Свещеният огън

Размишление

Христос се обръща към учениците си с думите: „Защо ме наричате Господ, а не правите това, което казвам?“ Същият въпрос може да се зададе и на съвременните хора. Защо се считат за учени, за вярващи, щом не пазят най-необходимото – своето здраве?

На физическия свят човек трябва да пази нормалната топлина на организма си. От нея зависи здравето му.

В духовния свят той трябва да пази вътрешния огън, да не го загасва. Той е наречен „свещен огън“. За да гори свещеният огън постоянно, това зависи от правилното кръвообращение, от правите мисли, чувства и постъпки на човека. Изгаси ли свещения огън в себе си, човек се натъква на обикновения огън, където горенето не е пълно. Тук има дим, сажди, отсъствие на светлина и топлина. Който се осветява с обикновения огън той пипа нещата, блъска се от един предмет в друг. Много естествено, той нищо не вижда. Тази е причината, където прави грешки и престъпления. Като не разбира законите, той търси адвокати да го защитават. Ако няма кой да го оправдае, законът го държи отговорен и го съдят. Един го защитава, друг го защитава, докато свещеният огън в него съвършено изгасне. Човек може сам да си помогне. – Как? – Като престане да греши. Кой е виновен за погрешките? – Той сам. Изгасил е свещеният огън и влязъл в обикновения, с което причинява пакости не само на себе си, но и на своите ближни.

Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. Веднъж запален, той не трябва да се изгасва. Някой казва, че има огън, че температурата му се повдига. Това е резултат на обикновения огън, който се отличава с ниска и висока температура. Обаче топлината на свещения огън е винаги една и съща. Той внася добро разположение на душата и на духа. Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести.

Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите. Съвременните хора палят свещения огън само в светли дни на живота си и след това бързат да го изгасят. – Защо? – Скъпо струвал. След всеки светъл ден те палят обикновения огън и сами си правят пакости. Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи. Така е облечен и младоженецът. Всички им се радват, веселят се заедно с тях. Те са запалили свещения огън в себе си. Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите си дрехи и започват да си служат с обикновения огън. Още от първия ден очите им започват да сълзят. Задушават се, дишането, кръвообращението им не стават правилно. Кой е виновен за тежкото им положение? – Сами те. Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем да поддържаме свещения огън. Макар и да дими, обикновеният огън струва по-евтино“. Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат. В края на краищата обикновеният огън излиза по-скъпо от свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си. Обаче, колкото и да се говори на човека за предимството на свещения огън, ако няма опитност, той се държи за обикновения огън, който няма много разходи. Който е опитал последствията на този огън, бяга от него като попарен. Докато не го е опитал, той му се кланя, както някога хората се кланяли на огъня. После се кланяли на слънцето заради приятната и благотворна топлина и светлина. И до днес още хората спират вниманието си на топлината и светлината, които слънцето излъчва. И до днес още учените се занимават със слънцето като източник на живота.

Пазете свещения огън в себе си, за да не огрубеете физически и духовно. Физическото огрубяване започва с огрубяване на кожата. На физическия свят кожата е проводник на жизнените енергии от природата. Щом загрубее кожата на човека, течението на жизнените сили в него става неправилно и той заболява. Ще кажете, че кожата на всички работници е груба. Следва, че те трябва да боледуват. Огрубяването на кожата не се заключава в почерняване, напукване или закоравяване. Други са признаците на огрубяването, причинено от загасване на свещения огън. Опасно е човек да знае тези признаци, за да не се уплаши, защото не е в състояние да си помогне. Страхът има смисъл само тогава, когато човек може да вземе мерки, за да избегне известна опасност. За вас е важно да пазите свещения огън да не изгасне. Изгасне ли, човек огрубява и в духовно отношение: чувствата му стават груби, а мисълта му постепенно се помрачава. Дали физически или духовно огрубява човек, ще знаете, че едното влече след себе си другото. Пазете тънкото въже да не огрубее, да не стане кораво, дебело, че да не могат да се правят възли на него. Всеки възел, направен на място, има смисъл. Значи в човешкия живот има възли, които са необходими. Щом задебелее въжето ви, тези възли не могат да се правят и вие, искате или не искате, ще вървите по пътя на еднообразието, което носи всички нещастия и мъчнотии след себе си. Каква е разликата между свещения и обикновения огън? Те се различават по уханието. Свещеният огън има приятна миризма, а обикновеният – неприятна. Благодарение на миризмата си те произвеждат два различни резултата. Каже ли някой, че страда, боледува, ще знае, че причината се крие в обикновения огън. Обикновеният, временният живот води към обикновения огън. Добрият, изправният живот води към свещения огън. Следователно страдащият, недоволният трябва да изправи мислите, чувствата и постъпките си, за да възстанови свещения огън в себе си. Той е основата, върху която човек трябва да съгради своя живот. Той е канарата на живота. Който съгради къщата си на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради къщата си на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати.

