Размишление

Две неща са нужни на човека, но трябва да знае кои са те. Всеки изпитва нужда от тези неща, но не знае къде да ги търси. Виждаш, че часовникът ти не работи, но не знаеш как да го поправиш, да върви правилно. Изучаваш чужд език, разбираш, че произношението ти не е правилно, но не знаеш как да го придобиеш.

Един американец предавал френски език в Америка. Той знаел добре граматиката, особеностите на френския език, но произношението му било американско. Случило се, че отишъл в Париш по работа и слязъл в хотел. Като се разговарял с един от прислужниците на френски, последният не могъл да го разбере и след дълги обяснения той казал на професора: „Моля, говорете ми на английски, по-добре ще ви разбера“.

И съвременните хора изпадат в положението на американеца, професор по френски език. Говорят с близките си, говорят със себе си, но нито близките им ги разбират, нито сами себе си разбират. Обезсърчиш се, отчаяш се, но сам не разбираш състоянието си, не можеш да си помогнеш. И в края на краищата бягаш от хората, търсиш уединение. Какво ти е, сам не знаеш. Виждаш, че нещо не е в реда си, но как да го сложиш на мястото му, не знаеш. Значи знаеш езика, но произношението ти е толкова неправилно, че никой не те разбира и ти сам не се разбираш. Обезсърчението, неразположението, отчаянието са временни състояния, с които човек не може лесно да се справи. Днес го срещате весел, доволен, като че ли целият свят е негов, но на другия ден е вече мрачен, недоволен, като че ли всички хора са виновни за състоянието му. Питат го да не е болен, да не е умрял някой негов близък; оказва се, че външно всичко е в ред. Има нещо криво в него, но и той не знае къде е. Кривото е вътре в него. Щом отвътре е криво, и вън от него има нещо криво. Ти плачеш, и времето някъде се развалило, и то плаче с тебе заедно. Ако ти пророниш две сълзи, времето излива милиони сълзи. Ти преставаш да плачеш, а времето продължава да пролива своите сълзи. При това не плачеш само ти, но заедно с тебе плачат още хиляди същества. И те са неразположени, обезсърчени и недоволни. Кой е причината за тези състояния – времето или сам той? Когато е неразположен, човек е склонен да мисли, че другите са причина за неразположението му; когато е разположен, той мисли, че и другите хора са разположени, за което търси причината в себе си. Щом е радостен, той казва, че неговата радост се предава и на окръжаващите; когато е скръбен, казва, че окръжаващите му предават своята скръб. Защо и при скръбта не търси причината в себе си? – Защото трябва да плаща. Човек плаща и когато е радостен, и когато е скръбен, но в първия случай е богат, лесно плаща, а във втория случай е беден, не може да плаща дълговете си. Тази е причината, задето хората търсят виновници само в скръбта си. Това е криво разбиране. Знайте, че и когато скърбите, и когато се радвате, вие сте свързани едни с други и взаимно си влияете. Като се говори за неразбиране на нещата, хората се обезсърчават, искат да разберат всичко. Това е невъзможно.

