиренето. В първо време тя се опитвала да излезе оттук-оттам, но като видяла, че не може да избяга, тогава се опълчила срещу него, но така страшно, като че искала да му каже: „Господине, аз ще ти покажа, какво нещо е борба с една котка“. Като видях това нещо, казах си: „Няма да се излезе на глава с този дявол, но нека поне да отворя вратата“. Отвори ѝ вратата и тя избяга навън. Видях, че ако още един момент се продължи това положение, тя ще се хвърли отгоре ми с ноктите си и ще ме издраска. Спрях се и си казах: „Тази работа ще се уреди“. Като се опълчи котката срещу мене, тя искаше да ми каже: „Слушай, аз и нокти имам, и живот имам, ходила съм на война, лесно ще се справя“. Казвам: Има неща в живота ни, които ние вършим по стечение на обстоятелствата, по стечение на условията и т.н. Питам: Кои бяха подбудителните причини, които заставиха този млад син да напусне дома на баща си? Нему се виждаше, че положението, което заема при баща си, не е толкова благоприятно за развитието му, за неговия прогрес. Но какво спечели, какво научи, като отиде всред света? Та у вас много пъти може да се роди желание да отидете в света. Не е лошо да отидете в света. Отлично е да отидете в света. Христос в тази притча е взел само отрицателната страна, която човек е видял в света. Светът не е толкова лош, както се е представил на младия син. Вие си представяте света едностранчиво. Вярно е, че в света има големи съблазни, но светът има и своята добра страна. Този млад син може да влезе в света, без да пада и да става, без да се поддава на своите другари. Нима всички хора в света само ядат и пият? Право е, че хората в света ядат и пият, но има такива, които и работят. Казвате: „Това са светски хора“. – Това е отчасти вярно. Синът доби в света една отрицателна опитност. Той направи сравнение с любовта, която баща му даде, и опитността, която придоби в света. Той намери голяма разлика между новия си господар, при когото се ценил, не се казва за каква заплата, но се казва в Писанието, че нямал даже рожкови да яде, понеже свинете ги изяждали. Мене пък ми се вижда малко чудно, възможно ли е, след като се е ценил да работи, да пасе свинете, че за него да нямало даже и от рожковите, с които свинете се хранели. Описанието е малко пресилено. Може ли да бъдеш свинар и да не ядеш от рожковите, с които свинете се хранят? Трябва да се предполага, че свинете всичко изяждат, че за него нищо не оставало. Значи свинете били по-сръчни от него. Но все таки се пише, че храната, с която свинете се хранили, била неподходяща за него. Например, ако човек дълго време, около 5–10 години наред, яде само боб, ще го хване подагра, тази царска болест. Но понеже тази храна била съвсем неподходяща за младия син, той съвсем измършавял, съвсем изпосталял и си казвал: „Ако още няколко години прекарам между свинете, всичко ще изгубя, ще изгубя живота си, без да спечеля нещо“.

Сега да оставим този въпрос, да дойдем до нашия живот. Тези далечни неща обаче имат връзка с нашия живот. Какво е било в миналото и какво ще бъде в бъдещето? – Миналото трябва да бъде склад на опитностите, от които трябва да се ползваме. Бъдещето трябва да представя условията, от които трябва да се ползваме, а от настоящето трябва да се ползваме сега. Та всяка идея, която е дошла в тебе, първо трябва да знаеш, доброволно ли е дошла, или някак насилствено. Това всеки човек трябва да различава. Следователно два вида идеи има в човека: едните са естествените идеи, те са като положението на синовете, които са останали при бащите си, а другите идеи са като синовете, които са напуснали бащиния си дом и отиват при тебе да се представят. Тези последните идеи ти се налагат, ти ги цаниш и ги пращаш някъде да пасат свинете. Следователно бъдете уверени в едно нещо: че тази идея, която ти пращаш да пасе свинете, няма да се мине дълго време, тя ще напусне свинете и ще отиде при баща си. Самата идея ще те напусне – това трябва да го знаеш. Много идеи има, които като дойдат до вас, ще ви напуснат. Това показва другата страна, че вие не влизате в положението на тези идеи, да ги поставите на тяхното място. Аз пък намирам и още една страна, че