Размишление

Много добродетели има, които човек още не е придобил. Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял. Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели. Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино. В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели. Затова казват, че на някого работите вървят добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят. За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.

Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед. Запитват го: „Колко струва далекогледът?“ – Двеста лева. Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава?“ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет. Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал. Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена. Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот? – Лотария. Думите, с които хората си служат, са лотарийни билети. Вземеш няколко лотарийни билети, т.е. кажеш няколко думи, и очакваш или печалба, или загуба. Такова нещо представлява и борбата в живота. Някой си въобрази, че има противник, и започва да се бори с него. Той се запитва кой от двамата ще победи. Един все ще победи. Следователно или ще бъдеш бит, или ще биеш. Случва се и двамата да са еднакво силни. Тогава никой не побеждава. Силният всякога побеждава, а слабият остава победен. Като се говори за силата на човека, някои се питат каква сила криел Христос в себе си, че могъл да заповядва на вятъра и на бурята да утихнат. Ще кажете, че Христос е Син Божи, надарен с необикновена сила и власт. Той сам казва: „Дадена ми е всяка власт на небето и на земята“. Така хората се оправдават, че не могат да направят това, което Христос е правил. Наистина, обикновеният човек не може да укротява морето и ветровете, не може да заповядва на бурята, но има неща, достъпни за неговата сила. Ако не можеш да укротиш морето вън от себе си, не можеш ли да спреш своето сърце, т.е. развълнуваното море в себе си? Кажи на своето море да утихне, да се приберат вълните му. Защо си допуснал тези големи вълни да опръскат всичко наоколо? Само с една дума Христос укроти развълнуваното море. Той беше заспал в ладията и като се събуди, видя, че учениците Му бяха уплашени и смутени. Те се страхуваха да не потънат. Не можете ли и вие, като Христа, щом се събудите от сън, да кажете на своето развълнувано море да спре? Вие ставате сутрин нервни, неразположени, гневни и вместо да спрете само с една дума развълнуваното море и бурята в себе си, вие се извинявате, че сте наследили нервността на баща си, сприхавостта на майка си и продължавате да се гневите. Ако няма достатъчно средства за прехрана, сърдите се, роптаете, без да се замисляте, че с гняв и роптание положението не се изправя. Кажете една дума, морето ви ще спре, вятърът ще утихне и положението ви ще се подобри. Когато морето утихне, работите на човека се оправят. Кога утихва морето? – Когато му се даде нещо. Защо Христовите ученици се уплашиха и събудиха Христа от сън? – Защото нямаха нищо в джобовете си, което да дадат на морето. В това отношение те могат да се уподобят на добре облечени хора, на които джобовете са празни. Много просяци вървят след тях, но нищо не получават. Учениците на Христа трябваше да събудят Учителя си, да даде нещо на просяците вместо тях. Вълните са просяците, които искат нещо. Христос се събуди, каза една дума и с нея укроти вълните. Сила имаше Христос, затова можа да укроти бурята, и морето утихна. И сегашните хора имат сила, но не се решават да я проявят, защото очакват времето, да станат по-умни. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще правите и по-големи чудеса от тези, които аз правя“. Значи вяра е нужна на човека, за да прояви силата и дарбите, които са вложени в него.

Вярата определя възможностите на човека. Като изучавате проявите на хората, виждате, че тщеславният се проявява по един начин, а горделивият – по друг. Ако е религиозен, тщеславният разправя за силата на своята вяра, за успехите в живота си; ако е музикант и го накарате да свири, той веднага взема инструмента си и започва да свири. Горделивият е повече мълчалив. Ако е религиозен, и той се моли, но нищо не говори за своята вяра и за резултата от своята молитва; ако е добър музикант, колкото и да го молят да свири, той отказва под предлог, че свири само класически парчета, които се разбират мъчно. Тщеславният е подобен на търговец, който постоянно дава, евтино продава стоката си. Горделивият е човек, който повече взема, по-малко дава. Ако влезете в едно общество, лесно ще разберете кой е тщеславен и кой – горделив. Тщеславният постоянно говори за своите опитности. Не е лошо това, но човек трябва да споделя опитностите си само с онези, които могат да ги използват и разберат. Това е все едно да осветявате пътя на заблудилия се пътник в тъмна, мрачна нощ. Обаче през деня вашата запалена свещ не струва нищо. Пред слънцето свещта губи цената си. Съвременните хора имат много знания, но се нуждаят от приложение. Всеки трябва да каже една дума и морето да утихне. Човек трябва да започне от малките неща и постепенно да върви към големите. Нищо не иде изведнъж. Дарбите и способностите, с които разполага, са придобити постепенно.