Радвайте се и на неразбирането, както и на разбирането. И в неразбирането има нещо красиво. Както в красотата има нещо хубаво и нещо лошо, така и неразбирането има две страни: добра и лоша. Красивият човек е и свободен, и ограничен. Където мине, пътят му е отворен. Но от друга страна той е ограничен от погледите на хората. Всички го гледат, искат да видят очите, носа, устата, ушите му; искат да чуят какво говори, какви отношения има с хората. Колкото повече хора се интересуват от него, толкова повече се дразни той. Всички искат да вземат нещо от него без да му дадат част от своето богатство. Красивият трябва да е готов да дава, без да очаква да вземе нещо. Само така той е на прав път и може да запази красотата си. Фактът, че запазва красотата си, показва, че е придобил нещо и всеки момент придобива още. Истината е влязла в него и го прави свободен. А само свободният може да бъде красив. Истината дава, но същевременно взема. Види ли, че някой човек греши, тя веднага го изправя пред себе си и го коригира. Да носиш истината в себе си, това значи да бъдеш готов всеки момент да слушаш нейните забележки. Това е все едно, когато мъжът има красива жена. Колкото и да е внимателен той, както и да се облича, тя все ще му намери някаква погрешка, или в облеклото, или в обходата. Добре е да имаш красива жена или красив мъж, но трябва да знаеш, че красотата е взискателна, не търпи никаква дисхармония. Красота, която произлиза от истината, хроникира нещата, както часовникът хроникира времето. Най-малкото помръдване на часовника показва, че времето тече. Същото прави и барометърът по отношение промяната на времето. Щом е така, радвайте се, когато красотата изнася погрешките ви. Само така можете да изправите своя външен и вътрешен живот. Какво прави добрата домакиня? – Първо, тя купува прясно, доброкачествено брашно. След това стопля вода и като заври, оставя я известно време да изстине. После замесва брашното, прави го на тесто и го оставя да втаса. Тя знае колко време трябва да стои, докато бъде готово за печене. Добрата домакиня меси и пече добре хляба си. Тя не се оправдава нито с брашното, нито с пещта; тя знае качествата на брашното, познава пещта си и изкарва добър хляб. Най-главното, което тя има предвид, е да омеси хляба, както трябва; тя не мисли за баници. Според нея баницата е второстепенна работа. В един анекдот се говори за службата на зърнестите храни. Един ден трябвало да отидат на война, да воюват за свободата си. За да не умрат хората от глад, те решили да оставят просото за храна на човечеството. То се възгордяло от службата, която му дали, и ги запитало: „Да ставам ли на баница?“ Те му отговорили: „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“. И съвременните хора изпадат в положението на просото. Те не се задоволяват да изпълнят своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремят към велики работи. Те не се задоволяват да станат на хляб, да нахранят гладните, но искат да правят от тях баници, да ги поставят на богати трапези. Тук, именно, грешат хората. Изпълнете първо малките си задължения, а после мислете за големите. Да станеш на баница, това значи да си изработил такъв материал, който е удобен за точене. Това са постигнали само напредналите, само съвършените същества.

Следователно в пътя на възпитанието и самовъзпитанието на човек различаваме два метода: метод за съвършените и метод за несъвършените. Според първия метод нито ще хвалиш човека, нито ще го укоряваш. Защо ще хвалиш съвършения? Обаче приложиш ли втория метод, и ще хвалиш, и ще укоряваш. Несъвършеният човек има нужда от похвала, да повдигнеш духа му. Когато се възгордее, трябва да го укориш, да се смири. Едно се иска от човека: да знае кога да прилага първия метод и кога – втория. Не е все едно само да покажеш бучка захар на човека и да опишеш свойствата ѝ, или да му дадеш да опита захарта. Като вкуси захарта, той ще научи свойствата ѝ. Ако я гледа отвън без да я вкуси, той трябва да приеме на доверие вашите думи. Съвършеният познава нещата отвън и отвътре, а несъвършеният ги опитва с всичките си сетива. Ще кажете, че който опитва нещата, той се ползва от тях. Който ги приема на доверие, малко се ползва. Всъщност придобивките на човека зависят от неговата вътрешна подготовка. Който е готов да се жертва за другите, отвън печели малко, а отвътре – много. Какъвто е методът за изучаване свойствата на захарта, такъв е методът и за изучаване на Любовта. Съвършеният, мъдрецът познава Любовта и по външните ѝ прояви, без да я опитва. Несъвършеният я опитва. Най-напред той започва с любовните писма и постепенно навлиза вътре. Първоначално той пише любовни писма на майка си и на баща си, на братята и на сестрите си, на приятелите си и най-после на своя възлюбен или на възлюбената си. Ако ученикът пише любовни писма, изключват го от училището. Не е позволено на учениците да пишат любовни писма. Не е позволено и на женени мъже и жени да пишат любовни писма. Ще кажете, че това е противоречие. Дали е противоречие или не, това е друг въпрос. Важно е човек да се наблюдава, да изучава себе си, да проверява кои неща предизвикват противоречия. При това той трябва да различава противоречията, да знае откъде идат и да се справя с тях. Съществуват два вида противоречия: външни и вътрешни. Външните противоречия се разрешават лесно. Страшни са вътрешните противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човек се изгубва в себе си. За да излезе от това положение, той търси външна помощ. Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са или вътрешни.

