Размишление

Съвременните хора се делят на вярващи и невярващи. Едните се различават по нещо от другите. Обаче и между вярващите има известно различие. Старите вярващи, от времето на Христа, се различавали от вярващите през времето на Моисея, поради което се делят на старозаветници и новозаветници. Сегашните християни също се различават от онези във времето на Христа. В който дом и да влезете, навсякъде ще намерите различие в мислите, чувствата и постъпките на хората. Двама души да срещнете, ще видите, че и те се различават в проявите си. – Защо? – Защото не са еднакво организирани. Единият повече възприема и дава, а другият – по-малко. Единият лесно понася страданията, а другият – по-малко. Единият лесно понася страданията, а другият мъчно. Ето защо, когато се казва, че някой умрял преждевременно, това подразбира, че не могъл да издържи страданията. Кой не може да издържа на лошите условия? Някои мислят, че сиромахът, слабият, невежият не издържат мъчнотиите и страданията и умират преждевременно. Какво ще кажете тогава за богатите, силните и учените хора, които също умират преждевременно?

Следователно има нещо неустойчиво, както в първата категория хора, така и във втората. Има бедни, невежи по външна обстановка, но вътрешно разполагат със знание, сила, капитал, които ги кредитират. И обратно: има външно богати, учени, силни, които нямат вътрешни условия за живот. Като знаете това, мъчно можете да си отговорите как е по-добре да завършите живота си: като беден или богат, като слаб или силен, като учен или прост. Важно е човек да реши задачите на своя живот и тогава да замине за онзи свят. Дали ще замине като беден или богат, учен или невежа, не е важно. Мнозина мислят, че положението на богатия, силния и учения е за предпочитане, защото имат условия за развиване, за връзка с Духа, с възвишените същества.

Чувате някой да казва, че Духът му говори. – Защо? – Защото бил учен, посветен в духовните истини. Духът му говори, а не може да реши задачите си.

Истински ученият не говори за връзката си с Духа. При това той никога не се заблуждава. Той различава духовете в себе си и поставя всеки на своето място. Който казва, че Духът му говори, а прави погрешки и престъпления, той се натъква на противоречия и заблуждения, докато след време съзнае положението, в което се намира, и изправи живота си. Много духове, добри и лоши, се разговарят в човека, но той трябва да ги изучава, да не се поддава на тяхното влияние. Както хората, така и духовете се различават по степента на своето развитие.