този господар не е могъл да ги оцени. Той им казва: „Ти, като напусна баща си, и нас ще напуснеш“. Оттук Христос вади един извод. Той изтъква две противоположни положения: от една страна изтъква свободата, която имал бащата, да даде воля на сина си, да прави каквото иска. А от друга страна Той представя новия господар, при когото младият му син се ценил, но бил толкова скръжав господар, че праща младия син да пасе свинете. Но от тези две противоположни състояния в младия син се явява една нова идея. В него се явява чувство на смирение, и той казва: „Досега, като син, не изпълних длъжността си, но сега ще отида при баща си, като слуга поне да изпълня своята служба. Сега вече като слуга ще започна да работя“. Докато беше при своя скържав господар, той си казваше: „Докато съм при тези условия, от мене нищо няма да излезе: свинете ще си останат свине, рожковите ще си останат рожкови, но и от мене нищо няма да излезе. Я да отида при баща си, да му работя като последен слуга“. И като се върна при баща си, той влезе в естествените условия, в Божествените условия, при които е поставен като човек. Съвременното човечество не разбира, че при баща си има един естествен живот. Защо? Защото преди всичко то няма ясна представа за баща си. Това, което хората мислят, че е техен баща, това е само една трета от истината. Щом синът на един баща умира, той не му е баща. Щом дъщерята на една майка умира, тя не е никаква майка. За да бъдеш баща на един син, ти трябва да имаш власт над болестта на твоя син. Когато синът се разболее, неговият истински баща трябва да каже: „Стани, синко“, и синът трябва веднага да стане. Бащата трябва да каже на болестта да напусне сина му и тя веднага трябва да си излезе вън. Когато дъщерята се разболее, нейната истинска майка трябва да каже на дъщеря си: „Стани, дъще!“ – И дъщерята веднага да стане. И като каже на болестта да излезе, болестта веднага да напусне дъщеря ѝ и да излезе вън. Какъв баща и каква майка си ти, ако не можете да направите това нещо? Това показва, че вие имате друг баща, при когото трябва да се върнете. Щом синът умира, това показва, че вие не сте при онзи господар ценени, при когото Бога ви е изпратил. При такъв баща синът всякога ще умира и ще умира и ще напуща земята.

Сега у вас влиза едно противоречие, нали така? Понякога вие искате да умрете. Защо? Това е състоянието на господаря, който има свинете си у вас. Тази идея не е ваша. Вие нямате желание да умрете, но искате да се освободите по някакъв начин от несгодите на живота. Например, аз съм срещал мнозина, които са недоволни от живота, но не знаят как да се освободят. Ти можеш да се освободиш от несгодите на живота моментално: в една секунда, в една минута, в няколко часа, в един месец или най-много в една година. В една година най-много човек може да се освободи от трудните условия на своя живот. Не ти върви в училището, не ти върви в живота, не ти върви в музиката, не ти върви в изкуството, не ти върви и в семейството. Как ще се освободиш от тези несгоди? – Ще отидеш при баща си и ще му кажеш: „Татко, съгреших пред небето и пред тебе. Прости ме и ме вземи като последен слуга!“ Щом кажеш така, и всичко ще ти тръгне напред. Баща ти веднага ще заповяда да ти донесат новата премяна, ще ти даде нова дреха, пръстен на ръката, ще заповяда да заколят за тебе най-угоеното теле, ще те прегърне и ще те целуне. Това означават новите условия. Това е, което се влага в живота. Това е, което Христос е изказал с думите: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Изново, разбира, ако не се родите от вода и от дух. С други думи казано: Ако не си готов да напуснеш свинете, ако не си готов да се разкаяш за всички свои глупости, че си изял всичко на баща си и си живял разпуснато, ти не можеш да влезеш в новите условия, ти не можеш да се родиш от вода и от дух. Ще кажете: „Защо е необходимо това?