Понякога причината на противоречията е и външна, и вътрешна. Например, някой се чувства отчужден, усеща отдалечаване на хората от него, но и той сам се отдалечава от тях. Той се намира в безизходно положение, търси причината само вън от себе си, но вместо да се оправи, повече се обърква. Какво става с онзи, който пътува с параход по океана? Докато параходът е на пристанището, той се радва, че ще пътува. Щом започне да се отдалечава, той става скръбен. – Защо? – Отдалечава се от близките си и те се отдалечават от него. Колкото повече параходът се отдалечава, толкова по-голяма е скръбта му. Той се чуди какво става с него, че тъгата му се увеличава и се чувства самотен, чужд на всички. Ако разбирането му за живота и за връзките с хората е правилно, той ще изпитва само вътрешно отчуждаване. Ако разбирането му е ограничено, той ще изпитва и външно, и вътрешно отчуждаване. И тъй, за да се справя с противоречията си, човек трябва да познава и външната, и вътрешната страна на живота. Някой се смущава от факта, че като работи върху себе си, не може да обича еднакво всички хора. Към едни е отворен, а към други – затворен; на онези, които повече обича, дава повече; на онези, които не обича, или нищо не дава, или малко дава. Той се обвинява в пристрастие, но сам не може да си помогне. За да разбере причината за нееднаквото си отнасяне към хората, преди всичко той трябва да разбира вътрешната връзка между душите, да познава законите, които регулират отношенията между живите същества. Ето защо, дойде ли до Любовта, човек трябва да разбира нейните закони и методи за прилагане. Любовта не се налага, нито с пари се купува. Не можеш да заставиш човека да те обича, както не можеш да изпросиш нещо от него, ако не го заслужиш. В Англия, например, просията е забранена. Колкото и да чака някой с празната си чинийка, никой нищо няма да му даде. Видят ли, че проси, ще го сложат в затвор. Обаче, ако изпее или изсвири нещо, веднага чинийката ще се напълни с пари. Като изучава живота, човек постепенно дохожда до правата мисъл. Не е лесно да мислиш право. Мъчно се придобива правата мисъл, още по-мъчно е да чувстваш право, а най-мъчно е да постъпваш право. Правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са мерки в живота. Без да знаят тази мярка, някои казват, че хората трябва да се обичат, както обичат себе си. Лесно се говори това, но изпълнението е мъчно. – Защо? – Защото човек се блъска в своите мисли и чувства. Ако проникнете в човешката мисъл, ще видите, че тя представлява смес от различни мисли, които объркват човека. Достатъчно е да фотографирате мислите на обикновения човек, да видите в какъв хаос живее той. Някой иска да знае какво мислят хората. Добре, че не знае. Ако виждаше мисълта на хората, така щеше да се обърка в нея, че мъчно можеше да се освободи. Това значи да попадне човек в чужд свят, от който с години не може да излезе. Един от учителите на древността дал задача на един от своите ученици да мине през гъста гора, в която имало големи, опасни змии, без да пострада от тях. Преди да пристъпи към задачата, той мислил дълго и най-после дошъл до заключение, че само чрез концентриране на мисълта си може да реши правилно задачата. И наистина, той минал през гората силно съсредоточен в мисълта си, без да пострада от змиите. Който е опитал силата на мисълта, може да мине край змии, тигри, лъвове, без да го докоснат. Който няма тази опитност, пред най-малката змия ще избяга. След това ще разправя, че видял големи змии на пътя си и минал през тях спокойно. Трябва да се пазите от чувството да преувеличавате нещата. С това сами си създавате мъчнотии. От друга страна не можете да развивате правилно ума си.