Защо идат противоречията в човешкия живот? – По причина на вътрешното раздвояване в човека. Във всеки човек има две партии, две власти, на които той служи. Ту едната власт, ту другата взима надмощие в него. Докато се определи на коя от двете да служи, той преживява голяма вътрешна борба, големи противоречия. Не е лесно да се освободиш от влиянието на тези власти. Едната е наречена „материализъм“, а другата – „идеализъм“. Като млад, човек обикновено е идеалист; започне ли да остарява, той става материалист. Случва се и обратно: като млад е материалист, а като остарее, става идеалист. Един добър, благочестив човек разправяше една своя опитност по отношение промяната на възгледите му. Докато бил млад, поддържал идеализма. Случило се, материалното му положение се влошило толкова много, че се страхувал да не се разори. За да подобри положението си, той направил усилие да работи умствено и физически, да събере повече пари. Като напълнил едно гърне с пари, той спокойно си въздъхнал, почувствал се напълно осигурен. Една вечер сънувал, че дошъл неговият духовен ръководител, бутнал го по челото и му казал: „Знаеш ли, че едното ти око гледа към земята? Помисли какво правиш!“ Когато се проповядва на хората, някои мислят, че проповедникът има тях предвид. Какъвто пример дава, те го вземат върху себе си. В това отношение те приличат на някой си млад мъж, който не живял добре с жена си. Какъвто пример чувал от техния проповедник, той виждал себе си в него и си мислел, че жена му се оплаквала на проповедника от недоразуменията, които произлизали между тях. Той я запитал: „Защо си разправяла за нашия живот и отношения на проповедника?“ – „Нищо не съм му казвала, не съм се оплаквала“, отговорила жената. – „Не чу ли, че той изнесе точно такива примери, каквито се случват между нас?“ Всъщност, жена му не се оплаквала, но проповедникът чел много романи, в които се описва интимния живот на хората. Каквито примери да изнесе, все ще засегне някого. Един ще хареса проповедта, друг няма да я хареса. Също така хората излизат с различни впечатления от един концерт. Една част от публиката е доволна от музиката, а друга е недоволна. Защо е недоволна? – Дразни се нещо от артиста. И в живота човек се натъква на противоположни състояния: днес е разположен, весел, а на другия ден е неразположен, не иска да говори с хората, не позволява да се докоснат до него. Въпреки това става обратното: който мине край него, все ще му каже една обидна дума, ще го засегне с нещо. Той се чуди къде е причината за това: вън от него или в самия него. Представете си, че срещате два гладни вълка в гората. На единия от тях давате месо, а на другия нищо не давате. Първият е доволен от вас, а вторият – недоволен. Колкото е жесток по характер, той става още по-жесток – гладът го мъчи. Обаче, ако имате пред себе си вълк и овца и дадете месо само на вълка, какво ще прави овцата? Тя ще гледа спокойно, няма да се смути от постъпката ви. Ако пък дадете на овцата трева, вълкът ще гледа спокойно. Значи месото не събужда в овцата никакво желание, нито тревата събужда желание за ядене във вълка. Това показва, че вълкът вътрешно няма никакво отношение към тревата, както овцата към месото. И тъй, животът се управлява от вътрешния закон, а не от външния. Докато живее в този закон, човек расте и се развива правилно. Излезе ли вън от него, растенето спира временно. Това се случва и с вярващи, и с безверници. Как може да си помогне човек при това положение? Вярващият казва, че само вярата в Бога може да му помогне. Каква трябва да бъде тази вяра: външна или вътрешна? Ако вярата е външна, нищо не помага. Това е все едно да имате един позлатен предмет. Друг е въпросът, ако предметът е от чисто злато и с чисто съдържание. Мислите и чувствата на човека също могат да бъдат златни, но важно е и съдържанието им.

Следователно всяко нещо е ценно, когато външната форма отговаря на съдържанието му, а съдържанието – на смисъла. Няма ли единство между формата, съдържанието и смисъла, нещата губят цената си. Не е достатъчно да бъдеш християнин по някакви съображения. Ако си християнин, трябва да бъдеш истински християнин! Бъди християнин по силата на вътрешния закон – законът на Любовта. Само при това положение ти ще издържиш на всички изпитания и страдания. Има лекари и адвокати, които се движат в някои религиозни общества с единствена цел, да познават повече хора, да имат клиенти. Това е позлатено верую, което лесно се изтърква. Външността не определя нещата. Нужно е истинско убеждение, абсолютна, непоколебима вяра. Човек се определя по вътрешните прояви и подтици, по вътрешния живот в него. Това не значи, че външният живот и външните прояви на човека са безпредметни. Всяко нещо е ценно на времето си. Докато е ден и слънцето грее, ти не се нуждаеш от кибритената клечка. Обаче, щом залезе слънцето и нощта сложи своето покривало, не плачи и не съжалявай, но драсни клечката кибрит, която носиш в джоба си. Тя ще те упъти, ще ти покаже накъде да вървиш. Тъй щото, не се отказвайте и от най-малката светлинка в живота си, откъдето и да иде тя – отвън или отвътре. Ако светлината на твоето вътрешно слънце е изгаснала, запали кибрита, който носиш в джоба си. Той ще ти помогне.

Дойдоха фарисеи при Христа и Му казаха да се скрие, защото Ирод иска да го убие. Каза им Христос: „Кажете на тази лисица, че бесове изпъждам и правя изцеления днес и утре, и в третия ден се свършвам, но трябва да ида, защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим“. (– 32-ри и 33-ти стих.) Христос искаше да каже, че може да свърши, но и Ирод ще мине по същия път. Обаче на третия ден Той ще възкръсне, понеже изпълнявал волята на Отца си. Ирод, който изпълнявал своята воля, няма да възкръсне.