Казано е, че Бог е огън всепояждащ. С други думи казано: Бог е свещеният огън. Моисей, който беше посветен в тайните на Египет, трябваше да пасе овце 40 години, за да разбере какво е всъщност свещеният огън. Един ден, като пасеше стадото си, видя на едно място, че гори къпина и не изгаря. Той знаеше свойството на обикновения огън – да гори и изгасва, да изгаря всичко, което е около него. Но какъв беше този огън, който гори и не изгасва: гори, без да изгаря нещата? Докато се чудеше на огъня, той чу глас, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свето. Чух воплите и страданията на моя народ и тебе избрах да им помогнеш. Ти ще ги изведеш от Египет“. Моисей чу гласа на Бога от къпината. Така той разбра силата, която свещеният огън криеше в себе си. Това беше външната страна на този огън. Дойдете ли до вътрешната му страна, търсете я в себе си. Следователно питате ли се каква е задачата на Божественото учение, ще знаете, че то има задача да запали свещения огън в човешката душа. Щом се запали веднъж, всичко върви добре. Животът следва своя естествен път на развитие. Огън е нужен на човека. Без огън няма живот. Под „огън“ не разбирам обикновения, от който всичко изгаря. Истинският огън подържа растенето и развитието на всички живи същества. Всичко, което се вари на обикновен огън, лесно се изпарява и изчезва. То е подобно на розовото масло, което трябва да се държи в херметически затворени шишета, за да не се изпари. Отворят ли се шишенцата, маслото скоро излетява. И в ръцете ви остават красивите шишенца, но празни. Ако вашите мисли, чувства и желания се изпаряват и изчезват като розовото масло, ще знаете, че сте в обикновения огън на живота. Не се чудете след това защо се чувствате изпразнени, обеднели, като празни шишета. И тъй, обикновените мисли лесно влизат в човешкия ум, но и лесно излизат. Те бързо се явяват и изчезват, без да оставят следи. Обикновените работи лесно се забравят, а необикновените, които произлизат от свещения огън, остават за вечни времена; те никога не се забравят. Забравиш ли нещо, не се мъчи да си го припомниш, то е обикновена мисъл. Благодари, че си я забравил. Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за да оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни. Всичко, което излиза от Бога, е безсмъртно; всичко, което излиза от човека, е временно и преходно. Как се познава кой човек носи свещения огън в себе си и кой е лишен от него? Има два начина за това: външен и вътрешен. Всяко нещо се познава по двата начина. Например, ако искате да познаете доколко даден човек е силен, ще го познаете или по формата му, по външния изглед, или по товара, който носи на гърба и в сърцето си. Истински силен е онзи, който носи и физическия, и психическия товар с радост и разположение. Силният кон носи голям товар, слабият – малък, а болният носи само самара си. Колкото по-голям товар носи конят, толкова по-ценен е той. Обаче здравият кон може да бъде доволен от товара си, може и да не е доволен. Той е доволен, когато товарът му е жито, ечемик, хляб или друго нещо за ядене. Той мисли, че като носи такъв товар, и на него ще се падне нещо. Ако е натоварен с памук, вълна, дърва или друго нещо, той върши работата си само по задължение. И човек понякога е доволен от товара си, а понякога не е доволен. Който носи товара или страданието си с радост, той е силен човек. Силният всякога е натоварен. Слабият товарят малко. Ако носи на гърба си хляб, жито или друго нещо за ядене, той се радва; ако носи товар, който не е за ядене, не се радва. Кажеш ли, че страданията ти са дотегнали, това показва, че или си слаб, или носиш нещо, което не можеш да използваш. – „Искам да се радвам.“ – И радостта е товар, но в него ти вземаш участие, а от товара на скръбта нищо не получаваш. Значи, който носи тежестите на страданието, живее в обикновения огън; който носи тежестите на радостта, живее в свещения огън. Страданията показват, че горенето в пещта ви е непълно, затова се отделят дим и сажди. Спасението се състои в преобразуването на непълното горение в пълно. Две млади, красиви моми се срещат в живота си, но разрешават задачите си по два различни метода. И двете са останали сами в живота. Едната има аристократически произход, а другата произлиза от селско семейство. И двете се спират пред вратата на богат земеделец, с намерение да му разкажат живота си, за да им помогне. Аристократката стои и мисли как да разкаже положението си, с какви думи да си послужи, да затрогне сърцето му. Тя търси начин да изнесе положението си, да разбере той, че тя е пълно сираче, без баща и майка, без братя и сестри. Втората мома, родена селянка, стои и мисли как да влезе в дома на земеделеца, да му направи някаква услуга. Най-после вижда ключа, който земеделецът е скрил, и си услужва: отваря вратата и влиза вътре. Същевременно тя кани и другата мома да почакат земеделеца. Тя потърсила брашно, сирене и масло, за да направи баница. После наготвила, сложила трапезата и останала да чака земеделеца, за да говори с него за своето положение. Първата мома наблюдавала всичко и се чудела как може в малко време да се свърши толкова много работа. Дошъл най-после земеделецът и останал изненадан от това, което видял в дома си. Той веднага разбрал коя от двете моми свършила работата и щедро я възнаградил. Първата очаквала, че ще обърне вниманието му, но останала излъгана. В нея гори обикновеният огън, а във втората – свещеният огън. Първата мома останала сама в живота, за да се научи да работи, да продължи работата на своите родители и да придобие свещения огън.

Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите“. Който носи свещения огън в себе си, той е жив, в който свят и да се намира. Без свещения огън не можете да разберете правилно живота. Такъв човек иска да живее наготово, да не работи. Като срещне някой богат, почва да му разправя, че няма средства да издържа семейството си. Друг пък ще разправя, че е последна година в гимназията или в университета и ако не се съжали някой да му помогне, цялото му бъдеще пропада. В действителност нито първият е женен и баща на няколко деца, нито вторият е ученик или студент. И двамата са мързеливци, които очакват на труда на другите. Те живеят в обикновения огън. Те нямат желание даже да го подклаждат. Като не разбират проявите на обикновения и на свещения огън, хората се натъкват на противоречия и търсят причината им. Противоречията се дължат на вътрешен недоимък в човека. Следователно, щом имаш някакво противоречие в ума, сърцето или волята, ще знаеш, че свещеният огън в тебе не се проявява правилно. Някакъв вътрешен недоимък в тебе загасва свещения огън на душата ти. Въпреки това човек говори за добър живот. Отсъствието на свещения огън изключва добрия живот. Ти не можеш да живееш добре, ако свещеният огън в тебе не гори. Ще кажете, че като дойде Духът, всичко ще върви добре. Обаче идването на Духа се предшества от свещения огън. Ако той не е запален, Духът не дохожда. Поне огнището и дървата трябва да бъдат приготвени. Духът носи запалката. Който не е приготвил нито огнище, нито дърва, Духът не може да му помогне. Сама запалката не може да внесе свещения огън. За онзи, в когото свещеният огън гори, казват, че нещо е мръднало в него. Този израз не е верен, защото мърдането е физическо действие, а запалването на свещения огън е духовен процес. Той има отношение към сърцето и душата: сърцето се стопля, а душата се разширява. Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя. Мнозина се запитват: „Видели ли сте свещения огън? Имаме ли го в себе си? Гори ли този огън и у нас?“ На зададените въпроси може да се отговори с пример. Представете си, че велик художник е нарисувал на платно запален огън, но толкова живо, че дава идея за истински огън. При това той гори без да изгасва, без да изгаря окръжаващите предмети. Това е идеята, която всеки трябва да има за свещения огън. Обаче не е достатъчно само да видите този огън на картина, трябва да потърсите неговия оригинал. Ще намерите художника, който го рисувал, и ще го питате къде е оригиналът. Ако той знае мястото му и ви напъти към него, казваме, че е велик художник. Ако го е копирал отнякъде, той е обикновен художник. Следователно задачата на човека не е само да има картината на свещения огън, но да намери мястото му, откъдето излиза, и оттам да черпи импулси. Постигне ли това, той е запалил и своя свещен огън. Тогава не му остава нищо друго, освен да го подържа, постоянно да гори. Той не се запалва и не изгасва. Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата. Не може да се говори за Любовта, Мъдростта и Истината, те са отвлечени понятия за човешкия ум и сърце. Говорите ли за живота, за знанието и свободата, всички разбират тези понятия. За тях те са живи разбрани картини.