Преувеличаването води към изопачаване на мисълта и на чувствата. Някой казва, че хората не го обичат. Къде е мярката, с която определя степента на любовта? Да мисли, че никой не го обича, това значи да си създава криви възгледи за нещата. Мислете право и не допущайте криви, изопачени мисли и чувства в себе си. Който мисли право, той е дошъл до вътрешната мярка на нещата. Едно се иска от човека: да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки. Да бъдеш господар на себе си, значи да разграничаваш нещата в живота си и да знаеш на кои от тях да дадеш предимство. Ако ти се даде една задача, да знаеш може ли да се разреши при дадените условия или не може. Ако някаква мисъл мине през ума ти, да знаеш трябва ли да я задържиш или да я отстраниш. Не е лесно да разграничава човек мислите и чувствата си. Даже светии не могат понякога да разграничат една мисъл или едно чувство от друго и изпадат в изкушение. Често разликата между една и друга мисъл е толкова малка, че не могат да се разграничат. Някой закъснял за трена само една минута. Наистина, една минута закъснение не е много, но тренът е заминал вече, не може да го стигне. Ако отидеш на гарата една минута преди заминаването на трена, ще чакаш. Така е според земните закони.

Обаче, ако отидеш в невидимия свят, там не се позволява нито да закъсняваш за трена, нито да изпреваряш. Там трябва да се явиш точно на време, нито по-рано, нито по-късно. На земята такава точност е мъчнопостижима, но на небето се изисква абсолютна точност. Тя има отношение към вътрешния морал на живота, който има отношение към всеки човек. Само ти, който считаш себе си за човек, ще прилагаш възвишения морал в живота си, без да държиш сметка за окръжаващите, дали го прилагат или не. Ти трябва да бъдеш точно на време. От себе си ще изискваш точност, а не от другите. И тогава, като дойдеш до кръстопътя на живота, ще минеш и заминеш, без да си се стълкновил. Дойдеш ли минута по-рано или по-късно, непременно ще се сблъскаш с един от треновете, които минават по кръстопътя. Следователно, щом се стълкновиш с някого, ти си дошъл или с една минута по-рано или с една минута по-късно.

Религиозните хора говорят за небето като място за почивка и радости. Не е така. На небето има почивка, наистина, но и работа има там. На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облеклото, и жилищата. Там няма криза. Който влезе в небето, не му остава нищо друго, освен да учи, да се разхожда, да пее и да свири. Каквото пожелае, всичко му се дава. Ако иска приятели, веднага ще бъде обиколен от приятели; ако иска да бъде сам, веднага ще се намери в градина с цветя и плодове, да размишлява и съзерцава. Щом се отегчи от уединението, веднага ще го обиколят същества, приятелски разположени към него, и той ще се разговаря с тях. Изобщо, каквото пожелаете на небето, веднага ще ви се достави. Докато си на земята, дълго време ще работиш и ще се трудиш, за да постигнеш желанията си. Животът на небето е съвършен. Там съществата не познават неразположение, обезсърчаване, мъчнотии. Обаче хората на земята често изпадат в неразположение. Причината за това е или в умствения, или в сърдечния свят. Ако в ума или в сърцето им попадне нежелана мисъл или нежелано чувство, те започват да страдат, изгубват разположението си. И обратно, ако пропуснат някоя добра мисъл или някое добро чувство, те пак страдат. И в двата случая, те са недоволни от себе си и казват, че не живеят добре. Какво означават думите „добър или лош живот“? Повечето хора познават добрия живот, могат да го опишат, но не живеят добре. Задачата на човека е да живее добре, а не само да говори за добър живот. Изработете картината на добрия живот от собствените си мисли, чувства и постъпки, а не на хартия, с четка и бои.

Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Той говори за съвършенството, защото живее в него. На вас е дадена задачата да приложите Любовта, за да придобиете съвършенството. Затова Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“.