С това Христос изнесе служенето на двата закона: на външния и вътрешния. Който служи на външния закон, минава от живот в смърт. Който служи на вътрешния закон, минава от смърт в живот. Човек изпада в положението на Ирод или на онези, които съветват Христа да бяга, да се пази от преследванията на Ирод. И едното, и другото положение крият известни опасности. Христос не се уплаши. Той се ръководеше от вътрешния закон – законът на Любовта, който изключва всякакъв страх. В Любовта има страдания, но страх няма. Обаче и в безлюбието има страдания. Тук страданията са по-големи от тези на Любовта. Страшно е да живееш в безлюбието. Приятно и велико е да минеш през страданията на Любовта. – „Възможно ли е Любовта и безлюбието да създават страдания?“ – Да се задава такъв въпрос, то е все едно да запитвате може ли човек да умре от ядене? Ако яде хляб и се задави, може да умре; ако не яде и постоянно гладува, пак може да умре. След това ще питате отде е хлябът, който задавил човека. Това не е важно. Вината не е във фурната, нито в хлебаря, но в невниманието, с което човек яде. Ако яде спокойно, внимателно, той няма да се задави. Човек носи отговорност и вина само тогава, когато не дава хляб на гладния. Страшно е да оставиш гладния пред вратата ти да умре. Видиш ли, че е гладен, дай му хляб, да не умре от глад. Но ако се задави при яденето, вината не е в тебе. Като яде, човек трябва да бъде съсредоточен, да не се разсейва. Той трябва да бъде концентриран и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие трябва да бъде разумно, да няма нищо чуждо, користно в тях. Само така човек ще се избави от физическо задавяне, както и от задавяне в своите мисли и чувства. Като яде съзнателно, човек не може да се задави. Като мисли и чувства правилно, той не може да спре движението си в духовния и в умствения свят.

Помнете: без движение човек не може да расте нито физически, нито духовно и умствено. Движението е сила, която дава мощ, светлина на мисълта. Тя укрепва и чувствата на човека. Ще кажете, че тези неща не ви интересуват. Какво ви интересува тогава? – „Щом живеем на физическия свят, ние се интересуваме повече от материални работи: пари, къщи, имоти.“ Това са временни неща. Птичката, млекопитаещото нямат пари и къщи, но живеят, размножават се и растат. Значи материалните неща са временни. Те не представляват идеал за човека. Те се менят според времената и условията, а заедно с това и според нуждата от тях. Мнозина си правят къщи с цел да печелят от тях. Дават ги под наем, за да спечелят нещо, а повече губят. Има смисъл човек да дава къщата си под наем или сам той да живее под наем с цел да изпита характера си, да познае доколко е истински християнин. Не е лесно в сегашните времена да бъдеш християнин, с устойчив и положителен характер. Нямаш ли тези качества, главата ти ще побелее и в края на краищата ще изгубиш всичко.