“ Ако не се родите изново, ако не се разкаете, вие ще умрете заедно със свинете – нищо повече. Можете да ми възразите, че толкова хора са почитани, че паметници им са направени. Аз съжалявам всички хора, които имат паметници. Аз никога не бих желал да имам паметник. Сега не ви казвам на вас вие да нямате паметници. Аз говоря за себе си. Аз бих желал да имам онзи паметник на живота; аз бих желал да имам онзи паметник на Любовта в моята душа; аз бих желал да имам онзи паметник на знанието, на Божията Мъдрост в своя ум; аз бих желал да имам онзи паметник на Истината, на свободата в своята душа. Това е животът. Аз бих желал и като умирам, пак да живея; като умра в една форма, да се явя в друга. Тъй щото, като умирам на едно място, да оживея на друго. И като ме търсят хората на едно място, да ме намерят на друго. Така гледам аз на смъртта на хората. За мене смъртта е една съдрана дреха. Като умира човек, това показва, че дрехата му се е съдрала и му дават нова дреха. Значи дрехите умират, но не и човек. Човек никога не умира. Съдраните дрехи на човека ги турят настрана, а сам човек никога не умира. Дрехите ту се раждат, ту умират. Тази идея може да не ви е ясна, но нищо от това. Ако искате да разберете всичко в музиката, то ще отиде, та няма да се види. Има някои работи, които не трябва да ги разбирате. Някой път професорите по музика съзнателно ще ви лишат от самата музика. Когато искам да пея, понякога аз се освобождавам от всички правила на музиката. Понякога пея по всички правила на музиката, но когато искам да пея за себе си, тогава се освобождавам от всички правила на музиката, турям ги настрана. Когато пея за другите хора, тогава спазвам всички правила, всички тактове, една четвъртина, осмина, 16-тина и т.н. Спазвам всички повишения и понижения, спазвам всички смени на гамата и т.н. И в музиката има смени на настроенията, смени се едно тъжно настроение с радостно или обратно. Като туриш един бемол, тъжното настроение се развлача. Много е мъчно в музиката да се предаде едно настроение, главно страданието. Когато искаш да предадеш страданието чрез музиката, ще го развлечеш, ще го развлечеш, докато го смениш. Страданието музикално може да се разточи, да се предаде легато. Затова именно музиката представя едно действително лечебно средство. Тя може да разточи страданието. Като го разточи, тя освобождава човека. В това отношение се правят ред опити. Ако някога няма лекар на разположение, можете да викнете някой беден музикант да ви свири, но в музиката му да няма бемоли. Нека свири мажорни гами, като преповтаря често някои тонове. Каквато болест и да имате, ако пеете или свирите около половин час, болестта ви непременно ще мине. Музиката има свойство да измени трептенията на тялото. Всяка болест показва, че в човека има известно музикално понижение. Той е под нивото на музиката. Болният не е разположен да пее. Ако болният не пее, той е осъден на смърт. Ако болният е склонен да пее, той има условия да оздравее. Има една статистика в това отношение. И наистина, ако убиете в човека желанието да пее, вие го осъждате на смърт. В него става понижение. Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен едно музикално изложение на Божествения живот. Сам по себе си, животът е един музикален ритъм. Докато спазваме този музикален ритъм, ние живеем. Щом изгубим този ритъм, у нас идват всички болести. В това отношение ние трябва да препоръчваме музиката. Музиката е едно встъпление за онзи към Божествен темп на музиката. От тази музика има и една по-висока стадия. Та като ви дойде някоя болест, пейте, тананикайте за себе си. Изпейте тона „до“ 50 пъти. Ако сте анемичен, мързелив или ленив, изпейте тона „ре“ 99 пъти. Ако не обичате да мислите, изпейте тона „ми“ 80 пъти. Ако сте малко разсеян, разточителен, не обичате материалните работи, изпейте тона „фа“ 75 пъти. Ако не обичате правото, изпейте тона „сол“ 101 пъти. Ако не обичате изкуството и художеството, изпейте тона „ла“ 110 пъти. Ако не сте религиозни, не сте набожни, а искате да станете такива, изпейте тона „си“ 150 пъти. Това е теория, лесно се казва. Но има училище, в което човек се учи как да съчетава тия тонове. Има едно съчетание в тези тонове. Първо ще се пеят в тактове. Трябва да се знае какви ще бъдат интервалите между едните и другите тонове. После, трябва да се знаят, цели тонове ли ще се пеят, или половинки, четвъртинки, осминки и т.н.