Следователно изпълняването на Христовите заповеди подразбира изпълняване на Божиите заповеди. А само онзи изпълнява Божиите заповеди, който има Любов към Него. Прилагането на Любовта и опазването на Божиите закони са естествени, свободни процеси, както храненето. Трябва ли да учите хората как да се хранят, как да вдигат и слагат вилиците и лъжиците си? Правилно ли е да поканите хора на угощение и да им четете лекция върху храненето? Те ще ви слушат известно време и после ще кажат: „Не можем вече да търпим, гладни сме, искаме да се нахраним“. Тъй щото, поканите ли някого на обяд, сложете яденето пред него и го оставете свободен. Той сам ще намери начин, как да се нахрани. Като се храни човек, трябва да гледа в чинията си, да не се върти наляво и надясно, да следи как ядат другите. Когато се храним, трябва да бъдем свободни. Храненето е свещен акт, от него зависи здравословното състояние на човека. Задачата на Божествената школа, която следвате, е да изнесе всички признаци на добродетелите, които се отразяват благотворно върху здравето на човека.

Медицината се занимава с определяне диагнозата на болестите, а Божествената наука – с определяне признаците на положителните прояви в живота. Да се занимаваш с отрицателното, това значи да се свържеш с него. Това не е задача на човека. Свързвайте се с положителното и мислете за него. Като се говори за търпение, за милосърдие, за проява на чувства, на мисъл, всички имат характерни признаци. Знаете ли признаците им, веднага ще познаете търпеливия и милосърдния човек. Ако в дома ви дойде човек, на когото чувствата са обилни, ще забележите, че захарта ви започва да овлажнява. Обаче влезе ли в дома ви човек, в когото мисълта има надмощие, ще забележите, че водата от шишето ви постепенно се изпарява, докато напълно изчезне. Значи изобилието на чувствата причинява влага, а изобилието на мислите – сухота. Човек, в когото мисълта има надмощие, причинява изсушаване, сухота. В негово присъствие цветята губят влагата си и изсъхват. Крайното изпаряване на влагата наричаме кражба. Когато предметите се изпаряват, т.е. изчезват, казваме, че е станала някаква кражба. Обаче кражби съществуват само на земята, но не и в разумния свят. Там, ако вземеш чужда вещ, тя отново отива на мястото си. Когато се говори на хората за разумния свят, за възвишените същества, в тях се явява желание да видят някой ангел, светия или адепт. Те не знаят, че ако видят едно възвишено същество, ще се намерят пред големи мъчнотии. Опасни са ангелите, светиите и адептите. Те са като красивата мома. Който види ангел, желае да бъде като него и понеже не може да го постигне, започва да страда. Кой човек не е пожелал красотата за себе си? Така човек се натъква на своето користолюбие, което го обърква и разстройва. Добре е да бъде човек красив, но понякога красотата причинява големи страдания. Ето защо, докато не се приготви за духовния свят, където съществува пълна хармония и красота, човек е свързан за земята, където нещата са достъпни за неговия ум и сърце. Днес на хората се говори от гледище на съвършените, а не от гледището на несъвършените. Що се отнася до живота на несъвършените, всички го познават. Важен е животът на съвършените, който се отличава с мълчание. То не се изразява в неговорене; то не е външен, но вътрешен процес. Съвършеният сам решава задачите си. Той мълчи и решава, както ученикът, който държи матура. Седя на чина и започва да решава. Наоколо му царува мир и тишина; отвреме навреме се чува само скърцането на перото. Съвършеният човек и като мисли, и като чувства е повече в мълчание. Каквито противоречия и мъчнотии среща в живота си, той не се оплаква, не се гневи, мълчаливо се справя с тях. Той знае, че красивите и велики неща се извършват тайно и в мълчание.