Който мисли само за къщи, той може да бъде християнин, но не и ученик. Ученикът не мисли за своето осигуряване. Той знае, че щом се е родил на земята, въплътил се е вече, т.е. направил си е къща, която никой не може да му вземе. Тази къща нарича Христос „храм Божи“. Всяка къща, вън от човека, лесно се гради и лесно се разрушава. И който има къща, и който няма, постоянно се оплакват и са недоволни от живота. Недоволните не могат да влязат в Царството Божие. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. Той няма предвид онези бедни и нищи, които живеят в лишения и мъчнотии. Той говори за бедни, които не грешат, не правят зло. Такъв е бил бедният Лазар, който лежал болен пред къщата на богатия. Всъщност той не бил беден. По някаква случайност той заболял, изгубил всичкото си богатство, но се смирил. Така той изпитвал сърцето на богатия и видял колко е затворено и студено за страданията на ближния си. В това положение Лазар разбрал, че истинският живот не се заключава нито в богатството, нито в сиромашията, но в прилагането на Любовта. Че наистина Лазар не бил беден, се вижда по това, че след смъртта си влязъл в лоното на Аврама, между богатите. Богатият пък след смъртта си отишъл в ада, между бедните. Той видял отдалеч Лазара в обятията на Аврама и казал: „Отче Авраме, прати Лазара да ми намокри устните, че са засъхнали“. Той искал да използва Лазара като слуга, както се отнасял с него на земята, но Аврам му отговорил, че желанието му не може да се изпълни. Чрез тази притча Христос обръща внимание на учениците си върху закона на Правдата. И тъй, има Правда в света, според която който е благувал на земята и мислел само за себе си, на небето ще страда, ще бъде в лишения и ограничения. Който живеел на земята добре, и на небето ще бъде добре. Не мислете, че който благува на земята, ще благува и на небето. Това е невъзможно. Не се дават едновременно две блага на човека. Много са изпитанията на праведния, но Бог ще го избави от тях, ще превърне всичко на добро. Какво направи Бог с Давида? Взе го от занаята му – овчарството, и го повдигна до положението на цар. Той се бори със Саула, мина през големи интриги, докато най-после стана цар. Но и като цар той не беше лишен от изпитания и страдания. Давид мина през такива изпитания и мъчнотии, каквито нито един цар не е минал. При това той беше Божи избраник. И в семейството си даже не беше спокоен. Синовете на Давида извършиха големи неправди, които се отразиха зле върху съвестта му. Той плака, облече се във вретище и посипа главата си с пепел. Защо трябваше Давид да мине през толкова страдания, не е важно. Има причини, които предизвикаха страданията му, но като мина през тях, той написа 150 псалми. Без страданието той нямаше да се прояви. Йов мина също през големи страдания. Христос, обаче, мина през най-тежки страдания. Той дойде на земята с желание да помогне на човечеството, да му покаже пътя към Любовта, към Бога. Вместо благодарност Той видя човешката неблагодарност. Римските закони Го хванаха, съдиха Го и най-после Го разпнаха. Христос видя и доброто в хората, но опита и тяхното зло. Какво показва животът на Христа? – Че всеки човек ще опита страданията. Както радостта, така и страданието са неизбежни.

Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне този закон. Разликата е само в степента на страданията и радостите. Някои хора минават през големи радости и страдания, а други – през по-малки. Едни имат външни радости и страдания, а други – вътрешни. Казват за някого, че е щастлив, няма страдания в живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човека, вижда вътрешните му страдания. Засмяното лице не говори, че човек е щастлив и лишен от страдания. Ако се вгледате в лицето на духовния човек, мъчно ще разберете има ли страдания той или няма. Лицето му е спокойно, тихо, защото той разбира законите на живота. Той приема еднакво и радостите, и скърбите. Да се говори за страданията, това не значи, че животът е мрачен, тежък. Страданията и радостите не представляват живота. Те са фази на живота, както луната има свои фази, през които неизбежно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на нас, но това ни най-малко не показва, че естеството ѝ се изменило. При всичките си фази тя си остава една и съща. Казвате, че някой човек се изменил. Той изменя отношението си към вас, но не изменя естеството си. Майката наказва детето си, недоволна е от него, без да изменя естеството си. Детето, което не разбира още майка си, мисли, че тя е друга жена, не я познава. Всъщност майката не се е изменила. Тя е подобна на вятъра, духне, разфучи се, възпитава детето си. Щом му предаде урока, тя утихва и показва другата си страна към детето. Без вятър водите не могат да се обновят. Значи вятърът е необходим в живота за вътрешното му обновяване. Оплаквате се от приятеля си, че минал покрай вас и не ви поздравил. Чудите се защо се променил толкова. Не се е променил човекът, но къщата му гори и той търси вода, да изгаси пожара. Вместо да философствате, да търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една кофа и започнете с него заедно да гасите огъня. Какво се иска от сегашния човек? – Гъвкав ум и гъвкаво сърце. Само така той може да се справи с ударите, които съдбата му нанася. Само така той може да продължи живота си. Ако умът и сърцето ти не са сгъваеми, нищо не можеш да направиш със своите мисли и чувства. На всяка стъпка ще се ограничаваш и вместо да продължиш живота си, ще го скъсиш. Често съдбата нанася тежки удари на човека, с цел да го изпита. Тя иска да го застави да мисли, да развие ума си. Колкото по-огъваем е умът му, толкова по-лесно решава той задачите си, по-лесно отбива ударите, които идат отвън. Един войник, участвал във войната, ми показваше своя шинел, прошарен от куршуми. Той го пази за спомен. Куршумите свирели около него, надупчили шинела му, но него не засегнали. Тогава му говорих за Божия Промисъл. Той приемаше думите ми с вяра, от което виждах, че умът му е гъвкав. Куршумите не вървят по права линия, но въпреки това умът му се огъвал и не дал възможност да засегнат тялото му. И Божият Промисъл е действал тук, но и неговият огъваем ум не е бездействал.