Казано е за ангелите, че разполагат с голяма сила и мощ, но и те са я придобили постепенно. Тя е резултат на усилена работа и постоянство. Ангелите всякога са изпълнявали Божията воля. На това се дължи техният успех. Съвременният човек едва сега започва своето истинско развитие; едва сега той започва да изпълнява Божията воля. Ако сегашният човек живее добре, изпълнява волята на Отца си, той може да прилага силата си и да стане ангел. Днес той се различава коренно от ангела. Само вярващият може да приложи силата си и да бъде зачитан от всички. Чувате ли някой да се оплаква, че не го зачитат, ще знаете, че той не вярва в Бога. Щом няма вяра, не може да приложи и силата си. Как да не уважавате и зачитате силния човек? Виждате как той вдига големи тежести и ги пренася от едно място на друго. Как да не зачитате добрия музикант? Как да не зачитате добрия лекар? Добрият музикант свири, повдига духа на слушателите си. Добрият лекар помага на болните, лекува ги, внася силата в тях, да могат да се справят с болестта си. Как ще зачитате онзи, който само се хвали без да направи нещо добро за другите? Как ще зачитате онзи, който само предава неверни слухове? Той е търговец, който продава на дребно. Има търговци и на едро, но само когато купуват. Ако продавате на едро, те се проявяват правилно, има нещо издържано в характера им. Обаче продават ли на дребно, те проявяват тщеславието си. Значи търговецът на едро е горделив, а търговецът на дребно е тщеславен. И тъй, когато иска да продаде нещо, човек е тщеславен; когато иска да купи нещо, той е горделив. Когато говори лошо за хората, човек е тщеславен и лесно се произнася за всичко; когато говори добро за хората, той е горделив, натънко преценява нещата. В злото човек е тщеславен, в доброто – горделив. Гордостта е дърво на доброто, а тщеславието – дърво на злото. Само доброто е в състояние да смекчи горделивия; само злото е в състояние да задоволи тщеславния. Ние не разглеждаме злото и доброто като прояви, като постъпки, но като принципи, като подтици в живота. Обаче, като прояви в човека, гордостта и тщеславието са анормални процеси. Гордостта е цирей, който трябва да изтече навън, да освободи човека от известна нечистота. Гордостта е подобна на онези елементи в киселините, които ги правят вредни. Щом се изхвърли вредния елемент от киселината, останалите елементи са на мястото си. Човек трябва да учи, да се домогне до методи, чрез които да се освобождава от вредните елементи на своето естество. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, там ще научат всичко. И на онзи свят човек учи, но там има по-малко условия за учене. Най-добрите условия за учене и повдигане на сегашния човек са на земята. И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик. Там цензът е по-строг, отколкото този на земята. Там не се приемат посредствени ученици. Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят. Срещнат ли лош човек, веднага се затварят. Докато сте на земята, трябва да работите.

Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си. На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит. Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.

Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни. Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ. Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.

Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати. Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек. Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава. Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.

Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията. Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога. Ако на детето не дадат ябълка, портокал или орех, и то се сърди. Значи детето се сърди на майка си, възрастният – на Бога. Ако кажете обидна дума на някой ваш познат и той се сърди. Какво сте му казали? – Че носът му е крив. Ако носът ви, наистина, е крив, един ден ще го изправите. Защо трябва да се обиждате? Ако това е факт, ще работите върху себе си, да поставите носа си на място. Ако носът ви не е крив, колкото и да ви внушават тази мисъл, не трябва да се поддавате на нейното влияние. Един милионер, американец, извикал един знаменит художник да го рисува. Той искал да се пошегува с него, затова си сложил изкуствен нос. Художникът го рисувал няколко деня, но се измъчил с носа на своя клиент. Всеки ден милионерът помръдвал малко носа си. Художникът се чудел защо този нос не му се поддава. Най-после той казал на клиента си: „Господине, отказвам се вече да рисувам вашия нос. Аз не се занимавам с рисуване на изкуствени носове. Ако искате да ви рисувам, махнете този нос“. Сега и на вас казвам: Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Недъзите пък представляват неразрешени въпроси. Както и да ги разглеждате, от която страна и да ги бутате, те остават неразрешени. В тях действат неорганизирани сили.

Който се занимава със своите или с чуждите недъзи, той не може да успява. Ако Бог търпи всички, колко повече хората трябва да бъдат снизходителни към себе си и към ближните си. Ще кажете, че противоречията ви са големи, те ви правят кисели и недоволни.