Сега това спада към една специфична област, която практически няма никакъв резултат за вас. Аз привеждам това само като факт в музиката. Ако вие прилагате всякога музиката така основно, ще имате възможност да се лекувате може би 75 на 100 повече, отколкото сега, ако не сте разположени музикално. Затова гледайте да имате едно оптимистическо разположение. Оптимизмът се дължи на музиката. Сегашната музика е едно благословение за света. Аз бих желал за в бъдеще всеки дом да свири. Всеки трябва да свири на някакъв инструмент, бил той китара, мандолина, цигулка, цитра, кавал или най-после и гайда, но всеки да свири. Ако няма никакъв инструмент, можете да вземете 10 чинии и на тях да дрънкате. Та сега научният извод. – Ние се намираме в света и трябва да имаме ясна представа за него. Хората имат два възгледа за света. Според едни светът е една придобивка и те се стремят да завладеят света. И затова те цитират стиха, че Бог е направил света и дал власт на човека да го завладее. Но те са изпуснали предвид по какъв начин може да се завладее земята. След като страда, Христос казва: „Дерзайте, аз победих света!“ Там не се казва, че Христос е завладял света, но се казва, че е победил света; а знаете каква история беше, докато победи света. За да се завладее света, трябва да стане една война още по-страшна от тази, която сега се готви. Не е лесна работа да се завладее света. За да се победи света, трябва да дойде един човек съвършен, като Христа, и без всякакви оръжия да го победи. Биха Го, плюха Го, туриха Го на кръст и най-после Той каза: „Победата е Моя“. Как можаха да повярват, че този човек ще победи света? Кой би могъл да ви увери в това? Обаче днес вярваме, че светът е почти победен. Светът не е завладян, но е победен. Под думата „завладян свят“ разбираме такъв свят, в който да има ред и порядък, в който да влезе Любовта да управлява като закон. Едно от големите противоречия при създаването на света е това, че се явяват две противоположни течение. Така поне говори окултната наука. Аз ви предупреждавам в това, че е наполовина вярно, така да го вземете, за да имате възможност да си образувате ваше мнение по въпроса. Според едното течение, едни хора поддържат, че светът трябва да се управлява със строгост, със сила, а другите поддържат, че светът трябва да се управлява с мекота.

Първата епоха от създаването на света беше епохата на мекото управление. Това бяха хората, които живееха в рая. Те управляваха за малко време и после казаха: „Така не може светът да се управлява“. Тогава им дадоха един закон, но те не го изпълниха. След съгрешаването на Адам и Ева, като видяха, че с мекота не може да се управлява, божествата от невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казват, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. И сега целият свят се управлява от хората от втората категория. И тяхното управление е вече към края си. Те направиха много повече и по-големи погрешки от първите. Те сами видяха, че техните погрешки са 10 пъти по-големи от тези на първите. И в едните има погрешки, и в другите има погрешки. И сега това, което става в общия живот, става и в живота на всеки човек. Има едно противоречие в живота, което вие не можете да си обясните. Всички хора искат да бъдат щастливи, да бъдат богати, да бъдат учени, да бъдат добри. Но те не разбират законите на живота, не знаят как може човек да бъде щастлив.

Щастието е нещо велико. Дойде ли до щастието, човек трябва да бъде много умен. За да бъде щастлив, човек трябва да бъде нещо повече от светия. И светията не може да бъде напълно щастлив. Щастие има само при едно условие. Щастието е резултат на Божествената Любов. Който живее в тази Любов, само той може да бъде щастлив. Вие не трябва да разбирате тази любов, в която сега живеете. Понякога ви отпуснат от Божествената Любов само за няколко секунди или за няколко минути и след това прекъснат тока на тази Любов. И тук именно вие сте се излъгали. Като сте вкусили от тази Божествена Любов, вие сте се подмамили от нея и заради нея сте влезли в човешкия ред и порядък на нещата. Но това е само външно позлатяване. Съществата от невидимия свят, които са разумни, съзнателно са позлатили живота отвън, да ви подмамят с него, а отвътре са оставили горчивините. И всеки, който вкуси отвън живота, радва се, но като влезе