Често се говори, че Бог е Любов, но какво е Бог, какво е Любовта, малцина знаят. Някои уподобяват Бога на слънцето, но и за слънцето нямат ясна представа. Всички виждат слънцето, ползват се от светлината и топлината му, изучават го, но какво е то всъщност, не знаят. Учените определят приблизително разстоянието му от земята, състава му, както и устройството му, но дали всичко това е абсолютно вярно, не знаят. Говорят за слънчевите петна, за причините им, но и тук има разногласие. Един учен предава възгледи на индусите за слънчевите петна. Според тях ангелите се разпръсват по цялата вселена да разнасят Божиите блага. На връщане, доволни от своята работа, те влизат в слънчевата фотосфера със силен импулс и я пробиват. Така образуват големи, светли дупки, които отдалеч изглеждат като петна. Това е индуско вярване. Доколко има отношение към действителността, днес това не представлява въпрос за разглеждане. Едно трябва да се знае: всички ангели, всички светли същества, които излизат от слънцето да разнасят благата по целия свят, се спират главно там, където гори свещеният огън. Някои искат да знаят как успяват ангелите да обиколят всички хора. Те се движат с по-голяма бързина от тази на светлината. Тъй щото това, което те могат да направят за една секунда, на хората са нужни хиляди дни.

Грамадна е разликата между възможностите на ангела и на обикновения човек. Колко време се спира ангелът при човека? – Не повече от една секунда. От човешко гледище една секунда е малко време, но от гледището на ангела, който се движи с необикновена бързина, това време е около десет години. Интензивен е животът на ангелите, затова те се движат бързо и с голяма лекота. Те живеят в реалността на живота, където нещата непрекъснато. И тъй, реални неща са тези, в които няма прекъсване; нереални са тези, в които става прекъсване. Някой казва, че живее в реалността на нещата, а сам намира разлика във възгледите си на младини и на стари години. Когато бил млад, ценял младостта си; като остарял, не цени старостта си. Който на младини мисли по един начин, а на старини – по друг, не е в реалния живот; който цени младостта, а не цени старостта, не е в реалния живот. Понятията „млад“ и „стар“ съществуват само в човешкия живот, от гледището на обикновения огън. Обаче от гледище на свещения огън млад и стар не съществуват. Има известна разлика между младия и стария, но тя не е съществена. На физическия свят младият е пъргав, енергичен, подвижен, а старият – инертен, неподвижен, бавен. В духовния свят е обратно: старият е подвижен, енергичен, бърз, а младият – неподвижен, бавен. От гледище на бързината младият е на прав път във физическия свят, а на крив път в духовния. Старият се намира точно в обратно положение; на физическия свят е на крив път, а в духовния – на прав. Старият е кандидат за духовния свят. Там приемат стари хора, които са минали през обикновения огън и са кандидати за свещения огън. Каже ли някой, че не иска повече да минава през огън, това показва, че той не разбира живота. Той минал през обикновения огън, но не го разбрал. Пътят за минаване от физическия свят към духовния е огънят. Ще минеш от един огън в друг; ще минеш от огън, в който има дим и сажди, и ще влезеш в огън, който гори и никога не изгасва. Да живееш в свещения огън, това е все едно да влезеш в рая, в света на блаженството, на вечната хармония. Който изгуби блаженството, той влиза отново в обикновения огън, в света на недоволството и страданието. Тъй щото, ако искате да определите мястото, в което живеете, изучавайте състоянията, през които минавате. Ако сте недоволни, смутени и страдащи, ще знаете, че сте в областта на обикновения огън. Влезете ли в блаженството, в хармоничния живот, вие сте в областта на свещения огън. Така ще различавате светлите и възвишени духове от низшите.