Днес всички говорят за правия път, като спасение за човечеството. Каквито усилия да правите, не можете да вървите постоянно по прав път. Начертайте една права линия и се опитайте да вървите по нея без никакво отклоняване наляво или надясно. И при най-голямото внимание, все ще излезете ту наляво, ту надясно. Правата линия ще бъде посоката на движението, но все ще има малко криволичене. Значи огъването, обикалянето е неизбежно. Следвайте правия път като цел в живота си, но правете съзнателни обиколки и огъвания. Когато двама души се срещнат, за да се разминат, трябва да се огънат. Иначе те ще се сблъскат. Колкото по-големи огъвания прави човек, толкова по-малки съпротивления среща на пътя си. Ако огъванията са малки, съпротивленията са големи. Някой иска да върви по правия път без огъвания. И това може, но често ще бъде бит, блъскан, нараняван. Каже ли ти някой обидна дума, не се гневи, огъни се малко. Направи превод на думата и виж доброто, което тя крие в себе си. Правилният превод на нещата подразбира движение по права линия с разумни и съзнателни огъвания. В живота и в природата съществуват оригинали и преводи.

Оригиналът е един, преводите – много. Мъчно се правят добри и точни преводи. Как ще преведете, например, думите: „Ти си голям будала“. Ако някой ви нарече будала, веднага се обиждате. В тази дума се крие нещо хубаво. Тя е съставено от думите „Буди“ и „Аллах“. Значи човек трябва да събужда Бога в себе си. От друга страна, думата „будала“ е съставена от сричките „буд“ и „ал“, т.е. да разглеждаш нещата, както Бог ги е направил. Само онзи може да разглежда нещата така, който има вяра. В този смисъл будалата не е невежа, не е глупав човек, както някои мислят. Следователно, за да не се обиждате, да понасяте лесно ударите на съдбата, трябва да знаете онова съдържание и смисъл на думите, които те са имали първоначално. Ако проследите значението на думите в първоначалния език, т.е. тъй както са дадени в далечното минало, виждате, че днес те имат съвсем друго значение. Те са претърпели големи промени. В целокупния живот е станал голям преврат, който се отразил и в езика на хората. Преврат е станал и в мислите, и в чувствата на човека. Първоначално човек е мислел и чувствал по един начин, днес мисли и чувства другояче. В далечното минало е било благословение за човека да бъде красив. Той давал стимул на окръжаващите. Днес красотата е изпитание за всички. Красивият внася съблазън в хората, а често за красивата жена или за красивия мъж се вършат престъпления. Ако жената е красива, нейният мъж я следи, подозира я, съмнява се в нея, приписва ѝ неща, които тя не може да извърши. В далечното минало мъжът никога не се страхувал за красивата си жена. Той се радвал на нейната красота и оставял и другите да ѝ се радват. Превратът, който станал в мислите и чувствата на човека, показва, че в него има нещо неустойчиво. Неустойчивата материя всякога е подложена на промени.