Противоречията са задачи, които трябва да се решават правилно. Ще се справяте с тях и ще вървите напред. Че вън е бурно, че вятър вее, това да не те смущава. Че си беден, болен, неразположен, и това да не те спъва. Ти трябва да извървиш онзи път, който ти е определен. Ти трябва да изпълниш онзи план, който ти е предначертан. Каквото и да се случи в живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другите хора какво мислиш; вярвай в себе си, че всичко, което Бог е допуснал да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви са големи. Без страдания не може. Чрез тях се изпитва силата на човешкия характер. От това гледище силният не трябва да се оставя на слабия да го бие. Така той показва силата си. И слабият не трябва да се оставя да го бие силният. С това той показва своята разумност. Следователно, ако си силен, работи с волята; ако си слаб, работи с ума. Как ще се справиш със злото, ако не си разумен? В прочетената глава има неща, които вие знаете, затова не говоря за тях. Обаче има един въпрос, който малко познавате. Това е въпросът за самообладанието. Велико нещо е самообладанието! Това значи да придобиеш голямо богатство. Някой дойде при тебе и ти говори с часове. Ти го слушаш известно време с внимание, докато най-после изгубиш търпение и кипваш. Започваш да го пъдиш, не ти се говори. Защо не приложиш самообладанието и не му кажеш: „Господине, много хубаво говориш, но съм зает, имам работа, не мога да слушам“. Ако си силен, така ще постъпиш; ако си слаб, трябва да предвиждаш отдалеч, да знаеш, че този човек ще те посети, и да вземеш мерки за отдалечаването му. Какво трябва да прави овцата, ако вълкът я дебне? – Да бяга, да се качи на някоя висока, непристъпна канара и оттам да гледа. Ако се чувства силна и може да се бори с вълка, да остане долу.

Следователно, когато дойде злото при вас, имате две възможности: ако сте слаби, да се качите на висока канара; ако сте силни, да останете в долината и разумно да се справите с него. Ще кажете, че злото е дяволска работа, не можете да се справите с него. – Ако сте силен, можете да се справите; ако сте слаб, то ще ви победи. За да познаете кой е силен и кой – слаб, вижте носи ли човек нещо на главата си. Ако носи дяволския кюлаф на главата си, дяволът е по-силен от него. Ако няма нищо на главата си, той е по-силен от дявола. В този случай дяволът носи неговия кюлаф на главата си. Пазете се от дяволския кюлаф. Първата задача на човека е да има вяра в това, което Бог е вложил в него. Само така той може да разработи своите дарби. Те представляват Божественото начало в човека. Много методи са дадени за развиване на това начало, но резултатите са слаби. Защо? – Има нещо в човека, което му противодейства. То е причина и за недоразуменията между учените и религиозните хора. Срещат се двама учени, не се разбират, не могат да се търпят. Срещат се двама религиозни – също не се разбират. И двамата се молят, но молитвите им не дават добри резултати. Единият казва, че молитвата му е по-сърдечна, по-вдъхновена от тази на другия. Питам го: Щом молитвата ти е вдъхновена, можа ли да вдигнеш болния от леглото му? – „Не можах.“ – Значи не си се молил вдъхновено. Молитвата е мощна сила. Ето защо, когато се молите, когато размишлявате върху истината, умът и съзнанието ви трябва да бъдат чисти – никаква нечиста мисъл, никакъв страничен образ да не допущате в тях. За да възприемете една мисъл, един образ от висшите светове, съзнанието ви трябва да бъде чисто и гладко, като водата на спокойно планинско езеро. Хората слизат на земята да се учат. Каквито противоречия да имат, не трябва да се спъват. Никой никого не може да спъне. Единственият, който може да спъне човека, това е той сам. Коя е причината, където човек сам се спъва? – Двамата възлюбени, които го привличат: Господ и дяволът. И към единия поглежда, и към другия; колебае се, не знае кого да избере. И двамата искат от него да се определи. Защо не може изведнъж да се определи? – Защото има слабости, които го теглят към дявола. Любовта му го тегли към Бога, слабостите – към дявола. Няма човек в света, който да е лишен от слабости. С много неща хората се справили, но много неща още ги спъват. Има музиканти, които свирят отлично на първите позиции на цигулката. Дойдат ли до високите позиции, не могат да взимат чисти тонове. Там разстоянието между тоновете е малко, и мъчно се взимат. Не е лесно да взимаш чисти, ясни тонове. Всеки тон има определен брой трептения. Не се ли вземе тонът правилно, и броят на трептенията му не са точни. Не е лесно да бъдеш истински музикант. Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос?“ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа?“ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето. Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.

С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода.

Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде.

По форма и по качество Божията Любов е навсякъде еднаква; в нея няма нито промяна, нито измяна. Бог е навсякъде един и същ.

Божията Дух носи всичките блага на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 29 септември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.