малко по-навътре, веднага се натъква на горчивините и казва: „Отвътре не е така“. – Да, отвътре не е така. Отвътре има горчивини, големи горчивини има. Не че животът е горчив, но има един примес горчив в живота, който произтича от съвсем други причини. Тази горчивина произтича от крайния егоизъм, от неразбиране на човешкото съзнание, от неразбиране на човешкия ум. От каквото друго щете кажете, но тази горчивина произтича от неразбиране на нещата. Вие се представяте, че разбирате нещата, но всъщност не е така. Вземете например, в България всеки българин мисли, че може да стане министър. – Не е така. Да се мисли така, това е една глупост. Всеки мисли, че може да стане държавник, да управлява света. И затова всеки казва: „Да стана един път министър, аз ще избеся всички, които не се подчиняват на моите заповеди“. – Това е второто управление, управлението с насилие. – Не, светът така не може да се управлява. Светът така не може да се оправи. Които не разбират, казват: „Дърво, дърво на тези хора, няма какво да им приказваш. Наложи го, както трябва, и той ще мълчи“. За да бъде държавник, човек трябва да бъде най-ученият в света. Той трябва да разбира дълбоко човешкото естество, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце, той трябва да разбира отдълбоко неговите сили, да взима предвид всички неща. Това, което сегашните хора търсят – свободата, – тя не се намира така лесно. Каква свобода ще намерите? Свободата на едни хора е робство за другите хора. Свободата на богатия е робство за сиромаха. Свободата на един народ е робство за друг народ. Щастието на един народ е робство на друг народ. Това са видими противоречия, които съществуват при сегашния ред на нещата. Това е така, но има един изходен път. Ние мислим много криво, но ето къде е заблуждението. Дотогава, докато хората се намират в положението на гъсеници, всички листа на дърветата ще страдат. Не може на гъсениците да се проповядва никаква философия, че те не трябва да ядат листата на дърветата. Каквото да правят, листата винаги ще страдат от гъсениците. Но щом гъсениците се превърнат в пеперуди, тогава листата на дърветата ще се освободят от страданията си. В тяхната еволюция много въпроси са много правилно разрешение. В природата не е така, но тя ни е оставила тези процеси, за да видим, че има един път на разбиране на този прогрес. Обаче прогресът на пеперудата е спрян. Като не може да прогресира по-нататък, тя снася яйца, завива се в какавида и след време отново се превръща в гъсеница. Тя се превръща ту в гъсеница, ту в пеперуда. Значи ту зло има в природата, ту добро, но по този начин светът не може да се поправи. Какъв е законът, който трябва да извадите? – Когато се намирате в неблагоприятни условия на живота, в положението на гъсеницата, вие трябва да знаете, че има положение на пеперуда, можете да се превърнете в положението на пеперуда, да влезете в благоприятните условия на живота. Но ако не знаете как да използвате това положение на пеперуда, вие пак ще се върнете в първото си положение, в положението на гъсеница, и тогава положението ви ще бъде по-лошо, отколкото е било първото. Какъв е законът сега? – За да се освободи от сиромашията си, сиромахът трябва да бъде трудолюбив, търпелив – в това седи неговото спасение. За да запази богатството си, богатият трябва да бъде щедър и чист. Кой може да бъде чист? Чист може да бъде само честният и справедливият човек. Аз тълкувам така чистотата. Според мене чистотата е символ, емблема на справедливостта, на честността. Така седи въпросът в моя ум. А щедрият човек е човекът на Любовта. Ти не можеш да бъдеш щедър, ако Любовта не е проникнала в твоята душа. Ако си богат и искаш да запазиш богатството си, ти трябва да обичаш всички хора около себе си, да бъдеш честен и справедлив. Тогава всички хора около тебе ще се кооперират с тебе. И така ще образуват една обща фамилия. Казвам: Всичките противоречия в света седят в частите. Това, което е законно за цялото, не е законно за частите. И това, което е законно за частите на един организъм, не е законно за целия организъм. Това, което е потребно за нас, не е потребно за Бога. И това, което е закон за Бога, не е закон и за нас. Това е един логически извод, за който се изискват дълги доказателства. Та затова много философски, богословски въпроси не трябва да се бутат.