Светлите същества се движат винаги в свещения огън. Човек не може да отдели свещения огън от разумността, от вътрешния мир и хармония. Не можете да отделите свещения огън от любовта, вярата и надеждата; не можете да отделите свещения огън от милосърдието, въздържането, кротостта – от всичко красиво и възвишено. Той е почва, върху която растат всички добродетели. Отнемете ли им тази почва, те престават да растат и да се развиват. Следователно, стихът „Ние живеем и се движим в Бога“ подразбира растенето и развиването на човека в свещения огън.

Затова е казано, че Бог е огън всепояждащ, т.е. огън, в който всичко расте. Казано е още, че Бог е Любов, а Любовта носи живота. Животът пък произлиза от свещения огън. Където е свещеният огън, там са любовта, вярата и надеждата. Без него няма любов, няма вяра, няма и надежда. Ще кажете, че понятието „свещен огън“ е отвлечено, неразбрано за вас. За да го разберете, представете си две стаи през зимен, студен ден: едната е отоплена, а другата – неотоплена. Влизате в първата стая и се чувствате добре разположен, външно и вътрешно. Защо сте разположен? – Стаята е добре отоплена, има приятна, мека топлина. Влизате във втората стая, но изведнъж косата ви настръхва, не можете да понасяте студа. В първата стая е запален свещеният огън, а във втората – обикновеният. Който иска да привлича хората, трябва да бъде топъл и мек. Влезеш ли в неговата стая, не ти се иска да излезеш навън. Той привлича, защото в него е запален свещеният огън. Запалете и вие свещения огън, за да ви обичат хората и да ви услужват. Това е здравословното състояние на организма. Изгасне ли огънят, всички ще бягат от вас и ще казват: „Студен е този човек, студенина лъха от него“. – Какво трябва да прави той? – Да вземе дърва и въглища, да ги сложи на огнището си и да запали свещения огън. При това положение всички хора ще изменят мнението си за него. Свещеният огън е нещо реално, а не измислено. И тъй, не говорете за свещения огън, но мислете за него. Знайте, че Бог се проявява чрез него. Мислете за горящата къпина, откъдето се чу гласът на Бога. Поддържайте свещения огън в себе си, за да не загасне. Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът. Ще те срещне някой и ще започне да се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н. Това са второстепенни работи. Стреми се да запалиш свещения огън в себе си и да го поддържаш. Носиш ли свещения огън в себе си, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов. Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш. При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък. Вън от него всички неща губят смисъла си. Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма да ти върви. Имаш ли го, и на камък да сееш, плод ще придобиеш. При свещения огън безлюбието се превръща в любов, невежеството – в знание, беднотията – в богатство. Сега, ще преведа нещата от гледище на свещения огън. Разумен човек е онзи, който съгражда живота си върху свещения огън. И тогава, като дойдат изпитанията и страданията, той ще устои. Неразумен е онзи, който съгражда живота си върху димещия и неустойчив огън. Като дойдат изпитанията върху този живот, всичко ще изгори, ще се превърне на пепел. Който види последствията на този живот, ще каже: „Животът няма смисъл“. Така е за обикновените хора, а не и за напредналите същества, които имат неизменно понятие за свещения огън. Тази е причината, където те не познават отрицателните прояви на живота. На теория и книга го знаят, но не им дават място в себе си.

Когато хората питат какво нещо е свещеният огън, казвам: Свещеният огън представлява същината на живота. Той подразбира живот без страдание, без противоречие, без смърт. Много обяснения се дадоха за свещения огън, но той трябва да се опита. Не е нужно само да говорите за него, трябва да го опитате. Ако говорите само, без да го опитате, ще приличате на онзи турчин, който обяснил на един от своите приятели как се прави бюрек. Приятелят научил новото изкуство и го приложил. Турчинът, неговият учител, му казал: „Дай ми едно парче, да видя как си направил бюрека“. – „Имаш ли пари да платиш?“ – „Нямам.“ – „Щом нямаш пари, не трябва да ядеш бюрек.“

Пазете се и вие да не изпаднете в същото положение, да говорите на хората за свещения огън, а като дойде до приложението, да ви кажат: „Имаш ли пари?“ – „Нямам.“ – „Щом нямаш пари, не можеш да се ползваш от свещения огън.“ В случая парите подразбират реалния живот. Който не е влязъл в реалността, той не може да опита свещения огън.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.