Не е лесно да видиш красотата. Който иска да я види, трябва скъпо да плати. Млад момък срещнал на пътя си една млада, стройна, пъргава мома, но така забулена, че не могъл да види лицето ѝ. Той се заинтересувал от нея и си казал: „Тази мома трябва да е много красива, искам да видя лицето ѝ“. С тази цел, той започнал да я следи навсякъде. Всеки ден вървял подир нея, с желание да я види, да се порадва на красотата ѝ. Момата се отегчила от него и един ден, без да мисли много, обърнала се и му ударила две плесници. Каква била изненадата му, когато булото ѝ паднало и той видял красотата ѝ, която го заслепила. Друг момък бил свидетел на случката и се обърнал към него с думите: „Как можа да понесеш тази обида? На твое място, аз не бих понесъл такова унижение“. Влюбеният момък отговорил: „Това не бяха плесници, но благословение, което се изля върху мене. Аз съм щастлив, че можах да постигна желанието си. Пред мене се откри такава красота, каквато никога не съм виждал“. Значи първият момък е доволен от плесниците, защото те му открили пътя към красотата. Той вижда вътрешния смисъл на нещата. Вторият момък се спира върху външността на нещата и понеже лесно се обижда, остава чужд на вътрешния им смисъл. Много от съвременните хора стоят далеч от Божествения свят, защото са само зрители на проявите на живота. Те не го разбират и каквато неприятност им се случи, казват: „Не мога да търпя повече!“ Не можеш да търпиш, но няма да видиш лицето на красивата мома. Ако приемеш плесниците на живота търпеливо и с радост, Любовта ще се разкрие пред тебе с всичката си красота и сила. Обиждаш ли се от плесниците на Любовта, ти всякога ще останеш далеч от нея. Тя ще мине и замине край тебе без да я познаеш, без да научиш урока си. Търсете Любовта, Истината и красотата с всичката си душа, и те ще ви се открият. Ще кажете, че красивата мома не е постъпила добре с момъка, който се влюбил в нея. Постъпката на момата не е добра, понеже тя изгубила равновесието си, но момъкът постигнал желанието си. Той решил задачата си и разбрал, че великите неща се постигат с постоянство и Любов.

Често хората се питат не може ли да се живее без страдания. Не може без страдания. Те представляват плесниците, които отварят очите на човека. Докато не е получил нито една плесница, човек е сляп, не вижда вътрешния смисъл на живота. Щом получи една–две плесници, очите му се отварят и той вижда красотата на живота. Следователно за предпочитане е да те удари красивата мома по лицето, но да прогледаш. Останеш ли сляп, само ще гледаш, ще се озърташ натук-натам, без да виждаш и разбираш смисъла на живота. Една жена изгубила мъжа си, когото много обичала. Той заболял внезапно и умрял. Тя не могла с нищо да се утеши. Скръбта ѝ била толкова голяма, че тя се затворила в стаята си, никого не искала да вижда. Най-после успели да я убедят да отиде в Ерусалим, на Божи гроб, където имало едно малко прозорче, през което се виждали душите на онзи свят. Тя тръгнала за Ерусалим с надежда да види през прозорчето любимия си мъж. Там видяла как се молят калугерите, как служат на Бога, но като дошла до прозорчето, нищо не видяла. Дълго време се взирала в него, но то не се отворило и не могла да види възлюбения си. – Защо не го видяла? – Защото прозорчето не се отваряло всякога.

