Благоприятната Господня година

Да проповядвам благоприятната Господня година. (Лука 4:19)

Отче наш

Изгрява слънцето

Ще прочета няколко стиха от 4-та глава от Евангелието на Лука, от 14-ти стих надолу.

Духът Божи

„Ще проповядвам благоприятната Господня година.“ (– 19-ти стих.) Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ние сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред, ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото ако такъв ред не съществува, никакъв живот не би съществувал. Сега ние се поставяме на една основа, която е на посока. Не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение, защо именно той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката подува, дава му мляко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, вследствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още.

– „Ама аз не разбирам тези неща.“ – Дете си още. Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл още до тази фаза. Обаче има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: „Пекансил“ – това показва, че ние имаме изработени възгледи за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други – навсякъде съществува робството. И всички казват: „Защо съществува тази голяма неправда в света?“ Кажете ми, де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т.е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.

Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелстваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и досега още минават за неприятели, приятелството още не е установено. Сега това са общи положения. Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата. Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това е пак негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата? Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, запример да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратното. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят в едно семейство мъжа и жената, кой от двамата да управляват. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре? – Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво. Казвате: „Ами нали този баща трябва да управлява децата си?“ – Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникът казва: „Ще вървиш така, както ти заповядвам“. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва и най-после работата му няма да е извършена. Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: „Не се мърдам от мястото си“. Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да се откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася.

Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свят не е нищо друго, освен поправки и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила, закони и правила. И при всички тия правила има нещо в живота, което куца. Животът, т.е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият. Има нещо, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, вследствие на което спъват живота. Те спъват Божествения порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, не се изисква нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника. И тогава такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно. Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.

Сега за пример, аз съм слушал мнозина да говорят за любовта. Какво ще говорите за любовта? Любовта не е нещо, за което може да се говори. Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цял час какво нещо е любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цял час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казвал, че като бил в Багдат, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил, като се върнал в България. Тогава му казвали: „Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки“. – „Тук не може да се прескача, хавата не е такава.“ – За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огъня. След като се запали огъня и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за любовта. Земята е място на безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма любов. Впрочем, прониква малко любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на това хората умират от безлюбие. Който има малко любов, според любовта може да живее 10, 20–30–50 години и после умира от безлюбие. Най-първо, младият момък се въодушевява от своята възлюбена и казва: „Намерих своята възлюбена“. И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение и тогава, като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: „Да ни поживи Господ децата!“ Синът става на 21 години и гледаш, този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: „Този син е станал някак особен“. И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислена, като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия отиде и я прати на пощата и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги проведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали какво нещо е любовта. И ако някой е опитал любовта, аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с 3 думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от 10,000 лева. Който може да ми опише любовта само с 3 думи, той сега ще получи тази премия, този чек от 10,000 лева.

А тъй, да ми разправя за любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак е топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от любов, тя се е стоплила от зор. И в любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стяга. Казваме, че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. – Не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме Го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме. Затова именно ние ще обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича. Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.

Сега аз не казвам, че любовта у вас не действа. Действа любовта, но аз говоря за онази любов, в която смъртта е изключена. Аз говоря да действа в един живот, в който смъртта е изключена. Има любов, в която смъртта е по-силна от самата любов и тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свят; растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е освободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.

Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им.

Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и за тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да мислиш толкова за българския народ. Питам: Кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си. Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита. И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви. По въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.

Един художник рисувал един американски милиардер. Като го рисувал, той го запитал: „Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер?“ Милиардерът му отговорил: „Ако човек получава седмично 10 долара, 2 долара трябва непременно да отдели“. 10 долара правят наши 800 лева. Ако започне да получава по 20 долара седмично, тогава той ще трябва да отделя по 4 долара настрана през седмицата. Като дойдеш до положение да получаваш 120 долара седмично, тогава ще отделяш по 40 долара на седмицата. Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той е така забогатял. Един математик решавал следната задача: Влагат се в банката 25 стотинки от времето на Христа до наше време. Значи за 2,000 години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казвал, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 20 стотинки в продължение на 2,000 години. Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всяка минута падали в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на 9 години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банката от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце човек може да развали своето щастие. С една дума само, ти можеш да затвориш своя път, и с една дума само, можеш да отвориш своя път. С един поглед само, ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само, можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на място, той не може и 20 години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо, човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ място, човешкият ум трябва да се освободи от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили отпосле. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но досега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света.