Например, ако някой ви пита какво е Бог, по този въпрос няма какво да се говори. Когато са ме питали какво е Бога, аз казвам: Вярвам в Бога – нищо повече. – „Но какъв е Той? Троеличен ли е, или едноличен?“ – За да се избавя от този въпрос, казвам: Аз вярвам във всичките лица на Бога. – „Ама Той направил човека по образ и подобие свое.“ – Аз вярвам в един Бог и във всичките Му лица. Лицето е само отражение на истинския образ. То е както когато човек се фотографира, имате различни портрети от него, от най-ранната му до най-късната му възраст, на старини, но това още не е самият човек, това са неговите образи, негови отражения. Всъщност Бог има само един образ, а всички други образи, това са само Негови отражения. Аз нямам нищо против отраженията, но за да имате ясна представа за нещата, вие трябва да имате поне три състояния, които аз обуславям така: Любовта е образ на Бога, достъпен за нас. Този образ е понятен за нашата душа и за нашето сърце. Образът на Мъдростта, на знанието е понятен за нашия ум, за нашата интелигентност. Образът на Истината, на свободата е достъпен за нашата воля, за нашата разумност в света.

Следователно в света има три Божествени форми, с които ние в дадения случай можем да работим: сърцето, умът и волята. Със сърцето си трябва да работим с онези сили, с онези форми, с които Божествената Любов работи. Чрез ума си трябва да работим с онези форми, с онези сили, с които Божествената Мъдрост работи. И най-после, чрез нашата разумност или чрез нашата воля, чрез най-висшето у нас, ние трябва да работим [с онези] форми, с онези сили, с които Истината работи, с които свободата работи. Сега това са само теоретически предпоставки. Например, аз мога да ви говоря за музиката, колкото искате, но взимам музиката само като обяснение на нещата. Мога да ви разправям, че има ангелска, небесна или класическа музика. Казвате: „Покажи ни коя е ангелската песен?“ Като почна да ви пея, казвате, че ние сме чували такава песен. Ако ви запея една ангелска песен, вие ще се пренесете от този свят. Всички ще заспите, няма да остане никой в този свят. Но ако само ви разправям, ще кажете, че така пеят всички. Тъй щото ангелска песен на земята не може да има. А така, донякъде само, може да се каже за някого, че пее ангелски, в най-слаба форма. Например, славеят пее донякъде ангелски. Аз съм чувал славея как пее, но не съм го виждал. Той се крие обикновено и един ден го изненадах, като исках да видя как пее. Един ден издебнах един славей, както пееше. Гледам го, затворил очи, дигнал гортана си нагоре, под известен ъгъл, пренесъл се, нищо не вижда и не чува. По едно време се стресна някак, видя ме и веднага се скри. Той се почуди как съм го видял. Като че искаше да ми каже: „Благодарение, че ме издебна, иначе никога нямаше да ме видиш“. Казвам: Голям певец си, хубаво пееш, по всички музикални правила. Не се срамувай, хубаво пееш, такива трели, аз не мога по никой начин да ги изпълня като тебе. После, аз чета мисълта му: „Ти макар че си философ, но аз нямам на никого доверие, нямам вяра в хората“. И се скри. „Мене ми са разправяли много философски работи, но на никого не вярвам.“

Сега в това, което ви разправям за славея, аз внасям един човешки елемент. Какво мислеше в дадения случай славеят, това е друг въпрос. Аз никога няма да ви предам това, което той мислеше. Аз ви предавам точно това, което не е. Това, което не е, то пък обяснява това, което е. Следователно аз ви предадох точно това, което не е. Зная, че не е така. Аз в себе си съм справедлив, зная, че не е така, но ако ви представя така, както е, няма да ви обясня това, което е. Ето защо, аз трябва да представя нещата така, както не са, за да ви представя това, което е. Как ще ме разберете сега? – По-важно е за вас да разберете това, което е, отколкото това, което не е. Това не е лъжа. Представете си, че [имам] един черен молив и нарисувам един черен човек и казвам: „Ето един човек“. Това вярно ли е? – Не е вярно. Казвам: „Колко е красив!“ – Че каква красота има в него? Нарисувал съм един арапин. И при това, всичко е нарисувано приблизително: очите му, веждите му, клепачите му не са такива, каквито трябва и каквито са в действителност. Така ще разберете, че не е точно така, както е самият човек. Аз трябва да го нарисувам както трябва, като жив, какъвто е в действителност. Ако ви представя и нотите така, аз ще ви обезсърча. Ако ви изпея една ангелска песен, вие повече няма да дойдете в събранието. Защо? Защото тази ангелска песен ще ви задоволи така, че повече няма да помислите за събранието. Следователно това, което е, аз не искам да го направя сега. Ето защо, ако искате да ви изпея една ангелска песен, аз няма да ви изпея, защото ще ви направя една голяма пакост. Вие дълго време ще бъдете щастливи, но понеже това не е ваше положение и понеже не знаете да пеете така, един ден вие ще паднете в едно положение много по-лошо, отколкото е сегашното. За някои работи може да ви насърчи, но за някои може да ви обезсърчи. Ние говорим, че няма погрешка в света, на която да няма цяр.