За да се определи степента на тези промени, нужна е някаква мярка. Вътрешният закон – Любовта – е мярката, с която си служим при определяне характера и степента на промените във физическия и психически живот на човека. Който не разбира така живота, не може да приложи този закон и да намери вътрешното равновесие в себе си, чрез което да си въздейства. Като се изучавате, виждате какви големи промени стават във вас. Всяка промяна се отразява на човешкото лице. То е огледало, върху което всичко се отразява. Не можете да преживеете най-малкото недоволство, омраза, завист, които да не се отразят на лицето ви. Достатъчно е да погледнете лицето на всеки млад, неопитен проповедник или учител, за да видите и най-малкото отражение върху чертите на лицето му. Проповедникът е недоволен от първата си проповед, учителят – от първата си лекция. Каквито усилия да прави, той не може да скрие недоволството си. Срещнете ли на пътя човек бос, гологлав, и той е недоволен, смущава се. Кое от двете положения е за предпочитане: да бъдеш бос и гологлав, или да си обут и облечен, но със скъсани дрехи и обуща. Ако предпочиташ здравите дрехи и обуща, ти си тщеславен, искаш хората да имат добро мнение за тебе, да не се излагаш пред тях. Който носи скъсани дрехи и обуща, той е минал през голям товар, през голям огън и се освободил от него. Огънят опича човешките мисли и чувства, т.е. той ги облагородява. Тъй щото, видите ли, че някой се пече, т.е. страда, ще знаете, че е поставен на огъня на своя мъж или жена, приятел или настойник, син или дъщеря. Хората взаимно си създават страдания. Всеки сам е виновен за огъня, през който минава. Той сам подготвя условията за огъня и сам го запалва. Но и друг някой може да го запали. Да ходиш бос и със скъсани дрехи без да си свободен, това не е някакво постижение. Друг е въпросът, ако при скъсаните дрехи и обуща ти си свободен. Това показва, че си надрасъл условностите в живота, издигнал си се над обществото мнение. Само така човек решава правилно задачите си. И тъй, който разбира законите на живота, подчинява се на съдбата си и върви напред. Той не роптае против условията и се справя лесно с тях. Трябва ли ученикът да роптае против програмата на училището, в което следва? Щом е ученик, ще учи уроците си добре, без да роптае срещу учителите и предметите, които му преподават. Като живее, човек минава през известна специализация, затова трябва доброволно да се подчинява на законите, които управляват живота. Те са Божествени закони. – „Защо идат изпитанията?“ – За да те възпитат. Ако личните чувства в някого са крайно развити, ще го поставят на такива изпитания, които да изгладят малко върховете на тези чувства. Ако е голям скъперник и мисли само за себе си, ще го поставят при условия, че който мине край него, да му вземе нещо. Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно да дава. Ако е прекалено набожен и се натрапва на хората със своето духовно разбиране, ще го изложат на присмех. Днес ще го подиграват, утре ще го подиграват, докато го заставят да се крие пред хората. Не е нужно окръжаващите да знаят твоите духовни възгледи. Духовният елемент е нужен на човека дотолкова, доколкото той сам да разбере вътрешния смисъл на нещата. Когато се говори за изпитанията, някои ги схващат като противоречия, като фаталности в живота. Наистина, съществува фаталност в живота, но тя се крие в самия човек. Като знаят това, хората се страхуват от фатални дни и числа и се пазят от тях, в такива дни не предприемат нова работа. Например, числото 13 и денят вторник се считат фатални. За някои хора числата 22, 29, 30 са нещастни. За да се освободиш от противоречията на числото 29, трябва да събереш цифрите му и да го превърнеш на 11. За Якова двойката беше нещастно число. Той имаше две жени и мина през големи противоречия. Освен нещастни числа има и щастливи. Например числата 1 и 3 са щастливи. Щастието и нещастието в живота се дължи на спазване или неспазване на вътрешните закони на живота. Който ги разбира и правилно прилага, той е щастлив; който не ги разбира, той е нещастен. Христос казва: „Царството Божие е подобно на квас, който като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“. (– 21-ви стих.) – В този стих са взети