Както се е родил този свят, така и ще си умре. Този свят е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свят е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът. Това е един кораб, в който сте влезли, и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега. Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него. Ако се качите на един модерен параход, разбирам. Казвате: „Ама ние трябва да вярваме“ – В какво трябва да вярвате? В това, което хората са направили ли? Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. като избухнат тия яйца и се излюпят, сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат „Дръндаут“. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: „Не се страхувай!“ Ние го казваме неправилно „дръндаут“. Ние сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща настрана. И при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например, те говорят за усета на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да се произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тежест две трети от дадения предмет. За да се произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т.н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тежест. Сега да разберем закона. Какво означава една тежест? Когато имате една трудна задача, това е една тежест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали 10 мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо, това дете се храни с мляко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават се и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си, зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже любовта е прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали с една трета от първоначалната. След още три години тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко няма предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Той не влиза в положението ѝ. Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея. Той казва: „Моята женица“. Така я залъгва той с това–онова, докато един ден каже: „Не мога да се залъгвам така“. Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз, той е богат, има пари на разположение. Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуй моя!“ – Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм“. – „Ну, поцелуемся!“ – Поцелуемся, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно. С всяка целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи живота, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано е, че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: „Даром си взел, даром трябва да дадеш“. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там, като се срещнат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден, на другия ден няма никакво равенство. Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче. „Господнята година.“ – Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива. И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечеството ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вие трябва да чувствате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вече ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вие предполагате. Казвате: „Трябва да се говори“. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината и трябва да има място да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави много извивки. И най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е, всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите. Има някои долини, обрасли с трева, и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естественото положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение той може да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вие винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви приведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос.

При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали са му скъпо, но той не е приемал всички. Обаче случвало се е да дойде при него някой беден ученик да учи музика. Като го погледнал, той веднага познавал, има ли нещо в този ученик, или няма. Ако намирал, че в този ученик имало вложена някаква дарба, той сам му казвал: „Елате при мене, аз ще ви уча без пари“. Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, те за него са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях, а от даровития той печели.

Та добре е в света да срещнеш един даровит или един гениален, или добър човек, че да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила, е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание. Но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думите „слаб човек“ аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното, истинското в живота, не да го завладее, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек.

Вземете запример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че иска да каже: „Знаете ли какво знание имам аз?“ Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи и дето го пипнеш, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само че знае да говори, но може да вземе един инструмент и веднага да ви засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровитите, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчението?

Даровит човек трябва да бъдеш! Някои от вас ще кажат: „Така хората ще се обезсърчат“. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в него е свободата му.

Хубаво е да ви насърчават, но и то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш Баща, който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е Духът, Който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира, и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствате. В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мене и ми казва: „Ти разбираш ли нещо?“ – Дошъл съм на земята да разбера нещо. – „Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята?“ – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – „Ами ти знаеш ли го поне?“ – Човек трябва да знае – това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – „Да, но аз искам сериозно да ми говориш.“ – Добре, слушай сега! Един ден се срещнах с един голям философ. Поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: „Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята, не зная, но ще обиколя света“. – „Ама ти с ума си ли си?“ – Дали съм аз с ума си или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът има един вътрешен смисъл и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – „Как тъй? Аз ще го разреша.“ – Ще го разрешиш ти с двата метра. – „Как така?“ – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. – „Ама това са отвлечени работи.“ – Кажи ми, кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което всякога може да се яви и да изчезне, то не е реално.

Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш, че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди левове, но случи се нещо и ти ги изгубиш. Учен човек си, но удари те нещо по главата и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава? Ние живеем в света на постоянните промени, а после ще кажем като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на мястото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да се свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да се свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде живота. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата.

Някой дойде при мене и ми казва, че иска да умре. Че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т.н. „Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща.“ Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: Когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото, това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може да излезе човек от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. Той е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си, частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – „Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо? Че то било страшна работа. Де чете това нещо?“ В това отношение аз съм за реалните неща. Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата. Външният живот си върви независимо всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса. Ние не можем да изменим това нейно положение. Ние не сме дошли още дотам. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ние бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около 2–3,000 метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. – Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храната, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява труда на хората, както и храната се обезценява, няма де да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, но той не е само материя, както днес го схващат. Три свята има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това, цитират стиха от Библията: „Множете си и се размножавайте!“ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора – повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те трябва да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света? Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. казвате: „Трябва да има повече деца“. Защо трябва да се раждат повече деца? – Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1,000 лева на месец, имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш? Тези деца ще ти изядат ушите.

Казвам: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството. А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон, колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400,000 яйца във водата. Мислите ли, че това е законът на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. Вземете, запример, при сегашните условия: мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което мъжете са много повече от жените. По причина на това нарушение на равновесието се ражда разпуснатостта в живота. И сега, за да се възстанови това равновесие, някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон, на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божествения ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото и жени, не би имало разврат. Или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат; ако жените са повече на брой, пак ще има разврат.

Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Африка показва, че там имаше в това време повече от 500,000 стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити на войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всяка жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега, като ви говоря така, защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете.

Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздаде пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видял една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, 5-членно, от майка, баща и 3 деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: „Не се безпокойте, утре или другиден най-късно ще ни дойде помощ“. – „Отде ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време е.“ – „Отде може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде сме затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ?“ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер, за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя, да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видял отдалеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата. Като влязъл вътре, видял цялото семейство изпосталяло, измършавяло от глад. Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свят.

Та докато хората ни говорят за този свят, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свят, че е красив, че е хубав, като че с нож ни прерязват – не ни се харесва да слушаме за този свят. Защо? – Защото този свят го разбираме, а онзи свят не го разбираме.

Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свят. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свят е лош, но докато минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях! Те така ще те оберат, че докато минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свят гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свят са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример, в Стария Завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирниците на онзи свят, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха си. Той минал за онзи свят благополучно, избавил се от бирниците. И вторият случай, да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те Го хванаха, държаха Го три дена в митницата и после, като дойде Възкресението, Христос се освободи от техните митници, незасегнат. За другите, за обикновените хора обаче ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.

„Благоприятната Господня година.“ – Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие. Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш, има ли Господ, или не, да чуваш тихия глас на Баща ти, Който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свят, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на Баща си, Който ти казва: „Много добре работиш, синко!“ Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на твоите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма.

Вашата погрешка седи в това, че вие, докато сте на този свят, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свят, извинявате си, че нямате време. Някой казва: „Нямам време, даже 5 минути не ми остават свободни да се помоля на Бога“. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го завели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молили. Значи тогава намерил време да се моли. Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието. И тогава той ще отиде на работа в света. Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща. Не да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас, да ви извинява за погрешките. Не, вие сами ще си напишете писмото. Казвате: „Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него“. Напишете едно писмо от 3 думи, които да бъдат като 3 семенца. Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове. Вие пишете по 100 думи. Не, само 3 думи напишете, но да хванат място. Една млада мома вървяла подир един млад богат момък, който решил да се самоубие. Отивал към реката да се дави, не намирал смисъла на живота. В това време, когато се готвил да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума. Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома можа да произведе в душата на този момък цял преврат и той каза: „Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее“. Това е убеждение.

Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога. И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастието на човешкия живот. Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот от единия до другия край на живота.

Това е благоприятната Господня година.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 17 март 1935 г., София, Изгрева.