Следователно и ти ще видиш много неща в живота си, но едно няма да видиш – своя възлюбен. – Защо? – Прозорчето на твоя храм е затворено. Докато не се научиш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш право, твоето вътрешно прозорче няма да се отвори. Ти ще гледаш само, без да виждаш и разбираш вътрешния смисъл на живота. Христос говореше на учениците си с притчи, но те не разбираха всичко. Той ги питаше: „Още ли не разбирате какво ви говоря?“ Този въпрос може да се зададе и на сегашните вярващи. Те говорят за Христа, за Божествен Промисъл, но като се намерят в затруднение, казват: „Какво ще се прави? Как ще се живее? Въглища и дърва няма, къщата трябва да се поправи, на хората не може да се разчита. Защо създаде Бог този свят?“ Така мислят и вярващи, и невярващи. И едните, и другите са отчасти прави. Организираният живот се проявява по един начин, неорганизираният – по друг. Ако животът ви не е добър, причината не е външна; от човека зависи да нареди и организира живота си. – „Трябва да се живее добре, да се обичаме!“ – Така е, всички хора трябва да се обичат, но с никого не трябва да се злоупотребява. Ако си отишъл за помощ при някого един път, втори път не трябва да го безпокоиш. Отидеш ли втори и трети път при един и същ човек за услуга, ти нарушаваш закона. Като си слязъл на земята, с население два милиарда и половина, ще обиколиш всички по един път и след това имаш право да отидеш при първия, да искаш от него втора услуга. Всички хора са твои братя и сестри, ще ги посетиш, ще искаш услуга и помощ от тях. Ще кажете, че нямате физическа възможност да направите това. Щом е така, ще разчитате първо на себе си, в когото живеят всички души. Само така ще се организирате и ще се радвате на уреден живот, външно и вътрешно. За да организира живота си, човек се нуждае от светлина. Всеки има възможност да увеличи светлината си. Който има повече светлина, той се е справил с недоволството, с несгодите в живота. „А онези, които ядоха, бяха до четири хиляди.“ Значи Христос нахрани четири хиляди души със седем хляба и няколко риби. Той приложи Божествения метод, затова можа да нахрани толкова много хора със седем хляба. Когато едно малочислено семейство не може да се справи с няколко хляба на ден, това показва, че то прилага обикновения метод, а не Божествения. При обикновения метод многото става малко, а при Божествения – малкото се увеличава и става много. Някой се лекува по обикновен начин и търси лекари, на които плаща скъпо, но и при това положение не е сигурен за живота си.

Друг прилага Божествения метод при лекуването си и без да плаща, без да разчита на външна помощ, той е сигурен, че ще оздравее. И при този метод човек плаща, но със сърцето и с ума си.

Да се лекуваш по Божествен начин, това значи да измениш живота си, да водиш чист и свет живот. Останеш ли верен на стария живот, ти ще изгубиш всичко, което си придобил. Това виждаме в стиха, в който се говори за болния, който лежал 38 години. Христос му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ След това добави: „Или у дома си и повече не съгрешавай“. Понеже Христос приложи Божествения метод към този болен, Той му каза да не греши повече, за да не се разболее отново. Като се говори за двата метода, имаме предвид двата закона – стария и новия.

Ако наблюдавате отношенията между сина и бащата, виждате, че синът е готов да се извини и изповяда своите погрешки пред баща си. Това е по стария закон. Според новия закон бащата е готов да се извини пред сина си; бащата се извинява, както за своите погрешки, така и за тези на сина си. Той счита виновен и в двата случая. Това показва, че висшето взема върху себе си греховете и погрешките на низшето. И за Христа е казано, че поел греховете на цялото човечество. Значи Този, Който никога не е грешил, пое греховете на хората. Христос направи това с цел да примири човека в себе си, т.е. с Бога в себе си. И когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Ето защо, който иска да се примири с врага си, трябва да пази връзката си с Бога, да не се прекъсва. Какво се иска от сегашните хора? – Да се примирят с враговете си и с Бога в себе си. За да постигне това, човек трябва да върви подир красивата мома, докато му удари две плесници. След това той престава да ходи подир момата и се радва, че очите му са отворени и вижда ясно. Не се обиждайте, когато животът ви удари две плесници. Ако приятелят, който ви обича, ви удари две плесници, не му се сърдете. След време ще разберете, че те са донесли своето благословение. Пък и приятелят ви скоро ще съзнае погрешката си и ще се извини. Това значи, че примиряването, като вътрешно чувство, действа между хората и ги сближава. Ако двама приятели се скарат, а след това се помирят, отношенията им стават по-сърдечни, отколкото били по-рано. Понякога човек се скарва и със себе си. – Кога? – Когато човешкото в него иска да вземе надмощие пред Божественото. Той иска да се прояви, да вземе първо място. Ако е религиозен, той иска да заеме мястото на един от апостолите или учениците на Христа.