две щастливи числа: един квас – единицата, която представлява Бога, от Когото излиза всичко; числото три – три мери, е също щастливо число. Само Бог работи с единицата. Тя е число на Любовта. Затова казваме, че само Бог работи с Любовта. Който разбира закона на Любовта, само той може да мине през всички противоречия на живота и да разбере неговия смисъл. Любовта е единствената сила, която прекарва благополучно човека през противоречията. Опита ли се да мине без нея, той непременно ще си счупи главата. Където е Любовта, там са Мъдростта и Истината. Затова казваме, че само чрез Любовта, Мъдростта и Истината човек влиза и излиза безпрепятствено от мъчнотиите. Без тях животът е страшен. Не е лесно да търпи човек. Има обидни думи, които са по-страшни от отрова. Как ще търпиш, ако глътнеш такава отрова? Ще се въртиш на леглото си дни и нощи, не можеш да заспиш, не можеш да се движиш. Докато отровата не се асимилира от организма, не можеш да си намериш място. Геройство се иска от тебе, за да превърнеш отровата на обидата в безвредно вещество. Много ще се мъчиш, докато постигнеш това. Някой отива на бойното поле без страх. Хвърля се в боя смело, сражава се без да трепне мускул на лицето му. Той минава за герой. Обаче кажат ли една обидна дума по негов адрес, не може да издържи. Пред куршума е герой, а пред обидната дума се проваля. Силна е отровата на обидата. Страшна е отровата и на клюката, на интригата. Като знаете това, молете се често, да бъде съзнанието ви будно, да не изпадате в изкушения. Един селянин се връщал от града за селото си с пълна кола провизии. Той настигнал един от своите съселяни, който също се връщал с жена си в село. Чул, че жената се карала с мъжа си, казвала му лоши думи, мъчила го. Като минал край тях, той казал на съселянина си: „Чудя ти се как търпиш тази жена. Как си я оставил да те мъчи?“ Щом чула тези думи, жената скочила от колата и се прехвърлила в неговата. Като я видял зад себе си, той се ужасил, не знаел какво да прави с нея. Тя му казала: „Карай в селото! Аз съм твоя жена. Ще дойда в твоята къща и ще разправя на жена ти, че имаш две жени, не си толкова честен, както се представяш“. Селянинът карал колата и мислел как да се освободи от лошата жена. Той разбрал, че не е лесно да се справиш с лош човек и влязъл в положението на съседа си. Помнете: много от противоречията ви са от характера на обидата, на клюката, на интригата. Те носят такава отрова в себе си, че човек се вижда в чудо, не знае как да се справи с тях. – „Защо идат тези противоречия?“ – Да ви изпитат. Чрез тях се проверява характера на човека. Чрез тях се опитва човешкото естество: от чисто злато ли е,, или е само позлатено. Ако е златно, колкото и да е окаляно отвън, лесно ще се очисти и ще блесне с истинския си цвят. Ако е позлатено, златото отгоре лесно ще се изтрие и ще остане онова, което се поддава на окисляване и ръждясване. Какво трябва да правите, за да издържате на изпитанията? Ще се свържете с разумния свят, за да ви помагат възвишените същества. Както болният търси лекари да го лекуват, така всеки ще се моли, ще вика за помощ към разумния свят. Като се намериш пред изпитания и противоречия, които не можеш да разрешиш, ще знаеш, че си духовно болен. За да се излекуваш, ще се обърнеш с молитва към разумния свят, да ти помогнат.

Затова казва Христос: „Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът – силен. Бъдете всякога будни, защото не знаете кога ще дойдат изпитанията“. „Ето, оставя се вам домът ваш пуст; истина ви казвам, че няма да ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: „Благословен, който иде в името Господне“.“ (– 35-ти стих.) С други думи казано: Благословен е този, който може да ви въведе в пътя на Любовта, чрез която ще разберете Божия Дух.

Любовта разрешава всички противоречия. Докато е вън от Любовта, човек казва: „Сега отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Като влезе в Любовта, в пътя на съвършенството, той ще каже: „Ще познаем Бога така, както ни е познал“. „Благословен е този, който иде в името Господне.“ Името Господне е Любовта.

Затова е казано: „Бог е Любов“.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 17 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.