Едно е важно да знаете: Има известни условия в живота, които човек не трябва да ги изгуби. Човек трябва да бъде трудолюбив за своето щастие. Човек трябва да бъде щедър за своето щастие. Човек трябва да бъде чист за своето щастие. Така той трябва да съедини качествата на сиромаха и качествата на богатия в едно, за да бъде щастлив.

Богатството и сиромашията са два противоположни полюса на щастието. Човек никога не може да бъде щастлив, ако той не е минал през школата на сиромашията и през школата на богатството. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Следователно сиромашията и богатството са две училища, за да влезете в областта на живота, който носи щастието. Някой от вас ще каже, че е разбрал това нещо. – Аз още не съм го разбрал, че той ще го разбере. Пак ви казвам една истина, че не разбирам това нещо аз, но има неща в живота, които не могат да се предадат. Това значи, че не разбирам нещата. Разбирам ги, но те не могат да се предадат. Например, аз никога не мога с думи да ви предам Любовта. Мога да ви заразя с нея, т.е. думата „заразявам“ не е хубава. Любовта може да се инжектира, Любовта може да се предаде чрез контакт, и то не всякога. Всякога няма условия за Любовта. Любовта в живота се предава само при специфични условия. Любовта в живота се предава само при най-благоприятните условия, които съществуват. Ако тези условия не съществуват, Любовта не може да се предаде. Любовта може да се предаде в каква и да е форма, но ако вие искате онази Любов, която повдига човека, тя си има специфични условия, при които може да се прояви. Всеки трябва да изучава живота, та като дойде този специфичен момент, това специфично условие, да може да се възползва. Ако ви се случи този момент, да ви посети един, два или няколко пъти в живота ви, това е достатъчно. Ако използвате тези моменти, вие ще имате влиянието на Любовта. Достатъчно е веднъж да се запали този Божествен огън у вас и да не изгасва повече. Ако вие сте разумни, този огън няма да изгасва. В какво седи разумността? Сега, когато някой пее, вие му се смеете. Но и този, който се смее, и той не може да пее. Един пее, а другият се смее, че не пее хубаво. Казвам: Започни ти да пееш. Той започва да пее, но и той не пее хубаво. Нищо не излиза. Казвам: И аз зная да пея, колкото двамата, но това не е пеене според мене. Истинското пеене е онова, което може да отвори сърцето на най-големия скъперник банкер. И тогава, ако аз отида да пея на банкера, няма да се явя с тази си брада. Защо? Защото банкерът може да се заинтересува само от две форми: едната форма трябва да представя млада, красива мома, подвижна, пъргава, с уста начервеничка, очи, които светят, ръце мекички, глас ангелски. Другата форма трябва да представя стар, мъдър човек, с ангелски глас. Като види и младата, и старата форма, банкерът трябва да остане доволен и от двете форми и да знае, че може да вземе нещо и от младата, и от старата форма. Да се чуди как този стар човек е запазил гласа си, как нищо не е изгубил от хубавото, което е имал в себе си. За да го привлече, старият ще му изпее една песен, но така хубаво, че той ще поиска и още една. Така щото, старият ще пее за младата мома, а младата мома ще пее за стария, за своя баща. И тогава банкерът ще разтвори сърцето си, ще даде колкото му искат и ще каже: „Елате и утре пак да ми попеете“. Това са фигури на речта. Та в живота си ние трябва да знаем да пеем като младата мома и като старият, като мъдреца. Не се срамувайте да пеете. Ако си стар, пей на банкера за младата мома, да отвориш сърцето му. Ако си млада мома или ако си млад момък, не пей за себе си, но пей за майка си и за баща си, които са те родили. Той ще каже: „Я ми попей още веднъж за майка си и за баща си“. Следователно мъдрецът трябва да пее за младата мома, а младата мома трябва да пее за баща си и за майка си. Това е хубавото пеене в света.

Стига ви толкова сега.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 10 март 1935 г., София, Изгрева.