Колко бяха Христовите ученици? – Дванадесет. Те представляват 12-те зодии, които обхващат цялото човечество. Който е свързан с тези зодии, той е в съгласие с всички живи същества по лицето на земята. Той разбира законите на живота, поради което не се обезсърчава, не се отчайва, нито се отвращава. Например, ако срещнеш грозен човек, ти няма да се отвратиш, но ще кажеш: „Този човек е незавършена картина, но един ден ще се завърши и ще стане красива“. Ако направиш погрешка, няма да се изобличаваш, но ще кажеш: „Работата ми още не е свършена“. Всяка погрешка показва, че картината не е свършена. Ако си нетърпелив, ще знаеш, че картината ти не е свършена. Не мислиш правилно – картината ти не е свършена. Всеки трябва да работи върху себе си, да свърши картината си. За да не губите времето си напразно, не се занимавайте с чуждите картини, каквито погрешки и да имат те. Има два вида погрешки: външни и вътрешни. И добродетелите биват външни и вътрешни. Изправяйте своите погрешки, а за чуждите бъдете слепи. Пазете се от погрешки, които мъчно се изправят. Син се обидил от баща си и за да го накара да се замисли върху поведението си, хвърля се от една канара и счупва крака си. Сега и бащата, и синът съжаляват за погрешката си. Синът трябваше да се качи на канарата, да се полюбува оттам на местността и да се върне назад. Избягвайте крайностите. Някой има цветя и ги полива толкова често, че пръстта им се разсипва. Друг пък не полива цветята си и те изсъхват. Това са крайности. Като работите върху себе си, ще поливате почвата си умерено, за да се развивате правилно. Този е истинският метод при самовъзпитанието.

Задача. Прочетете пета глава от Евангелието на Матея, в която се говори за блаженствата, и размишлявайте върху тях в продължение на десет дни. Бъдете будни в това време, да прилагате блаженствата, да видите какво можете да научите от тях. Блаженствата представляват методи за самовъзпитание. Като работите с тях, ще забележите, че всяко блаженство може да се прилага при специфични условия. Започнете работата си с първото блаженство и си отбелязвайте как сте го приложили. Така ще познаете доколко сте нищи духом, кротки, милосърдни и т.н. Някой минава за кротък, но най-малкото бодване в тялото го дразни и безпокои. Няма нищо страшно в бодежите, които се явяват в кръста, в ръцете, в коленете, или в ставите. Бодежите не са нищо друго, освен предсказания за времето или за събитията, които ще стават. По бодежите в краката или в ръцете човек познава какво ще бъде времето, топло или студено, дъждовно или сухо. Също така той може да познае как ще се развие известно събитие. Който не разбира тези неща, плаши се и вика лекари да му помогнат. И тъй, работете върху себе си, да придобиете чисти и прави мисли и чувства. Щом мислите и чувствата са прави, и постъпките ви ще бъдат прави. Който има прави мисли, чувства и постъпки, той може да разбере живота и да следва пътя, по който идат Божиите блага. Само така човек ще познае себе си, своя ближен и Бога. Само така той ще се справя с противоречията си и ще гледа на тях като на задачи, а не като спънки. Чрез противоречията той развива ума и сърцето си и усилва волята си. Като се говори за правилно развиване на ума и на сърцето, вземаме във внимание и развитието на тялото. Между частите на тялото трябва да има известно съотношение. Често се запитвате каква трябва да бъде широчината на врата, на кръста и т.н. Намерено е, че в нормално развития организъм широчината на ръката при китката, умножена два пъти, трябва да даде дебелината на врата. Дебелината на врата, умножена два пъти, дава широчината на кръста или талията. Ето защо, като работи върху духовното си развитие, човек трябва да работи и върху организма си.

Тогава поговорката „В здраво тяло – здрав дух“ излиза вярна. Без прилагане няма знание. Затова е казано, че прилагането е източник на знанието.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 27 октомври 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.